БСП ЗА ДАНЪЦИТЕ, МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС (Приоритетите на управляващата партия до края на мандата)

0
254

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
На свое за­се­да­ние на 14.IV.2007 г. Вис­ши­ят съ­вет на БСП прие При­о­ри­те­ти на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (в ус­ло­ви­я­та на член­с­т­во на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз), ко­и­то по съ­щес­т­во са част от ак­ту­а­ли­за­ци­я­та на пра­ви­тел­с­т­ве­на прог­ра­ма до края на ман­да­та – сре­да­та на 2009 г., ко­е­то бе не­об­хо­ди­мо след при­е­ма­не­то ни в ЕС.

Мо­же би в заг­ла­ви­е­то на то­зи из­к­лю­чи­тел­но ва­жен до­ку­мент тряб­ва­ше да бъ­де до­пъл­не­но – в ус­ло­ви­я­та на ко­а­ли­ци­он­но уп­рав­ле­ние от три­те по­ли­ти­чес­ки су­бек­та, ко­и­то фор­ми­рат нас­то­я­ще­то уп­рав­ля­ва­що мно­зин­с­т­во. То­ва об­с­то­я­тел­с­т­во е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние, ко­га­то тряб­ва да се обяс­ня­ват на чле­но­ве­те и сим­па­ти­зан­ти­те на БСП ня­кои не осо­бе­но по­пу­ляр­ни рес­т­рик­тив­ни мер­ки по от­но­ше­ние на же­ла­но­то от бол­шин­с­т­во­то бъл­гар­с­ки граж­да­ни по-ус­ко­ре­но на­рас­т­ва­не на до­хо­ди­те, на ог­ра­ни­че­ни­я­та, ко­и­то бъл­гар­с­ки­ят на­род тър­пи в об­ласт­та на здрав­но­то об­с­луж­ва­не, сфе­ри­те на об­ра­зо­ва­ни­е­то, кул­ту­ра­та и на­у­ка­та и най-ве­че в со­ци­ал­на­та сфе­ра. То е в ос­но­ва­та на ре­ди­ца не осо­бе­но ра­ци­о­нал­ни уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния в об­ласт­та на из­пол­з­ва­не­то на сред­с­т­ва­та по прог­ра­ма СА­ПАРД и ДФ“Зе­ме­де­лие“, ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та на го­ри­те, от­ла­га­не­то за есен­та включ­ва­не­то на око­ло по­ло­ви­на­та от зе­ми­те, ко­и­то след­ва­ше да бъ­дат част от На­ту­ра 2000, не осо­бе­но ра­ци­о­нал­но­то опол­зот­во­ря­ва­не на от­пус­на­ти­те сред­с­т­ва за на­вод­не­ни­я­та през 2005 и 2006 г. и т.н. Не­об­хо­ди­мо е яс­но и ка­те­го­рич­но да бъ­де за­я­ве­но не са­мо на чле­но­ве­те и сим­па­ти­зан­ти­те на БСП, а на всич­ки за при­чи­ни­те за те­зи час­тич­ни не­ус­пе­хи на ко­а­ли­ци­он­но­то пра­ви­тел­с­т­во и чия е от­го­вор­ност­та (те в ни­ка­къв слу­чай не са по ви­на на ми­нис­т­ри­те от БСП).

При­о­ри­те­ти­те, при­е­ти от ВС на БСП, мо­гат да се оце­нят по­ло­жи­тел­но и в край­на смет­ка тряб­ва по прин­цип да бъ­дат под­к­ре­пе­ни. Те по­раж­дат и ре­ди­ца въп­ро­си, ко­и­то в нас­то­я­щия ана­лиз ще бъ­дат не са­мо пов­диг­на­ти, но и ще се пред­ло­жат мер­ки за евен­ту­ал­но­то им ре­ша­ва­не, сти­га да се про­я­ви по­ли­ти­чес­ка во­ля и дал­но­вид­ност то­ва да бъ­де нап­ра­ве­но. Тях­но­то от­ла­га­не за след­ващ ман­дат или за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме во­ди до де­мо­ти­ви­ра­не на ак­тив­на­та част от бъл­гар­с­кия на­род и към все по-за­дъл­бо­ча­ва­ща се по­ли­ти­чес­ка апа­тия, осо­бе­но сред мла­де­жи­те (до 35 го­ди­ни) или към ори­ен­та­ция към по­пу­лис­т­ки и до­ри към ксе­но­фоб­с­ки пар­тии и дви­же­ния.

Ед­ва ли е въз­мож­но по­до­бен прог­ра­мен до­ку­мент да е тол­ко­ва из­чер­па­те­лен и об­с­то­ен, но все пак още в пре­ам­бю­ла му спо­ред мен е тряб­ва­ло да има кон­к­рет­но пос­ла­ние, ко­е­то да е ори­ен­ти­ра­но към да­ден сто­пан­с­ки или об­щес­т­вен су­бект: към пред­с­та­ви­те­ли­те на ед­рия биз­нес или мал­кия и сред­ния биз­нес, ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са, ин­те­лек­ту­ал­ци­те и хо­ра­та със сво­бод­ни про­фе­сии или към пен­си­о­не­ри­те. То­ва не е нап­ра­ве­но и се пред­по­ла­га, че при­о­ри­те­ти­те се от­на­сят до всич­ки из­б­ро­е­ни прос­лой­ки в бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во. Ка­те­го­рич­но счи­там, че осо­бе­но в со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та об­ласт БСП, ка­то ав­тен­тич­на бъл­гар­с­ка ля­ва пар­тия, тряб­ва да има кла­си или прос­лой­ки, ко­и­то в най-го­ля­ма сте­пен са в ней­но­то по­лез­ре­ние (по-на­та­тък е обос­но­ва­но, че то­ва след­ва да са: ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са, пред­с­та­ви­те­ли­те на мал­кия и сред­ния биз­нес и пен­си­о­не­ри­те).

В при­о­ри­те­ти­те под­роб­но са из­б­ро­е­ни ус­пе­хи­те във фис­кал­на­та по­ли­ти­ка и в со­ци­ал­на­та об­ласт през из­ми­на­ли­те поч­ти две го­ди­ни от на­ча­ло­то на ман­да­та на пра­ви­тел­с­т­во­то, ка­то умес­т­но е под­чер­та­но в тях, че при­е­ти­те от пле­ну­ма со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки мер­ки са офер­та към пар­т­ньо­ри­те от трой­на­та ко­а­ли­ция.

Пър­во­на­чал­но­то ми впе­чат­ле­ние е, че най-не­дос­та­тъч­ни в пред­ло­же­ни­те при­о­ри­те­ти са мер­ки­те във фис­кал­на­та об­ласт за пред­ста­ви­те­ли­те на на­ем­ния труд (ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са и слу­же­щи­те до сред­но уп­рав­лен­с­ко ни­во) и на мал­кия и сред­ния биз­нес, ко­и­то по съ­щес­т­во у нас пред­с­тав­ля­ват са­мо­на­е­ти ли­ца или та­ки­ва, ан­га­жи­ра­ли в се­ме­ен биз­нес свои най-близ­ки род­ни­ни. Го­ля­ма част от тях не се раз­ли­ча­ват по на­чин на жи­вот и жиз­нен стан­дарт от на­ем­ни­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли. От те­зи две прос­лой­ки про­из­ли­зат бол­шин­с­т­во­то от чле­но­ве­те на ле­ви­те пар­тии и дви­же­ния, чле­ну­ва­щи в Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал и се пред­по­ла­га, че и у нас БСП ка­то не­гов пъл­ноп­ра­вен член, как­то и на Пар­ти­я­та на ев­ро­пейс­ки­те со­ци­а­лис­ти, ще от­де­ли на тях най-го­ля­мо вни­ма­ние. На то­зи етап оба­че срав­ни­тел­но мал­ко вни­ма­ние им се об­ръ­ща, не­за­ви­си­мо от ми­ни­мал­ни­те бо­ну­си, ко­и­то се пред­ла­гат при да­нъч­но­то об­ла­га­не за ня­кои нис­ко­до­ход­ни гру­пи.

Не­об­хо­ди­мо е да се има пред­вид, че те­зи две прос­лой­ки от бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во са пос­та­ве­ни в ус­ло­ви­я­та на жес­то­ка кон­ку­рен­ция на па­за­ра на тру­да (на­ли­це са не са­мо при­зи­ви от пред­с­та­ви­те­ли­те на ед­рия биз­нес за внос на ква­ли­фи­ци­ра­ни кад­ри, а и ре­ал­но наз­на­ча­ва­не на чуж­дес­т­ран­ни ра­бот­ни­ци, а от дру­га стра­на – на про­дъл­жа­ва­ща миг­ра­ция на ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни бъл­гар­с­ки спе­ци­а­лис­ти с вис­ше об­ра­зо­ва­ние и ра­бот­ни­ци, осо­бе­но в сфе­ри­те на стро­и­тел­с­т­во­то, ту­риз­ма и здра­ве­о­паз­ва­не­то). Ето за­що е мно­го по-ра­ци­о­нал­но бъл­гар­с­ки­ят на­е­мен ра­бот­ник и слу­жи­тел да е сти­му­ли­ран от стра­на на дър­жа­ва­та да про­из­веж­да ма­те­ри­ал­ни бла­га в Бъл­га­рия за нуж­ди­те на бъл­гар­с­кия на­род, за ко­е­то да по­лу­ча­ва дос­той­но зап­ла­ща­не, а не да бя­га в чуж­би­на.

