Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
На свое заседание на 14.IV.2007 г. Висшият съвет на БСП прие Приоритети на социално-икономическата политика на Българската социалистическа партия (в условията на членство на България в Европейския съюз), които по същество са част от актуализацията на правителствена програма до края на мандата – средата на 2009 г., което бе необходимо след приемането ни в ЕС.
Може би в заглавието на този изключително важен документ трябваше да бъде допълнено – в условията на коалиционно управление от трите политически субекта, които формират настоящето управляващо мнозинство. Това обстоятелство е от съществено значение, когато трябва да се обясняват на членовете и симпатизантите на БСП някои не особено популярни рестриктивни мерки по отношение на желаното от болшинството български граждани по-ускорено нарастване на доходите, на ограниченията, които българският народ търпи в областта на здравното обслужване, сферите на образованието, културата и науката и най-вече в социалната сфера. То е в основата на редица не особено рационални управленски решения в областта на използването на средствата по програма САПАРД и ДФ“Земеделие“, експлоатацията на горите, отлагането за есента включването на около половината от земите, които следваше да бъдат част от Натура 2000, не особено рационалното оползотворяване на отпуснатите средства за наводненията през 2005 и 2006 г. и т.н. Необходимо е ясно и категорично да бъде заявено не само на членовете и симпатизантите на БСП, а на всички за причините за тези частични неуспехи на коалиционното правителство и чия е отговорността (те в никакъв случай не са по вина на министрите от БСП).
Приоритетите, приети от ВС на БСП, могат да се оценят положително и в крайна сметка трябва по принцип да бъдат подкрепени. Те пораждат и редица въпроси, които в настоящия анализ ще бъдат не само повдигнати, но и ще се предложат мерки за евентуалното им решаване, стига да се прояви политическа воля и далновидност това да бъде направено. Тяхното отлагане за следващ мандат или за неопределено време води до демотивиране на активната част от българския народ и към все по-задълбочаваща се политическа апатия, особено сред младежите (до 35 години) или към ориентация към популистки и дори към ксенофобски партии и движения.
Едва ли е възможно подобен програмен документ да е толкова изчерпателен и обстоен, но все пак още в преамбюла му според мен е трябвало да има конкретно послание, което да е ориентирано към даден стопански или обществен субект: към представителите на едрия бизнес или малкия и средния бизнес, работническата класа, интелектуалците и хората със свободни професии или към пенсионерите. Това не е направено и се предполага, че приоритетите се отнасят до всички изброени прослойки в българското общество. Категорично считам, че особено в социално-икономическата област БСП, като автентична българска лява партия, трябва да има класи или прослойки, които в най-голяма степен са в нейното полезрение (по-нататък е обосновано, че това следва да са: работническата класа, представителите на малкия и средния бизнес и пенсионерите).
В приоритетите подробно са изброени успехите във фискалната политика и в социалната област през изминалите почти две години от началото на мандата на правителството, като уместно е подчертано в тях, че приетите от пленума социално-икономически мерки са оферта към партньорите от тройната коалиция.
Първоначалното ми впечатление е, че най-недостатъчни в предложените приоритети са мерките във фискалната област за представителите на наемния труд (работническата класа и служещите до средно управленско ниво) и на малкия и средния бизнес, които по същество у нас представляват самонаети лица или такива, ангажирали в семеен бизнес свои най-близки роднини. Голяма част от тях не се различават по начин на живот и жизнен стандарт от наемните работници и служители. От тези две прослойки произлизат болшинството от членовете на левите партии и движения, членуващи в Социалистическия интернационал и се предполага, че и у нас БСП като негов пълноправен член, както и на Партията на европейските социалисти, ще отдели на тях най-голямо внимание. На този етап обаче сравнително малко внимание им се обръща, независимо от минималните бонуси, които се предлагат при данъчното облагане за някои нискодоходни групи.
Необходимо е да се има предвид, че тези две прослойки от българското общество са поставени в условията на жестока конкуренция на пазара на труда (налице са не само призиви от представителите на едрия бизнес за внос на квалифицирани кадри, а и реално назначаване на чуждестранни работници, а от друга страна – на продължаваща миграция на висококвалифицирани български специалисти с висше образование и работници, особено в сферите на строителството, туризма и здравеопазването). Ето защо е много по-рационално българският наемен работник и служител да е стимулиран от страна на държавата да произвежда материални блага в България за нуждите на българския народ, за което да получава достойно заплащане, а не да бяга в чужбина.
Малкият и средният бизнес е подложен на жестока конкуренция както от страна на крупния индустриален капитал (в т.ч. и от големите търговски вериги), така и от страна на вноса на евтини, предимно нискокачествени стоки от Китай, Далечния изток, Турция и арабските страни и особено, ако за тях не са платени ДДС, акцизи и мита, стоките се продават на безценица у нас. Това го прави неконкурентоспособен и вече не са малко случаите на фалит на малки и средни фирми. Много от тях през следващите две-три години няма да могат да изпълнят изискванията за постигане на стандартите: ISO9001, ISO14000 и ISO18000. В началото на тази година няколкостотин фирми от хранително-вкусовата промишленост (млекопреработване и месопреработване) преустановиха своята дейност или все още произвеждат отделни продукти, но на практика са в т.нар. сива икономика, тъй като нямат достатъчно средства, за да изпълнят изискванията на системата за безопасност на храните НАСР. Те не отговарят на условията, които България като страна-членка на ЕС е поела и трябва да освободят наетите работници и служители, което ще е меродавно и за фирмите, които няма да могат да покрият стандартите, независимо че могат да го сторят с пари от Структурните фондове.
Важен приоритет в областта на данъчното облагане, който ВС на БСП си е поставил по отношение на най-нискодоходните слоеве, е намаляването с 4 пункта (от 20 на 16%) на данъчната ставка за доходите до една средна работна заплата или за доходите до 400 лв. Тази мярка се отнася предимно за хората на наемния труд, които получават относително ниски доходи и правилно е завишена „летвата“ на първата ставка от 250 на 400 лв.
Предложено е и повишаване на „летвата“ на следващия етаж в скалата за облагане на доходите на физическите лица – от 600 на 800 лв., колкото понастоящем са две средни работни заплати, като е запазена ставката за облагане – 22%.
За доходите над 800 лв., а не както досега над 600 лв., ставката за облагане е 24%. Това е едно от най-големите достойнства на приетите от пленума приоритети в социално-икономическата политика на БСП.
Сериозно преимущество на предложената нова скала е намалението с 4 пункта на ставката за най-нискодоходните групи у нас. Основателен е въпросът защо не е предложено повишаване на ставката за най-богатите? Той е условен, тъй като според стандартите на болшинството от страните-членки в ЕС месечен доход от 800 лв. или 400 евро е твърде нисък, но у нас реалностите засега са други.
Известно е, че през есента на 2006 г. бе лансирана в медиите от някои представители на БСП данъчна ставка от 28% за най-високодоходните групи от населението. Тази опция се посрещна много остро както от опозицията (най-вече в лицето на СДС и ДСБ) и подкрепящите ги либерални икономисти и медии, така и от някои от коалиционните партньори – най-вече от НДСВ. Ето защо е необходимо да се обясни по ясен и категоричен начин на членовете и на симпатизантите на БСП позицията на коалиционните партньори по отношение на завишаване на ставката за „богатите“ и това едва ли ще е възможно до края на мандата на правителството. След втората половина на 2009 г. предложеното повишаване на максималната данъчна ставка по всяка вероятност ще бъде неизбежно, предвид предстоящата данъчна хармонизация и на преките данъци в страните-членки на ЕС. Известно е, че в повечето от тях максималната данъчна ставка при подоходното облагане е между 30 и 50%, а в някои от скандинавските страни, където социалното пазарно стопанство функционира пълноценно, над 50%.
По принцип разликата между най-високата и най-ниската ставка при подоходното данъчно облагане в повечето от развитите страни е над 10%. Другата алтернатива, възможна на един следващ етап от нашето икономическо развитие, който не предвижда увеличаване на максималната ставка от 24%, е намаляване на минималната ставка. Тя понастоящем е 20% и е възможно да бъде намалена не на 16%, както се предлага в приоритетите, а на 12% или на 14%. Необходимо е на се има предвид, че до 1989 г. ставките на подоходния данък (тогава данък върху общия доход) бяха между 12 и 14% и същевременно събираемостта му бе значително по-висока. Това е възможна алтернатива и следва да бъде обсъдена.
За лява партия, каквато е БСП, предвид възгледите за социално пазарно стопанство на нейните членове и симпатизанти, в никакъв случай не е подходяща и рационална другата възможна алтернатива за подоходно облагане – плоския данък. От редица десни икономисти (най-вече от СДС) се предлага плосък подоходен данък от 10%, независимо от получения доход през месеца или през годината. На този етап от нашето социално-икономическо развитие бюджетът не може да бъде балансиран при въвеждането на плосък подоходен данък, а това е едно от условията за покриване на Маастрихтските критерии за влизане на България в Еврозоната през 2010 или 2011 г., респективно за приемане на еврото за национална валута.
Плоският данък, не само според мен, е социално несправедлив и облагодетелства високодоходните социални групи и ощетява нискодоходните. Той е въведен в страни като Русия, които разчитат на постъпления за бюджета предимно от износ на енергоносители и други природни ресурси, а в по-малка степен от подоходни данъци.
От съществено значение за семействата и особено на тези от тях с две и повече деца е предвиденото пълно въвеждане до 2009 г. на семейното подоходно облагане, което частично бе въведено от началото на 2006 г. По този начин подоходното облагане и у нас по отношение на лицата, отглеждащи деца, ще бъде хармонизирано с това на останалите страни от ЕС.
Същевременно в приоритетите в социално-икономическата област няма ясно изразена визия на БСП относно най-разпространеното сега облагане на представителите на малкия и средния бизнес – патентното облагане (облагането с окончателен годишен или патентен данък). Известно е, че в повечето от страните-членки от ЕС такъв вид пряко подоходно облагане не съществува. С предстоящата данъчна хармонизация и в областта на преките данъци в страните от ЕС по всяка вероятност този вид облагане (с патент) ще се наложи да отпадне и у нас.
Щом не му е отделено място в приоритетите, патентното облагане ще бъде запазено до края на мандата на правителството – 2009 г. Впоследствие то вероятно ще бъде премахнато и следваше това обстоятелство да бъде обявено в този важен документ на БСП. Личното ми становище, като един от ръководителите на организация на представители на малкия и средния бизнес – Националната предприемаческа и занаятчийска камара, която е член на БТПП, е, че у нас патентното облагане следва да се запази дотогава, докато е възможно и не е в противоречие с европейските директиви в областта на подоходното облагане. Вероятно това едва ли ще е възможно след 2010 г., но според мен няма пречки да се запази дотогава, а защо не и да се договори още един дву- или тригодишен гратисен период на продължаването, когато собствениците на българските малки средни фирми ще се адаптират към корпоративното подоходно облагане. Ето защо в друг документ на БСП, а също и на правителството, който трябва да бъде приет още през настоящата година, трябва да бъде взето отношение относно бъдещето на патентното облагане у нас.
Сериозен успех на правителството, доминирано от БСП, е намалението на ставката на корпоративния данък от 15 на 10%, която е сред най-ниските в страните от ЕС. Определено може да се счита, че нивото на нейния размер е сериозен фактор за високата инвестиционна активност у нас. Известно е, че през 2006 г. бяха регистрирани над 4 млрд. евро чуждестранни инвестиции – рекордни за нашата страна. През изминалата 2006 г. се увеличиха на 138 (над половината от общия им брой) общините, в които реинвестираната печалба се облага с нулева ставка и в тях безработицата е над средната за страната. Според мен тази тенденция трябва да бъде запазена и през следващите 2008 и 2009 г., като се увеличи броят на общините. Възможно е да се предложат и други критерии за евентуалното завишаване на броя им.
В предизборната програма на БСП от 2005 г. бе посочено, че ставката по ДДС ще бъде намалена, което засега не е изпълнено. В приоритетите не е обърнато внимание на изпълнението на тази точка от предизборната платформа. Считам, че едва ли е възможно това да стане през следващата 2008 г., поради намалените приходи от ДДС от внос на стоки, произведени в страни от ЕС, което ще се отрази негативно на бюджетните приходи през тази и през следващата година.
Намаление на ставката на ДДС с 2-4% е възможно според мен да стане през 2009 г., което би следвало да се постави на обсъждане и да се направят разчети от страна на Министерство на финансите. През 2009 г. ще има парламентарни избори и едно намаление на ставката на ДДС ще е важен бонус в предизборната кампания на левицата. Намаление на ставката на ДДС е възможна единствено при висока събираемост на този най-голям бюджетен приходоизточник, което ще се постигне единствено след създаване у нас на финансова полиция. Сега между 20 и 40% от този данък се „източва“ от т.нар. фирми-фантоми, което е твърде висок процент по критериите на ЕС и създадената към ЕК служба за борба с измамите – ОЛАФ.
В престъпните схеми за „източване“ на ДДС винаги участват и недобросъвестни служители от данъчната администрация. Ето защо е наложително контролен орган, който е извън системата на Националната агенция за приходите, на пряко подчинение на министъра на финансите, да осъществява превенция и да разкрива финансовите измами и престъпления. Финансови полиции или контролни органи със сходни функции работят във всички страни от ЕС и България трябва спешно да унифицира законодателството си с тях в тази област. След започването на работа на финансова полиция у нас се очакват значително по-високи приходи от ДДС и акцизи. Този въпрос е поставян многократно, но неговото решаване е отлагано и следва правителството незабавно да го разреши.
През настоящата година предстои създаването на т.нар. Банка за развитие, което e заложено и в приетите от пленума приоритети. Нейното функциониране е от особена важност за представителите на малкия и средния бизнес, на част от които достъпът до кредити и особено на кредити с благоприятни лихвени условия е затруднен. Предвижда се към Банката за развитие да започне да функционира Национален гаранционен фонд. От него ще се предоставят гаранции на тези собственици и съдружници на малки и средни фирми, които нямат достатъчно обезпечение да получат кредит от банките.
Идеята за създаване на Национален гаранционен фонд не е нова, но предходното правителство на НДСВ и ДПС я отклони. Тя трябва да бъде реализирана в най-кратък срок, което е в интерес на българския малък и среден бизнес. По този начин ще бъде улеснен достъпа му и до Структурните и Кохезионни фондове на ЕС.
От значение за представителите на малкия и средния бизнес е предвиденото в приоритетите приемане на законопроекта за браншовите организации. Първият проект в тази насока бе изготвен още по времето на мандата на правителството на ОДС, но и то, и следващото правителство на НДСВ и ДПС не предприеха мерки за неговото приемане от 38-ото и 39-ото НС. Приемането от 40-ото НС няма да е никак лесно, тъй като народните представители ще бъдат подложени на натиск на множество лобистки интереси, които в предходните два парламента осуетиха неговото приемане. Остава да се надяваме, че правителството и ръководството на ПГ на Коалиция за България ще успее да ги неутрализира през оставащите две години до края на мандата и този важен нормативен акт да бъде приет.
В тази връзка е належащо поставянето на въпроса за приемане на сравнително сходен нормативен акт, който да регламентира статута на работодателските организации, в които членуват браншовите организации. У нас национално представените организации-членки на Националния съвет за тристранно партньорство са: Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и на индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива и Съюза на частните производители „Възраждане“. Някои от браншовите организации членуват в повече от един от шестте работодателски съюза, което оскъпява значително тяхната издръжка и е крайно нерационално и неефективно. Ето защо е наложително успоредно с подготовката на отдавна внесения в НС законопроект за браншовите организации да се изготви и приеме закон или друг нормативен акт за работодателските организации, които у нас са прекалено много за мащабите на нашата страна.
Необходимо е да се посочи, че отношенията между ръководителите на отделните работодателски организации не са особено добри. Две от тях доскоро бяха в процедура на съдебни спорове, а вероятно и сега продължават. Други две са изградени около една бизнесструктура, която изцяло е поела тяхната издръжка и предназначението им е да обслужва и защитава бизнесинтересите преди всичко на основния им спонсор. Законодателната регламентация на браншовите и работодателските организации е належащо и във връзка с усвояване на Структурните и Кохезионните фондове на ЕС, за което ролята им в тази насока е решаваща и не трябва в никакъв случай повече да се отлага.
В заключение е необходимо да се обърне внимание на предложеното приемане на програма за приватизация чрез фондовата борса. Предвижда се в приоритетите преориентиране от инвестициите чрез приватизация към инвестициите „на зелено“ и към тези чрез БФБ (Българската фондова борса), което отдавна трябваше да стане реалност у нас. Предишните десни правителства умишлено игнорираха прозрачния начин на приватизация чрез БФБ и съвсем правилно се преустановява използваната от тях практика на непрозрачна приватизация от корупционен тип (чрез пряко договаряне с потенциален купувач, чрез РМД и т.н.).
В тази насока от значение е предвиденото в приоритетите приемане на специализирано законодателство в областта на рисковия капитал (аналогично на акционерните дружества със специална инвестиционна цел). То ще бъде от съществено значение за сравнително сигурно алтернативно финансиране и на представителите на малкия и средния бизнес, за които кредитирането от банки е затруднено или неизгодно поради утежнени условия по отпуснатия им кредит.
Като цяло може да се приветства приемането на Приоритетите на социално-икономическата политика на БСП, но те следва да бъдат актуализирани своевременно не само с направените в настоящия анализ препоръки, но и с други позитивни предложения преди всичко от страна на представителите на реалния бизнес и в частност на малкия и средния бизнес.
Ето защо е необходимо след одобрението на 6-те оперативни програми за усвояване на Структурните фондове на ЕС през лятото на тази година да се проведе нов пленум на ВС на БСП през есента на 2007 г. На него следва да обсъдят и приемат както направените досега препоръки по приоритетите, така и организацията на дейността по оползотворяване на посочените фондове. Такава организация е създадена на национално равнище, но е необходимо да се изградят механизми за доизграждането й и усъвършенстването на предложените мерки и на регионално, областно, общинско и браншово равнище. Те следва да бъдат стиковани помежду си по един добре функциониращ начин, което все още е незадоволително и трябва да се направи най-късно до октомври 2007 г., когато ще бъдат приети първите проекти за усвояване на Структурните фондове на ЕС.
През есента на 2007 г. предстоят и местни избори, на които също трябва да се обърне подобаващо внимание, но решаването на въпросите за социално-икономическото ни развитие и усвояването на средствата по Структурните и Кохезионните фондове на ЕС са предпоставка за спечелването им от българската левица.