СО­ЦИ­А­ЛИС­ТИ­ЧЕС­КА­ТА МО­ДЕР­НИ­ЗА­ЦИЯ В БЪЛ­ГА­РИЯ – ПЛЮ­СО­ВЕ И МИ­НУ­СИ

Искра Баева е доцент по съвременна световна история в ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”. Занимава се с проблемите на Източна Европа след Втората световна война. Автор е на книгите: “Източна Европа след Сталин 1953-1956”; “България и Източна Европа”; в съавторство с Евгения Калинова: “Българските преходи 1939-2002” С., 2002 (и на френски език в издателство Арматан); “Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944-1955” и др. Главен редактор на сп. “Ново време” (1993-2000 г.).
Бъл­га­рия ста­ва част от Из­точ­ния блок по во­ля­та на по­бе­ди­те­ли­те във Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Тя вли­за в съ­вет­с­ка­та „сфе­ра на вли­я­ние“, без да й е по­ис­ка­но съг­ла­сие за то­ва. То­зи из­вод оба­че не оз­на­ча­ва, че не са съ­щес­т­ву­ва­ли вът­реш­ни пред­пос­тав­ки за по­доб­но раз­ви­тие. За раз­ли­ка от из­точ­но­ев­ро­пейс­ки стра­ни ка­то Пол­ша, Ун­га­рия или Ру­мъ­ния в Бъл­га­рия съ­щес­т­ву­ва яс­но из­ра­зе­на ру­со­фил­с­ка тра­ди­ция, обус­ло­ве­на от Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на (1877-1878 г.), ко­я­то въз­раж­да из­чез­на­ла­та в края на ХIV в. бъл­гар­с­ка дър­жа­ва.

Дру­га спе­ци­фи­ка са срав­ни­тел­но сил­ни­те об­щес­т­ве­ни наг­ла­си за дъл­бо­ки со­ци­ал­ни про­ме­ни. Те про­ли­ча­ват още в края на Пър­ва­та све­тов­на вой­на, ко­га­то во­ен­но­то по­ра­же­ние пре­диз­вик­ва пър­во Вой­ниш­ко­то въс­та­ние от есен­та на 1918 г., а пос­ле и дъл­бо­ка­та про­мя­на в по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма. При пър­ви­те след­во­ен­ни из­бо­ри бъл­га­ри­те на­каз­ват тра­ди­ци­он­ни­те пар­тии и да­ват гла­со­ве­те си за оне­зи, ко­и­то до­то­га­ва не са уп­раж­ня­ва­ли власт­та и ко­и­то обе­ща­ват кар­ди­нал­ни про­ме­ни: Бъл­гар­с­ки­ят зе­ме­дел­с­ки на­ро­ден съ­юз (БЗНС) и Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (БКП). След 1919 г. в Бъл­га­рия за­поч­ва уни­кал­ни­ят по­ли­ти­чес­ки ек­с­пе­ри­мент – опи­тът на зе­ме­дел­с­кия ли­дер Алек­сан­дър Стам­бо­лийс­ки да из­г­ра­ди аг­ра­рис­тич­но об­щес­т­во(1). Опи­тът за­вър­ш­ва тра­гич­но с во­ен­ния прев­рат от 9 юни 1923 г. и жес­то­ко­то убийс­т­во на Стам­бо­лийс­ки, но па­мет­та за крат­кот­рай­но­то „на­ро­дов­лас­тие“ ос­та­ва и под­дър­жа ре­во­лю­ци­он­ни­те наг­ла­си в Бъл­га­рия в це­лия меж­ду­во­е­нен пе­ри­од, оп­ре­де­лян от ня­кои со­ци­о­ло­зи ка­то „сту­де­на граж­дан­с­ка вой­на“.

Зна­чи­тел­ни­ят ре­во­лю­ци­о­нен по­тен­ци­ал от­ли­ча­ва Бъл­га­рия и в го­ди­ни­те на Вто­ра­та све­тов­на вой­на, ко­га­то стра­на­та ста­ва съ­юз­ник на Тре­тия райх с на­деж­да­та да обе­ди­ни на­се­ле­ни­те с бъл­га­ри зе­ми. Не­за­ви­си­мо от съ­юз­ни­чес­ки­те си за­дъл­же­ния към Гер­ма­ния и вре­мен­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на ма­ке­дон­с­ки­те и тра­кийс­ки­те зе­ми, след 22 юни 1941 г. бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца ус­пя­ва да из­г­ра­ди съп­ро­ти­ви­тел­но дви­же­ние, ор­га­ни­зи­ра­що не са­мо са­бо­та­жи и убийс­т­ва на вид­ни про­гер­ман­с­ки по­ли­ти­ци, а и пар­ти­зан­с­ки от­ря­ди. Ня­ма дру­га дър­жа­ва, чле­ну­ва­ща в Трис­т­ран­ния пакт, ко­я­то да съз­да­ва и под­дър­жа ан­ти­фа­шис­т­ка и ан­ти­на­цис­т­ка съп­ро­ти­ва в це­лия пе­ри­од от ля­то­то на 1941 до есен­та на 1944 г.(2) Раз­би­ра се, вед­на­га тряб­ва да се нап­ра­ви уго­вор­ка­та, че бъл­гар­с­ка­та съп­ро­ти­ва е в пря­ка връз­ка със Съ­вет­с­кия съ­юз, до­ка­за­тел­с­т­во за ко­е­то е на­чал­на­та да­та на съп­ро­ти­ва­та, нес­лу­чай­но съв­па­да­ща с на­ча­ло­то на Гер­ма­но-съ­вет­с­ка­та вой­на, и пре­об­ла­да­ва­не­то на ко­му­нис­ти­те в ръ­ко­вод­с­т­во­то й. Въп­ре­ки то­ва, на­ли­чи­е­то на ня­кол­ко хи­ля­ди пар­ти­за­ни и учас­т­ни­ци в град­с­ки бой­ни гру­пи по­каз­ва ре­ши­мост­та на не­мал­ка част от бъл­га­ри­те да се бо­рят за кар­ди­нал­на об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ка про­мя­на. То­ва са пре­ди всич­ко при­вър­же­ни­ци­те и сим­па­ти­зан­ти­те на зе­ме­дел­с­ки­те и ко­му­нис­ти­чес­ки­те идеи.

Но­ва­та власт в Бъл­га­рия, оли­цет­во­ря­ва­на от Оте­чес­т­ве­ния фронт (ОФ) (3), е ус­та­но­ве­на на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. с по­мощ­та на во­е­нен прев­рат, но след ка­то на 5 сеп­тем­в­ри Съ­вет­с­ки­ят съ­юз обя­вя­ва вой­на на Бъл­га­рия. Дейс­т­ва­ща­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция не оказ­ва ни­как­ва съп­ро­ти­ва при зав­зе­ма­не­то на власт­та по мес­та от пар­ти­за­ни­те и не­ле­гал­ни­те струк­ту­ри на ОФ, ко­е­то по­каз­ва и лип­са­та на вът­реш­на и вън­ш­на под­к­ре­па как­то за про­гер­ман­с­кия ре­жим, та­ка и за съз­да­де­но­то на 2 сеп­тем­в­ри уме­ре­но де­мок­ра­тич­но пра­ви­тел­с­т­во(4).

Въп­ре­ки че но­во­то пра­ви­тел­с­т­во е ог­ла­ве­но от пред­с­та­ви­те­ля на цен­т­рис­т­ка­та фор­ма­ция „Зве­но“ Ки­мон Ге­ор­ги­ев, во­де­ща ро­ля иг­ра­ят ко­му­нис­ти­те. Тех­ни са и иде­и­те за ико­но­ми­чес­ки ре­фор­ми, обя­ве­ни в пър­ва­та прог­ра­ма на пра­ви­тел­с­т­во­то на ОФ от 17 сеп­тем­в­ри 1944 г. Те пред­виж­дат: „пре­мах­ва­не на сто­пан­с­ки и со­ци­ал­но вред­но­то пос­ред­ни­чес­т­во“, „пре­мах­ва­не на час­т­ни­те сто­пан­с­ки мо­но­по­ли и при­ви­ле­гии“, „уч­ре­дя­ва­не на дър­жав­ни мо­но­по­ли за из­нос­ния тю­тюн, за зър­не­ни­те хра­ни и дру­ги зе­ме­дел­с­ки про­из­ве­де­ния, за пет­ро­ла, за внос­но­то же­ля­зо и хи­ми­ка­ли­те, за зас­т­ра­хо­ва­тел­но­то де­ло, за вно­са на мо­но­пол­ни от чуж­би­на сто­ки“, „пре­мах­ва­не на па­ра­зит­на­та ин­дус­т­рия“, „съз­да­ва­не ин­дус­т­рия, ко­я­то да про­из­веж­да нуж­ни за ма­со­ва­та кон­су­ма­ция на на­се­ле­ни­е­то пред­ме­ти“, „съз­да­ва­не на пла­но­во и свър­за­но дейс­т­вие в бан­ко­во-кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции“, „всес­т­ран­но и дейс­т­ви­тел­но на­сър­ча­ва­не на ко­о­пе­ра­тив­но­то де­ло“(5).

Лес­но мо­же да се за­бе­ле­жи, че пър­ва­та пра­ви­тел­с­т­ве­на прог­ра­ма не съ­дър­жа пред­ло­же­ния за драс­тич­ни ико­но­ми­чес­ки про­ме­ни, а е мо­ти­ви­ра­на по-ско­ро от же­ла­ни­е­то да се де­мон­с­т­ри­ра гри­жа­та към дреб­ни­те и сред­ни­те про­из­во­ди­те­ли и кон­су­ма­то­ри чрез за­мя­на­та на час­т­ни­те мо­но­по­ли с дър­жав­ни и чрез по­ощ­ря­ва­не на тра­ди­ци­он­но­то за Бъл­га­рия ко­о­пе­ра­тив­но дви­же­ние. Съ­щев­ре­мен­но всич­ки по­ли­ти­чес­ки си­ли, учас­т­ва­щи в пра­ви­тел­с­т­во­то на ОФ, са убе­де­ни в не­об­хо­ди­мост­та от ус­ко­ре­но ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие на стра­на­та, изос­та­на­ла не са­мо от раз­ви­ти­те за­пад­но­ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, но и от цен­т­рал­но­ев­ро­пейс­ки­те Че­хос­ло­ва­кия, Пол­ша, Ун­га­рия. Ме­ха­низ­ми­те за ус­ко­ря­ва­не на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие тра­ди­ци­он­но за Бъл­га­рия се тър­сят във въз­мож­нос­ти­те на дър­жа­ва­та да нап­рав­ля­ва и под­по­ма­га ико­но­ми­ка­та (6). За­то­ва ни­то ед­на от съ­щес­т­ву­ва­щи­те по­ли­ти­чес­ки си­ли не се про­ти­во­пос­та­вя на иде­и­те на ко­му­нис­ти­те за цен­т­ра­ли­за­ция и одър­жа­вя­ва­не на ин­дус­т­ри­я­та.
В съ­от­вет­с­т­вие с по­ли­ти­чес­ка­та ево­лю­ция, чи­е­то най-яр­ко про­яв­ле­ние е пър­ва­та меж­ду­на­род­на ко­му­нис­ти­чес­ка кон­фе­рен­ция в Шклар­с­ка По­рем­ба през сеп­тем­в­ри 1947 г.,

на­ла­га­не­то на съ­вет­с­кия мо­дел в ико­но­ми­ка­та

ста­ва все по-ви­ди­мо. В края на 1947 г. – са­мо три ме­се­ца след съз­да­ва­не­то на Ко­мин­фор­м­бю­ро и де­сет ме­се­ца след под­пис­ва­не­то на мир­ния до­го­вор, в Бъл­га­рия е осъ­щес­т­ве­на все­об­х­ват­на на­ци­о­на­ли­за­ция на про­миш­ле­ност­та и фи­нан­со­во-кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции. На 23 де­кем­в­ри 1947 г. са на­ци­о­на­ли­зи­ра­ни 6100 пред­п­ри­я­тия, а на 26 де­кем­в­ри с. г., и бан­ки­те (7). Бла­го­да­ре­ние на те­зи и дру­ги за­ко­но­да­тел­ни ак­то­ве през 1948 г. де­лът на „обоб­щес­т­ве­ния“ сек­тор (дър­жа­вен и ко­о­пе­ра­ти­вен) на­рас­т­ва до 91,7% (8).

Дру­га стъп­ка по „про­ве­ре­ния ве­че път“ на съ­вет­с­ка­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция е при­е­ти­ят на 1 ап­рил 1947 г. Две­го­ди­шен план за въз­ста­но­вя­ва­не и раз­ви­тие на на­род­но­то сто­пан­с­т­во (1947-1948 г.). Той пред­виж­да пре­ди всич­ко из­г­раж­да­не­то на но­ви про­миш­ле­ни пред­п­ри­я­тия (53 на брой) с цел ус­ко­ре­на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция (9). Пак по съ­вет­с­ки об­ра­зец е съз­да­ден нов цен­т­ра­ли­зи­ран ор­ган за ръ­ко­вод­с­т­во и пла­ни­ра­не на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка – Дър­жа­вен пла­нов ко­ми­тет, как­то и но­ви от­рас­ло­ви ми­нис­тер­с­т­ва – на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та и ме­ли­о­ра­ци­я­та, на ми­ни­те и под­зем­ни­те бо­гат­с­т­ва и др. Ка­то при­ба­вим и учас­ти­е­то на Бъл­га­рия в уч­ре­дя­ва­не­то на Съ­ве­та за ико­но­ми­чес­ка вза­и­мо­по­мощ (СИВ) в на­ча­ло­то на 1949 г., ста­ва яс­но, че след­во­ен­на Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва своя път към мо­дер­ни­за­ци­я­та (по кой­то е тръг­на­ла след Ос­во­бож­де­ни­е­то от 1878 г.)(10), са­мо че в но­ви­те ус­ло­вия тя ве­че вър­ви след но­вия по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки гос­по­дар в Из­точ­на Ев­ро­па – Съ­вет­с­кия съ­юз.

Чув­с­т­вам се длъж­на да нап­ра­вя още ед­но уточ­не­ние. Съ­вет­с­ка­та до­ми­на­ция във вът­реш­на­та, вън­ш­на­та и ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на след­во­ен­на Бъл­га­рия е без­с­пор­на, но тя не би­ва да се въз­п­ри­е­ма един­с­т­ве­но и са­мо ка­то за­дър­жащ раз­ви­ти­е­то фак­тор, как­ва­то е пре­об­ла­да­ва­ща­та тен­ден­ция в ис­то­ри­ог­ра­фи­я­та след 1989 г. За раз­ли­ка от по-раз­ви­ти­те стра­ни в Из­точ­на Ев­ро­па – най-ярък е при­ме­рът на Че­хос­ло­ва­кия, в Бъл­га­рия съ­вет­с­ки­ят път за ус­ко­ре­на мо­дер­ни­за­ция оп­ре­де­ле­но да­ва по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти. С дру­ги ду­ми, Бъл­га­рия е меж­ду стра­ни­те, за ко­и­то е ва­лид­но ка­за­но­то от Ерик Хоб­с­бом в края на ХХ в.: „Съ­вет­с­ки­ят ко­му­ни­зъм на пър­во мяс­то ста­ва прог­ра­ма за тран­с­фор­ми­ра­не на изос­та­на­ли­те стра­ни в раз­ви­ти. Кон­цен­т­ра­ци­я­та и ул­т­ра­ви­со­ки­те тем­по­ве на ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие не ос­та­ват без вли­я­ние до­ри и вър­ху раз­ви­тия ка­пи­та­лис­ти­чес­ки свят в епо­ха­та, ко­га­то той из­жи­вя­ва ка­тас­т­ро­фа и от­ча­я­но тър­си пъ­ти­ща за въз­с­та­но­вя­ва­не на ико­но­ми­чес­кия си ди­на­ми­зъм. То­зи мо­дел в още по-го­ля­ма сте­пен от­го­ва­ря на проб­ле­ми­те на стра­ни­те от све­та из­вън За­пад­на Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка, по­ве­че­то от ко­и­то мо­гат да раз­поз­на­ят соб­с­т­ве­ния си об­раз в аг­рар­на­та изос­та­на­лост на Ру­сия.“ (11)

Бъл­га­рия е раз­по­ло­же­на из­вън За­пад­на Ев­ро­па и пре­ди всич­ко по ис­то­ри­чес­ки при­чи­ни не е ус­пя­ла да се мо­дер­ни­зи­ра до Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­ят по­ли­ти­чес­ки елит пос­ре­ща ХХ в. с яс­но­то съз­на­ние, че тряб­ва да по­тър­си пъ­ти­ща за ус­ко­ре­на мо­дер­ни­за­ция – пре­ди всич­ко с ме­ха­низ­ми­те на ета­тиз­ма. Ал­тер­на­ти­вен път пред­ла­гат бол­ше­ви­ки­те, осъ­щес­т­ви­ли Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция от 1917 г. в Ру­сия, и за­поч­на­ли ус­ко­ре­на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция в края на 20-те го­ди­ни. Ед­но от обяс­не­ни­я­та за по­бе­да­та на Съ­вет­с­кия съ­юз над Тре­тия райх е свър­за­но имен­но с ре­зул­та­ти­те от съ­вет­с­ка­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция, а по­бе­да­та над та­къв мо­гъщ про­тив­ник ес­тес­т­ве­но прев­ръ­ща СССР в прив­ле­ка­те­лен мо­дел за ус­ко­ре­но ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие и за бъл­гар­с­ки­те ко­му­нис­ти, ко­и­то имат и идей­но-по­ли­ти­чес­ка наг­ла­са да след­ват пъ­тя на СССР.

Въз­дейс­т­вие оказ­ва още един фак­тор, кой­то чес­то се пре­неб­рег­ва – ге­о­по­ли­ти­чес­ки­ят. Бъл­гар­с­ка­та пред­во­ен­на мо­дер­ни­за­ци­он­на стра­те­гия е из­г­ра­де­на вър­ху близ­ко­то ико­но­ми­чес­ко сът­руд­ни­чес­т­во с Гер­ма­ния и с дру­ги за­пад­но­ев­ро­пейс­ки стра­ни – глав­но Фран­ция. Ре­зул­та­ти­те от вой­на­та оба­че трай­но пре­къс­ват ре­а­ли­зи­ра­не­то на та­зи стра­те­гия: Гер­ма­ния е по­бе­де­на и вре­мен­но из­чез­ва от по­ли­ти­чес­ка­та кар­та на Ев­ро­па, а Фран­ция за­паз­ва мяс­то­то си сред ве­ли­ки­те по-ско­ро по ми­лост­та на „три­ма­та го­ле­ми“, от­кол­ко­то за­ра­ди соб­с­т­ве­ни­те си зас­лу­ги.

Та­ка след­во­ен­на Бъл­га­рия гу­би ос­нов­ни­те си тър­гов­с­ки пар­т­ньо­ри, от­но­ше­ни­я­та й със за­пад­ни­те по­бе­ди­те­ли бър­зо се вло­ша­ват – как­то за­ра­ди бъл­гар­с­кия от­каз да се ком­пен­си­ра на­ци­о­на­ли­зи­ра­на­та чуж­дес­т­ран­на соб­с­т­ве­ност, та­ка и за­ра­ди нас­тъ­пи­ла­та Сту­де­на вой­на меж­ду За­па­да (САЩ и тех­ни­те съ­юз­ни­ци) и Из­то­ка (СССР и не­го­ви­те но­ви са­те­ли­ти). В но­ва­та ге­о­по­ли­ти­чес­ка си­ту­а­ция Бъл­га­рия е при­ну­де­на да по­тър­си и по­лу­ча­ва съ­вет­с­ка ико­но­ми­чес­ка по­мощ.

Пър­ва­та тър­гов­с­ка спо­год­ба меж­ду две­те стра­ни е под­пи­са­на през март 1945 г. и е пос­лед­ва­на от пре­о­ри­ен­ти­ра­не­то на бъл­гар­с­ки­те вън­ш­но­тър­гов­с­ки връз­ки от За­пад на Из­ток (12). Гор­ни­ят из­вод се от­на­ся и до от­но­ше­ни­я­та с дру­ги­те из­точ­но­ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, с ко­и­то до 1947 г. са под­пи­са­ни двус­т­ран­ни спо­го­ди и ко­и­то пос­те­пен­но за­е­мат 80% от бъл­гар­с­кия вън­ш­но­тър­гов­с­ки об­мен (13). Ко­га­то при­ба­вим и съ­вет­с­кия на­тиск вър­ху из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те дър­жа­ви да не се вклю­чат в „Пла­на Мар­шал“, мо­гат да се очер­та­ят ико­но­ми­чес­ки­те пос­ле­ди­ци на след­во­ен­ния по­ли­ти­чес­ки им­пе­ра­тив (14).

Но­ви­ят етап на мо­дер­ни­за­ци­он­ния про­цес в Бъл­га­рия за­поч­ва в края на 40-те го­ди­ни. То­га­ва из­ця­ло ов­ла­дя­но­то от ко­му­нис­ти­те бъл­гар­с­ко пра­ви­тел­с­т­во си пос­та­вя ам­би­ци­оз­на­та за­да­ча „за де­сет-пет­на­де­сет го­ди­ни да пос­тиг­нем то­ва, ко­е­то дру­ги на­ро­ди са нап­ра­ви­ли за сто­ле­тия“. Пов­рат­ни­ят мо­мент нас­тъп­ва в края на 1948 г., ко­га­то на Пе­тия кон­г­рес на БКП Ге­ор­ги Ди­мит­ров обя­вя­ва за­да­ча­та Бъл­га­рия да за­поч­не из­г­раж­да­не­то на со­ци­а­ли­зъм (15). Сър­це­ви­на­та й е

ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та

Тя се осъ­щес­т­вя­ва през след­ва­щи­те де­сет го­ди­ни чрез два пет­го­диш­ни пла­на (1949-1953, 1953-1957 г.). Те пред­виж­дат мак­си­мал­но раз­ви­тие на от­рас­ли­те от гру­па „А“ – енер­ге­ти­ка, ме­та­лур­гия, ма­ши­нос­т­ро­е­не и теж­ка хи­мия. Ед­ва след смърт­та на Ста­лин през 1953 г. при вто­ра­та пе­ти­лет­ка съ­от­но­ше­ни­е­то на по­ка­за­те­ли­те се про­ме­нят в пол­за на гру­па­та „Б“, бла­го­да­ре­ние на на­ло­же­ния и в Бъл­га­рия „про­до­вол­с­т­вен курс“ на но­вия съ­вет­с­ки пре­ми­ер Ге­ор­гий Ма­лен­ков.

С нап­ра­ве­но­то през пър­ви­те две пе­ти­лет­ки са пос­та­ве­ни ос­но­ви­те на но­вия ико­но­ми­чес­ки път на Бъл­га­рия. Той мо­же да се обоб­щи по след­ния на­чин:
• из­г­ра­де­на е ши­ро­ка енер­гий­на ба­за;
• но­во­пос­т­ро­е­ни­те ТЕЦ и ВЕЦ през 1957 г. да­ват 10 пъ­ти по­ве­че елек­т­ро­е­нер­гия от про­из­ве­де­на­та през 1939 г. и поч­ти пет пъ­ти от она­зи през 1948 г.;
• ряз­ко на­рас­т­ва до­би­вът на же­ляз­на­та и олов­но-цин­ко­ва­та ру­да;
• из­г­ра­де­ни са ос­нов­ни­те про­миш­ле­ни мощ­нос­ти на чер­на­та ме­та­лур­гия (за­вод „Ле­нин“ в Пер­ник) и на цвет­на­та ме­та­лур­гия (Олов­но-цин­ко­ви­ят за­вод край Кър­джа­ли и Ме­до­до­бив­ни­ят край Пир­доп);
• раз­ви­ва се хи­ми­чес­ка­та ин­дус­т­рия и про­из­вод­с­т­во­то на стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли.

Ос­нов­на­та на­со­ка в ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та е ма­ши­нос­т­ро­е­не­то. Ръс­тът на про­миш­ле­на­та про­дук­ция (32 пъ­ти по­ве­че през 1956 г. в срав­не­ние с 1939 г.) се дъл­жи на но­ви­те ма­ши­ни, апа­ра­ти и ре­зер­в­ни час­ти, ка­то не­съм­не­но важ­на ро­ля в пос­ти­га­не­то на те­зи впе­чат­ля­ва­щи ре­зул­та­ти иг­рае и включ­ва­не­то на Бъл­га­рия в СИВ. Бла­го­да­ре­ние на при­над­леж­ност­та си към но­ва­та ико­но­ми­чес­ка об­щ­ност Бъл­га­рия по­лу­ча­ва из­год­но кре­ди­ти, су­ро­ви­ни, ма­ши­ни, по­лу­ча­ва дос­тъп до но­ви па­за­ри. Ед­на от най-яр­ки­те про­я­ви на пре­дим­с­т­ва­та на СИВ за Бъл­га­рия е пър­ви­ят (ос­та­нал до 2007 г. и един­с­т­вен на бъл­гар­с­кия бряг) мост над р. Ду­нав меж­ду гра­до­ве­те Ру­се и Гюр­ге­во. Из­г­раж­да­не­то на то­зи „Мост на друж­ба­та“ за­поч­ва през март 1952 г. и за­вър­ш­ва на 20 ап­рил 1954 г. Той е мно­гос­т­ран­на фи­нан­со­ва ини­ци­а­ти­ва, а от тър­гов­с­ко-тран­с­пор­т­ни­те из­го­ди на мос­та се въз­пол­з­ват по­ве­че­то из­точ­но­ев­ро­пейс­ки стра­ни (16).

Пос­тиг­на­то­то с две­те пе­ти­лет­ки да­ва въз­мож­ност на БКП на по­ред­ния си Сед­ми кон­г­рес, про­ве­ден меж­ду 2 и 7 юни 1958 г., да обя­ви, че са из­г­ра­де­ни „ико­но­ми­чес­ки­те и кул­тур­ни­те ос­но­ви на со­ци­а­лиз­ма“ и че „се­га со­ци­а­лиз­мът на­пъл­но гос­под­с­т­ва в ця­ло­то на­род­но сто­пан­с­т­во – в про­миш­ле­ност­та, тран­с­пор­та, стро­и­тел­с­т­во­то, тър­го­ви­я­та, кре­ди­та и сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во“ (17). Пър­ва­та фа­за на тран­с­фор­ма­ци­он­ния про­цес (пър­во­на­чал­на­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция) пре­диз­вик­ва зна­чи­тел­ни

со­ци­ал­но-де­мог­раф­с­ки про­ме­ни

След­во­ен­на Бъл­га­рия нас­ле­дя­ва ог­ром­на сел­с­ка ма­са, ко­я­то пре­доп­ре­де­ля и цен­т­рал­но­то мяс­то на сел­с­кос­то­пан­с­кия сек­тор, про­из­веж­дащ три чет­вър­ти от БВП (18). Пър­ви­те две пе­ти­лет­ки, пос­та­ви­ли си за цел да се „из­г­ра­дят ос­но­ви­те на со­ци­а­лиз­ма“, оз­на­ча­ват и про­мя­на в съ­от­но­ше­ни­е­то сел­с­кос­то­пан­с­ко – град­с­ко про­из­вод­с­т­во, а от­там и меж­ду сел­с­ко­то и град­с­ко­то на­се­ле­ние. Тя е пос­тиг­на­та чрез ус­ко­ре­ни тем­по­ве за из­г­раж­да­не и раз­ши­ря­ва­не на до­бив­ния сек­тор и на про­миш­ле­ни­те пред­п­ри­я­тия, ко­е­то, как­то и в Съ­вет­с­кия съ­юз, ста­ва за смет­ка на аг­рар­ния сек­тор, ос­та­вен на за­ден план в ин­вес­ти­ци­он­на­та по­ли­ти­ка на все­об­х­ват­на­та дър­жа­ва. Та­зи об­ща тен­ден­ция не се про­ме­ня прин­цип­но през це­лия пе­ри­од до 1958 г., въп­ре­ки „про­до­вол­с­т­ве­ния курс“, ха­рак­те­ри­зи­ращ вто­ра­та пе­ти­лет­ка и изис­к­ващ спе­ци­ал­но вни­ма­ние към сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во.

По вре­ме на Тре­то­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во (как­то се на­ри­ча бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва от 1878 до 1944 г., въп­ре­ки че мо­нар­хи­я­та е лик­ви­ди­ра­на ед­ва през 1946 г.) стра­на­та за­паз­ва тра­ди­ци­он­на­та си струк­ту­ра на аг­рар­на дър­жа­ва. Ед­ва ус­ко­ре­на­та след­во­ен­на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция пос­та­вя на­ча­ло­то на бър­зи про­ме­ни в де­мог­раф­с­ка­та струк­ту­ра. За за­поч­на­ли­те го­ле­ми стро­е­жи е нуж­на мно­гоб­рой­на ра­бот­на ръ­ка, на­би­ра­на пре­ди всич­ко от се­ла­та, за ко­е­то съ­дейс­т­ва и на­сил­с­т­ве­но­то ко­о­пе­ри­ра­не на зе­мя­та, де­зан­га­жи­ра­ло не­мал­ко се­ля­ни от тра­ди­ци­он­ния по­ми­нък. Са­мо в пе­ри­о­да 1953-1956 г. сме­нят сво­е­то мес­то­жи­тел­с­т­во 613 247 ду­ши (19), ко­е­то е мал­ко над 8% от об­щия брой на на­се­ле­ни­е­то. За де­сет­те го­ди­ни меж­ду 1946 и 1956 г. град­с­ко­то на­се­ле­ние на­рас­т­ва с 8,9%, до­ка­то в пред­ход­ния чет­върт век (от 1920 до 1946 г.) е на­рас­на­ло ед­ва с 4,8% (20). Прев­ръ­ща­не­то на сел­с­ко­то на­се­ле­ние в град­с­ко ста­ва как­то чрез при­иж­да­не на се­ля­ни­те в гра­до­ве­те за­ра­ди го­ле­ми­те стро­е­жи, та­ка и чрез съз­да­ва­не на но­ви гра­до­ве. Из­ця­ло с тру­да на бри­га­ди­ри е из­г­ра­ден Ди­мит­ров­г­рад, до­ка­то дру­ги се­ли­ща по­лу­ча­ват ста­тут на гра­до­ве за­ра­ди зна­че­ни­е­то си на про­из­вод­с­т­ве­ни цен­т­ро­ве или за­ра­ди ме­ха­нич­но­то на­рас­т­ва­не на на­се­ле­ни­е­то – в пе­ри­о­да са­мо до 1953 г. гра­до­ве ста­ват Ве­лин­г­рад, Ма­ри­ца, Мез­д­ра, Ма­дан.

Про­це­сът на ур­ба­ни­за­ция за­поч­ва в пър­вия етап на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та и то­ва е са­мо на­ча­ло­то. Въп­ре­ки опи­ти­те за на­ма­ля­ва­не на тем­по­ве­те през вто­ра­та пе­ти­лет­ка, уве­ли­ча­ва­не­то на град­с­ко­то на­се­ле­ние не спи­ра – за пос­лед­ва­ли­те 1956 г. де­вет го­ди­ни то на­рас­т­ва ве­че с 13% и през 1965 г. се приб­ли­жа­ва до по­ло­ви­на­та от на­се­ле­ни­е­то (46,5%), за да ги дос­тиг­не в на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни (21).

Ме­ха­нич­но­то уве­ли­ча­ва­не на град­с­ко­то на­се­ле­ние во­ди след се­бе си го­ле­ми про­ме­ни в на­чи­на на жи­вот и ра­бо­та на но­ви­те граж­да­ни, а из­п­ра­вя влас­ти­те пред но­ви пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва. Пър­ви­ят проб­лем е не­об­хо­ди­мост­та бър­зо да се из­г­ра­дят го­лям брой жи­ли­ща, при то­ва вър­ху ми­ни­мал­на площ (по­ве­че­то гра­до­ве са в кот­ло­ви­ни или в по­луп­ла­нин­с­ки ра­йо­ни). Мо­де­лът за за­сел­ва­не на го­ле­ми­те гра­до­ве от ма­ке­дон­с­ки бе­жан­ци след две­те на­ци­о­нал­ни ка­тас­т­ро­фи (1913 и 1919 г.) не мо­же да се при­ло­жи след вой­на­та, тъй ка­то той за­ла­га на лич­на­та стро­и­тел­на ини­ци­а­ти­ва и е мно­го не­е­фек­ти­вен – мал­ки­те къ­щич­ки с дво­ро­ве не мо­гат да по­е­мат но­вия ви­сок при­лив на на­се­ле­ние. Раз­ре­ше­ние на проб­ле­ма е на­ме­ре­но в дър­жав­но-ко­о­пе­ра­тив­но­то жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во в на­ча­ло­то на го­ле­ми жи­лищ­ни ко­о­пе­ра­ции, а пос­ле и на т. нар. жи­лищ­ни ком­п­лек­си, къ­де­то тра­ди­ци­он­ни­те ули­ци са за­ме­не­ни с обо­со­бе­ни жи­лищ­ни бло­ко­ве, об­г­ра­де­ни от трев­ни пло­щи.

Спе­ци­ал­но пра­ви­тел­с­т­ве­но ре­ше­ние от 1957 г. на­сър­ча­ва стро­и­тел­с­т­во­то на ко­о­пе­ра­тив­ни и ин­ди­ви­ду­ал­ни жи­ли­ща (с по­мощ­та на жи­лищ­но-спес­тов­ни вло­го­ве), бла­го­да­ре­ние на ко­е­то сград­ни­ят фонд в Со­фия на­рас­т­ва с ед­на тре­та в го­ди­ни­те след 1944 г. Но­ви­те жи­лищ­ни ком­п­лек­си по­лу­ча­ват и съ­от­вет­ни име­на с на­ци­о­нал­но-по­ли­ти­чес­ко зву­че­не: „Вла­ди­мир За­и­мов“ (осъ­ден на смърт за сът­руд­ни­чес­т­во със съ­вет­с­ко­то ра­зуз­на­ва­не), „Де­ве­ти сеп­тем­в­ри“ (на­ци­о­нал­ни­ят праз­ник 9 сеп­тем­в­ри 1944 г.), „Ле­нин“, „Гео Ми­лев“ (пи­са­тел и по­ет мо­дер­нист, убит от дес­ни офи­це­ри през 1925 г.), „Крас­на звез­да“, „Сво­бо­да“, „Мал­чи­ка“ (псев­до­ним на мла­деж­ки де­ец, за­ги­нал в съп­ро­ти­ва­та) (22).

Бла­го­да­ре­ние на сти­му­ли­ра­но­то от дър­жа­ва­та (ма­кар в по­ве­че­то слу­чаи фи­нан­си­ра­но и от граж­да­ни­те)

жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во

пър­во­то по­ко­ле­ние граж­да­ни се рад­ват на но­ви за тях бла­га на ци­ви­ли­за­ци­я­та ка­то то­а­лет­на и ба­ня вкъ­щи, цен­т­рал­но отоп­ле­ние и топ­ла во­да. Град­с­ки­ят жи­вот про­ме­ня и све­то­у­се­ща­не­то им: те или по-ско­ро де­ца­та им се рад­ват на мно­го по­ве­че сво­бод­но вре­ме, ко­е­то мо­гат да за­пъл­нят с но­ви­те град­с­ки кул­тур­ни раз­в­ле­че­ния – ки­но, те­а­тър, опе­ре­та, до­ри опе­ра и ба­лет. Връз­ка­та с кул­тур­на­та тра­ди­ция на се­ло­то се осъ­щес­т­вя­ва от чи­та­ли­ща­та, раз­по­ла­га­щи с го­ле­ми биб­ли­о­те­ки, ор­га­ни­зи­ра­щи чес­т­ва­ния, сказ­ки и ве­че­рин­ки, про­жек­ции на фил­ми, кур­со­ве и кръ­жо­ци (пре­дим­но за де­ца) по чуж­ди ези­ци, му­зи­ка, ри­су­ва­не, тан­ци, ту­рис­ти­чес­ки дру­жес­т­ва, дра­ма­тич­ни със­та­ви и мно­го дру­ги ини­ци­а­ти­ви. Чи­та­ли­ща­та са раз­по­ло­же­ни по квар­та­ли и съ­че­та­ват но­вия град­с­ки кул­ту­рен мо­дел на от­чуж­де­ние и ано­ним­ност (на ко­и­то се дъл­жи не­же­ла­ни­е­то да се под­дър­жа чис­то­та­та в об­щи­те по­ме­ще­ния и меж­дуб­ло­ко­ви­те прос­т­ран­с­т­ва) с тра­ди­ци­он­ния – за ко­лек­тив­но ре­а­ли­зи­ра­не на ин­те­ре­си и дей­нос­ти. Власт­та сти­му­ли­ра вто­рия мо­дел с по­мощ­та на но­ви ини­ци­а­ти­ви ка­то т. нар. ле­нин­с­ки съ­бот­ни­ци – за­дъл­же­ни­е­то за всич­ки жи­те­ли в оп­ре­де­ле­ни дни с доб­ро­во­лен труд да по­чис­т­ват и об­ла­го­ро­дя­ват окол­но­то прос­т­ран­с­т­во; т. нар. дру­гар­с­ки съд – ко­лек­тив­но раз­г­леж­да­не и осъж­да­не на дейс­т­вия, на­ру­ша­ва­щи об­щес­т­ве­ния ред, но не и за­ко­ни­те; за­дъл­жи­тел­но член­с­т­во в квар­тал­ни­те ор­га­ни­за­ции на ОФ. Еле­мен­ти­те на на­сил­с­т­ве­но со­ци­а­ли­зи­ра­не са ха­рак­те­рен еле­мент от она­зи спе­ци­фич­на мо­дер­ни­за­ци­я­, ко­я­то ха­рак­те­ри­зи­ра дър­жав­ния со­ци­а­ли­зъм от съ­вет­с­ки тип.

Още пър­во­то де­се­ти­ле­тие на ус­ко­ре­на­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция де­мон­с­т­ри­ра и ня­кои от по­ро­де­ни­те от нея проб­ле­ми. Цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то пла­ни­ра­не сти­му­ли­ра ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та, за­що­то мо­же да оси­гу­ри ма­щаб­ни ин­вес­ти­ции в про­миш­ле­ност­та, но раз­ви­ти­е­то се оказ­ва сил­но за­ви­си­мо от по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни, им­пул­си­те за ко­и­то обик­но­ве­но ид­ват от цен­тъ­ра в Мос­к­ва, и то в за­ви­си­мост от хо­да на го­ля­мо­то про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду Из­то­ка и За­па­да. Та­ка през 1950 г. Ко­рейс­ка­та вой­на до­веж­да до ряз­ко на­рас­т­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­те във во­ен­на­та и теж­ка­та про­миш­ле­ност, до­ка­то нас­тъ­пи­ло­то раз­вед­ря­ва­не след смърт­та на Ста­лин през 1953 г. из­мес­т­ва вни­ма­ни­е­то от теж­ка­та ин­дус­т­ри­я­ към сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во, ле­ка­та и пре­ра­бот­ва­тел­на­та про­миш­ле­ност. При­мер за

со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми, пре­диз­вик­ва­ни от по­ли­ти­чес­кия им­пе­ра­тив

да­ва пър­ви­ят ико­но­ми­чес­ки пов­рат от сре­да­та на 50-те го­ди­ни. „Про­до­вол­с­т­ве­ни­ят курс“ е пос­рещ­нат доб­ре от на­се­ле­ни­е­то и да­ва не­об­хо­ди­ма­та глът­ка въз­дух (ин­вес­ти­ции) на се­ло­то, но пре­диз­вик­ва го­ля­мо обър­к­ва­не в пла­ни­ра­не­то: стро­и­тел­с­т­во­то на ве­че за­поч­на­ти пред­п­ри­я­тия е пре­ус­та­но­ве­но, а ка­то след­с­т­вие се по­я­вя­ва и не­о­чак­ва­на град­с­ка без­ра­бо­ти­ца (23).

Изоб­що на­ли­чи­е­то на без­ра­бо­ти­ца про­ти­во­ре­чи на иде­о­ло­ги­чес­ко­то по­ло­же­ние, за­лег­на­ло и в член 73 на бъл­гар­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 1947 г.: „Граж­да­ни­те имат пра­во на труд. Дър­жа­ва­та оси­гу­ря­ва осъ­щес­т­вя­ва­не­то на то­ва пра­во на все­ки граж­да­нин…“ (24) Не­що по­ве­че, град­с­ка­та без­ра­бо­ти­ца от 50-те го­ди­ни се оказ­ва на­пъл­но срав­ни­ма с рав­ни­ще­то й от ико­но­ми­чес­ки­те кри­зи в пред­во­ен­ния пе­ри­од – през 1956 г. тя над­хвър­ля 120 хил. ду­ши при общ брой на ра­бо­те­щи­те в про­миш­ле­ност­та, стро­и­тел­с­т­во­то и тран­с­пор­та 638 940 ду­ши (25), ко­е­то оз­на­ча­ва, че без ра­бо­та ос­та­ват око­ло 17% от тру­де­щи­те се в те­зи сек­то­ри. Не­ха­рак­тер­ни­ят за пър­во­на­чал­на­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция проб­лем с без­ра­бо­ти­ца­та е до­пъл­ни­тел­но за­дъл­бо­чен от ве­че из­г­раж­да­щия се нов со­ци­ал­но-кул­ту­рен мо­дел, включ­ващ еман­ци­па­ци­я­та на же­ни­те в се­мейс­т­во­то и тях­на­та про­фе­си­о­нал­на ре­а­ли­за­ция.

Пър­ви­ят реф­лекс при бор­ба­та с без­ра­бо­ти­ца­та е же­ни­те да се вър­нат об­рат­но вкъ­щи към до­ма­кин­с­ка­та ра­бо­та, но то­ва ре­ше­ние труд­но мо­же да се ре­а­ли­зи­ра. Не са­мо за­що­то по­ве­че­то же­ни не же­ла­ят от­но­во да се зат­во­рят вкъ­щи и да бъ­дат фи­нан­со­во за­ви­си­ми от съп­ру­зи­те си, но и за­що­то сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не е про­ме­не­на та­ка, че за из­дръж­ка­та на се­мейс­т­во­то са не­об­хо­ди­ми зап­ла­ти­те и на два­ма­та ро­ди­те­ли. Еман­ци­па­ци­я­та е сред ха­рак­те­рис­ти­ки­те на мо­дер­ни­за­ци­я­та, но до­ка­то в за­пад­ни­те ин­дус­т­ри­ал­ни стра­ни же­ни­те дъл­го са се бо­ри­ли за рав­ни пра­ва с мъ­же­те, в со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те дър­жа­ви рав­ноп­ра­ви­е­то е про­въз­г­ла­се­но от но­ва­та власт и се въз­п­ри­е­ма ка­то по­да­ре­но и до­ри на­си­ла на­ло­же­но. Чл. 72 на пър­ва­та ре­пуб­ли­кан­с­ка кон­с­ти­ту­ция от 1947 г. уточ­ня­ва: „То­ва рав­ноп­ра­вие се осъ­щес­т­вя­ва, ка­то на же­на­та се оси­гу­ря­ва на­рав­но с мъ­жа пра­во­то на труд, за ра­вен труд – рав­на зап­ла­та…“ (26) То­зи кон­с­ти­ту­ци­о­нен за­пис ста­ва преч­ка за опи­ти­те же­ни­те да се вър­нат вкъ­щи, за да се пре­о­до­лее без­ра­бо­ти­ца­та. Усе­ти­ли пре­дим­с­т­ва­та на про­фе­си­о­нал­но­то раз­ви­тие, по­ве­че­то бъл­гар­с­ки же­ни не же­ла­ят да се от­ка­жат от не­го и се на­ла­га влас­ти­те да се обър­нат към пар­тий­ни­те ак­ти­вис­ти с мол­ба да на­ка­рат же­ни­те си да ос­во­бо­дят за­е­ма­ни­те длъж­нос­ти.

Не­о­чак­ва­ни­те пос­ле­ди­ци от въз­п­ри­е­тия ка­то спа­си­те­лен за след-Ста­ли­но­вия по­ли­ти­чес­ки екип „про­до­вол­с­т­вен курс“ при­нуж­да­ва но­вия ли­дер То­дор Жив­ков да по­тър­си но­ви ико­но­ми­чес­ки ре­ше­ния. В то­зи слу­чай, как­то и при мно­го дру­ги по-къс­но Жив­ков про­я­вя­ва сво­е­то уме­ние да ре­ша­ва проб­ле­ми­те не чрез пред­ва­ри­тел­но из­г­ра­де­на стра­те­гия, а чис­то праг­ма­тич­но чрез из­п­роб­ва­не на раз­лич­ни ре­ше­ния и по­у­ча­ва­не от греш­ки­те.

В на­ча­ло­то на 1957 г. Бъл­га­рия се до­го­ва­ря с по-раз­ви­ти­те стра­ни Че­хос­ло­ва­кия, ГДР и Съ­вет­с­кия съ­юз „да се из­пол­з­ват ра­ци­о­нал­но бла­гоп­ри­ят­ният кли­мат и поч­ве­ни ус­ло­вия и опи­та на тру­де­щи­те се в НРБ за раз­ви­тие на сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­из­вод­с­т­во в об­ласт­та на про­из­вод­с­т­во­то на прес­ни и пре­ра­бо­те­ни пло­до­ве и зе­лен­чу­ци“ (27). Та­зи спе­ци­а­ли­за­ция би тряб­ва­ло да пре­на­со­чи из­лиш­на­та град­с­ка ра­бот­на ръ­ка към се­ла­та, но то­ва се оказ­ва не­въз­мож­но с ад­ми­нис­т­ра­тив­ни мер­ки. Бив­ши­те се­ля­ни пред­по­чи­тат да бъ­дат без­ра­бот­ни в гра­до­ве­те, от­кол­ко­то да ра­бо­тят в се­ла­та. За­то­ва пър­во­на­чал­но­то съг­ла­сие на Бъл­га­рия да се спе­ци­а­ли­зи­ра в аг­рар­ни­я сек­тор на СИВ не се оказ­ва удач­но за бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка.

Жи­во­тът в гра­да от­к­ри­ва пред бив­ши­те се­ля­ни но­ви въз­мож­нос­ти да се въз­пол­з­ват от бла­га­та на ци­ви­ли­за­ци­я­та, свър­за­ни с град­с­кия бит, как­то и да оси­гу­рят за де­ца­та си по-го­ля­ма со­ци­ал­на мо­бил­ност, глав­но с по­мощ­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на свър­за­ни­те с не­го об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки струк­ту­ри (чав­дар­с­ка, пи­о­нер­с­ка, ком­со­мол­с­ка и пар­тий­на ор­га­ни­за­ция). То­ва вре­ме раж­да и по­го­вор­ка­та „Учи, за да не ра­бо­тиш!“ (тя оче­вид­но е из­мис­ле­на от но­ви­те граж­да­ни с тех­ния все още сел­с­ки ман­та­ли­тет, спо­ред кой­то „труд“ е са­мо фи­зи­чес­ки­ят, до­ка­то ум­с­т­ве­на­та и ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та дей­ност не се въз­п­ри­е­мат ка­то тру­до­ви).

Го­ле­ми­ят проб­лем с град­с­ка­та без­ра­бо­ти­ца, съ­че­тан с ес­тес­т­ве­ния за со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дър­жа­ва стре­меж към все­об­х­ва­тен по­ли­ти­чес­ки кон­т­рол вър­ху на­се­ле­ни­е­то, во­ди до за­си­ле­ни ог­ра­ни­че­ния за за­сел­ва­не в го­ле­ми­те гра­до­ве с по­мощ­та на т. нар. жи­тел­с­т­во. През 1958 г. е раз­ши­рен об­х­ва­тът на На­ред­ба­та за вре­мен­ни ог­ра­ни­че­ния в при­е­ма­не­то на но­ви жи­те­ли, ка­то към ог­ра­ни­че­ни­я­та за ос­нов­ни­те гра­до­ве Со­фия, Плов­див, Вар­на, Бур­гас, Ру­се, Ста­ра За­го­ра и Пле­вен са при­ба­ве­ни и по­ве­че­то ок­ръж­ни цен­т­ро­ве: Бла­го­ев­г­рад, Тол­бу­хин (дн. Доб­рич), Вра­ца, Ко­ла­ров­г­рад (дн. Шу­мен), Па­зар­джик, Ди­мит­ро­во (дн. Пер­ник), Ка­зан­лък, Сли­вен, Ям­бол, Габ­ро­во, Тър­но­во (дн. Ве­ли­ко Тър­но­во), Ди­мит­ров­г­рад, Кър­джа­ли, Хас­ко­во и Гор­на Оря­хо­ви­ца (28).

Нап­рав­ля­ва­на­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка мо­дер­ни­за­ция не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо до раз­ви­ва­ща­та се ин­дус­т­рия и град­с­кия бит. Мно­го съз­на­тел­ни уси­лия са по­ло­же­ни и за

мо­дер­ни­за­ци­я­та на се­ла­та и сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­из­вод­с­т­во

В ре­зул­тат е за­вър­ше­на елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та на се­ла­та, ко­о­пе­ри­ра­не­то на зе­мя­та, в ко­е­то Бъл­га­рия е „пър­ве­нец“ в Из­точ­ния блок, до­ве­ло до за­мя­на­та на тра­ди­ци­он­ни­те ме­то­ди и сред­с­т­ва за об­ра­бот­ка на зе­мя­та с мо­дер­ни аг­ро­ме­то­ди и с ефек­тив­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки ма­ши­ни. Не­мал­ка ро­ля за раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие иг­рае и ма­щаб­на­та прог­ра­ма за из­г­раж­да­не на на­по­и­тел­ни сис­те­ми.

Ус­ло­ви­я­та за мо­дер­ни­за­ция на сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­из­вод­ство са об­съ­де­ни и при­е­ти на пле­нум на ЦК на БКП на 11 но­ем­в­ри 1958 г.(29). Вяр­но е, че те са част от ха­рак­тер­ния за со­ци­а­лиз­ма во­лун­та­ри­зъм, кой­то в слу­чая обя­вя­ва, че чрез ско­ко­об­раз­но раз­ви­тие мо­же да се из­пъл­ни пе­ти­лет­ка­та за три го­ди­ни. Не­за­ви­си­мо от не­ре­а­лис­тич­ния ха­рак­тер на за­да­чи­те, уси­ли­я­та за из­пъл­не­ни­е­то им се от­ра­зя­ват по­ло­жи­тел­но вър­ху се­ло­то.

Елек­т­ри­фи­ка­ци­я­та е пос­лед­ва­на от бла­го­ус­т­ройс­т­во и ка­на­ли­за­ция, се­ля­ни­те се за­мог­ват, из­г­раж­дат но­ви мо­дер­ни до­мо­ве, дър­жа­ва­та ин­вес­ти­ра в из­г­раж­да­не­то на но­ви кмет­с­т­ва, учи­ли­ща, кул­тур­ни до­мо­ве (в ко­и­то се по­ме­ща­ват чи­та­ли­ще, ки­но, драм­със­тав и дру­ги фор­ми на са­мо­дей­ност), ме­ди­цин­с­ки цен­т­ро­ве (в по-го­ле­ми­те се­ла бол­ни­ци). Офи­ци­ал­но обя­ве­на­та цел е да се оси­гу­ри без­п­лат­но­то об­ра­зо­ва­ние и здра­ве­о­паз­ва­не, да се нап­ра­ви кул­ту­ра­та дос­тъп­на за всич­ки и да се из­рав­ни рав­ни­ще­то на жи­во­та в се­ло­то с то­ва в гра­да. В след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия към те­зи це­ли се до­ба­вя и стре­ме­жът да се за­дър­жи миг­ра­ци­я­та на се­ля­ни­те към гра­да, а от­там и на­рас­т­ва­щия де­мог­раф­с­ки проб­лем. Не­за­ви­си­мо от раз­ли­ка­та меж­ду це­ли и ре­а­ли­за­ция, как­то и от ви­со­ка­та це­на (от­къс­ва­не­то на се­ля­ни­те от соб­с­т­ве­ност­та вър­ху зе­мя­та) за бъл­гар­с­ко­то се­ло епо­ха­та на со­ци­а­лиз­ма съв­па­да с не­го­ва­та мо­дер­ни­за­ция.

По­ли­ти­чес­ки­ят опит от 50-те го­ди­ни бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка да се пре­о­ри­ен­ти­ра от про­миш­ле­ния към аг­рар­ния сек­тор прик­люч­ва бър­зо. И то не за­що­то но­во­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­т­во с Жив­ков не ис­ка да се под­чи­ни на ид­ва­щи­те от Мос­к­ва ука­за­ния, а за­що­то вне­зап­но­то пре­ус­та­но­вя­ва­не на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та пре­диз­вик­ва ог­ром­ни ико­но­ми­чес­ки и со­ци­ал­ни проб­ле­ми. Про­то­ко­ли­те от за­се­да­ни­я­та на СИВ по­каз­ват, че по-раз­ви­ти­те стра­ни (ГДР, Че­хос­ло­ва­кия, Пол­ша, Ун­га­рия) пред­по­чи­тат раз­по­ло­же­ни­те на юг Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния или Ал­ба­ния да се спе­ци­а­ли­зи­рат в аг­рар­но­то про­из­вод­с­т­во, но не ус­пя­ват да по­лу­чат съг­ла­си­е­то на бал­кан­с­ки­те стра­ни, тъй ка­то све­тов­ни­те це­ни на сел­с­кос­то­пан­с­ки­те сто­ки са мно­гок­рат­но по-нис­ки от те­зи на про­миш­ле­на­та про­дук­ция. На Ос­ма­та се­сия на СИВ, про­ве­де­на в Мос­к­ва меж­ду 10 и 13 де­кем­в­ри 1957 г., Бъл­га­рия се опит­ва да се пре­бо­ри за за­паз­ва­не на трай­ни­те це­ни в СИВ, ко­и­то да не след­ват спа­да­не­то на аг­рар­ни­те це­ни на све­тов­ния па­зар, но ос­та­ва изо­ли­ра­на и е при­ну­де­на да се при­ми­ри (30).

Не­ус­пе­хът с це­ни­те по­каз­ва на бъл­гар­с­ки­те ико­но­мис­ти и по­ли­ти­ци, че един­с­т­ве­на­та въз­мож­ност за раз­ви­тие е Бъл­га­рия да по­лу­чи от СИВ про­миш­ле­на спе­ци­а­ли­за­ция. На 27 яну­а­ри 1958 г. на за­се­да­ние на По­лит­бю­ро на ЦК на БКП ка­те­го­рич­но­ е за­я­ве­но: „То­ва е ука­за­ние, че по тая ли­ния въз­мож­нос­ти­те са ог­ра­ни­че­ни, не­за­ви­си­мо че из­ник­ва и въп­ро­сът с ес­тес­т­ве­ния при­раст на на­се­ле­ни­е­то. Сле­до­ва­тел­но ос­но­вен път за раз­ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те е по-на­тъш­но­то ин­дус­т­ри­а­ли­а­зи­ра­не с ви­со­ки тем­по­ве на стра­на­та. Ка­то пър­ва въз­мож­ност се очер­та­ва до­бив­на­та про­миш­ле­ност… вто­ра­та въз­мож­ност е пре­ра­бот­ва­тел­на­та про­миш­ле­ност.“ (31) Та­ка ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та от­но­во ста­ва им­пе­ра­тив за след­во­ен­на­та бъл­гар­с­ка ико­но­ми­ка.

След по­ли­ти­ко-ико­но­ми­чес­кия пов­рат през вто­ра­та по­ло­ви­на на 50-те го­ди­ни ве­че не се ос­пор­ва не­об­хо­ди­мост­та от ин­дус­т­ри­а­ли­зи­ра­не и мо­дер­ни­зи­ра­не на Бъл­га­рия. Спо­ро­ве­те оба­че не за­тих­ват, а тръг­ват в дру­га по­со­ка.

От 60-те до 80-те го­ди­ни вни­ма­ни­е­то е със­ре­до­то­че­но вър­ху ме­ха­низ­ми­те за ус­ко­ря­ва­не на раз­ви­ти­е­то, при ко­е­то ста­ва ду­ма не за след­ва­не­то на съ­вет­с­кия опит, а за

ус­во­я­ва­не­ на за­пад­ния опит

В сре­да­та на 60-те го­ди­ни в це­лия Из­то­чен блок за­поч­ват ико­но­ми­чес­ки ре­фор­ми, на­со­че­ни към раз­ши­ря­ва­не на от­ри­ча­ни­те пре­ди то­ва па­зар­ни ме­ха­низ­ми и ин­ди­ви­ду­ал­но сти­му­ли­ра­не, чи­я­то пос­ле­ди­ца не­ми­ну­е­мо е со­ци­ал­но­то раз­с­ло­е­ние (ма­кар и не­го­ля­мо за­ра­ди ог­ра­ни­че­ни­я­та вър­ху час­т­на­та соб­с­т­ве­ност) (32). Не­об­хо­ди­мост­та от про­ме­ни е мо­ти­ви­ра­на с из­чер­п­ва­не на ек­с­тен­зив­ни­те въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие (из­г­раж­да­не­то на но­ви пред­п­ри­я­тия) и не­об­хо­ди­мост­та от ин­тен­зи­фи­ка­ция с по­мощ­та на но­ви­те пос­ти­же­ния на на­у­ка­та и тех­ни­ка­та.

Вер­ни на ре­во­лю­ци­он­на­та си ре­то­ри­ка, влас­ти­те в Из­точ­на Ев­ро­па на­ри­чат на­рас­т­ва­що­то учас­тие на на­у­ка­та и тех­ни­ка­та в ре­ал­но­то про­из­вод­с­т­во на­уч­но-тех­ни­чес­ка ре­во­лю­ция и тя ста­ва ед­на от пос­то­ян­ни­те дър­жав­ни це­ли, ка­то съ­че­та­ва ре­во­лю­ци­он­но-ре­фор­ма­тор­с­кия па­тос с прос­ве­ти­тел­с­ка­та идея за ро­ля­та на на­у­ка­та и тех­ни­ка­та в об­щес­т­во­то.

Всич­ки опи­ти за ус­ко­ря­ва­не на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие през пос­лед­ни­те три де­се­ти­ле­тия от съ­щес­т­ву­ва­не­то на дър­жав­ния со­ци­а­ли­зъм в Бъл­га­рия са обър­на­ти на За­пад. Та­ка е и през 60-те го­ди­ни, ко­га­то се тър­си от­ва­ря­не­то към све­тов­ния па­зар. Та­ка е и по вре­ме на раз­вед­ря­ва­не­то през 70-те го­ди­ни, ко­га­то е пре­о­до­ля­но стъ­пис­ва­не­то от Праж­ка­та про­лет’68 и ма­со­во се съз­да­ват сме­се­ни ком­па­нии, ре­гис­т­ри­ра­ни в за­пад­ни дър­жа­ви с цел да се раз­ви­ят но­ви про­из­вод­с­т­ва, да се по­тър­сят сво­бод­ни па­за­ри за бъл­гар­с­ки­те сто­ки и да се до­би­ят уме­ния за при­вик­ва­не към ус­ло­ви­я­та на сво­бод­на кон­ку­рен­ция(33).

