120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА „БЪЛГАРСКИЯ СЛАВЕЙ“ ХРИСТИНА МОРФОВА

0
227


В операта българката Христина Морфова (1889- 1936) е явление от световен мащаб. Невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима с неповторимата Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. Само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: фигурата и нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си да дойдат и да събират лаври в България. Така постъпиха и Гяуров, и Гюзелев, и Кабаиванска, и Гена Димитрова, и Ана Томова-Синтова. Да не говорим за по- скромните дарования. А истинската родолюбка Морфова искаше да твори преди всичко у нас, но тук повече й пречеха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха…

Родена е в сърцето на Тракия, в Стара Загора, на 24 април 1889 г., в бедно семейство на прокудени от турците българи от селата край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците“ – четиригодишна е дадена за слугинче, а по-късно живее в Търново и София. За щастие в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива голямата й природна дарба и я насочва към музиката (от дете е закърмена с песента. По- късно ще стане страстна популяризаторка на българската песен, която ще представя с любов по света…). Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава да учи в Прага стопански науки, без средства, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява… Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По-късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите ще я оценят високо и ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Те не са я забравили и до днес! В Златна Прага Христина Морфова ще направи своите най-добри роли от чешкия и световния репертоар. Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста“ (това ще е нейната коронна партия, с която ще се представи и у нас), а също и Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор“, „“Целувката“, „Двете вдовици“- също от Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико- драматичното сопрано: Татяна, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Бътерфлай, Мирей, до драматичните като Аида и Леонора, до Кармен и Далила. Последната ще изпълни пред самия автор – Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!“.

От 1910 до 1920 г. Морфова става вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Бреслау, Берлин, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен“, „изумително дарование“, както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно и красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й е гъвкава, позволяваща да преодолява със завидна лекота и най- трудните виртуозни пасажи, дикцията й е съвършена. И най- главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници казват, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било радостна необходимост. Както знаем, певците са обикновено два вида – „направени“ след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени“. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.

На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана. Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира из страната, режисира (тя е и първата жена- режисьор у нас), но остава неодооценена. Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява, и отново идва в България.

След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната консерватория и редовен солист на Софийската опера. През 1935 г., след концертно турне в Съветска Русия с Прокопова, където се среща с Георги Димитров и Васил Коларов, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения.

Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа. Но… рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина, им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.

„Имам лошо предчувствие – изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб.“ И интуицията не я излъгва – фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.

За съжаление много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.

Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията: „Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй, както се разказва приказка на дете, и владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание“…

на сн. Христина Морфова / Царицата на нощта/ във „Вълшебната флейта“ от Моцарт
Христина Морфова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук