Професор, доктор на техническите науки. Автор е на около 160 научни публикации, от които 14 монографии в областта на системния анализ, изследване на операциите, кибернетиката, математи-ческото моделиране. През последните 10 години основните му теоретични интереси са насочени към научните проблеми на националната сигурност.
(Продължение от миналия брой)
Фактическо състояние на света към началото на ХХ век
По икономически показатели се формират три групи държави (1)
В първата група влизат държави с БВП на глава от населението повече от 6000 щ.д. При 18% от световното население те дават 83% от световния БВП и в отделни статии на потреблението превъзхождат останалите държави стотици пъти. Само САЩ, при 5% от световното население, използва 40% от световните потребителски ресурси, като например 25% от производството на петрол и природен газ, което средно на глава от населението е 184 пъти повече от това на Индия.
Втората група обхваща страните с БВП на глава от населението в границите 1000-6000 щ.д. Наричат ги неутрални страни, а техните граждани – полухора. Те са около 1,6 милиарда и включват бившите европейски социалистически страни, Китай, някои страни от Латинска Америка. Неутралните страни са неустойчива конфигурация и отделните им части в своето развитие се насочват към включване в другите категории държави. Къде точно ще отидат те е трудно да се каже, особено за тези, чиито икономически показатели са близо до долната граница на групата (например – България).
Третата група държави, наричани свършени страни, образуват пояса на безнадеждността. Това са държавите – парии, загубили не само най-важните си ресурси, но и способността да ги произвеждат дори в просто възпроизводство. Тъй като прагът на жизнения минимум се определя на 4 щ.д. на ден, в тази категория попадат 3,4 милиарда души, сред които 2,8 милиарда с доход по-малък от 2 щ.д. дневно и 1,2 милиарда с по-малко от 1 щ.д. на ден (2).
По индустриално-технократични показатели се формират ясно изразен технологичен център и индустриална периферия
Технологичният център съществува и се развива на базата на петте нови монопола: технологичен, финансов, природно-ресурсен, информационен и оръжеен. Взети заедно, тези монополи определят рамката на световното развитие, като ограничават обсега на индустриализацията в периферията и обезценяват производствения труд, вложен в техните икономики за сметка на раздутия размер на собствената принадена стойност. Технологичният център обхваща т.нар. постиндустриални държави.
Индустриалната периферия, от своя страна, съдържа три пояса.
Първият пояс включва бившите социалистически страни от Европа, Китай, Корея, Тайван, Индия, Бразилия, Мексико. Тези страни успяха да създадат национални производствени системи, които ако не реално, то потенциално са конкурентоспособни.
Вторият пояс са страните, навлезли в индустриализацията, но не успели да създадат национални производствени системи – арабските страни, Иран, Турция, Латинска Америка, Южна Африка. В тях понякога съществуват конкурентоспособни отрасли, особено тези, които използват евтина работна ръка, но не и конкурентоспособни системи.
Третият пояс са страните, ненавлезли в промишлената революция. Те са конкурентоспособни единствено в отраслите, където разполагат с природни преимущества: полезни изкопаеми, нефт, селскостопански стоки. Обикновено политическите сили в тези страни нямат нито проекти, нито стратегии за развитие в бъдеще. Като примери ще посочим Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства. Особено тревожно е състоянието на цял един континент – Африка. Жак Атали го нарича безнадежден континент (3). След 1970 г. делът на Африка в световните пазари е спаднал наполовина, дълговете й са нараснали 12 пъти и са равни на целия годишен БВП, доходът на глава от населението е намалял с една четвърт. Най-вероятно бъдещето на Африка ще е трагично – тя ще е единственият регион в света, изцяло изключен от подялбата на евентуално бъдещо изобилие за нейна сметка.
Ако сега изразим като точково множество страните, класифицирани по икономически и по индустриално-технократични показатели, сечението на първата икономическа група и на технологичния център дава подмножество, наричано Златен милиард.
Следователно, това са всички постиндустриални страни с БВП на глава от населението над 6000 щ.д. годишно.
Възможно е и още едно обобщение по географски принцип. Страните от Златния милиард са разположени на север от 35-ия паралел от Екватора. Подобно географско струпване е твърде любопитно и слага началото на разделението на света на богати и бедни по направлението Север-Юг.
Световното цивилизационно разнообразие се създава от четири религии: юдеизъм, християнство, ислям и будизъм
Юдеизмът е едноетническа религия и са изповядва само от евреи. В историята е имало още само една държава с юдейска религия – Хазарският каганат през средните векове. През 964 г. той е ликвидиран от Киевска Русия и изчезва от световната политическа сцена. По оценка за 2000 година в света има 13,5 милиона евреи, от които: 5 835 000 в САЩ, 3 540 000 в Израел, 1 810 000 в бившия СССР, 5000 в България, 600 в Япония и т.н.(4)
Християнската религия в нейните три разновидности се разполага в Европа, Америка и Австралия. В Африка има две християнски държави – ЮАР и Етиопия. Общият брой християни е 2 милиарда: православни – 300 милиона, протестанти – 500 милиона, католици – 1,2 милиарда. Почти всички протестантски държави и повечето европейски католически страни принадлежат към Златния милиард. Православните страни, с изключение на Етиопия, се отнасят към неутралните страни от първия пояс на индустриалната периферия, но са разположени в Северното полукълбо. Католическа Латинска Америка се причислява към втория пояс на индустриалната периферия, разположен в Южното полукълбо. В Азия единствената католическа страна е Филипините, причислявана също към втория пояс
Будизмът във всичките му разновидности е изключително азиатско явление. Той е разпространен в Източна и Югоизточна Азия. Неговата западна граница е река Инд. На север е ограничен с Памир, Алтай, Саянските планини, Яблоновия хребет и Малкия Хинган. На юг са Индийският и Тихият океан. По географска концентрираност и население будизмът е най-мощната религия, обхващаща 46% от световното население. В Златния милиард е само Япония. Неутрални страни от първия пояс на индустриалната периферия са двете Кореи, Китай, Индия, Виетнам. Останалите страни, в различна степен, са в третия пояс. Тревожно е положението в Монголия, Шри Ланка и Камбоджа, които с голямо основание могат да се отнесат към пояса на безнадеждността (свършени страни)(5).
Ислямът е разпространен върху два континента – Азия и Африка. Той напълно отсъства в Америка и Австралия, а в Европа има само един анклав – Албания заедно с части от Босна и Херцеговина и европейската част от Турция. От Индонезия през Малайзия, Бангладеш, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак започва ислямската дъга, която през Сирия, Арабския полуостров, Египет, Либия, Тунис, Алжир, Мароко, Мавритания и Нигерия обхваща в клещи Африка. Над 22% от световното население, или 1,3 милиарда души изповядват ислям, като към 2025 г. процентът ще нарасне до 30%. Днес 45 държави имат предимно мюсюлманско население. Половината от 800-милионното население на Африка е мюсюлманско.
С незначителни отклонения ислямът е южна религия. Всички ислямски страни са във втория и третия пояс на индустриалната периферия и до 80% са свършени страни. Трагично е положението в Африка. Ако върху картата на света се тегли права линия – Петропавловск на Камчатка – Лас Палмас (Канарските острови) и върху нея се построи триъгълник с връх в Солсбъри (Родезия), той може да се нарече “триъгълник на бедността”. Преобладаващият брой държави в него са мюсюлмански. В Централна Азия е разположен Златният полумесец – основният производител на наркотици с годишен оборот от 200 милиарда щ.д. (световният годишен оборот от наркотици е 500 милиарда щ.д.).
Ако към така описаното цивилизационно разнообразие по религиозен принцип прибавим и расовия показател, може да установим някои нови нюанси. По принцип, световните религии са междурасови и в това най-много е преуспял ислямът, но съществува и ясно изразен низходящ ред с крайна точка източното православие, което подчертано е ограничено в бялата раса със славянска доминация. Будизмът е географски силно ограничен, независимо от потресаващо увеличаващата му се популярност в целия свят. Юдеизмът пък има вътрешно, ментално ограничение, което е много съществено – в епицентъра му е избраният, привилегирован народ, семитски по своя етнически произход.
Всичко това е предпоставка за успешна ислямска експанзия, на която сме свидетели и която по всяка вероятност ще продължи. Конкуренцията на католико-протестантското християнство отслабва в световен мащаб и то се стреми да се стабилизира чрез последния си резерв – присъединяването и подчиняването на православието.
Позоваването на расовия показател не трябва да изглежда странно. Искаме или не искаме, расова теория съществува и тя съвсем не е само Розенберг, Гьобелс и Хитлер. Ако се обърнем към извора на теорията – книгата на френския аристократ Жозеф Артур де Гобино (1816-1882 г.) “Опит върху неравенството на човешките раси” (1853 г.), ще открием маса актуални за днешния свят акценти. Според оценката на Арнолд Тойнби: “Теорията на Гобино е имала много епигони, плагиатори, популяризатори, но никой от тях не е затъмнил първоначалния й блясък и никой не е прибавил към нея нито една нова идея”(6).
И още един, не по-малко любопитен щрих.
По религиозен признак разпространението на ядреното оръжие е:
• католическо християнство – Франция (потенциално Бразилия);
• протестантство – САЩ и Англия (потенциално ЮАР);
• православие – Русия;
• юдеизъм – Израел;
• будизъм – Китай, Индия (потенциално КНДР);
• ислям – Пакистан (потенциално Иран).
Интересното тук е, че повечето реални и потенциални притежатели на ядрено оръжие са от първия и дори от втория пояс на технологичната периферия, а някои – от т.нар. свършени страни. Това е силно обезпокоително и дестабилизиращо и само доказва, че военната мощ не е в правопропорционална зависимост от БВП – както сумарен, така и на глава от населението.
Изясняването на проблема е възможно чрез един опит за формализиране, т.е. да се преведе вербалното описание на езика на числата, което създава база за сравнимост и оценка.
Реалната сила на всяка държава може условно да се раздели на материална и духовна. Един обобщен (интегрален) показател, който до голяма степен отчита влиянието и на двата компонента, е т.нар. държавна мощ. Съществува алгебричен модел, по който държавната мощ се пресмята като число – безразмерна величина (7). Резултатите от пресмятанията са представени в таблицата.
По показателя държавна мощ (ДМ) държавите се разполагат в 4 етажа:
а) геостратегически етаж, при ДМ над 300;
б) стратегически етаж, при ДМ между 200 и 300;
в) регионален етаж, при ДМ между 100 и 200;
г) местен етаж, при ДМ между 20 и 100.
Страни, които имат ДМ под 20, са без значение за световната политическа сцена. Те не са в състояние да поддържат активна и настъпателна дипломация. “Техният организационен капацитет е недостатъчен за детайлно следене на развитието на международните отношения. Това ги прави неспособни да се справят с многобройните въпроси, намалява вероятността бързо да възприемат предупредителни сигнали, индикиращи нови развития и съществени промени и подавани до други участници в международния живот. Това води до стесняване броя на алтернативите, които малките страни могат да разглеждат и ограничава възможностите за избор.”
Колкото и да е ограничена таблицата, тя показва две неща:
а) бързия възход на Източна Азия и Америка;
б) неоспоримото превъзходство на САЩ и Русия.
За Русия не трябва да се учудваме. Въпреки разрухата, тя е военна свръхдържава. Само потенциалните й резерви в суровини са за 140 трильона щ.д., от които в момента се усвояват под 40%. Това са безпрецедентни числа, като за нагледност ще посочим, че цялата световна търговия е за около 3 трильона щ.д.
Има много и различни начини една държава да увеличава държавната си мощ. Може да залага на нарастването на военната мощ (Индия, Пакистан, Северна Корея) или на икономическата мощ (Япония, Южна Корея), или на комбинация от двете (Китай, Израел). Може да се привличат духовни фактори като религията (ислямските страни) или културата (Франция). Затова в таблицата могат да се получат изненадващи крайни резултати – две държави твърде различни по реална мощ да се изравнят по държавна мощ. Обаче никаква държавна мощ, неподкрепена със сериозна военна мощ, няма големи шансове в геополитическото пространство (примери са Германия и Япония).
Когато за едни или други цели държавната мощ се окаже недостатъчна и не може повече да бъде увеличавана, се прибягва до временни или дългосрочни съюзи (коалиции). Мотивът за военни съюзи е общият враг, чиято държавна мощ е много по-голяма от мощта на който и да е член на съюза. Трябва да се има предвид, че общата държавна и военна мощ на коалицията никога не е аритметична сума от съответните показатели на съюзниците. Въпреки че общият враг сплотява, налице са вътрешнокоалиционни зависимости, които е трудно да бъдат отчетени. Ако от НАТО премахнем САЩ и Канада, общата държавна мощ на европейските съюзници е значително по-малка от аритметичната сума, приблизително с 60%. Обратно – за много ислямски страни коалиционния показател може да нарасне до 2 пъти спрямо аритметичната сума! Само ще напомним, че арабският халифат е дебаркирал и завладял Испания (VI век) с 5000 души, а турското нашествие на Балканите (ХII-ХIII век) започва с 40 000 души.
В геостратегическия етаж по реална (материална, военна) мощ се намират три държави: САЩ, Руската федерация и Китай.
1. Съединени американски щати
САЩ имат всички възможни средства за водене на война едновременно на три световни театъра на военните действия по суша, вода, въздух и в космоса. Военният бюджет на САЩ за 2005 г. надхвърли 400 милиарда щ.д. и е по-голям от военните бюджети на всички европейски членки на НАТО, взети заедно около 3 пъти. Годишно за проектиране и производство на въоръжение и бойна техника се предвиждат 200 милиарда щ.д. При военно положение САЩ са готови да отделят за военни нужди 50% от БВП, което прави близо 5 трильона щ.д. – колкото пет БВП на съвременен Китай!
Военната мощ и сдържащият потенциал на САЩ са съсредоточени в стратегическите настъпателни сили – междуконтиненталните балистични ракети, стратегическата авиация и атомните подводни ракетоносци. Тази стратегическа триада има 2120 носителя на ядрено оръжие, които при един пуск изстрелват 10 000 ядрени боеприпаса с единична мощност от 50 килотона до 10 мегатона.
В сухопътните войски има на въоръжение 200 пускови установки за оперативно-тактически ракети, 12 500 танка, 19 000 бронетранс-портьора, 16 500 оръдия и минохвъргачки, 16 600 ПТУРС, 5000 зенитни оръдия, 8000 самолета.
Във ВВС има 8700 самолета от различни класове, в това число и произведени по стелтови технологии.
Във ВМС има 856 кораба, от които 21 самолетоносача (4 атомни), 83 многоцелеви атомни подводни лодки, над 5000 самолета и хеликоптера.
Космическият флот обхваща 60 военни спътника и 3 совалки.
Към 2000 година числеността на въоръжените сили на САЩ е 1 365 000 души, разположени освен на територията на САЩ и в 336 бази по целия свят.
Отличителните особености на американската военна мощ са:
– високата наукоемкост на оръжието и техниката и суперсъвременните средства за разузнаване, комуникации и управление;
– неограничени възможности за поддържане, ремонт и модернизация на оръжието и бойната техника;
– високият научен задел за нови перспективни разработки;
– изключително развитата глобална военна инфраструктура;
– военна стратегия, основана на дистанционно воюване с минимални рискове.
2. Руска федерация
Русия е втората държава в света по военна мощ и единствената, която може да унищожи САЩ. Независимо от всичките й политически и икономически проблеми към момента, нейната държавна мощ е вън от съмнение.
При численост на армията от 1 200 000 души, Русия има в строя 3550 бойни самолета; 114 подводници (атомни и дизелови); 1 самолетоносач; 13 150 танка; 20 000 бронетранспортьора; 13 175 оръдия и минохвъргачки. Ударната сила на руската армия са ракетните войски със стратегическо предназначение, на които се възлагат 70% от всички задачи по ядреното сдържане. Военният бюджет е около 30 милиарда щ.д., от които 12 милиарда са за закупуване на ново въоръжение и бойна техника (8).
Руската армия има военни бази и военни обекти само в бившите съветски републики: Беларус, Армения, Грузия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Молдова.
Отличителните особености на руската военна мощ са:
– високата надеждност, съвместимост и боеспособност на оръжието и техниката при всякакви условия на боя;
– индустриална технологичност и простота при достигната висока бойна ефективност;
– ниска уязвимост на националната военна инфраструктура;
– изключително висок научен задел за нови, перспективни разработки;
– висока приспособимост на военните структури към условията на боя.
3. Китайска народна република
Китай е гигантска страна със статуса на велика държава. При територия от 10 милиона кв.км и население от 1,2 милиарда китайската армия е 2 480 000 души (оценка от 2000 г.). Съставна част на армията е народното опълчение – около 170 милиона, от които 12 милиона са кадрови опълченци. Армията има 5000 бойни самолета и 250 хеликоптера, като разполага и със собствена военноавиационна промишленост с център в Шенян, където се сглобяват руските изтребители Су-27. През 2001 г. Китай закупи допълнително 38 самолета-щурмоваци Су-30МКК за 2 милиарда щ.д. Нови договори с Русия бяха подписани през 2005 г.
Сухопътните войски са 35 армейски корпуса, включващи: 10 танкови, 1 механизирана, 114 пехотни, 5 планински, 4 въздушнодесантни и 34 артилерийски дивизии с 9000 танка и САУ, 2500 бронетранспортьора, 1500 ракетни установки.
ВМС включва 1500 бойни и спомагателни кораба, в това число 85 подводници, от които 6 атомни – една по проект 092 “Ся”, въоръжена с балистични ракети “Цзюйлан-1”, 5 многоцелеви по проект 091 “Хан”.
Ракетно-ядрените сили на Китай притежават междуконтинен-тални балистични ракети с далечина на полета 11 000 км, както и варианти за морско базиране. В момента Китай има 20 силоза за МКБР и се очаква до 2015 година те да станат 75-100.
След като изстреля в Космоса своя първи космонавт (2004 г.), Китай е на път да създаде и съвременни космически войски.
Военният бюджет на Китай не е точно известен, но се предполага, че не е по-малък от 30-40 милиарда щ.д. ЦРУ изчислява БВП на Китай (за 2001 г.) на 5,56 трильона щ.д. при 3,45 трильона за Япония и 10,1 трильона за САЩ. Трудно може да се вярва на такива числа, тъй като излиза, че военният бюджет на Китай е 0,05% от БВП, което, разбира се, не е вярно. Нужно е да се отбележи специално, че към използването на показател като БВП, трябва да се подхожда много внимателно, тъй като той се базира на т.нар. паритет на покупателната способност – мъглява и спорна концепция на икономическата наука.
Ще посочим две особености на китайската военна мощ:
– над 80% от въоръжението и бойната техника е съветско и руско производство и този процент скоро няма да се промени;
– изграждането на ракетно-ядрените и на космическите сили се дължи на учени, завършили и работили в САЩ и в Западна Европа и доброволно завърнали се в родината -Цие Сюесън, учил и работил в САЩ, е ръководил ракетните и космическите програми; Циен Санцян, учил и работил във Франция, е ръководил ядрената програма(9)
При разглеждане на реалните геостратегически играчи
възниква интересен имагинерен феномен, наричан глобален тероризъм
Интересен е с това, че е плод на целенасочена интелектуална спекулация, приличаща на активно мероприятие. Цялата информационна мощ на Златния милиард е ангажирана да убеди света, че пред нас е нов геополитически играч, застрашаващ човешкото битие – дявол, сатана, шейтан, предвещаващ настъпващия апокалипсис. Този “феномен” беше персонализиран и срещу него и две нещастни страни бяха изпратени самолетоносачи, атомни подводни лодки, крилати ракети и сухопътни поделения. В тази грандиозна мистификация няма и капка истина освен фактите от 11 септември 2001 г.
Тероризмът като социално явление не е и не може да бъде геополитически, геостратегически или военен фактор. По своята същност той е съпътстващ процес или явление на трите велики форми на експлоатация на човек от човека – робството, крепостничеството и наемния труд. Подобни съпътстващи процеси са и престъпността, проституцията, контрабандата, наркотрафика, емиграцията, расизмът, колониализмът, антиекологията, етническия експанзионизъм, религиозният фундаментализъм. В съвкупност тези явления образуват хранителната среда на съвременния исторически процес, част от сърцевината, ядрото на вътрешното му саморазвитие. Тъй като не са фактори, те стават инструменти, поводи и оправдания за решаване на геополитически задачи.
На теоретично равнище не е възможно да се даде формално, изчерпващо определение за тероризъм. Използваните ключови думи в кортежа “страх, невинност, законност” може да се свържат в различни структури, изразяващи коренно противоположен смисъл. Трудността е да се обвържат във формална схема биологични понятия (страх), с преходни юридически понятия (невинност, законност). Взаимоеднозначно това невинаги е възможно.
Като пример ще припомним епизод от Великата френска революция. Когато защитниците на Людовик ХVI се опитали да докажат, че няма закон, по който да се съди божият наместник – кралят, член на Конвента мъдро отговорил: “След много време, някога, хора също толкова далече от нашите предразсъдъци, колкото ние сме далече от предразсъдъците на вандалите, ще се изумят от варварството на нашия век, когато съдът над тирана се превръща в някакво свещенодействие. Те ще се учудят, че в ХVIII век се проявява по-голяма изостаналост, отколкото по времената на Цезар. Тогава тиранът беше убит в присъствието на целия Сенат, без никакви формалности, освен 22 удара с кинжал и без всякакви основания, освен свободата на Рим” (10).
Тероризмът не е заплаха за световното битие – той е заплаха за Златния милиард и за неговата глобалистична философия.Той е негов продукт и негова сянка, негов слуга и негов враг. Като всеки политически инструмент в класовото общество, пораждан от самата същност на това общество, тероризмът просто повтаря неговата еволюция: индивидуален тероризъм – групов тероризъм – класов тероризъм – държавен тероризъм – глобален (световен) тероризъм. Всяко стъпало от еволюцията е диалектично свързано с категорията интерес: личен интерес – групов интерес – класов интерес – държавен интерес – глобален (световен) интерес. Лесно се забелязва, че само първите две стъпала съдържат отрицанието на тероризма (индивидуален и групов тероризъм), както той и да се определя, тъй като се намират в междуличностното поле, там, където действат нравствените норми. Последните две стъпала са в геостратегическо поле, сцената на днешната геополитическа драма.
Съгласно принципа на Льо Шаталие, със засилване на глобалистичния теласократичен натиск, в невралгичните планетарни точки възникват съпротивителни сили, породени от натиска, които се стремят да го отслабят и деформират. Невралгичните точки са разположени най-често по демаркационните икономически, цивилизационни, религиозни и етнически линии и твърде грубо могат да бъдат обобщени по направлението север – юг. Там се и опредметява терористичният феномен в най-новия геостратегически играч –
ислямският фактор
Това е потенциалната сила на реализиран религиозен мироглед, непризнаващ никакви граници и ограничения и способен да интернационализира огромни човешки маси независимо от конкретната държавна позиция.
Подобна интерпретация не би трябвало да представлява изненада. През средните векове християнският мирогледно-религиозен фактор получи военно-терористично превъплъщение в кръстоносните походи. Колониалните завоевания на евроатлантическите страни също вървяха под знамето на християнския кръст и се осъществяваха чрез невиждан терор. Те струваха живота на 100 милиона души и ликвидирането на три велики цивилизации – на маите, на ацтеките и на африканските негри.
Съвременният ислямски фактор се конкретизира в ислямските страни. И като отделни държави, и като интернационално общество тези страни са бедни, изостанали и с малка държавна и военна мощ. Но те контролират огромни природни залежи от енергоносители, а чрез религиозния “десятък” са в състояние бързо и гъвкаво да си осигурят финансиране на нужните им дейности. Силата на световния ислям бе демонстрирана нагледно в атентатите в САЩ (2001 г.) и това е само малка част от потенциалните възможности. Изхождайки от диалектиката на ХХI век в хода на историческия процес, избраните начини за защита на непосредствените интереси за производство и възпроизводство на действителния живот не подлежат на морални оценки, тъй като са надиндивидуален инструментариум. По този повод Рамадан Шалах, генерален секретар на Палестинския ислямски джихад, обяснява: “Нашите врагове притежават най-модерните оръжия в света и техните армии са много добре обучени…Ние нямаме нищо, с което да отвърнем на убийствата и разбойничеството срещу нас, освен оръжието на мъченичеството. То е лесно и ни струва само собствения живот – хората-бомби не могат да бъдат победени дори от ядрени бомби (11).
Ислямският фактор в концентриран, религиозен вид потвърждава основното противоречие на ХХI век – бедността срещу богатството, Югът срещу Севера, континенталната сърцевина срещу външния полумесец, индустриалната периферия срещу технологичния център, “излишните страни” срещу Златния милиард.
Към момента ислямският фактор се проявява най-интензивно в осевия ареал (Централна Азия). Ислямският натиск на север (към Русия) се поддържа от Турция, Иран и Афганистан; на изток (към Индия и Китай) – през Пакистан и Бангладеш; на юг и югоизток – през Индонезия и Малайзия; на запад натискът е отслабен поради събитията в Ирак и разколебаването на някои арабски държави (Либия).
В исляма има две основни течения – сунити и шиити, които подобно на трите християнски направления не са в добри отношения. Сунитите са абсолютно мнозинство и само шиитски Иран е пречка за плътното затваряне на “ислямската сунитска дъга”. Тук е причината САЩ да се опитват да дестабилизират Иран, а Русия – да го подкрепя, стабилизира и въоръжава. Иран не само отслабва западния ислямско-сунитски натиск, но е и балансьор на Турция и най-последователен враг на Израел. Организацията “Хизбула” (обявена за най-крайната арабска терористична организация) е шиитска и пряко се поддържа от Иран. Съществено значение има и етническата принадлежност на иранците. Те спадат към бялата раса, но не са семити, както арабите и евреите, а са наследници на стара и богата история (потомци на персийците), в това число и на своеобразна религия – заратустраизма. Това ги отличава съществено от всички други мюсюлмани и неслучайно някои ги смятат за родоначалници на индивидуалния тероризъм.
Ударната антизападна сила на исляма е ухабизма – секта, създадена през ХIХ век от богослова Мохамед ибн Аб ал-Ухаб за защита от разлагащото влияние на западната цивилизация. Ухабизмът е обявен за официална идеология на Саудитска Арабия.
Ухабистите са може би най-фанатичните привърженици на исляма и за това – изключително подходящи за извършване на индивидуални терористични актове. Авторите на септемврийския атентат в САЩ през 2001 г. са саудитци. Обявеният за най-голям световен терорист Осама бен Ладен също е саудитец и ухабист. Типични представители на ухабизма са талибаните в Афганистан (предимно пущунски племена).
Тероризмът се очертава като главното диверсионно и партизанско оръжие на слабите, бедните и излишните страни, на малките етнически общности и на крайните фундаменталиски и догматични идеологически групировки. С настъпването на т.нар. информационно общество подхранващата среда на тероризма се увеличава, а предполагаемата ефикасност нараства. “Информационното общество” е неустойчиво, с нарушен хомеостазис и практически лишено от резистентност. Съчетаването на комбинации от еволюционните етажи, заедно с тактиката на “ужилването” в различни точки на геополитическото пространство откриват добри перспективи пред световния тероризъм.
Въпреки несъмнената заплаха, каквато винаги е бил, желанието да се предаде на тероризма самостоятелно значение като геополитически фактор (тероризмът има самостоятелно полицейско значение) всъщност е геостратегическа акция на Златния милиард, насочена за подпомагате на глобалистичната агресия по основните направления на световната геополитическа карта: срещу ислямския фактор – за завладяване на централноазиатското ядро (централноазиатските бивши съветски републики, Афганистан) и за неутрализилане на западния клон на ислямската дъга (Сирия, Ирак, Иран); за изтласкване на руското присъствие и за ликвидиране или омаломощаване на православието на Балканите с използване на същия този ислямски фактор (Македония, Косово, Босна и Херцеговина) и за непрекъснат натиск срещу такива неудобни държави като Русия, Китай и Индия.
Генералната задача е да се сломят всякакви форми на организирана и институционализирана съпротива на страните от трите пояса на индустриалната периферия, да се капсулира осевият ареал и да се ремонтира поразклатеното обкръжение на островния полумесец от таласокрации.
Друго много сериозно оръжие на исляма е етническият експанзионизъм. При среден растеж на планетарното население в периода 1966-1990 г. от 1,865%, в ислямските страни той е 3%. Използвайки това оръжие, ислямът създаде миниетнически групировки в Америка и в Европа (Англия, Франция, Германия, Балканите), където се очаква към 2025 г. ислямското население да достигне 30%. Особено тревожно е, че 60% от това население е под 25 години (12).
Разселването на исляма, терористичният му потенциал и етническата му експанзионистична насоченост го правят много сериозен противник за всеки, който иска да го ликвидира като цивилизационнен субект.
Ролята на исляма се подчертава и от особеното внимание към него от страна на САЩ и Русия.
Около континенталната сърцевина САЩ са изградили ислямски бараж от три стратегически съюзника: Саудитска Арабия, Турция и Пакистан, с тенденция да присъединят Египет и Афганистан. Това е сериозно геостратегическо предимство, но геополитически е уязвимо. Слабото му място е Израел и крепенето му само на държавно-политическо и военно равнище. Баражният многоъгълник лесно може да се разпадне под натиска на ислямския фундаментализъм.
Русия разчита на старото съветско наследство, което съвсем не е малко. В сдържането на Турция Русия има голям исторически опит и непосредствената й цел е укрепване на християнските кавказки държави Грузия и Армения. Пакистан е блокиран от Индия и няма свобода на действие, а дилемата юдеизъм-ислям е лесно решима – Русия винаги ще предпочете исляма. Никой политик няма да се противопостави на 2 милиарда мюсюлмани заради 13 милиона евреи.
Най-голямото предимство на исляма в неговото противоборство със Златния милиард е пълната несъстоятелност на поведенческия анализ от страна на противниците му. Те не само не познават мюсюлманите, но не се и стремят да ги опознаят.
Ето как се представя
цивилизационната разлика по посока “изток – запад” на философско равнище
“Още при средиземноморските култури на античността – независимо от голямата пространствена близост – е възникнало усещането, че “Изток” и “Запад” са различни светове…
Светът на европейските държави е бил по-плураристичен и разнообразен, отколкото светът на съседите – византийци, монголи, османски турци и великоруси. Редом с големите държави и нации в европейската политическа структура постоянно присъстват и малко страни, градове-държави, федеративни образувания. Пространст-вената ограниченост е типичен признак на европейския живот. Всичко колосално и унифицирано безусловно не е европейско. В това се състои тайната на цялата изтънченост на европейската цивилизация…
Властното отношение на човека към природата, преходът от охранителна агрокултура към дейност за съзнателно изменение и въвеждане на нови форми, развитието на търговията върху големи пространства, на техниката, на серийното производство, възникването на научна култура, както и култът към паметта – всичко това са европейски постижения. По целия свят пространството и времето се измерват с мерките разработени и прецизирани в Европа: ден, час седмица, месец, дати, както и десетичните единици за измерване на пространството. Характерът на модернизирания свят би могъл накратко да се обозначи така: господство над пространството и времето, укротяване на природата, развитие на индивидуалната свобода. Откликът от това движение са оказа световен, а победното му шествие още не е завършено”(13) .
Подобни откровения и заблуди са характерни за част от западните учени и интелектуалци. Те са хранителната почва за деформирания поведенчески анализ, който “победоносно” шества днес в европейската политика, манипулира общественото съзнание и води до опасни световни кризи. Изграденото европейско самомнение е фалшиво и антиисторично.
Нужно е да се напомнят няколко несъмнени факта.
1. Човешката цивилизация е възникнала на “Изток”. Оттам идват началото на обществения живот, писмеността, науката и изкуството, религиите, фундаменталните изобретения, с които започва човешката история.
2. Елинската цивилизация не е западна. В противоборството със Запада Елада винаги е на страната на Изтока – започвайки с колонизациятя на Италия, подкрепата за Картаген и завършвайки с героичната съпротива срещу Рим.
3. До ХIХ век Западна Европа като цяло тъне в невежество и общо безкултурие и дори в царските дворци всеки ден с пищни церемонии се изнася нощното гърне(?). При знаменития Луи ХIV – краля Слънце, главите на придворните дами са миришели на одеколон, но са бъкали от въшки. Ето как описва Франция генерал Николай Муравьов, участник в похода на руската армия в Западна Европа през 1813 г.
“Аз не срещнах във Франция нищо от това, което очаквах. Жителите бяха бедни, необщителни и мързеливи. Французинът може да седи по цял ден около огъня, без да прави нищо. Хранят се много лошо и в градовете, и в селата; скъперничеството е безкрайно; мръсотията е отвратителна и при бедните, и при богатите. Хората са неуки и необразовани, грамотните са малко и неправилно пишат дори градските жители. Повечето освен родното си село не познават местностите и пътищата на 10 км от домовете си. Самите къщи са от кал, без подове. Аз питах къде е тази очарователна Франция, за която ни говореха нашите гувернантки, и ме обнадеждаваха, че всичко е напред, но ние вървяхме и вървяхме, а навсякъде беше едно и също(14).
Подобна картина трудно се връзва с философската възхвала, цитирана по-горе. И ако трябва да перифразираме Томас Мор: “На Изток е имало вече градове, когато на Запад не е имало още хора” (15).
Обявяването на западния начин на живот за единствения път към просперитет, а западната демокрация – за върха на човешкия разум, не съдържа никакви шансове за исторически успех по простата причина, че не е вярно.
Продължава в следващия брой
Бележки:
(1) Първообразът на такава класификация е в статията на Александър Зиновиев “Свръхчовеци и “полухора” във в. “Литературная газета” от 26.09.2001.
(2) Според приведените от Александър Лилов данни в статията “Модерният социализъм – социализмът на информационната епоха” в сп. “Понеделник”, 9-10/2001, стр. 5-38, делът на Русия в световния БВР за 2001 г. е 2,4% срещу 21,3% за САЩ; 20,5% за ЕС; 10,2% за Китай и 2,9% за Бразилия.
(3) Жан Атали, Хилядолетието. “Медиум 999-Колибри”. София, 1992. Стр. 83-84.
(4) Данните са по Мартин Гилберт, Атлас истории еврейского народа. “Библиотека – Азия”. Йерусалим, 1990. Стр. 164.
(5) Васил Проданов, Ислямът и сблъсъкът на цивилизациите. В. “Нова Зора” от 23.10.2001 г.
(6) С книгата на Гобино може да се запознаете чрез нейното руско издание.
(7) За справка виж статията на Н. Быстров – Методика оценки могущество государства. Сп. “Военная мысль”, 4/1990. Стр.12-15. Виж още статията на автора – Материални основи на българската външна политика. Сп. “Международни отношения”, 5/1998. Стр. 25-36.
(8) Данни за днешното състояние на руската армия има в руския печат. Част от цитираните данни се намират в книгите от (5) и освен това О. К. Рогозин, В. В. Виноградов, Т. О. Филипова, Р .В. Ефремов – Мировой авиационный рынок. “Интерстамо”. Москва, 1997. Стр. 365; Чони Чонев – Катастрофата “Курск”. “Еър груп”. София, 2000. Стр. 39.
(9) На описание на общото състояние на Китай в края на ХХ век е посветен специален брой на списание “Понеделник” – 11/1999 г. Виж още и статията на Мирослав Дърмов “Геополитически измерения на модернизацията на китайските въоръжени сили” в сп. “Международни отношения”, 3/2002. Стр. 45-72.
(10) А. И. Полторак, Нюрнбергский эпилог. “Юридическая литература”. Москва, 1983. Стр. 81.
(11) Георги Коларов, Кървавата смес на “Сендеро Луминосо”. “Академ”, Варна, 1996. Стр. 100-119.
(12) Виж пак (16).
(13) Ханс Майер, Европейска култура-фантом или реалност? Сп. “Понеделник”, 3-4/2005. Стр.20-30.
(14) Н. Задонский, Жизнь Муравьева. “Современник”. Москва, 1974. Стр.68.
(15) Томас Мор, Утопия. “Партиздат”. София, 1970. Стр. 111.
