Въпреки че поведението на избирателите в Холандия след 1990 г. силно се променя и броят на твърдите гласоподаватели намалява, възходът на Социалистическата партия прави впечатление. Броят на партийните й членове в последното десетилетие нараства близо четири пъти. Партията е особено популярна в югозападната част от страната, особено в индустриалния център Ос, където живее председателят й Ян Марейнисен, както и в Нимвеген и Хеерлен, провинция Лимбург. В Хеерлен тя постига на последните избори най-високия си резултат от близо 32 процента. Най-слаба подкрепа Социалистическата партия традиционно получава в „библейския пояс“ – католическия регион на страната. През 1994 г. за първи път тя успява да влезе в Долната камара на парламента с 1,3 на сто и с двама депутати. Лозунгът на СП тогава е: „Гласувай против, гласувай за социалистите!“, с което се има предвид призив за отрицателен вот срещу системата.
След изборите през май 1998 г. фракцията на СП в парламента се увеличава на 5 места (3,5 на сто), а през 2002 г. тя постига близо 6 процента и разполага вече с 9 депутати, след като за партията гласуват 560 хиляди избиратели. На предсрочния вот от 22 януари 2003 г. социалистите привличат допълнително 50 хиляди гласа, а новият позитивно преформулиран изборен лозунг този път е: „Гласувай „за“, избери СП!“, с което избирателите се приканват да дадат своя глас за промяна. По този начин холандските социалисти скъсаха с радикално опозиционния си имидж, и въпреки че малко не им достигна да извоюват още едно място в Долната камара, успяха да се издигнат до 3-та политическа сила в парламента – заради не особено доброто представяне на останалите партии. На изборите през ноември 2006 г. социалистите постигат още по-голям успех от близо 17 процента (над 1,6 млн. гласа), увеличават депутатските места на 25 и затвърждават положението си на трета политическа сила в страната.
Броят на партийните членове също непрекъснато нараства. Ако през 1994 г. те за първи път надхвърлиха 16 хиляди души, през 2002 г. те са 27 хиляди, а през 2004 г. вече са 44 хиляди. Само 2 години по-късно бе прескочена и границата от 50 хиляди, с което и по този показател СП трайно заема трето място в партийния ландшафт на Холандия, непосредствено след 60-те хиляди социалдемократи на Партията на труда (PvdA). С промените, чието начало положи Ян Марейнисен, СП завладя интересите на традиционната левица. А нейната структура и до днес остава много разнородна – започвайки от религиозните социалисти, феминисти, алтермондиалисти, синдикалисти, революционни социалисти, комунисти и завършвайки с автономните леви и анархистите. Съответно на това в СП има различни политически течения – освен класическите социалисти в партията са активни няколко ултралеви и неотроцкистки групи като „Настъпление“ (Offensive) – секция на „Комитета на работническия интернационал“, „Международните социалисти“ – отдел на формацията „Международна социалистическа тенденция“, троцкистите от „Социалистическа алтернативна политика“ – секция на Четвъртия интернационал, както и лявата младежка организация „ROOD“ („Червените“).
Програмните цели на Социалистическата партия са формулирани в нейния манифест. В него остро се критикува капитализма, експлоатацията и неолибералния икономически модел. В раздела „Цели и пътища“ от устава „Цялото човечество“ („Hell de Mens“) е записано: „Нашата партия си поставя за цел да изгради социалистическо общество в Холандия, в което да се реализира на практика човешкото достойнство, равноправието и солидарността между хората. Ние се опитваме да постигнем тази цел … чрез участие в избори, както и с други легални средства, които биха помогнали за това…“ По-нататък четем: „Нашата фундаментална вяра в човешкото достойнство, равноправието и солидарността между хората ни заставя да се противопоставяме на общество, което налага в целия свят принципа „всеки сам за себе си“, и което поставя разбирането, че „властта предоставя права“, над принципа за равните възможности за всички. Ние се борим за разрушаване на постоянно нарастващата власт на капитала над обществото.“
Тези теоретични виждания бяха формулирани на конгреса на СП през 1999 г. и представляват частичен отказ от предишната идейна ориентация на партията, в която още по-ясно бяха поставени класическите искания за национализация на средствата за производство. Отхвърлени бяха и старите концепции за преодоляване на капитализма по революционен път и се прие по-умерената представа за т.нар. „демократизиране на икономиката“. Но в крайна сметка то не означава нищо друго, освен че предприятията трябва да станат притежание на заетите в тях, а произведените стоки – собственост на обществото, респ. на потребяващите ги. По този начин СП остава на леви социалистически позиции, значително по-вляво от социалдемократическата Партия на труда. Обобщаващо може да се каже, че развитието на СП все пак следва посоката на истински лявата социалдемокрация, а не на революционния комунизъм, въпреки че партията и до днес е запазила лявата си риторика, както и червената звезда в своето лого.
Най-големите опасения на Социалистическата партия днес са от задълбочаващата се сегрегацията на обществото на свръхбогати, които са си осигурили всичко, включително здравеопазване, неограничени социални грижи и първокласно образование, и множество бедни, които не разполагат с почти нищо от това. Следователно въпросът и в този случай се свежда до системата за устройство на обществото.
През 2006 г. Социалистическата партия представи своята нова изборна платформа, която е с амбицията да изразява модерни леви виждания и трябва да й бъде ориентир в политиката до 2010 г. По отношение на икономическата и социалната политика ключово понятие за СП е „социалната сигурност“. Съответно секторът на трудовия пазар на временно заетите и тези с ниско заплащане следва да бъде драстично съкратен и заменен от постоянни трудови отношения, от които всеки работещ да може нормално да живее. А приходите в обществото трябва да бъдат сериозно изравнени, например чрез значително увеличение на данъците за високите доходи.
По отношение на вътрешната политика Социалистическата партия е на мнение, че криминалните прояви най-често се пораждат от бедност и социална несигурност. По тази причина тя смята, че борбата срещу тях трябва да се води не чрез повишаване на наказанията, а чрез преодоляване на бедността. Но за терористичната дейност СП не предвижда никаква милост, макар че изрично се противопоставя на шпионирането в личната сфера на гражданите като видеонаблюдение на общественото пространство, следене на телефонни и интернет връзки за превенция на престъпленията.
По отношение на външната политика Социалистическата партия смята, че значението на Европейския съюз все повече ще нараства. От това произтича и загубата на суверенитет за Холандия. Партията се обявява против налагания от ЕС неолиберализъм и неговото развитие в посока на военен съюз, в чиито операции по целия свят Холандия трябва да участва. Вместо европейска „супердържава“ СП е за мирно съвместно съжителство между суверенни народи, които да запазят културната си идентичност. Социалистическата партия участва активно и в кампанията срещу проекта за Евроконституция по време референдума през юни 2005 г. в Холандия.
СП критикува НАТО като световно оперираща агресивна военна сила и възнамерява по повод на 60-годишнината от създаването на военния блок през 2009 г. да разработи и представи свой алтернативен проект за алтернативна общоевропейска отбранителна стратегия.
Освен това Социалистическата партия се застъпва за укрепване на ООН и за стриктно спазване на задължението на индустриалните държави да отделят поне по 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт за подпомагане развитието на изостаналите страни от Третия свят.
Друг централен стълб и характерна особеност в работата на СП е извънпарламентарната й дейност. Формите, в които тя се изразява, са някои безплатни социални услуги за бедните слоеве, като например попълване на сложните заявления за социална помощ, правна подкрепа, участие в безплатни кухни за социално слаби в съдружие с църквата и други каритативни организации, в грижа за възрастни хора и за хора с увреждания, в благотворителни акции. Други форми на извънпарламентарна политическа дейност са акции и кампании по определени теми, демонстрации, но и публична самокритика. Депутатите на СП трябва често да са на улицата – сред хората, които те представляват, в противен случай могат да загубят поста си. Почти всеки член на СП взема участие в поне една от тази дейности или активно работи за по-нататъшното развитие на партийната програма. Някой наблюдатели определят тези методи на СП едва ли не като популистки, вследствие на това, че партията силно се идентифицира с обикновения човек и с работническата класа, и обясняват тези тенденции с маоистките й корени. Визирайки цитата на Мао: „Революционерът трябва да се чувства сред народните маси като риба във водата“, дългогодишният председател на партията Ян Марейнисен отбелязва: „Не е важно какво ние възнамеряваме да правим, а какво хората искат от нас“.
Тези членове на СП, които на основата на партийната си принадлежност заемат платени длъжности (например – депутати в парламента), трябва да се подчиняват на строги изисквания. Ако тяхната длъжност съответства на целодневна работа, каквото е участието в Долната камара на парламента, възнаграждението отива изцяло в касата на партията, която от своя страна изплаща една средностатистична за страната заплата на съответния депутат. Участници в общински съвети, които получават само обезщетения за работата си, също ги преотстъпват на партията и получават от нея само 25 на сто от стойността им. Но ако тази сума не покрива действителните разходи на общинския съветник, например разходи за път, тогава и тези допълнителни разходи се поемат от партията. С тези средства партията се финансира, като част от тях използва и за подкрепяните от нея социални мероприятия.
Тези строги правила за партийните активисти са в съответствие с устава на СП, който гласи: „Да не се издигаме над останалите, но и да не изоставаме от тях!“.
Бележки
Поднесените в материала данни и цитати са по немската, английската, руската и българската версия на интернет енциклопедията „Wikipedia“ към следните теми и подрубрики: „Холандия“, „История на Холандия“, „Политиката на модерна Холандия“; „Geschichte der Niederlande“; „Indonesischer Unabhangigkeitskrieg“; BVD; „Das politische System der Niederlande“; „Politische Parteien in den Niederlanden“ / „List of political partiies of the Netherlands“ – SDB, SDAP, CPN, CSP, RSP, MLL-Front, PvdA, D`66, DS`70, SP, KEN (ml), MLPN, BCS, PSP, PPR, NCPN, GroenLinks, De Groenen, PvdD, CDA, VVD, KVP, ARP, EVP, CU, LPF; „Niederlandische Ministerprasidenten“ – Willem Schermerhorn, Louis Beel, Jozef Cals, Dries van Agt, Ruud Lubers, Jan P. Balkenende, Willem Drees, Johannes den Uyl, Wim Kok; Pieter Troelstra, Wouter Bos, Johanes Marijnissen.
