ИЗ­БО­РИ­ТЕ ЗА ЕВ­РО­ПАР­ЛА­МЕНТ И СИМ­П­ТО­МИ­ТЕ НА ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КА АПА­ТИЯ

Димитър Денков е доцент по история на класическата и съвременната философия, зам.-декан на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Основните му интереси са в областта на философията на Новото време, логика и теория на идеологията. Има публикации на немски, руски, английски и френски. Преводач и редактор на основни трудове на Кант, Хегел, Бенямин, Ницше, Хайдегер, Х.-Г. Гадамер. Занимава се и с изследвания по теория на съвременното общество – медии, политическа идентификация, теория на политиката.
Из­бо­ри­те на 20 май отек­на­ха в по­ли­ти­чес­кия жи­вот у нас зна­чи­тел­но по-сил­но, от­кол­ко­то пред­по­ла­га­ше тях­на­та не­пос­ред­с­т­ве­на цел: все пак се из­би­ра­ха – и то за не­пъ­лен ман­дат – са­мо 18 бъл­гар­с­ки пред­с­та­ви­те­ли в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент.

Тъй ка­то обаче това бя­ха не са­мо пър­ви­те об­щи из­бо­ри след при­е­мането на Бъл­га­рия в Европейския съюз, но и се слу­чи­ха по сре­да­та на ман­да­та на ко­а­ли­ци­он­но­то пра­ви­тел­с­т­во, те при­до­би­ха ви­со­ка сим­во­лич­на це­на. Тя бе под­си­ле­на и от ха­рак­тер­на­та за ме­ди­и­те пре­диз­бор­на ек­зал­та­ция. Та­зи нат­рап­ва­на дра­ма­тич­ност направи така, че да се гле­да на тях ка­то на жиз­не­но ва­жен из­пит, което до­ня­къ­де оп­рав­да из­пол­з­ва­не­то на поз­во­ле­ни и не­поз­во­ле­ни сред­с­т­ва уж за по-доб­ро пред­с­та­вя­не, но всъщ­ност за уреж­да­не на смет­ки, нес­вър­за­ни осо­бе­но със са­ми­те из­бо­ри.

В слу­чая то­ва още по­ве­че се от­ра­зи на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния, в ко­я­то по­тъ­на са­ма­та им цел. Тя всъщ­ност не мо­жа да се из­мък­не и след края им, за­що­то ре­зул­та­ти­те на­со­чи­ха пог­ле­ди­те от­но­во към при­пи­са­на­та им съд­бов­ност, про­ек­ти­ра­на то­зи път в бъ­де­ще­то. А там от­но­во ни­кой не ви­дя тъкмо ро­ля­та на на­ши­те пред­с­та­ви­те­ли в Ев­ро­пар­ла­мен­та. Те без­д­ру­го се зна­е­ха да­леч пре­ди из­бо­ри­те.

Всичко то­ва не поп­ре­чи ре­зул­та­тите да се пред­с­та­вят ка­то твър­де не­о­чак­ва­ни, още по­ве­че че про­цен­ти­те ста­на­ха из­вес­т­ни ед­ва след преб­ро­я­ва­не на всич­ки сек­ци­он­ни про­то­ко­ли. До последно из­бор­ни­те ща­бо­ве се чу­де­ха на коя со­ци­о­ло­ги­чес­ка аген­ция да вяр­ват – на сво­я­та, на ко­я­то са пла­ща­ли за по­ръ­ча­ни­те дан­ни, или на дру­га, съ­що та­ка „не­за­ви­си­ма“. Стой­ност­та им се на­пом­па и от пър­во­то явя­ва­не на но­во­об­ра­зу­ва­на­та пар­тия ГЕРБ, за чи­е­то раж­да­не ог­ром­на ро­ля изиг­ра­ха ме­дий­ни­те ак­ции в ус­лу­га на „не­фор­мал­ния“ й ли­дер.

