“ИЗБРАХ ДА БЪДА АДВОКАТ НА ДЯВОЛА”

0
196

„Сто ча­са с Фи­дел“ е заг­ла­ви­е­то на кни­га – ин­тер­вю с ку­бин­с­кия ли­дер, на­пи­са­на от из­вес­т­ния ин­те­лек­ту­а­лец и ди­рек­тор на френския месечник „Le Monde diplomatique“ Иг­на­сио Ра­мо­не. Кни­га­та, осо­бе­но ней­но­то вто­ро из­да­ние, в ко­е­то Фи­дел Кас­т­ро е до­ба­вил лич­но око­ло сто стра­ни­ци не­пуб­ли­ку­ва­ни до­ку­мен­ти и ко­рес­пон­ден­ция, бе­ле­жи ог­ро­мен ус­пех на све­тов­ни­те книж­ни па­за­ри. Автор-ските й права са продадени вече в над двадесет страни. В края на та­зи го­ди­на се очак­ва тя да из­ле­зе и на бъл­гар­с­ки език.
Иг­на­сио Ра­мо­не гос­ту­ва в Бъл­га­рия от 9 до 12 май 2007 г. по по­ка­на на в. „Монд дип­ло­ма­тик“ – бъл­гар­с­ко из­да­ние на „Le Monde diplomatique“. На сре­ща в ку­бин­с­ко­то по­сол­с­т­во в Со­фия той пред­с­та­ви кни­га­та си за Кас­т­ро и от­го­во­ри на мно­го въп­ро­си, свър­за­ни с ра­бо­та­та по нея и с меж­ду­на­род­но­то ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ко дви­же­ние, на ко­е­то Ра­мо­не е един от идей­ни­те вдъх­но­ви­те­ли и ръ­ко­во­ди­те­ли. “Но­во вре­ме” пред­ла­га на чи­та­те­ли­те си та­зи из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­на бе­се­да.

Директорът на “Льо Монд дипломатик” за своите сто часа с Фидел Кастро

Иг­на­сио Ра­мо­не: Бих ис­кал да бла­го­да­ря на г-н пос­ла­ни­ка на Ку­ба и на мо­и­те при­я­те­ли Вен­ко Къ­нев и Юрий Бо­ри­сов за лю­без­ност­та им да ор­га­ни­зи­рат то­ва пред­с­та­вя­не на кни­га­та ми „Сто ча­са с Фи­дел“ в Со­фия. Ис­кам съ­що та­ка да споделя, че за мен е го­ля­ма ра­дост да бъ­да от­но­во в Со­фия, къ­де­то ид­вам за вто­ри път. Пър­во бих ис­кал да ка­жа за­що нап­исах та­зи кни­га. Ини­ци­а­ти­ва­та бе­ше моя. То­ва не е офи­ци­ал­на кни­га на Ку­ба, ни­то се дъл­жи на ре­ше­ние на Фи­дел Кас­т­ро, кой­то пър­во­на­чал­но смя­та­ше, че не раз­по­ла­га с вре­ме за подобна дейност. Моето време също беше недостатъчно, за да ра­бо­тя по та­ка­ва кни­га. Но ка­то наб­лю­да­тел на меж­ду­на­род­на­та по­ли­ти­ка смя­тах, че би би­ло мно­го нес­п­ра­вед­ли­во лич­ност ка­то Фи­дел Кас­т­ро да не ос­та­ви ме­мо­а­ри или да не на­пи­ше сво­я­та би­ог­ра­фия. Той мо­же да е спор­на лич­ност, но без­ съм­не­ние е ед­на е ед­на от най-важ­ни­те фи­гу­ри през пос­лед­ни­те 60 го­ди­ни. Кас­т­ро дейс­т­ви­тел­но ми пот­вър­ди, че ня­ма на­ме­ре­ние да пи­ше ав­то­би­ог­ра­фия, ни­то ме­мо­а­ри. Аз му опонирах, че би би­ло важ­но не са­мо за меж­ду­на­род­на­та чи­та­тел­с­ка­та пуб­ли­ка, но и за но­во­то по­ко­ле­ние в Ку­ба да бъ­де по-доб­ре поз­нат не­го­ви­ят път, как­то и хо­дът на ре­во­лю­ци­я­та.

Мис­лех, че е важ­но Фи­дел Кас­т­ро лич­но да да­де от­го­во­ри на всич­ки кри­ти­ки, ко­и­то се от­п­ра­вят към ку­бин­с­ка­та ре­во­лю­ция. Той е ед­на от най-кри­ти­ку­ва­ни­те лич­нос­ти в меж­ду­на­род­ни­те сред­с­т­ва за ма­со­ва ко­му­ни­ка­ция, а те мно­го ряд­ко, да не ка­жа ни­ко­га, не му да­ват ду­ма­та. Гос­под­с­т­ва­щи­те в меж­ду­на­ро­ден ма­щаб ме­дии во­дят пос­то­я­нен про­цес сре­щу Ку­ба. Аз лич­но не съм про­тив да се да­ва оцен­ка на ко­я­то и да е лич­ност или про­цес, но оцен­ка­та, на ко­я­то се под­ла­га Ку­ба, е мно­го осо­бе­на. Тя пред­с­тав­ля­ва един про­цес, в кой­то един­с­т­ве­но про­ку­ро­ри­те имат ду­ма­та. За­щи­та­та ня­ма пра­во да се про­из­на­ся. Из­каз­ва­не­то на за­щи­та­та се дис­к­ва­ли­фи­ци­ра, а об­ви­ня­е­ми­ят съ­що ня­ма ду­ма­та. Смя­там, че ако се ор­га­ни­зи­ра съд над ку­бин­с­ка­та ре­во­лю­ция, нор­мал­но е кри­тич­но нас­т­ро­е­ни­те да мо­гат да се из­каз­ват, но съ­що е нор­мал­но да го­во­ри и об­ви­ня­е­ми­ят, за­що­то един­с­т­ве­но по то­зи на­чин чо­век, кой­то не е за­ел оп­ре­де­ле­на по­зи­ция, ще мо­же да си съз­да­де обек­тив­на пред­с­та­ва. За­то­ва ко­га­то за­го­во­рих­ме с Фи­дел Кас­т­ро по про­ек­та за та­зи кни­га, аз ка­зах, че ще иг­рая ро­ля­та на „ад­во­кат на дя­во­ла“, то­ест в кни­га­та ще вклю­чим це­лия ка­та­лог от уп­ре­ци, кри­ти­ки и об­ви­не­ния към ре­во­лю­ци­я­та и към Фи­дел Кас­т­ро.

В ни­то един мо­мент той не по­же­ла да се за­поз­нае с въп­ро­си­те, не ка­за та­зи или она­зи те­ма ня­ма да раз­г­леж­да­ме. С го­ля­мо вни­ма­ние, с го­ля­мо ува­же­ние, бих ка­зал с го­ля­ма скром­ност, от­го­во­ри на всич­ки­те въп­ро­си, ня­кои от ко­и­то са дос­та ос­т­ри. Прие да от­де­лим мно­го вре­ме на та­зи кни­га, не­за­ви­си­мо от раз­нос­т­ран­на­та му дей­ност. Ре­ших­ме, че за ин­тер­вю­то са не­об­хо­ди­ми 100 ча­са, но пре­ка­рах­ме за­ед­но мно­го по­ве­че. Кни­га­та е ра­бо­те­на в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни: 2003, 2004 и 2005. Сни­ман е и се­демча­сов филм, из­лъч­ван по те­ле­ви­зи­я­та – се­дем пъ­ти по един час. Ми­на­ла­та го­ди­на, ко­га­то кни­га­та из­ле­зе за пър­ви път в Ис­па­ния, ня­кои кри­ти­ци ка­за­ха, че то­ва би­ла из­мис­ле­на кни­га, Фи­дел Кас­т­ро ве­че бил ум­рял, а ин­тер­вю­та­та би­ли сгло­бе­ни на ба­за­та на не­го­ви ре­чи и дру­ги до­ку­мен­ти. То­ва об­ви­не­ние се ти­ра­жи­ра­ше в Ин­тер­нет и се на­ло­жи ис­пан­с­ки­ят из­да­тел да добави към кни­га­та DVD с ед­но­ча­сов от­къс от ин­тер­вю­то.

Кни­га­та се стре­ми да от­го­во­ри на оно­ва, ко­е­то аз на­ри­чам „за­гад­ка­та“ Фи­дел Кас­т­ро. Стре­ми се да обяс­ни как ед­но де­те, ро­де­но в сел­с­ка сре­да, и то твър­де изос­та­на­ла, от­да­ле­че­на от ду­хов­ни­те цен­т­ро­ве на Ку­ба, в нис­ко кул­тур­но, нап­ра­во не­кул­тур­но се­мейс­т­во, с един мно­го ре­ак­ци­о­нен ба­ща (Кас­т­ро за пър­ви път раз­к­ри­ва, че ба­ща му е бил фран­кист); как то­ва де­те, въз­пи­та­но пре­дим­но от йе­зу­и­ти­те (и не ста­ва въп­рос за днеш­ни­те йе­зу­и­ти, ко­и­то са мно­го прог­ре­сив­ни, а за ис­пан­с­ки йе­зу­и­ти от 40-те го­ди­ни, ко­и­то са би­ли изключително ре­ак­ци­он­ни, проф­ран­кис­т­с­ки нас­т­ро­е­ни), как то­ва мом­че, ко­е­то след­ва пра­во с де­ца­та на оли­гар­хи­я­та, с ели­та на то­га­ваш­на Ку­ба, тръг­ва по пъ­тя на ре­во­лю­ци­я­та? При положение, че то­зи вид под­го­тов­ка, об­ра­зо­ва­ние и въз­пи­та­ние съз­да­ват ут­реш­ни­те кон­сер­ва­то­ри. Фи­дел Кас­т­ро е раз­миш­ля­вал твър­де мно­го по този въпрос. И той от­го­ва­ря така: „Аз не съм ро­ден ре­во­лю­ци­о­нер, аз се пре­вър­нах в ре­во­лю­ци­о­нер.“

В кни­га­та той го­во­ри за не­ща, за ко­и­то до­се­га ни­ко­га не е го­во­рил – за дет­с­т­во­то си, за от­но­ше­ни­я­та с май­ка си и ба­ща си, за об­ра­зо­ва­ни­е­то и въз­пи­та­ни­е­то си, за спо­ме­ни­те си и т. н., и раз­би­ра се, за го­ле­ми­те, зна­чи­ми­те мо­мен­ти от ре­во­лю­ци­я­та. Те­ма­та за ди­си­ден­ти­те, смър­т­на­та при­съ­да, слу­чая “Очоа”, всич­ки проб­ле­ма­тич­ни те­ми са об­съж­да­ни, при то­ва мно­го се­ри­оз­но, мно­го за­дъл­бо­че­но. Го­во­ри мно­го и за Че Ге­ва­ра, за пар­ти­зан­с­ка­та вой­на на Че, за смърт­та му. Ня­ма ни­то един ва­жен ас­пект на ре­во­лю­ци­я­та – ико­но­ми­чес­ки или со­ци­а­лен, кой­то да не е на­ме­рил мяс­то в кни­га­та. Тя се рад­ва на го­лям ус­пех в Ку­ба. Но­ви­те по­ко­ле­ния на­ми­рат в нея мо­мен­ти от жи­во­та на Фи­дел Кас­т­ро, ко­и­то не са им би­ли поз­на­ти, както и не­го­вия ана­лиз на ня­кои ас­пек­ти от ре­во­лю­ци­я­та. Има ед­на гла­ва за то­ва как виж­да Ку­ба, след ка­то не­го ня­ма да го има. И е мно­го ин­те­рес­но, за­що­то то­ва, ко­е­то ста­на ве­че след не­го­во­то за­бо­ля­ва­не, е ка­за­но в кни­га­та.

Той ми да­де пъл­на сво­бо­да в ра­бо­та­та – по под­реж­да­не­то, по ре­дак­ти­ра­не­то. Още в са­мо­то на­ча­ло му ка­зах, че ня­ма да пуб­ли­ку­вам ръкописа, до­ка­то не ми да­де сво­е­то съг­ла­сие. Ко­е­то е нор­мал­но, тъй ка­то ста­ва въп­рос за дър­жа­вен гла­ва. Ко­га­то кни­га­та бе­ше ве­че го­то­ва и по­пи­тах да­ли са съг­лас­ни да я из­да­ва­ме, сът­руд­ни­ци­те му ка­за­ха „Да“. Тя бе­ше из­да­де­на в Ис­па­ния през ап­рил 2006 г., пър­во­то й из­да­ние в Ку­ба из­ле­зе през май 2006. Ко­га­то оти­дох в Ха­ва­на, за да я пред­с­та­вя за­ед­но с Фи­дел Кас­т­ро, той ми ка­за: „Про­че­тох кни­га­та, на­ми­рам я чу­дес­на“. Аз го по­пи­тах: „Но не бях­те ли я про­че­ли пре­ди то­ва, за да да­де­те съг­ла­си­е­то си?“, а той ка­за: „Не, не, ня­мах вре­ме“. Така че кни­га­та из­ле­зе при пъл­но до­ве­рие от не­го­ва стра­на.

Спомена, че има не­ща, ко­и­то мо­жел да по­доб­ри, на ко­е­то му от­вър­нах, че е тряб­ва­ло да си на­пи­ше до­маш­но­то пре­ди то­ва. А той от­го­во­ри: “Обе­ща­вам, че се­га ще си на­пи­ша до­маш­но­то“. И за­поч­на да на­на­ся ко­рек­ции. За второто издание до­ба­ви още 100 стра­ни­ци, без да махне нищо. При­ба­ви но­ви, съ­вър­ше­но не­пуб­ли­ку­ва­ни не­ща. Нап­ри­мер, дъл­ги па­са­жи за май­ка си, мно­го ин­те­рес­ни, кра­си­ви стра­ни­ци на си­нов­на обич. Тук за пър­ви път бе раз­к­ри­та пъл­на­та ко­рес­пон­ден­ция с Хруш­чов, во­де­на по вре­ме на ок­том­в­рийс­ка­та кри­за през 1962 го­ди­на. Пуб­ли­ку­вано бе и об­шир­но­то из­каз­ва­не по по­вод дър­жав­ния прев­рат сре­щу Ча­вес през 2002 г., те­ле­фон­ни­те раз­го­во­ри с Ча­вес, ко­га­то той е в пре­зи­ден­т­с­кия дво­рец, за­о­би­ко­лен от­в­ся­къ­де от прев­ра­та­джи­и­те; раз­го­во­ри­те с ге­не­ра­ли­те как да ор­га­ни­зи­рат кон­т­ра­а­та­ка сре­щу прев­ра­та. За по-мал­ко от 48 ча­са прев­ра­тът се про­ва­ля, но мно­зи­на не зна­ят, че то­ва се дъл­жи до го­ля­ма сте­пен на ор­га­ни­за­ци­я­та, съз­да­де­на от Фи­дел Кас­т­ро от Ха­ва­на, по те­ле­фо­на… За пър­ви път се пуб­ли­ку­ват и пис­ма­та, ко­и­то Кас­т­ро из­п­ра­ща на Са­ддам Хю­се­ин през 1991 го­ди­на, след нах­лу­ва­не­то на Ирак в Ку­вейт. В те­зи пис­ма той изис­к­ва Са­ддам да се из­тег­ли от Ку­вейт. Фи­дел Кас­т­ро каз­ва: „Имах­ме доб­ри от­но­ше­ния със Са­ддам Хю­се­ин, но не мо­жех­ме да при­е­мем по ни­кой на­чин ре­ше­ни­е­то му да нах­луе в ед­на мал­ка, не­за­ви­си­ма стра­на. Не бих­ме при­е­ли ни­ко­га ед­на го­ля­ма стра­на да на­па­да своя ма­лък су­ве­ре­нен съ­сед.“ То­ва имен­но е на­пи­сал на Сад­дам.

Всич­ко те­зи до­пъл­не­ния към кни­га­та той нап­ра­ви след здра­вослов­ни­те си проб­ле­ми от юли ми­на­ла­та го­ди­на. В един­с­т­ве­но­то ин­тер­вю, ко­е­то е дал от­то­га­ва (на един ар­жен­тин­с­ки пи­са­тел, по вре­ме на кон­фе­рен­ци­я­та на не­об­вър­за­ни­те стра­ни в Ха­ва­на на 15 сеп­тем­в­ри), той каз­ва: „Пър­во­то, ко­е­то нап­ра­вих, ко­га­то се по­чув­с­т­вах мал­ко по-доб­ре здра­вос­лов­но, бе­ше да поч­на да на­на­сям ко­рек­ции вър­ху кни­га­та, за­що­то не зна­ех с кол­ко вре­ме раз­по­ла­гам.“

С то­ва ис­кам да напомня, че та­зи кни­га пред­с­тав­ля­ва в из­вес­т­на сте­пен и ме­мо­а­ри­те на Фи­дел Кас­т­ро. Все­ки, кой­то про­че­те ней­ни­те 800 стра­ни­ци, ще пре­ка­ра ча­со­ве в лич­но об­щу­ва­не с Фи­дел Кас­т­ро. Човек мо­же да се прик­рие в ед­но ин­тер­вю от час или два, но ни­кой не е в със­то­я­ние да прик­рие същ­ност­та си в ин­тер­вю от 100 ча­са. Кой­то про­че­те та­зи кни­га, ще опоз­нае Фи­дел Кас­т­ро от­бли­зо и ще мо­же да пре­це­ни да­ли то­ва е чо­ве­кът, зас­лу­жил всич­ки кри­ти­ки и уп­ре­ци, за ко­и­то спо­ме­нах­ме, или е лич­ност, на ко­я­то са при­съ­щи го­ля­ма скром­ност, на­че­те­ност и без­г­ра­нич­на чо­веч­ност.

Мис­ля, че в то­ва се със­тои бо­гат­с­т­во­то на кни­га­та – в сре­ща­та с ед­на из­к­лю­чи­тел­но чо­веч­на лич­ност. Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то!

Въп­рос: Ко­га­то след на­па­де­ни­е­то над ка­зар­ма­та Мон­ка­да Фи­дел Кас­т­ро е за­ло­вен и съ­ден, той про­из­на­ся в реч­та си: „Ис­то­ри­я­та ще ме оп­рав­дае“. Смя­та­те ли, че то­ва е та­ка?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Аз по­не го оп­рав­да­вам. Ис­то­ри­я­та е друг въп­рос. За да съ­ди чо­век ка­то Фи­дел Кас­т­ро, кой­то е сло­жи своя от­пе­ча­тък вър­ху Ку­ба за след­ва­щи­те мо­же би два ве­ка, ис­то­ри­я­та ще тряб­ва да из­ча­ка. Ето, аз жи­вея във Фран­ция и ис­то­ри­я­та все още об­съж­да да­ли Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция е по­ло­жи­тел­но или от­ри­ца­тел­но яв­ле­ние, а то­ва е ста­на­ло пре­ди два ве­ка. Да не го­во­рим за вре­ме­то на Пе­тен, за оку­пи­ра­не­то на Фран­ция от хит­ле­рис­ти­те – де­ба­ти­те все още са раз­го­ре­ще­ни. То­ва, ко­е­то е си­гур­но, е, че Фи­дел Кас­т­ро е най-за­бе­ле­жи­тел­на­та, най-зна­чи­ма­та ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ка лич­ност от Бо­ли­вар на­сам, фи­гу­ра, ко­я­то за­е­ма мно­го го­ля­мо прос­т­ран­с­т­во. Той е съз­да­тел на ку­бин­с­ка­та дър­жа­ва, те­о­ре­тик на ку­бин­с­ка­та ре­во­лю­ция, ед­на мно­го спе­ци­фич­на ре­во­лю­ция. Той е стра­те­гът на ку­бин­с­ка­та по­ли­ти­ка от 50 го­ди­ни на­сам, по­бед­ният во­е­нен во­дач – с всич­ко, ко­е­то то­ва пред­по­ла­га. Мно­го труд­но е да на­ме­рим в ис­то­ри­я­та ня­кой, кой­то да съ­че­та­ва те­зи че­ти­ри сим­вол­ни фун­к­ции. От дру­га стра­на, той е дал въз­мож­ност Ку­ба да се съп­ро­тив­ля­ва на Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти. От 1945 го­ди­на в све­та ня­ма ни­то един при­мер на дър­жа­ва, ко­я­то да се е про­ти­во­пос­та­ви­ла на Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти. С из­к­лю­че­ние на Ви­ет­нам. Но Ви­ет­нам да­де 2 000 000 жер­т­ви. Ку­ба се съп­ро­тив­ля­ва без во­ен­ни дейс­т­вия. Фи­дел Кас­т­ро е стра­тег на ед­на съп­ро­ти­ва, ко­я­то нап­ра­ви не­въз­мож­на аме­ри­кан­с­ка­та во­ен­на на­ме­са. В то­ва от­но­ше­ние той се рад­ва на приз­на­ни­е­то в из­вес­т­на сте­пен на всич­ки ла­ти­но­а­ме­ри­кан­ци, ко­е­то го прев­ръ­ща в мно­го осо­бен ли­дер.

Той ус­тоя и след па­да­не­то на Съ­вет­с­кия съ­юз. Мно­зи­на ко­мен­та­то­ри смя­та­ха, че ав­то­ма­тич­но след раз­па­да­не­то на Съ­вет­с­кия съ­юз, след по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни в Юго­из­точ­на Ев­ро­па ре­во­лю­ци­я­та в Ку­ба ще из­чез­не. Но не ста­на та­ка – ето ве­че 20 го­ди­ни, от­как­то Съ­вет­с­ки­ят съ­юз не съ­щес­т­ву­ва, но Ку­ба днес има по­ве­че връз­ки с Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, от­кол­ко­то през ця­ла­та своя ис­то­рия – с Ве­не­цу­е­ла, Бо­ли­вия, Бра­зи­лия, Ар­жен­ти­на, Уруг­вай, Па­на­ма, Ек­ва­дор, Ха­и­ти. Ни­ко­га Ку­ба не е има­ла тол­ко­ва и та­ка здра­ви връз­ки с Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, как­то се­га. То­ва не оз­на­ча­ва, че в Ку­ба не тряб­ва да се пра­вят про­ме­ни или че там ня­ма проб­ле­ми­…­То­ва по­каз­ва из­к­лю­чи­тел­на­та по­ли­ти­чес­ка про­ни­ца­тел­ност на Фи­дел Кас­т­ро, кой­то без­с­пор­но е един мно­го спе­ци­фи­чен по­ли­тик и ръ­ко­во­ди­тел. Ки­син­джър каз­ва, че Фи­дел Кас­т­ро е пре­ка­ле­но го­лям за ед­на тол­ко­ва мал­ка стра­на.

Въп­рос: Има ли ал­тер­на­ти­ва на гло­ба­ли­за­ци­я­та през ХХ век и как­во е бъ­де­ще­то на ле­ви­те идеи през ХХI век?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Ние сме в та­къв мо­мент от ис­то­ри­я­та, ко­га­то глав­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка е ико­но­ми­чес­ка­та гло­ба­ли­за­ция. Го­во­рим за то­ва в кни­га­та. По­ня­ко­га са ме пи­та­ли: „За­що Фи­дел Кас­т­ро да­де на Вас то­ва ин­тер­вю, а не на ня­кой друг?“. Аз са­ми­ят съм си за­да­вал то­зи въп­рос. Има­ло е мно­го жур­на­лис­ти, в то­ва чис­ло и бъл­га­ри, ко­и­то са ис­ка­ли и ис­кат да нап­ра­вят ин­тер­вю с Фи­дел Кас­т­ро, не­за­ви­си­мо да­ли из­пит­ват сим­па­тия или ан­ти­па­тия към не­го, за­що­то той е важна фи­гу­ра в ис­то­ри­я­та. А от­го­во­рът на то­зи въп­рос е, че ко­га­то се срещ­нах­ме с Фи­дел Кас­т­ро, той ис­ка­ше да го­во­ри с мен за Све­тов­ния со­ци­а­лен фо­рум в Пор­то Алег­ре, от­къ­де­то аз ид­вах. Аз съм един от съз­да­те­ли­те на фо­рума. Фидел ис­ка­ше да го­во­рим за ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ко­то дви­же­ние, бе­ше чел мои кни­ги, нап­ри­мер „Раз­го­во­ри с Мар­кос“, в ко­я­то го­во­рим по то­зи въп­рос. То­ва бе­ше по­во­дът да му пред­ло­жа да нап­ра­вим та­ка­ва кни­га с не­го. Има ед­на ця­ла гла­ва за гло­ба­ли­за­ци­я­та. То­ва е проб­лем, кой­то тре­во­жи Фи­дел Кас­т­ро. Той, раз­би­ра се, е ку­бин­с­ки ръ­ко­во­ди­тел, но е и мис­ли­тел на поп­ри­ще­то на меж­ду­на­род­на­та по­ли­ти­ка. Пос­то­ян­но раз­миш­ля­ва за во­ен­на­та стра­те­гия, за ико­но­ми­чес­ка­та, за со­ци­ал­на­та и за еко­ло­гич­на­та стра­те­гия. Те­зи въп­ро­си го за­ни­ма­ват и ин­те­ре­сът му към тях е пос­то­я­нен.

Ние смя­та­ме, че днес по­ве­че отвся­ко­га е не­об­хо­ди­мо да се сти­му­ли­ра кри­тич­но­то мис­ле­не по те­ма­та „гло­ба­ли­за­ция“ и по фак­та, че па­за­рът сега е един­с­т­вен мо­дел на ор­га­ни­за­ция на об­щес­т­во­то. На­ши­те об­щес­т­ва днес са ор­га­ни­зи­ра­ни не от по­ли­ти­чес­ка­та, а от ико­но­ми­чес­ка­та власт, и най-ве­че от фи­нан­со­ва­та власт. Па­за­рът ор­га­ни­зи­ра на­ши­те об­щес­т­ва за смет­ка на дър­жа­ва­та. Ос­нов­на­та бит­ка в све­та днес е па­за­рът сре­щу дър­жа­ва­та. Па­за­рът се стре­ми да раз­ши­ри своя пе­ри­ме­тър за смет­ка на дър­жа­ва­та, ко­я­то свива пе­ри­ме­търа си все по­ве­че и по­ве­че.

Ето за­що е не­об­хо­ди­мо да се постави въпросът за преосмисляне на ле­ви­ца­та, за­що­то днеш­на­та ле­ви­ца е ли­ше­на от те­о­рия, тя е оси­ро­тя­ла от глед­на точ­ка на те­о­ри­я­та, а без те­о­рия не мо­же да се по­беж­да­ва. Из­бо­ри­те във Фран­ция де­мон­с­т­ри­ра­ха как­во ста­ва с ед­на ле­ви­ца, ко­я­то им­п­ро­ви­зи­ра с идеи от дяс­но, от на­ци­о­на­лиз­ма и от со­ци­ал­де­мок­ра­ци­я­та, без да е съз­да­ла своя соб­с­т­ве­на те­о­рия за то­ва как­во е ле­ви­ца­та в ера­та на гло­ба­ли­за­ци­я­та.

От та­зи глед­на точ­ка би след­ва­ло да раз­г­леж­да­ме случващото се в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка – във Ве­не­цу­е­ла, в Бо­ли­вия, в Ар­жен­ти­на. В те­зи стра­ни, свър­за­ни и с Ку­ба, наб­лю­да­ва­ме ре­ди­ца ини­ци­а­ти­ви, при ко­и­то дър­жа­ва­та “от­го­ре” и со­ци­ал­ни­те дви­же­ния “от­до­лу” се свър­з­ват, за да про­ти­вос­то­ят на гло­ба­ли­за­ци­я­та. Ня­ма все още мо­дел, но има опи­ти, ко­и­то тряб­ва да наб­лю­да­ва­ме. Те са твър­де ори­ги­нал­ни. При тях от­но­во го­во­рим за дър­жа­ва­та, за на­ци­о­на­ли­за­ции – не­ща, ко­и­то из­г­леж­да­ха не­въз­мож­ни в рам­ки­те на гло­ба­ли­за­ци­я­та.

Въп­рос: Вие сте един от ос­нов­ни­те кри­ти­ци на гло­ба­ли­за­ци­я­та. Об­що взе­то, за гло­ба­ли­за­ци­я­та днес е ка­за­но поч­ти всич­ко, три­ко­ве­те, с ко­и­то си слу­жат не­о­ко­ло­ни­а­лис­ти­те, са по­ве­че или по-мал­ко из­вес­т­ни. Но смятам, че твър­де мал­ко вни­ма­ние се об­ръ­ща на цел­та, ко­я­то тряб­ва да се прес­лед­ва от ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те. Те каз­ват: „Един друг свят е въз­мо­жен“, но ни­кой не каз­ва ка­къв ще бъ­де то­зи свят, а то­ва е мно­го важ­но – ед­на об­ща цел е мо­же би най-важ­но­то. Осо­бе­но днес, ко­га­то со­ци­а­лиз­мът бе­ше от­ре­чен ка­то вред­на уто­пия. Вяр­но ли е, че той е вред­на уто­пия?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Най-нап­ред за уп­ре­ка, кой­то дейс­т­ви­тел­но се от­п­ра­вя към ал­тер­г­ло­ба­лис­ти­те: „Вие зна­е­те да кри­ти­ку­ва­те, но не зна­е­те да пред­ла­га­те ре­ше­ния“. Аз пред­ло­жих ло­зунга „Един друг свят е въз­мо­жен“, то­ва е ло­зун­гът на Све­тов­ния со­ци­а­лен фо­рум. Ко­га­то съз­да­дох­ме Све­тов­ния со­ци­а­лен фо­рум, ние го нап­ра­вих­ме имен­но за то­ва – да пред­ла­га ре­ше­ния. То­ва са сре­щи, на ко­и­то се пра­вят пред­ло­же­ния. Ко­га­то за­поч­нах­ме да про­тес­ти­ра­ме, ко­га­то се ум­но­жи­ха про­тес­ти­те про­тив гло­ба­ли­за­ци­я­та, за­поч­на­ха то­зи вид кри­ти­ки: „Вие про­тес­ти­ра­те, но ка­къв свят пред­ла­га­те?“ Днес съ­щес­т­ву­ва ед­на ал­тер­г­ло­ба­лис­т­ка прог­ра­ма със се­рия от мер­ки, ко­и­то би тряб­ва­ло да бъ­дат при­е­ти. Нап­ри­мер Ве­не­цу­е­ла то­ку-що из­ле­зе от Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд и от Све­тов­на­та бан­ка, за­що­то Фон­дът и Бан­ка­та са обик­но­ве­но мно­го ло­ши съ­вет­ни­ци. То­ва е до­ка­за­но. Джоузеф Стиг­лиц, кой­то бе­ше за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на Световната бан­ка­, го до­ка­за. Пък и бан­ка, ръ­ко­во­де­на от Уол­фо­виц – стра­те­гът на вой­на­та в Ирак… Ние пред­ло­жих­ме мно­го мер­ки и би от­не­ло време да ги при­пом­ням тук, но дви­же­ни­е­то, а то е све­тов­но от 7 го­ди­ни ве­че, дейс­т­ви­тел­но пред­ла­га ре­ше­ния. Обър­не­те вни­ма­ние на след­но­то: Лу­ла, Ево Мо­ра­лес, Кир­х­нер, Ча­вес са ръ­ко­во­ди­те­ли, про­из­лез­ли от Све­тов­ния со­ци­а­лен фо­рум. Те дой­до­ха на фо­ру­ма да се вдъх­но­вят от не­го­ви идеи, ко­и­то се­га при­ла­гат. Сред те­зи идеи е не­об­хо­ди­мост­та от меж­ду­на­род­ни так­си и дру­ги… Ина­че ка­за­но, прог­ра­ма съ­щес­т­ву­ва.

Въп­рос: Как­во ще ка­же­те за опи­та на Ки­тай?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Ки­тайс­ки­ят ек­с­пе­ри­мент е един впе­чат­ля­ващ мо­дел, но той съ­че­та­ва два пъ­тя, ко­и­то мо­гат да до­ве­дат до за­дъ­не­на ули­ца: от ед­на стра­на – ав­то­ри­тар­ни­ят ко­му­ни­зъм, а от дру­га стра­на – най-на­луд­ни­ча­ва­та гло­ба­ли­за­ция. Ис­то­ри­я­та с Ки­тай още не е прик­лю­чи­ла и не е си­гур­но, че тя ще прик­лю­чи с ус­пех. По­нас­то­я­щем ние сме сил­но впе­чат­ле­ни от то­зи рас­теж, но то­ва е рас­теж, кой­то съз­да­ва мно­го проб­ле­ми – еко­ло­ги­чес­ки, свър­за­ни с пре­ка­ле­но и без­раз­бор­но из­пол­з­ва­не на енер­ги­и­те. От дру­га стра­на, до­се­га не е има­ло при­мер на об­щес­т­во, ко­е­то раз­ви­ва па­за­ра, но не раз­ви­ва по­ли­ти­чес­кия па­зар. Ще дой­де мо­мент, в кой­то ки­тайс­ки­те граж­да­ни ще ис­кат та­ка, как­то из­би­рат ко­ли­те си, да из­би­рат и пар­ти­я­та си. То­га­ва как­во ще ста­не с Ки­тай? Ки­тай не е обе­ди­не­на стра­на, не е за­щи­тен от евен­ту­ал­но раз­па­да­не ка­то Съ­вет­с­кия съ­юз. Ки­тай е мно­го ин­те­ре­сен опит, мно­го ин­те­ре­сен ек­с­пе­ри­мент, но съ­че­та­ва две труд­нос­ти, ко­и­то мо­гат да ста­нат страш­ни. В мо­мен­та в Ки­тай има 300 ми­ли­о­на ки­тай­ци, ко­и­то жи­ве­ят приб­ли­зи­тел­но доб­ре, и един ми­ли­ард, ко­и­то жи­ве­ят в аф­ри­кан­с­ка ми­зе­рия. То­ва раз­де­ле­ние не мо­же да про­дъл­жа­ва. Ще се по­лу­чи раз­рив в един мо­мент и „Тя­нан­мън“ е са­мо ма­лък сим­п­том за то­ва, ко­е­то мо­же да се слу­чи.

Въп­рос: След ка­то тол­ко­ва вре­ме сте би­ли с Фи­дел Кас­т­ро, да­ли сте му за­да­ли въп­ро­са, кой­то мен ме ин­те­ре­су­ва: след бли­зо 50 го­ди­ни във власт­та, ако му се от­да­де въз­мож­ност да се вър­не в 1959 го­ди­на, как­во би ко­ри­ги­рал в сво­е­то по­ве­де­ние за доб­ро­то на ку­бин­с­кия на­род?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Въп­ро­сът съществува в кни­га­та. За­да­ден е по след­ния начин: „За как­во съ­жа­ля­ва­те днес, че сте нап­ра­ви­ли, и как­во бих­те ис­ка­ли да сте нап­ра­вили?“ И Фи­дел Кас­т­ро каз­ва, че всич­ко е доб­ре.

Въп­рос: Връ­щам се от­но­во към иде­и­те на ал­тер­мон­ди­а­лис­ти­те, към ре­ше­ни­я­та, ко­и­то те пред­ла­гат – не се ли за­раж­да в то­ва дви­же­ние иде­я­та за но­вия со­ци­а­ли­зъм на ХХI век? Как­во е от­но­ше­ни­е­то на Фи­дел Кас­т­ро към иде­я­та за но­вия со­ци­а­ли­зъм? И още два крат­ки въп­ро­са: в кои стра­ни е из­ляз­ла кни­га­та до­се­га и въз­на­ме­ря­ва­те ли да нап­ра­ви­те по­доб­но ин­тер­вю с Уго Ча­вес?

Иг­на­сио Ра­мо­не: На пос­лед­ния въп­рос от­го­во­рът е „да“. Кни­га­та е из­ляз­ла до­се­га в Ис­па­ния, Бра­зи­лия, Пор­ту­га­лия, Тур­ция, Ита­лия, Гър­ция, през сеп­тем­в­ри ще из­ле­зе в Ан­г­лия. Ве­че е във Фран­ция, раз­би­ра се, а ис­пан­с­ко­то из­да­ние е в ця­ла Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка. В Ку­ба, ес­тес­т­ве­но, има из­да­ние, и в Ун­га­рия съ­що. Кол­ко­то до пър­вия въп­рос, ще от­го­во­ря ут­ре на лек­ци­я­та си в уни­вер­си­те­та*.

Въп­рос: Как­во мо­же да се ка­же за лич­ни­те от­но­ше­ния на Фи­дел Кас­т­ро с те­зи но­ви пре­зи­ден­ти в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка? Зна­ем, че Ево Мо­ра­лес под­дър­жа близ­ки връз­ки с не­го, как­то и пре­зи­ден­тът на Ек­ва­дор.

Иг­на­сио Ра­мо­не: Лю­бо­пит­но е, че то­ва но­во по­ко­ле­ние ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки по­ли­ти­ци под­дър­жат кон­так­ти с Фи­дел Кас­т­ро на мно­го по-ви­со­ко ни­во, от­кол­ко­то пре­диш­ни­те по­ко­ле­ния. Аз поз­на­вам мно­го доб­ре пре­зи­ден­та Ча­вес, той из­ра­зя­ва осо­бе­на обич към Фи­дел Кас­т­ро. И въп­ро­сът не е до ин­те­лек­ту­ал­но въз­хи­ще­ние, а към лич­ност­та на Фи­дел Кас­т­ро, как­то ка­зах по-ра­но, за­ра­ди чо­веч­ност­та на Фи­дел Кас­т­ро. И за Ево Мо­ра­лес то­ва е та­ка. Та­къв е слу­ча­ят и с дру­ги ръ­ко­во­ди­те­ли от Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, нап­ри­мер за пре­зи­ден­та на Ха­и­ти Рене Пре­вал. Мно­зи­на не зна­ят, че Пре­вал се въз­хи­ща­ва дъл­бо­ко от Фи­дел Кас­т­ро. Та­къв е и слу­ча­ят с Кир­х­нер в Ар­жен­ти­на. Та­ка че има ед­на но­ва си­ту­а­ция в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, при ко­я­то Ча­вес има мно­го спе­ци­фич­на, во­де­ща ро­ля. Мо­же би в из­вес­тен сми­съл Ча­вес, ка­то пред­с­та­ви­тел на ед­но но­во по­ко­ле­ние, е и един вид ло­ко­мо­ти­вът в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка за мно­го про­ме­ни. Но той ви­на­ги се съ­вет­ва с Фи­дел. Той е сво­е­го ро­да мъд­рец, на ко­го­то той ре­дов­но се по­зо­ва­ва. Прак­ти­чес­ки не ми­на­ва сед­ми­ца без Ча­вес да раз­го­ва­ря с Фи­дел Кас­т­ро. А Фи­дел Кас­т­ро ви­на­ги се от­на­ся с го­ля­мо ува­же­ние към ми­си­я­та на все­ки един от тях.

Фи­дел Кас­т­ро, в противовес на известни пропагандни твърдения, е чо­век, кой­то ни­ко­га не се стре­ми да на­ла­га сво­е­то мне­ние, не под­хож­да с аро­ган­т­ност, ви­на­ги е мно­го вни­ма­те­лен и из­пъл­нен с ува­же­ние към дей­ност­та на все­ки. Дава мнението си само ако го поискат. То­ва не съ­от­вет­с­т­ва на то­зи тол­ко­ва аро­ган­тен об­раз, кой­то се из­г­раж­да за не­го. Аз бих ка­зал, че той е точ­но об­рат­но­то на то­ва, за ко­е­то го пред­с­та­вят – изключително скро­мен чо­век, мно­го вни­ма­те­лен с хо­ра­та, въп­ре­ки ог­ром­на­та си власт и ав­то­ри­тет. В Ку­ба има ги­ган­т­с­ки ав­то­ри­тет, ос­но­ван на по­ли­ти­чес­ка­та му ле­ги­тим­ност, но аз ни­ко­га не съм ви­дял при не­го ня­как­во дейс­т­вие, по­каз­ва­що зло­у­пот­ре­ба с то­зи ав­то­ри­тет. Той се от­на­ся с го­ля­мо ува­же­ние към йе­рар­хи­я­та. Не взи­ма ни­как­ви ре­ше­ния, без да се съ­вет­ва с По­лит­бю­ро, с Дър­жав­ния съ­вет, про­тив­но на то­ва, ко­е­то мно­зи­на жур­на­лис­ти твър­дят. С те­зи но­ви ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки пре­зи­ден­ти той има мно­го тес­ни от­но­ше­ния и де­мон­с­т­ри­ра го­ля­мо ува­же­ние към тях.

Въп­рос: Ако кни­га­та до края на го­ди­на­та из­ле­зе в Бъл­га­рия, пред­виж­да­те ли в бъ­де­ще да из­ле­зе на бъл­гар­с­ки, мо­же би сбор­ник с Ва­ши ста­тии и на Ва­ши ко­ле­ги, ко­и­то да за­ся­гат гло­ба­лиз­ма и ал­тер­г­ло­ба­лиз­ма. Смя­там, че в мо­мен­та Бъл­га­рия из­пит­ва кре­щя­ща нуж­да да се за­поз­нае с Ва­шия на­чин на мис­ле­не. Присъстващите в та­зи за­ла сигурно би­ха се рад­ва­ли да се за­поз­на­ят с те­зи важ­ни идеи, ко­и­то Вие пред­ла­га­те.

Иг­на­сио Ра­мо­не: Аз имам ня­кол­ко кни­ги на та­зи те­ма, ко­и­то са пре­ве­де­ни на мно­го ези­ци, но за съ­жа­ле­ние не са пре­ве­де­ни на бъл­гар­с­ки, та­ка че мо­же би тряб­ва да по­мис­ля за един пре­вод. Но ако те­зи идеи ви ин­те­ре­су­ват, можете да ги намерите във вес­т­ник „Монд дип­ло­ма­тик“.

Въп­рос: Тъй ка­то се на­ми­ра­ме в Юго­из­точ­на Ев­ро­па, как виж­да­те по­со­ка­та на раз­ви­тие на на­шия ре­ги­он в та­зи гло­бал­на кар­ти­на? Как­во е мяс­то­то на ле­ви­ца­та в на­шия ре­ги­он, ка­къв ха­рак­тер би тряб­ва­ло да има тя?

Иг­на­сио Ра­мо­не: Смя­там, че то­зи ре­ги­он, по­ра­ди пре­жи­вя­но­то не­от­дав­на, мо­же да се из­ку­ши да от­х­вър­ли окон­ча­тел­но един со­ци­а­лис­ти­чес­ки про­ект. Пример е тъж­на­та си­ту­а­ци­я­та в Пол­ша или в Ес­то­ния. Там по­ра­ди ис­то­ри­чес­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва съ­щес­т­ву­ва не тол­ко­ва по­ли­ти­чес­ка­, кол­ко­то ин­те­лек­ту­ал­на­ опас­ност от от­х­вър­ля­не на вся­ка­къв со­ци­а­лис­ти­чес­ки опит, на ба­за­та на миналите от­но­ше­ния със Съ­вет­с­кия съ­юз.

Мо­же би то­ва е не­из­беж­но в та­зи епо­ха, но тряб­ва да е яс­но, че в дейс­т­ви­тел­ност мо­де­лът, кой­то се на­ла­га и до­ми­ни­ра в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, е мо­дел, чи­я­то ха­рак­те­рис­ти­ка би мог­ла да се оп­ре­де­ли ка­то зло­у­пот­ре­ба със за­ко­ни­те на па­за­ра. Цел­та е съз­да­ва­не на ед­но об­щес­т­во от по­бе­ди­те­ли, об­щес­т­во, в ко­е­то влас­т­ват са­мо те­зи, ко­и­то при­те­жа­ват. А оне­зи, ко­и­то не мо­гат, ста­ват мар­ги­на­ли. От дру­га стра­на, в те­зи об­щес­т­ва съществува ле­ги­ти­мен ус­т­рем към раз­ви­тие, за­що­то в рам­ки­те на Ев­ро­пейс­кия съ­юз има стре­меж към ед­но по-хо­мо­ген­но ни­во на жи­вот. Ако бъ­де из­пус­на­та от пог­ле­д не­об­хо­ди­мост­та да бъ­дем вни­ма­тел­ни към не­рав­но­ве­си­е­то, осо­бе­но към со­ци­ал­но­то не­ра­вен­с­т­во, ще бъ­де из­гу­бе­на от пог­лед и ед­на оп­ре­де­ле­на кон­цеп­ция за де­мок­ра­ци­я­та.

Бъ­де­ще­то на то­зи ре­ги­он за­ви­си и от то­ва как­во ще се слу­чи в Тур­ция, да­ли тя ще вле­зе в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Пред­по­ла­гам, че за Бъл­га­рия то­ва е мно­го ва­жен де­бат. Да­ли тук ще бъ­де кра­ят на Ев­ро­па, или Бъл­га­рия ще бъ­де мост меж­ду Ев­ро­пейс­кия съ­юз и Тур­ция. Което е и изключително ва­жен де­бат за Ев­ро­пейс­кия съ­юз днес.

Аз лич­но съм за ин­тег­ра­ци­я­та на Тур­ция, за­що­то то­ва ще бъ­де по-кон­с­т­рук­тив­но за це­лия ре­ги­он, но зная, че то пред­по­ла­га и мно­го проб­ле­ми. Та­ка или ина­че, до­ка­то не бъ­де ре­ше­на си­ту­а­ци­я­та в Близ­кия из­ток, а тя ста­ва все по-слож­на с все­ки из­ми­нал ден (аз ид­вам от Ли­ван, Южен Ли­ван е раз­ру­шен от вой­на­та и съм мно­го пе­си­мис­тич­но нас­т­ро­ен за та­зи си­ту­а­ция, за­що­то ня­ма ни­как­ва пер­с­пек­ти­ва за мир меж­ду Из­ра­ел и Па­лес­ти­на, ни­как­ва пер­с­пек­ти­ва за мир). До­ка­то ня­ма пер­с­пек­ти­ва за мир меж­ду Из­ра­ел и Па­лес­ти­на, ня­ма да има мир в Близ­кия из­ток. В то­зи ре­ги­он, спо­ред мен, ни очак­ват де­се­ти­ле­тия без­ре­ди­ци и то­ва обус­ла­вя по­ло­же­ни­е­то на Тур­ция и по­ло­же­ни­е­то на то­зи ре­ги­он.

За­то­ва се рад­вам из­вън­ред­но мно­го, че Бъл­га­рия се ин­тег­ри­ра в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Би би­ло нес­п­ра­вед­ли­во Бъл­га­рия да бъ­де при­ну­де­на да ча­ка, за­що­то за­кон­но­то й мяс­то е в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. При ус­ло­вие обаче, че бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во раз­съж­да­ва по въп­ро­са за со­ци­ал­ния мо­дел. Ние сме при­вър­же­ни­ци на Ев­ро­па, но на ед­на со­ци­ал­на Ев­ро­па, а не Ев­ро­па на ка­пи­та­ла, не Ев­ро­па на фи­нан­со­ва­та власт.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук