Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които “Трудно щастие”, “Трима в един ден”, “Разкази от старо и ново време”, “Варненски работи”, “Случаен изстрел”, “Парад”, “Спасената книга”, “Варненска читанка” и др.
В годините на студентството ми, когато изучавах старобългарската граматика, ме е спохождала мисълта за значението на буквените наименования. В учебника си по старобългарски език професор Кирил Мирчев пише, че гръцката азбука начева с буквата АЛЕФ (АЛФА), което означава търси.
Навярно това ме накара да търся значение в наимено-ванията на българските Кирило-Методиеви букви. Всяка една от тях си има име, както всяка личност, всеки индивид. Но ако при хората индивидите често безредно се сливат в тълпа (множество), то защо буквите в азбуката, на които също са дадени имена, са подредени от създателя си точно в този ред?
Какво пречи, примерно, техният строй да започва с буквата “Р”, или пък “Ж”? Днес никой не би приел такова подреждане може би по навик, или пък защото така е бил научен. Но ще ви спестя моите филологически терзания и ще премина направо към същината.
АЗЪ
БУКИ
ВЕДИ
ГЛАГОЛ и т.н.
Така се редят една подир друга българските букви. Този ред не е случаен. В такава последователност те изказват мисъл, заклинателна или поучителна. Мисля, че това подреждане представлява една криптограма на писмената.
Превеждайки на съвременен наш език всяко наименование, тълкувайки го, аз спазих същия ред, но в едно смислено изречение, което всъщност се оказа поетично слово, химн на буквите, на четмото и писмото, дадено ни от светите братя Кирил и Методий. Ето какво се получи.
Аз на буквите зная езика.
Богатство са те, вековечно в света.
И понеже, както людете мислят,
наш е обичаят ръцете ни
трайността им да подхранват
и, според поуката, заклевайки се отначало,
мързела да прогонват.
(Заб. Под мързел разбирай умствения, подсказано от образа ЧРЪВ – черво, търбух, затлъстяване, а под трайност на буквите – записването им.)
Навярно някои ще рекат, че това е една произволна нагласа, за да се получи преднамерено търсена интерпретация. Ето защо прилагам този тълковен речник на буквените наименования в техния последователен ред, за да се разбере, че нищо не е нагласено, нито предумишлено направено.
АЗЪ – Аз, личност
БУКИ – буква, писмен знак на звук от човешка реч
ВЕДИ – знание, познание
ГЛАГОЛИ – говори, казва (език)
ДОБРО – богатство, имане
ЕСТ – е (спомагателен глагол)
ЗЕЛО – много, дълго
ЗЕМЛЯ – земя (в смисъл на свят)
ЖИВИТЕ – живеене, живот, съществувание
ИЖЕ – понеже (съюз за причинна връзка)
КАКО – както (съюз)
ЛЮДИ – люде, човеци
МИСЛИТЕ – мисъл, мислене
НАШ – наш, свой (притежателно местоимение)
ПОКОН – ред, обичай, свят (мир)
РЪЦИ – ръце
ТВЕРД – крепост, якост, трайност, затвърдяване (записване)
ОУК – учене, поука
ФЕРТ – скръстване на ръцете пред гърди за клетва
ХЕР – торба за зобене, хранене
ОТ – тръгване от нещо, начало
ЦИ – от “циба”, прогонване
ЧРЪВ – черво, търбух
Спирам дотук със старобългарските наименования на буквите, като пропускам онези, които означават само български звукове, липсващи в гръцкия език, от който, както се знае, са повлияни българските.
Ето такъв е моят поетичен превод на буквените наименования в нашата азбука. И веднага пред мен излиза въпросът за авторството на този химн. Знае се, че глаголическата азбука е Кирило-Методиева, а Кирилската е нейният опростен, достъпен вариант, създаден от свети Климент Охридски. Допускам, че тъкмо той е авторът и на този възвишен химн и навярно първо българско стихотворение.
