Иван Нончев e професор, доктор на икономическите науки.Работил е дълго време като научен сътрудник в Института на труда. Изследвал е количествените и качествените характеристики на работната сила, на труда, на работната заплата, на доходите на населението и тяхната диференциация, социалните промени в обществото.
Когато проблемът за размера на пенсиите на голяма част от пенсионерите презря, стана силно актуален, и броят на излезлите на улицата нараства ежеседмично, се появиха много загрижени за неговото решаване. У някои от тях има искрена загриженост, у други – явна некомпетентност, съзнателен популизъм и дори цинизъм. Трябва да се види реалното състояние на нещата, причините за него и какво може и трябва да се направи. Факт е, че в общата група на пенсионерите има слоеве с различно икономическо и социално положение и с различни интереси и искания, за което трябва да се държи сметка.
Защо пенсионерите излязоха на улицата?
1. Пенсиите винаги са част от заплатата, от която се изчисляват – до 1992 г. те са от 50% до 70% от заплатата. През 1992 г., при управлението на СДС, се промени механизмът на формиране на пенсията. С коефициент до 115% от социалната пенсия се формират минималните пенсии за трудов стаж и възраст, с което те се откъсват от трудовото възнаграждение. В резултат на тези промени всички пенсии намаляха – някои с над 50%. През 80-те години пенсията за трудов стаж и възраст е около 52% от средната заплата, а средната пенсия за всички пенсионери е 42%. През 1992 г. първата става 34.7%, а втората 33.4%, през 2004 г. са съответно 42.6% и 41.4%. Най-зле са пенсионерите с минималните и по-ниските пенсии, които са над 60% от всички пенсионери – средствата едва стигат за храна.
2. С отказа от осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 2000 г., изчислени при среден осигурителен доход от 180 лв., който през 2006 г. е над 350 лв., неоснователно се формират съществени различия в размера на хора с еднакви индивидуални коефициенти. С промените и в механизма на отчитане на годините трудов (осигурителен) стаж за голяма част от пенсионерите размерът на пенсиите намаля отново, а на други се увеличи необосновано чрез приравнените години за трудов стаж, на работилите в първа и втора категория условия на труд. Основателно се вдигна и таванът на пенсиите от около 200 лв. на над 420 лв. Така сред пенсионерите се създават групи с противоречиви интереси.
3. Процентите на увеличаване на всички пенсии в годините след 2001 г. са малко по-високи от средните проценти на нарастване на инфлацията. Нарастването на процентите на пенсиите обаче е по-слабо от тези на цените на стоките и услугите от малката кошница (със 100 броя най-необходими, купувани от домакинствата с ниски доходи, каквито са и мнозинството пенсионери) за декември спрямо предшестващата година. За последните години те са съответно – за 2001 г. – 10% и 15%, за 2002 г. – 6% и 7.5%, за 2003 г. – 6.2% и 12%, и за 2004 г. – 5.8% и 9.4%, като за някои стоки и услуги цените са много по-високи. Това означава, че през тези години жизненото равнище на мнозинството от пенсионерите пада. И минималната пенсия от 85 лв., и средната пенсия от 134 лв. за 2005 г., са по-ниски от приетия праг за бедност от 152 лв. С пенсии до 140 лв. са около 65% от пенсионерите, или около 1.500 млн. души – на дъното на бедността.
Проблемите на пенсионерите са решими
Намирането на обосновани решения на назрелите проблеми за размерите на пенсиите изискват няколко по-важни отговора – откъде да се вземат пари за тяхното увеличаване, за механизма на реализиране, кои от неговите елементи и как да се използват, с еднакъв или диференциран процент да нарастват и други. Не трябва да се допуска решаването на едни проблеми да поражда други, често по-остри. В пресата се изказват различни мнения. Дано изказаните мисли бъдат полезни.
Необходимо е да се използват диференцираните проценти на нарастване на отделните групи пенсии. С най-висок процент трябва да нарастват минималните и близките до тях, за да се изведат тези групи пенсионери от дъното на бедността, от физиологическия минимум и се придвижат към установения праг на бедността и минималната работна заплата (МРЗ). Логично е минималната пенсия за трудов (осигурителен) стаж и възраст да е между 50% и 70% от МРЗ, което принципно е валидно и за другите пенсии, но от трудовите възнаграждения (осигурителен доход), от които са изчислени. Нарастване на МРЗ ще води след себе си и нарастване на минималната пенсия. Сега тя е 85 лв. и е 47% от МРЗ (180лв.) и 56% от прага на бедността. Това засяга 28% от пенсионерите (650хил. души). Следващите по размер пенсии трябва да се увеличават с по-ниски проценти, докато се постигнат желаните параметри, а после с еднакъв процент за всички.
Осъвременяването на пенсиите, отпуснати преди 2006 г., особено тези преди 2000 г., може да се постигне или като се умножат индивидуалните коефициенти на всеки през 2007 г. по средния осигурителен доход за предшестващата една година, или средния за две или три години, или чрез диференциация на процентите на нарастване на пенсиите, като с най-висок процент се увеличат отпуснатите до 2000 г. и намаляването му за отпуснатите през следващите години, или по друг подходящ начин. Важното е да се знае какви проблеми, в какви размери и срокове да се решат, каква цена има всеки от тях и прочее, за да е ясно, прозрачно, достъпно и разбираемо от всички.
Има предложения увеличаването на пенсиите да стане чрез по-големи размери на коефициентите – за една година трудов стаж коефициентът да е не 1, а 1.1, 1.2 до 1.5. Повишаването на коефициента има смисъл само ако се повиши значението на продължителността на трудовия стаж като принос в пенсионния фонд и за развитието на страната. Използването му за други цели ще деформира механизма и ще породи нови проблеми.
Използването на приравнените години трудов стаж на работилите в 1-ва и 2-ра категория условия на работа към трета категория и за целите на формиране на размера на пенсията е неправомерно, защото: работилите при 1-ва и 2-ра категория са ползвали съответните преференции; вноските са правени само за годините на работа в тези условия; приравняването на годините е, за да се даде право на по-ранно пенсиониране, а не за увеличаване на пенсията. Няма икономически и социални основания при реален трудов (осигурителен) стаж от 30 г. работа при 1-ва категория, за които са внасяни осигурителните вноски, и 60 г. възраст за пенсиониране, пенсията да се увеличи с 1% не за 30 г., а за 90 г., защото 1г. трудов стаж е приравнена за три. Става преразпределение за сметка на всички останали. Това може и трябва внимателно да се коригира, без да се намалят еднократно пенсиите, като постепенно изцяло или частично няколко години не се дават предвижданите ежегодни увеличения, докато техните пенсии достигнат до около 70% от фактическото им възнаграждение. Това засяга около 11 хил. души. от първа и 90 хил. души от втора категория.
Несъмнено най-важният път за набиране на повече средства във фонд „Пенсии“ е развитието на икономиката, високите темпове на нарастване на БВП, на производителността на труда, на заетостта. Наред с това е необходимо изкарването на светло на заетите в сивата икономика, обоснованото и умерено преразпределение на средствата в този фонд, целевите субсидии от държавния бюджет, без последните да стават почти основен източник. Само за осъвременяване на пенсиите са необходими около 800 млн. лв. Нужни са мярка и балансиране при разпределяне на средства от държавния бюджет за целите на развитието на икономиката, на образованието, на здравеопазването и други, за да не се противопоставят едни на други. Нужна е ясна програма за решаване на назрелите проблеми при пенсиите и като размер, и във времето. Ако бе спазено изискването на закона за приватизацията да се заделят 20% от постъпилите от нея средства в специален фонд, в т.ч. 7% за фонд „Пенсии“. При 25 млрд. лв. постъпленията само от лихвите ежегодно щяха да са около 70 млн. лв. По време на управлението на СДС този член бе премахнат, а за набраните суми за горните цели – нито дума. Залъгваха пенсионерите с „коледни“ добавки. Ясно е, че при добро желание могат и трябва да се решат назрелите проблеми на пенсиите.