Ре­зул­та­ти­те бя­ха тъл­ку­ва­ни с по­доб­ни дра­ма­тич­ни наг­ла­си, рад­ва­щи се и на очак­ва­на­та из­не­на­да, вмес­те­на в един-два про­цен­та и в поч­ти ра­вен брой мес­та за Ев­ро­пар­ла­мен­та – по­бе­да за ГЕРБ и вто­ро мяс­то на БСП, но и две­те с по пет мес­та; по­ред­но до­ка­за­тел­с­т­во за из­бор­на­та мо­би­ли­за­ция на елек­то­ра­та на ДПС, из­п­ра­ти­ло 4 пред­с­та­ви­те­ли; съ­от­ве­тен на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки вот за „Ата­ка“ и три­ма де­пу­та­ти; за­ли­ня­ва­не на цар­с­ка­та ха­риз­ма в НДСВ и са­мо ед­но мяс­то за во­дач­ка­та на лис­та­та; мар­ги­на­ли­зи­ра­не на т. нар. дес­ни­ца, ко­я­то ве­че труд­но раз­чи­та до­ри на за­па­зе­ни­те си ме­дий­ни пе­ри­мет­ри, след ка­то за­гу­би фон­да­ци­он­ни­те си спон­со­ри и вли­я­ни­е­то си в мес­т­на­та власт.

Ис­тин­с­ко­то сът­ре­се­ние оба­че дой­де от

най-очак­ва­ния ре­зул­тат – ог­ром­ния брой нег­ла­су­ва­ли

70% от има­щи­те пра­во на глас не се яви­ха в из­бор­ни­те сек­ции. То­ва пот­вър­ди тен­ден­ци­я­та за на­ма­ля­ва­не на учас­т­ва­щи­те във вся­как­ви из­бо­ри у нас. То по­ка­за съ­що та­ка не­е­фек­тив­ност­та на все по-шум­ни­те пре­диз­бор­ни кам­па­нии, под­чер­та­ващи по осо­бен на­чин раз­ли­ка­та меж­ду пар­ти­и­те, ко­и­то мо­гат да си ги поз­во­лят, и за­тъ­на­ли­те в проб­ле­ми­те на оце­ля­ва­не­то си граж­да­ни, ко­и­то труд­но мо­гат да бъ­дат прив­ле­че­ни с шоу за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот.

То­ва сви­де­тел­с­т­ва и за без­д­на­та меж­ду т. нар. по­ли­ти­чес­ки елит и т. нар. елек­то­рат. Раз­ши­ря­ва­не­то й оз­на­ча­ва, че рек­лам­ни­ят стил в по­ли­ти­чес­кия жи­вот е оп­ро­ти­вял на хо­ра­та, че за тях той без­с­рам­но свър­з­ва де­мок­ра­ци­я­та с урод­ли­ви пред­с­та­ви за ле­ги­тим­ност чрез из­ну­де­ни или нап­ра­во ку­пе­ни гла­со­ве. Оз­на­ча­ва съ­що та­ка, че всич­ки ле­ви и дес­ни, сис­тем­ни и не­сис­тем­ни пос­ла­ния в край­на смет­ка си при­ли­чат в ед­но: те не зас­лу­жа­ват до­ве­рие. По­ра­ди ко­е­то пар­ти­и­те и пре­диз­бор­ни­те ко­а­ли­ции труд­но мо­би­ли­зи­рат да­же твър­ди­те си под­дръж­ни­ци.

Но то­зи ре­зул­тат не е сим­п­то­ма­ти­чен са­мо във вът­ре­шен план, на­къ­де­то се втрен­ч­ват по­ве­че­то ана­ли­зи, заб­ра­вя­щи ос­нов­но­то: из­бо­ри­те бя­ха на­ис­ти­на за бъл­гар­с­ки пред­с­та­ви­те­ли, но в ев­ро­пейс­ки пар­ла­мент. Всъщ­ност то­ва до­ня­къ­де ста­на по­вод за оп­рав­да­тел­ни съж­де­ния из­ця­ло в ду­ха на до­се­гаш­на­та ев­ро­ре­то­ри­ка – Бъл­га­рия не се от­ли­ча­вала осо­бе­но от дру­ги­те, тя по­каз­вала сход­ни по­ли­ти­чес­ки ре­ак­ции, дър­жала се в нор­ма­та. До­ри в заб­луж­да­ва­щия га­лъп­с­ки стил „Къ­де сме ние?“ бе­ше прес­мет­на­то, че сме си съв­сем на мяс­то – ня­къ­де по-сре­да­та.

Тък­мо та­зи сре­да оба­че скри­ва ед­на изос­т­ре­на до край­ност ис­ти­на, на ко­я­то вся­как­ви злат­ни сре­ди са й про­ти­во­по­каз­ни. Не се ли ви­ди тя, бъл­гар­с­ки­ят по­ли­ти­чес­ки жи­вот дъл­го вре­ме ще има съм­ни­тел­на ле­ги­тим­ност и иде­о­ло­ги­чес­ки ще прик­ри­ва все по-раз­ши­ря­ва­ща­та се

без­д­на меж­ду по­ли­ти­чес­ки за­яв­ле­ния и дейс­т­ви­тел­ни ин­те­ре­си на хо­ра­та

А ре­кор­дът от 70% нег­ла­су­ва­ли ско­ро ще бъ­де по­доб­рен.

С не­у­час­ти­е­то си те­зи 70% на­пи­са­ха убе­ди­тел­на оцен­ка на по­ли­ти­чес­кия ни жи­вот и да­до­ха най-се­ри­оз­ния от­го­вор на ос­нов­ния въп­рос пред на­ша­та по­ли­ти­чес­ка сис­те­ма, ко­я­то се адап­ти­ра към ус­ло­ви­я­та на ЕС. То­ва е въп­ро­сът за ан­га­жи­ра­на­та под­к­ре­па на пред­ла­га­на по­ли­ти­ка. От­го­во­рът му на те­зи из­бо­ри бе в ре­гис­тъ­ра на от­ка­зи­те и не­до­ве­ри­е­то към ко­я­то и да е по­ли­ти­чес­ка фор­ма­ция. Ако тряб­ва да я ме­рим уче­ни­чес­ки, ре­зул­та­тът не е сре­ден, а чис­та двой­ка.

Ни­как не е слу­чай­но, че по съ­щия на­чин се дър­жат из­би­ра­те­ли­те и в дру­ги­те но­воп­ри­съ­е­ди­не­ни към ЕС стра­ни. Но пък не е и уте­ха. Как­то съг­раж­да­ни­те им в ЕС, та­ка и ог­ром­на част от бъл­гар­с­ки­те из­би­ра­те­ли не се во­дят от ня­как­ва ус­ред­не­на нор­ма, а от чис­то по­ли­ти­чес­кия си усет. От­чи­та­не­то му ще раз­к­рие ис­ти­на­та, за ко­я­то ста­ва ду­ма. А тя е, че лип­с­ва ма­со­ва под­к­ре­па на пред­ла­га­ни­те ев­ро­пейс­ки по­ли­ти­ки. Кол­ко­то и да се хва­лим с из­пъл­не­ни ико­но­ми­чес­ки кри­те­рии, де­мок­ра­ти­чес­ко ус­т­ройс­т­во на об­щес­т­во­то, фун­к­ци­о­ни­ра­щи па­зар­ни и со­ци­ал­ни ме­ха­низ­ми. То­ва е сим­п­том за по­ли­ти­чес­ка апа­тия.

Всъщ­ност ис­тин­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие е осъ­щес­т­вя­ва­не на об­ща­та во­ля за по­доб­ря­ва­не на ос­нов­ни жиз­не­ни ус­ло­вия за въз­мож­но най-го­лям брой хо­ра. Не­съм­не­но в ЕС об­щес­т­ва­та на бив­ши­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни вли­зат с опи­та си от т. нар. пре­ход, кой­то сви­де­тел­с­т­ва за вло­ша­ва­не на жиз­не­ни­те ус­ло­вия и за по­я­ва­та на ти­пич­ни­те за кла­си­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм драс­тич­ни раз­ли­чия. То­зи опит и съ­от­вет­ни­те очак­ва­ния обаче се сблъс­к­ват с ед­на трай­на тен­ден­ция в стра­ни­те на самата „ста­ра“ Ев­ро­па. Там съ­що на­ма­ля­ват или нап­ра­во из­чез­ват пре­диш­ни­те со­ци­ал­ни при­до­бив­ки, ха­рак­тер­ни за дър­жа­ва­та на бла­го­ден­с­т­ви­е­то.

