Д-р Б.
Животът и литературата. – Влиянието на литературата върху живота. – Големите въпроси на официалната литература. – Въпросът за изменението на убежденията. – Що е убеждение. – Икономическата еволюция и изменението на убежденията. – Материалистическото мировъзрение и социалистическите убеждения. – Комичното положение на противниците на последните.
Общоизвестно положение, даже изтрита фраза е станало, че литературата е отражение на живота. Ако животът е беден с явления, тогава и литературата се явява бедна. Литературата черпи материал из живота. Колкото повече животът се усложнява, колкото повече се усложняват обществените явления, толкоз повече и по-сложни въпроси занимават литературата. Преди десет години, например, г-н Вазов, български „народен поет“, не можеше написа своите „Драски и шарки“. В нашия живот не беше изникнал тогава преломът, който напоследък преживява нашата страна: старите обществени отношения, старите понятия и стария еснафски морал не бяха почнали да се рушат. Разказите на г-н Алеко Константинов не можеха да се явят преди десет, и още по-малко бяха възможни преди петнадесет години. „Бай Ганю“ – тая смес от старата простотия и еснафската наивност с нахалството на новите рицари, които чрез лихварство, чрез пладнешки грабеж, под защитата на законите и на властта, чрез дребни и едри гешефти и спекули усетиха в кесиите си силата на „капиталеца“ – тоя предвестник на оформените днес герои на капитала и на спекулацията у нас, го нямаше тогава в нашия живот. С малко думи, свръзката между живота и литературата е очевидна, и в последната се отразява умственото състояние на обществото.
Явленията в живота, от друга страна, не изведнъж се отразяват в литературата. Най-обикновено нещо е, че едно явление може да съществува в живота незабелязано от литературата, вследствие на това, че то не е тъй изпъкнало, щото да се натъква на вниманието на наблюдателя. Но щом явлението е забелязано, то веднага предизвиква и обяснение на причината му. Да обясни причинната свръзка на явленията в живота е предмет така също на литературата. В това отношение влиянието, което може да упражнява литературата върху обществото, е грамадно. Но това нейно влияние може да бъде толкоз по-плодотворно, колкото по-ясно, по-правилно и по-съгласно с данните на съвременната наука обяснява причината на явленията. Като говорим за влиянието на литературата върху живота, ний тука разбираме главно моралното ѝ влияние, влиянието ѝ в етическо отношение.
Нашата официална литература, сиреч оная наша литература, която разглежда явленията в живота от гледна точка на официалната днес буржоазна философия, твърде рядко повдига въпроси от етическо значение. За последно време тя доста внимание и място отдели на въпроса за интелигенцията и нейните морални задачи, както и на въпроса за „научния материализъм“. Нашите читатели знаят нашето мнение по тоя въпрос, а в следващите книжки на нашето списание неведнъж, може би, ще срещнат статии по същите. Тука ще се ограничим с други въпроси.
Неотдавна същата литература изхвърли, тъй да кажем, на сцената, друг един въпрос, който изглежда да е тъй също един от големите за нея въпроси. Думата е за въпроса за изменението на убежденията у нас, който нарекоха при туй „трагически-заплетен“. Тоя въпрос е изваден в литературата, без да бъде разискан, без да бъде разяснен. Излиза, като че изменението на убежденията у нас е общо, добре известно, толкоз обикновено явление, щото няма нужда от обяснения. Според нас, обаче, работата не съвсем тъй стои. У нас обикновено смесват мненията, които се съставляват по традиция, по подражание, по съчувствие, от повърхностни или бързи заключения, с убежденията, които имат съвсем друго произхождение. Всеки човек може да има свое мнение, но не всеки има убеждение. По-малко са личностите с убеждение, а най-голямата част от човеците минават с мнение. Ето защо, преди да решаваме въпроса за изменение¬то на убеждения, трябва да се реши – има ли у нас убеждения? Като разгледаме последния въпрос по-отблизо, ще видим, че у нас личностите с убеждение са малцина и въпросът за изменението на убежденията се смесва с въпроса за изменението на мненията.
И наистина, какво нещо е убеждение?
В разговорния език убеден човек наричаме всеки човек, който държи постоянно на известни възгледи и ги изказва с увлечение, с ентусиазъм, с плам и вяра. Обаче, в живота често се срещат личности, които могат да ви говорят за каквито щете мнения и с плам, и с увлечение, и с вяра, но всъщност да не са убеждения. Такива свойства на личността не характеризират убеждението ѝ. Убежденията са, така да кажем, психологическо явление, с произхождение на вътрешния мир на личността. Убежденията са резултат от мировъзрението на личността, резултат от известно философско гледище за световните работи. Човек бива убеден, когато има едно философско мировъзрение. Когато казваме, че трябва да си изработим убеждения, това ще рече, да си изработим едно общо мировъзрение, едно общо основно гледище. Без последното не може да има и убеждения.
Сега, пак да се попитаме – има ли у нас хора с убеждения? И отговаряме на него, че у нас личностите с убеждения са малцина, защото са малцина личностите с определено философско мировъзрение. Ний имаме доста интелигентни хора, които са завършили висши училища и ходили са в странство да се учат. Но грамадна част от тях живеят с филистерските понятия за световните работи, с морал на най-обикновената, ходящата мещанско-буржоазна философия. Стремски, героят на романа „Нова земя“, е може би най-високият образец на тоя род интелигенция. И това е съвършено естествено. Мировъзрението се изработва чрез опит и наблюдение над обществените явления. Колкото опитът е по-голям и колкото наблюдението е по-широко, толкоз по-правилно и толкоз по-трайно бива мировъзрението; следователно толкова по-правилни и по-здрави биват убежденията на личността.
На нашата интелигенция не са достигали именно опит и наблюдения. Самата наша обществена среда не ги е давала, вследствие на своята голяма закъснялост. От друга страна, по-голямата част от ония, които са попадали в други, по-културни обществени среди, не са се интересували от тях и затова опитът и наблюдението, направени в тия „чужди“ среди, или не са оказвали никакво влияние върху им, или до такава степен малко влияят, че те се връщат почти същите, каквито са отишли. Това е толкова по-вярно, че по-голямата част от нашите интелигенти, които отиват в странство, отиват вече пропити с домашни понятия, с домашно филистерство и никак не с цел да си изработят там, на почвата на по-големия опит и на по-широките наблюдения, едно определено мировъзрение.
След гореказаното напразно ще търсим у нас „трагически заплетен“ въпрос за
изменението на убежденията
Не може да съществува такъв въпрос там, където няма убеждения. Изменението на убежденията предполага изменение на цяло мировъзрение, на цял вътрешен мир, то е психологически процес, който се извършва постепенно и дълго време. Изменението на убежденията много по на рядко се свършва трагично. Когато човек си е изработил, въз основа на недостатъчния опит и ограничени наблюдения, едно мировъзрение, и подир известно време се оказва несъстоятелно, а в същото време не може, по каквито и да било причини, да си изработи ново, наместо старото, тогава на него остават два изхода: или да се самоунищожи, което е много рядко явление, или да прегърне едно старо мировъзрение, правопротивоположно на първото. Първото явление, несъмнено, е трагично, когато второто е повече комично, отколкото трагично. Най-естествено и най-обикновено явление в живота е преминуванието от едно старо към едно по-ново мировъзрение, понеже опитът и наблюденията, като разрушават старите убеждения, служат в същото време и за изработването на ново мировъзрение.
Заедно с икономическото и обществено развитие на нашата страна, заедно с разширението на опита и наблюденията, на знанията и идеите, числото на убедените личности се увеличава и у нас. Това развитие, като изменя обществените условия и обществената среда, неизбежно води към умствен преврат, към изменението на старите понятия, възгледи и убеждения. Колкото повече се обяснява това развитие, толкоз по-голям ще бъде умственият преврат, толкоз по-рязко ще бъде и изменението на убежденията. Но в какво направление става и ще става това изменение, и представлява ли то „трагично-заплетен“ въпрос? Ний отговаряме на това питане по един най-категоричен начин.
В настоящо време не е възможно да си обясним измененията в обществената среда без законите на икономическата еволюция. Последната ни учи, че човешката история е историята на класовата борба, която в настоящо време достига най-острата си форма и че без нея ний не можем да си обясним нито явленията в миналото на човешкото общество, нито ония в настоящето му, нито можем да предугадим в общи черти бъдещето му. С други думи, в настояще време не можем другояче да си обясним обществените явления правилно, освен чрез материалистическото възрение. Опитът и наблюденията постоянно потвърждават научността и правилността му. Вследствие на туй именно то днес става преобладающе и все по-общо мировъзрение. И тъй като материалистическото възрение съставлява научната основа на социалистическото учение днес, то естествено е, че социалистическите убеждения днес обгръщат все повече личности.
Нашата страна не съставлява изключение от законите на икономическата еволюция. Който мисли противното, той мисли съвършено криво, а който проповядва това, той не прави нищо друго, освен да бърка на изяснението на нашата обществена мисъл. Но щом нашата страна не прави изключение, тогава очевидно е, че материалистическото възрение е онова мировъзрение, към усвояването на което ще върви изменението на убежденията у нас. Колкото повече нашата страна се подчинява на законите на икономическата еволюция, толкова повече ще става наложително и материалистическото мировъзрение. С развитието икономическо и обществено, с увеличаването на опита и разширяването на наблюденията, материалистическото мировъзрение, а следователно, и социалистическите убеждения ще обгръщат все по-голямо число личности и у нас. В такова именно направление ще върви у нас изменението на убежденията. Очевидно е, че в това изменение няма нищо „трагично-заплетено“. Напротив, това е съвършено естествено и твърде желателно явление. Да минеш от умствената гъста мъгла на чисто и светло научно поле – може ли да бъде по-радостно явление от туй! Да се очисти човешката мисъл от мъглявите идеалистически обяснения на човешките отношения и метафизическите? Определения, които наистина лесно могат да приведат личността в отчаяние или към трагическото разочарование от прогреса и науката, и да мине към светлите убеждения, които открива на човешкия ум материалистическото възрение – може ли да бъде по-желателно явление от туй!
Прочее, ний не отричаме, че изменението на убежденията може да бъде и в обратно направление. Личности, пропити от филистерството и неспособни да се освободят от предразсъдъците на буржоазната философия, по-лесно прегръщат философията на безнравствеността и индеферентизма на Ницше, средновековния мистицизъм и отричането науката на граф Толстой и Брюнетиера, отколкото да преминат към материалистическото мировъзрение. Но такова изменение на убежденията и повръщане назад към варварските понятия е повече смешно, или най-много трагикомично, отколкото трагично. Личности като Д-ри Кръстевци, Велчевци, Ризовци, Вазовци, като професорите от академическото дружество „Общ труд“ и като много други такива, вследствие на предразсъдъци, или вследствие на недостатъчен опит и наблюдения, или просто от интерес, могат да си менят „убежденията“ няколко пъти в годината в обратно направление и да се борят против материалистическото мировъзрение и социалистическите убеждения, но тяхното положение вече досущ нищо трагично не представлява. Тяхното положение може да бъде само комично и то нито на йота не може да измени естественото течение на вещите у нас.
И тъй, „трагически-заплетен“ въпрос за изменение на убежденията у нас няма и не може да има. За щастие нашата обществена мисъл е налучкала своята естествена колея, и изменението на убежденията у нас може да бъде или радостно явление, или крайно комично. Обаче, ако няма „трагически-заплетен“ въпрос за изменение на убежденията, то има една страшна смута, една голяма бъркотия в понятията и едно безочливо, безсрамно изменение на мнения и възгледи. Но за това – друг път.
Изъ живота и литературата,
Д-р Б.
„Ново време“, год.I, кн. I, 1897.
Из живота и литературата,
Димитър Благоев
„Ново време“, брой 7-8, ноември-декември 2017