През 80-те го­ди­ни чрез сме­се­ни­те пред­п­ри­я­тия се пра­вят опи­ти за за­о­би­ка­ля­не на ог­ра­ни­че­ни­я­та на КО­КОМ, на­ло­же­ни от Вто­ра­та сту­де­на вой­на, ка­то в цен­тъ­ра на вни­ма­ни­е­то про­дъл­жа­ва да бъ­де За­па­дът (34).

Пос­лед­ни­ят опит за ико­но­ми­чес­ка мо­дер­ни­за­ция на Бъл­га­рия е за­поч­нат в сре­да­та на 1987 г. в ус­ло­ви­я­та на ре­фор­ма­тор­с­ки на­тиск от стра­на на но­вия съ­вет­с­ки ли­дер Ми­ха­ил Гор­ба­чов. То­га­ва Т. Жив­ков лан­си­ра т. нар. Юл­с­ка кон­цеп­ция, ко­я­то пред­виж­да ме­ха­низ­ми за въ­веж­да­не на па­за­рен ка­пи­та­ли­зъм при за­паз­ва­не на по­ли­ти­чес­кия мо­но­пол в ръ­це­те на БКП (35). То­зи опит е пре­къс­нат не по ико­но­ми­чес­ки, а по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни със сва­ля­не­то на Жив­ков от власт на 10 но­ем­в­ри 1989 г. То­зи акт всъщ­ност пос­та­вя на­ча­ло­то на пре­хо­да на Бъл­га­рия от дър­жа­вен со­ци­а­ли­зъм от съ­вет­с­ки тип към па­зар­на ико­но­ми­ка и по­ли­ти­чес­ки плу­ра­ли­зъм от за­пад­но­ев­ро­пейс­ки тип.

Ре­зул­та­ти­те от со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция са ви­ди­ми – до 1989 г. Бъл­га­рия из­ця­ло про­ме­ня об­ли­ка си. От аг­рар­на стра­на тя се прев­ръ­ща в ур­ба­ни­зи­ра­на дър­жа­ва с 67% град­с­ко на­се­ле­ние, ос­нов­на­та част от БВП се про­из­веж­да от про­миш­ле­ност­та, вся­ко се­мейс­т­во при­те­жа­ва ра­ди­о­апа­ра­ти, те­ле­ви­зо­ри и хла­дил­ни­ци, нег­ра­мот­ност­та е пре­о­до­ля­на до­ри и в та­ки­ва проб­лем­ни гру­пи ка­то ци­ган­с­ко­то на­се­ле­ние, ця­ло­то бъл­гар­с­ко на­се­ле­ние е об­х­ва­на­то от здрав­на­та сис­те­ма и е здрав­но и пен­си­он­но оси­гу­ре­но. Вяр­но е, че рав­ни­ще­то на жи­вот не е мно­го ви­со­ко, но през 1989 г. то е 45% от сред­но­то в то­га­ваш­на­та Ев­ро­пейс­ка ико­но­ми­чес­ка об­щ­ност, до­ка­то в на­ча­ло­то на 2007 г. все още е 33%, въп­ре­ки при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­га­рия към Ев­ро­пейс­кия съ­юз.

Не по-мал­ко ви­ди­ми са оба­че и не­дос­та­тъ­ци­те на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция. Още в го­ди­ни­те на со­ци­а­лиз­ма се про­я­вя­ва и пре­диз­вик­ва заг­ри­же­ност де­мог­раф­с­ка­та кри­за. В края на 1967 г. ръ­ко­вод­с­т­во­то на БКП пос­ве­ща­ва спе­ци­ал­но об­съж­да­не на на­ма­ля­ва­ща­та раж­да­е­мост, на ко­е­то ка­то ос­нов­ни при­чи­ни са по­со­че­ни най-зна­чи­ми­те при­до­бив­ки на мо­дер­ни­за­ци­я­та: ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та, еман­ци­па­ци­я­та, на­ма­ля­ва­не­то на дет­с­ка­та смър­т­ност (36).

Сред спе­ци­фич­ни­те не­дос­та­тъ­ци на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция е ней­на­та пре­ко­мер­на по­ли­ти­за­ция, зат­руд­ня­ва­ща сво­бод­но­то раз­ви­тие и ико­но­ми­чес­ка­та ефек­тив­ност. В край­на смет­ка за­гу­бе­но­то от Съ­вет­с­кия съ­юз ико­но­ми­чес­ко със­те­за­ние със Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти до­веж­да до рух­ва­не на сис­те­ма­та в це­лия Из­то­чен блок, рес­пек­тив­но и в Бъл­га­рия.

След пов­ра­та от но­ем­в­ри 1989 г. въп­ро­сът ве­че е кое от пос­ти­же­ни­я­та на мо­дер­ни­за­ци­я­та ще се за­па­зи и как в но­ви­те де­мок­ра­тич­ни ус­ло­вия ще ево­лю­и­ра бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во. Па­тер­на­лис­тич­ни­ят ха­рак­тер на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция съз­да­ва и дру­га опас­ност – по­ве­че­то от пос­ти­же­ни­я­та й са обя­ве­ни и ре­а­ли­зи­ра­ни от­го­ре, от власт­та, без да са по­ис­ка­ни и из­во­ю­ва­ни от граж­да­ни­те, за­то­ва след рух­ва­не­то на сис­те­ма­та те се ин­тер­п­ре­ти­рат ка­то част от нея, а не от граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во.

Рух­ва­не­то на дър­жав­ния со­ци­а­ли­зъм в ця­ла Из­точ­на Ев­ро­па пре­диз­вик­ва въл­на от ан­ти­ко­му­ни­зъм, кой­то оп­ре­де­ля ця­ла­та след­во­ен­на мо­дер­ни­за­ция ка­то еле­мент от ко­му­низ­ма. В Бъл­га­рия про­це­сът се за­ба­вя, тъй ка­то на пър­ви­те де­мок­ра­тич­ни из­бо­ри от 10-17 юни 1990 г. аб­со­лют­на из­бор­на по­бе­да пе­че­ли БСП, как­то се пре­и­ме­ну­ва през ап­рил 1990 г. на БКП, но раз­г­раж­да­не­то на сис­те­ма­та не мо­же да бъ­де из­бег­на­то. За­ба­вя­не­то до­веж­да до­ри до по-го­ля­мо ожес­то­че­ние след 1992 г., ко­га­то за­поч­ва ма­щаб­ни­ят опит за рес­тав­ра­ция на пред­во­ен­ни­те от­но­ше­ния. На­ред с рес­ти­ту­ци­я­та (въз­с­та­но­вя­ва­не на соб­с­т­ве­ност­та от­п­ре­ди на­ци­о­на­ли­за­ци­я­та от 1947 г.) за­поч­ва ши­ро­ка про­па­ган­да, иде­а­ли­зи­ра­ща пред­во­ен­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия, в хо­да на ко­я­то гу­бят ле­ги­тим­ност­та си мно­го от пос­ти­же­ни­я­та на мо­дер­ни­за­ци­я­та.

На въл­на­та на рес­тав­ра­ци­я­та в бъл­гар­с­ка­та пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ка си­ту­а­ция се ут­вър­ж­да­ват не­ог­ра­ни­че­ни­ят ин­ди­ви­ду­а­ли­зъм, не­о­ли­бе­рал­ни­те цен­нос­ти, съ­че­та­ни с ксе­но­фоб­с­ки на­ци­о­на­ли­зъм и ре­ли­ги­оз­ни пред­раз­съ­дъ­ци, за смет­ка на ху­ма­низ­ма, со­ци­ал­на­та спра­вед­ли­вост, еман­ци­па­ци­я­та и со­ци­ал­на­та дър­жа­ва (37). С дру­ги ду­ми, пос­ти­же­ни­я­та на мо­дер­ни­за­ци­я­та от­с­тъп­ват на пред­мо­дер­ни идеи и прак­ти­ки. За­то­ва най-го­ле­ми­ят ми­нус на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та мо­дер­ни­за­ция се оказ­ва тяс­на­та й връз­ка с по­ли­ти­чес­кия мо­дел на со­ци­а­лиз­ма, рух­ва­не­то на кой­то пов­ли­ча със се­бе си и мно­го от пос­ти­же­ни­я­та й.

Бе­леж­ки
(1) След Пър­ва­та све­тов­на вой­на аг­ра­риз­мът се въз­п­ри­е­ма ка­то сре­ден „тре­ти“ път меж­ду ка­пи­та­лиз­ма и со­ци­а­лиз­ма. Вър­ху та­зи те­за из­г­раж­да сво­я­та „със­лов­на те­о­рия“ и Алек­сан­дър Стам­бо­лийс­ки. Той се оказ­ва един­с­т­ве­ни­ят от всич­ки из­точ­но­ев­ро­пейс­ки аг­ра­рис­ти, кой­то по­лу­ча­ва въз­мож­ност да ре­а­ли­зи­ра те­о­ри­я­та си: Тан­чев, Е. Дър­жав­но-прав­ни­те въз­г­ле­ди на Алек­сан­дър Стам­бо­лийс­ки. Со­фия, 1984; Пет­ро­ва, Д. Са­мос­то­я­тел­но­то уп­рав­ле­ние на БЗНС 1920-1923. С., 1988; Ба­е­ва, И. Аг­ра­риз­мът – ре­фор­мис­т­ка иде­о­ло­гия за пре­ус­т­ройс­т­во­то на све­та – Ис­то­рия, № 5 – 6, 1992, 97-103; Аг­ра­риз­мът ка­то иде­о­ло­гия на сел­с­ки­те дви­же­ния в Бъл­га­рия и Пол­ша до Вто­ра­та све­тов­на вой­на – Го­диш­ник на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“, Ис­то­ри­чес­ки фа­кул­тет, Том 84-85, С., 1999, 183-210.
(2) На­ро­дът про­тив фа­шиз­ма 1939/1945. Ис­то­ри­чес­ки очерк за ан­ти­фа­шис­т­ка­та бор­ба на бъл­гар­с­кия на­род по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Со­фия, 1983; Вто­ра­та све­тов­на вой­на, Бъл­га­рия и след­во­ен­ни­ят свят. Во­ен­но из­да­тел­с­т­во, 2005; Вто­ра­та све­тов­на вой­на и Бъл­га­рия, 1939-1947. ИК „Жаж­да“, Сли­вен, 2006.
(3) Иде­я­та за съз­да­ва­не на ши­ро­ка ко­а­ли­ция е лан­си­ра­на от бъл­гар­с­кия ко­му­нист Ге­ор­ги Ди­мит­ров още на Сед­мия кон­г­рес на Ко­му­нис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал през ля­то­то на 1935 г. (Ди­мит­ров, Г. Съ­чи­не­ния, Т. 10, 25-192) Тя оба­че е осъ­щес­т­ве­на ед­ва ко­га­то на 17 юли 1942 г. ра­ди­ос­тан­ция „Хрис­то Бо­тев“, из­лъч­ва­ща от Съ­вет­с­кия съ­юз, пред­ла­га Прог­ра­ма за съз­да­ва­не на Оте­чес­т­вен фронт. Въ­о­ръ­же­на­та бор­ба на бъл­гар­с­кия на­род про­тив фа­шиз­ма (1941-1944). До­ку­мен­ти. Со­фия, 1962, с. 122.
(4) Най-пъл­но про­це­сът на прев­зе­ма­не на власт­та е прос­ле­ден в: Пет­ро­ва, С. Де­ве­то­сеп­тем­в­рийс­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка ре­во­лю­ция 1944. Со­фия, 1981.
(5) На­род­на де­мок­ра­ция или дик­та­ту­ра. Хрис­то­ма­тия по ис­то­рия на Бъл­га­рия 1944-1948. Со­фия, 1992. Съст. Л. Ог­ня­нов, М. Ди­мо­ва, М. Лал­ков.
(6) За пе­ри­о­да пре­ди Вто­ра­та све­тов­на вой­на та­зи ико­но­ми­чес­ка обус­ло­ве­ност е ана­ли­зи­ра­на от ико­но­мис­та Ру­мен Ав­ра­мов. Ав­ра­мов, Р. Сто­пан­с­ки­ят век на Бъл­га­рия. Со­фия, 2001.
(7) Пре­ди ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та при­със­т­ви­е­то на дър­жав­ния сек­тор в про­миш­ле­ност­та не е го­ля­мо: 28,9% от за­е­ти­те ли­ца и 33,5% от стой­ност­та на про­из­ве­де­на­та про­дук­ция. Мар­че­ва, И. Ин­дус­т­ри­ал­на­та по­ли­ти­ка в Бъл­га­рия (1944-1958). В: Стра­ни­ци от бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия. Съ­би­тия, раз­мис­ли, лич­нос­ти. Т. 2. Со­фия, 1993, с. 117.
(8) Пак там, с. 118.
(9) Зла­тев, З. Две­го­диш­ни­ят на­род­нос­то­пан­с­ки план (1947-1948). – Ве­ко­ве, 1980, кн. 5, 17-31.
(10) За­си­ле­на­та ро­ля на дър­жа­ва­та при опи­ти­те за мо­дер­ни­за­ция се про­я­вя­ва още при уп­рав­ле­ни­е­то на Сте­фан Стам­бо­лов (1887-1894), въз­п­ри­е­ман от мно­го бъл­гар­с­ки ис­то­ри­ци ка­то „бъл­гар­с­ки Бис­марк“.
(11) Hobsbawm, Eric. Age of Extremes. The Short Twentieth Century 1914-1991., Abacus, 1994, р. 376.
(12) Зла­тев, З. Бъл­га­ро-съ­вет­с­ки ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния (1944-1958). С., 1986, 30-43; Ка­ли­но­ва, Е. Пре­о­ри­ен­та­ци­я­та на бъл­гар­с­ка­та вън­ш­на тър­го­вия (сеп­тем­в­ри 1944-1949 г.) – В: Бъл­га­ро-гер­ман­с­ка на­уч­на кон­фе­рен­ция. Со­фия, 2000; Мар­че­ва, И. За ня­кои ас­пек­ти на бъл­га­ро-съ­вет­с­ки­те тър­гов­с­ко-ико­но­ми­чес­ки от­но­ше­ния след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. – Ми­на­ло, 1997, кн. 2, 77-84.
(13) Зла­тев, З. Внеш­няя эко­но­ми­чес­кая по­ли­ти­ка Бол­га­рии (1944-1949). – Bulgarian Historical Review, 1996, vol. 2, 56-92.
(14) Ни­ко­ва, Г. Пла­нът Мар­шал, ев­ро­пейс­ки­те си­ли и Бъл­га­рия. – Ис­то­ри­чес­ки прег­лед, 1993, кн. 4-5, 63-66.
(15) Пе­ти кон­г­рес на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, 18-25. ХII. 1948 г. Сте­ног­раф­с­ки про­то­ко­ли. Со­фия, 1949, 147-158.
(16) В пос­т­ро­я­ва­не­то на мос­та се включ­ват пра­ви­тел­с­т­ва­та на Бъл­га­рия, Пол­ша, Ру­мъ­ния, Съ­вет­с­кия съ­юз, Ун­га­рия и Че­хос­ло­ва­кия. Бъл­га­рия по­лу­ча­ва съ­вет­с­ки кре­дит, а дру­ги­те три цен­т­рал­но­ев­ро­пейс­ки при­я­тел­с­ки стра­ни учас­т­ват в бъл­га­ро-ру­мън­с­ка­та ор­га­ни­за­ция „Ду­нав-мост“. Ба­е­ва, И, Е. Ка­ли­но­ва. Пър­во­то де­се­ти­ле­тие на бъл­гар­с­ка­та вън­ш­на по­ли­ти­ка, 1944-1955. Со­фия, 2002, 157.
(17) VII кон­г­рес на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Сте­ног­раф­с­ки про­то­кол. Со­фия, 1958, с. 37, 620.
(18) Спо­ред преб­ро­я­ва­не­то от 1946 г. в се­ла­та жи­ве­ят 75,3% от бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние.
(19) Мар­че­ва, И. Со­ци­ал­ни из­ме­ре­ния на ур­ба­ни­за­ци­я­та в Бъл­га­рия след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. – Balkanistic Forum, 2`97, 124.
(20) Ста­тис­ти­чес­ки спра­воч­ник. Со­фия, 1998, с. 5.
(21) Пак там.
(22) Цен­т­ра­лен дър­жа­вен ар­хив (ЦДА), оп.6, а.е. 3585, л.61-79.
(23) Tomaszewski, J. Bulgaria 1944-1971. Trudna droga do socjalizmu. Warszawa, 1989, 216-230.
(24) Бъл­гар­с­ки кон­с­ти­ту­ции и кон­с­ти­ту­ци­он­ни про­ек­ти. Со­фия, 1990, с. 50.
(25) Мар­че­ва, И. Со­ци­ал­ни из­ме­ре­ния на…, с. 130.
(26) Бъл­гар­с­ки кон­с­ти­ту­ции и…, с. 49.
(27) ЦДА, ф.1 Б оп.6, а.е. 3234, л.173-175.
(28) Офи­ци­ал­ни­ят мо­тив е ряз­ко на­рас­на­ли­ят брой на на­се­ле­ни­е­то им след 1946 г., но ис­тин­с­ка­та при­чи­на е бор­ба­та с град­с­ка­та без­ра­бо­ти­ца. Пак там, л. 84-91.
(29) Пак там, оп.5, а.е. 357, л.2-30.
(30) Жив­ков не ус­пя­ва да за­щи­ти сво­я­та по­зи­ция не са­мо в СИВ, но и в пре­ки пре­го­во­ри със съ­вет­с­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во. ЦДА, ф.1 Б, оп.6, а.е. 3471, л. 9-13; а.е. 3523, л.6-14; а.е. 366, 26-32.
(31) Пак там, а.е. 3523, л. 9-10.
(32) Бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­чес­ка ре­фор­ма е об­съ­де­на и одоб­ре­на в сре­да­та на 60-те го­ди­ни. ЦДА, ф. 1 Б, оп. 34, а.е. 16 (29 ок­том­в­ри – 9 но­ем­в­ри 1965 г.), а. е. 30 (26-28 ап­рил 1966 г.).
(33) През 1973 г. е съз­да­ден спе­ци­а­лен „фонд за фи­нан­си­ра­не на зад­г­ра­нич­ни­те дру­жес­т­ва“, в кой­то пос­тъп­ват 20% от пе­чал­би­те на зад­г­ра­нич­ни­те дру­жес­т­ва. Съз­да­де­ни са об­що 295 дру­жес­т­ва в раз­ви­ти­те и раз­ви­ва­щи­те се стра­ни. За тях на 25 фев­ру­а­ри 1983 г. е из­да­де­но спе­ци­ал­но Пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет. Би­ков, Р., М. Ми­цев, Н. На­чев. Ико­но­ми­чес­ка­та кри­за в Бъл­га­рия: при­чи­ни и пос­ле­ди­ци. Со­фия, 1992, 121-122.
(34) До­ри и ко­га­то ста­ва ду­ма за по-тес­ни връз­ки с да­ле­ко­из­точ­на Япо­ния. Вж.: Дой­нов, О. Спо­ме­ни. Со­фия, 2002.
(35) ЦДА, ф. 1 Б, оп.65, а.е.83, оп.68, а.е. 3541.
(36) Пак там, оп.34, а.е.89, л.43-45.
(37) Ман­чев, Б. Пос­т­ко­му­нис­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция: три го­ди­ни по-къс­но. В. „Кул­ту­ра“, 9 март 2007 г., бр. 9.