То­ва пра­ви от це­лия ЕС не осо­бе­но бла­гоп­ри­ят­но мяс­то за со­ци­ал­на по­ли­ти­ка, ко­я­то би за­до­во­ли­ла очак­ва­ни­я­та и би ком­пен­си­ра­ла жер­т­ви­те и уси­ли­я­та, по­ло­же­ни от хо­ра­та в бив­ши­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки стра­ни по вре­ме на пре­хо­да към па­зар­на ико­но­ми­ка и де­мок­ра­тич­но ус­т­ройс­т­во на по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Оказ­ва се, че то­зи пре­ход ико­но­ми­чес­ки об­ла­го­де­тел­с­т­ва ог­ра­ни­че­ни ели­ти. Тъкмо чрез ка­муф­лаж­на упот­ре­ба на де­мок­ра­тич­ни сред­с­т­ва. Той съ­що та­ка е и сво­е­об­раз­но пот­вър­ж­де­ние и под­к­ре­па на де­со­ци­а­ли­зи­ра­щи­те тен­ден­ции в За­пад­на Ев­ро­па. Точно това обаче не би­ва да ус­по­ко­я­ва, за­що­то имен­но по­ли­ти­чес­ка­та апа­тия се оказ­ва удоб­на сре­да за по­ли­ти­чес­ки зло­упот­ре­би със со­ци­ал­ни­те ин­те­ре­си в пол­за на ог­ра­ни­чен кръг ико­но­ми­чес­ки и иде­о­ло­ги­чес­ки об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ни прос­лой­ки.

Из­бо­ри­те у нас пот­вър­ди­ха още вед­нъж та­зи тен­ден­ция, ко­я­то по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти не ис­кат да приз­на­ят, за­що­то тя ще оп­рав­дае по­доз­ре­ни­е­то, че т. нар. ев­ро­пейс­ки про­ект в го­ля­ма сте­пен об­с­луж­ва пре­дим­но тях.

Нав­ре­ме­то в бит­ност­та си на пре­зи­дент зло­по­луч­ни­ят днес вожд на СДС в ос­тав­ка бе­ше от­к­рех­нал та­зи те­ма с ис­ка­не­то си за ог­ра­ни­чен по­ли­ти­чес­ки при­ем на Бъл­га­рия, кой­то да се из­ра­зя­вал с пъл­ноп­рав­но при­със­т­вие на на­ши пред­с­та­ви­те­ли в ор­га­ни­те на съ­ю­за. Пос­ле тя по­тъ­на в бра­вур­но­то “затваряне на преговорни гла­ви” и във все по-на­рас­т­ва­щи ус­пе­хи на по­ре­ди­ца пра­ви­тел­с­т­ва по пъ­тя към „пъл­ноп­рав­но­то“ член­с­т­во на стра­на­та. С из­бо­ри­те за Ев­ро­пар­ла­мент тя се връ­ща, но в мал­ко по-друг сми­съл. Къ­сог­ле­до би било оба­че то­й да се свежда само до по­доз­ре­ни­е­то за об­ла­го­де­тел­с­т­ва­не на пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра, как­ва­то я има и у нас, и в „ста­ра Ев­ро­па“ – с „хай­ве­ре­на­та“ ле­ви­ца, „дан­те­ле­на­та“ дес­ни­ца, „бри­лян­ти­не­ния“ цен­тър, че до­ри и с „нас­лед­с­т­ве­ния“ пат­ри­о­ти­зъм.

По-важ­но е ре­зул­та­тът да се пог­лед­не от друг ъгъл, кой­то и ще раз­к­рие един друг сим­п­том. След фан­фа­ри­те и хвал­би­те за ис­то­ри­чес­кия ус­пех с при­е­мането ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, при пър­ви­те ев­ро­из­бо­ри и у нас ста­на пре­дел­но яс­но, че ог­ром­на част от

хо­ра­та ня­мат ни­ка­къв ин­те­рес от по­ли­ти­чес­ко ан­га­жи­ра­не в най-го­ля­мо­то меж­ду­дър­жав­но обе­ди­не­ние

То­ва из­пък­ва още по-яр­ко, ко­га­то те са влез­ли в не­го, без ни­кой да ги пи­та, как­то ста­на с уж ра­зум­ния от­каз от ре­фе­рен­дум. Без зна­че­ние е да­ли са от­в­ра­те­ни от по­ли­ти­чес­ка­та си сис­те­ма, или е ва­ля­ло сил­но. И без ва­ле­жи, при убе­ди­тел­на­та по­бе­да на нег­ла­су­ва­ли­те мо­же да се зак­лю­чи, че ос­вен ин­те­рес хо­ра­та ня­мат и осо­бе­на во­ля за по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие, ко­е­то да ги из­диг­не над не­пос­ред­с­т­ве­ни­те проб­ле­ми на жиз­не­но­то им оце­ля­ва­не.

Зад то­ва стои ог­ром­на, тру­па­на по­ло­вин век со­ци­ал­на апа­тия, из­ра­зе­на в из­чер­пан не са­мо гра­ди­вен, но и раз­ру­ши­тел­но-съп­ро­ти­ви­те­лен по­тен­ци­ал в об­щес­т­во­то. (Ако ре­ал­ни­ят со­ци­а­ли­зъм има ня­как­ва ис­то­ри­чес­ка ви­на, тя е, че по­ту­ши за­дъл­го са­мо­о­съз­на­та­та по­ли­ти­чес­ка ак­тив­ност в об­щес­т­во­то и я ка­на­ли­зи­ра са­мо в пар­тий­но-ле­ги­ти­мис­т­ко рус­ло. То­ва улес­ни твър­де мно­го зло­у­пот­ре­би­те със сво­бо­да­та и де­мок­ра­ци­я­та и ги пре­вър­на в ме­дий­но-иде­о­ло­ги­чес­ки фи­гу­ри, но не и в ре­ал­ни ори­ен­ти­ри за по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие.)

За­то­ва днес об­щес­т­во­то на­ис­ти­на го ня­ма. Но не в сми­съ­ла, в кой­то си го пред­с­та­вя­ше в края на ХХ в. Мар­га­рет Та­чър – да не тор­мо­зи ин­ди­ви­да, а как­то си го пред­с­та­вя­ха Хе­гел и Маркс в на­ча­ло­то и сре­да­та на ХIХ в. – ка­то пре­доб­щес­т­ве­но със­то­я­ние на не­об­вър­за­ни с об­щи це­ли ин­ди­ви­ди, ко­и­то не сти­гат и до иде­я­та за трай­но се­мейс­т­во, ка­мо ли до та­зи за осъз­на­то об­що дейс­т­вие спо­ред със­лов­ния си или кла­сов ин­те­рес.

В по­доб­но пре­доб­щес­т­ве­но със­то­я­ние дър­жа­ва­та е от­чуж­де­на от граж­да­ни­те си­ла, ко­я­то за­щи­та­ва ин­те­ре­си­те на фи­зи­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки по-сил­ни­те, как­то и на при­род­но по-при­го­де­ни­те за оце­ля­ва­не. И тъй ка­то то­ва не е дър­жа­ва­та на нрав­с­т­ве­на­та идея, ни­кой не се гри­жи за за­щи­та на нор­мал­ния труд, за об­ра­зо­ва­ние и здра­ве­о­паз­ва­не. Пък ако ще в кон­с­ти­ту­ци­я­та да е за­пи­са­но, че дър­жа­ва­та е со­ци­ал­на, об­ра­зо­ва­ни­е­то до 16 го­ди­ни – за­дъл­жи­тел­но, а пра­во­то на здрав­на по­мощ – га­ран­ти­ра­но. То­ва пра­ви са­ма­та дър­жа­ва кре­пи­тел и про­из­во­ди­тел на фал­ши­во по­ли­ти­чес­ко съз­на­ние и не по-мал­ко фал­ши­ви ин­с­ти­ту­ции. Те, раз­би­ра се, мо­гат да се скри­ят с при­каз­ки. Но то­ва ни­как не про­ме­ня фак­та, че

все по-мал­ко ста­ват оне­зи, ко­и­то ис­кат да учас­т­ват в та­зи лъ­жа

Те бя­гат от та­зи дър­жа­ва. Бук­вал­но – в други дър­жа­ви, сим­во­лич­но – ка­то не учас­т­ват в псев­до­по­ли­ти­чес­кия й жи­вот. То­ва е и ло­ша­та но­ви­на от те­зи из­бо­ри: в Бъл­га­рия не­ща­та са в пред­со­ци­а­лен ста­дий и чез­не во­ля­та за по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие до­ри в уж бла­гоп­ри­ят­ни­те ус­ло­вия на ЕС.

Има оба­че и до­ня­къ­де доб­ра но­ви­на. Во­ля­та за та­ко­ва дейс­т­вие се явя­ва обик­но­ве­но по три при­чи­ни, ко­и­то из­т­ръг­ват хо­ра­та от пре­доб­щес­т­ве­но­то им със­то­я­ние – или при­ро­ден ка­так­ли­зъм, или вой­на на все­ки сре­щу все­ки, или ико­но­ми­чес­ка кри­за. Е, труд­но ще се от­ре­че, че у нас има все по­ве­че сим­п­то­ми за ед­нов­ре­мен­но­то им на­ли­чие.

При то­ва пак при уп­рав­ле­ние с ре­ша­ва­що­то учас­тие на БСП, с всич­ки пла­ше­щи по­лич­би на „ве­че ви­дя­но­то“ от пре­диш­ни ней­ни уп­рав­ле­ния: зас­т­ра­ше­на ре­кол­та и спе­ку­ла­тив­но пре­диз­ви­ка­на зър­не­на кри­за, вът­реш­но­пар­тий­ни нап­ре­же­ния, има­щи и ор­га­ни­за­ци­он­на фор­ма, ре­ал­ни и из­мис­ле­ни скан­да­ли, зап­ла­хи за на­пус­ка­не на ко­а­ли­ция, на­рас­т­ва­щи ико­но­ми­чес­ки ис­ка­ния и бло­ка­ди на пъ­ти­ща и пло­ща­ди.

Зад всич­ко то­ва сто­ят, раз­би­ра се, и прек­ро­я­ва­ни­я­та на по­ре­ди­ца пре­диз­бор­ни обе­ща­ния с вън­шен и вът­ре­шен ха­рак­тер, ко­и­то на­ма­ля­ват до­ве­ри­е­то в пар­ти­я­та. Впро­чем още на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри БСП по­лу­чи дос­та по-мал­ко гла­со­ве, от­кол­ко­то се пред­по­ла­га­ше, тък­мо за­що­то не да­ва­ше дос­та­тъч­но га­ран­ция, че ще след­ва пре­диз­бор­на­та си прог­ра­ма.

За­то­ва тя се ока­за глав­ни­ят по­тър­певш от спо­ме­на­та­та об­що­ев­ро­пейс­ка тен­ден­ция у нас. При­ро­да­та й на ля­ва пар­тия се­га е още по-сил­но за­сег­на­та и пос­та­ве­на под съм­не­ние, не са­мо за­що­то за нея гла­су­ва­ха да­леч по-мал­ко хо­ра, от­кол­ко­то са чле­но­ве­те и сим­па­ти­зан­ти­те й. Тя е за­сег­на­та и по­ра­ди то­ва, че тен­ден­ци­я­та за­дъл­бо­чи труд­ност­та, до­ри не­въз­мож­ност­та да се во­ди со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка, ха­рак­тер­на за дър­жа­ва­та на бла­го­ден­с­т­ви­е­то в За­пад­на Ев­ро­па и за со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дър­жа­ва в Из­точ­на. БСП се под­чи­ни на та­зи об­ща тен­ден­ция ка­то на нор­ма и да­де дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния да бъ­де по­до­зи­ра­на в без­раз­ли­чие към вло­ша­ва­не­то на жиз­не­ни­те ус­ло­вия на ши­рок кръг хо­ра. То­зи от­каз от бор­бе­ност на по­ли­ти­чес­кия им пред­с­та­ви­тел в ней­но ли­це бе пос­рещ­нат от апа­тия в тях­но.

Кол­ко­то и да из­г­леж­да дог­ма­тич­но, тряб­ва да се ка­же, че у нас об­щес­т­ве­ни­те очак­ва­ния към ле­ви­ца­та ви­на­ги са би­ли ед­ни и съ­щи: да се спре де­со­ци­а­ли­зи­ра­не­то, ко­е­то ха­рак­те­ри­зи­ра пре­хо­да и на­ред със за­бо­га­тя­ва­не­то на срав­ни­тел­но тес­ни гру­пи от хо­ра, по­ве­че­то свър­за­ни с пар­тий­ни­те вър­хуш­ки и ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си, се из­раж­да в про­дъл­жа­ва­що­ ог­раб­ва­не на нат­ру­па­но­то по вре­ме­ на со­ци­а­лиз­ма на­ци­о­нал­но бо­гат­с­т­во.

Осо­бе­но чув­с­т­ви­тел­ни мес­та, къ­де­то та­зи де­со­ци­а­ли­за­ция се усе­ща, са тру­дът, си­гур­ност­та на граж­да­ни­те, пен­си­он­на­та сис­те­ма, здра­ве­о­паз­ва­не­то и об­ра­зо­ва­ни­е­то. БСП под­хо­ди или бе при­ну­де­на да се дър­жи из­би­ра­тел­но в те­зи сфе­ри. От­ка­за се от бор­бе­но по­ли­ти­чес­ко и лич­нос­т­но об­вър­з­ва­не с по­ве­че­то от ос­т­ри­те въп­ро­си на со­ци­ал­ност­та. С то­ва тя съ­що по­ка­за, че ня­ма в се­бе си дос­та­тъч­но и гра­ди­вен, и съп­ро­ти­ви­те­лен по­тен­ци­ал в об­лас­ти, ко­и­то по тра­ди­ция са клю­чо­ви за ля­ва­та по­ли­ти­ка. Т.е. пре­вър­на се в ти­пич­на пар­тия на пре­хо­да, ми­нал през удоб­но­то за днеш­ни­те си­ло­ви кон­фу­ги­ра­ции пре­неб­рег­ва­не и до­ри зак­лей­мя­ва­не на со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка в име­то на ед­на прос­ло­ву­та ико­но­ми­чес­ка ефек­тив­ност.

Нав­ре­ме­то Жан-Пол Сартър раз­б­рал, че со­ци­а­лиз­мът ня­ма бъ­де­ще, ко­га­то в ед­на вар­шав­с­ка по­лик­ли­ни­ка про­чел ло­зун­га: „На бор­ба с ту­бер­ку­ло­за­та – тя на­ма­ля­ва про­из­во­ди­тел­ност­та на тру­да!“. След те­зи из­бо­ри чо­век, и без да е Жан-Пол Сартър, ще раз­бе­ре по броя нег­ла­су­ва­ли, че ня­ма бъ­де­ще и ня­как­ва со­ци­ал­но-ли­бе­рал­на по­ли­ти­ка, ко­я­то се ос­но­ва­ва на бе­зог­лед­на мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка ста­бил­ност и за­дъл­жи­тел­на­ ефек­тив­ност на вся­ка дей­ност, ме­ре­на по нор­ма­та „ми­ни­мал­но вло­же­ни сред­с­т­ва за об­щес­т­во­то – мак­си­мал­на пе­чал­ба за мал­ци­на“.

Кол­ко­то по­ве­че се во­ди та­ка­ва по­ли­ти­ка, тол­ко­ва по-мал­ко ще са гла­со­ве­те в ур­ни­те за БСП. Ще на­ма­ля­ва и ма­со­ви­ят ан­га­жи­мент за ре­ши­тел­но по­ли­ти­чес­ко дейс­т­вие. За­то­ва те­зи ре­зул­та­ти са мо­же би сим­п­том, че как­то т. нар. дес­ни­ца пре­тър­пя про­ва­ла си, та­ка

и ле­ви­ца­та ще се про­ва­ли

ако се но­си по те­че­ни­е­то на оно­ва, ко­е­то й се нат­рап­ва­ше ка­то един­с­т­ве­но въз­мож­но в пре­хо­да.

Ре­со­ци­а­ли­зи­ра­не­то на ней­на­та по­ли­ти­ка тряб­ва да за­поч­не с кам­па­ни­я­та за мес­т­ни­те из­бо­ри, осо­бе­но в об­ласт­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то, здра­ве­о­паз­ва­не­то и фи­нан­со­ва­та са­мос­то­я­тел­ност на об­щи­ни­те, ко­е­то мо­же да се пос­тиг­не с във­ли­ча­не на въз­мож­но най-ши­рок кръг хо­ра при под­бо­ра на уп­рав­лен­с­ки­те еки­пи. Нав­ре­ме­то дес­ни­ца­та из­пол­з­ва пред­ва­ри­тел­ни из­бо­ри при из­лъч­ва­не на кан­ди­да­ти­те си за най-вис­шия дър­жа­вен пост. Ни­що не пре­чи то­ва да се опи­та и от ле­ви­ца­та при из­лъч­ва­не на кан­ди­да­ти за мес­т­на­та власт. Ако не дру­го, то­ва ще бъ­де опит за из­мък­ва­не от апа­ти­я­та и поп­рав­ка на двой­ка­та, ко­я­то БСП по­лу­чи на то­зи пред­ва­ри­те­лен из­пит.