УНГАРСКАТА ЛЕВИЦА (IIчаст)

0
172


И още един аргумент: продавайки само на големи чуждестранни корпорации, унгарското правителство не позволи унгарската промишленост да попадне в ръцете на „мутрите”, да се превърне в икономическа база за генериране на организирана престъпност.

г/ Проблемите. Мащабната приватизация, последвана от съответното реструктуриране и модернизиране на производството, води до временно спиране на работата в стотици предприятия. До драматичен спад на заплатите и пенсиите, на доходите на цялото население. Този процес продължава повече от година. Почти всички унгарци се оказват засегнати. Рязко пада популярността на правителството, оттам и на социалистическата партия. И най-вече – личният авторитет на Дюла Хорн.

„През март 1995 г. бях на последно място по популярност”, признава експремиерът. „Но поех и този риск. Ние не изхождахме от личните си интереси. Искахме да доведем започнатото до успешен край. Затова издържахме.”

И наистина, правителството успява да издържи до края. Намалява дълга. С част от парите, получени от приватизацията, предприема четири крупни реформи в сферата на пенсионното дело, здравеопазването, образованието, опазването на околната среда. Решава натрупани с години социални проблеми, тушира частично негативите, породени от шоковата реформа. Това, което правителството не успява до края на управлението си, е да възстанови предишното си влияние. На парламентарните избори през 1998 г. УСП получава подкрепата само на 34.7 на сто от гласовете. Загубата е чувствителна. Социалистите губят цели 75 мандата.

Коалиция на партиите от десницата – дясноцентристката ФИДЕС (младите демократи), Партията на дребните собственици и консервативният Унгарският демократичен форум (УДФ) – идва на власт когато дългът успешно се погасява, икономиката е в подем, а доходите – в резултат на успешната приватизация – започват да нарастват. С правителството на десницата (1998-2002 г.) започва обаче нов етап на нарастване на дълговете…

2. УСП отново във властта (2002-2006 г.). На парламентарните избори през 2002 г. УСП успява чувствително да възстанови влиянието си: получава подкрепата на 46.11% от избирателите (с 11.41% повече от 1998 г.) и 178 депутатски места. Социалистите отново са първа политическа сила и съставят кабинет отново в коалиция с традиционния си вече партньор – Съюза на свободните демократи (ССД).

а/ Сбърканата посока от 2001 г. След смяната на системата усилията на УСП се насочват в четири посоки:
– първата е Унгария да се обвърже с развития западен свят, да стане част от главния поток на глобалната политика, икономика и общество. Приоритетите трябва да бъдат модернизацията и реформите;
– втората посока е равенството пред закона да се обвърже с равенство на възможностите; да се работи за единение на все по-диференциращото се общество. Това е израз на социалната справедливост като основно съдържание на програмата на УСП;
– трето, да бъдат защитени институциите и нормите на парламентарната демокрация, да се заздрави фундаментът на демократичния консенсус;
– четвърто, носителят на тази политика – УСП, да се превърне в надежден, силен и демократичен политически фактор.

Независимо от декларираните посоки, унгарските социалисти невинаги са единни и невинаги отстояват заедно огласяваните модернизационни намерения. След 2001 г. не успяват да съгласуват правилно четирите набелязани цели. Постигането на една или друга цел често става за сметка на останалите. Опасенията да не се повтори 1998 г. (тоест още една парламентарна загуба) насочват ръководството на левицата да търси кандидат за премиер измежду непартийните експерти. Изборът пада върху Петер Медьеши – утвърден банков авторитет. През 1987 г. Медьеши е министър на финансите, през 1988-1990 г. е заместник министър-председател, през 1994-1998 г. отново е министър на финансите в правителството на Дюла Хорн. Но главното в акцента на предизборната си кампания през 2002 г. УСП поставя върху обещанията.

Всъщност, наддаването с обещания стартира тогавашното дясно правителство на Виктор Орбан. През лятото на 2001 г. то започва грандиозно харчене. Заложеният за цялата 2002 г. бюджетен дефицит от 511 млрд. форинта (2 млрд.евро), до юни 2002 г. [тоест до края на управлението на дясното правителство] достига 1 549 млрд. форинта (8.2 млрд. евро). По-голямата част от този дефицит е разходван за предизборно повишаване на заплати, пенсии, субсидиране на губещи държавни фирми и др. под.

Социалистите подхождат по същия начин, включвайки се в надпреварата с още по-големи обещания за всеобхватна социална корекция и намаляване на данъците: тринадесета пенсия и семейна надбавка, 50-процентно увеличаване на заплатите на държавните служители, премахване на ДОД върху минималната заплата, построяването на 800 км автомагистрали и др.

