ДА РАЗРУШИМ СЕДЕМТЕ ОСНОВНИ СТЪЛБА НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА (Манифест за алтерглобализация)

0
210

Защо Attac се обръща към Вас?

С манифеста си за алтерглобализация Attac се обръща към всички граждани. По всичко личи, че въпросът за намиране на алтернатива на неолиберализма не стои на първо място в предизборните кампании на основните кандидати (за президентския пост във Франция – бел. ред.)
Само нарушавайки спокойния ход на предизборните кампании, в по-голямата си част пресметнати до милиметър от PR-агенциите, гражданите биха могли да раздвижат политическия курсор към тази проблематика, да принудят политическите кандидати да вземат позиция по този въпрос, извън медийните си изяви и празнословие.
Нашата организация няма да издигне кандидат, нито ще подкрепи когото и да било. Тя не е политическа партия, а обществено образователно движение, насочено към конкретни действия, и дълбоко ангажирано в живота на Града. От тази позиция ние се обръщаме към гражданите.
Още с основаването си през 1998 г. Attac определи неолибералните политики, водени по целия свят, и най-вече в Европа и във Франция (независимо от политическата принадлежност на правителствата), като основна причина за нарастване на неравенството и обезличаване на човешката личност, породени от безработицата и нестабилността, за социалната несигурност, за разпространение на военните конфликти и на сляпата жестокост, за надигане на крайно десните расисти и ксенофоби, така както и ускоряване унищожаването на околната среда.
През 2005 г. чрез своите анализи и разяснителна работа, чрез мобилизиране на населението по места Attac изигра решаваща роля в историческата победа на „Не“-то при гласуването на неолибералния манифест, какъвто беше Договорът за Европейска конституция. Някои се опитват да го изтрият от националната памет, но потенциалът от надежда в това „Не“ е все още жив. Всички ние, колективно и индивидуално, сме негови съзидатели. Слагането на край на неолибералната политика не се свежда до предизборни интереси, френски или други.Това е наложително за човечеството, ако искаме да придадем на бъдещото поколение все още обитаема и мирна планета, в която демократичните идеи имат смисъл.

Увод: Да построим солидарен, екологичен и демократичен свят

В началото на 1980 г. влязохме в нова ера на капитализма – тази на неолиберализма. Това означава изпълнение на проект за системно разрушаване на всички граници – политически, социални и екологични, в полза на капитала. Неговите методи са добре известни: общо договаряне, свобода на действие на управниците и инвеститорите, нарастване на ловните терени по цялата планета на транснационалните предприятия.

Целите на неолиберализма са ясни: винаги да се дава по-голяма тежест на силовите отношения, вече много неравностойни, между собствениците на капитали и работниците. Неолиберализмът се храни от (като едновременно с това и създава) неравнопоставеност – между социални групи, между държави, между мъже и жени. Известно е, че в повечето случаи жените получават по-ниски заплати. Когато Международният валутен фонд или Световната банка налагат на задлъжнелите държави да закрият обществени услуги, свързани с образованието, здравеопазването, детските градини, яслите, училищни и работнически столове и т.н., жените са онези, които играят ролята на „социален буфер“. Освен с всекидневните си задължения, те са принудени да се справят и със задачи, които не са вече обществена грижа. Освен това неолиберализмът прокарва в обществото индивидуални поведения, привични за мъжете – борба за власт и пари, надпревара и агресия, – за сметка на ценности като солидарност и взаимопомощ.

Налагането на неолиберализма става с допълнителна дисциплина, на която са подложени работниците, с ограничаване на покупателната им способност, с отнемане на социалната защита и като естествено следствие – с цинично раздаване на прекомерно високи финансови възнаграждения на най-богатите: генерални директори, акционери и кредитори. Въвежда се нова йерархия в системата на производство между големите, малките и средни предприятия (МСП) – много често подизпълнители със слаби функции. Големият брой променливи решения е размил социалната и екологичната отговорност на големите предприятия. Разбира се, международното разрастване на полето на действие на тези предприятия е процес, предхождащ неолиберализма, но последният пък му даде нова сила. Многонационалните френски компании, като Carrefour, Suez, Vivendi, EDF или France Telecom, са сред най-агресивните. В селското стопанство стремежът към максимална продуктивност и въвеждането на генетично модифицирани видове унищожават традиционното земеделие, разрушават околната среда и нанасят щети на биоразнообразието.

Новият социален ред в света е неразделна част от загрубяването на отношенията между най-богатите държави начело със САЩ и бедните страни, често с много дългове. САЩ поглъщат спестяванията на другите страни и ги инвестират там, където могат да бъдат извлечени значителни печалби. Европа се опитва да добие и тя този привилигирован статус на хищник, но опитите й са по-малко успешни. Страните, наречени „изгряващи“, като Китай и Индия, се завъртат в колелото на тази нова световна икономика, като продават на безценица работната си ръка и така ожесточават конкуренцията с работната ръка от „първия свят“. Последната, подложена на шантаж, се оказва с гръб, опрян в стената, за да запази придобитите с много борба и в продължение на десетилетия социални придобивки. Вместо да създава социална защита срещу тази спирала на упадък, политиката на Европейския съюз, напротив, допринася за утвърждаването й, както в границите на съюза, така и по целия свят.

Задлъжняването на държавите от т. нар. по-рано „трети свят“ (когато „вторият“ бяха тези от „реалния“ социализъм) стана непоносима тежест поради значителното покачване на лихвите, наложени от САЩ в началото на 1979 г. МВФ и Световната банка използват този дълг (впрочем вече многократно изплатен), за да принудят тези страни да приемат неолиберализма.

Ние разграничихме 7 основни стълба – не тези на будистката мъдрост, а на неолиберализма. Това са седемте стълба, които трябва да разрушим, за да построим един солидарен, екологично чист и демократичен свят.

I. Солидарна глобализация срещу свободния обмен и свободното движение на капитали

Свободният обмен е отваряне на търговските граници чрез последователното отменяне на митническите такси, нетарифните препятствия и качествените ограничения при обмена на стоки и услуги, независимо от социалните, екологичните и свързаните с човешките права съображения. Свободното движение на капитали е предоставяне на пълна свобода на собствениците им да ги използват или инвестират в страни по техен избор, а именно в страни от т.нар. „данъчен рай“. Производството ще се извършва там, където трудът е най-евтин, данъчните и екологични норми са най-либерални и цари ред. Неограниченото движение на капитали води до директна конкуренция между работниците и социалните системи на страните от ядрото на капитализма и тези от периферията, за най-голяма изгода на финансовите интереси.

Свободното движение на капитали и цялостният свободен обмен са двете неразделни страни на договарянето, което постепенно засяга всички човешки дейности и е извън всякакъв демократичен контрол. Укрепването на обществените суверенитети, упражнявани при национални или наднационални условия, не е паднало от небето: то е резултат от решения – понякога доброволни, понякога принудителни – на правителства, теоретично независими. Европейският съюз представлява един такъв класически случай на смесица от оттегляне на правителства и от неограничено прилагане от тези същите на догмите на неолиберализма.

Европейската комисия инициира и прокарва четири големи типа политики:
• в рамките на Европейския съюз: либерализира и поставя националните системи в условия на конкуренция, без данъчна и социална хармонизация;
• на границите си: при разширяването с нови държави-членки не полага финансово усилие, за да бъде проявена необходимата солидарност, и с това налага на кандидатите изпълнението на цели програми за преструктуриране. Те на свой ред орязват съществуващата социална защита и благоприятстват развитието на социалния дъмпинг;
• с третите страни от Юга, а именно тези от Средиземноморието, подписва договори за свободен обмен, изначално неравностойни; договореностите от Шенген пък затварят херметически ЕС за евентуални имигранти от същите тези страни;
• със САЩ, на прага на 2010г. създава зона за свободен обмен, замислена като гигантски инструмент на либерализацията в рамките на трансатлантическото икономическо сътрудничество.

Световната търговска организация (СТО), която има функции да регулира международната търговия, се ръководи от два основни принципа. Първият носи странното име, наследено от миналото, „клауза за най-облагодетелствана нация“. Това означава, че ако една страна даде някакво предимство на друга, например като намали вносните мита на определени продукти на този търговски партньор, тя трябва да даде същите предимства и на всички останали страни от СТО, тъй като страните-членки би трябвало да бъдат конкурентно равнопоставени. Вторият принцип е на „националното третиране“. Той се заключава в това чуждите инвеститори в дадена страна да са равноправни с местните инвеститори.

В тази ситуация целта днес е народите да могат да упражняват суверенитета си, т.е. на практика да решават в какво общество да живеят, каква политика да водят и какви институции да създават. Трябва да се построи нов световен ред на базата на напълно обновени принципи – принципите на солидарност и свободно сътрудничество, съобразени с положението и нуждите на всяка страна. Затова СТО трябва да е подчинена на ООН и за спазва социалните, екологичните и политическите права, заложени в Хартата на Обединените нации. Във връзка с това ще бъдат възможни договори, специфични за всяка страна и насочени към реално сътрудничество, към задоволяване на нуждите, както и към по-честното разпределяне на богатствата. Европейската структура трябва да бъде преориентирана така, че чрез новите принципи да надделява общият интерес на европейските народи.

Да се откажем от свободния обмен, не означава да преминем в условия на студен протекционизъм, а да се създадат сътрудничества, съобразно солидарната и избирателната логика.

МЕРКИ

В световен план

1. Дълбока реформа чрез промяна на целите и принципите на функциониране на СТО и включването й в системата на Обединените нации, които сами по себе си също се нуждаят от реформа.

2. Анулиране на договорите за свободен обмен.

3. Вместо принципите за всеобща либерализация на търговските сътрудничества, да се отворят границите на страните, по избор и с договорни отношения, с цел да се даде превес на местното производство и да се защитят приоритетните сектори (например селското стопанство и културните паметници) и да се заложат социални и екологични цели.

4. Изготвяне, двустранно и многостранно, на търговски договорености за инвестиции и за защита на интелектуалната собственост, съгласно принципите за солидарност с по-слабо развитите страни, за запазване и създаване на работни места, за удовлетворяване на социалните нужди и за защита на околната среда, на ресурсите и на знанията.

5. Дълбока реформа в структурите на МВФ и на Световната банка с цел да се промени политиката и посоката им, както и начинът им на функциониране, а именно чрез налагане на равнопоставено присъствие на всяка страна. Включване на тези две институции в системата на Обединените нации.

6. Оттегляне на Франция от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)*, истинско седалище на ултралиберализма в световен план. Най-малкото, няма да се внася годишен членски внос (20,5 милиона евро за 2006г.).

7. На Международната организация по труда (MOT) да бъдат поверени правомощия за санкции, когато дадена страна нарушава спогодбите, приети и подписани от нея.

8. Упражняване на контрол върху обмена (следователно и върху движението на капитали) винаги, когато е необходимо, заедно с налагане на такса върху капиталовия трансфер. Забрана за финансови вложения в страните от „данъчния рай“.

9. Въвеждане на такса върху обменните транзакции (такси на Тобин и Спан) и върху пазарите за акции, облигации и производни стоки. Единичен данък печалба и международни екотакси. Една голяма част от така формираните нови ресурси трябва да бъде съотнесена към международната солидарност: здраве, образование, право на вода и подслон.

10. Опрощаване на държавните дългове на развиващите се страни. Тези дългове са един от най-мощните лостове за налагане на неолибералната дисциплина в подчинените страни.

11. Признаване правото на страните от Юга чрез адекватни мита да защитават младата си икономика.

12. Ликвидиране на субсидиите на ЕС за износ, на първо място, към страните от Юга; чрез ограничаване на вноса да се признае правото на тези държави, както и на всички останали, да имат сигурен и независим хранителен пазар.

13. Обществено притежание на общите блага, които отсега нататък да бъдат обявени за изконни: вода, климат, енергия, невъзвръщаеми ресурси, хранителни запаси, посеви, знания; окуражаване на международните „публично-частни партньорства“ при управлението на тези общи блага.

14. Публична политика в полза на инициативи на солидарна икономика, особено на такива, които подкрепят пренареждането на икономическите дейности и са придружени със засилване на обществените услуги в района; утвърждаване на честната търговия както в областта на хранителнителната промишленост, така и в сферата на услугите.

15. Въвеждане на политиката на „реалните цени“, като се държи сметка и за истинската социална и екологична цена; създаване на индикатори за измерване на тези „изнесени“ разходи, незачитани от логиката на пазара.

16. Прилагане на международните конвенции срещу трафика на хора, целящ сексуална експлоатация, (а именно Конвенцията от 1949) и огласяване на тези конвенции в неподписалите ги страни. Засилване на механизмите за контрол и за международно сътрудничество, за борба с глобализирането на проституцията, принудителните бракове, сексуалните насилия и всички насилствени актове върху жените.

В Европа

17. Европейска инициатива за ново поколение двустранни споразумения, изградени върху принципите на солидарност, социално единство и опазване на околната среда.

18. Установяване на демократичен контрол от страна на правителствата и Европейския парламент върху Европейската централната банка (ЕЦБ).

19. Отричане на Пакта за стабилност за сметка на по-гъвкави правила, изработени съобразно икономическата обстановка, и създаване на европейски такси за финансиране на разходите по бюджета на ЕС.

20. Значително увеличаване на бюджета на ЕС за:
• структурните фондове с основен бенефициент 12-те нови държави-членки;
• финансиране на социалните процеси за конвергенция;
• изследвания и проекти, свързани с европейската инфраструктура;
• отстраняване и превенция на екологични щети.

21. Отменяне на директивата за либерализация на услугите (известна като директивата „Болкещайн“) и възлагане на нов мандат на европейския комисар по търговските въпроси, за да се противопостави на Общото споразумение за търговията на услугите (ГАТС)**.

22. Съразмерно увеличаване на структурните фондове при всяко ново разширяване на ЕС.

23. Цялостно отменяне на банковата тайна в ЕС и в другите европейски страни, с които той е сключил договори за свободен обмен.

24. Забрана на финансовия поток между ЕС и страните от т.н. „данъчен рай“.

25. Хармонизация на данъчната политика в ЕС, по-конкретно на тази в предприятията.

26. Въвеждане на глобални такси от ЕС върху финансовите операции (включително и данък Борса), и екотакси, за покриване на разходи от бюджета на Съюза.

27. Опрощаване на държавния заем на развиващите се страни от страните в Европейския съюз.

28. Съвместни действия на страните от ЕС, представени в Административните съвети на МВФ и на Световната банка, за да бъдат наложени норми на финансиране, съвместими с икономическата стабилност на страните „ползвателки“ на помощите, както и за определяне на екологични и социални цели.

II.Трайно съществуване на планетата. Тя не е нито неизчерпаем резервоар, нито сметище

За неолибералите природата е склад, от който може да се черпи безконечно, и сметище, на което се изхвърля всичко старо.

Резервоар и склад. Екологичната криза се проявява по различен начин: изчерпване на невъзвръщаемите източници, изменение на климата, натрупване на токсични отпадъци, заплаха от световни епидемии, заразени подпочвени води, нарушаване на биологичното равновесие…

Резултат от неолибералната политика е ускоряването на деградацията на екосистемата чрез експлозивно нарастване на броя на замърсяващите превозни средства и масивното изсичане на горите. Тя ограничава придобиването на знание чрез правото на интелектуална собственост и на сертифициране на жизненоважните продукти, и завзема, посредством няколко транснационални фирми, общи световни блага, като водата и посевите, и ги прави недостъпни за най-бедните.

Бедните страни са онези, които плащат високата цена на: от една страна, присвояването на естествените източници и на биоразнообразието от мултинационалните фирми от Севера; и от друга страна, „приютяването“ на замърсени и опасни отпадъци.

Екологичните катастрофи са следствие от политиката за максимална производителност и извличане на максимални печалби, поставени като приоритет в развитието на икономиката. Катастрофи застрашават човешкия живот на планетата; битува съзнанието, че обитаваме „свършил“ свят, изчерпаем. Затова трябва да се наложи нова обща политика. Няма лекарство чудо. Изразходването на невъзвръщаема енергия не може да бъде компенсирано например чрез превръщането на обработваемите земи и на хранителната продукция на страните от Севера в обекти за производство на почвен въглерод, под формата на еднокултурни насаждения на голяма територия.

Екологичната катастрофа не може да се изнесе зад граница. Недопустимо е най-напредналите страни, за да се освободят от задълженията си по протокола от Киото, да финансират чрез „публично-правни партньорства“ „въглеродни кладенци“ в страните от Юга, като превръщат тези страни в приемник на кислорода и отпадъците на страните от Севера. Илюзията за непрекъснат икономически растеж, поддържана от логиката за натрупване на капитала, рухва.

Необходим е напълно нов модел на развитие, основан на признаването на общите блага и на необходимостта от провеждане на енергийни икономии. Той трябва спешно да бъде прилаган по цялата планета, с честно разпределение на задълженията между Севера и Юга, включително и екологичния заем, който Севера е сключил по отношение на Юга. Дори самото съдържание на богатството и на продукцията трябва да бъдат преразпределени, за да подобрят, от една страна, екологичното равновесие и, от друга, широк набор от права, като правото на труд, на социална защита и на образование, на здравно обслужване и на чиста околна среда. Затова трябва да се даде нов смисъл на работния процес и на консумирането, съпроводено с по-честно разпределяне на продукцията. Става въпрос за истинско предизвикателство пред човечеството.

МЕРКИ

29. Създаване в рамките на Обединените нации на Световна организация по околната среда.

30. Признаване и поправяне на екологичните щети, нанесени от най-развитите страни, както и на разграбването на ресурсите на подчинените страни.

31. Забрана за сертифицирането на основните за съществуване продукти и отменяне на Европейската директива 98-44 ЕС, която го разрешава.

32. Предвиждане на рисковете за здравето, нанесени от околната среда. Задължително изследване на рисковете и разпространението на химическите продукти в смисъла на Европейската директива REACH ( „Политика за регистрация, оценка и одобряване на химикалите“) с цeл европейските химически предприятия да поемат отговорност за токсичността на веществата, които произвеждат и продават. Създаване на международни закони за токсичността на стоките.

33. Създаване на световна програма за борба със СПИН и с тропическите болести. Тази програма, управлявана от Световната здравна организация (СЗО), ще бъде финансирана от отделна такса, наложена на фармацевтичните фирми.

34. Прилагане на протокола от Картаген, който забранява вноса на трансгенни посеви и животни и позволява подръжката на генно-модифицирани организми (ГМО) в строго ограничена среда, само за извършване на основни изследвания и за медицински цели; прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие (1992г.); прилагане на Конвенцията от Бали (1993г.) за трансгранично движение и унищожаване на отпадъците.

35. Таксуване на „извънграничните“ екологични въздействия на превозните средства. В индустрията – различно облагане на продуктите в зависимост от характера им и икономиите, които позволяват да се правят: енергийни, опаковачни, качество и продължителност на живот на стоките.

36. Прилагане на програма за развитие на възвръщаемите енергии с цел да се намали енергийната консумация и създаването на нови работни места, да се направят съществени икономии в транспорта и в домашни условия. Международна инициатива на ЕС за четирикратно намаляване на миннодобивната енергия в развитите страни до 2050 г. и с 10 пъти – газовите емисии с парников ефект. Финансиране на програма за намаляване на транспортните разходи.

III. Граждански контрол срещу поставяне на демокрацията под попечителство

Още от създаването си Attac си постави за цел да „спечели демократичните пространства, загубени в полза на финансовата сфера“ (програма от 1998г.). Ставаше въпрос „чрез гражданството да се спечели властта, която финансовата сфера упражнява върху всички аспекти на политическия, икономическия, социалния и културния живот като цяло по света.“ (член 1 от устава). Като си поставя за цел чрез борба „да придобие своя отговорност за развитието на света“ АТТАC от самото начало отделя централно внимание на неолибералния проект, който се стреми да наложи безграничната власт на парите.

Според неолибералната идея пазарът е този, който позволява оптимално използване на ресурсите и който регулира най-добре икономическата активност. Конкуренцията се възприема като самоцелна и самодостатъчна, а тя трябва да произвежда блага за цялото човечество и в последствие да бъде премахната.

Тази идеология не признава дори понятието за общественост и в най-добрия случай зачита само ограничената демокрация, с контролирани медии. Като дава всички права на акционерите, без да уважава останалите участници, на първо място работниците ( те са лишени от право на глас за решения, които ги засягат пряко, като уволнения и преместване на производството), неолибералната практика направи още по-крещяща липсата на демокрация в предприятията. Това положение трябва да бъде прекратено.

Критиката на неолибералното обществото не е достатъчна, за да бъдат поставени комплекс от проблеми, свързани с постигане на работеща демокрация. Използваните от представителната демокрация методи сами по себе си не могат да отговорят на предизвикателството за реален контрол на гражданите върху решенията, които ги засягат.

Установяването на форми на активна демокрация ще позволи да се преминат спорните границите на представителната демокрация. Тези нови форми имат 3 функции:
• гражданите трябва да притежават правото на контрол върху мандата на изборните лица;
• по всяко време трябва да могат да спрат политически проекти, които не отговарят на очакванията им;
• и накрая, трябва да могат да вземат директни решения по теми, непосредствено свързани с квартала, предприятието и др.

Конкретното използване на такива мерки изисква важна обществена дискусия. Демократичният живот предполага да бъдат създадени условия за неговото съществуване:
• социални условия, които позволяват на хората да имат време и желание да се интересуват от обществените дела (la res publica);
• образователни условия, за разбиране на проблемите в актуалните дискусии;
• информационни условия, свързани с истински независими медии.

Демокрацията трябва да се усеща навсякъде: в политическите институции на всички нива (местно, национално, европейско и международно), в малките и големите предприятия, в научните приоритети, в програмите за приложни изследвания, в създаването на транспортни инфраструктури и в енергийна политика, при развитието на публичните услуги, в медийната и образователната системи и т.н.

Алтерглобалистичната борба е в основата си борба за демократизиране на обществото, т.е. за дискутиране, още на местно ниво, на големите проблеми, свързани с формата и логиката на социалната организация, с бъдещето на обществото и на планетата. Така всички ще са съпричастни към политиката и общите дела ще бъдат контролирани от всички. На кратко, демокрацията трябва да стане цел и средство на политическо поведение.

СРЕДСТВА

Подчиняване на европейските институции

37. Край на инициативния законодателен монопол на Европейската комисия. Разделяне на това правомощие с Европейския парламент, Съвета, националните правителства, националните парламенти и гражданите.

38. Упражняван от Съвета и Парламента контрол на присъщите на Комисията правомощия по отношение на конкуренцията.

39. Увеличаване правата на Европейския парламент, в корелативна връзка с националните парламенти, в процеса на вземане на решения от Съвета.

40. Възможност за директна намеса на гражданите:
• чрез сезиране, по право, вземащите решения инстанции в ЕС посредством европейска петиция с един милион гласа;
• чрез организиране, по право, на европейски референдум по проект за директива, чрез европейска петиция с пет милиона подписа.

Извън сегашните граници

41. Включване на предприятието в демократичния процес:
• реформа на правото на обществото да дава юридическо предимство на предприятието (вместо на обществото на капитала) в качеството му на колективна единица, сбор от засегнати страни;
• премахване на данъчните пречки за развитието на алтернативни форми на собственост и на управление, по-специално на асоциации и кооперации;
• по-голяма представителност на работниците в инстанции, които взимат решения, и по-широка роля на представителните организации на работниците и служителите в предприятието;
• право на вето на работниците и техните представители върху решенията, които ги засягат пряко, най-вече съкращенията и преместване на производството.

42. Даване право на гласуване на гражданите от държави-нечленки на ЕС, след определен времеви престой в Съюза.

43. Придобиване на европейско гражданство след времви престой в Европейския съюз.

44. Осигуряване на равностойно участие на жените в демократичния живот чрез доброволни мерки: равенство, правителствени кампании срещу сексистки стериотипи и за равностойно разпределяне на домакинските задължения.

45. Общи за всички жени права (не основани на семейното положение). Признаване на правото им да притежават земя и да получават кредит в страните, където това не им е разрешено. Право на равен достъп с мъжете до образование, здравно обслужване… Право на аборт.

Справедливост в услуга на републиканските ценности

46. Създаване на Върховен юридически съвет, независим конституционен орган, отговорен за съдебните въпроси, с компетенция да издава юридически, административни и финансови наредби, състоящ се в по-голямата си част от хора без юридическо образование.

47. Възлагане на прокуратурата мисията да работи напълно независимо, подчинена единствено на правото; прокурорите трябва да изпълняват задълженията си без намесата на политическата власт.

48. Съдебната полиция да е подчинена на правното министерство, за да се попречи на вмешателството на вътрешния министър в разследванията.

49. Ограничаване на наказанията само до строго и неизбежно необходимите; затворът да бъде последна възможност за присъда, а не единствен ефикасен отговор при нарушаване на закона.

50. Намаляване на ограниченията за ползване на правна помощ и увеличаване на паричните възнаграждения на адвокатите при оказване на същата; създаване на реална, финансово осигурена от държавата, публична услуга за достъп до правна помощ и за социална защита.

51. В европейски план – унифициране на основните правила в наказателното право и създаване на европейска прокуратура.

Нови средства за гражданите

52. Въвеждане на право на законодателна инициатива на гражданите и на референдум на всички нива.

53. Въвеждане на запорно право, чрез референдум, на законови или регламентирани средства.

54. Засилване на забраните за издигане на кандидатурата на едно и също лице за няколко мандата.

55. Подобно на немската система, да ограничи пропорционалното представяне при националните избори с цел да се осигури парламентарно присъствие на малките политически формации.

56. Подобно на венецуелската конституция във френската да се въведе възможност изборните лица да се освобождават от длъжност по средата на мандата чрез референдум.

57. Обобщаване в резюме на работата на изборните лица по време на мандата им.

58. Засилване правата на парламента като законодателен орган да управлява дневния си ред и да контролира международната и европейска политика на Франция.

59. Създаване в двете камари, на Сената и на Конгреса, на парламентарна комисия, пред която представителите на Франция в институции като МВФ, Световната банка, ОИСР да докладват по няколко пъти в годината за извършеното по време на техния мандат.

60. Прилагане на местно ниво на цитираните по-горе мерки: за правото на инициатива, на референдум, за ограничаване на подновяването на мандатите, резюме за свършената работа през мандатите, както и референдум за освобождаване от длъжност.

61. Конституиране на партиципативни бюджети (разпределението на средствата им се определя чрез допитване до населението – бел.прев.), които могат да бъдат преразглеждани само от квалифицирано мнозинство от 2/3 от лицата на изборни длъжности.

62. Предоставяне на кварталните комитети на средства и на реално право за намеса.

63. Създаване на практика за организиране от публични организации на „граждански конференции“ точно по определена тема: избрани чрез жребий граждани ще бъдат предварително обучени за участие в дискусии и парламентът и местните власт ще бъдат задължени да зачитат мнението им. И това ще се прилага особено при вземането на обществени решения в областта на науката, технологиите, транспорта и енергетиката.

Условия за упражняване на правата

64. Да се повери на образователната система приоритетната мисия да учи обществото на демокрация.

65. Да се позволи съществено преразпределяне на социалното време, за да има всеки реална възможност активно да участва в публичните дела. Целта е обществото да признае, по право и по закон, „времето за демокрация“ на всеки гражданин. Условията за това са: намаляване на работното време, край на неравномерното разпределение на семейните задължения между мъжа и жената, намаляване на ограниченията, свързани с по-голямата производителност и консумация.

66. Поставяне над всичко на републиканските принципи, като се гарантира независимост на публичната сфера спрямо религията, отричане на всякакъв вид ограничение на свободата на съзнанието и на личното и институционално слово, без да се нарушават основните републикански ценности, правата на жените и законите, които ги гарантират. Правата и задълженията се признават и спазват от всички без изключение; действията, присъщи на някои групи и общности, трябва да могат да се впишат в тях без дискриминация.

IV. Световни публични блага и обществени услуги срещу политиката на правителствата в полза на собствениците на капитали

На всички нива – местно, национално, регионално, както и в границите на ЕС или в международен план – неолибералната политика системно измести обществените граници в полза на „всеобщия пазар“. При все това публичната политика не е изчезнала: тя се е променила, за да засили „атрактивността“ на съответната територията, т.е. да позволи на предприятията да реализират максимална печалба. Тя поставя на преден план финансовата стабилност, реално високи лихви (имайки предвид ниските нива на инфлация) и свободното движение на стоки, услуги и капитали, с неизбежната липса на социални правила и почти несъществуващи екологични закони.

Тази черта на политиката има и международно измерение. Навсякъде, където МВФ и Световната банка се намесят, те се превръщат в най-ефикасните жандарми за „разбиване“ на обществените услуги и на социалната защита и служат на интересите на международните банкери.

Следователно, гражданите трябва да придобият отново възможност за контрол, за налагане на необходими според тях ограничения.

Появява се ново право: всяко човешко същество да ползва общите блага на човечеството. Някои от тях са част от естествената природна среда и трябва да бъдат достояние за всички, както днес, така и утре. Други са продукт на човешката дейност и затова не подлежат на търговската логиката за печалба. Световните обществени блага изискват световно публично финансиране: това е и ролята на общите такси. Плащането на данъка е условие sine qua non*** за такова финансиране, както и условие за социална справедливост.

Неолибералната политика толкова принизи, дори закри, цели сектори на социалните услуги в бедните и богати страни, че се налага да заработи обновена и разширена структура от социални и търговски услуги за здравно обслужване, образование, жилище, транспорт, енергийни икономии, възобновяеми енергии. С поставянето на монетната политика в услуга на тези цели ще се открият стотици хиляди нови работни места.

МЕРКИ

67. Въвеждане на значителна прогресивност на прекия данък с цел да се намали разликата в доходите.

68. Утвърждаване на правото на жилище, което подлежи на защита чрез съда. Установяване и налагане на строги екологични норми за старите и новите жилища.

69. Изграждане на обществени услуги на базата на истинско демократично управление и прозрачност в избора – гаранция за солидарност, справедливост и екологично равновесие; създаването на нови обществени услуги: жилища, вода, енергия, детски учебни заведения. Стартиране на амбициозен проект за построяване на обществени детски ясли, като нужните места достигат до 1 200 000 във Франция.

70. Европейски мораториум върху всички либерализиращи действия, докато не бъде извършена публична, демократична и многостранна оценка на осъществените до този момент.

71. Утвърждаване на принципа, че никоя обществена услуга не може да бъде подчинена на правото на конкуренцията.

72. Всеки път когато е нужно, създаване на публични европейски услуги в допълнение на националните.

73. Гарантирано безплатно обучение от детската градина до висшата образователна степен, чрез обществено финансиране, съотнесено към поне 8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Забрана за финансиране от кметствата на частните училища. До 15 ученика в училищен клас и колеж в по-бедните квартали. Забрана за затваряне или приватизация на детските градини. Прекратяване на всякакви опити за изнудване на училището от предприятията под формата на публично-правно „партньорство“ и премахване на „реда за добро поведение“, който ги управлява. Отричане на пропагандираното „предприемаческо съзнание“ в образователната система.

74. Утвърждаване на ролята на обществената научна работа: създаване и разпространение на основни познания в обществото, образование за и чрез научна работа, чрез опити. Многогодишно програмиране на бюджета (1 милион евро годишно увеличение) и на работните места в полза на обществени научни организации и университети. Закриване на Националната агенция за наука и разпределяне на бюджета й на обществени научни организации и на университетите.

75. Разглеждане на националната политика за наука в европейска перспектива, с цел да допринесе с 3% към европейския БВП.

V.Социална и икономическа сигурност пред властта на акционерите

В предприятията големият завой от 80-те години доведе до преразпределяне на управленските задачи в изключителна полза за акционерите. Стигна се до ново съотношение между заплатите и печалбата, много неизгодно за работниците. Космическите възнаграждения, плащани на мениджърите, споиха връзката им с акционерите.

Изискванията за бърза, дори непосредствена печалба, наложени и от капиталовото финансиране, с пълна сила разтърсват обществото. „Пазарът“ на труда е от сега нататък неустойчив и гъвкав; работните места не са постоянни, а променливи, в съответствие с изискванията за печалба; те са ощетени както откъм количество, така и откъм качество.

Жените се възприемат като маса от евтина работна ръка; те са използвани и уволнявани според нуждите на предприятията, работата на половин работен ден се основава именно на несправедливото разпределение на семейните задължения между мъжа и жената. Безработицата кара работниците да приемат все по-непостоянна работа, много често опасна за здравето им. Преместването на производството в страни с по-евтина работна ръка и с по-ограничени социални права е характерно за много слабо развита социална система.

В тази ситуация политика, която желае да се откъсне от неолиберализма, трябва да си постави за задача намаляването на неправдите, установяване на нови права и ново равновесие в полза на работниците, на разпределянето на печалбата, произведена от предприятията.

МЕРКИ

Да започнем с Франция

76. Определяне на максимална разлика между приходите на управителите на предприятия и тези на най-ниско платените работници. Забрана за индексиране на тези заплати спрямо курса на борсата, възможности за натрупване на акции (stock-options).

77. Допълнително облагане на печалбите на акционерите и намаляне на облагането на реинвестираните в района печалби. Забрана за отписване от борсата на предприятия в добро финансово здраве.

78. Разпределяне на работата между всички чрез намляване на работното време; подкрепа на местните производствени инициативи, създаване на нови работни места, за да се промени производственият процес (например чрез възвръщаеми енергии); създаване на работни места в нетърговския сектор и в този на социалната и солидарната економика, в отговор на социалните нужди.

79. Справедливо разпределяне на приходите: ограничаване на разликите в заплатите в предприятията и равенство между мъжете и жените на подобни позиции; оценка по достойнство на длъжностите, по-често заемани от жените, чрез обновяване на колективните споразумения.

80. Мерки за повишаване заплатите на жените, като компенсация за наложената им дискриминация, изчислена на базата на анализ на неравенството при месечното възнаграждение. Средно, разликата в заплатите, дължаща се на чиста дискриминация, възлиза на 5% – стойност призната от синдикатите в професионалното споразумение от 2004г.

81. Гарантирани доходи, с две възможности, които все още се дискутират в Attac:
• при политика за осигуряване на работа на пълен работен ден – гарантиран доход в случай на безработица и, в по-общ смисъл, за всеки търсещ работа;
• безусловен гарантиран доход за осигуряване на независимост на всеки, без да се визира работата на пълен работен ден като цел.

82. Социалните права да зависят от личността, а не от професионалния статус.

83. Забрана за работодателя да инициира против волята на работника договор за работа на половин работен ден и за промяна от пълен на непълен работен ден. Финансово наказание за предприятията, които наемат на половин работен ден.

… и да продължим в Двадесет и седемте

84. Установяване във всички страни членки на ЕС на минимална заплата, изчислена като процент от БВП на глава от населението.

85. Признаване правото на европейски стачки и забрана на локаут.

86. Предоговаряне на директивата за комитетите в европейските предприятията (CEE) с цел увеличаване на правата им. Задължително присъствие на представители на работниците в административните съвети.

87. Налагане в европейски план на понятието за „икономическа и социална единица“, за да станат предприятията отговорни за решенията си пред работниците от всичките им клонове и да им гарантират еднакви права.

88. Повторно договаряне на директива 96/71/ЕС (право на труд) и на регламент 1408/71 за координиране на режимите за социална защита при случаите на работа в чужбина, за да се спазват по-строго нормите на труд в страната-домакин, а не тези в родната страна.

89. Гарантиране на достъп до тези социални права и създаване на инструменти за доказване на основателното им съществуване.

VI. Обединение срещу непрекъснатата война и политиките за сигурност

„Хищническата икономика“ на силните държави намира продължението си в „постоянната война“ за контрол на природните ресурси, по-конкретно на енергийните. Но войната е преди всичко израз на желание за още по-голямо господство. Държавите на най-могъщите страни, основната част от които обединени в НАТО, под покровителството на Вашингтон, са въоръжената, не скрита, ръка на интересите на транснационалните общества и класи, които ги управляват.

За да задоволят неограничения им апетит, силните държави и регионалните им съдружници се облягат без срам върху ретроградни течения или реакционни политически режими. Те подкрепят надигането на религиозния интегризъм и развитието на тероризма, които вече са окуражили, тъй като и те самите практикуват държавен тероризъм всеки път, когато сметнат за необходимо.

Разбира се, тези практики за намеса по четирите краища на планетата, които мобилизират всички форми на насилие, корупция, размирици или война, не са открити от неолиберализма, но той ги е систематизирал. И ако ролята на Съединените щати е централна в тази ситуация на драматична конфронтация и на нарастване на милитаризма като цяло, не трябва да се прикрива ролята и на другите големи страни, а именно на Франция и на силно военноориентирания държавния елит, който се надява да си раздели печалбите от неолибералната глобализация.

Надигането на интегристите и на фанатиците, предизвикано от либералната глобализация, се използва като оправдание за засилване на отбранителната политика на богатите страни. Така самият неолиберализъм поражда опасности, с които претендира, че се бори чрез военната си политика. Примерът с Ирак е заслепяващо красноречив.

При тези условия външната политика на Европа е безпомощна. ЕС е неспособен да заговори „в един глас“, с изключение на много малко случаи. Разширяването му от 15 на 27 страни-членки значително засили влиянието на САЩ в границите на съюза, по-конкретно чрез НАТО. Всеки опит за политическа инициатива, който няма предварителното одобрение на Вашингтон, е незабавно блокиран от мажоритарната коалиция на проатлантически настроените правителства. По този начин думата на ЕС почти не може да бъде чута, още по-малко – да се вземе под внимание при решаването на големи международни въпроси, извън търговията.

Международната солидарност не ще се примири с поддържаните от великите страни напреженията и войни за световен икономически, политически и културен контрол. Произтичащите от развитието на конфликти опасности, огромният брой от незадоволени елементарни нужди на най-бедните, трескавото пропиляване на ресурсите от по-богатите изискват спешно въвеждане на нови форми за международно политическо и икономическо сътрудничество.

Това сътрудничество, трябва да се опира върху признаване правото на народите да решават съдбата си, върху принципа за равни права на достъп до ресурсите и общите блага и върху признаване на разнообразния начин на производство.

Тези споразумения за сътрудничество предполагат вече опростени държавни дългове на Юга, с единствено условие: станалите достъпни фондове да се преориентират към проекти, гарантиращи елементарните права на народите – право на сигурност и на независимост на хранителния пазар, право на здравно обслужване, на образование, запазване на общите блага и право на чиста околна среда.

МЕРКИ

90. Осигуряване на свободно движение на хора, в международен мащаб.

91. Налагане, по-конкретно чрез защита срещу вноса, на разнообразно селско стопанство, съобразено с местното териториално разделение, с бърза връзка между консуматора и производителя; забрана за засаждане на генетично-изменени култури на големи площи; преориентиране на аграрните изследвания в полза на дългоустойчиво селско стопанство. Признаване на селското население на правото на земя. Финансиране на аграрните реформи.

92. Пренасочените суми, инвестирани в Европа от корумпирани диктатори и управници, причинили допълнително оттежняване на държавните заеми, да бъдат възстановени в държавните бюджети на страните, от които са взети. Граждански контрол върху възстановените фондове и помощите, опрощаване на заемите.

93. Увеличаване на обществените помощи от ЕС и от неговите държави членки за развитието на Юга, така че след пет години да се постигне средна стойност от 0,7% от БВП на Двадесет и седемте.

94. ЕС в сътрудничество с обществените служби на страните членки да създаде специален фонд за укрепване, създаване и осигуряване на обществените услуги (свързани с управлението на водата, образованието и здравето) в развиващите се страни.

95. Под егидата на ООН да се установи международна програма за съществено намаляване на производството на всички видове оръжия и на военните бюджети; борба с трафика на оръжие; забрана на технологиите за масово унищожение: атомни, бактериални, химически.

96. Оттегляне на Франция от НАТО и отричане на милитаристичните и защитните действия в Европейската политика за сигурност и отбрана. Отмяна на военните споразумения на Франция с африканските страни. Засилване на действащото законодателство за борба с трафика на оръжие.

97. Затваряне на военните бази на страните членки на ЕС в чужбина и затваряне на всички американски военни бази в ЕС.

VII. Културното разнообразие срещу духовното уеднаквяване

Неолибералите много добре са разбрали, че идеите също управляват света. Пропагандата им се опитва да внуши, че глобализацията е не само неизбежен, но желателен процес. Трябва само да свикнем с нея в очакване един ден тя да раздаде на всички благата си. И че ако тя се бави да го направи, то е само защото все още не е готова…

По цял свят неолибералното втълпяване, на което сме жертва повече от четвърт век, намира отпор в преживяната реалност от по-голямата част от населението. На този етап неолиберализмът изпитва необходимост да се узакони, като си придаде и културен оттенък. В действителност в културите и езиците, както и в религиозните вярвания, в политическите и идеологическите убеждения, неолибералите виждат елементи, които пречат на реализацията на стоките и услугите. Човешкият им идеал е на консуматор, задоволен от Дисниленд, еднакъв навсякъде по света.

Ето защо Съединените щати са толкова ожесточени в налагането на своята индустрия от образи и развлечения, която има троен ефект: допринася за положителния им търговски баланс, разпространява идеализирана визия на американския начин на живот и не позволява културно творчество за създаване на специфична образност. Тази политика има и езикова цел: налагане на английския като език на глобализацията, като единствено средство за международна комуникация.

Отричането на всяка проява на културен и езиков империализъм е един от основните градивни елементи на борбата с неолиберализма. Логично е това да става чрез утвърждаване на културното (без да бъде в противоречие с човешките права) и езиковото разнообразие, чрез сътрудничество между големите езиково обособени области на арабски, френски, испански, португалски и други езици.

МЕРКИ

98. Стриктно прилагане на езиковите наредби на ЕС, според които всички официални документи трябва да бъдат на официалните езици на ЕС. Автоматично анулиране на всяко решение, взето в дискусии, на които тези условия не са били спазени.

99. Централната европейска банка да се задължи да публикува всички свои документи на езиците на страните от Еврогрупата.

100. Значително увеличаване на средствата за културни програми (за книги, кино и т.н.) на ЕС, които предполагат преводи.

101. Признаване правото на всеки гражданин да работи на езика на страната си и незабавно прилагане на това право във Франция. Свързаните с това право документи да бъдат съставени и достъпни на френски език: трудови договори, сертификати, вътрешни документи на предприятието, упътване за употреба на всички продукти, продавани на територията на страната.

102. Уважаване правото на информация и правото да информираме, което се изразява с:
• драконови мерки срещу свръхконцентрацията;
• ограничаване на финансирането от реклами на националните радиостанции и телевизии, компенсиране на дефицита чрез удръжки от рекламните приходи в частните телевизии;
• одържавяване на TF1, чрез неподновяване на честотната й лицензия;
• обществени помощи за радио и телевизии на различни организации.

http://manifeste.attac.org
Превод Мария Сандева

–––
Бележки

* Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (съкратено ОИСР) е международна организация на някои развити държави, които заявяват, че приемат принципите на представителната демокрация и на свободната пазарна икономика. Тя води началото си от Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. за координация на помощта по плана Маршал, който трябвало да преустрои Европа след Втората световна война. По-късно в организацията са включени държави извън Европа и през 1961 г. тя се преобразува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие-бел.ред.

**Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) е международен договор, изготвен и приет в рамките на Световната търговска организация (СТО), влязъл в сила през януари 1995 г. Договорът има за цел да разшири либерализацията в международната търговия в сферата на услугите и да продължи преследването на същите цели, за които е създадено Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ) по отношение на стоките – бел. ред.

***Conditio, sine qua non! (Условие, без което не може! ) – принцип при договаряне в политиката, правото, търговията и т.н -бел. ред.

––-

ATTAC е международно движение за демократичен контрол върху финансовите пазари и техните институции. Съкращението идва от френското “Association pour une Taxation des Transactions financiers pour l’ Aide aux Citoyens” и означава Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите (първоначално – Асоциация за въвеждане на данъка “Тобин” в полза на гражданите).
Идеята за тази инициатива дава Игнасио Рамоне в своя уводна статия под заглавие “Да отнемем силата на пазарите”, публикувана в “Le Monde diplomatique” през декември 1997 г. В нея се казва: “Абсолютната свобода на движението на капиталите де-стабилизира демокрацията. Поради тази причина трябва да се създадат ограничаващи механизми. Единият от тях е данъкът “Тобин”, носещ името на американския Нобелов лауреат за икономика Джеймс Тобин, който го предложи през 1972 г. Става въпрос за облагане с не висока ставка на всички сделки на валутния пазар, за да бъде стабилизиран пазарът и за да се осигурят сериозни приходи за международната общност. При ставка 0.1 на сто данъкът “Тобин” би осигурил 166 милиарда долара годишно – два пъти повече от необходимата сума за изкореняване на крайната бедност до началото на новия век”.
На 3 юни 1998 г. в Париж печатни органи, профсъюзи, асоциации и физически лица създават ATTAC. Шест месеца по-късно, на 11-12 декември 1998 г. по покана на френската асоциация ATTAC се учредява и международното движение ATTAC. Днес ATTAC съществува в повече от двадесет страни, като неговите организации са изградени изцяло в съответствие с местните особености на социалните движения и на обществото.
ATTAC e съорганизатор на Световния социален форум, който се провежда за първи път през 2001 г. в бразилския град Порто Алегре. В началото на тази година беше неговото седмо изданиe.

(“Ново време” представи за първи път организацията ATTAC в брой 7 от 2001 г. и в редица последващи публикации).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук