МА­НИ­ПУ­ЛА­ТИВ­НО­ТО СЛО­ВО – ПОТ­РЕБ­НОСТ И ИЗ­КУ­ШЕ­НИЕ НА ПО­ЛИ­ТИ­ЦИ­ТЕ

0
405

Ва­сил Мо­мов е про­фе­сор, док­тор на фи­ло­соф­с­ки­те на­у­ки. Из­с­ле­до­ва­тел и пре­по­да­ва­тел в об­ласт­та на ети­ка­та и те­о­ри­я­та на лич­ност­та. Ав­тор е на по­ве­че от 200 на­уч­ни пуб­ли­ка­ции. Из­дал е 11 кни­ги, по-зна­чи­ми са: „Нрав­с­т­ве­на­та нор­ма и ней­на­та ре­а­ли­за­ция“ (1969), „Че­ло­век, мо­раль, вос­пи­та­ние“ (М., Прог­ресс, 1975); „Те­о­рия, иде­о­ло­ги­чес­ка по­ли­ти­ка, лич­ност“ (1987); „При­лож­на­та ети­ка“ (1988), ети­чес­ки сту­дии. Ос­но­ва­тел и ди­рек­тор на на­у­чен цен­тър за ком­п­лек­с­ни из­с­лед­ва­ния на иде­о­ло­ги­чес­кия про­цес и лич­ност­та.
Вид­ни лич­нос­ти от раз­ни ис­то­ри­чес­ки епо­хи (Ф. Дос­то­ев­с­ки, К. Маркс, Н. Бер­дя­ев, Хо­се Ор­те­га-и-Га­сет, Зб. Бже­жин­с­ки, В. Ха­вел и др.) са из­ка­за­ли ши­ро­ко­ма­щаб­ни мис­ли за кри­тич­но­то със­то­я­ние на об­щес­т­ве­но­то съз­на­ние във вре­ме­на на ра­ди­кал­ни ре­фор­ми, со­ци­ал­ни ка­так­лиз­ми и мо­ра­лен упа­дък. Тък­мо то­га­ва, спо­ред тях, иде­о­ло­ги­чес­ки­те пред­с­та­ви сли­зат до рав­ни­ще­то на илю­зии, умиш­ле­но ли­це­ме­рие, а лъ­жов­но­то, прес­то­ре­но­то по­ве­де­ние ста­ва оби­чай­но яв­ле­ние. Раз­ми­ват се гра­ни­ци­те меж­ду доб­ро и зло, ду­хов­но и ути­ли­тар­но, заб­ра­не­но, раз­ре­ше­но и до­пус­ти­мо. Мо­рал­ни­те нор­ми гу­бят или обез­сил­ват мо­ти­ва­ци­он­но­то си зна­че­ние. Съз­да­ва се со­ци­ал­на сре­да, ко­я­то не са­мо че не по­на­ся нрав­с­т­ве­ни­те мо­де­ли на по­ве­де­ние, но и ги дег­ра­ди­ра. То­ва, ко­е­то в йе­рар­хи­я­та на цен­нос­т­на­та сис­те­ма стои по-ви­со­ко, за­поч­ва да се въз­п­ри­е­ма за не­нуж­но или цен­нос­ти от висш по­ря­дък са под­чи­ня­ват на цен­нос­ти от нисш по­ря­дък. Та­ка зло­то без­п­ре­пят­с­т­ве­но за­е­ма аг­ре­сив­на по­зи­ция в пуб­лич­ния и час­т­ния жи­вот. Чо­век ос­та­ва без ста­бил­ни етич­ни опо­ри, гу­би ори­ен­та­ция за ве­рен из­бор. Ста­ва по­дат­лив на из­ку­ше­ния към власт, раз­кош, плът, фа­ри­сейс­ко по­ве­де­ние.

Та­ки­ва имен­но тен­ден­ции се по­я­ви­ха и в съв­ре­мен­но­то ни об­щес­т­во. Ка­то пос­ле­ди­ца от про­веж­да­на­та в те­че­ние на 17 го­ди­ни (без раз­ли­ка на пар­ти­ен цвят) те­ку­ща по­ли­ти­ка. Дви­же­ща си­ла в пуб­лич­на­та дей­ност ста­на­ха ко­рис­т­ни­те ико­но­ми­чес­ки и кор­по­ра­тив­ни ин­те­ре­си, не­о­буз­да­ни­ят пар­ти­ен его­и­зъм. Ори­ен­та­ци­я­та към дес­т­рук­тив­ни пре­ус­т­ройс­т­ва при­чи­ни пов­се­мес­т­ни и трай­ни де­фор­ма­ции. Ико­но­ми­чес­ки­те ре­фор­ми най-ве­че се про­ве­до­ха с не­по­сил­на со­ци­ал­на це­на. Не­дал­но­вид­но и сти­хий­но се из­вър­ши­ха при­ва­ти­за­ци­я­та на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност и рес­ти­ту­ци­я­та на зе­мя­та. Чрез раз­г­раб­ва­не на съз­да­де­ни­те с тру­да на пре­диш­ни­те по­ко­ле­ния ма­те­ри­ал­ни цен­нос­ти об­щес­т­во­то бе­ше жес­то­ко още­те­но. По­го­лов­но­то съ­сип­ва­не на про­миш­ле­ност­та (да­же и на во­де­щи­те й от­рас­ли) до­ве­де до ще­ти и ма­со­ва без­ра­бо­ти­ца. Ин­ф­ла­ци­я­та не поз­во­ли на обик­но­ве­ни­те хо­ра да учас­т­ват в при­ва­ти­за­ци­я­та на ико­но­ми­чес­ки­те ре­сур­си. Въз­ник­на­ха мощ­ни гру­пи­ров­ки, ко­и­то нат­ру­па­ха ка­пи­та­ли и бо­гат­с­т­ва по прес­тъ­пен на­чин. Ко­руп­ци­я­та се пре­вър­на в со­ци­ал­но бед­с­т­вие. Хо­ра­та се ли­ши­ха от за­во­ю­ва­ни­те с труд со­ци­ал­ни при­до­бив­ки. При­е­ти ве­че в ЕС, ние сме в жал­ко­то със­то­я­ние на най-бед­на стра­на.

Всич­ко то­ва до­ве­де до драс­тич­но изос­т­ря­не на про­ти­во­ре­чи­я­та меж­ду ин­те­ре­си­те на уп­рав­ля­ва­щи­те по­ли­ти­чес­ки си­ли и мно­зин­с­т­во­то от на­ро­да. По­ро­ди со­ци­ал­но нап­ре­же­ние, съп­ро­тив­ле­ние и от­вра­ще­ние от по­ли­ти­ка­та. И кол­ко­то по­ве­че иде­о­ло­ги­чес­ки­те пос­ла­ния и уп­рав­лен­с­ки­те дейс­т­вия се ра­зоб­ли­ча­ват от гор­чи­ви­те ре­ал­нос­ти – ще се по­зо­ва на К. Маркс – „тол­ко­ва по-ре­ши­тел­но те са от­с­то­я­ва­ни, тол­ко­ва по-ли­це­ме­рен, по-мо­ра­лен (т. е. мо­ра­ли­за­тор­с­ки – б. м., В. М.) и по-све­щен ста­ва ези­кът“ на об­щес­т­во­то. (1) Тол­ко­ва по-осе­за­тел­но се усе­ща и дъл­жи­ма­та пот­реб­ност от фор­ми­ра­не­ на „наг­ла­си, цен­нос­т­ни ори­ен­та­ции и мо­ти­ва­ци­он­ни струк­ту­ри…, ко­и­то пра­вят въз­мож­но уп­раж­не­ни­е­то на вли­я­ние и власт“. (2)

В то­зи имен­но кон­текст след­ва да се обяс­ня­ват

Обек­тив­ни­те ос­но­ва­ния на ма­ни­пу­ла­тив­но­то сло­во ка­то пот­реб­ност и из­ку­ше­ние на по­ли­ти­ци­те

Ма­ни­пу­ла­ци­я­та е пре­ди всич­ко иде­о­ло­ги­чес­ко въз­дейс­т­вие, но то из­ли­за от иде­о­ло­ги­чес­ки­те рам­ки. То­ва е ор­га­ни­зи­ра­но ма­со­во идей­но-пси­хич­но въз­дейс­т­вие на пуб­лич­на­та власт вър­ху об­щес­т­во­то. Един от мощ­ни­те по­то­ци на съв­ре­мен­на­та со­ци­а­ли­за­ция, ко­я­то из­пъл­ня­ва и по­зи­тив­на ро­ля, сти­му­ли­рай­ки как­то съп­ро­тив­ле­ние сре­щу со­ци­ал­но­то зло, та­ка и под­к­ре­па на доб­ро­то, ху­ман­но­то, спра­вед­ли­во­то.

В из­ло­же­ни­е­то ще пос­та­вя ак­цент вър­ху не­га­тив­ни­те из­ме­ре­ния на ма­ни­пу­ла­тив­ния на­тиск. Днес пред очи­те ни се из­вър­ш­ва ги­ган­т­с­ка ма­ни­пу­ла­ция, ко­я­то раз­ру­ша­ва из­г­раж­да­на­та със сто­ле­тия сис­те­ма от доб­ро­де­те­ли, це­ли да обър­не вът­реш­ния мир на съв­ре­мен­ния чо­век към из­мам­ния хе­до­нис­ти­чен въз­г­лед за жи­во­та. Осъ­щес­т­вя­вай­ки сво­я­та за­щит­на фун­к­ция, пуб­лич­на­та ма­ни­пу­ла­ция от­с­то­я­ва пре­дим­но ин­те­ре­си­те на по­ли­ти­чес­ки­те су­бек­ти, оп­рав­да­ва пог­реш­ни и не­е­фек­тив­ни ре­ше­ния, не­из­пъл­не­ни ан­га­жи­мен­ти, сто­ре­ни зли­ни. Нат­рап­ва по­зи­ти­вен об­раз на про­веж­да­на­та по­ли­ти­ка със сред­с­т­ва­та да­же и на по­лу­ис­ти­на­та и лъ­жа­та; не­ут­ра­ли­зи­ра с по­пу­лис­т­ка фра­зе­о­ло­гия не­из­беж­ни­те кри­тич­ни и скеп­тич­ни нас­т­ро­е­ния. За­ин­те­ре­со­ва­ни­ят по­ли­тик е скло­нен ка­то пра­ви­ло да „виж­да“ в дейс­т­ви­тел­ност­та то­ва, ко­е­то „ис­ка да ви­ди“, ко­е­то му се „при­виж­да“. По та­къв на­чин ма­ни­пу­ла­тив­на­та про­па­ган­да спо­соб­с­т­ва за фа­сад­но ле­ги­ти­ми­ра­не на офи­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка.

Мо­же да се ка­же оп­ре­де­ле­но, че ма­ни­пу­ла­тив­ни­ят „пус­ков ме­ха­ни­зъм“ се за­дейс­т­ва най-ве­че то­га­ва и там, ко­га­то и къ­де­то въз­ник­нат не­га­тив­ни ре­ак­ции и со­ци­ал­но нап­ре­же­ние или при ра­ди­кал­ни про­ме­ни и евен­ту­ал­ни рис­ко­ви си­ту­а­ции. То­ва е мо­щен и в съ­що­то вре­ме фин ин­с­т­ру­мент за идей­но и пси­хич­но въз­дейс­т­вие, ко­е­то днес се пос­ти­га и с не­ог­ра­ни­че­ни­те въз­мож­нос­ти на мо­дер­ни­те ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии. Без да се пре­неб­рег­ва оба­че тра­ди­ци­он­на­та пос­та­нов­ка, спо­ред ко­я­то „ма­ни­пу­ли­ра­ни­ят тряб­ва да мис­ли, че сам мис­ли, че всич­ко из­ви­ра от не­го … Ис­тин­с­ка­та, го­ля­ма­та ма­ни­пу­ла­ция – твър­ди ци­ти­ра­ни­ят ав­тор – е та­зи, ко­я­то не се виж­да,… ко­я­то зав­ла­дя­ва лич­ност­та от­вът­ре“. (3) С то­ва имен­но би мог­ло да се обяс­ни пред­по­чи­та­на­та упот­ре­ба в ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка на по­ве­ден­с­ка­та мас­ка и зав­ла­дя­ва­ща­та мо­ра­ли­за­тор­с­ка фра­зе­о­ло­гия. Тях­на­та род­ст­ве­на връз­ка се оп­ре­де­ля от спо­соб­ност­та им да фор­ми­рат та­ки­ва пред­с­та­ви, об­ра­зи и оцен­ки на яв­ле­ния, съ­би­тия и лич­нос­ти, не­съ­от­вет­с­т­ва­щи на ре­ал­ни­те им ка­чес­т­ва и зна­че­ния.

Сле­до­ва­тел­но са­мо­за­щи­та­та в пуб­лич­на­та дей­ност не се пос­ти­га без ма­ни­пу­ла­тив­на ри­то­ри­ка, ко­я­то ут­вър­ж­да­ва лъж­ли­ва пред­с­та­ва за ре­ал­нос­ти и ад­ми­ри­ра ко­рис­т­ни оцен­ки. Не се пос­ти­га и без по­ли­ти­чес­ко ли­це­ме­рие. Ко­е­то ва­ри­ра: от лас­ка­тел­ния ком­п­ли­мент до аро­ган­т­на­та лек­си­ка; от ед­ва за­бе­ле­жи­ма­та прес­т­рув­ка – до без­ск­ру­пул­но­то на­хал­с­т­во; от на­ив­но под­х­вър­ле­на­та ин­т­ри­га – до без­жа­лос­т­но­то от­мъ­ще­ние; от под­куп­на­та ус­мив­ка – до ко­вар­на­та сми­ре­ност и т. н., и т. н. Тък­мо те­зи сло­вес­ни и по­ве­ден­с­ки пох­ва­ти улес­ня­ват ма­ни­пу­ла­тив­но­то въз­дейс­т­вие при осъ­щес­т­вя­ва­не на ос­нов­на­та цел – то­ва, ко­е­то се на­ри­ча „про­ми­ва­не на мо­зъ­ци“. Чи­я­то същ­ност е под­мя­на­та и еро­зи­я­та на цен­нос­т­ни кри­те­рии и убеж­де­ния, от­с­т­ра­ня­ва­не и раз­маз­ва­не на ба­ри­е­ри и фил­т­ри, за да мо­гат по­ли­ти­ци­те без­п­ре­пят­с­т­ве­но да про­кар­ват сво­е­то пред­на­ме­ре­но вли­я­ние. Та­ко­ва раз­би­ра­не се ос­но­ва­ва на пред­пос­тав­ка­та, че ма­ни­пу­ла­тив­но­то сло­во е не са­мо пот­реб­ност и из­ку­ше­ние, но и осъз­на­то дъл­жи­мо от­но­ше­ние -„слу­жеб­на“ фун­к­ция на по­ли­ти­ци­те.

Кап­ри­зи и иро­ния на ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка

Пуб­лич­но­то ма­ни­пу­ла­тив­но ли­це­ме­рие не тряб­ва да се схва­ща оп­рос­те­но – ка­то сво­е­об­раз­на тех­ни­чес­ка про­це­ду­ра за смя­на на фаб­рич­ни мас­ки и пе­ру­ки. То­ва да­леч не е под­го­тов­ка за цир­ков де­бют, за „бал с мас­ки“, ни­то пък ка­муф­лаж за во­ен­ни дейс­т­вия. Пуб­лич­на­та ма­ни­пу­ла­ция е фо­ку­сът, в кой­то се сблъс­к­ват иде­о­ло­ги­чес­ки прин­ци­пи, мо­рал­ни цен­нос­ти и по­ве­ден­с­ки мо­де­ли, ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и ду­хов­ни ин­те­ре­си и на­ме­ре­ния. Не мас­ка­та – кол­ко­то и пер­фек­т­на да е тя, не ри­то­рич­но­то сло­во – кол­ко­то и крас­но­ре­чи­во да е то, а идей­на­та по­зи­ция, про­фе­си­о­на­лиз­мът и ре­а­ли­за­тор­с­ка­та во­ля на по­литика са те­зи ре­ша­ва­щи фак­то­ри, ко­и­то оси­гу­ря­ват не­го­вия со­ци­а­лен прес­тиж, рей­тинг.

