НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ НА ЕДИН ИЗКЛЮЧЕН СОЦИАЛИСТ

0
701

Поредното заседание на 50-я конгрес на БСП премина. Резултатът – 13 изключени партийни членове, десет от които – млади социалисти. Ръководството на партията се опита да оправдае изключването с небивалици за предварително подготвян преврат срещу БСП, за саботаж, атентат, предателство, дори и излагане пред чуждите посланици.

Между изключените социалисти е Валери Жаблянов, един от най-подготвените политолози на БСП. Заместник-председател на Народното събрание, Жаблянов, единствен от народните представители социалисти, се осмели да каже истините за Народния съд. И беше отстранен от поста, който заемаше, а по-късно от Парламента и Националния съвет! Друг изключен социалист е авторлитетният издател и публицист проф. Светлана Шаренкова, председател на Форум „България-Русия“, издател на левия и патриотичен вестник „Земя“, както и на седмичниците  „Русия днес“ и „Китай днес“. Шаренкова последователно защитава преимуществата на многополюсния свят в противовес на глобалисткото мислене за еднополюсен свят, а също обосновава виждането, че българският национален интерес изисква развитие на приятелски отношения с Русия.

Изключените десет млади социалисти са сред активистите на партията. Нелепа измислица е обвинението в хулиганство. Какъв хулиган може да бъде ръководителят на групата на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов? Или как може да бъде обвинена в хулиганство винаги принципната и безкрайно честна Ана Пиринска? Какви хулигани са младежките ръководители социалисти Никола Бериевски, Петко Димитров, Атанас Атанасов или Ленко Петканин? А Петя Михалевска, бивш народен представител, вярна наследница на своя баща Димчо Михалевски? Какъв е хулиганският акт на младите социалисти Костадин Дурчев и Мартин Жлябинков? Или вече е непростимо престъпление да искаш БСП отново за играе определяща роля в националния ни живот?  Кой определи като хулиганка Ралица Андреева – дългогодишен член на Пернишката партийна организация, член на Контролната комисия на БСП?

Очаквания към Конгреса

Свикването на  заседание на Конгреса освен поради уставни норми се наложи и поради задълбочилата се тенденция от загуба на обществено доверие Според анализаторите изборната катастрофа от 2 октомври 2022 г. (БСП получи едва 9,3% или 232 958 гласа) предопределя на социалистическата партия бъдеще на треторазрядна политическа сила без особена роля в националния ни живот. Възможно е, липсата на нови идеи, на бързи и адекватни политически решения, на компетентни и подготвени кадри да задълбочи ерозията на доверие и БСП да последва съдбата на бивши комунистически партия от Източна Европа.

Резултатът от последните избори се възприема от всеки честен социалист като тревожен сигнал за важността от откровен разговор. За провежданата политика, за целите и задачите. За постоянното противостоене на ръководството на БСП с президента Радев и вицепрезидента Илиана Йотова, – наш другар, социалист с респектиращ политически опит и обществен авторитет. Разговор за България, за нейното настояще и бъдеще. Разговор за мостовете, които трябва да градим, а не да търсим несъгласието. Разговор за това, че БСП оцеля, защото в нея съжителстват различни, често конфликтуващи, идейни тенденции. А не внушението за антипартийните дейнствия на измислена вътрешнопартийна опозиция. И пр., и пр.

Не зная обаче кой е посъветвал ръководството на БСП, но вместо дискусия по сложните партийни въпроси и бъдещи политики се предпочете представянето на успехите на правителството „Петков”. Независимо че всички сме наясно, че постиженията в социалната политика, до голяма степен, се дължат на БСП – увеличение на пенсиите, безплатни детски градини, безплатни учебници за гимназистите. Но не се отговори на актуалния въпрос защо избиратели не оцениха участието на БСП в кабинета „Петков“ като успех?  И още. Не вярват на партията и на нейния председател. Дни преди конгресното заседания социологическите агенции обявиха резултатите от новото си проучване, според което БСП отново е на пето място, с 8.9% на доверие.

Няма да скрия, че се надявах на заседанието на Конгреса да обсъдим въпросите на мира и войната. Както мнозина от моите съпартийци, и аз съм убедена, че БСП няма място в коалиция с партиите на войната. И искрено се зарадвах на позицията от политическия доклад на Нинова пред Конгреса: БСП е за неутралитет във военния конфликт между Русия и Украйна. Смути ме обаче следващото категорично заяувление: БСП трябва да участва в управлението. Добре, но как БСП ще гарантира този неутралитет, ако приеме коалиция с партиите на войната?  В единствения момент от конгресното заседание, когато ми се позволи достъп до микрофон, предложих да приемем решение, че БСП няма да се коалира с политически сили, които не споделят позицията ни за неутралитет. Но за това предложение  – глас в пустиня! Добре поне, че делегатите се обявихме срещу решенията на списъка „Магнитски”.

Винаги съм смятала, че управлението за БСП не трябва да се превръща в самоцел и реализация на лични властови амбиции.   И сега, както в други случаи, отново ще фокусирам върху липсата на коалиционна политика,  която не включва единствено преговори със себеподобни и съмишленици за влизане в Парламента, а се изгражда върху конкретна управленска програма, върху формулирани цели и задачи, върху евентуални компромиси с прозрачни ангажименти. Коалиционната политика, също така, засяга и определяните на т.нар. червени линии – принципите на БСП, от които партията не може да се откаже. Влизайки в кабинета „Петков“ БСП нямаше нито управленска програма, нито се изясниха истинските задачи на този коалиционен кабинет. Какво наложи коалирането с най-русофобската и антикомунистическа част от българската десница, с хранениците на Джордж Сорос и фондация „Америка за България“? Защо представителите на БСП не напусна това правителство в мига, когато то опозори България, нареждайки я сред първите в Европа русофобски  държави?

До този момент не съм чула Корнелия Нинова публично да отстоява   антиглобалистки позиции. Например,  да се обявява за Европа като съюз на равноправни национални държави, в който Русия е неотменна част. Един прочит на документите, приети в периода на седемгодишното управление на Корнелия Нинова, ще покаже, че по отношение на външнополитическите си позиции БСП не се различава от останалите политически партии.

И още един въпрос. В коалиционния кабинет „Петков” БСП не пожела да се ангажира с въпросите на образованието и културата. Може би защото сферите на духовността са извън интреса за ръководството на БСП, което се чуждее от лявата интелигенция като носител на критическия разум.

В доклада на председателката прозвучаха правилните тези за промяна на съдържанието на учебниците. Въпреки че е доста закъсняло искането за промяна на учебниците е напълно уместно. БСП трябва да настоява да бъдат  възстановени предметите българска история и българска литература, с акцент върху позитивното знание, което създава градивни и национално-отговорни личности. И досега никой от БСП не се е произнесал за начина, по който беше изработен новия учеблен план, за определящата роля на грантаджиите от „Отворено общество“ и Америка за България“, за изобилието от идеологически митологеми, рушащи основите на българското национално самосъзнание.

Що се отнася до прокарваната в българското училище и детска градина джендър-идеология, тук напълно споделям справедливи тревоги и опасения, трактувани в политическия доклад. Но ръководството на БСП пропуска да отбележи, че внедряването на джендър-идеологията е част от дългогодишно провежданата политика на доктрината „Отворено общество”. Но са необходими радикални действия, а не заявления и планове за референдуми. Например, ако Нинова наистина държи да се ограничи влиянието на джендър-идеологията, то защо не настоява, по подобие на Орбан в Унгария, в Конституцията да се запише, че семейството е доброволен съюз между мъж и жена, както и че бащата е мъж, а майката – жена.  Очаквам също, народните представители от социалистическата партия да предложат в Народното събрание такива законопроекти, които да ограничат и дори спират намесата на чужди западни фондации и фондове в българското образование и култура. Да приложат такива политики, които възпитават учениците в дух на хуманизъм и толерантност.

За „Основни насоки за разработване на нова програма на БСП“

Въпреки че „Основни насоки за разработване на нова програма на БСП“ е културно написан текст, актуален остава въпросът дали БСП е в състояние сега, на бегом, да обобщи глобалните промени на човешкото развитие, да открие язвите на съвременния капитализъм, като очертае подходите за тяхното преодоляване и изкореняване? Да назове новата цел на социализма и инструментариума за нейното постигане? Често казано, съмнявам се.

Такъв сериозен програмен документ, дори и на ниво концепция, изисква участието на подготвени – и в теоретичен, и в прагматичен аспект – представители на лявата интелигенция. Изисква също познание върху  дискусионните мнения, върху панорамата от гледни точки в световното ляво и социалистическо движение. Изисква и отговори: Например, защо в условията на настоящата тежка криза десните и националсоциалистическите партии правят сериозни политически пробиви? Защо левите партии не се противопоставят активно на шествието на неофашизма, русофобията и антикомунизма? Защо БСП не дефинира свое разбиране за родолюбие и патриотизъм? Защо БСП не посочи причините за все по-задълбочаващите се неравенства? Как БСП ще преодолее дълбоките процеси на деидеологизация и деинтелектуализация? И т.н., и т.н.

Пак ще повторя: ръководството на БСП трябваше да  представи на българското общество наша управленска програма. Не се разбира, че непрекъснатата амбиция да се представят текстове за далечното бъдеще като „Визия за България“ или настоящите „Основи“ е гонене на вятъра. С тяхното презентиране не може да се спрят нито процеса на деидеологизация, нито на деинтелектуализация в БСП. Но това вече е въпрос на политическа конпетентност и умение.

За „Концепция за промени в Устава на БСП  и организационната реформа“

Предложената за обсъждане на конгресното заседание „Концепцията за промени в Устава“ също не отговаря на реалностите в БСП. Приемам, че правилно е да се прецени при какви положения действат електронните заседания и как се провеждат електронните гласувания. Но, струва ми се, че това е по-скоро технически, а не толкова концептуален въпрос и може да бъде предмет на документ,   издаден от Националния съвет.

По-важното е, че с тази Концепция се премахват две демократични норми в БСП. Първата се отнася до принципа за несъвместимост на постовете, втората засяга броя на депутатските мандати, на практика, отменя мандатността.

Зачертаването на принципа за несъвместимост ще даде възможност едно лице да бъде натоварено с всички видове власти. От друга страна, съдбата на всеки един депутат вече ще се решава по целесъобразност – Националният съвет, председателят на партията, ще решава кой колко време ще е народен представител.

Предложението за отпадане на тези две норми от Устава са показателни за видовете трансформации в БСП: от демократична в партия, подчинена на единоначалието, от предимно масовата в малка, все още, парламентарна партия.

Концепцията е симптоматична и за желанието да бъдат регламентирани правата на социалистите, да се ограничат проявите на свободомислие. Неслучайно, централна в „Концепция за промени в Устава на БСП и организационната реформа“ е нововъведената норма – изключване на социалисти. Въпреки че БСП вече придобива облика на малка партия, не особено привлекателна за работещите българи, за интелигенцията или младите хора, крайъгълен камък на реформата Нинова, отразена в този докемунт,  с очертава отстраняването (чистката) на социалисти.

13-те социалисти са само началото!

За оставката на Корнелия Нинова

В демократичните партии и организации всеки ръководител трябва да има самосъзнанието, че след неуспешна политика, измервана с изборни резултати, достойнството и моралът изискват да си подаде оставка. Най-малкото да поиска вот на доверие от съпартийците си, за да продължи напред. Не може непрекъснато да се търсят врагове, да се вижда навсякъде заговор, да се прокопават пропасти между социалистите и в същото време да се очаква повишаване на общественото влияние и доверие.

Как така над 220 социалисти, делегати на току-що отминалото заседание на конгреса, нямат да имат правото да поискат оставка на председателя?! И то при положение, че БСП изпада от активния политически живот на страната. Защо това право на социалистите да е незаконно? Дали това не е всъщност страхът на една малка група овластени в ръководството на БСП хора, които съзнават, че с оставката на Корнелия Нинова те губят привилегии и властови облаги? На мнение съм, че оставката на Корнелия Нинова не е достатъчна, за да излезе БСП от тежката криза на общественото доверие. Вина за политическия срив на партията ни носи ръководство на БСП –  заместник-председателите на партията, част от членовете на ИБ на НС на БСП, онези досегашни депутати, които неистово очакват пак да бъдат в Народното събрание. Тъй като подаването на оставка – поне в цивилизования свят – означава съзнание за отговорност. Но върховете на БСП са оперирани от такова самосъзнание!

Налага се да припомня и един важен факт. Корнелия Нинова не е избрана за председател на БСП с 80% от гласовете на всички партийни членове! А с половината от гласовете на партийните членове (само 54% от членовете на БСП гласуват на прекия избор, от тях 80% са гласовете за Корнелия Нинова). Така че изборът на председателя на БСП не е категоричен, не е резултат на пълно мнозинство. Няма да скрия, че всички очаквахме от Нинова енергични стъпки и към тези партийни членове, скептично настроени към нейното лидерство. Тя не направи това. Обратното, успя да обяви за врагове и довчерашни нейни привърженици.

За изключването – моето и на моите другари, от БСП

Както се вижда, изключването ми БСП заедно с други социалисти – представители на лявата интелигенция и на младите в партията – е съвсем логично. Логично е, защото отразява динамичните процеси на трансформация на демократичната БСП в авторитарна формация, от лидерски тип. Логично е, защото чрез този акт БСП се лиши от дискусия за истинските проблеми на България, от разговор върху същината на лявата политика, от дълбочинен анализ за насоките на коалиционната политика и цената на допустимите компромиси.

Тези дни препрочетох за онези четиринадесет признака, които Умберто Еко смята за присъщи на първичния фашизъм. Големият италиански учен обаче настоява, че дори и наличието на само два от тях – изобретяването на образа на врага и масовизирането на представата за заговор – са симптоматични за първичния фашизъм. Аналогията със случващото се в БСП е прозрачна. Дано критичният разум в БСП надделее, дано партията си спомни, че винаги е възкръсвала когато е преоткривала другаря и съмишленика. Дано на приказките за преврат и заговор се противопостави социалистическото ни разбиране за свобода и демокрация.

Замислих се и за другия период, известен като култ към личността. За изключването на комунисти, големи имена от българското изкуство и литература. Само защото изразяват несъгласие с казаното от Вожда. Само защото нарушават т.нар. „права линия”. Имената им подлежат на охулване и обществен линч. След време – идва и реабилитация. Поне за тези, които остават между живите.

Няма как да не се набие и съпоставката с вакханалията на хунвейбините. Може би тук са най-точни сравненията със ставащото в БСП. На етикирането и отстраняването на хора, които мислят самостоятелно. На обвиненията в подмолни действия само защото не приемат статуквото в партията и искат честно и отговорно обсъждане на партийните и обществените проблеми.

И нещо лично. 35 години съм член на БСП. Не се поддадах на примамливите обещания и преминах през най-трудните времена на прехода. Отстоях на различните форми на остракизъм, на гонение, на клевети и хули заради принадлежността си към БСП. Заемала съм високи  ръководни постове – член на ИБ на НС на БСП, заместник-министър на образованието и науката, народен представител, председател на Комисията по образование и наука. Автор съм на редица политически статии, посветени на БСП, на нейната политика, на въпроси, свързани с развитието на българската култура, с геополитическите процеси и реалности.

По време на активната ми партийна дейност винаги съм се стремяла да привличам авторитетни специалисти, професионалисти и експерти от различни области на националния ни живот към лявото политическо пространство. Убеждавала съм другарите си от необходимостта да разширяваме общественото си влияние, от изработването на целенасочена политика към художествената интелигенция, прослойката, към която и аз самата принадлежа. Като заместник-председател на Градския съвет на БСП съм участвала в организирането и провеждането на множество политически и идеологически дискусии, с изведените на тях изводи, полезни за БСП и България.

Заедно с тогавашния председател Калоян Паргов поставихме традицията за масовото отбелязване на  емблематични празници на антифашизма и лявата култура като иманентна част от българския исторически календар.   Създадохме литературен и културен клуб, в който писатели, артисти, художници, музиканти да представят свои творби и свободно да дискутират по актуални въпроси, необременени от партийни пристрастия.

През последните години, с другарите от Софийската организация на БСП отстояхме трудни идеологически позиции. Много често компенсирахме липсата на реакция от ръководството на БСП. Изключените от БСП членове на Софийската организация години наред преживяват като свой успехът на партията и като тежък личен провал – изборните загуби. Всички ние всеотдайно сме работили за поцедата на БСП. Всички ние  защитаваме достойнството на нашата партия и се гордеем с името социалист.

Скоро научих, че ръководството на БСП приема социалистическия произход за тежък недостатък – на ума, на способността да мислиш и реагираш. И всеки потомствен социалист придобива значение на второ качество човек. Уви. И аз, подобно на повечето изключени, съм трето поколение социалист, като през 1917 г. моят дядо, част от лявата интелигенция, заедно със свои другари основават БКП в един български град.

Разбирам също, че ръководството на БСП не гледа с добро око на лявата интелигенция. Уви. И по произход, и като професия спадам към тази социална прослойка. И още един допълнителен грях: дъщеря съм на левия интелектуалец професор Чавдар Добрев, а той винаги държеше като писател и общественик на истината и на свободата да я изричаш.

Разбирам, че на ръководството на БСП не допадат мислещите партийни членове. Не допадат хората, които ходят изправени. Не допадат хора, които с позициите си объркват геополитическия комфорт на настоящите партийни ръководители.

Какво да се прави: човек не може да избяга нито от семейните си корени, нито от природната си склонност да вижда, че „царят е гол“, да казва истината.

Що се отнася до моето бъдеще, то остава на социалист!

И така ще бъде, докато дишам на този свят…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук