ПРО­ВАЛ НА ГЕ­НЕ­РА­ЛИ­ТЕ­ТА

Ар­мейс­ки ге­не­рал пол­ков­ник Пол Ин­г­линг е за­мес­т­ник-ко­ман­д­ващ на 3-и бро­ни­ран ка­ва­ле­рийс­ки полк. Слу­жил е две сме­ни в Ирак, ед­на в Бос­на и ед­на при опе­ра­ция „Пус­тин­на бу­ря“. За­щи­тил е ма­гис­тър­с­ка сте­пен по по­ли­то­ло­гия в Чи­каг­с­кия уни­вер­си­тет. Въз­г­ле­ди­те, из­ра­зе­ни тук, са на ав­то­ра и не от­ра­зя­ват неп­ре­мен­но въз­г­ле­ди­те на ар­ми­я­та или Де­пар­та­мен­та по от­б­ра­на­та.
„Вие, офи­це­ри­те, се за­бав­ля­ва­те Бог знае с как­ви па­ля­чов­щи­ни и изоб­що не се за­мис­ля­те за се­ри­оз­на служ­ба. То­ва по­раж­да глу­пост, ко­я­то ще се ока­же край­но опас­на в слу­чай на се­ри­о­зен кон­ф­ликт.“
Фре­де­рик Ве­ли­ки

За вто­ри път в рам­ки­те на ед­но по­ко­ле­ние Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти са из­п­ра­ве­ни пред пер­с­пек­ти­ва­та да пре­тър­пят по­ра­же­ние при бунт. През ап­рил 1975 г. САЩ из­бя­га­ха от Ре­пуб­ли­ка Ви­ет­нам и ос­та­ви­ха съ­юз­ни­ци­те си в ръ­це­те на ко­му­нис­ти­те от Се­ве­рен Ви­ет­нам. През 2007 г., с вло­ша­ва­що­то се по­ло­же­ние в Ирак, на­ма­ля­ват на­деж­ди­те за аме­ри­кан­с­ка по­бе­да и се уве­ли­ча­ва рис­кът от още по-ма­щаб­на и уни­що­жи­тел­на вой­на.

Те­зи теж­ки по­ра­же­ния не се при­пис­ват на кон­к­рет­ни не­ус­пе­хи, а по-ско­ро на кри­за в ед­на ця­ла ин­с­ти­ту­ция – кор­пу­са на вис­ши­те офи­це­ри на Аме­ри­ка. Ге­не­ра­ли­те на стра­на­та не ус­пя­ха да под­гот­вят въ­о­ръ­же­ни­те си­ли за вой­на и да по­съ­вет­ват ци­вил­ни­те влас­ти, до­кол­ко с при­ла­га­не­то на си­ла би­ха мог­ли да се пос­тиг­нат це­ли­те на по­ли­ти­ка­та. След­ва­щи­ят ар­гу­мент се със­тои от три еле­мен­та.

Пър­во, ге­не­ра­ли­те са от­го­вор­ни пред об­щес­т­во­то, те­зи, ко­и­то пра­вят по­ли­ти­ка­та, да по­лу­ча­ват ко­рек­т­ни оцен­ки за стра­те­ги­чес­ки­те ве­ро­ят­нос­ти.

Вто­ро, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не из­пъл­ни­ха то­зи дълг във Ви­ет­нам и Ирак.

Тре­то, пре­о­до­ля­ва­не­то на кри­за­та на аме­ри­кан­с­кия ге­не­ра­ли­тет на­ла­га на­ме­са­та на Кон­г­ре­са.

От­го­вор­нос­ти­те на ге­не­ра­ли­те­та

Ар­ми­и­те не во­дят вой­ни. На­ци­и­те во­дят вой­ни. Вой­на­та е не тол­ко­ва во­ен­на дей­ност, осъ­щес­т­вя­ва­на от вой­ни­ци, кол­ко­то об­щес­т­ве­на дей­ност, ко­я­то ан­га­жи­ра це­ли на­ции. Прус­ки­ят во­е­нен те­о­ре­тик Карл фон Кла­у­зе­виц от­бе­ляз­ва, че страс­ти­те, ве­ро­ят­нос­ти­те и по­ли­ти­ка­та иг­ра­ят сво­я­та ро­ля в ед­на вой­на. Вся­ко раз­би­ра­не за вой­на­та, ко­е­то пре­неб­рег­ва един от те­зи еле­мен­ти, е фун­да­мен­тал­но де­фек­т­но.

Чо­веш­ки­те страс­ти са нуж­ни за по­на­ся­не на жер­т­ви­те, при­съ­щи на вой­на­та. Не­за­ви­си­мо от сис­те­ма­та на дър­жав­но уп­рав­ле­ние, кръв­та и па­ри­те, нуж­ни за во­де­не­то на вой­на, се оси­гу­ря­ват от хо­ра­та. Един дър­жав­ник тряб­ва да раз­па­ли страс­ти­те до ни­ва, съ­от­вет­с­т­ва­щи на нуж­ни­те ма­со­ви жер­т­ви. Ко­га­то край­ни­те це­ли на по­ли­ти­ка­та са мал­ки, дър­жав­ни­кът мо­же да про­ве­де кон­ф­лик­та и без да ис­ка от об­щес­т­ве­ност­та се­ри­оз­ни жер­т­ви. Гло­бал­ни­те кон­ф­лик­ти, ка­то Вто­ра­та све­тов­на вой­на, изис­к­ват пъл­на мо­би­ли­за­ция на це­ли об­щес­т­ва, за да оси­гу­рят мъ­же­те и ма­те­ри­ал­на­та част, нуж­ни за ус­пеш­но­то во­де­не на вой­на­та. Най-го­ля­ма­та греш­ка, ко­я­то мо­же да нап­ра­ви един дър­жав­ник, е да вка­ра на­ро­да си в го­лям кон­ф­ликт, без да е мо­би­ли­зи­рал страс­ти­те на хо­ра­та до сте­пен, съ­от­вет­с­т­ва­ща на за­ло­зи­те в кон­ф­лик­та.

Страс­ти­те са нуж­ни за ус­пеш­но­то во­де­не на вой­на, но не са дос­та­тъч­ни. За да по­бе­дят, ге­не­ра­ли­те тряб­ва да оси­гу­рят на по­ли­ти­ци­те и об­щес­т­ве­ност­та ко­рек­т­ни оцен­ки за стра­те­ги­чес­ки­те ве­ро­ят­нос­ти. Ге­не­ра­лът е от­го­во­рен за оцен­ка­та до как­ва сте­пен е ве­ро­ят­но из­пол­з­ва­не­то на си­ла да бъ­де ус­пеш­но за пос­ти­га­не на по­ли­ти­чес­ки­те це­ли. Той опис­ва как­то сред­с­т­ва­та, не­об­хо­ди­ми за ус­пеш­но во­де­не на вой­на­та и на­чи­ни­те, по ко­и­то на­ци­я­та ще при­ла­га те­зи сред­с­т­ва. Ако по­ли­ти­ци­те прес­лед­ват це­ли, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат пос­тиг­на­ти със сред­с­т­ва­та, ко­и­то пред­ла­гат, ге­не­ра­лът е длъ­жен да ги уве­до­ми за не­съ­от­вет­с­т­ви­е­то. По­ли­ти­ци­те след то­ва тряб­ва или да пре­фор­му­ли­рат це­ли­те, или да мо­би­ли­зи­рат об­щес­т­ве­ни­те страс­ти, за да оси­гу­рят по-го­лям ре­сурс. Ако ге­не­ра­лът за­па­зи мъл­ча­ние, до­ка­то по­ли­ти­ци­те вкар­ват на­ци­я­та във вой­на с не­дос­та­тъч­ни сред­с­т­ва, тряб­ва да спо­де­ли ви­на­та за ре­зул­та­ти­те.

Кол­ко­то и да за­ви­си от страс­ти­те и ве­ро­ят­нос­ти­те, вой­на­та в край­на смет­ка е ин­с­т­ру­мент на по­ли­ти­ка­та и во­де­не­то й е от­го­вор­ност на по­ли­ти­ци­те. Вой­на­та е об­щес­т­ве­на дей­ност, ко­я­то се пред­п­ри­е­ма в име­то на дър­жа­ва­та. Ав­гус­тин ни каз­ва, че един­с­т­ве­на­та цел на вой­на­та е да се пос­тиг­не по-до­бър мир. Из­бо­рът да­ли да се при­бег­не до вой­на, за да се пос­тиг­не по-до­бър мир, по съ­щес­т­во е пре­цен­ка на стой­нос­ти­те, при ко­я­то дър­жав­ни­кът тряб­ва да ре­ши за кои ин­те­ре­си и убеж­де­ния си стру­ва да се уми­ра и уби­ва. Во­ен­ни­ят не е по-ква­ли­фи­ци­ран да пра­ви та­ки­ва пре­цен­ки от обик­но­ве­ния граж­да­нин. По­ра­ди то­ва тряб­ва да се ог­ра­ни­чи в сфе­ра­та на сво­я­та ква­ли­фи­ка­ция – оцен­ка­та на стра­те­ги­чес­ки­те ве­ро­ят­нос­ти.

Ко­рек­т­на­та оцен­ка на стра­те­ги­чес­ки­те ве­ро­ят­нос­ти мо­же по-на­та­тък да бъ­де раз­де­ле­на на оцен­ка за под­го­тов­ка­та за вой­на­та и на во­де­не­то на вой­на­та. Под­го­тов­ка­та за вой­на се със­тои от на­би­ра­не, въ­о­ръ­жа­ва­не, обо­руд­ва­не и обу­че­ние на си­ли­те. Во­де­не­то на вой­на се със­тои от пла­ни­ра­не на из­пол­з­ва­не­то на те­зи си­ли и опе­ра­тив­но­то им уп­рав­ле­ние.

За да под­гот­ви си­ли­те за вой­на, ге­не­ра­лът тряб­ва да си пред­с­та­ви ус­ло­ви­я­та на бъ­де­щи­те сра­же­ния. За да мо­би­ли­зи­ра нуж­ни­те си­ли, тряб­ва да си пред­с­та­ви ко­ли­чес­т­во­то и ка­чес­т­во­то на си­ли­те, ко­и­то ще са нуж­ни за во­де­не на вой­на­та. За да въ­о­ръ­жи и обо­руд­ва си­ли­те пра­вил­но, ге­не­ра­лът тряб­ва да си пред­с­та­вя как­ва ма­те­ри­ал­на част ще е нуж­на за бъ­де­щи­те схват­ки. За да обу­чи во­ен­ни­те си­ли пра­вил­но, той тряб­ва да си пред­с­та­вя как­ви изис­к­ва­ния ще пос­та­вят пред хо­ра­та бъ­де­щи­те бой­ни по­ле­та, за да пре­съз­да­де по­доб­ни ус­ло­вия в мир­но вре­ме. Раз­би­ра се, до­ри най-опит­ни­те ге­не­ра­ли не мо­гат да си пред­с­та­вят съв­сем точ­но как ще се во­ди бъ­де­ща­та вой­на. Спо­ред бри­тан­с­кия во­е­нен ис­то­рик и вой­ник сър Май­къл Ха­у­ърд „При струк­ту­ри­ра­не­то и под­го­тов­ка­та на ар­ми­я­та за вой­на тряб­ва да е яс­но, че не мо­жем да сме аб­со­лют­но пре­циз­ни, но важ­но­то е греш­ка­та да не е твър­де го­ля­ма, та­ка че да мо­же да бъ­де ко­ри­ги­ра­на бър­зо.“

Най-тра­гич­на­та греш­ка, ко­я­то мо­же да до­пус­не един ге­не­рал, е да при­е­ме, без мно­го-мно­го да му мис­ли, че бъ­де­ща­та вой­на ще при­ли­ча на вой­ни­те от ми­на­ло­то. Френ­с­ки­те ге­не­ра­ли до­пус­на­ха та­зи греш­ка след Пър­ва­та све­тов­на вой­на и ре­ши­ха, че след­ва­ща­та вой­на ще се със­тои от ста­тич­ни сра­же­ния, до­ми­ни­ра­ни от ог­не­ва мощ и фик­си­ра­ни ук­реп­ле­ния. В го­ди­ни­те меж­ду две­те вой­ни френ­с­ки­те ге­не­ра­ли въ­о­ръ­жа­ва­ха и обу­ча­ва­ха френ­с­ка­та ар­мия да се бие в ми­на­ла­та вой­на. За раз­ли­ка от тях, през го­ди­ни­те меж­ду вой­ни­те нем­с­ки­те ге­не­ра­ли опит­ва­ха да на­ру­шат па­то­ва­та си­ту­а­ция, съз­да­ва­на от ог­не­ва­та мощ и фик­си­ра­ни­те ук­реп­ле­ния. Те раз­ра­бо­ти­ха нов вид вой­на – блиц­к­риг, – кой­то обе­ди­ня­ва мо­бил­ност, ог­не­ва мощ и де­цен­т­ра­ли­зи­ра­на так­ти­ка. Нем­с­ка­та ар­мия не при­ло­жи то­зи нов вид вой­на съв­сем пра­вил­но. След нах­лу­ва­не­то в Пол­ша през 1939 г. тя ана­ли­зи­ра кри­тич­но опе­ра­ци­и­те си. Все пак нем­с­ки­те ге­не­ра­ли не са до­пус­на­ли и пре­ка­ле­но го­ля­ма греш­ка, за­що­то за по-мал­ко от го­ди­на ус­пя­ват да адап­ти­рат так­ти­ка­та си за нах­лу­ва­не­то във Фран­ция.

След ка­то си пред­с­та­ви ус­ло­ви­я­та на бъ­де­ща­та вой­на, ге­не­ра­лът е длъ­жен да обяс­ни на ци­вил­ни­те по­ли­ти­ци как­ви ще са изис­к­ва­ни­я­та на бъ­де­ща­та вой­на и до как­ви рис­ко­ве мо­же да до­ве­де евен­ту­ал­но­то нес­паз­ва­не на те­зи изис­к­ва­ния. Ци­вил­ни­те по­ли­ти­ци не раз­по­ла­гат с нуж­ни­те поз­на­ния, а и не са склон­ни да раз­съж­да­ват за­дъл­бо­че­но вър­ху да­леч­ни стра­те­ги­чес­ки ве­ро­ят­нос­ти. По­ли­ти­ци­те, осо­бе­но из­б­ра­ни­те пред­с­та­ви­те­ли, са мно­го по-склон­ни да се за­ни­ма­ват с крат­кос­роч­ни въп­ро­си, ко­и­то не­пос­ред­с­т­ве­но за­ся­гат об­щес­т­во­то. Ге­не­ри­ра­не­то на во­е­нен ка­па­ци­тет от­не­ма де­се­ти­ле­тия. Ако ге­не­ра­лът мъл­чи, до­ка­то зап­ла­хи­те за на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност се пре­вър­нат в не­пос­ред­с­т­ве­на гри­жа за об­щес­т­во­то и не­го­ви­те из­б­ра­ни пред­с­та­ви­те­ли, зна­чи е ча­кал пре­ка­ле­но дъл­го. Ге­не­рал, кой­то го­во­ри пре­ка­ле­но гла­со­ви­то за под­го­тов­ка за вой­на, ко­га­то стра­на­та е в мир, рис­ку­ва да за­гу­би по­зи­ци­я­та и ста­ту­са си. Ге­не­рал, кой­то го­во­ри пре­ка­ле­но ти­хо оба­че, из­ла­га на риск стра­на­та си.

Про­фе­си­о­нал­на не­ком­пе­тен­т­ност е ге­не­ра­лът да не ус­пее да си пред­с­та­ви бъ­де­щи­те бой­ни по­ле­та, но да си ги пред­с­та­вя точ­но и да мъл­чи, е още по-се­ри­о­зен про­фе­си­о­на­лен грях. Мо­рал­на­та сме­лост чес­то е об­рат­но про­пор­ци­о­нал­на на по­пу­ляр­ност­та и то­ва твър­де­ние e най-вяр­но за во­ен­на­та про­фе­сия. Ис­то­ри­я­та на во­ен­ни­те но­во­въ­ве­де­ния е осе­я­на с оса­ка­те­ни ка­ри­е­ри на ре­фор­ма­то­ри, ко­и­то яс­но са виж­да­ли над­вис­ва­щи­те зап­ла­хи и храб­ро са се зас­тъп­ва­ли за про­ме­ни­те. Про­фе­си­о­нал­ни­ят во­е­нен тряб­ва да при­те­жа­ва ед­нов­ре­мен­но фи­зи­чес­ка­та сме­лост да се из­п­ра­ви пред опас­нос­ти­те в сра­же­ни­я­та и мо­рал­на­та сме­лост да из­дър­жи бод­ли­те на об­щес­т­ве­но­то през­ре­ние. На бой­но­то по­ле и из­вън не­го сме­лост­та е пър­ва­та ха­рак­те­рис­ти­ка на ге­не­ра­ла.

Про­ва­ли­те на ге­не­ра­ли­те­та във Ви­ет­нам

По­ра­же­ни­е­то на Аме­ри­ка във Ви­ет­нам е най-кре­щя­щи­ят про­вал в ис­то­ри­я­та на аме­ри­кан­с­ки­те въ­о­ръ­же­ни си­ли. Аме­ри­кан­с­ки­ят кор­пус на вис­ши­те офи­це­ри от­ка­за да под­гот­ви ар­ми­я­та да во­ди не­кон­вен­ци­о­нал­ни вой­ни, въп­ре­ки изо­бил­с­т­ва­щи­те ин­ди­ка­ции, че то­ва е на­ло­жи­тел­но. След ка­то не под­гот­ви­ха ар­ми­я­та за та­ки­ва вой­ни, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли из­п­ра­ти­ха войс­ки­те да се сра­жа­ват, без да е на­ли­це ня­ка­къв ко­хе­рен­тен план за по­бе­да. Не­под­гот­ве­на за вой­на­та и без ко­хе­рен­т­на стра­те­гия, Аме­ри­ка за­гу­би вой­на­та и жи­во­та на по­ве­че от 58 000 во­ен­нос­лу­же­щи.

След Вто­ра­та све­тов­на вой­на се по­я­ви­ха мно­жес­т­во ин­ди­ка­то­ри, че вра­го­ве­те на Аме­ри­ка ще при­бег­нат до въс­та­ния, за да пре­о­до­ле­ят пре­дим­с­т­ва­та й в ог­не­ва мощ и мо­бил­ност. Френ­с­ки­ят опит в Ин­до­ки­тай и Ал­жир бе­ше наг­ле­ден урок за за­пад­ни­те ар­мии, из­п­ра­ви­ли се пред не­кон­вен­ци­о­на­лен про­тив­ник. То­зи урок не ос­та­на не­за­бе­ля­зан от по-про­ни­ца­тел­ни­те чле­но­ве на аме­ри­кан­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка кла­са. През 1961 г. пре­зи­ден­тът Ке­не­ди пре­дуп­реж­да­ва за „друг тип вой­на, но­ва по ин­тен­зи­тет, древ­на по про­из­ход – вой­на на бун­тов­ни­ци, са­ботьо­ри, раз­мир­ни­ци и убий­ци, вой­на на за­са­ди­те, вмес­то на от­к­ри­ти­те сра­же­ния, на ин­фил­т­ри­ра­не, вмес­то на аг­ре­сия, вой­на, ко­я­то се стре­ми към по­бе­да чрез из­бяг­ва­не и из­то­ща­ва­не на вра­га, а не чрез схват­ка.“ В от­го­вор на те­зи зап­ла­хи Ке­не­ди пред­п­ри­е­ма все­об­х­ват­на прог­ра­ма за под­го­тов­ка на аме­ри­кан­с­ки­те въ­о­ръ­же­ни си­ли за бор­ба с въс­та­ни­ци.

Въп­ре­ки опи­та на съ­юз­ни­ци­те им и нас­то­я­ва­ни­я­та на пре­зи­ден­та, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не ус­пя­ха да под­гот­вят ар­ми­я­та за та­къв тип вой­на. На­чал­ник-ща­бът на ар­ми­я­та, ге­не­рал Джордж Де­кър, уве­ря­ва мла­дия пре­зи­дент: „Все­ки до­бър вой­ник мо­же да се спра­вя с бун­тов­ни­ци.“ Въп­ре­ки нас­то­я­ва­не­то на Ке­не­ди, ар­ми­я­та гле­да на кон­ф­лик­та във Ви­ет­нам ка­то на кон­вен­ци­о­на­лен кон­ф­ликт. До­ри и през 1964 г., ге­не­рал Ърл Уий­лър, пред­се­да­тел на Обе­ди­не­ни­те на­чал­ник-ща­бо­ве, за­я­вя­ва ка­те­го­рич­но, че „същ­ност­та на проб­ле­ма във Ви­ет­нам е во­е­нен.“ Ма­кар ар­ми­я­та да пред­п­ри­е­ма ня­кои ми­ни­мал­ни ор­га­ни­за­ци­он­ни про­ме­ни по нас­то­я­ва­не на пре­зи­ден­та, ге­не­ра­ли­те се при­дър­жат към то­ва, ко­е­то Ан­д­рю Кре­пи­не­вич (1) на­ри­ча „ар­мейс­ка кон­цеп­ция“ – пред­с­та­ва за вой­на­та, на­со­че­на към уни­що­жа­ва­не на вра­жес­ки­те си­ли.

След ка­то не ус­пя­ват да си пред­с­та­вят пре­циз­но ус­ло­ви­я­та на вой­на­та във Ви­ет­нам, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли во­дят та­зи вой­на как­то се во­ди кон­вен­ци­о­нал­на вой­на. Аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни за­поч­ват гра­ди­ра­на стра­те­гия на из­то­ще­ние, чи­я­то цел е да при­ну­ди Се­ве­рен Ви­ет­нам да при­е­ме пре­го­во­ри за мир. Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти пра­вят скром­ни опи­ти за об­нов­ле­ние във Ви­ет­нам. „Под­к­ре­па за граж­дан­с­ки дейс­т­вия и ре­во­лю­ци­он­но раз­ви­тие“ (Civil Operations and Revolutionary Development Support – CORDS), пред­вож­да­на от „фа­ра“ на Дър­жав­ния де­пар­та­мент Боб Ко­мър, е се­ри­о­зен опит за спра­вя­не с по­ли­ти­чес­ки­те и ико­но­ми­чес­ки­те при­чи­ни за бун­то­ве­те. Прог­ра­ма­та за ком­би­ни­ра­ни дейс­т­вия на мор­с­ка­та пе­хо­та (Combined Action Program – CAP) е нов под­ход към си­гур­ност­та на на­се­ле­ни­е­то. Все пак, те­зи уси­лия най-доб­ре се опис­ват с фра­за­та „твър­де мал­ко, твър­де къс­но“. Но­ви­те под­хо­ди ка­то CORDS и CAP изоб­що не по­лу­ча­ват ре­сур­си­те, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми, за да се стиг­не до ня­как­ви зна­чи­ми ре­зул­та­ти. Аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни въз­п­ри­е­мат те­зи под­хо­ди не­о­хот­но към края на вой­на­та, след ка­то об­щес­т­ве­на­та под­к­ре­па за нея за­поч­ва да на­ма­ля­ва.

Ге­не­ра­ли­те на Аме­ри­ка не са­мо не ус­пя­ват да раз­ра­бо­тят стра­те­гия за по­бе­да във Ви­ет­нам, но и мъл­чат, ко­га­то стра­те­ги­я­та, раз­ра­бо­те­на от ци­вил­ни по­ли­ти­ци, на­соч­ва стра­на­та към по­ра­же­ние. Как­то от­бе­ляз­ва Х. Р. Мак­мас­тър в „Изос­та­вя­не на дъл­га“ (H.R. McMaster, „Dereliction of Duty): „Обе­ди­не­ни­те на­чал­ник-ща­бо­ве бя­ха ра­зе­ди­не­ни от слу­жеб­но тес­ног­ръ­дие и не ус­пя­ват да раз­ра­бо­тят един­ни и ко­хе­рен­т­ни пре­по­ръ­ки към пре­зи­ден­та, от­нос­но до­веж­да­не­то на вой­на­та до ус­пе­шен край.” През 1965 г. на­чал­ник-ща­бът на ар­ми­я­та Ха­ролд К. Джон­сън пре­це­ня­ва, че по­бе­да­та би изис­к­ва­ла 700 000 вой­ни­ци за пе­ри­од от пет го­ди­ни. Ко­ман­д­ва­щи­ят мор­с­ка­та пе­хо­та Уо­лъс Грийн пра­ви по­до­бен раз­чет за броя на войс­ки­те. До­ка­то пре­зи­ден­тът Джон­сън пос­те­пен­но ес­ка­ли­ра вой­на­та, ни­кой от два­ма­та не спо­де­ля въз­г­ле­ди­те си с пре­зи­ден­та или Кон­г­ре­са. Пре­зи­ден­тът Джон­сън пред­п­ри­е­ма ко­ор­ди­ни­ра­ни уси­лия да скрие от об­щес­т­ве­ност­та раз­хо­ди­те и пос­лед­с­т­ви­я­та от Ви­ет­нам, но то­ва дву­ли­чие не мо­же да ми­не без мъл­ча­ли­во­то съг­ла­сие на аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли.

След ка­то учас­т­ва в заб­луж­да­ва­не­то на аме­ри­кан­ци­те по вре­ме на вой­на­та, след нея ар­ми­я­та ре­ша­ва да заб­луж­да­ва са­ма се­бе си. В „Да се на­у­чиш да ядеш су­па с нож“, Джон Ней­гъл по­каз­ва, че вмес­то да се по­у­чи от по­ра­же­ни­е­то, ар­ми­я­та след Ви­ет­нам на­соч­ва енер­ги­я­та си към ти­по­ве­те вой­на, в ко­и­то знае как да по­беж­да­ва – ви­со­ко­тех­но­ло­гич­ни­те кон­вен­ци­о­нал­ни вой­ни. Ос­но­вен при­нос към та­зи стра­те­гия на от­ри­ча­не­то бе­ше пуб­ли­ку­ва­нето на „За стра­те­ги­я­та – кри­ти­чен ана­лиз на Ви­ет­нам­с­ка­та вой­на“ (Col. Harry Summers, On Strategy: A Critical Analysis of the Vietnam War) от пол­ков­ник Ха­ри Са­мърс. Са­мърс, пре­по­да­ва­тел във Во­ен­ния ко­леж на ар­ми­я­та, твър­ди, че ар­ми­я­та е сгре­ши­ла, ка­то не се е със­ре­до­то­чи­ла дос­та­тъч­но вър­ху кон­вен­ци­о­нал­ни­те во­ен­ни дейс­т­вия – урок, кой­то ар­ми­я­та се рад­ва да чуе. Ма­кар и нас­ко­ро да са би­ли по­бе­де­ни от въс­та­ние, въ­о­ръ­же­ни­те си­ли оряз­ват обу­че­ни­е­то и ре­сур­си­те за бор­ба с въс­та­ни­ци.

Към на­ча­ло­то на де­вет­де­сет­те го­ди­ни със­ре­до­то­ча­ва­не­то на во­ен­ни­те вър­ху кон­вен­ци­о­нал­ни­те во­ен­ни дейс­т­вия из­г­леж­да обос­но­ва­но. През осем­де­сет­те аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни се об­ла­го­де­тел­с­т­ват от най-се­ри­оз­но­то во­ен­но нат­руп­ва­не в ис­то­ри­я­та на стра­на­та. Ви­со­ки­те тех­но­ло­гии уве­ли­чи­ха драс­тич­но мо­бил­ност­та и по­ра­зя­ва­ща­та мощ на на­ши­те су­хо­път­ни си­ли. На­ци­о­нал­ни­ят тре­ни­ро­въ­чен цен­тър на ар­ми­я­та изос­т­ря­ше уме­ни­я­та за во­де­не на кон­вен­ци­о­нал­на вой­на ка­то ос­т­рие на бръс­нач.

Па­да­не­то на Бер­лин­с­ка­та сте­на през 1989 г. да­де знак за рух­ва­не­то на Съ­вет­с­кия съ­юз и по­ка­за кол­ко нап­раз­на би би­ла вся­ка пря­ка кон­ф­рон­та­ция със САЩ. Въп­ре­ки фак­та, че САЩ под­к­ре­пят бун­то­ве­те в Аф­га­нис­тан, Ни­ка­ра­гуа и Ан­го­ла, за да ус­ко­рят па­да­не­то на Съ­вет­с­кия съ­юз, през де­вет­де­сет­те го­ди­ни аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни не от­де­ли­ха кой знае как­во вни­ма­ние на во­ен­ни­те дейс­т­вия сре­щу бун­тов­ни­ци. Аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли смет­на­ха, без осо­бе­но да се за­мис­лят, че вой­ни­те в бъ­де­ще ще при­ли­чат на вой­ни­те от ми­на­ло­то -меж­ду­дър­жав­ни кон­ф­лик­ти, с кон­вен­ци­о­нал­ни си­ли. Бър­зо­то уни­що­жа­ва­не на ирак­с­ка­та ар­мия – чет­вър­та­та по го­ле­ми­на в све­та – през 1991, ка­то че ли пот­вър­ж­да­ва­ше мъд­рост­та на во­ен­ни­те ре­фор­ми на САЩ след Ви­ет­нам­с­ка­та вой­на. Са­мо че от опе­ра­ция „Пус­тин­на бу­ря“ во­ен­ни­те си из­ва­ди­ха пог­реш­ни из­во­ди. Про­дъл­жи­ха да се гот­вят за ми­на­ла­та вой­на, до­ка­то бъ­де­щи­те вра­го­ве на стра­на­та се гот­ве­ха за нов тип вой­на.

Про­ва­ли­те на ге­не­ра­ли­те­та в Ирак

Ге­не­ра­ли­те на Аме­ри­ка пов­то­ри­ха греш­ки­те от Ви­ет­нам и в Ирак.

Пър­во, през де­вет­де­сет­те те не ус­пя­ха да ви­дят ус­ло­ви­я­та на бъ­де­щи­те сра­же­ния и да под­гот­вят си­ли­те си, как­то по­до­ба­ва.

Вто­ро, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не ус­пя­ха да пре­це­нят ко­рек­т­но ни­то сред­с­т­ва­та, ни­то на­чи­ни­те за пос­ти­га­не на по­ли­ти­чес­ки­те це­ли пре­ди вой­на­та в Ирак.

Най-нак­рая, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не пре­дос­та­ви­ха на Кон­г­ре­са и об­щес­т­ве­ност­та ко­рек­т­на оцен­ка за кон­ф­лик­та в Ирак.

Въп­ре­ки че през де­вет­де­сет­те се го­во­ре­ше за „тран­с­фор­ма­ция“, аме­ри­кан­с­ки­те въ­о­ръ­же­ни си­ли не ус­пя­ха да се про­ме­нят зна­чи­мо след края на пър­ва­та вой­на в За­ли­ва от 1991 г. В „Праш­ка­та и ка­мъ­ка“, (T. X. Hammes, The Sling and the Stone) Т. Екс. Хамс каз­ва, че стра­те­ги­я­та за тран­с­фор­ма­ция на Де­пар­та­мен­та по от­б­ра­на­та е на­со­че­на поч­ти из­ця­ло към ви­со­ко­тех­но­ло­гич­ни­те кон­вен­ци­о­нал­ни вой­ни. Док­т­ри­на­та, ор­га­ни­за­ци­и­те, обо­руд­ва­не­то и обу­че­ни­е­то на аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни пот­вър­ж­да­ват те­зи ду­ми.

През пър­ви­те пет го­ди­ни въ­о­ръ­же­ни­те си­ли во­де­ха вой­на­та сре­щу те­ро­риз­ма по стра­те­гия, ак­ту­а­ли­зи­ра­на за пос­ле­ден път от ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Рей­гън. Въп­ре­ки учас­ти­е­то в мно­жес­т­во ста­би­ли­зи­ра­щи опе­ра­ции през де­вет­де­сет­те, въ­о­ръ­же­ни­те си­ли не нап­ра­ви­ха кой знае кол­ко, за да уве­ли­чат спо­соб­нос­ти­те си в об­ласт­та на граж­дан­с­ко­то въз­с­та­но­вя­ва­не и раз­ви­тие на мес­т­ни­те си­ли на ре­да. При­о­ри­те­ти­те на снаб­дя­ва­не­то през де­вет­де­сет­те го­ди­ни след­ва­ха мо­де­ла от Сту­де­на­та вой­на, при кой­то се от­де­ля­ха зна­чи­тел­ни сред­с­т­ва за из­т­ре­би­те­ли и ар­ти­ле­рийс­ки сис­те­ми. Най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те так­ти­чес­ки сце­на­рии в ака­де­ми­и­те и цен­т­ро­ве­те за обу­че­ние се ба­зи­ра­ха на ви­со­ко­ин­тен­зив­ни меж­ду­дър­жав­ни кон­ф­лик­ти. В зо­ра­та на ХХI век САЩ се сра­жа­ват с бру­тал­ни, спо­соб­ни да се адап­ти­рат бун­тов­ни­ци в Аф­га­нис­тан и Ирак, до­ка­то на­ши­те въ­о­ръ­же­ни си­ли от­де­ли­ха мал­ко уси­лия през из­ми­на­ло­то де­се­ти­ле­тие, за да се под­гот­вят за та­ки­ва кон­ф­лик­ти.

След ка­то ця­ло де­се­ти­ле­тие се гот­ви­ха не за вой­на­та, за ко­я­то тряб­ва, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не оце­ни­ха ко­рек­т­но и сред­с­т­ва­та, и на­чи­ни­те, чрез ко­и­то мо­же да се пос­тиг­не ус­пех в Ирак. Най-фун­да­мен­тал­на­та греш­ка на во­ен­ни­те в Ирак бе­ше то­ва, че не от­де­ли­ха дос­та­тъч­но си­ли за га­ран­ти­ра­не си­гур­ност­та на на­се­ле­ни­е­то. Във во­ен­ния си план от 1998 г. цен­т­рал­но­то ко­ман­д­ва­не на САЩ (CENTCOM) пре­це­ня­ва, че за нах­лу­ва­не в Ирак ще се нуж­ни 380 000 вой­ни­ци. Ка­то из­пол­з­ва опе­ра­ци­и­те в Бос­на и Ко­со­во за мо­дел, ед­но во­ен­но из­с­лед­ва­не прог­но­зи­ра не­об­хо­ди­мост от 470 000 вой­ни­ци. Един­с­т­вен сред аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли ар­мейс­ки на­чал­ник- щаб Ерик Шин­се­ки за­я­вя­ва пуб­лич­но, че ще са нуж­ни „ня­кол­кос­то­тин хи­ля­ди вой­ни­ци“, за да се ста­би­ли­зи­ра стра­на­та след Сад­дам. Пре­ди вой­на­та пре­зи­ден­тът Буш обе­ща да да­де на по­ле­ви­те ко­ман­ди­ри всич­ко не­об­хо­ди­мо за по­бе­да­та. В час­т­ни раз­го­во­ри мно­жес­т­во вис­ши офи­це­ри как­то дейс­т­ва­щи, та­ка и пен­си­о­ни­ра­ни, из­ра­зи­ха се­ри­оз­ни съм­не­ния за дос­та­тъч­ност­та на си­ли­те в Ирак. По-къс­но те­зи ли­де­ри из­ра­зи­ха заг­ри­же­ност­та си в крас­но­ре­чи­ви кни­ги, ка­то „Фи­ас­ко“ и „Коб­ра II“. Ко­га­то оба­че САЩ за­поч­на­ха вой­на­та в Ирак с по-мал­ко от по­ло­ви­на­та си­ли, нуж­ни за по­бе­да­та, съ­щи­те те­зи ли­де­ри не нап­ра­ви­ха въз­ра­же­ни­я­та си пуб­лич­но дос­то­я­ние.

При лип­са­та на дос­та­тъ­чен чис­лен със­тав до­ри и най-бри­лян­т­ни­ят ге­не­рал не би мо­гъл да из­мис­ли на­чи­ни за ста­би­ли­зи­ра­не на след­во­е­нен Ирак. Та­ка или ина­че, ло­шо­то пла­ни­ра­не на си­ту­а­ци­я­та в стра­на­та след вой­на­та пре­вър­на кри­за­та, при­чи­не­на от лип­са­та на вой­ни­ци, в кош­мар. През 1997 г. уче­ни­е­то на Цен­т­рал­но­то ко­ман­д­ва­не на САЩ „Пре­ко­ся­ва­не на пус­ти­ня­та“ по­ка­за, че во­ен­ни­те ще тряб­ва да ре­ша­ват го­лям брой за­да­чи по ста­би­ли­за­ци­я­та на стра­на­та. Дру­ги­те под­раз­де­ле­ния на аме­ри­кан­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во не раз­по­ла­га­ха с нуж­ния ка­па­ци­тет за ра­бо­та­та и ма­ща­би­те, на­ло­жи­тел­ни в Ирак. Въп­ре­ки те­зи ре­зул­та­ти Цен­т­рал­но­то ко­ман­д­ва­не прие иде­я­та след­во­е­нен Ирак да бъ­де ад­ми­нис­т­ри­ран от Дър­жав­ния де­пар­та­мент. Во­ен­ни­те та­ка и не обяс­ни­ха на пре­зи­ден­та се­ри­оз­ност­та на пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, свър­за­ни със ста­би­ли­за­ци­я­та на стра­на­та.

След ка­то не ус­пя­ха да си пред­с­та­вят ус­ло­ви­я­та на сра­же­ни­я­та в Ирак, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не ус­пя­ха да се прис­по­со­бят към изис­к­ва­ни­я­та на сра­же­ни­я­та с бун­тов­ни­ци. Те­о­ри­я­та на бор­ба­та с бун­тов­ни­ци пред­пис­ва да се оси­гу­ри неп­ре­къс­на­та си­гур­ност за мес­т­но­то на­се­ле­ние. Въп­ре­ки то­ва през по-го­ля­ма­та част от вой­на­та аме­ри­кан­с­ки­те си­ли в Ирак бя­ха дис­ло­ци­ра­ни в го­ле­ми ба­зи на пред­на ли­ния, изо­ли­ра­ни от ирак­ча­ни­те, и със­ре­до­то­че­ни вър­ху за­ла­вя­не­то и из­би­ва­не­то на бун­тов­ни­ци. Те­о­ри­я­та на бор­ба­та с бун­тов­ни­ци изис­к­ва за­сил­ва­не на ин­с­ти­ту­ци­и­те на стра­на­та до­ма­кин, та­ка че да са в със­то­я­ние да оси­гу­ря­ват бе­зо­пас­ност и дру­ги ос­нов­ни ус­лу­ги на на­се­ле­ни­е­то. Аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли се от­на­сят към уси­ли­я­та да се съз­да­дат еки­пи на пре­хо­да, ко­и­то да раз­ви­ят мес­т­ни си­ли за си­гур­ност и еки­пи за въз­с­та­но­вя­ва­не на ре­ги­о­ни­те и пре­дос­та­вя­не на ос­нов­ни ус­лу­ги ка­то към вто­рос­те­пен­на за­да­ча и ни­ко­га не оси­гу­ря­ват хо­ра в ко­ли­чес­т­во и с ка­чес­т­во, га­ран­ти­ра­щи ус­пе­ха.

След ка­то из­п­ра­ти­ха в Ирак твър­де мал­ко войс­ки, без ко­хе­рен­тен план за след­во­ен­на ста­би­ли­за­ция, аме­ри­кан­с­ки­ят ге­не­рал­с­ки кор­пус не ус­пя да опи­ше точ­но ин­тен­зив­ност­та на бун­та в стра­на­та пред аме­ри­кан­с­ка­та об­щес­т­ве­ност. Гру­па­та за изу­ча­ва­не на Ирак зак­лю­чи, че „на­си­ли­е­то в Ирак зна­чи­тел­но се сък­ра­ща­ва в док­ла­ди­те“. Гру­па­та от­бе­ляз­ва: „Един ден през юли 2006 г. се съ­об­ща­ва за 93 на­па­де­ния или ак­то­ве на зна­чи­тел­но на­си­лие. Вни­ма­тел­но­то про­уч­ва­не на съ­об­ще­ни­я­та за то­зи ден оба­че по­каз­ват, че всъщ­ност са ста­на­ли 1100 ак­та на на­си­лие. Труд­но се пра­ви доб­ра по­ли­ти­ка, ко­га­то ин­фор­ма­ци­я­та сис­те­ма­тич­но се съ­би­ра по на­чин, кой­то ми­ни­ми­зи­ра не­съ­от­вет­с­т­ви­я­та с по­ли­ти­чес­ки­те це­ли.“ При бор­ба­та с бун­тов­ни­ци си­гур­ност­та на на­се­ле­ни­е­то е най-важ­на­та мяр­ка за ефек­тив­ност. В про­дъл­же­ние на по­ве­че от три го­ди­ни аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не прес­та­на­ха да твър­дят, че САЩ имат нап­ре­дък в Ирак. За ирак­с­ки­те ци­вил­ни граж­да­ни оба­че вся­ка след­ва­ща го­ди­на но­си по­ве­че смърт от пре­диш­на­та. По­ра­ди при­чи­ни, ко­и­то още не са яс­ни, ге­не­ра­ли­те­тът на Аме­ри­ка под­це­ни си­ла­та на вра­га, над­це­ни спо­соб­нос­ти­те на ирак­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во и си­ли­те за си­гур­ност и не пре­дос­та­ви на Кон­г­ре­са точ­на оцен­ка на ус­ло­ви­я­та в Ирак. На­ред с то­ва, аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не ра­зяс­ни­ха как­то тряб­ва стра­те­ги­чес­ки­те рис­ко­ве от със­ре­до­то­ча­ва­не на тол­ко­ва го­ля­ма част от су­хо­път­ни­те си­ли на стра­на­та са­мо с един опе­ра­ти­вен те­а­тър.

Ин­те­лек­ту­ал­ни­те и мо­рал­ни­те про­ва­ли, ко­и­то са ед­ни и съ­щи за ге­не­ра­ли­те от Ви­ет­нам и те­зи от Ирак, пред­с­тав­ля­ват кри­за на аме­ри­кан­с­кия ге­не­ра­ли­тет. Вся­как­ви обяс­не­ния, ко­и­то прех­вър­лят ви­на­та на от­дел­ни ин­ди­ви­ди, са не­дос­та­тъч­ни. Ни­кой ли­дер, ци­ви­лен или во­е­нен не е ви­но­вен за про­ва­ли­те във Ви­ет­нам или Ирак. Раз­лич­ни­те во­ен­ни и ци­вил­ни ли­де­ри в два­та кон­ф­лик­та про­из­ве­до­ха близ­ки ре­зул­та­ти. И в два­та кон­ф­лик­та кор­пу­сът на вис­ши­те офи­це­ри, кой­то би тряб­ва­ло да съ­вет­ва по­ли­ти­ци­те, да под­гот­вя войс­ки­те и да про­веж­да опе­ра­ци­и­те, не се спра­ви с те­зи фун­к­ции. За да раз­бе­рем за­що САЩ по­на­сят по­ра­же­ние от по-слаб враг за вто­ри път в рам­ки­те на ед­но по­ко­ле­ние, тряб­ва да раз­г­ле­да­ме струк­тур­ни­те въз­дейс­т­вия, ко­и­то фор­ми­рат на­шия ге­не­ра­ли­тет.

Ге­не­ра­ли­те, от ко­и­то се нуж­да­ем

Най-про­ник­но­ве­ни­ят ана­лиз на про­ва­ли­ли­те се ге­не­ра­ли ид­ва от „Ге­не­ра­ли­те­тът – бо­лес­ти­те и тех­ни­те ле­ко­ве“ на Дж. Ф. С. Фу­лър (J.F.C. Fuller, Generalship: Its Diseases and Their Cure.) Фу­лър е бил бри­тан­с­ки ге­не­рал-ма­йор, кой­то е ви­дял пър­ви­те опи­ти за тан­ко­ви сра­же­ния през Пър­ва­та све­тов­на вой­на. От­к­рил е три об­щи ха­рак­те­рис­ти­ки на го­ле­ми­те ге­не­ра­ли – ку­раж, твор­чес­ка ин­те­ли­ген­т­ност и фи­зи­чес­ка год­ност.

Нуж­да­та от ин­те­ли­ген­т­ни и сме­ли ге­не­ра­ли с въ­об­ра­же­ние е оче­вид­на. За го­ле­мия ге­не­рал е осо­бе­но важ­но да раз­би­ра по-ши­ро­ки­те ас­пек­ти на вой­на­та. Ед­но из­с­лед­ва­не оба­че на три- и че­ти­риз­вез­д­ни­те ге­не­ра­ли по­каз­ва, че са­мо 25% са за­щи­ти­ли по-ви­со­ки сте­пе­ни в об­ласт­та на со­ци­ал­ни­те и ху­ма­ни­тар­ни­те на­у­ки в ци­вил­ни учеб­ни за­ве­де­ния. Те­о­ри­я­та на бор­ба­та с бун­тов­ни­ци твър­ди, че зна­е­не­то на чуж­ди ези­ци е от ос­нов­на важ­ност за ус­пе­ха, но все пак са­мо един от че­ти­ри­ма ар­мейс­ки ге­не­ра­ли знае чужд език. До­ка­то фи­зи­чес­ка­та сме­лост на аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли не под­ле­жи на съм­не­ние, по от­но­ше­ние на мо­рал­на­та им сме­лост ня­ма та­ка­ва уве­ре­ност. С ня­ка­къв поч­ти сюр­ре­а­лис­ти­чен език, про­фе­си­о­нал­ни­те во­ен­ни оп­рав­да­ват не­от­дав­наш­на­та си не­ис­к­ре­ност с по­тис­ка­щия уп­рав­лен­с­ки стил на ци­вил­ни­те им гос­по­да­ри. Се­га, след ка­то об­щес­т­ве­ност­та е пря­ко ан­га­жи­ра­на с кри­за­та в Ирак, ня­кои от на­ши­те ге­не­ра­ли от­но­во от­к­ри­ват, че мо­гат да го­во­рят. Мо­же да се ока­же, че са ча­ка­ли пре­ка­ле­но дъл­го.

Ни­то из­пъл­ни­тел­на­та власт, ни­то са­ми­те служ­би би­ха ус­пе­ли да се спра­вят с не­дос­та­тъ­ци­те на аме­ри­кан­с­кия ге­не­ра­ли­тет. Всъщ­ност, тен­ден­ци­я­та из­пъл­ни­тел­на­та власт да тър­си от­бор­ни иг­ра­чи с уч­ти­ви ма­ни­е­ри и да ги наз­на­ча­ва за вис­ши ге­не­ра­ли е част от проб­ле­ма. Служ­би­те но­сят не по-мал­ка ви­на. Сис­те­ма­та, ко­я­то съз­да­ва на­ши­те ге­не­ра­ли, не си да­ва тру­да да въз­наг­раж­да­ва твор­чес­ко­то мис­ле­не и мо­рал­ния ку­раж. Офи­це­ри­те дос­ти­гат вис­ши­те щаб­ни чи­но­ве, пре­ми­на­вай­ки през ед­ни и съ­щи ета­пи в ка­ри­е­ра­та. Вис­ши­те ге­не­ра­ли, дейс­т­ва­щи и пен­си­о­ни­ра­ни, са най-важ­ни­те фи­гу­ри, ко­и­то оп­ре­де­лят по­тен­ци­а­ла на да­ден офи­цер да се из­диг­не до щаб­на длъж­ност. Въз­г­ле­ди­те на под­чи­не­ни­те и рав­ни­те на офи­це­ра не иг­ра­ят ро­ля за нап­ре­дъ­ка му в ка­ри­е­ра­та. За да се из­диг­не, е дос­та­тъч­но да се ха­ре­са на на­чал­ни­ци­те си. В сис­те­ма, в ко­я­то вис­ши­те офи­це­ри одоб­ря­ват за по­ви­ше­ние хо­ра, ко­и­то при­ли­чат на са­ми­те тях, са на­ли­це сил­ни фак­то­ри, на­сър­ча­ва­щи кон­фор­миз­ма. Не­ра­зум­но е да се очак­ва, че офи­цер, кой­то в про­дъл­же­ние на 25 го­ди­ни се е на­гаж­дал към очак­ва­ни­я­та на ин­с­ти­ту­ци­я­та, към края на чет­вър­то­то си де­се­ти­ле­тие ще за­поч­не да се про­я­вя­ва ка­то но­ва­тор.

Ако Аме­ри­ка же­лае ге­не­ра­ли­те й да са хо­ра с твор­чес­ка ин­те­ли­ген­т­ност и мо­ра­лен ку­раж, тряб­ва да из­ра­бо­ти сис­те­ма, ко­я­то въз­наг­раж­да­ва те­зи ка­чес­т­ва. Кон­г­ре­сът мо­же да съз­да­де съ­от­вет­ни­те сти­му­ли, ка­то уп­раж­ни кон­т­рол­на­та си фун­к­ция в три об­лас­ти. Пър­во, тряб­ва да про­ме­ни сис­те­ма­та за под­бор на вис­ши­те офи­це­ри. Вто­ро, кон­т­рол­ни­те ко­ми­сии тряб­ва да при­ла­гат по­ви­шен кон­т­рол вър­ху ге­не­ри­ра­не­то на не­об­хо­ди­ми­те сред­с­т­ва и при­ла­га­не­то на под­хо­дя­щи­те на­чи­ни при из­пол­з­ва­не на во­ен­на си­ла. Тре­то, Се­на­тът тряб­ва да дър­жи от­го­вор­ни чрез пра­во­то си за ут­вър­ж­да­ва­не те­зи офи­це­ри, ко­и­то не ус­пя­ват да пос­тиг­нат це­ли­те на по­ли­ти­ка­та на при­ем­ли­ва це­на – жер­т­ви и ма­те­ри­ал­ни за­гу­би.

За да се по­доб­ри твор­чес­ка­та ин­те­ли­ген­т­ност на на­ши­те ге­не­ра­ли, Кон­г­ре­сът тряб­ва да про­ме­ни сис­те­ма­та за по­ви­ше­ние на офи­це­ри­те та­ка, че да въз­наг­раж­да­ва уме­ни­я­та за адап­ти­ра­не и ин­те­лек­ту­ал­ни­те пос­ти­же­ния. Кон­г­ре­сът тряб­ва да изис­к­ва от въ­о­ръ­же­ни­те си­ли да въ­ве­дат ця­лос­т­на оцен­ка, от всич­ки по­со­ки как­то за по­ле­ви­те, та­ка и за щаб­ни­те офи­це­ри. Млад­ши­те офи­це­ри и по­до­фи­це­ри чес­то се адап­ти­рат пър­ви, за­що­то по­на­сят пос­лед­с­т­ви­я­та от ло­ша­та так­ти­ка съв­сем не­пос­ред­с­т­ве­но. Те са и по-сла­бо об­вър­за­ни с ор­га­ни­за­ци­он­ни­те нор­ми и по-сла­бо за­сег­на­ти от ор­га­ни­за­ци­он­ни та­бу­та. Млад­ши­те ли­де­ри мо­гат да да­дат цен­ни мне­ния за ефек­тив­ност­та на на­чал­ни­ци­те си, но съ­щес­т­ву­ва­ща­та се­га сис­те­ма за по­ви­ша­ва­не из­к­люч­ва те­зи пре­цен­ки. Включ­ва­не­то на оцен­ки­те на под­чи­не­ни­те и рав­ни­те по зва­ние в ос­но­ва­ни­я­та за ре­ша­ва­не на нап­ре­дъ­ка в ка­ри­е­ра­та би до­ве­ло до по­я­ва­та на офи­це­ри, ко­и­то са по-го­то­ви да се адап­ти­рат към про­ме­ня­щи­те се об­с­то­я­тел­с­т­ва и по-труд­но би­ха из­пад­на­ли в кон­фор­ми­зъм с ос­та­ре­ли прак­ти­ки.

Кон­г­ре­сът съ­що би тряб­ва­ло да про­ме­ни сис­те­ма­та за по­ви­ша­ва­не на офи­це­ри­те та­ка, че да въз­наг­раж­да­ва ин­те­лек­ту­ал­ни­те пос­ти­же­ния. Се­на­тът би тряб­ва­ло да про­ве­ря­ва об­ра­зо­ва­ни­е­то и про­фе­си­о­нал­ни­те пуб­ли­ка­ции на кан­ди­да­ти­те за три- и че­ти­риз­вез­д­ни зва­ния, ка­то част от про­це­са на ут­вър­ж­да­ва­не­то им. Се­на­тът ни­ко­га не би одоб­рил кан­ди­дат за Вър­хов­ния съд, кой­то не е за­вър­шил пра­во или не е пи­сал прав­ни мне­ния, оба­че ре­дов­но одоб­ря­ва ге­не­ра­ли с че­ти­ри звез­ди, ко­и­то ни­то имат ху­ма­ни­тар­но или со­ци­о­ло­ги­чес­ко об­ра­зо­ва­ние, ни­то го­во­рят чуж­ди ези­ци. Вис­ши­те офи­це­ри тряб­ва да си пред­с­та­вят как­ви ще са бъ­де­щи­те кон­ф­лик­ти и как­ви въз­мож­нос­ти тряб­ва да имат САЩ, за да по­бе­дят в те­зи кон­ф­лик­ти. Тряб­ва да са в със­то­я­ние да раз­би­рат и вза­и­мо­дейс­т­ват с хо­ра от дру­ги кул­ту­ри. Се­ри­оз­ни­те ин­те­лек­ту­ал­ни пос­ти­же­ния в ми­на­ло­то и го­во­ре­не­то на чуж­ди ези­ци са ефек­тив­ни по­ка­за­те­ли за по­тен­ци­а­ла на да­ден офи­цер да ста­не висш во­е­на­чал­ник.

За да въз­наг­раж­да­ва мо­рал­на­та сме­лост на на­ши­те вис­ши офи­це­ри, Кон­г­ре­сът, ка­то част от кон­т­рол­ни­те му фун­к­ции, тряб­ва да за­поч­не да за­да­ва труд­ни­те въп­ро­си за сред­с­т­ва­та и на­чи­ни­те за во­де­не на вой­на. Ня­кои от от­го­во­ри­те ще бъ­дат стряс­ка­щи, ко­е­то, мо­же би, е при­чи­на­та Кон­г­ре­сът да не ги за­да­ва и ге­не­ра­ли­те да мъл­чат. Кон­г­ре­сът тряб­ва да изис­ка от­к­ро­ве­на оцен­ка кол­ко па­ри и хо­ра ще тряб­ва да от­де­ли след­ва­що­то по­ко­ле­ние, за да мо­же да из­т­ръг­не по­бе­да в Дъл­га­та вой­на. За­ра­ди нуж­ни­те сред­с­т­ва мо­же да се на­ло­жат фи­нан­со­ви ог­ра­ни­че­ния вър­ху по­пу­ляр­ни­те вът­реш­ни при­о­ри­те­ти. Ко­ли­чес­т­во­то и ка­чес­т­во­то на нуж­ния ли­чен със­тав мо­же да пос­та­ви под въп­рос жиз­нес­по­соб­ност­та на из­ця­ло доб­ро­вол­на­та ар­мия. Кон­г­ре­сът тряб­ва да пре­раз­г­ле­да раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на на­лич­ни­те ре­сур­си и да изис­ка при­о­ри­те­ти­те при дър­жав­ни­те во­ен­ни по­ръч­ки да от­ра­зя­ват най-ве­ро­ят­ни­те зап­ла­хи, пред ко­и­то ще се из­п­ра­вим. Кон­г­ре­сът съ­що тол­ко­ва стро­го тряб­ва да га­ран­ти­ра, че на­чи­ни­те за во­де­не на вой­на ще доп­ри­на­сят за прек­ра­тя­ва­не на кон­ф­лик­та в съ­от­вет­с­т­вие с це­ли­те на на­ци­о­нал­на­та по­ли­ти­ка. Ако на­ши­те опе­ра­ции съз­да­ват по­ве­че вра­го­ве, от­кол­ко­то по­беж­да­ват, ни­как­ви си­ли не са в със­то­я­ние да удър­жат по­бе­да. Се­гаш­ни­те опи­ти за кон­т­рол се оказ­ват не­а­дек­ват­ни, тъй ка­то поз­во­ля­ват из­пъл­ни­тел­на­та власт, служ­би­те и ло­бис­ти­те да пред­с­та­вят ин­фор­ма­ция, ко­я­то по­ня­ко­га е не­пъл­на, не­точ­на или под­б­ра­на по це­ле­съ­об­раз­ност. Уп­раж­ня­ва­не­то на адек­ва­тен кон­т­рол би на­ло­жи­ло чле­но­ве­те на Кон­г­ре­са да се на­у­чат да за­да­ват пра­вил­ни­те въп­ро­си и да до­би­ят ку­ра­жа да след­ват ис­ти­на­та, къ­де­то и да ги от­ве­де.

Нак­рая, Кон­г­ре­сът тряб­ва да по­доб­ри от­чет­ност­та, ка­то уп­раж­ни мал­ко из­пол­з­ва­но­то си пра­во­мо­щие да ут­вър­ж­да­ва ран­га, при кой­то се пен­си­о­ни­рат вис­ши­те офи­це­ри. По за­кон Кон­г­ре­сът тряб­ва да ут­вър­ди офи­це­ри­те, ко­и­то се пен­си­о­ни­рат с три или че­ти­ри звез­ди. В ми­на­ло­то то­ва за­дъл­же­ние се из­пол­з­ва­ше са­мо фор­мал­но, с мно­го мал­ко из­к­лю­че­ния. Ге­не­рал, кой­то до­пус­ка да се раз­ра­зи ог­ро­мен скан­дал с на­ру­ша­ва­не на чо­веш­ки­те пра­ва или зна­чи­тел­но вло­ша­ва­не на си­гур­ност­та, тряб­ва да се пен­си­о­ни­ра с по-нис­ко зва­ние от ге­не­ра­ли­те, ко­и­то са от­ли­че­ни за служ­ба­та си. Ге­не­рал, кой­то не пре­дос­та­ви на Кон­г­ре­са точ­на и чес­т­на оцен­ка на стра­те­ги­чес­ки­те ве­ро­ят­нос­ти, би тряб­ва­ло да по­не­се съ­що­то на­ка­за­ние. При се­гаш­но­то по­ло­же­ние ред­ник, кой­то за­гу­би ка­ра­би­на, по­на­ся мно­го по-теж­ко на­ка­за­ние от ге­не­рал, кой­то е за­гу­бил вой­на. Ка­то уп­раж­ни пра­во­мо­щи­е­то си да ут­вър­ж­да­ва зва­ни­я­та на пен­си­о­ни­ра­щи­те се ге­не­ра­ли, Кон­г­ре­сът мо­же да въз­с­та­но­ви от­чет­ност­та и от­го­вор­ност­та на вис­ши­те во­ен­ни ли­де­ри.

Смър­т­на опас­ност

Та­зи ста­тия за­поч­на с уко­ра на Фре­де­рик Ве­ли­ки към офи­це­ри­те му, за­де­то не се за­мис­лят за по-дъл­бо­ки­те ас­пек­ти на вой­на­та. Но­во­въ­ве­де­ни­я­та на прус­кия мо­нарх пре­вър­на­ли ар­ми­я­та му в стра­ши­ли­ще­то на Ев­ро­па, но той си е да­вал смет­ка, че про­тив­ни­ци­те му се учат и адап­ти­рат. Фре­де­рик се опа­ся­вал, че ге­не­ра­ли­те му ще ов­ла­де­ят не­го­ва­та сис­те­ма за во­де­не на вой­на, без да се за­мис­лят за неп­ре­къс­на­то про­ме­ня­ща­та се при­ро­да на вой­на­та и по то­зи на­чин ще из­ло­жат си­гур­ност­та на Пру­сия на риск. Те­зи опа­се­ния се ока­за­ли про­ро­чес­ки. В бит­ка­та при Вал­ми, през 1792 г., нас­лед­ни­ци­те на Фре­де­рик би­ли спре­ни от френ­с­ка­та граж­дан­с­ка ар­мия, съб­ра­на от кол и въ­же. През след­ва­щи­те че­ти­ри­най­сет го­ди­ни ге­не­ра­ли­те на Пру­сия при­е­ма­ли, без мно­го-мно­го да му мис­лят, че вой­ни­те на бъ­де­ще­то ще са ка­то вой­ни­те от ми­на­ло­то. През 1806 г. прус­ка­та ар­мия се от­п­ра­ви­ла в стро­ен марш към по­ра­же­ние и ка­тас­т­ро­фа в ръ­це­те на На­по­ле­он при Йе­на. Про­ро­чес­т­во­то на Фре­де­рик се сбъд­на­ло. Пру­сия ста­на­ла френ­с­ки ва­сал.

Ирак е аме­ри­кан­с­ки­ят Вал­ми. Аме­ри­кан­с­ки­те ге­не­ра­ли бя­ха спре­ни от вид вой­на, за кой­то не са се гот­ви­ли и не раз­би­рат. В го­ди­ни­те след вой­на­та в За­ли­ва от 1991 г. те се спе­ци­а­ли­зи­ра­ха в един вид вой­на, без осо­бе­но да се за­мис­лят за про­ме­ня­ща­та се при­ро­да на вой­на­та. Нав­ля­зо­ха в Ирак, при­е­май­ки, без да се за­мис­лят, че вой­ни­те на бъ­де­ще­то ще при­ли­чат на вой­ни­те от ми­на­ло­то. Мал­ци­на­та, ко­и­то ви­дя­ха яс­но кол­ко уяз­ви­ми сме за так­ти­ка­та на бун­тов­ни­ци­те не ка­за­ха и не нап­ра­ви­ха кой знае как­во, за да се под­гот­вим за те­зи опас­нос­ти. Как­то и при Вал­ми, по­ра­же­ни­е­то, кол­ко­то и да е уни­зи­тел­но, ня­ма са­мо по се­бе си да до­ве­де до на­ци­о­нал­на ка­тас­т­ро­фа. Ве­че е къс­но, но не е пре­ка­ле­но къс­но, за да се под­гот­вим за пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на Дъл­га­та вой­на. Все още има­ме вре­ме да под­бе­рем ге­не­ра­ли, ко­и­то са в със­то­я­ние да си пред­с­та­вят бъ­де­щи­те кон­ф­лик­ти и мо­рал­ния ку­раж да съ­вет­ват ци­вил­ни­те по­ли­ти­ци от­нос­но под­го­тов­ка­та, не­об­хо­ди­ма за на­ша­та си­гур­ност. Пра­во­мо­щи­я­та и от­го­вор­ност­та за от­к­ри­ва­не­то на те­зи ге­не­ра­ли са на Кон­г­ре­са на САЩ. Ако Кон­г­ре­сът не ре­а­ги­ра, тряб­ва да очак­ва­ме сво­я­та Йе­на.

Бележка
(1) Ан­д­рю Ф. Кре­пи­не­вич-млад­ши е ана­ли­за­тор на от­б­ра­ни­тел­на­та по­ли­ти­ка, по­нас­то­я­щем из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за стра­те­ги­чес­ки и бю­джет­ни раз­че­ти. В кни­га­та си „Ар­ми­я­та и Ви­ет­нам“ (The Army and Vietnam), твър­ди, че Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти би­ха спе­че­ли­ли вой­на­та във Ви­ет­нам, ако ар­ми­я­та е въз­п­ри­е­ла уми­рот­во­ри­тел­на стра­те­гия с мал­ки под­раз­де­ле­ния в се­ла­та на Южен Ви­ет­нам, вмес­то да про­веж­да опе­ра­ции по из­дир­ва­не и уни­що­же­ние в джун­г­ли­те. В на­ши дни кри­ти­ку­ва под­хо­ди­те за бор­ба с въс­та­ни­ци, ко­и­то се при­ла­гат във вой­на­та в Ирак.

http://www.armedforcesjournal.com/2007/05/2635198
Пре­вод Владимир Германов