Доминик Плион е член на научния съвет на Аttac.
През 2007 година има чествания, свързани със същността и конструкцията на Европа. На първо място е 50-ата годишнина на Римския договор от 25 март 1957 година, който постави началото на Европейските общности. През първото шестмесечие на 2007 година Германия председателства Европейския съюз. По този повод твърде либералната канцлерка Ангела Меркел лансира отново проекта за европейска конституция, който беше отхвърлен по демократичен начин през 2005 година от две страни на Европейския съюз (ЕС). Второто честване ще е по повод петата годишнина от въвеждането на еврото като официална валута, с което настъпи смяната на националните валути с единна валута.
Тези две събития са основание за критичен анализ на европейската конструкция. Такъв анализ е направен в брой 566 на електронния седмичен вестник на ATTAC Grain de Sable (Песъчинката) и разглежда процесите на задълбочаване и разширяване на ЕС.
В резултат на разширяването на ЕС броят на страните членки се увеличи от 6 на 27. Последните два етапа на този процес представляват присъединяването на десет нови членки на 1 май 2004 година и на две нови членки (България и Румъния) на 1 януари 2007 година.
Задълбочаването, което съответства на динамиката на интеграция на европейските страни, премина в три главни етапа. Първи беше етапът на митническия съюз, създаден от Римския договор. През този етап беше създадено икономическо пространство, защитавано от общи външни мита тарифа. През втория етап беше създаден единният пазар с ратифицирания през 1986 година Единен европейски акт, който превръща Европа в зона на свободен обмен, като премахва всякакви митнически защити вътре и вън от европейското пространство. През третия етап беше изграден Валутният съюз в 1999 година със създаването на Централната европейска банка (ЦЕБ).
Каква може да е равносметката относно европейската конструкция? Глобално погледнато, тази оценка е далече от позитивната. Европа не престана да се променя към икономическа система, ставаща все по-либерална и пораждаща неравенства, система, която днес е в криза. Свидетелство за това е силното народно противопоставяне в Европа, пример за което е отхвърлянето на проекта за конституция на референдумите във Франция и Холандия. Има много основания да се мисли, че ако и в други страни-членки на Съюза бяха свикани референдуми, техните народи също щяха да отхвърлят конституционния проект.
Усещането в новите страни-членки е, че политиката на разширяване е неуспех. Свидетелство за това е отдръпването на техните правителства по отношение на разбирането за суверенитет и национализма. Неравенствата в тези срани растат. Между печелившите управляващи елити и буржоазията, от една страна, и оставената без внимание работническа класа, която включва селячеството и неквалифицираната работна ръка, от друга, настъпи дълбоко отчуждение.
Една от причините за споменатия неуспех е липсата на солидарност между най-богатите страни на съюза и новите членки. Някои цифри илюстрират тази констатация. Гърция влезе в Европейската общност през 1981 година и бе последвана от Испания и Португалия през 1986 година. Средно брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в тези страни се равняваше на 70 процента от БВП на човек от населението в Общността. Благодарение на структурните европейски фондове трите страни получиха чувствителна помощ. Това допринесе за изравняването им с по-старите членки.
За разлика от това положение десетте новопостъпили през 2004 година, чийто БНП беше само 50 процента от средния европейски, и двете нови членки от 2007 година с БНП едва 29 процента от средното европейско равнище, се присъединяват към един Европейски съюз, който реши да съкрати бюджета си и да замрази трансферните си разходи.
Оценката за политиката на задълбочаване е също така незадоволителна. Създаването на икономическия и валутен съюз е последният етап от тази политика. Единната валута и Централната банка допринесоха ли да се подобри икономическото и социалното положение в Съюза? Основателно е да има съмнения в това. Подкрепена в борбата й с инфлацията, която силно намаля поради глобализацията и конкуренцията на бързоразвиващи се държави, Централната европейска банка обръща гръб на политиката в полза на по-солидарна и създаваща работни места Европа. Не проповядва ли тя строгост при възнагражденията и ограничаване на обществените разходи? Не остава ли глуха за исканията и на леви, и на десни политици да бъде стабилизирано еврото по отношение на долара? Защото голямото поскъпване на еврото, причините за което са главно финансови, допринася за разрушаване на работните места в Европа. Днес мнозинството от европейските граждани правят много критична равносметка на неолибералните залитания на Европа. Съмнително е, че по повод честванията през 2007 година ръководните елити и медиите ще възхваляват ползите от европейската конструкция. От решаващо значение е да се мобилизират всички, които искат да изградят друга Европа, която да дава приоритет на демократичните, социалните и екологичните императиви.