б/ Правителството на Петер Медьеши (2002-2004 г.). Новото правителство на левоцентристката коалиция се оглавява от експерта Петер Медьеши. Окрилено от изборния успех, то продължава да следва „традиционния” пирамидален модел на управление. Не изхожда от ясното разбиране за необходимостта от спешни промени, от спешно модернизиране на страната. Клиентелистките връзки остават жизнени.

Първата причина за това може да се обясни с настъпилото успокоение, следствие на приемането на страната в Европейския съюз. Чувствителното повишаване на заплатите в държавния сектор, както и на специалистите с висше и полувисше образование – лекари, учители, инженери – предразполага към еуфория, подхранва илюзията за социален стабилитет. Местните производители все още се радват на редовен пласмент, вътрешният пазар все още не е атакуван енергично.

Но главната пречка, поради която правителството отлага належащата реформа, е дефицитът в текущия платежен баланс или, с други думи, липсата на външен баланс между икономиката и изключително високия бюджетен дефицит. А липсата на баланс води до изкривявания и препятства пътя напред. Чак през 2004 г., тоест, след двегодишно управление, левицата най-после осъзнава, че бюджетът не може да осигури допълнителните социални обещания. През август 2002 г. Медьеши е принуден да подаде оставка. За нов премиер е избран Ференц Дюрчани.

в/ Правителството на Ференц Дюрчани (2004-2006 г.). Новото правителство на левицата се заема да изправи тези несъответствия. Премиерът започва с кадрови промени, най-важните от които са назначаването на опитния финансист Тибор Драшкович за министър на финансите и предприемача Янош Кока – за министър на икономиката. Тридесет и пет годишният Кока е завършил медицина, но никога не е упражнявал професията си. След дипломирането си влиза в бизнеса и за 5-6 години успява да създаде и утвърди най-успешния унгарски интернет провайдер (elender hu). С тези назначения премиерът очевидно демонстрира приоритета си за овладяване изключително високият дефицит в текущия платежен баланс.

Правителството обаче предпочита да не огласява критичното бюджетно състояние, както и да не променя предварително обявените данъчни облекчения. Мотивите са, че е много трудно да се обясни на хората защо намаляването на ДДС от 22% на 20%, например, е грешка на икономическата политика. Правителството се ограничава до подробно излагане на идеите си за развитие и пропагандира неотложността от реформи като в същото време разработва конкретни планове за реализирането им. Значително внимание отделя и на подготовката за парламентарните избори през пролетта на 2006 г.

ІІІ. Унгарската левица по пътя на реформите.

През 2006 г. УСП затвърди успеха си, получавайки подкрепата на 49.22 на сто от електората и 190 мандата в 386-местния парламент. Резултатът е с 3.11% по-висок от този на предишните избори през 2002 г. УСП отново е първа политическа сила и съставя кабинет отново в коалиция с традиционния си партньор – Съюза на свободните демократи (ССД). Премиер отново е Ференц Дюрчани, чиято заслуга за изборната победа се признава безспорно. Успехът го мотивира да ускори отдавна планираните реформи.

Промяната, която обещава, трябва да бракува не хората, а системата. Той има опит в това отношение и към 2006 г. е постигнал немалко успехи. Поизмореният елит, който сменя системата, трябва да премине изпитанията на новите предизвикателства. Ако всичко, което е замислил Дюрчани, се осъществи, държавната машина и мрежата от връзки, или просто казано – корупцията, няма да погълнат десетките милиардните субсидии, очаквани от Евросъюза. Политиците винаги са обещавали това, но в най-добрия случай само са запазвали статуквото. Амбицията на Дюрчани е да го преобърне. За две години (от 2004 до 2006 г.) той успешно преобразява левицата, тръгвайки буквално от нулата. Сега иска да направи същото с управлението на държавата. Необходими са нови идеи и нови хора. Необходима е и огромна сила и концентрация. Гаранция за успеха на това начинание е самият премиер и досегашната му политическа кариера. Но това е и залог.

1. Вторият кабинет на Ференц Дюрчани (2006-2008 г.). Новия си управленски цикъл премиерът започва с повече от смяна на правителството. Променя се функционалният механизъм на управлението, при това из основи. Изработването на стратегията за развитие и разпределението на парите се възлага на новосъздадения Съвет за национално развитие, а координацията – на Комитет за държавни реформи. Двата нови органа наподобяват мозъчни тръстове. Доколкото премиерът Дюрчани председателства и двете структури, вземането на решения очевидно се централизира, идеята е паралелните организационни отговорности да бъдат избегнати.

Министрите ще трябва да се съсредоточават върху изпълнението на управленските решения, да се превърнат в действителни органи на изпълнителната власт. Шестима от досегашните министри остават, но на трима се променят компетенциите: към Министерството на икономиката и транспорта се добавя информатиката; Министерството на вътрешните работи ще управлява вече регионалното развитие и самоуправлението; а общественият ред, т.е. полицията, преминава към Министерството на правосъдието и обществения ред. Изрично се подчертава, че съставът на кабинета е от политици, не от експерти.

Директно подчинен на Съвета е Кабинетът за развитие – друга нова структура, която трябва да координира стратегията с министерствата и окръзите. За негов ръководител е назначен Гордон Байнаи, дотогавашен председател на УС на “Летище Будапеща АД”. На въпрос дали назначението му е експертно, Байнаи отговаря: “Не могат да се разграничават мениджърските от политическите елементи в работата, тъй като чрез работата си човек служи на обществените интереси и във всички случаи това й придава политически характер.”

Още една нова структура е Центърът за управление на кадрите. Негов ръководител е Габор Сетеи, който преди това е оглавявал отдел “Човешки ресурси” на корпорацията “Филип Морис” в Аржентина. Унгария, според него, е изостанала с 15 години в сравнение с други граждански общества. Инвестициите от ЕС създават нова благоприятна ситуация и би било историческо престъпление, ако се пропусне тази възможност. За две-три години Унгария би трябвало да навакса, ако пристъпи към правилните реформи.

а/ Оценките. Според наблюдателите и медиите никой дотогава не е дръзвал да прави такива промени. Новите неща са били предприемани, без да се посяга на старите и това е струвало на Унгария двойно и тройно повече. Що се отнася до управленската роля на новия правителствен център, мненията са, че това отговаря на духа на времето.

“Създава се малко правителство, което ще ръководи голямото правителство. Централизира се структурата, разгражда се апаратът. С премахването на паралелно функциониращите структури се създава нова профилирана организация – по-ефективна и по-прозрачна”, коментира политическият наблюдател на в. “Непсабадшаг” Акош Тот .

Експертите са раздвоени в оценките си за новата структура. Макар и силно централизирана, новата структура може да подпомогне планираните промени, смята доц. Ласло Лазар – специалист по теория на управлението. Налице са обаче и опасения, че тази структура крие потенциална възможност от конфликти. Според друг управленец – Имре Веребеи – характерната и за други страни по света тенденция министър-председателите да се излъчват от средите на крупния бизнес, е удачна. Такива личности могат да внесат нови управленски възгледи в обикновено тромавата и консервативна администрация. Но и той изразява опасения, че подобен тип ръководители могат да се опитат да третират администрацията като своя собствена фирма .

б/ Речта на премиера в Ошьод. За да засили мотивацията и да пришпори към енергични действия, премиерът изнася пространно слово пред управленския си екип и организационния елит на УСП през май 2006 г. в гр. Ошьод. На тази закрита конференция Дюрчани огласява тревожното състояние на платежния баланс и същевременно прави признание, че ако тези факти са били известни, социалистите едва ли са щели да постигнат убедителния резултат на току-що приключилите парламентарни избори.

Признанието на премиера е огласено публично три месеца по-късно и става формален повод за масовите безредици през есента на 2006 г. В продължение на седмици площад „Кошут” пред сградата на унгарския парламент е окупиран от демонстранти. Опозицията обвинява социалистите в лъжа и настоява за оставка на правителството. Протестът съвпада с честването на 50-годишнината на унгарската революция (1956 г.) и се политизира от протестиращите с изключителна настървеност. За тържествата, планирани в сградата на парламента, са поканени държавни ръководители от цял свят. Затова на специалните части се разпорежда да прочистят площад „Кошут” от демонстрантите. Тези действия внасят още по-голямо напрежение в обстановката.

в/ Клопката. Премиерът Дюрчани поема цялата отговорност за последиците от речта си в Ошьод. В изявление пред медиите по-късно, а и в публикувания през януари 2007 г. документ от 23 точки той признава:

„В предизборната кампания успяхме да надцакаме опонентите си, успяхме да спечелим наддаването. Но попаднахме в собствената си клопка. Защото не може човек да подходи с отговорност към нещата и в същото време да бъде морален. Ако изпълни обещанията си – срутва бюджета. Ако се откаже от обещанията си – става лъжец.”

Премиерът приема като политическа грешка признанията, направени в Ошьод. Първо, защото тази реч е трябвало да бъде публична, да ангажира гражданите, да им даде възможност сами да оценят предишната политика и да се включат в подготовката на необходимите корекции. Второ, защото езиковият израз на един емоционален монолог дава възможност да бъдат погрешно интерпретирани намеренията на премиера, както и за морална и политическа атака срещу левицата като цяло. “Взех си поука от този урок”, признава премиерът.

2. Проблеми, предизвикани от реформите. Без да се прикрива отговорността на левицата, проблемите, възникнали от противоречивата интерпретация на поведението на двете й правителства (2002-2006 г.) далеч не са толкова сложни. Левицата можеше да разясни на унгарците алтернативата страната да има демокрация от европейски тип или да надделее един антипарламентарен, национално радикален обрат, проповядван от десницата.

Дали тази противоречива интерпретация, допълнително подхранена с формалния повод, че УСП излъгала гласоподавателите и по такъв начин успяла да спечели парламентарните избори през пролетта на 2006 г. обаче са действителните причини за протестите и масовите безредици през есента на 2006 г.? Нека се опитаме да разгледаме същността на реформите, така както започват да се осъществяват през пролетта и лятото на с. г., тоест четири месеца преди началото на безредиците.

а/ Външнополитически измерения. Определено верни са наблюденията, че действителните причини за унгарските протести са далеч по-дълбоки. Откакто се присъедини към Евросъюза, страната най-последователно следва позицията на континентална Европа. Дистанцира се от определени актове и подходи в международната политика. Изтегли контингента си от Ирак. Убедително отстоява европейската линия и по този въпрос. Наред с това Унгария е активен външноикономически партньор на Русия. За бизнеса от Източна Европа, а и от някои западни страни не е тайна, че трябва да търсят унгарски посредници, ако искат да имат търговски връзки с огромната част от бившето съветско икономическо пространство. Споразумението с Руската федерация за построяване на мощен газопровод през територията на Унгария още повече засилва ролята на страната и като енергиен разпределител.

б/ Във вътрешнополитически план протестите могат да се обяснят с амбициозната реформаторска програма на премиера Дюрчани. Две години след присъединяването си към ЕС унгарецът драстично усеща поскъпването на живота. Безработицата, която беше сведена под 6 на сто, отново нараства. Особено застрашени са унгарските фермери. Делът на тяхната продукция на вътрешния пазар спадна от 90 на 80 на сто и продължава да намалява. Цените на хранителните продукти, бензинът, газът, токът нарастват галопиращо, както и повечето услуги. Повишават се данъците и акцизите. От 1 септември 2006 г. се отмени диференцираната ставка (12% ДДС) за стоките от първа необходимост, както и за градския и ж.п. транспорта. Лекарствата, които дотогава бяха освободени, се обложиха с 5% ДДС.

И все пак, цените на обикновените хранителни продукти са по-ниски или са на равнището на тези в България при унгарска минимална месечна работна заплата от 62,500 форинта (250 евро) и минимална пенсия от 25,800 (104 евро).

Ясно е, че парите за погасяване на външния дълг, натрупан след 1998 г., ще трябва да се изтръскат от джоба на редовия данъкоплатец. Ако амбициозната реформаторска програма обаче успее, тежестите за него може да се окажат по-поносими. В тази обстановка разбираеми са противоречивите реакции, предизвикани от признанието на премиера: “Не можем да лъжем повече! Не можем да вървим напред, ако не предприемем радикални реформи!”

в/ Мащабно преструктуриране. Веднага след съставянето на новото правителство през май 2006 г. започна мащабно преструктуриране на държавния апарат и съкращаване на паразитни чиновнически длъжности. Портфейлите в новия кабинет се намалиха от 14 на 11, а броят на министрите – от 17 на 12. В ход е съкращение с 50 на сто на ръководния състав на всички министерства и с над 20 на сто – на останалия състав. Служебните автомобили от 751 се сведоха на 433. Недалеч от Западната гара на Будапеща започна изграждането на нов правителствен комплекс, в който ще бъдат настанени на едно място почти всички министерства. Канцеларската площ ще бъде сведена на 160 000 кв. м от сегашните 350 000 кв. м. По такъв начин само от облекчаването на администрирането и поддръжката, през 2009 г., когато комплексът бъде завършен, се очакват икономии от 20 млрд. форинта (80 млн. евро) годишно плюс еднократно постъпление в размер на 75 млрд. форинта (300 млн. евро) от продажбата на сега съществуващите помпозни министерски сгради.

Започна реорганизацията и на 192 местни администрации, включително тези на полицията, КАТ, данъчните: 4400 щатни бройки трябва да бъдат съкратени до края на 2008 г. с очакван годишен икономически ефект от 15 млрд. форинта (60 млн. евро). Други 119 служби се консолидират. Централната служба за обработка на данни, регистрации и провеждане на избори, например, се слива с Центъра за публични електронни услуги. По такъв начин се поставя крайъгълният камък на така бленуваното електронно правителство. Съкратени ще бъдат 4000, а очакваните икономии – 10 млрд. форинта (40 млн. евро). Закрити поради неефективност са 32 ведомства и служби с 4100 щатни места, което спестява нови 12 млрд. форинта (48 млн. евро).

Предприетата реорганизация на местната власт носи икономии в размер на 11-13 млрд. форинта (44-52 млн. евро). Щатовете в 300 общини с население под 1000 жители чувствително се съкращават, с което се икономисват нови 2 млрд. форинта (8 млн. евро). Същевременно широко се насърчава местната инициатива неправителствени организации да се ангажират с осъществяване на проекти с местно значение, от което да последват икономии от десетки милиарди форинта.

Проект за съкращаване броя на общинските съветници, които сега наброяват 25 000, трябва да мине одобрението на парламента. Прогнозираните икономии са за 8-10 млрд. форинта (32-40 млн. евро) годишно. Обсъжда се подобен проект и за намаляване броя на депутатите на 300, вместо досегашните 386. От замразяване на разходите на бюджетните организации и министерствата, както и от свръхсубсидираните фармацевтичен, терапевтичен и превантивен сектор, се очакват постъпления от 150-170 млрд. форинта (600-680 млрд. евро).

Програмата предвижда данъчна ревизия на имуществото на десет хиляди, смятани за неизправни данъкоплатци за последните 5 години, като им се даде срок да се самокоригират. Изнесените през последните 18 години унгарски капитали да бъдат репатрирани – независимо от това по какъв начин са били изнесени, лицата, доброволно извършили това, се амнистират след облагане с еднократен данък от 10 на сто. Смята се, че тези мерки могат да попълнят хазната с поне 70 млрд. форинта (280 млн. евро).

Като цяло приходите от икономиите се очаква да надхвърлят 1 млрд. евро годишно. Правителството смята, че това е пътят по-голямата част от външния дълг да бъде погасен докъм 2008-2009 г., за да може Унгария успешно да се присъедини към Еврозоната. Бюджетният дефицит, който в края на 2006 г. беше 9.6%, да бъде сведен до 3.5 – 3% през 2008-2009 г. Чрез свиване на дефицита и чрез бюджетни ограничения, както и с очакваните от ЕС помощи в размер на 21 млрд. евро програмата предвижда през следващото десетилетие създаването на нови работни места, развитие на стопански изостаналите райони, постигане на стабилен годишен растеж от 4 – 5%.

В този контекст няма нищо необичайно в масовите протести през 2006, 2007 и 2008 г. Непопулярните мерки на правителството засягат обикновения човек, водят до чувствително понижаване на жизнения му стандарт. Унгарците са достоен народ и напълно нормално при тази обстановка е да излязат да протестират. Независимо от конкретния повод, независимо от признанието на премиера Дюрчани. Но не обикновения унгарец се оказва най-засегнат от амбициозната правителствена програма. Ако мащабната реформа успее, това ще удари по паразитните структури в най-високите етажи на властта, ще ограничи бюрокрацията и “добрите услуги”, както в Унгария наричат корупцията, ще изрине унгарските политически авгиеви обори, ще разчисти пътя към ускорено възходящо развитие, така че за едно десетилетие унгарската икономика и доходите на унгарците да станат съпоставими с тези на най-развитите страни от ЕС.

Правителствената програма за реформа на управлението бе посрещната одобрително от Европейската комисия, решителна подкрепа получи и от Социалистическия интернационал. Впрочем, още при встъпването си на министър-председателския пост Ференц Дюрчани ясно и категорично заяви: “Заможните са наши съюзници, но те няма да бъдат най-облагодетелстваните от нашата политика”. Може би тук е ключът на инспирираното недоволство. Може би тук се крие загадката за масовите протести. Защото сакралното “Не можем да лъжем повече!” в действителност е удар или поне намерение да се ударят корупцията и привилегиите и във властта, и в коалицията, и в собствената му партия… Или, както един наблюдател се опита иронично да обясни недоволството, “При този реформаторски напън, как да не му спретнеш на този Дюрчани една нежна революция…”

(следва продължение)

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук