ЗА ХАРАКТЕРА И ЗАДАЧИТЕ НА ЛЕВИТЕ СОЦИАЛИСТИ, ЗА ОБЩИТЕ ИМ ВИЖДАНИЯ СЪС СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ И ЗА НЯКОИ ПРИНЦИПНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ТЯХ

0
153


Темата е строго целенасочена. Проблемът за анализ са задачите и вижданията на съвременните леви социалисти и социалдемократи. Тези две групи политически сили придобиват нарастващо влияние в Европа. Официално провъзгласените им цели и практическата им политическа дейност са свидетелство за дълбокия хуманизъм на техните виждания – проблем с изключително значение за насоката на съвременната борба за обществен прогрес. Принципна основа на анализа е тезата на Партията на европейските социалисти (ПЕС), изложена в Манифеста им за изборите за Европейски парламент през 2009: „Ние социалистите, социалдемократите и прогресивните демократи споделяме общи ценности и виждания. Заедно ще работим за една по-честна и справедлива Европа, за една по-зелена Европа. Заедно, ние сме силата на промяната“.

Въпросът за единството и единодействието на тези сили на основата на общи исторически цели има решаващо значение за постигането на реформите, към които всички те се стремят. Възможността за единство се корени в широката им социална база, съвпадаща в някои свои елементи, в основните постановки на програмните им документи и в критично осмисления от тях исторически опит.

В статията съзнателно не се засяга въпросът за политическите задачи и роля на комунистическите партии, т.нар. „зелени“, ултралеви, анархисти и др. леви партии и движения. Не за да се подцени тяхното историческо значение и роля. Задачата на статията е да се разкрият и обосноват ролята и значението на левите социалисти и социалдемократите в днешния политически живот и реалната възможност да постигнат чрез съвместни усилия жизнено важни за обществото промени, за трансформирането му на основата на принципите за свобода, равенство, демокрация, справедливост и солидарност , промени, от които се нуждаят хората във всички страни.

* * *

Съвременната реалност се характеризира с изключителна сложност на обществените, икономически и политически отношения, с разгръщането на неочаквани форми на борба и взаимодействие между силите на противостоящи политически партии. Това състояние на света е резултат от рухването на социалистическото общество в СССР и източноевропейските страни, от сериозното отстъпление на международното комунистическо движение от доскоро заеманите от него позиции, от процесите на глобализация. Промени, които пораждат логично необходимостта от сериозна преоценка на Марксовата теория за социализма, от разработването на ново виждане за съдържанието и насоките на обществения прогрес, както и за социалните и политически сили, които обективно са реализатор на борбата за по-съвършен етап на историческо развитие.

В тази връзка особено значение придобива проблемът за нарастващата обществена роля и задачите на съвременните леви социалисти и социалдемократи. Както показва практиката, тяхното взаимодействие, особено в страните, в които са на власт, носи на хората реални и желани промени. Тъкмо затова принципно значение има тезата на Сергей Станишев, развита в неотдавна публикуваната книга „Защото сме социалисти“, че „е настъпило времето, когато трябва да се постави знак на равенство между социалистическите и социалдемократическите партии, тъй като те се ръководят от общи принципи за свобода, демокрация и солидарност“1. „По съществото на изповядваните от тях ценности, идеали и политика“, подчертава авторът, „..разлика между социалистическите и социалдемократическите партии няма“.2

Доколко е оправдан, политически и теоретично, този кардинален извод?

Анализът на политическия живот в западноевропейските и в бившите европейски социалистически страни, както и на политическата дейност на съвременните социалистически и социалдемократически партии дава пълно основание за извода на Сергей Станишев. Той отразява основното в характера на посочените партии, реалното им място в политическия живот, както и главната цел на тяхната борба. Изводът е верен и от прагматична гледна точка. Историческият опит е категоричен: единодействието на социалисти и социалдемократи е важно условие за постигането на реални резултати в борбата за социален прогрес. Но възможността за единство, произтичаща от общите политически задачи, не изключва и наличието на сериозни различия по особено важни въпроси като тактиката на борба, отношението към буржоазното общество и неговата историческа съдба, които не могат да бъдат отминати мълчаливо. И ако тези въпроси се поставят, то не е за да се търсят причини за противопоставяне на леви социалисти и социалдемократи и оттам – за отслабване на борбата им. Задачата е, чрез разкриване на съществените различия, да се намерят разумни подходи за единодействие в името на общи прогресивни цели, които поставят хората на първо място.

Партиите, които въпреки различните наименования (социалистически, народни, лейбъристки), са социалдемократически по същество и задачи, и се характеризират с няколко основни идеи за социализма и тактиката на борба. На първо място тези партии защитават тезата, че социализмът не е обществен строй, а само тенденция в общественото развитие. „Демократичният социализъм, както заключава в своя труд Станишев, не е обществено-икономически строй, не е изградена социална система с ясни характеристики, граници и откровения“3. Демократичният социализъм се определя като „обществен договор“, съгласно който следва непрекъснато да се повишават придобивките в социалната и духовна сфера, да се подобряват условията на живот и реализация на хората. „Да бъдеш социалист“, се казва в Декларацията на принципите на Френската социалистическа партия, означава да не се задоволяваш със състоянието на света, такъв какъвто е….. Първата задача на социалистите е изграждането на нов, по-добър свят, който зачита достойнството на човека и осигурява запазването на планетата4. В същия дух е и основният извод на ПЕС, изложен в Манифеста за изборите за Европейски парламент през тази година: „ПЕС се ангажира да се бори за едно по-честно и по-сигурно общество… поставяйки хората на първо място»5.

За ценности на социализма се определят трудът, справедливото разпределение на материалните блага, политическата свобода, равните шансове и равни възможности за всички, които имат нужда от лечение, които искат да работят или да се учат, т.е. подобряването на качеството на живот на всички. Това разбиране за ценностната система на социализма, изложено в документите на социалдемократическите партии, съвпада напълно с възгледите на левите социалисти по същия въпрос, което прави разумна тезата за възможно единодействие между тези две групи политически сили.

Борбата за социализъм се разглежда от социалдемократическите партии като постепенен процес, осъществяван по парламентарен път, без революционно насилие, в условия на социална пазарна икономика, при запазване на определени елементи от регулиращата роля на държавата. Що се отнася до обществената форма на собственост и системата на планиране, характерни за СССР и бившите европейски социалистически страни, те не се разглеждат нито от левите социалисти, нито от социалдемократите като задължителни условия за изграждането на икономическата структура на социалистическото общество. Днес, на основата на богатия и в много отношения трагичен исторически опит, към изграждането на социализма се подхожда по-широко, без да се поставя в ограничаващи схеми, условия и изисквания. Въпросът за икономическата структура на бъдещото социалистическо общество се поставя в зависимост единствено от националните особености, от конкретното състояние на икономиката, от достигнатата степен на модернизация на производството и квалификацията на производителите, от реалните интереси и потребности на обществото. Главното е постигането на висока ефективност, като се използват най-целесъобразно възможностите на държавната, обществената и частната собственост в условията на държавна пазарна система, при запазване на контролиращата и регулираща роля на държавата в определени области и решително преодоляване на социалното неравенство в едно свободно общество.

Политическата свобода и народовластието се приемат и от двете групи партии като съществен белег на бъдещото социалистическо общество.

В програмните документи и на левите социалистически, и на социалдемократическите партии се съдържат едни и същи по смисъл и съдържание текущи искания: премахване на безработицата, развитие на съвременна образователна и здравеопазна система, въвеждане на съвременна социална политика, гарантираща достоен живот на пенсионерите и хората с тежки заболявания и недъзи, развитие на социална пазарна икономика, съхраняване и обновяване на природната среда, осигуряване на системен научен и технически напредък в полза на обществото, развитие на определени елементи на контрол и регулация от страна на държавата, последователна борба в защита на мира, против проявите на тероризъм и насилие в международните отношения.

Във всички свои документи обаче социалдемократическите партии отминават въпроса за бъдещето на частната капиталистическа собственост, на капитализма изобщо. Несъмнен плюс на левите социалисти е, че те поставят като своя цел и определят като същностна черта на социализма създаването на условия, гарантиращи равни възможности и равни шансове за всички членове на обществото, което предполага премахването на експлоатацията и нейната икономическа основа – частната капиталистическа собственост.

Общите политически цели и задачи на двете групи политически сили не оправдават механичното им обединение и игнорирането на съществуващите между тях различия. Сред определени социалдемократически кръгове все още се разпространява и защитава тезата за усъвършенстване на буржоазното общество чрез реформиране в рамките на капитализма. За левите социалисти премахването на капиталистическата обществена система чрез качествени изменения на политическата, икономическа и духовна структура е основен идеал. Въпросът е принципен, защото свободата, демокрацията и справедливостта не могат да бъдат постигнати цялостно и да бъдат всеобхватни в общество със запазени отношения на експлоатация и социално неравенство. Логиката на политическата борба е категорична. Не са възможни същностни промени в обществената структура, нито създаване на предпоставки за преминаване към по-висок етап на обществено развитие, без установяването на контрол, без постепенното ограничаване и в бъдеще – ликвидиране на крупния, спекулативен капитал. Въпросът е с какви конкретни, съобразени с историческия момент призиви и лозунги да се върви напред, каква тактика да се използва, за да не останат умните и актуални искания само една мечта. Утопична е надеждата, че капитализмът би отстъпил доброволно социалното си положение. Ето защо, социалистите от всички направления трябва да имат готовност да проявяват разумна твърдост и решителност, като се опират на подкрепата на народното мнозинство, както и активно търсят единодействие с прогресивните и демократични кръгове на буржоазната класа.

Тъй като всяка страна има свои особености и национални черти, не е възможен общ модел за социални промени, задължителен за всички. Всяка партия следва самостоятелно да разработи, конкретизира и обогати с нови виждания, оценки и принципи теорията на Маркс за социализма.

Социалдемократическите партии в Западна Европа, едновременно с буржоазната пропаганда, обявяват либералното буржоазно общество за свободно и демократично. Те обаче замълчават или недооценяват истината, че свободата и демокрацията са преди всичко продукт на борбата на народните маси, а не на добрата воля на управляващите. Обхваналата света финансова криза, началото на която е в САЩ, дискредитира либералния модел на управление, разкривайки отново неговия антисоциален характер. Либералните принципи за частна собственост, пазарна икономика и свободна конкуренция не гарантират социалното равенство, справедливост и общо благосъстояние.
Историческото поражение, което социализмът претърпя като теория и обществен строй, не анулира истината за характера на капиталистическата действителност с нейните социални, икономически и културни противоречия. Състоянието на света днес поставя с особена сила въпроса за историческата отговорност на капиталистическата класа и е свидетелство за това, че буржоазното общество не е образец на социален прогрес. Капитализмът нито е „укротен“, нито „цивилизован“. Нищетата, гладът и насилието съществуват не само в изостаналите, но и в богатите страни. Жестоката съдба на милиони хора в Африка, Азия и Латинска Америка опровергава всеки опит на капитализма да се представи в друг образ и да оправдае съществуването си.

Историческото минало на всяко общество, близко и далечно, трябва да се помни и оценява справедливо. Капитализмът е несъмнено общество на гигантски икономически, технически и научен ръст. Но капитализмът е и общество на военни катаклизми, колониализъм, системни икономически кризи и жестоки форми на експлоатация. Не може да се забравя, че социализмът беше общество на пълна трудова заетост и социална сигурност, на гарантиран безплатен достъп до образователната и здравеопазна система. Трябва да се признае, че социалните придобивки в социалистическите страни стимулираха борбата на трудещите се в капиталистическите страни. Самата буржоазия в тези исторически условия се стремеше да се представи като „народен фактор“ със своите отстъпки в социалната сфера. Трябва да се признае също така, че погрешните действия и грубото нарушаване на законността и човешките права в СССР и европейските социалистически страни деморализираха прогресивните сили в света.

Миналото живее в съзнанието на хората и народите като ценен урок, като богат опит и поука. То не може да се забрави или да се оценява едностранно. То трябва да се осмисля и всичко ценно в него разумно да се използва. Не е справедливо да се подчертава единствено „тоталитарния“ характер на миналото социалистическо общество, както и да се забравя за реалните постижения на социалдемократическите партии в борбата за обществен прогрес. След Втората световна война например, както подчертава в своята книга Сергей Станишев, те успяват да постигнат установяването и активното функциониране на т.нар. социална държава, която завоюва значителни успехи: ограничаване на безработицата, повишаване на работната заплата, намаляване на продължителността на работното време, увеличаване на средствата за образование и здравеопазване. Каква обаче е съдбата на тези несъмнени постижения при следващите консервативни буржоазни правителства, които провеждат открито политика на настъпление против трудещите се и ограничаване правата на профсъюзите? Наблюдава се странно редуване на настъпление и отстъпление в сферата на социалните и политически завоевания. Това обстоятелство изисква нови подходи в борбата против капиталистическото общество. Необходимо е преди всичко ново осмисляне на въпроса за съюзника, което допуска възможността от единодействие с производителните обществени сили и създаване на максимално широк народен демократичен фронт. Изключително ценна идея, развита още от Георги Димитров във връзка с изграждането на народнодемократичната държава в България, за съжаление останала нереализирана.

Това, което превръща левите социалистически партии и движения в сили на бъдещето, е борбата им за по-висок етап на обществено развитие, на качествено нова основа, различна от тази на капитализма. По своята ценностна позиция и политическа роля те са последователно демократични, развиващи се в съответствие с изискванията на политическите, икономически и духовни промени в обществото. Те са политическа сила, която се бори за реализирането на един социален проект – категорична алтернатива на капиталистическото общество. Тяхната цел е постигането на обществена система, в която са преодолени противоречията, социалното неравенство и експлоатацията.6

Тази цел отразява социалната им база. Левите социалисти са последователен защитник на интересите на хората на физическия и духовен труд, на дребните собственици от града и селото, на значителна част от интелигенцията, както и на демократичните и социално отговорни слоеве на буржоазната класа. Широтата на социалната им база позволява все по-пълно да изразяват интересите на обществения прогрес, да се сближават и единодействат със социалдемократите и с всички демократични, прогресивни и патриотични обществени сили. Ето защо не може да има успешна борба за социален прогрес без левите социалисти.

Социализмът не е отминал етап на общественото развитие. Той е жив като закономерен продукт на социалното неравенство и израз на човешкото желание за нови ценности и норми на поведение, за обществени отношения на хармония, солидарност, сътрудничество и свобода. Социализмът е неотделим от демокрацията. Нейното усъвършенстване и последователно реализиране изисква задължително включване в политическия живот и управлението на обществото на все по-широки слоеве от народа. Същностна черта на социализма е целесъобразното използване на индивидуалните способности на всеки човек, както и на възможностите на обществото – в интерес на всички индивиди.

Преходът към по-висок етап на общественото развитие в съвременните условия е възможен само като исторически дълъг процес, той не може да бъде едноактен и насилствен. Общественият прогрес не може да се гради на основата на грубо насилие и нарушаване на естествения ход на социалното, икономическото и духовно развитие. Задачата, колкото и сложна да е, е вътре в самото общество да се формират и развиват все повече елементи, характерни за новия обществен етап, като организация, икономически и технически постижения, духовно обогатяване на индивидите и обществената система. Това изисква широко взаимодействие на демократичните и прогресивни сили на основата на толерантност, национално съгласие и допустими политически компромиси.

Колкото и необходими да са промените в традиционния възглед за социализма и тактиката на борбата за неговата победа, за левите социалисти и прогресивната мисъл това не означава отказ от Марксовите идеи. Маркс не ограничаваше търсещата мисъл, не отхвърляше оригиналните решения, когато те отразяваха историческия опит, особеностите на преживяното време и основната историческа тенденция. Идеалът, който отговаря на действителните интереси на прогреса, обосновава необходимостта от некапиталистическо развитие на обществото като първа стъпка в историческото движение към социализма. За съвременните социалисти остава неизменна историческата цел – достигането на такъв етап на обществения прогрес, в основата на който са свободата, демокрацията, диалогът и човекът. Във всички случаи това ще бъде обособен исторически етап с определена характеристика, съдържащ възможности и потребност от по-нататъшно развитие на обществото, от икономически, политически и духовни структури, свободни от социално неравенство и експлоатация.

В условията на глобализирания свят съществуват реални предпоставки за формирането на отношения, механизми и органи за действие, сближаващи народите, обединяващи ресурсите и знанията, необходими за решаването на проблеми както от национален, така и от международен характер. Отговорната задача на всички действително демократични и прогресивни сили е да обединяват своите усилия за преодоляване на капиталистическия и неолиберален характер на глобализацията, за максимално и целенасочено използване на позитивния потенциал, с който светът разполага.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. С. Станишев, „Защото сме социалисти“, ИК „Дума 2000″, 2008, стр.
2. пак там, стр. 17
3. пак там, стр. 72
4. Френска социалистическа партия. Декларация на принципи, сп. Ново време, бр. 5-6, 2008, стр. 33 – 40.
5. Съвременен показател. Инф. Бюлетин на ВС на БСП, бр.22, декември 200, Манифест на ПЕС за изборите през 2009 г., стр.5
6. Оскар Лафонтен, Нова лява партия в Германия, сп. Нова време, бр. 11, 2008.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук