Михаил Горбачов нанесе тежък удар с неговата „перестройка“ на социалистическия идеал и на международното комунистическо и социалистическо движение. Неговото предателство разколеба вярата в непреходността на социализма, подложи на съмнение критиката на Карл Маркс за капитализма. Установен бе еднополюсният политически модел на монополистичния капитализъм под ръководството на САЩ.
В България, извършилите „държавния преврат“, обещаваха да превърнат страната ни в „Швейцария на Балканите“. Няма да се спирам на тези лъжливи обещания. С икономическото си развитие по времето на социализма България се беше наредила на 28-о място в света. Успешно бе изпълнен заветът на Георги Димитров страната ни за 10–15 години да постигне това, което други страни, при други условия са постигнали за столетие. Сега България е най-бедната страна в Европейския съюз.
Въпреки стреса, който преживяха от Горбачовото предателство, комунистическите и социалистическите партии надигнаха глави и потърсиха нови пътища към социализма на ХХI век. Примерите са много. Китайският, Виетнамският и Кубинският път показаха, че развитието на социализма може да има успех, когато неговата теория и практика бъдат съобразена с националните особености в страните, със степента на икономическо развитие, та дори и с географската ширина. Надигащото се революционно движение в Латинска Америка потвърждава това схващане.
Свой прочит направи и БСП с програмата си „Нови времена, Нова България, Нова БСП“. Формулира бъдещето си като социалистическа партия. За съжаление тя беше забравена и заключена в прашните архиви на „Позитано“ 20.
Силно ме заинтригува подновената дискусия от списание „Ново време“ за социализма на ХХI век. Безспорно много са теоретичните въпроси и тяхното практическо приложение, които поставят този въпрос. Той изисква съвместни усилия и активно участие в дискусията на учени и леви политици. Това ме предизвика да споделя фрагментарно някои свои виждания.
Ще започна с най-важния за БСП проблем – нейното идейно развитие. Сега партията е вкарана в химерите на социалдемократичните блянове за „капитализма с човешко лице“. Партията изпадна в „идейна недостатъчност“. Липсата на избистрена идеология е трагедия за БСП. Животът показа, че БСП губи вярната си посока без ясно формулирана идеология, лишена е от перспектива. Днес в БСП закърня класовата чувствителност. Висшето партийно ръководство не положи усилия ясно да дефинира идейната посока на партията. А в Устава на БСП е записано, че „Българската социалистическа партия отстоява социалистическия идеал“. Оставам с впечатлението, че то е забравило за това уставно задължение. Присъединявам се към казаното от знаковия ветеран на БСП, заслужилия антифашист Крум Василев, че „думата социализъм и изобщо темата за социализма, изчезват от реалния партиен живот… а тези въпроси и въобще за социализма, липсват в публичните изяви на повечето ръководни социалисти“ (в. „Дума“, Социализъм и родолюбие). Налице е „пълзящ процес, при който партията постепенно се деидеологизира“. (Крум Василев, сп. „Ново време“, бр. 3-4/2020, стр. 94) Солидаризирам се и с казаното от партизанския командир генерал-полковник Васил Зикулов, че „двойствената политика на ръководството на БСП и системното отстъпление от идейното наследство и ценности на партията са в основата на загубата на подкрепа от страна на традиционния електорат“ (В. Зикулов, „Истината за кризата в българската левица и нейните корени“, стр. 13).
Полъх на надежда ми дава предложението на идейно-политическото обединение в БСП „Социализъм ХХI век“. Ще заявя, че ако БСП желае да се изправи на крака, трябва да се обърне по-ясно към антикапиталистическите си корени. Да бъде партия социалистическа не само по форма, но и по съдържание. Без да се лута в политическото си и идейно битие, без всякаква мимикрия да очертае левия си проект, който в крайната си цел да постанови преодоляването на капитализма и очертае пътя към социализма на ХХI век. За съжаление тази цел не се загатва и в шумно рекламираната „Визия за България“. В нея са премълчани класите и класовата борба, социалното положение на хората на наемния труд, тяхната експлоатация и обществено-икономическите формации, свързани с нея. Ще допълня, че е дошло време БСП да се върне към Карл Маркс, внимателно да го препрочете. Да бъдат усвоени неговата методология и научният подход в съвременната историческа действителност. Настъпило е време за БСП да каже – не назад, а напред към Маркс. Това изисква върхушката на БСП да се обърне с уважение към завещанията, които ни оставиха Димитър Благоев и неговите съратници.
Ще анализирам и организационното състояние на БСП. Не е необходимо да обосновавам, че то е гръбнакът на партията. Ако БСП иска да работи активно за социализма на ХХI век, трябва да стабилизира организационното си сътояние. То е стигнало критичната точка на оцеляване на партията като водеща политическа сила в страната. Тук ще поставя няколко проблема, които болезнено стоят пред БСП.
Остро стои въпросът за подмладяване на пратията и за укрепване на единството на поколенията. Той беше поставен от Корнелия Нинова, когато беше избрана за председател на Националния съвет на БСП, но нищо не се случи. Работата с младите поколения придоби декоративен характер. Приливът в партията на млади прогресивно намалява и тя продължава да застарява.
През този период БСП беше парцелирана на „млади“ и „стари“. Това създаде напрежение между поколенията. Висшето партийно ръководство не осъзнава, че в партия, в която няма попълнения от млади хора, която е останала и без ветерани, пред нея няма бъдеще. С болка ще споделя, че БСП заболя от генерационно противопоставяне между „млади“ и „стари“, между партиен „елит“, „аристократи“ и редови партийни членове. Ширещата се мантра, че всички млади са реформатори (те сега са в остър дефицит) и всички стари са консерватори, не е вярна. Това поколенчески разделя партията, руши нейното единство.
Тревожи ме господарското високомерие на някои от лидерите на партията спрямо общинските, основните партийни организации и редовите членове. Примерите са много. Ще посоча два от тях. До председателя на Националния съвет, до Националния съвет и Общопартийната контролна комисия се поставят за отговор много въпроси от партийния живот. Висшето партийно ръководство, въпреки уставните си задължения, не им отговаря. Това говори, че то не е усвоило умението за комуникативни практики в дейността си. Тази ми оценка бе затвърдена от редицата гафове и уставни нарушения, които направи висшето партийно ръководство спрямо 132- годишната казанлъшка партийна организация. То дори не удостои с нужното внимание нейния юбилей. Позволи си да извърши вътрешнопартиен преврат с тежки последици за нея. Примери за подобно посегателство върху уставната автономност на общинските партийни организации на БСП могат да се посочат в цялата партия. Това ясно показва, че кадровата политика в партията, провеждана от Корнелия Нинова, е под всякаква критика. В много от общинските партийни организации за лидери бяха издигнати, без да се питат членове на партията, безкритични и безлични послушковци.
Неоснователно е подценен въпросът за мястото и ролята на основните партийни организации в партията. А те са мускулната ѝ система. Необходими са отворени врати за комуникация не само със социалистите, а и за широкия електорат на БСП. Много селища и квартали в градовете са вече без партийни организации. В други те са в насипно състояние. Задавам си въпроса: Националният съвет не вижда ли тази тревожна тенденция и защо не е обсъдил този проблем?
Ще попитам и защо БСП, без всякакви нотки на партиен егоизъм, с допустими и разумни компромиси, не се отваря към всички леви и патриотични сили. Генерално да преоцени електоралната си практика. Повече от всеки друг път пред партията стои въпросът за създаване на силен антикапиталистически фронт. БСП трябва да осъзнае, че в усилията за преодоляване на капитализма и за възраждане на социализма на ХХI век не може да бъде сама. Тя трябва да се опира на надеждни съюзници.
Ще завърша с най-главното: ако БСП иска да бъде припозната от хората на наемния труд като тяхна партия, партия – борец за социализма на ХХI век, тя трябва решително да скъса със социаллиберализма. Социализмът на ХХI век ще бъде надграждане над досегашния опит в изграждане на социализма. Това изисква от БСП по своя път към Социализма на ХХI век да се ръководи от основните принципи на социализма: Власт на народа! Работа за безработните! Хляб за всички!
юли 2022 г.