Мал­ки­ят и сред­ни­ят биз­нес е под­ло­жен на жес­то­ка кон­ку­рен­ция как­то от стра­на на круп­ния ин­дус­т­ри­а­лен ка­пи­тал (в т.ч. и от го­ле­ми­те тър­гов­с­ки ве­ри­ги), та­ка и от стра­на на вно­са на ев­ти­ни, пре­дим­но нис­ко­ка­чес­т­ве­ни сто­ки от Ки­тай, Да­леч­ния из­ток, Тур­ция и араб­с­ки­те стра­ни и осо­бе­но, ако за тях не са пла­те­ни ДДС, ак­ци­зи и ми­та, сто­ки­те се про­да­ват на без­це­ни­ца у нас. То­ва го пра­ви не­кон­ку­рен­тос­по­со­бен и ве­че не са мал­ко слу­ча­и­те на фа­лит на мал­ки и сред­ни фир­ми. Мно­го от тях през след­ва­щи­те две-три го­ди­ни ня­ма да мо­гат да из­пъл­нят изис­к­ва­ни­я­та за пос­ти­га­не на стан­дар­ти­те: ISO9001, ISO14000 и ISO18000. В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на ня­кол­кос­то­тин фир­ми от хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та про­миш­ле­ност (мле­коп­ре­ра­бот­ва­не и ме­соп­ре­ра­бот­ва­не) пре­ус­та­но­ви­ха сво­я­та дей­ност или все още про­из­веж­дат от­дел­ни про­дук­ти, но на прак­ти­ка са в т.нар. си­ва ико­но­ми­ка, тъй ка­то ня­ма­т дос­та­тъч­но сред­с­т­ва, за да из­пъл­нят изис­к­ва­ни­я­та на сис­те­ма­та за бе­зо­пас­ност на хра­ни­те НАСР. Те не от­го­ва­рят на ус­ло­ви­я­та, ко­и­то Бъл­га­рия ка­то стра­на-член­ка на ЕС е по­е­ла и тряб­ва да ос­во­бо­дят на­е­ти­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­е­то ще е ме­ро­дав­но и за фир­ми­те, ко­и­то ня­ма да мо­гат да пок­ри­ят стан­дар­ти­те, не­за­ви­си­мо че мо­гат да го сто­рят с па­ри от Струк­тур­ни­те фон­до­ве.

Ва­жен при­о­ри­тет в об­ласт­та на да­нъч­но­то об­ла­га­не, кой­то ВС на БСП си е пос­та­вил по от­но­ше­ние на най-нис­ко­до­ход­ни­те сло­е­ве, е на­ма­ля­ва­не­то с 4 пун­к­та (от 20 на 16%) на да­нъч­на­та став­ка за до­хо­ди­те до ед­на сред­на ра­бот­на зап­ла­та или за до­хо­ди­те до 400 лв. Та­зи мяр­ка се от­на­ся пре­дим­но за хо­ра­та на на­ем­ния труд, ко­и­то по­лу­ча­ват от­но­си­тел­но нис­ки до­хо­ди и пра­вил­но е за­ви­ше­на „лет­ва­та“ на пър­ва­та став­ка от 250 на 400 лв.

Пред­ло­же­но е и по­ви­ша­ва­не на „лет­ва­та“ на след­ва­щия етаж в скала­та за об­ла­га­не на до­хо­ди­те на фи­зи­чес­ки­те ли­ца – от 600 на 800 лв., кол­ко­то по­нас­то­я­щем са две сред­ни ра­бот­ни зап­ла­ти, ка­то е за­па­зе­на став­ка­та за об­ла­га­не – 22%.

За до­хо­ди­те над 800 лв., а не как­то до­се­га над 600 лв., став­ка­та за об­ла­га­не е 24%. То­ва е ед­но от най-го­ле­ми­те дос­тойн­с­т­ва на при­е­ти­те от пле­ну­ма при­о­ри­те­ти в со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на БСП.

Се­ри­оз­но пре­и­му­щес­т­во на пред­ло­же­на­та но­ва ска­ла е на­ма­ле­ни­е­то с 4 пун­к­та на став­ка­та за най-нис­ко­до­ход­ни­те гру­пи у нас. Ос­но­ва­те­лен е въп­ро­сът за­що не е пред­ло­же­но по­ви­ша­ва­не на став­ка­та за най-бо­га­ти­те? Той е ус­ло­вен, тъй ка­то спо­ред стан­дар­ти­те на бол­шин­с­т­во­то от стра­ни­те-член­ки в ЕС ме­се­чен до­ход от 800 лв. или 400 ев­ро е твър­де ни­сък, но у нас ре­ал­нос­ти­те за­се­га са дру­ги.

Из­вес­т­но е, че през есен­та на 2006 г. бе лан­си­ра­на в ме­ди­и­те от ня­кои пред­с­та­ви­те­ли на БСП да­нъч­на став­ка от 28% за най-ви­со­ко­до­ход­ни­те гру­пи от на­се­ле­ни­е­то. Та­зи оп­ция се пос­рещ­на мно­го ос­т­ро как­то от опо­зи­ци­я­та (най-ве­че в ли­це­то на СДС и ДСБ) и под­к­ре­пя­щи­те ги ли­бе­рал­ни ико­но­мис­ти и ме­дии, та­ка и от ня­кои от ко­а­ли­ци­он­ни­те пар­т­ньо­ри – най-ве­че от НДСВ. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо да се обяс­ни по ясен и ка­те­го­ри­чен на­чин на чле­но­ве­те и на сим­па­ти­зан­ти­те на БСП по­зи­ци­я­та на ко­а­ли­ци­он­ни­те пар­т­ньо­ри по от­но­ше­ние на за­ви­ша­ва­не на став­ка­та за „бо­га­ти­те“ и то­ва ед­ва ли ще е въз­мож­но до края на ман­да­та на пра­ви­тел­с­т­во­то. След вто­ра­та по­ло­ви­на на 2009 г. пред­ло­же­но­то по­ви­ша­ва­не на мак­си­мал­на­та да­нъч­на став­ка по вся­ка ве­ро­ят­ност ще бъ­де не­из­беж­но, пред­вид пред­с­то­я­ща­та да­нъч­на хар­мо­ни­за­ция и на пре­ки­те да­нъ­ци в стра­ни­те-член­ки на ЕС. Из­вес­т­но е, че в по­ве­че­то от тях мак­си­мал­на­та да­нъч­на став­ка при по­до­ход­но­то об­ла­га­не е меж­ду 30 и 50%, а в ня­кои от скан­ди­нав­с­ки­те стра­ни, къ­де­то со­ци­ал­но­то па­зар­но сто­пан­с­т­во фун­к­ци­о­ни­ра пъл­но­цен­но, над 50%.

По прин­цип раз­ли­ка­та меж­ду най-ви­со­ка­та и най-нис­ка­та став­ка при по­до­ход­но­то да­нъч­но об­ла­га­не в по­ве­че­то от раз­ви­ти­те стра­ни е над 10%. Дру­га­та ал­тер­на­ти­ва, въз­мож­на на един след­ващ етап от на­ше­то ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие, кой­то не пред­виж­да уве­ли­ча­ва­не на мак­си­мал­на­та став­ка от 24%, е на­ма­ля­ва­не на ми­ни­мал­на­та став­ка. Тя по­нас­то­я­щем е 20% и е въз­мож­но да бъ­де на­ма­ле­на не на 16%, как­то се пред­ла­га в при­о­ри­те­ти­те, а на 12% или на 14%. Не­об­хо­ди­мо е на се има пред­вид, че до 1989 г. став­ки­те на по­до­ход­ния да­нък (то­га­ва да­нък вър­ху об­щия до­ход) бя­ха меж­ду 12 и 14% и съ­щев­ре­мен­но съ­би­ра­е­мост­та му бе зна­чи­тел­но по-ви­со­ка. То­ва е въз­мож­на ал­тер­на­ти­ва и след­ва да бъ­де об­съ­де­на.

За ля­ва пар­тия, как­ва­то е БСП, пред­вид въз­г­ле­ди­те за со­ци­ал­но па­зар­но сто­пан­с­т­во на ней­ни­те чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти, в ни­ка­къв слу­чай не е под­хо­дя­ща и ра­ци­о­нал­на дру­га­та въз­мож­на ал­тер­на­ти­ва за по­до­ход­но об­ла­га­не – плос­кия да­нък. От ре­ди­ца дес­ни ико­но­мис­ти (най-ве­че от СДС) се пред­ла­га пло­сък по­до­хо­ден да­нък от 10%, не­за­ви­си­мо от по­лу­че­ния до­ход през ме­се­ца или през го­ди­на­та. На то­зи етап от на­ше­то со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие бю­дже­тът не мо­же да бъ­де ба­лан­си­ран при въ­веж­да­нето на пло­сък по­до­хо­ден да­нък, а то­ва е ед­но от ус­ло­ви­я­та за пок­ри­ва­не на Ма­ас­т­рих­т­с­ки­те кри­те­рии за вли­за­не на Бъл­га­рия в Ев­ро­зо­на­та през 2010 или 2011 г., рес­пек­тив­но за при­е­ма­не на ев­ро­то за на­ци­о­нал­на ва­лу­та.

Плос­ки­ят да­нък, не са­мо спо­ред мен, е со­ци­ал­но нес­п­ра­вед­лив и об­ла­го­де­тел­с­т­ва ви­со­ко­до­ход­ни­те со­ци­ал­ни гру­пи и още­тя­ва нис­ко­до­ход­ни­те. Той е въ­ве­ден в стра­ни ка­то Ру­сия, ко­и­то раз­чи­тат на пос­тъп­ле­ния за бю­дже­та пре­дим­но от из­нос на енер­го­но­си­те­ли и дру­ги при­род­ни ре­сур­си, а в по-мал­ка сте­пен от по­до­ход­ни да­нъ­ци.

От съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за се­мейс­т­ва­та и осо­бе­но на те­зи от тях с две и по­ве­че де­ца е пред­ви­де­но­то пъл­но въ­веж­да­не до 2009 г. на се­мей­но­то по­до­ход­но об­ла­га­не, ко­е­то час­тич­но бе въ­ве­де­но от на­ча­ло­то на 2006 г. По то­зи на­чин по­до­ход­но­то об­ла­га­не и у нас по от­но­ше­ние на ли­ца­та, от­г­леж­да­щи де­ца, ще бъ­де хар­мо­ни­зи­ра­но с то­ва на ос­та­на­ли­те стра­ни от ЕС.

Съ­щев­ре­мен­но в при­о­ри­те­ти­те в со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та об­ласт ня­ма яс­но из­ра­зе­на ви­зия на БСП от­нос­но най-раз­п­рос­т­ра­не­но­то се­га об­ла­га­не на пред­с­та­ви­те­ли­те на мал­кия и сред­ния биз­нес – па­тен­т­но­то об­ла­га­не (об­ла­га­не­то с окон­ча­те­лен го­ди­шен или па­тен­тен да­нък). Из­вес­т­но е, че в по­ве­че­то от стра­ни­те-член­ки от ЕС та­къв вид пря­ко по­до­ход­но об­ла­га­не не съ­щес­т­ву­ва. С пред­с­то­я­ща­та да­нъч­на хар­мо­ни­за­ция и в об­ласт­та на пре­ки­те да­нъ­ци в стра­ни­те от ЕС по вся­ка ве­ро­ят­ност то­зи вид об­ла­га­не (с па­тент) ще се на­ло­жи да от­пад­не и у нас.

Щом не му е от­де­ле­но мяс­то в при­о­ри­те­ти­те, па­тен­т­но­то об­ла­га­не ще бъ­де за­па­зе­но до края на ман­да­та на пра­ви­тел­с­т­во­то – 2009 г. Впос­лед­с­т­вие то ве­ро­ят­но ще бъ­де пре­мах­на­то и след­ва­ше то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во да бъ­де обя­ве­но в то­зи ва­жен до­ку­мент на БСП. Лич­но­то ми ста­но­ви­ще, ка­то един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ор­га­ни­за­ция на пред­с­та­ви­те­ли на мал­кия и сред­ния биз­нес – На­ци­о­нал­на­та пред­п­ри­е­ма­чес­ка и за­на­ят­чийс­ка ка­ма­ра, ко­я­то е член на БТПП, е, че у нас па­тен­т­но­то об­ла­га­не след­ва да се за­па­зи до­то­га­ва, до­ка­то е въз­мож­но и не е в про­ти­во­ре­чие с ев­ро­пейс­ки­те ди­рек­ти­ви в об­ласт­та на по­до­ход­но­то об­ла­га­не. Ве­ро­ят­но то­ва ед­ва ли ще е въз­мож­но след 2010 г., но спо­ред мен ня­ма преч­ки да се за­па­зи до­то­га­ва, а за­що не и да се до­го­во­ри още един дву- или три­го­ди­шен гра­ти­сен пе­ри­од на про­дъл­жа­ва­не­то, ко­га­то соб­с­т­ве­ни­ци­те на бъл­гар­с­ки­те мал­ки сред­ни фир­ми ще се адап­ти­рат към кор­по­ра­тив­но­то по­до­ход­но об­ла­га­не. Ето за­що в друг до­ку­мент на БСП, а съ­що и на пра­ви­тел­с­т­во­то, кой­то тряб­ва да бъ­де при­ет още през нас­то­я­ща­та го­ди­на, тряб­ва да бъ­де взе­то от­но­ше­ние от­нос­но бъ­де­ще­то на па­тен­т­но­то об­ла­га­не у нас.

Се­ри­о­зен ус­пех на пра­ви­тел­с­т­во­то, до­ми­ни­ра­но от БСП, е на­ма­ле­ни­е­то на став­ка­та на кор­по­ра­тив­ния да­нък от 15 на 10%, ко­я­то е сред най-нис­ки­те в стра­ни­те от ЕС. Оп­ре­де­ле­но мо­же да се счи­та, че ни­во­то на ней­ния раз­мер е се­ри­о­зен фак­тор за ви­со­ка­та ин­вес­ти­ци­он­на ак­тив­ност у нас. Из­вес­т­но е, че през 2006 г. бя­ха ре­гис­т­ри­ра­ни над 4 млрд. ев­ро чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­ции – ре­кор­д­ни за на­ша­та стра­на. През из­ми­на­ла­та 2006 г. се уве­ли­чи­ха на 138 (над по­ло­ви­на­та от об­щия им брой) об­щи­ни­те, в ко­и­то ре­ин­вес­ти­ра­на­та пе­чал­ба се об­ла­га с ну­ле­ва став­ка и в тях без­ра­бо­ти­ца­та е над сред­на­та за стра­на­та. Спо­ред мен та­зи тен­ден­ция тряб­ва да бъ­де за­па­зе­на и през след­ва­щи­те 2008 и 2009 г., ка­то се уве­ли­чи бро­ят на об­щи­ни­те. Въз­мож­но е да се пред­ло­жат и дру­ги кри­те­рии за евен­ту­ал­но­то за­ви­ша­ва­не на броя им.

В пре­диз­бор­на­та прог­ра­ма на БСП от 2005 г. бе по­со­че­но, че став­ка­та по ДДС ще бъ­де на­ма­ле­на, ко­е­то за­се­га не е из­пъл­не­но. В при­о­ри­те­ти­те не е обър­на­то вни­ма­ние на из­пъл­не­ни­е­то на та­зи точ­ка от пре­диз­бор­на­та плат­фор­ма. Счи­там, че ед­ва ли е въз­мож­но то­ва да ста­не през след­ва­ща­та 2008 г., по­ра­ди на­ма­ле­ни­те при­хо­ди от ДДС от внос на сто­ки, про­из­ве­де­ни в стра­ни от ЕС, ко­е­то ще се от­ра­зи не­га­тив­но на бю­джет­ни­те при­хо­ди през та­зи и през след­ва­ща­та го­ди­на.

На­ма­ле­ние на став­ка­та на ДДС с 2-4% е въз­мож­но спо­ред мен да ста­не през 2009 г., ко­е­то би след­ва­ло да се пос­та­ви на об­съж­да­не и да се нап­ра­вят раз­че­ти от стра­на на Ми­нис­тер­с­т­во на фи­нан­си­те. През 2009 г. ще има пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри и ед­но на­ма­ле­ние на став­ка­та на ДДС ще е ва­жен бо­нус в пре­диз­бор­на­та кам­па­ния на ле­ви­ца­та. На­ма­ле­ние на став­ка­та на ДДС е въз­мож­на един­с­т­ве­но при ви­со­ка съ­би­ра­е­мост на то­зи най-го­лям бю­дже­тен при­хо­до­из­точ­ник, ко­е­то ще се пос­тиг­не един­с­т­ве­но след съз­да­ва­не­ у нас на фи­нан­со­ва по­ли­ция. Се­га меж­ду 20 и 40% от то­зи да­нък се „из­точ­ва“ от т.нар. фир­ми-фан­то­ми, ко­е­то е твър­де ви­сок про­цент по кри­те­ри­и­те на ЕС и съз­да­де­на­та към ЕК служ­ба за бор­ба с из­ма­ми­те – ОЛАФ.

В прес­тъп­ни­те схе­ми за „из­точ­ва­не“ на ДДС ви­на­ги учас­т­ват и не­доб­ро­съ­вес­т­ни слу­жи­те­ли от да­нъч­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция. Ето за­що е на­ло­жи­тел­но кон­т­ро­лен ор­ган, кой­то е из­вън сис­те­ма­та на На­ци­о­нал­на­та аген­ция за при­хо­ди­те, на пря­ко под­чи­не­ние на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, да осъ­щес­т­вя­ва пре­вен­ция и да раз­к­ри­ва фи­нан­со­ви­те из­ма­ми и прес­тъп­ле­ния. Фи­нан­со­ви по­ли­ции или кон­т­рол­ни ор­га­ни със сход­ни фун­к­ции ра­бо­тят във всич­ки стра­ни от ЕС и Бъл­га­рия тряб­ва спеш­но да уни­фи­ци­ра за­ко­но­да­тел­с­т­во­то си с тях в та­зи об­ласт. След за­поч­ва­не­то на ра­бо­та на фи­нан­со­ва по­ли­ция у нас се очак­ват зна­чи­тел­но по-ви­со­ки при­хо­ди от ДДС и ак­ци­зи. То­зи въп­рос е пос­та­вян мно­гок­рат­но, но не­го­во­то ре­ша­ва­не е от­ла­га­но и след­ва пра­ви­тел­с­т­во­то не­за­бав­но да го раз­ре­ши.

През нас­то­я­ща­та го­ди­на пред­с­тои съз­да­ва­не­то на т.нар. Бан­ка за раз­ви­тие, ко­е­то e за­ло­же­но и в при­е­ти­те от пле­ну­ма при­о­ри­те­ти. Ней­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не е от осо­бе­на важ­ност за пред­с­та­ви­те­ли­те на мал­кия и сред­ния биз­нес, на част от ко­и­то дос­тъ­път до кре­ди­ти и осо­бе­но на кре­ди­ти с бла­гоп­ри­ят­ни лих­ве­ни ус­ло­вия е зат­руд­нен. Пред­виж­да се към Бан­ка­та за раз­ви­тие да за­поч­не да фун­к­ци­о­ни­ра На­ци­о­на­лен га­ран­ци­о­нен фонд. От не­го ще се пре­дос­та­вят га­ран­ции на те­зи соб­с­т­ве­ни­ци и съд­руж­ни­ци на мал­ки и сред­ни фир­ми, ко­и­то ня­мат дос­та­тъч­но обез­пе­че­ние да по­лу­чат кре­дит от бан­ки­те.

Иде­я­та за съз­да­ва­не на На­ци­о­на­лен га­ран­ци­о­нен фонд не е но­ва, но пред­ход­но­то пра­ви­тел­с­т­во на НДСВ и ДПС я от­к­ло­ни. Тя тряб­ва да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на в най-кра­тък срок, ко­е­то е в ин­те­рес на бъл­гар­с­кия ма­лък и сре­ден биз­нес. По то­зи на­чин ще бъ­де улес­нен дос­тъ­па му и до Струк­тур­ни­те и Ко­хе­зи­он­ни фон­до­ве на ЕС.
От зна­че­ние за пред­с­та­ви­те­ли­те на мал­кия и сред­ния биз­нес е пред­ви­де­но­то в при­о­ри­те­ти­те при­е­ма­не на за­ко­ноп­ро­ек­та за бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции. Пър­ви­ят про­ект в та­зи на­со­ка бе из­гот­вен още по вре­ме­то на ман­да­та на пра­ви­тел­с­т­во­то на ОДС, но и то, и след­ва­що­то пра­ви­тел­с­т­во на НДСВ и ДПС не пред­п­ри­е­ха мер­ки за не­го­во­то при­е­ма­не от 38-ото и 39-ото НС. При­е­ма­не­то от 40-ото НС ня­ма да е ни­как лес­но, тъй ка­то на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли ще бъ­дат под­ло­же­ни на на­тиск на мно­жес­т­во ло­бис­т­ки ин­те­ре­си, ко­и­то в пред­ход­ни­те два пар­ла­мен­та осу­е­ти­ха не­го­во­то при­е­ма­не. Ос­та­ва да се на­дя­ва­ме, че пра­ви­тел­с­т­во­то и ръ­ко­вод­с­т­во­то на ПГ на Ко­а­ли­ция за Бъл­га­рия ще ус­пее да ги не­ут­ра­ли­зи­ра през ос­та­ва­щи­те две го­ди­ни до края на ман­да­та и то­зи ва­жен нор­ма­ти­вен акт да бъ­де при­ет.

В та­зи връз­ка е на­ле­жа­що пос­та­вя­не­то на въп­ро­са за при­е­ма­не на срав­ни­тел­но схо­ден нор­ма­ти­вен акт, кой­то да рег­ла­мен­ти­ра ста­ту­та на ра­бо­то­да­тел­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, в ко­и­то чле­ну­ват бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции. У нас на­ци­о­нал­но пред­с­та­ве­ни­те ор­га­ни­за­ции-член­ки на На­ци­о­нал­ния съ­вет за трис­т­ран­но пар­т­ньор­с­т­во са: Бъл­гар­с­ка­та тър­гов­с­ко-про­миш­ле­на па­ла­та, Бъл­гар­с­ка­та сто­пан­с­ка ка­ма­ра, Кон­фе­де­ра­ци­я­та на ра­бо­то­да­те­ли­те и на ин­дус­т­ри­ал­ци­те в Бъл­га­рия, Асо­ци­а­ци­я­та на ин­дус­т­ри­ал­ния ка­пи­тал в Бъл­га­рия, Съ­ю­за за сто­пан­с­ка ини­ци­а­ти­ва и Съ­ю­за на час­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли „Въз­раж­да­не“. Ня­кои от бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции чле­ну­ват в по­ве­че от един от шест­те ра­бо­то­да­тел­с­ки съ­ю­за, ко­е­то ос­къ­пя­ва зна­чи­тел­но тях­на­та из­д­ръж­ка и е край­но не­ра­ци­о­нал­но и не­е­фек­тив­но. Ето за­що е на­ло­жи­тел­но ус­по­ред­но с под­го­тов­ка­та на от­дав­на вне­се­ния в НС за­ко­ноп­ро­ект за бран­шо­ви­те ор­га­ни­за­ции да се из­гот­ви и при­е­ме за­кон или друг нор­ма­ти­вен акт за ра­бо­то­да­тел­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, ко­и­то у нас са пре­ка­ле­но мно­го за ма­ща­би­те на на­ша­та стра­на.

Не­об­хо­ди­мо е да се по­со­чи, че от­но­ше­ни­я­та меж­ду ръ­ко­во­ди­те­ли­те на от­дел­ни­те ра­бо­то­да­тел­с­ки ор­га­ни­за­ции не са осо­бе­но доб­ри. Две от тях дос­ко­ро бя­ха в про­це­ду­ра на съ­деб­ни спо­ро­ве, а ве­ро­ят­но и се­га про­дъл­жа­ват. Дру­ги две са из­г­ра­де­ни око­ло ед­на биз­нес­ст­рук­ту­ра, ко­я­то из­ця­ло е по­е­ла тях­на­та из­д­ръж­ка и пред­наз­на­че­ни­е­то им е да об­с­луж­ва и за­щи­та­ва биз­не­син­те­ре­си­те пре­ди всич­ко на ос­нов­ния им спон­сор. За­ко­но­да­тел­на­та рег­ла­мен­та­ция на бран­шо­ви­те и ра­бо­то­да­тел­с­ки­те ор­га­ни­за­ции е на­ле­жа­що и във връз­ка с ус­во­я­ва­не на Струк­тур­ни­те и Ко­хе­зи­он­ните фон­до­ве на ЕС, за ко­е­то ро­ля­та им в та­зи на­со­ка е ре­ша­ва­ща и не тряб­ва в ни­ка­къв слу­чай по­ве­че да се от­ла­га.

В зак­лю­че­ние е не­об­хо­ди­мо да се обър­не вни­ма­ние на пред­ло­же­но­то при­е­ма­не на прог­ра­ма за при­ва­ти­за­ция чрез фон­до­ва­та бор­са. Пред­виж­да се в при­о­ри­те­ти­те пре­о­ри­ен­ти­ра­не от ин­вес­ти­ци­и­те чрез при­ва­ти­за­ция към ин­вес­ти­ци­и­те „на зе­ле­но“ и към те­зи чрез БФБ (Бъл­гар­с­ка­та фон­до­ва бор­са), ко­е­то от­дав­на тряб­ва­ше да ста­не ре­ал­ност у нас. Пре­диш­ни­те дес­ни пра­ви­тел­с­т­ва умиш­ле­но иг­но­ри­ра­ха проз­рач­ния на­чин на при­ва­ти­за­ция чрез БФБ и съв­сем пра­вил­но се пре­ус­та­но­вя­ва из­пол­з­ва­на­та от тях прак­ти­ка на неп­роз­рач­на при­ва­ти­за­ция от ко­руп­ци­о­нен тип (чрез пря­ко до­го­ва­ря­не с по­тен­ци­а­лен ку­пу­вач, чрез РМД и т.н.).

В та­зи на­со­ка от зна­че­ние е пред­ви­де­но­то в при­о­ри­те­ти­те при­е­ма­не на спе­ци­а­ли­зи­ра­но за­ко­но­да­тел­с­т­во в об­ласт­та на рис­ко­вия ка­пи­тал (ана­ло­гич­но на ак­ци­о­нер­ни­те дру­жес­т­ва със спе­ци­ал­на ин­вес­ти­ци­он­на цел). То ще бъ­де от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за срав­ни­тел­но си­гур­но ал­тер­на­тив­но фи­нан­си­ра­не и на пред­с­та­ви­те­ли­те на мал­кия и сред­ния биз­нес, за ко­и­то кре­ди­ти­ра­не­то от бан­ки е зат­руд­не­но или не­из­год­но по­ра­ди утеж­не­ни ус­ло­вия по от­пус­на­тия им кре­дит.

Ка­то ця­ло мо­же да се при­вет­с­т­ва при­е­ма­не­то на При­о­ри­те­ти­те на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на БСП, но те след­ва да бъ­дат ак­ту­а­ли­зи­ра­ни сво­ев­ре­мен­но не са­мо с нап­ра­ве­ни­те в нас­то­я­щия ана­лиз пре­по­ръ­ки, но и с дру­ги по­зи­тив­ни пред­ло­же­ния пре­ди всич­ко от стра­на на пред­с­та­ви­те­ли­те на ре­ал­ния биз­нес и в час­т­ност на мал­кия и сред­ния биз­нес.

Ето за­що е не­об­хо­ди­мо след одоб­ре­ни­е­то на 6-те опе­ра­тив­ни прог­ра­ми за ус­во­я­ва­не на Струк­тур­ни­те фон­до­ве на ЕС през ля­то­то на та­зи го­ди­на да се про­ве­де нов пле­нум на ВС на БСП през есен­та на 2007 г. На не­го след­ва да об­съ­дят и при­е­мат как­то нап­ра­ве­ни­те до­се­га пре­по­ръ­ки по при­о­ри­те­ти­те, та­ка и ор­га­ни­за­ци­я­та на дей­ност­та по опол­зот­во­ря­ва­не на по­со­че­ни­те фон­до­ве. Та­ка­ва ор­га­ни­за­ция е съз­да­де­на на на­ци­о­нал­но рав­ни­ще, но е не­об­хо­ди­мо да се из­г­ра­дят ме­ха­низ­ми за до­из­г­раж­да­не­то й и усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на пред­ло­же­ни­те мер­ки и на ре­ги­о­нал­но, об­лас­т­но, об­щин­с­ко и бран­шо­во рав­ни­ще. Те след­ва да бъ­дат сти­ко­ва­ни по­меж­ду си по един доб­ре фун­к­ци­о­ни­ращ на­чин, ко­е­то все още е не­за­до­во­ли­тел­но и тряб­ва да се нап­ра­ви най-къс­но до ок­том­в­ри 2007 г., ко­га­то ще бъ­дат при­е­ти пър­ви­те про­ек­ти за ус­во­я­ва­не на Струк­тур­ни­те фон­до­ве на ЕС.

През есен­та на 2007 г. пред­с­то­ят и мес­т­ни из­бо­ри, на ко­и­то съ­що тряб­ва да се обър­не по­до­ба­ва­що вни­ма­ние, но ре­ша­ва­не­то на въп­ро­си­те за со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то ни раз­ви­тие и ус­во­я­ва­не­то на сред­с­т­ва­та по Струк­тур­ни­те и Ко­хе­зи­он­ни­те фон­до­ве на ЕС са пред­пос­тав­ка за спе­чел­ва­не­то им от бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук