На заседанието си от 5 август т.г. НС на БСП утвърди критерии и процедури за издигане на кандидатите на партията за народни представители в 48-ото Народно събрание. Водещият принцип сред тях звучи така: „Отстояване на левите политики за управление на страната и приоритетите на БСП въз основа на Програмата на партията и предизборната платформа на БСП“. Доколкото предизборна платформа все още няма, то за номинациите по основни организации, които следва да приключат до 14 т.м., а и за следващите конференции по места, критерий за оценка на кандидатите остава отстояването на Програмата на партията. Само че спазването на така формулирания принцип на практика поражда поредица от твърде съществени въпроси.
Първият, съвсем не формален въпрос е – собствено, за коя програма става дума? Този въпрос възниква, тъй като Програмата на БСП „За България – свободни граждани; справедлива държава; солидарно общество“, приета от 47-ия конгрес през ноември 2008 година, на практика не бе усвоена като основополагащо начало на стратегията и тактиката на БСП през изминалите години. Вместо това, постепенно се внедри определена двойственост относно самите програмни документи – наред и дори единствено започна да се споменава предходната програма „Нови времена, нова България, нова БСП“ от 1994 година (пример – последната публикация на Г. Захариев на сайта Ново време „Критичен поглед към мисията на БСП …“ от 29 юли т.г). Така че как, пита се, участниците в партийните събрания и конференции ще прилагат критерия „отстояване на Програмата“, не са твърде наясно за коя става дума и каква е принципната основа на единствено валидната днес – тази от 2008 година?
В помощ на заседаващите нека откроим отговора на споменатия въпрос – за основополагащото начало на Програмата. То гласи: „смяна на неолибералния модел със социалната алтернатива – човешко развитие за достоен живот на всеки и на всички …по пътя на дълбоки промени във всички системи на обществото и държавата въз основа на ясно назовани ценности, основни идеи и политика, които са в органична взаимна връзка.“ А пътеводната звезда за такава смяна на системите е формулирана така: „днес БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал – социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма.“ Впрочем, тук няма място за никакви комбинации от рода „леви цели с десни политики“, каквито очевидно отново се залагат в предизборните изявления на ръководството на партията с намеренията за по-нататъшно коалиране с компрометиралите се „продължители на промяната“.
Що се отнася до основата на практическата политика, която БСП твърдо и последователно следва да отстоява, то Програмата я определя така: „В съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализацията на тези идеи през следващите петнадесет – двадесет години.“ Става дума не за ритуалното споменаване на Основния закон по повод годишнини от неговото приемане или при едни или други церемонии. Тъкмо напротив, касае се за ежедневна и решителна борба за смяната на сегашната олигархична „демократура“ с реално народовластие съгласно неговия Член първи, който изрично повелява: „цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“.
Което изисква пълна мобилизация за дълбоки системни промени в основни закони и правила – за референдумите, за партиите, за парите в политиката и кампаниите, за медийното им отразяване, както и за изграждането на работещо Народно събрание, вместо сегашния отблъскващ гражданите начин на функциониране на парламента. Впрочем, никаква подобна ориентация не личи от утвърдената на пленума на 5 т.м. структура на новата парламентарна група на БСП-коалиция, в която напълно липсва откроена необходимата експертиза по целия кръг въпроси на конституционната проблематика – при положение, че ключовите въпроси относно промени или дори смяна на Конституцията сега отново се изострят!
Освен заложения в Конституцията фундамент за каузата на БСП – народовластието, в нея се съдържат и отправни начала в полза на социализацията, тоест на формирането на солидарно общество на свободни граждани в съответствие с Програмата на партията. Такива са:
- нормата на Член 19, която изисква „законът /да/ създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък“ – солидна основа за програмната постановка, че „гражданското общество остава недовършено и половинчато, ако не е солидарно, ако не е общество на самостоятелни и отговорни граждани, които търсят защитата на своя интерес в рамките на общия и виждат в кооперативния принцип жизнено необходим компонент за достоен живот в модерното общество.“ Което предполага една социалистическа партия да се посвети на кооперирането и сдружаването във всички отрасли на икономиката и сфери на обществения живот;
- задължението на гражданите по силата на Чл. 60 „да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество“ – ключова норма, съзвучна с програмната постановка, че „ние отхвърляме разбирането, че „плоският данък“ и фискалните рестрикции създават по-голяма справедливост и солидарност“, както и на заложената в Програмата цел „за по-пълно прилагане на данъчни политики, основани на принципите на солидарно общество и приноси към фиска, съразмерни с доходите и имуществото на гражданите, в т.ч. и чрез плавен преход към прогресивно данъчно облагане.“ Основополагаща кауза за една социалистическа партия, която е крайно време да намери съвършено конкретни предложения за законодателни и институционални решения;
- повелята на Член 24 „основни цели на външната политика на Република България /да/ са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.“ Тази конституционна норма пряко кореспондира с програмната постановка, че „за нас приоритетно значение имат развитието и утвърждаването на действена система за колективна сигурност на глобално равнище, в основата на която се намира, реформирана и дееспособна, Организацията на обединените нации.“ Постановка, към която следва твърдо да се придържат народните представители от БСП в предстоящите възлови дебати и решения в новия парламент.
И така нататък.
Но отвъд номинационната кампания възниква същинският въпрос – доколко днешната БСП въобще отговаря на определението в нейната Програма, че „в своята над 100-годишна история БСП винаги е била програмна партия. Програмните търсения на партията през годините, независимо от отчетливия отпечатък на конкретно-историческата епоха, неизменно бяха мотивирани от стремежа да се даде нужната програмна основа за политиката и борбите в защита на жизнените интереси на хората на труда, на широките народни маси.“
Предостатъчно основание за този парлив въпрос дава бруталното погазване от сегашното ръководство с безпринципната си колаборация с ПП-ДБ на Резолюцията, единодушно приета от заседанието на 50-ия конгрес на БСП от януари тази година, която изрично постановява, че „БСП е решена да отстоява не подменени и нарочени за леви ценности, които практически обслужват досегашния Модел в национален и европейски план. Не са част от нашите традиции глобализмът, провалените в европейски мащаб социаллиберални постулати, колаборацията „ляво – дясно“, която обезличава лявото. Тя унищожава устоите и влиянието на левите партии сред техните традиционни избиратели – трудовите хора. Те остават без свое политическо представителство.“
Но далеч не е само това. Днешното ръководство напълно загърби идейната дискусия за разработката на нова програма на БСП, задача, поставена от първото заседание на 50-ия конгрес още от септември 2020 година. Тази задача на задачите получава нова актуалност, имайки предвид изконната мисия на БСП като социалистическа партия да бъде „съвременник на бъдещето“. На практика обаче както Комисията за идейно-програмно развитие, така и центровете за програмни и политически изследвания на Националния съвет бяха напълно обезсилени и обезлюдени. В момент, когато и коренно променящите се световни реалности, и съвършено новите предизвикателства пред страната императивно изискват принципно ново теоретично осмисляне като компас за солидно обоснована стратегия и тактика на партията в сегашната политическа обстановка, както и предвид очертаващите се особено сложни перспективи пред страната!
Освен всичко, сегашното ръководство така и не разбра, че живецът на БСП се крие в съхраняването и развитието на Идеята, а не в котерийното службогонство и позорната колаборация. Истина, която няма как да се подмени с организационни прийоми и лишени от принципна основа платформени прокламации – изначално губеща и обезличаваща БСП тактика, която, ако рано или късно не бъде отречена, ще води към трайното отпадане на партията като водеща политическа сила, способна да чертае достойно бъдеще за България така, както го е правила през цялата си 131-годишна история!
9 август 2022 г.
