Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността “Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица – изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“ и „Република”. В момента е кореспондент на вестник „Пари“ за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи-бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.
„Каква я мислехме, каква стана?!“ – възкликна на финала на първите за България избори за депутати в Европарламента провинциален наблюдател, активист на БСП. Каза го човекът с искрено учудване от резултатите, които поне в онзи късен час на 20 май извеждаха на първа позиция ДПС.
Точно в този момент лидерът на движението Ахмед Доган изрече, че не се чувствал съвсем готов за чак такъв товар. Само дето не се разбра дали го казва сериозно, или се шегува.
А се започна, поне от БСП, със заявка за истинска европейска кампания. С нови лица в челото на листата. Ако приемем, че Кристиян Вигенин и Илияна Йотова са свежарчета. Само дето заявката си остана само заявка. Щото, докато стигне до вестникарските страници, и вече бе овъртолена в поредица от скандали.
От „Що ги няма сред кандидатите Александър Лилов и Нора Ананиева?“ през плача за акциза върху домашната ракия, пенсионерските скандирания за достойни старини, показните разстрели на кмет и председател на общински съвет (съответно в Елин Пелин и Несебър), ареста на бургазлията Митьо Очите, още по-показното довеждане в съда (не за присъда, а за да даде показания!) на сикаджията Маджо и недотам показното наритване на фоторепортер от вестник „Експрес“, заснел полицаи да пазят неизвестно кого от неизвестно какво, та до… виновен ли е Румен Овчаров, че си има триетажна вила в село Саранци и много или малко са 150 хилядарки месечно за шефа на националното следствие Александър Александров…
В тази редичка от събития, довели до обръщането на вота, няма как да пропуснем отстраняването на двама зам.-министри, демонстративните обиски на централата на Булгартабак, каненето да арестуват бизнесмена Красимир Георгиев покрай проточилата се сага със столичната „Топлофикация“ и ексшефа й Валентин Димитров, отстрелването на друг един бизнесмен с интереси в черешобера и газифицирането на Сливен, заплахите на зърнопроизводителите да блокират пътищата заради засушаването, преиграването около мераците на никому неизвестни немски учени да преосмислят значението на Баташкото клане, както и извилите се опашки от поклонници край трите чудотворни икони на Божията майка, донесени в храма „Александър Невски“…
Със сигурност някой по-скрупульозен хронист ще добави воплите на смешника Яне Янев за спасението на медицинските ни сестри в Джамахирията чрез включването им като кандидат-депутати за Европарламента и напъхването на дузина млади актьори в стъклени урни по идея на министър Николай Василев, уж за да повишели активността на избирателите.
Но и с тях, и без тях, и без телескоп се вижда, че идеята да правиш европейска кампания за евродепутати в България е, ако не кауза пердута, то поне без особен шанс за успех.
И какъв шанс за успех може да има нещо, което остава неразбрано, не защото е много сложно, а защото финалът му няма нищо общо с мач между “Левски” и ЦСКА.
Това едва ли трябва да се обяснява на имиджмейкър като Нидал Алгафари, който, за да стане кашата още по сладко-кисела, взе, че напъха в предизборните прояви на ПЕС/БСП (?!!!) току-що измъкналия се от къщата на Vip Brother Азис. Не че имам нещо против личността на Васил (Василка) и връзката й (му) с Китаеца, ама докато внучетата хвърляха гьобеци по концертите, старите социалисти скришом мятаха по един кръст и приплюваха в пазви заклинания от сорта на:“Дано не урочасат наш’то момче Сергей тез крамоли помежду Румен и Румен!“
Не че останалите играчи на терена правеха нещо по-различно, но тях никой не ги следеше под лупа, включително и социолозите. Които се надпреварваха да обясняват, че колкото е по-малка активността на гласоподавателите, толкова повече печелят старите муцуни! Имало скандал с Румен Овчаров. Да, има, ама всяко зло за добро, щото твърдото „ядро“ на социалистите ставало още по-твърдо, а меката „периферия“ щяла да си остане у дома или да иде за гъби, според метеопрогнозите…
Е, на финала активността се оказа 29,4 % – „нормална“ според практиката в страните младоевропейки. Само дето СДС и ДСБ отлетяха в небитието, НДСВ получи едва един мандат за Брюксел, „Атака“ си прибра безпроблемно три места, уж капсулираното и законодателно отрязано от анкарската „пъпна връв“ ДПС е с 4 представители, ПЕС (БСП) вместо прогнозираните 10, взе едва 5 мандата, а най-отпред застана …ГЕРБ.
Междувременно заваля дъжд и потопи Владая. За да може кметът-генерал и неформален лидер на партията-победителка Бойко Борисов пак да се ожали: тройната коалиция влязла в …коалиция с Повелителя на облаците с една-едничка цел – да го провали! Ама имало Бог и той виждал и чувал: предсрочните избори вече чукали на портите български…
Апропо, тъй дълго спряганият по медиите Валентин Димитров-Топлото, бе пуснат на свобода под гаранция от 20 000 лв. в деня след изборите.
22 май 2007 г.