Валери Жаблянов
Другарки и другари,
Нека да си отговорим защо провеждаме заседанията на нашия Конгрес? Не само защото така е записано в Устава, а защото се нуждаем от изработаване на политика и политически решения за по-нататъшното ни развитие като партия, особено в моменти, когато е ясно, че се намираме в дълбока вътрешна криза и общественото доверие към нас се е устремило към нулата.
Според оценката, направена в доклада на др. Нинова през изминалата година, БСП е претърпяла сериозна катастрофа. Би могло да се добави – за една година три изборни катастрофи с низходящи изборни резултати. Ние имаме най-лошия изборен резултат на партията за демократичната история на България. Двадесет и шест мандата в НС и независимо от броя на министрите в правителството, БСП не е в състояние да определя политиката на правителството, в което участва. Това е така, защото не можем да определяме бюджетните финансови параметри от гледна точка на цялостната политика на държавните финанси. Става дума за бюджетните приходи и за поеманите от правителството кредитни задължения, а не само от гледна точка на социалните разходи. Идеята, че може да изпълняваме ролята на т.нар. социален вектор в правителството е далеч от политическите и най-вече властови реалности. БСП не е незаменима в този кабинет, не е незаобиколим фактор, както са склонни да си въобразяват някои другари. От милиардите, с които г-жа Нинова се похвали в доклада, не стана ясно кой милиард в каква посока ще бъде насочен и точни кои насъщни нужди на обедняващите граждани ще разреши. В условията на неконтролируема инфлация и ръст на цените да се твърди на базата на заложените предварително числа, че с този бюджет на държавата се решават социални въпроси, а БСП е на път да постигне свои програмни цели, е несериозно и граничи с празното самохвалство. Философията на финансовата политика на това правителство е дясно-либерална и участието на нашата партия в него не е в сътояние да я промени. Изнесената пред делегатите статистическа информация от председателката, заявена като добри намерения в управлението, няма да стигне до българските граждани, няма да предизвика очаквания прилив на политическо доверие, обществената оценка за БСП ще бъде същата, като тази преди изборите през ноември 2021 г. Оценката ще бъде ниска, защото политиката не се състои само от раздадени милиарди в макросметката на държавата.
Ако беше така, г-н Борисов още щеше да управлява. Той раздаде най-много пари, изсипа най-много асфалт и постави стотици киломитри бордюри и мантинели, но въпреки това оценката за управлението на ГЕРБ на мнозинството български граждани е силно негативна. Зад тази уж успешна политика в собствените очи на бившите управляващи стои огромна корупция на всички нива. Точно този начин на управление в полза на една тясна партийно-административна прослойка, в полза на активистите на ГЕРБ, компрометира безвъзвратно този модел. Обективна истина е, че БСП, нашата парламентарна група в 44-ото НС, положи много усилия да привлече общественото внимание върху дълбоките пороци на дясното управление. Защо не ни харесва бъларският избирател на този фон?
Мисля, че след изборните резултати от миналата година у никого не е останала и капка съмнение за ниското обществено доверие, с което се ползва нашата партия. В три поредни избора левите избиратели в България демонстрираха ясно, че не се доверяват на БСП, нито за това, че може да промени модела, нито за това, че може да управлява по начин, различен от този на десницата. За какво става въпрос? Ние не просто не получихме кредит на доверие, ние се сринахме по-силно от управляващата десница. Това не са просто загубени избори. Получените 360 хил. гласа са вътрешнопартийна драма. Ние не се сринахме през 2021 г., нашият срив започна през 2019 г. на европейските избори, премина през местните избори през есента на същата година, когато в шест области БСП остана без представители в местната власт, без общински съветници в цели общини, с 1-2 съветници, без групи общински съветници, с 3-4 кметове от 28 областни града в България. Това остана от голямата партия на българската левица. В своята цялост колективните ръководни органи на партията – НС и ИБ, както и по-широкият актив, не пожелаха да видят тези сигнали. Заровиха си колективно главата в пясъка и чакаха другарката Нинова да реши основните политически и организационни въпроси. Беше ясно и видно с просто око, че това не може да стане по този начин, но ние дори не се разтревожихме, както днес не се тревожим и не ни е еня в какво правителство участваме, с какви политически сили и на каква цена, само и само да участваме някъде. Това мислене на огромна част от актива на партията е една от причините за днешното ни състояние.
Безразличие и властови конформизъм са обхванали голяма част от партията! Аз очаквах с интерес доклада на г-жа Нинова и мога да кажа, че част от изводите и оценките в него, според мен, бяха верни, намеренията за участие в изпълнителната власт предполагам, че са искрени и откровени. В същото време очакването, че кабинетът на четворната коалиция ще издържи достатъчно дълго, за да можем да разгърнем нашия управленски потенциал, е абсурдно на фона на практическите действия. Кой е нашият управленски потенциал и как се определят и реализират нашите кадри в управлението? Приниципът е ясен – лична преданост към Нинова, без оглед на партийна биография, политически и идейни възгледи! Но това не е БСП, това не е реализация на партийна политика, това е реализация на интересите на една малка групичка, съставена от хора, обединени от тайни зависимости. Как да си обясним иначе назначението на ръководителя на младежкото СДС Калоян Методиев за началник на кабинета на г-жа Нинова? Това ли е БСП днес? Какви са тези качества на въпросния господин, чиято биография до този момент е основно на политически коментатор и съветник в сянка с неясни функции. Така не може да бъде отстоявана социалистическа политика в този кабинет. Кадровите реализации стават на тъмно, в разрез с всички приети партийни документи за кадрова работа, изключително по личното усмотрение на г-жа председателката. По този начин, с хора, доказали публично своята принадлежност към десницата, не може да бъде реализирана никаква политика на БСП в този сложен кабинет. Напротив, такъв тип кадри ще помогнат максимално за постигането на целите на десните партии, с които по неволя сме се съюзили.
Г-жа Нинова подаде оставка след третите загубени парламентарни избори, разбира се, с основание, но това тя трябваше да направи след първите избори на 4 април. Ако оставката на Нинова беше подадена тогава, БСП щеше да има поне 50 манадата. Има пряка връзка между кредита на доверие в обществото към една партия и кредита на доверие към лидера на партията, още повече, когато партията се е превърнала в лидерска. Аз се учудвам, че политик с опита на г-жа Нинова не отчита това и разчита да покачи доверието към партията чрез спорно участие в правителство на коалиция с дясна управленска програма.
Един от изводите в доклада на председателката бе този, че ние трябва да направим всичко, за да възвърнем доверието! Кое доверие и към кого? Към партията, чиито водещи политици, включително досокорошни председатели, бяха прогонени или изтикани от активни позиции. Или към такива дейци като Борислав Гуцанов от Варна, който първо беше обявен за предател, след това председателката отиде да го „обезглавява“ лично, след това беше възстановен на заемания партиен пост, а накрая се разбра, че бил един от организаторите на днешното заседание на Конгреса. Как всичко това кореспондира с вископарните претенции за морал и нов модел на управление? Никак, защото всичко това се случва пред очите на българските граждани, които не намериха и не намират разлика между управлявалите доскоро и претендетите в лицето на БСП.
Това може да се каже по въпроса за моралната оценка към нас, и за наше съжаление, има дълбоко разминаване между самооценката на г-жа Нинова и тази, която ни постави лявоориентираната политическа общност в България. За негативната оценка към БСП днес не е виновна никаква „вътрешна опозиция“, никакви „купени хора“, с които вече няколко години ръководството обяснява все по-неубедително собствените си неуспехи. Обръщам се към председателката Корнелия Нинова: спрете да говорите тези небивалици на публични места и в медиите, спрете да клеветите заслужили и уважавани политици на БСП! Това е недостойно! Очаквах на това заседание на Конгреса да намерите начин и да се извините на незаслужено засегнатите от вас другари. Очаквах да се извините на всички, които вече няколко години сме принудени да изтърпяваме тези клюки, тази публична кампания по оклеветяването ни. И след всичко това вие очаквате да възъвърнете общественото доверие и гражданите да гласуват за нас! Това е абсурдно?!
Няма никакво съмнение, че нашата партия днес се нуждае от вътрешно успокояване, нуждае се от консолидация. Но от това, което виждам, ми се струва, че вие разчитате на друго, а именно – да назначите на работа тук и там някой другар и да постигнете сплотяване не около идеите ни, а около трапезата. Това е обречен път. Това, което се видя на изборите, беше, че нашата организационна структура е разбита, политическите органи на партията не работят ефективно, медийната ни кампания не постигна нищо, като цяло работата на предизборния щаб беше незабележима. Още по време на мандата на 44-ото НС беше ясно, че с това парламентарно поведение и с тогавашната опозиционна политика БСП не можеше да спечели парламентарните избори. Малцина бяха тези, които имаха илюзии относно това, но почти никой не желаеше да постави същностните въпроси „на масата“, очаквахме опозицията да смени управляващите във властта и толкоз. Ситуацията, обаче, се оказа далеч по-сложна, а ние бяхме съвършено неподготвени за реакция на протестната вълна, противопставихме се безсмислено на президента, веднъж бяхме с партиите на статуквото, после с партиите на промяната, нямахме ясна позиция по т.нар. машинно гласуване и т.н. Колко загуби трябва да претърпим, за да разберем, че за изминалите десетилетия по отношение на нас се натрупаха планини от предразсъдъци и че за да преодолеем всичко това, ние трябва да зищитим социализма като система от възгледи за обществото и икономиката, да имаме наши идеи и политика във външните отношния и сигурността. Ние днес, макар и в управлението, сме една объркана полтическа сила в дяснолиберално правителство, което няма особени изгледи за дълъг живот. Коалицията е разнородна като възгледи и хаотична като управление. По този начин не може да има успешен мандат.
Когато този експеримент приключи, моля да си представите в какво положение ще бъде нашата партия. Тогава по неволя ние ще трябва да се заемем с въпросите, които отказваме да разгледаме днес. Ръководството на Конгреса и председателят в оставка отказаха да разгледат внесения от делегати проект на резолюция, при условие, че на това заседание не беше предложен никакъв политическе документ. Факт скандален сам по себе си. С това ние казваме, че БСП не знае защо участва в това управление, отказва да разбере защо е претърпяла три изборни катастрофи и не може да обнови ръководството си, защото начело има незаменим ръководител.
Днешното заседание на Конгреса е обезсмислено от политическа гледна точка, защото важните решения за партията вече се взети на друго място, а прословутите заседния „на подпис“ на НС са легитимирали тази политика. Конгресът протича като отчетно събрание за несъществуващи победи с една точка в дневния ред – спасяване на председателя!
Дебатът за подадената оставка от г-жа Нинова не се наблюдва само от БСП, а от цялото българско общество. Това е в крайна сметка смисълът на подобни политически актове. С това действие председтелят на партията де факто казва – сгреших, политиката, която водих, не доведе до положителни резултати и осовобождавам заемания пост. Това е политическо действие за излизане на паратията от задънената улица. Вместо това с тълкувателното решение на ОПКК се прави опит не само да се предотврати провеждането на нов избор за председател, а да се създадат правни норми, които отиричат по същество правната норма въобще. С такова обсъждане на това какво представлява оставката в политиката рискуваме да станем смешни пред цялото българско общество. Оставката е доброволен акт на физическо лице и не може да бъде отменен от колективен орган против волята на лицето. С тези действия БСП се представя като изключение в политическия живот въобще, като партия, за която правилата на демократичната политика не се отнасят! Няма как, уважааеми другари, с такова публично поведение да се възвърне загубеното доверие. Днес с тези си действия ръководството на Конгреса и на ОПКК доунищожават и малкото останал авторитет на демократична политическа сила в нашето общество.
Относно казуса с подадената оставка от Нинова има още един въпрос. Ясно е, че с подаването на оставка се прекратява вторият мандат на г-жа Нинова. Според устава всеки председател има право на два мандата, така че изразеното намерение на Нинова за кандидатиране означава тя да се кандидатира за трети противоуставен мандат. Това е за тези, които могат да броят до три. В случая не става дума за избор за продължаване на втория мандат, тъй като така може да преизбираме всеки председател до безкрай, когато реши два месеца преди изтичането на манадата му да го прекрати. Уважаеми другари, що за норми ни предлага ОПКК и що за тълкувания. От какво се ръководи тази комисия, освен от Устава. Това са решения по целесъобазност и нямат нищо общо с правото, а управлението на партията ни в разрез с правото се нарича диктат! Предложението на ОПКК няма нищо общо с никакво право в нито една точка на света! Това, което ни предлагате, е смешно! Другарю Войнов, това е „принос“ към правната теория, може да се опитате да защитите академична степен с това тълкувателно решение. Какво означава „Решение на Конгреса относно подадената оставка“? Това означава, че Конгресът има ограничени права, може да избира действащия председател безкрай и не може да избира председател на партията, защото по същество вие предлагате днес да бъде извършен избор. Аз разбирам, че това издевателство над нашия Устав и над правото въобще се прави, за да се спаси председателката от неудобната ситуация, в която сама се озова. Има един-единствен легитимен вариант това да стане – Корнелия Нинова да оттегли оставката си, така, както постъпи и през 2019 г. Това ще й даде възможност да продължи мандата и да докаже на какаво е способна в следващите месеци и години.
Крум Зарков
Уважаеми делегати на 50-ия конгрес,
Уважаеми социалисти и симпатизанти на партията,
Уважаеми хора, които милеят за лявата идея и за нейното представяне в българския политически живот!
Спите ли дълбоко? Упоени ли сте вече достатъчно от това, което се случва от сутринта? Готови ли сте за последния, за фаталния удар?
Сърцето на нашата партия са нашите членове и симпатизанти, но нейният мозък би трябвало да е тук, в тази зала. И от този мозък трябва да тръгне възстановяването. Този мозък е облъчван от сутринта с абсолютни нелепици. Провалът на изборите е представен като успех. Защо? Защото, видите ли, сме във властта. И във властта сме били, защото вече сме приети не като статукво.
Спомням си по време на третата кампания от най-новата политическа партия даваха заявки, че ще трябва да се работи с БСП. Тогава споменаваха моето име. Реакцията беше чудовищна. Тогава от нашата кампания, от кампанията на БСП, звучеше: „Какви са тези хора, които ще раздават почтеност?“ Днес обаче, видите ли, те ни били приели. Да, приеха ни по силата на парламентарната математика и по силата на чувството за отговорност, която и те, и ние изпитваме. Не можехме да си позволим да вкараме страната в поредната политическа криза, каквато вече беше навлязла. Но избирателите не ни приеха! Вътрешни врагове? Сигурно има. Имало е преди, ще има и занапред. Но външния знак не забелязахме още през април.
Друга нелепица – нямало проблем с кампанията на президента, защото ние го излъчихме през 2016 година. Факт! Излъчихме го през 2016-а. Имаме основание да се гордеем с това и в същата степен имат основание някои от нас да се срамуват за това, че направиха всичко възможно, за да опорочат втората кампания на Румен Радев и Илияна Йотова.
Онзи ден чух и в парламента много гръмки фрази в подкрепа. Правилно, но късно. Тази война не се отрази на президента Радев. Тя се отрази на БСП.
И накрая последното. Това, което се случва, е въпросът за отговорността. Пряко свързан с този за морала и европейското поведение на всеки политик. Циркулира обръщение, търсят се подписи, за да не се приеме оставката на председателя, подадена през ноември. Ако това се случи, този фарс ще бъде наистина пореден, ако не и последен пирон в ковчега на публичния имидж на Българската социалистическа партия.
Ще кажете, хубаво, а има ли друг начин? Цивилизован ли е той, или е свързан с братоубийствена война? Ще ви кажа! Има. Да, има друг начин. Той е много честен и много прост. Той започна през ноември с изявление на другарката Нинова. Оставка, констатиране, пряк избор. Имаме нужда от този разговор не само помежду ни. Имаме нужда да отидем да видим всяка партийна организация. Имаме нужда да говорим за много неща с хора, които страдат за това, че БСП е четвърта. За това, че БСП беше победена от ДПС. За това, че когато сме в парламента, говорим четвърти, а нашият председател е с ранг на заместник министър-председател. Тези хора заслужават да отидем, да ги чуем, да им дадем надежда и да им начертаем реалистичен път напред.
Лявото има страхотен потенциал.
А единствената структурирана сила, която може да го носи занапред, е БСП. Това е отговорността на всеки един от нас тук – на тези, които са се подписали на обръщението и на тези, които не са. На тези, които са млади, на тези, които са стари. И никой не може да се скрие от тази отговорност.
Имаме ясен път. Достойни ли сме за него? Това ще проличи в следващата точка!
Благодаря ви!
…
Това бяха думите ми на последното заседание на 50-ия конгрес на БСП, проведен в края на януари. Той ще остане в историята с това, че на него нищо не се случи. „Спите ли дълбоко?“ С този въпрос се обърнах към делегатите и отговорът на мнозинството от присъстващите беше положителен. Стиснаха здраво очи и гласуваха по сценарий. В резултат БСП продължава работата си в режим на свободно падане. На социалистите в цялата страна няма нужда да се доказва очевидното – все по-малко хора се асоциират и разпознават в БСП; все по-малко се интересуват от нашите решения, стратегии, визии и действия. И няма нужда от сондажи, макар и те вече да са налице, за да се види, че ако утре има избори, резултатите няма да бъдат по-добри от последните.
Участието ни във властта – макар необходимо – само по себе си не може да спре спиралата, в която попадна най-важната и голяма лява партия в България – БСП.
И ако някой се съмнява в този факт, нека да се опита да посочи партия, която е излязла по-силна от участието си във властта. А и логиката на твърдението е обърната. Управлението не може да служи за възстановяване на БСП. Силната БСП трябва да служи за качествено управление. Това очакват българите от нея.
Назначенията тук и там също няма да помогнат да се възстанови влиянието на БСП централно и по места. Още повече че за всеки назначен социалист може да се намери и един уволнен. Всъщност, все по-ясно става, че когато при вътрешното кадруване изискванията за компетентност отстъпват пред гаранциите за лоялност, това застрашава цялото правителство. А ние сме длъжни да направим така, че това правителство да е компетентно, прозрачно и социално. Заздравяването на БСП само ще помогне на правителството, няма да му навреди.
Новините, които БСП създава около себе си, също не ни помагат – гоненията и наказанията вдигат много шум, създават напрежение, огорчение – атмосфера, в която е много трудно да се работи; атмосфера, в която много хора се съмняват, доколко има смисъл да запазят членството си. Докато някой гръмко обяснява поредния вътрешнопартиен скандал по телевизиите, съвсем тихо много хора връщат картите си или забравят, че ги имат. Хиляди са демотивираните, обърканите, разстроените членове и симпатизанти на БСП. И това се отразява на изборните резултати, но още повече се вижда в партийния ни живот, там, където той все още съществува. Виден е погромът в основните партийни организации, осезаемо е в общинските съвети, чувства се непрекъснато и навсякъде. И тази истина се крие, защото изричането ѝ обрича на обвинения или гонения, защото „говориш срещу партията“. Но не от говорене БСП е застрашена. Днес няма говорене, но има мълчание срещу партията. Страховита е тишината, която ни е обгърнала. Сякаш няма надежда. А надежда има.
Надеждата са социалистите, които не са я загубили. Онези, които не спят, будни са, не се отказват, не се примиряват, не се крият, не чакат, а търсят нов път. Път напред и път вляво.
Лявата политика е абсолютно необходима, само тя може да спре срива на българската нация в социален, икономически, култерен и демографски аспект. Сегашното правителство трябва да възстанови правния порядък и да прекърши гръбнака на корупцията. Това е неговата мисия и ние трябва да му помогнем. Но следващото правителство ще бъде изправено пред коренно различни въпроси – как живеем заедно като общество, как споделяме отговорности, как разделяме богатството на нацията; приемаме ли ширещата се бедност, социалното изключване, обезлюдяването. За тези въпроси и начина, по който те да бъдат преодолени, всяка партия от текущата управляваща коалиция ще има различен подход. Този на БСП може да надделее само и единствено, ако преди това си свършим работата – ако се укрепим вътрешно, престанем да създаваме скандали и се превърнем отново в това, което бяхме – в организация, от която хората се интересуват, дори и тези, които не са съгласни с нея. Сега е моментът да бъдат поставени и решени тези въпроси.
Страната ни се нуждае от качествена лява партия. Тази лява партия трябва да е Българската социалистическа партия и тя заслужава да се борим за нея.
Петър Витанов
Скъпи делегати,
За първи път излизам на конгресната трибуна, без да се готвя, не за друго, а защото смятам, че тук емоциите трябва да надделеят.
Първо – никога не съм виждал по-минорен конгрес. Никога! С по-загрижени и по-притеснени лица. От една страна ни казват – ние сме във властта, но от друга страна, всеки вижда състоянието на партията. Участието в управлението и във властта не е тъждествено на състоянието на партията и това хората най-добре го виждат.
Второ – в последните може би десетина заседания на Конгреса, винаги съм бил насърчаван да говоря, а тук, приятели, другари, съмишленици ме насърчават да не говоря, а ограничаването на свободата на словото е белег за упадък.
Трето – само преди час бяхме на по-малко от километър от НДК, където встъпваше в длъжност президентът Радев и там настроението беше друго. Там имаше тържествено настроение, смях и надежда. Това показва, че лявото не е в упадък и един ляв човек може да спечели доверието на хората отвъд левия политически спектър.
Знаете ли, миналата седмица присъствах на една младежка среща, на която бяха може би 2% или 3% от всички млади хора, гласували за БСП. Те изразиха своите притеснения и опасения от това, което се случва в партията. Изразиха своите опасения, че на следващите избори можем да не минем бариерата или ще имаме 6-7%. Те чакаха да чуят някаква надежда. Чакаха тяхното доверие да бъде поискано. Вместо това хората от ръководството им казаха, цитирам: „Продължаваме така!“. Питам аз тогава – къде ще стигнем, ако продължаваме така? Затова днешният ден е решаващ. Защото днешният ден може да постави началото на отговора на въпроса за бъдещето на БСП. Да, няма да можем да решим сега проблемите на партията, но можем да поставим началото.
И това начало минава през лидерския въпрос и през констатиране на оставката. След този въпрос можем да говорим за идейното обновление и за условията на труд, и за правата на трудещите се, и за зелените теми и екологията – за всичко останало. Но този въпрос трябва, призовавам хората в залата, да ни покаже, че това е решителният ден за БСП. Това не е лична битка. Това е опит за изваждане на БСП от тресавището.
Ще ви кажа нещо лично – не съм се крил по време на последните избори. Участвал съм активно в трите последователни избора, агитирал съм за БСП със сърце и душа и съм помагал на част от колегите, това е въпрос на дълг.
Днешните обвинения в предателство приемам по-скоро с разбиране. Защо? Защото службогонството, макар и да не е най-голямата ценност на членовете на БСП, съществува. Но съм сигурен, че дори тези, които милеят за местата си или очакват назначения, си дават сметка, че няма по-голям интерес от този на партията и затова този ден е решаващ.
Или ще успеем да изградим отново отбор, или ще бъдем пометени! Спомням си, че Чърчил беше завършил една от последните си речи с „Не се предавайте“!
И вие не се предавайте!
В дупликата – отговор на репликите на Георги Свиленски и Таско Ерменков допълних:
Жоро, аз бях на срещата (в Плевен) виртуално, но не пропуснах нито едно изказване – три часа стоях. От страна на ръководството имаше обяснения за изборния резултат веднъж с Устава, втори път – с говоренето срещу ръководството. И трети път – вие завършихте с „Продължаваме така“. Няма да се спирам на персоналните обвинения. Точно от това се опитваме да избягаме. И когато, Таско, ти ме питаш, дали някой ми е „нагласил“ изказването, моят отговор е – не, аз мога да мисля.
Ще ви кажа и още нещо, ще ви кажа как аз възприемам лоялността. Защото лоялността не е безропотната преданост на един човек и мълчание тогава, когато има грешки. Лоялността е тези грешки да бъдат посочени на човека и да бъдат предложени решения. Не съм предател, защото не предавам каузата БСП. Защото, Таско, тази партия е и на родителите на моите родители. И не плаша никого, но резултатът е стресиращ. И ако си заровим главата в пясъка, няма да решим този проблем. 250 000, под 10%, не сме имали такъв резултат от времето, когато нашата партия е била в нелегалност.
Алармирам! Днес е един от последните възможни дни, според мен, и БСП спешно трябва да започне да взима решения.
И още нещо в допълнение:
Ковид пандемията разкри недостатъците на крайния либерализъм и демонстрира нуждата от солидарност и активна роля на държавата в икономиката в Европа. След нея левите партии в Европа изживяват нов ренесанс, който се материализира в победата на ГСДП в Германия след 16 години хегемония на Меркел, с категорично спечелените местни избори в Италия от традиционната левица и с хегемонията на социалистите на парламентарните избори в Португалия. Дори след каскадата от кризи, свързани последователно с инфлацията, енергийните ресурси и войната в Украйна, социалистите в Малта увеличиха представителстсвото си в парламента и получиха ново абсолютно мнозинство, а в област Саарланд на изборите за ландтаг за пръв път от 22 години ГСДП надви християндемократите.
Същевременно у нас преди няколко дни, малко след последните социологически проучвания, отреждащи ни пето място с малко над 5% подкрепа, прочетох изказване на един от заместник-председателите на партията, който подчертаваше, че БСП е готова да плати тежката цена в името на стабилността на управлението. Прозвуча ми като оправдание за бъдеща катастрофа, която всеки социалист с тъканта си усеща.
Отказвам да платя. Отказвам да нося отговорност за срива в доверието и неубедителното управление, маскирани зад имагинерна стабилност. Отказвам, но от БСП не се отказвам. Решение има – то минава през персонални промени, идейно обновление и структурни реформи.