На прак­ти­ка ма­ни­пу­ла­тив­на­та про­па­ган­да при пре­хо­да в най-ви­со­ка сте­пен се изя­ви с не­га­тив­ни­те си чер­ти, пре­ко­мер­но заг­ру­бя. От ед­на стра­на, се пре­вър­на в ин­с­т­ру­мент за за­щи­та на ко­рис­т­ни ин­те­ре­си, за фор­ми­ра­не на „ро­зо­ви ре­цеп­то­ри“, с ко­и­то да се пре­въз­на­ся те­ку­ща­та по­ли­ти­ка. От дру­га, ма­ни­пу­ла­тив­но­то сло­во се пре­вър­на в мощ­но сред­с­т­во за раз­пал­ва­не на кон­ф­рон­та­ция и со­ци­ал­но нап­ре­же­ние във все­кид­нев­ния жи­вот на хо­ра­та. На пре­ден план из­ля­зо­ха не убе­ди­тел­но­то сло­во и спе­чел­ва­не­то на до­ве­рие с ре­ал­ни де­ла, а по­пу­лис­т­ки­те обе­ща­ния и ци­нич­на­та фра­зе­о­ло­гия.

Ста­нах­ме сви­де­те­ли на ин­тен­зив­но нах­лу­ва­не на не­о­пит­ни, но ам­би­ци­оз­ни по­ли­ти­ци в пуб­лич­ния жи­вот. Под­ло­же­ни на идей­но-мо­рал­на еро­зия под въз­дейс­т­ви­е­то на ек­с­т­рем­ни си­ту­а­ции, кон­ф­ликт на ин­те­ре­си и влас­то­ви съб­лаз­ни, „ак­тьо­ри­те“ на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на бър­зо за­поч­на­ха да гу­бят как­то лич­нос­тен об­раз, та­ка и да под­чи­ня­ват про­фе­си­о­на­лиз­ма си на кор­по­ра­тив­ни и пар­тий­ни ин­те­ре­си, ли­ша­вай­ки се от об­щес­т­ве­на под­к­ре­па. За­то­ва без зад­ръж­ки се втур­на­ха към „по­ли­ти­чес­ка­та гримьор­на“ за из­бор на под­хо­дя­щи мас­ки. Не­мал­ко от тях се по­лас­ка­ха от про­тек­ци­и­те на „пар­тий­на­та миг­ра­ция“, с ко­е­то над­ми­на­ха при­род­ния ин­с­тинкт на ха­ме­ле­о­на и ман­та­ли­те­та на фа­ри­се­и­те от древ­на Юдея. За вся­ка тре­вож­на, уяз­вя­ва­ща ги си­ту­а­ция, те пред­вид­ли­во снаб­ди­ха сво­и­те слу­жеб­ни ку­фар­че­та с „ин­дул­ген­ции“ за оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве. Та­ко­ва по­ве­де­ние на­пос­ле­дък се обо­га­ти и с пох­ва­ти­те на из­год­на­та бро­кер­с­ка сдел­ка.

Ще се опи­там та­ка от­к­ро­е­ни­те ин­ди­ка­ции в на­ша­та дейс­т­ви­тел­ност да ги кон­к­ре­ти­зи­рам. Да пред­с­та­вя ти­пич­ни си­ту­а­ции и от­дел­ни ин­ци­ден­ти, при ко­и­то ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка по­ро­ди при­съ­щи на нея ин­т­ри­ги, кап­ри­зи и иро­ния. В ос­но­ва­та на ко­и­то ле­жи чо­веш­ки­ят и пар­тий­ни­ят его­и­зъм. Вмес­то да се за­е­мат с кон­с­т­рук­тив­на по­зи­ция за ре­ша­ва­не на ре­ал­ни­те проб­ле­ми на на­ше­то об­щес­т­во, те ста­на­ха по­дат­ли­ви на „пан­до­ри­ни­те из­ку­ше­ния“ – власт, бо­гат­с­т­ва, хе­до­нис­тич­ни ув­ле­че­ния, уни­жа­ва­щи чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во по­ро­ци. Блес­тя­що пре­съз­да­де­ни от зна­ме­ни­тия ис­пан­с­ки ху­дож­ник Сал­ва­дор Да­ли в про­чу­та­та му твор­ба. Т. е. адек­ват­на­та реф­лек­сия спря­мо ре­ал­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва на про­мя­на­та се за­ме­ни с из­ку­си­тел­но ли­це­мер­но по­ве­де­ние. Уши­те на упъл­но­мо­ще­ни­те с пра­ва и за­дъл­же­ния прес­та­на­ха да чу­ват то­ва, ко­е­то из­ли­за от ус­та­та им. При­тъ­пе­на­та им со­ци­ал­на чув­с­т­ви­тел­ност мно­го чес­то не им поз­во­ля­ва да це­нят и та­чат ху­ман­на­та ми­сия на Ди­о­ген, ко­я­то и днес – по­ве­че от­в­ся­ко­га – впе­чат­ля­ва със сво­е­то ак­ту­ал­но зву­че­не.

Ще прив­ле­ка вни­ма­ни­е­то най-ве­че към дес­т­рук­тив­на­та на­со­че­ност на ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка, на те­зи ней­ни аг­ре­сив­ни ак­цен­ти, при­съ­щи на ав­то­ри­тар­ния тип уп­рав­ле­ние и аро­ган­т­ния стил на по­ве­де­ние (ко­и­то об­щес­т­ве­но­то мне­ние все по-чес­то свър­з­ва с по­ли­ти­чес­ка­та мен­тал­ност на Иван Кос­тов).

Ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка, в ко­я­то до­ми­ни­ращ иде­ен цен­тър ста­на­ха иде­о­ло­ге­ми­те: „ан­ти­ко­му­ни­зъм“, „не­ре­фор­ми­ра­на­та БСП“, „рус­ка­та енер­гий­на ин­ва­зия“ и дру­ги из­мис­ле­ни ми­то­ве и иде­о­ло­ги­чес­ки кли­ше­та, драс­тич­но про­ти­во­пос­та­вя­ни на „спа­си­тел­на­та си­ня идея“. Имен­но те се пре­вър­на­ха в сво­е­об­ра­зен „ка­мер­тон“ за от­мер­ва­не на аг­ре­сив­на­та ма­ни­пу­ла­ция, ко­я­то в мак­си­мал­на сте­пен ус­пя да са­та­ни­зи­ра про­тив­ни­ка. Та­ка осъ­щес­т­вя­ва­на, иде­о­ло­ги­чес­ка­та плат­фор­ма на дес­ни­ца­та на­не­се трай­на вре­да вър­ху ма­со­во­то об­щес­т­ве­но съз­на­ние, не по­мог­на и за ук­реп­ва­не на ко­хе­зи­я­та (со­ци­ал­но­то сцеп­ле­ние) на про­хож­да­що­то де­мок­ра­тич­но об­щес­т­во. По­ли­ти­чес­ко­то про­ти­во­пос­та­вя­не и ом­ра­за­та се пре­вър­на­ха в офи­ци­ал­на по­зи­ция, ко­я­то бе­ше ле­ги­ти­ми­ра­на с по­ре­ди­ца от за­ко­ни („Луч­ни­ков“, „Па­нев“, „Ан­д­ре­ев“ и дру­ги).

Сло­во­то на зло­ба­та без­п­ре­пят­с­т­ве­но се на­ло­жи в пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во. Ще от­бе­ле­жа са­мо ня­кол­ко скан­дал­ни про­я­ви: клет­ва­та на Бла­га Ди­мит­ро­ва („Ръ­ка­та, ко­я­то по­сег­не да под­пи­ше та­зи кон­с­ти­ту­ци­я, не­ка за един миг да се вце­пе­ни“, 1997); ци­нич­ни­ят при­зив на Ев­ге­ни Ба­кър­джи­ев към лом­с­ки­те из­би­ра­те­ли („Из­бо­ри се пе­че­лят с бой. Има чер­ве­ни, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат би­ти, има дру­ги, ко­и­то тряб­ва да се па­за­ру­ва­т… Всич­ки сре­щу чер­ве­ни­те“, 1997); по­ред­ни­ят бор­бен зов на Бой­ко Бо­ри­сов към сим­па­ти­зан­ти­те на ГЕРБ („БСП, НДСВ и ДПС са на­ши­те вра­го­ве и ние ще ги гро­мим“ – Бла­го­ев­г­рад, фев­ру­а­ри, 2007).

А с как­ви кри­те­рии мо­же да се оце­ня­ва из­по­вяд­ва­на­та от ли­де­ри­те на „Ата­ка“ и от во­де­щи­те на те­ле­ви­зия „СКАТ“ – пък и от тех­ни­те ак­тив­ни при­вър­же­ни­ци – фи­ло­со­фия на ом­ра­за­та и от­мъ­ще­ни­е­то?! По слу­чай­но сте­че­ние на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та ста­нах не­во­лен сви­де­тел на па­то­ло­гич­но изяв­ле­ние на ак­ти­вис­т­ка на „Ата­ка“ в гр. Ве­ли­ки Прес­лав („Всич­ки де­пу­та­ти ги мра­зя. Гос­под да ги убие до де­ве­то ко­ля­но!“, май 2006). Все­ки неп­ре­ду­бе­ден чо­век би се за­пи­тал, как е въз­мож­но в ед­на „по­мия“ да се сте­кат тол­ко­ва „по­то­ци“ от ис­те­рич­на не­на­вист?! При сво­и­те „со­вал­ки“ сред так­си­мет­ро­ви­те шофьо­ри (фев­ру­а­ри, 2007) Во­лен Си­де­ров до та­ка­ва сте­пен се по­ка­за об­се­бен от сво­я­та ми­сия на „спа­си­тел на на­ци­о­нал­на­та идея“, че за­поч­на да въз­п­ри­е­ма ос­вир­к­ва­не­то ка­то въз­торг от не­го­ва­та „пат­ри­о­тич­на“ по­зи­ция.

• Нес­кон­ча­е­ма­та през це­лия пре­ход ри­то­ри­ка за „про­мя­на на ста­тук­во“.
Ня­ма се пред­вид про­мя­на­та, ко­я­то во­ди до ста­би­лен ва­ри­ант на уп­рав­ле­ние, а за „неп­ре­къс­на­то­то пов­та­ря­не на ду­ма­та про­мя­на или про­ме­ни, ко­и­то во­дят до греш­на по­со­ка. Хо­ра­та из­т­ръп­ват, ка­то чу­ят ду­ма­та „ре­фор­ма“ (Ге­ор­ги Пър­ва­нов, „Труд“, 26.08. 2006). Ис­тин­с­ки па­ра­докс е, че пре­тен­ци­и­те и им­пе­ра­ти­ви­те за про­мя­на се за­я­вя­ват имен­но от са­ми­те ини­ци­а­то­ри, сът­во­ри­ли пог­реш­ния мо­дел на пре­ус­т­ройс­т­во­то на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло и в час­т­ност на сто­пан­с­ки­те сис­те­ми, те­зи на здра­ве­о­паз­ва­не­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то, со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не и пр.

Вдъх­но­ви­те­лят на рес­ти­ту­ци­я­та на зе­мя­та (Же­лю Же­лев) не­от­дав­на от те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран (фев­ру­а­ри, 2007) се опи­та да обяс­ни кри­тич­но­то от­но­ше­ние към тра­гич­на­та „участ“ на днеш­но­то зе­ме­дел­с­ко сто­пан­с­т­во не със зло­по­луч­на­та ре­фор­ма, а с нос­тал­ги­я­та на „бив­ши­те ко­му­нис­ти“, ко­и­то все още коп­не­е­ли за ня­ко­гаш­на­та сел­с­ка иди­лия. Из­меж­ду иде­о­ло­зи­те на при­ва­ти­за­ци­я­та на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност се по­я­ви­ха и ини­ци­а­то­ри за ре­на­ци­о­на­ли­за­ция (Во­лен Си­де­ров). Ли­де­ри­те на дес­ни­ца­та, ко­и­то в близ­ко­то ми­на­ло вла­де­е­ха всич­ки лос­то­ве на уп­рав­ле­ние, не по­ка­за­ха ку­раж и во­ля да ре­шат проб­ле­ма с до­си­е­та­та и с „чис­та съ­вест“ прех­вър­ли­ха сво­я­та от­го­вор­ност на дру­ги по­ли­ти­чес­ки си­ли. Въ­ве­де­на­та точ­ко­ва сис­те­ма при пен­си­о­ни­ра­не­то след 2000 го­ди­на пре­диз­ви­ка та­ки­ва ано­ма­лии и стра­да­ния, ко­и­то про­во­ки­ра­ха шум­ни про­тес­т­ни дейс­т­вия и ек­с­це­сии през 2007 го­ди­на.

Мо­ти­ви­ра­ни от ко­рис­т­ни ин­те­ре­си и най-ве­че от пар­тий­ния си его­и­зъм, изя­ве­ни по­ли­ти­чес­ки ли­де­ри (Иван Кос­тов, Пе­тър Сто­я­нов, Бой­ко Бо­ри­сов) ра­зиг­ра­ха не­ве­ро­я­тен пре­диз­бо­рен „мас­ка­рад“ око­ло кан­ди­да­ту­ра­та на Не­дел­чо Бе­ро­нов за пре­зи­дент. Съ­що с цел да се про­ме­ни ста­тук­во­то. Пла­чев­ни­ят из­бо­рен ре­зул­тат от та­зи гроз­на по­ли­ти­чес­ка сдел­ка ед­ва ли би мо­гъл да бъ­де обяс­нен и оп­рав­дан – как­то сто­ри един наш со­ци­о­лог, с жес­то­ко­то от­но­ше­ние на об­щес­т­во­то към хо­ра­та от „тре­та­та въз­раст“.

Би­ха мог­ли да се ви­зи­рат и дру­ги ин­ци­ден­ти, ко­га­то ви­со­ко­мер­ни по­ли­ти­ци със са­мо­чув­с­т­ви­е­то на не­пог­ре­ши­мост си поз­во­ли­ха в крат­ки вре­ме­ви ин­тер­ва­ли да дек­ла­ри­рат вза­им­но из­к­люч­ва­щи се оцен­ки по ед­ни и съ­щи въп­ро­си, съ­би­тия и опо­нен­ти. Вмес­то да ево­лю­и­рат към ди­а­ло­гич­на ко­му­ни­ка­ция и по-доб­ра ал­тер­на­тив­на по­зи­ция в сво­и­те оцен­ки и по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия, те се ори­ен­ти­ра­ха към гри­ма­си­те на фал­ши­ва­та ре­фор­ма­тор­с­ка ви­зия, ка­то под­ме­ни­ха вся­как­ви прин­ци­пи за то­ле­ран­т­ност, чес­т­ност и поч­те­ност. По та­къв на­чин сво­я­та ма­ни­пу­ла­тив­на ри­то­ри­ка за про­мя­на те пре­вър­на­ха в сво­е­об­раз­на мас­ка, ко­я­то да за­щи­ти ста­тук­во­то как­то на тях­на­та влас­то­ва по­зи­ция, та­ка и на пар­тий­но­то им ста­тук­во. Без сму­те­на съ­вест и свян се вжи­вя­ха в ро­ля­та на въз­тор­же­ни гла­ша­таи на пар­тий­ни цен­т­ра­ли и пре­тен­ци­оз­ни ка­у­зи. И ко­га­то един по­ли­тик от най-ви­со­ки­те ета­жи на власт­та, приз­ван по ста­тус да из­ра­зя­ва об­щи ин­те­ре­си, де­мон­с­т­ри­ра пар­тий­но прис­т­рас­тие („Аз съм се­де­сар“!!), той не би мо­гъл да от­ми­не ри­то­рич­на­та мас­ка на го­ля­ма­та де­ма­го­гия. Та­ка­ва ли­це­мер­на по­за оба­че, как­то се пот­вър­ди от жи­во­та, не е ли­ше­на от „кап­ри­зи“ и „иро­ния“, от спо­соб­ност­та щед­ро да си от­мъ­ща­ва за про­я­ве­ни са­мо­на­де­я­ни ам­би­ции.

***
Ди­а­ло­гич­ни­ят стил на пуб­лич­на­та ко­му­ни­ка­ция се ха­рак­те­ри­зи­ра със спе­ци­фич­ни, „оме­ко­те­ни“ чер­ти на ма­ни­пу­ла­тив­на ри­то­ри­ка. Ще мар­ки­рам ня­кои от ней­ни­те прин­ци­пи и изис­к­ва­ния.

• Ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка „спо­де­ле­на от­го­вор­ност“. То­ва е пред­по­чи­тан и удо­бен ме­тод на оце­нъч­на­та дей­ност в пуб­лич­но­то об­щу­ва­не. По­ма­га осо­бе­но на во­де­щия пуб­ли­цист, ко­мен­та­тор, по­ли­тик да по­лу­чи под­к­ре­па за сво­я­та ви­зия по ак­ту­а­лен и про­во­ка­ти­вен проб­лем. За­жи­вял с ам­би­ци­я­та да пос­тиг­не про­фе­си­о­на­лен при­о­ри­тет и по­ка­же за­вид­на ком­пе­тен­т­ност, в мно­го слу­чаи во­де­щи­ят с ви­ди­мо прис­т­рас­тие по­ла­га не­ис­то­ви уси­лия да нат­ра­пи, а след то­ва и да из­ну­ди „съг­ла­сие“ за сво­я­та по­зи­ция. (Ти­пи­чен при­мер е ко­мен­та­то­рът от те­ле­ви­зия „Се­дем дни“ Ве­ли­зар Ен­чев). Та­ка­ва ма­ни­пу­ла­ция мо­же да под­ве­де, но в край­на смет­ка тя во­ди до фал­ши­ва пуб­лич­на ле­га­ли­за­ция на се­бич­ни пред­с­та­ви и вну­ше­ния.

Спо­ред мен по-го­лям ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва при­ло­же­ни­е­то на то­зи ме­тод в ко­а­ли­ци­он­но­то уп­рав­ле­ние, къ­де­то той се обо­га­тя­ва и под­сил­ва с та­ки­ва под­хо­ди, ка­то:

• „Про­ек­ти­ра­не на ви­на и от­го­вор­ност“ – ме­то­дът „Али­би“ (т. е. при­чи­на­та за сто­ре­на­та вре­да да се по­тър­си на „дру­го мяс­то“ и ви­на­та да се прех­вър­ли на „друг су­бект“);

• „Ано­ним­но­то сът­руд­ни­чес­т­во“ (ко­е­то по­ма­га да се пос­тиг­не до­ве­рие и съг­ла­сие за учас­тие и ако не се по­лу­чи доб­ро­вол­но сът­руд­ни­чес­т­во, то по­не да се пос­тиг­не съп­ре­жи­вя­ва­не на об­ща­та от­го­вор­ност и по­е­ма­не на вза­им­на ви­на. В кра­ен слу­чай – мъл­ча­ли­во съг­ла­сие).

От ме­то­до­ло­гич­но гле­ди­ще ко­а­ли­ци­он­но­то уп­рав­ле­ние се въз­п­ри­е­ма от по­ли­то­ло­зи­те ка­то „из­кус­т­во на ком­п­ро­ми­са“, ос­но­ва­ващ се на со­ли­дар­ност, то­ле­ран­т­ност и от­го­вор­ност, чий­то общ зна­ме­на­тел е до­ве­ри­е­то, ко­е­то в най-мал­ка сте­пен се вли­яе от вън­шен ма­ни­пу­ла­ти­вен на­тиск. Тък­мо ком­п­ро­ми­сът в ко­а­ли­ци­он­но­то по­ве­де­ние е висш из­раз на осъз­на­та спо­де­ле­на от­го­вор­ност. В те­ку­що­то уп­рав­ле­ние оба­че на­пос­ле­дък се до­пус­кат от­к­ло­не­ния от ра­зум­ни­те (ра­ци­о­нал­ни), дъл­жи­ми­те и праг­ма­тич­ни­те ком­п­ро­ми­си – към им­п­ро­ви­зи­ра­ни, при­ну­ди­тел­ни и ко­рис­т­ни ув­ле­че­ния и от­к­ло­не­ния в име­то на кор­по­ра­тив­ни, пар­тий­ни и лич­ни ин­те­ре­си.

Още от сво­е­то съз­да­ва­не ко­а­ли­ци­я­та бе­ше пос­рещ­на­та, от ед­на стра­на, с по­доз­ре­ние, скеп­тич­но не­до­ве­рие и съп­ро­тив­ле­ние, а от дру­га – с неп­ре­ме­ре­ни пре­тен­ции и очак­ва­ния, сти­му­ли­ра­ни от пред­с­то­я­що­то ни при­е­ма­не в ЕС. Ней­на­та дей­ност се под­ло­жи на „пе­дан­тич­но прос­ле­дя­ва­не“ и „ма­си­ран об­с­т­рел“ не са­мо от опо­зи­ци­я­та, но и от пуб­лич­но­то мне­ние. И не без ос­но­ва­ния. За­що­то пок­рай по­зи­тив­ни­те и ус­пеш­ни­те уси­лия по по­со­ка на на­ша­та ев­ро­пейс­ка ин­тег­ра­ция се про­я­ви­ха и ре­ди­ца из­ку­ше­ния от влас­то­во, мер­кан­тил­но и мо­рал­но ес­тес­т­во. Имам пред­вид и от­с­тъп­ле­ни­е­то не тол­ко­ва от по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти, кол­ко­то от фун­да­мен­тал­ни прин­ци­пи на со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка, ко­е­то по­ро­ди ма­со­ви кри­тич­ни нас­т­ро­е­ния. Ком­п­ро­ми­си­те на ле­ви­ца­та по по­со­ка на дяс­на­та по­ли­ти­ка е съ­що един от не­га­ти­ви­те за БСП от спо­де­ле­на­та ко­а­ли­ци­он­на от­го­вор­ност.

• Ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка по „Гьо­бе­лов стил“. По­ли­ти­ци, жур­на­лис­ти, по­ли­то­ло­зи, со­ци­о­ло­зи и пр. ус­пя­ха да на­си­тят пуб­лич­на­та ау­ра с до­сад­на „па­па­гал­щи­на“. Имат се пред­вид не са­мо из­лъч­ва­ни­те без по­но­си­ма мя­ра иде­о­ло­ги­чес­ки пос­ла­ния и кли­ше­та: ци­ви­ли­за­ци­о­нен из­бор; ев­ро­ат­лан­ти­чес­ка ин­тег­ра­ция; от­ва­ря­не и зат­ва­ря­не на гла­ви по пре­го­вор­ния про­цес; ля­ва и дяс­на по­ли­ти­ка; за­щи­та­та на на­ци­о­нал­на­та идея – как­то и от­бе­ля­за­ни­те иде­о­ло­ге­ми и ми­то­ве на пре­хо­да. Ста­ва ду­ма най-ве­че за пов­та­ря­щи­те се до втръс­ва­не оцен­ки, ква­ли­фи­ка­ции и ин­т­ри­ги сре­щу опо­нен­ти и по­ли­ти­чес­ки ин­с­ти­ту­ции. Пра­ви се с тра­ди­ци­он­но на­ло­жи­ло­то се убеж­де­ние, че ко­га­то ед­на пред­на­ме­ре­на оцен­ка, лъ­жа или мъл­ва се пов­то­ри мно­гок­рат­но, тя за­поч­ва да се въз­п­ри­е­ма от до­вер­чи­вия и на­и­вен чо­век (об­щес­т­ве­но мне­ние) за ис­ти­на.

• Ма­ни­пу­ла­тив­на­та ри­то­ри­ка на ин­т­ри­га­та и иро­ни­я­та. В „тъ­кан­та“ на ма­ни­пу­ла­тив­но­то сло­во те са „ра­ди­а­тор“ на не­га­тив­на енер­гия. Зло­на­ме­ре­на­та ин­т­ри­га със своя нрав­с­т­ве­но-пси­хи­чен за­ряд и су­гес­тив­но въз­дейс­т­вие чес­то се прев­ръ­ща в то­ва „мал­ко ка­мъ­че“, ко­е­то със сво­я­та раз­ру­ши­тел­на си­ла мо­же да „пре­ка­ту­ри ко­ла­та“. За­що­то е ин­ди­рек­т­на и фи­на фор­ма за упот­ре­ба на лъ­жа­та, зло­ба­та и то­ле­ри­ра­щия ком­п­ли­мент. Ос­вен то­ва ин­т­ри­га­та има и та­къв „ус­луж­лив съ­юз­ник“, ка­къв­то е иро­ни­я­та. Въз­п­ри­е­та във все­кид­нев­но­то об­щу­ва­не ка­то сред­с­т­во за ос­ми­ва­не и по­диг­рав­ка или за фал­ши­ва пох­ва­ла, тя се „дик­ту­ва“ по съ­щес­т­во от нар­ци­сиз­ма на съ­от­вет­ния су­бект. Реч иде за ед­на из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ка сте­пен на са­мо­о­цен­ка, ви­со­ко­ме­рие и над­мен­ност, на та­ко­ва съз­на­ние за пре­въз­ход­с­т­во, ко­е­то на чо­век му поз­во­ля­ва да си прис­вои ед­ва ли не бо­жес­т­ве­но­то пра­во да бъ­де аб­со­лю­тен съд­ник за всич­ко и за все­ки­го, да бъ­де об­ра­зец на бе­зус­лов­на не­пог­ре­ши­мост. (Без да ома­ло­ва­жа­вам дос­тойн­с­т­ва­та на ра­ди­оп­ре­да­ва­не­то „Дим над во­да­та“, стру­ва ми се, че не­го­ви­ят во­дещ Пе­тър Вол­гин се е под­дал на та­ко­ва имен­но са­мо­чув­с­т­вие).

Раз­ви­ти­те до­тук мис­ли и оце­нъч­ни пос­та­нов­ки, обос­но­ва­ни­те по­ве­ден­с­ки мо­де­ли раз­к­ри­ват иде­о­ло­ги­чес­ки­те и мо­рал­ни­те ос­но­ви и ко­ор­ди­на­ти на ма­ни­пу­ла­тив­но­то ли­це­ме­рие. Ко­е­то е не са­мо сред­с­т­во за са­мо­за­щи­та и оп­рав­да­ние на сто­ре­ни зли­ни, вре­ди и бе­ди, на пог­реш­ни и не­е­фек­тив­ни уп­рав­лен­с­ки дейс­т­вия. То е на­со­че­но и към фал­ши­ва ком­пен­са­ция на от­със­т­ви­е­то на доб­ро, ис­ти­на, ху­ман­но би­тие. По­каз­ва в най-ви­со­ка сте­пен на­ли­чи­е­то на дег­ра­да­ция на мо­ра­ла на по­ли­ти­ци­те. И кол­ко­то по-ви­сок ста­тус за­е­ма чо­век в уп­рав­лен­с­ка­та йе­рар­хия, тол­ко­ва по-от­в­ра­ти­те­лен по­рок е ли­це­ме­ри­е­то. От­в­ра­ти­те­лен и в съ­що­то вре­ме „при­ви­ле­ги­ро­ван по­рок“, кой­то мо­же да за­пуш­ва ус­та, как­то Сер­ван­тес из­ра­зя­ва та­зи сен­тен­ция чрез мо­но­лог на Дон Ки­хот.

Пот­реб­ност от нов тип пуб­лич­на ри­то­ри­ка

Ед­ва ли се на­ла­га ця­лос­т­на и об­с­той­на ар­гу­мен­та­ция на пот­реб­ност­та от нов тип пуб­лич­на ма­ни­пу­ла­ция. Тя се нат­рап­ва от prima vista. За­то­ва ще се спра най-ве­че на ня­кои ос­нов­ни на­со­ки и кри­те­рии на ней­на­та ре­а­ли­за­ция. Пре­ди всич­ко ще от­бе­ле­жа, че на­ше­то ев­ро­пейс­ко при­об­ща­ва­не да­леч не се свеж­да до от­ва­ря­не­то и зат­ва­ря­не­то на пре­го­вор­ни гла­ви. То не е и ня­как­во ге­ог­раф­с­ко по­ня­тие, свър­за­но с анек­си­ра­не на те­ри­то­рии, ни­то пък прис­во­я­ва­не на при­съ­е­ди­ни­тел­ни фон­до­ве. То­ва е сло­жен ис­то­ри­чес­ки про­цес на ус­во­я­ва­не на цен­нос­ти и съв­ре­мен­ни мо­де­ли на уп­рав­ле­ние, ко­е­то из­веж­да още по-нап­ред след­ва­на­та ве­че го­ди­ни дър­жав­на стра­те­гия за мо­дер­ни­за­ция на стра­на­та. Го­ля­ма­та за­да­ча съв­сем не се свеж­да до то­ва – да се спрат ма­те­ри­ал­ни­ят упа­дък и раз­ру­ха­та, а да се пос­тиг­не та­къв ико­но­ми­чес­ки по­дем, кой­то да пре­въз­мог­не как­то днеш­на­та – уни­жа­ва­ща бъл­га­ри­на бед­ност, та­ка и да оси­гу­ри но­во ка­чес­т­во на жи­во­та, на все­кид­нев­но­то би­тие. Ето за­що при­о­ри­тет­на по­со­ка на со­ци­ал­но­то твор­чес­т­во днес е по-на­та­тъш­на­та мо­би­ли­за­ция и ин­тен­зи­фи­ка­ция на об­щес­т­во­то за из­ди­га­не на жиз­не­ния стан­дарт на на­ро­да. То­ва пред­по­ла­га ра­ди­кал­на про­мя­на на те­ку­ща­та ре­фор­ма­тор­с­ка по­ли­ти­ка за пос­ти­га­не на мул­тип­ли­ци­ращ ефект. Ка­то бъ­де ос­во­бо­де­на тя от тег­не­щи­те я на­зад нос­тал­гич­ни, кон­сер­ва­тив­ни и скеп­тич­ни нас­т­ро­е­ния, от ско­ва­ва­щи­те я иде­о­ло­ге­ми и иде­ен ба­ласт.

Във връз­ка с то­ва е и оп­ти­ми­зи­ра­не­то на обек­тив­ни­те и су­бек­тив­ни­те пред­пос­тав­ки за по-на­та­тъш­но­то сти­му­ли­ра­не и нап­рав­ля­ва­не на твор­чес­ка­та изя­ва на лич­ност­та ка­то сво­бо­да на ми­съл, сло­во и пред­п­ри­е­ма­чес­т­во, на по­ли­ти­чес­ка ори­ен­та­ция, из­по­вяд­ва­не на ре­ли­гия, дос­тъп до ин­фор­ма­ция и вън­шен свят. Сво­бод­ни­те кон­так­ти по-кон­к­рет­но поз­во­ля­ват на чо­ве­ка да срав­ня­ва и се обо­га­тя­ва с чужд опит, фор­ми­рат и по-адек­ват­на ви­зия за ут­реш­ния ден. Обек­тив­ни­те ос­но­ва­ния на сво­бод­ния из­бор про­из­ти­чат от во­де­щи­те прин­ци­пи на де­мок­ра­тич­но­то уп­рав­ле­ние, па­зар­на­та ико­но­ми­ка и су­ве­рен­но­то сло­во, въз­п­ри­е­ти ве­че ка­то без­с­пор­но за­во­е­ва­ние на пре­хо­да. При ма­те­ри­ал­на и со­ци­ал­на оси­гу­ре­ност на чле­но­ве­те на об­щес­т­во­то спо­ред съв­ре­мен­ни­те стан­дар­ти, при на­ли­чи­е­то на строг за­ко­нов ред, рес­пек­ти­ра­ща сис­те­ма на граж­дан­с­ка от­го­вор­ност и ху­ма­ни­зи­ра­ща со­ци­а­ли­за­ция – то­га­ва на­ис­ти­на сво­бо­да­та би се пре­вър­на­ла във вис­ша цен­ност и на­деж­ден ре­сурс за мно­гос­т­ра­нен прос­пе­ри­тет и на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло, и на от­дел­на­та лич­ност. За съ­жа­ле­ние те­зи имен­но об­с­то­я­тел­с­т­ва все още са в де­фи­цит, на­ми­рат се в ос­тър кон­ф­ликт с ос­къд­ни­те въз­мож­нос­ти на го­ля­ма част от на­ро­да или се­га ед­ва „про­хож­дат“.

„Ко­е­фи­ци­ен­тът на по­лез­но дейс­т­вие“ от раз­г­ръ­ща­не­то на сво­бод­на­та изя­ва и со­ци­ал­но­то твор­чес­т­во за­ви­си във вис­ша сте­пен и от кон­со­ли­да­ци­я­та и ко­хе­зи­я­та на на­ше­то ди­на­мич­но об­щес­т­во, ко­е­то пред­пос­та­вя ус­ми­ря­ва­не на раз­но­по­соч­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли и тен­ден­ции, на тях­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не и оз­ло­бя­ва­не. По­ла­га­ни­те през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни уси­лия в та­зи по­со­ка не­съм­не­но но­сят по­зи­ти­вен ефект. Има се пред­вид и уп­рав­лен­с­ки­ят опит, кой­то се ут­вър­ж­да­ва в дей­ност­та на трис­т­ран­на­та ко­а­ли­ция при раз­лич­ни, да­же и про­ти­во­по­лож­ни прог­рам­ни ус­та­нов­ки и иде­о­ло­ги­чес­ки ори­ен­та­ции. От ко­а­ли­ци­он­ни­те пар­т­ньо­ри оба­че все по­ве­че ще се изис­к­ват наг­ла­са и во­ля с до­пус­тим то­ле­ранс и вза­им­ни от­с­тъп­ки да се под­дър­жа не­об­хо­ди­ми­ят здра­вос­ло­вен ба­ланс на ин­те­ре­си, ка­то се пре­о­до­ля­ват по­ли­ти­чес­ки­те раз­ног­ла­сия в име­то на об­що­на­ци­о­нал­ни це­ли и ев­ро­пейс­ки стан­дар­ти.

А тък­мо в то­ва се със­тои и ху­ман­на­та ми­сия на со­ци­а­ли­за­ци­я­та – да при­об­ща­ва, ин­тег­ри­ра и со­ли­да­ри­зи­ра, да хар­мо­ни­зи­ра об­щес­т­ве­ни­те, гру­по­ви­те и лич­ни­те ин­те­ре­си. Та­ка­ва е и спе­ци­фич­на­та фун­к­ция на по­ли­ти­чес­кия мо­рал. Де­фи­ни­ра­не­то на не­го­ви­те съв­ре­мен­ни кри­те­рии и кон­ту­ри и ут­вър­ж­да­ва­не­то на но­вото му ка­чес­т­во има при­о­ри­тет­но зна­че­ние в мно­гос­т­ран­на­та сис­те­ма на со­ци­а­ли­за­ция. Изис­к­ва се прин­цип­но но­ва пос­та­нов­ка на проб­ле­ма, ко­я­то ня­ма ни­що об­що с про­въз­г­ла­се­ния след 2000 го­ди­на „нов мо­рал“ в по­ли­ти­ка­та. Ока­зал се по­ред­но из­да­ние на тра­ди­ци­он­ния ли­це­ме­рен мо­рал.

Со­ци­а­ли­зи­ра­ща­та ро­ля на по­ли­ти­чес­кия мо­рал се оп­ре­де­ля имен­но от не­го­вия со­ци­а­лен кон­текст, от ши­ро­ки­те му со­ци­ал­ни ко­ор­ди­на­ти. Та­зи ро­ля не на­ми­ра из­раз в ня­как­ви аб­с­т­рак­т­ни и амор­ф­ни ка­чес­т­ва на пуб­лич­ни­те лич­нос­ти за чо­веч­ност и ми­ло­сър­дие. Да­же и про­фе­си­о­нал­ни­ят прес­тиж на ма­гис­т­ра­та се оп­ре­де­ля не от кри­во­раз­б­ра­но­то чо­ве­ко­лю­бие, а от ре­ал­на­та за­щи­та на пра­ва­та и дос­тойн­с­т­во­то на граж­да­ни­те, от спра­вед­ли­ва­та при­съ­да. За по­ли­ти­ка без­с­пор­но има зна­че­ние не­го­ва­та ха­риз­ма и съп­ри­час­т­ност към тре­во­ги­те на хо­ра­та, про­я­ви­те на фи­лан­т­ро­пия. Но ре­ша­ва­що вли­я­ние имат гри­жа­та за об­щес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си и пот­реб­нос­ти­те на лич­ност­та, ре­ша­ва­не­то на ней­ни­те жиз­не­ни проб­ле­ми. По-ши­ро­ка­та со­ци­о­ло­гич­на пос­та­нов­ка на ху­ман­на­та идея изис­к­ва да се при­ла­га тя не тол­ко­ва ка­то без­ко­рис­т­на по­мощ за „ближ­ния“, кол­ко­то – как­то от­бе­ляз­ва Ле­нин – да се по­ла­гат гри­жи за дру­ги­те, за „да­леч­ни­те“, за мно­зин­с­т­во­то, за ця­ло­то об­щес­т­во.(4) Т. е. не прос­то със­т­ра­да­ние и ми­ло­сър­дие, а най-ве­че да се мис­ли и ра­бо­ти за хо­ра­та, ка­то им се съз­да­ват ре­ал­ни ус­ло­вия за нор­мал­но чо­веш­ко би­тие.

Из­ло­же­ни­те мис­ли, раз­би­ра се, не би­ва да се въз­п­ри­е­мат ка­то под­це­ня­ва­не на спе­ци­фич­ни­те мо­рал­ни ка­чес­т­ва на по­ли­ти­ци­те, а ка­то от­к­ро­я­ва­не на цен­нос­т­ни при­о­ри­те­ти в прес­тиж­на­та им по­зи­ция. При ко­я­то „мо­рал­на­та власт“ стои над фа­са­да­та на ста­тус­но­то по­ло­же­ние и най-ве­че над то­ва, ко­е­то се на­ри­ча фор­мал­но „от­би­ва­не на мо­рал­ния дълг“.

Ко­га­то раз­г­леж­да­ме ка­чес­т­во­то на по­ли­ти­чес­кия мо­рал ка­то със­то­я­ние на ма­со­во­то об­щес­т­ве­но съз­на­ние и по­ве­де­ние се от­к­ро­я­ват и дру­ги не­го­ви чер­ти и изис­к­ва­ния. Имам пред­вид най-ве­че пот­реб­ност­та от ре­зис­тен­т­ност на об­щес­т­во­то, не­го­во­то съп­ро­тив­ле­ние сре­щу со­ци­ал­но­то зло в не­го­ви­те аг­ре­сив­ни, яв­ни и под­мол­ни фор­ми, от ед­на стра­на, а от дру­га – ка­то ак­тив­на по­зи­ция и во­ля да се тво­ри и за­щи­та­ва вся­ко ед­но доб­ро на­чи­на­ние. Без бор­ба ня­ма из­ме­не­ние и дви­же­ние нап­ред, ня­ма мо­ти­ва­ция и ам­би­ция да се пра­ви и доб­ро. Ак­тив­на­та по­ли­ти­ко-мо­рал­на по­зи­ция е не­съв­мес­ти­ма с вся­ко сми­ре­но при­ми­ре­ние, ко­е­то из­ра­зя­ва без­раз­ли­чие и към зло­то, и към доб­ро­то. Ре­ши­тел­но­то пре­о­до­ля­ва­не на со­ци­ал­на­та вре­да от сми­ре­ност­та и по­кор­с­т­во­то спря­мо зло­ка­чес­т­ве­на­та ин­ва­зия от­вън днес е от при­о­ри­тет­но зна­че­ние. Всич­ко оно­ва, ко­е­то на­кър­ня­ва на­ци­о­нал­но­то дос­тойн­с­т­во и обез­ли­ча­ва мо­рал­ния дух, са­мо­чув­с­т­ви­е­то на на­ци­я­та, на все­ки бъл­га­рин. Изис­к­ва се мак­си­мал­но от­ме­ре­на по­зи­ция, ка­то се пре­въз­мог­ва ут­вър­ди­ла­та се у нас тра­ди­ция то­ле­ран­т­но­то от­но­ше­ние към чуж­ден­ци­те от по­зи­тив­но ка­чес­т­во да се прев­ръ­ща в на­ци­о­на­лен ни­хи­ли­зъм, а лип­са­та на на­ци­о­на­лен его­и­зъм – в доб­ро­де­тел (как­то от­бе­ляз­ва Ан­тон Дон­чев в свое ин­тер­вю – „Труд“, 02. 01. 2004).

От­бе­ля­за­ни­те изис­к­ва­ния и на­со­ки на по­зи­тив­на­та пуб­лич­на ма­ни­пу­ла­ция от­на­сям към ней­но­то съ­дър­жа­ние; те от­го­ва­рят на въп­ро­са „как­во“ и „за­що“ да се про­ме­ни в та­зи дей­ност. Проб­ле­мът има оба­че и още един ас­пект – „как“, по „ка­къв на­чин“ да ста­ва то­ва. Без не­го­во­то изяс­ня­ва­не не мо­же да се фор­ми­ра ця­лос­т­на кон­цеп­ция за то­зи про­цес.

Не се на­е­мам тук да под­ло­жа проб­ле­ма на сис­те­мен и об­с­то­ен ана­лиз. Ще се за­до­во­ля да очер­тая са­мо най-об­що под­хо­да за не­го­во­то ре­ша­ва­не. При то­ва ще под­хо­дя нет­ра­ди­ци­он­но, ка­то се въз­пол­з­вам от мъд­рост­та на ед­на древ­ног­ръц­ка ми­то­ло­ге­ма – „Ком­п­лек­сът на Пиг­ма­ли­он“. На­ме­ри­ла ху­до­жес­т­ве­но прет­во­ря­ва­не и в пи­е­са­та на Бер­д­нард Шоу „Пиг­ма­ли­он“. Ето в как­во се със­тои нак­рат­ко та­зи сен­тен­ция. Ки­пър­с­ки­ят цар Пиг­ма­ли­он из­ва­ял ста­туя на кра­си­ва же­на и след ка­то Аф­ро­ди­та я съ­жи­вя­ва, той се ожен­ва за нея. А в пи­е­са­та про­фе­сор по фо­не­ти­ка, из­ку­шен от своя нар­ци­си­зъм, се ам­би­ци­ра от улич­на­та цве­тар­ка Ели­за да пре­съз­да­де об­раз на же­на, на ко­я­то и най-пре­тен­ци­оз­ни­те арис­ток­рат­ки да за­виж­дат. И бла­го­да­ре­ние на ней­ни­те при­род­ни да­де­нос­ти той на­ис­ти­на ус­пя­ва да сът­во­ри до­ри по-съ­вър­шен от се­бе си об­раз, след ко­е­то се влюб­ва и ожен­ва.

Ще се опи­там да из­в­ле­ка и ин­тер­п­ре­ти­рам от ме­то­до­ло­гич­но гле­ди­ще ев­рис­тич­ния сми­съл на та­зи за­ре­де­на (ще пов­то­ря от­но­во) с жи­тейс­ка мъд­рост ин­т­ри­га. Тя пре­на­соч­ва вни­ма­ни­е­то ни към ши­ро­ко нат­рап­ва­на­та в ми­на­ло­то со­ци­ал­но­пе­да­го­ги­чес­ка док­т­ри­на, спо­ред ко­я­то – при доб­ре ор­га­ни­зи­ра­на сис­те­ма в рам­ки­те на ця­ло­то об­щес­т­во, ма­со­вия чо­век це­ле­на­со­че­но се со­ци­а­ли­зи­ра и не­из­беж­но ста­ва по-до­бър, всес­т­ран­но и хар­мо­нич­но раз­ви­та лич­ност. Та­зи имен­но уто­пия бе­ше ос­т­ро раз­к­ри­ти­ку­ва­на от ав­то­ри­тет­ния рус­ки учен ака­де­мик Ни­ко­лай Амо­сов през 1989 г. от ек­ра­на на БНТ. Тя бе­ше оп­ро­вер­га­на и през го­ди­ни­те на пре­хо­да. Очак­ва­на­та про­мя­на (как­то не­от­дав­на за­я­ви ед­на от зна­ко­ви­те по­ли­ти­чес­ки лич­нос­ти на ра­ди­кал­ни­те ре­фор­ми в Из­точ­на Ев­ро­па В. Ха­вел) да по­бе­ди ис­ти­на­та и кра­со­та­та, а хо­ра­та да ста­нат по-доб­ри, не се пот­вър­ди; те, нап­ро­тив, ста­на­ха по-ло­ши, все по-дръз­ко за­поч­на­ха да се изя­вя­ват със своя зло­на­ме­рен его­и­зъм.

Та­ка ло­ги­ка­та на ана­ли­за ни на­соч­ва към за­сег­на­тия ве­че проб­лем „про­ек­ция“. Са­мо че не тол­ко­ва за про­ек­ти­ра­не­то на ви­на и от­го­вор­ност в ду­ха на из­вес­т­на­та кон­цеп­ция, кол­ко­то за мно­го по-ши­ро­ка­та ви­зия, ко­я­то ни да­ва ме­то­до­ло­ги­я­та на мо­де­ли­ра­не­то на со­ци­ал­ни­те яв­ле­ния и про­це­си. В слу­чая ста­ва ду­ма по-кон­к­рет­но за мо­де­ли­ра­не на чо­веш­ки ка­чес­т­ва, ка­чес­т­ва на лич­нос­ти и со­ци­ал­ни су­бек­ти. С по­мощ­та на кри­те­ри­и­те на сход­с­т­во­то и по­до­би­е­то да се въз­п­ро­из­ве­дат же­ла­ни ха­рак­те­рис­ти­ки и про­ме­ни в ха­рак­те­ра, све­тог­ле­да и по­ве­ден­с­ки­те наг­ла­си и сте­ре­о­ти­пи от по­зи­ци­я­та на оп­ре­де­ле­ни иде­а­ли и цен­нос­ти. Но с ка­те­го­рич­на­та уго­вор­ка, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во не е сът­во­ре­но от плас­ти­лин или скул­п­ту­рен ма­те­ри­ал, че да го мо­де­ли­раш как­то си ис­каш.

Ето кое на­ла­га по­ли­ти­чес­ки­те про­ек­ти и пос­ла­ния, ан­га­жи­мен­ти­те, прог­рам­ни­те ус­та­нов­ки и ин­с­т­ру­мен­ти­те на пуб­лич­на­та ма­ни­пу­ла­ция по по­со­ка на ев­ро­пейс­ка­та ни ин­тег­ра­ция мак­си­мал­но да бъ­дат под­чи­не­ни на прин­ци­пи­те: ре­а­ли­зъм, пред­с­ка­зу­е­мост, ра­ци­о­нал­ност. Ос­во­бо­де­ни от „пиг­ма­ли­о­но­ви­те“ из­ку­ше­ния, че мо­же да се со­ци­а­ли­зи­рат и про­ме­нят чо­ве­кът и чо­веш­ки­те от­но­ше­ния по „свой об­раз и по­до­бие“; с ми­съл­та, че тво­и­те иде­а­ли и цен­нос­ти са един­с­т­ве­но пра­вил­ни и съ­вър­ше­ни, не­из­мен­ни.

Пуб­лич­на­та ри­то­ри­ка би тряб­ва­ло мак­си­мал­но да бъ­де ос­во­бо­де­на от на­ло­жи­ла­та се през пос­лед­ни­те го­ди­ни свръ­хи­де­о­ло­ги­зи­ра­на ма­ни­пу­ла­ция и „ин­фор­ма­ци­о­нен шум“. По­ли­ти­ци­те – осо­бе­но те­зи, завла­де­ни от аб­со­лют­ния оп­ти­ми­зъм спря­мо за­пад­на­та ци­ви­ли­за­ция ра­ди­кал­но да про­ме­нят сво­е­то пуб­лич­но сло­во. Не­го­ви­ят по­зи­ти­вен со­ци­а­ли­зи­ращ ефект все по­ве­че и по­ве­че ще за­ви­си не тол­ко­ва от „ев­ро­пейс­кия нар­ци­си­зъм“ и су­бек­тив­на­та во­ля, кол­ко­то от про­веж­да­на­та по­ли­ти­ка, от ней­на­та адек­ват­ност на ре­ал­ни­те пот­реб­нос­ти на об­щес­т­во­то, на на­ци­о­нал­ни­те тра­ди­ции и ин­те­ре­си на стра­на­та. Ка­то се пре­о­до­ля­ват ре­ши­тел­но ис­то­ри­чес­ки нас­ле­де­ни­те наг­ла­си и по­ли­ти­чес­ки сте­ре­о­ти­пи на по­кор­с­т­во и слу­ги­наж.

Пуб­лич­на­та ма­ни­пу­ла­ция, из­по­вяд­ва­на ка­то фа­сад­на ри­то­ри­ка и по­пу­лис­т­ка фра­зе­о­ло­гия, да се пре­об­ра­зи в ре­а­лен по­зи­ти­вен про­цес на со­ци­а­ли­за­ция. Да се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на съв­ре­мен­ни кри­те­рии и ка­чес­т­ве­на ин­фор­ма­ция, ос­но­ва­ва­ща се на дос­то­вер­ни, а не ма­ни­пу­ли­ра­ни фак­ти и стък­ме­ни ар­гу­мен­ти. По­ли­ти­чес­ка­та про­па­ган­да и прак­ти­ка да бъ­дат пре­о­ри­ен­ти­ра­няи от ов­ла­дя­ва­не­то на по-мал­ко­то зло (ко­е­то во­ди до умо­ра от очак­ва­не на не­си­гур­но­то) към пре­дим­но по-доб­ра­та ал­тер­на­ти­ва. При ед­на доб­ре обос­но­ва­на ра­ци­о­нал­на по­зи­ция и по­ли­ти­ка, при на­ли­чи­е­то на во­ля за ре­ши­тел­но дейс­т­вие, по-доб­ра­та ал­тер­на­ти­ва мо­же да по­ка­же и по-ви­со­ка сте­пен на пред­с­ка­зу­е­мост и уп­рав­ля­е­мост. И в край­на смет­ка да се пос­тиг­нат не­об­хо­ди­ми­те и же­ла­ни ре­зул­та­ти.


Бе­леж­ки
(1) Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч., т. 3, с. 277
(2) Енцик­ло­пе­ди­чен реч­ник по со­ци­о­ло­гия. С., 1996, с. 241
(3) Сто­я­нов, Цв. Из­б­ра­но и не­пуб­ли­ку­ва­но. С., 1994, с. 248; 256-257
(4) Ле­нин, В. И. Т. 29, с. 422

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук