Уважаеми приятели,
Позволявам си да се обърна така към вас, защото в определено време с повечето от вас сме били от едната страна на барикадата и заедно сме отстоявали политически и партийни каузи, идеи и принципи. И днес сме съмишленици в главното – в разбирането, че имаме кауза, която може да ни обедини, независимо от някои второстепенни различия.
Срещата е обявена като кръгла маса „Лява България – идеи, политики, обединение“. И от там трябва да започнем. Какво е „лявото“ днес? Неолибералният монопол през последните десетилетия нанесе най-голяма щета на лявото. Обявеният „край на историята“ до голяма степен порази идеологическата основа на лявото. Извисиха се гласове „няма ляво, няма дясно, няма идеология, има само прагматика“. Свидетели сме на размиване, разместване и смесване на идеологическите пластове и ерозия на основни принципи. Лявото днес е в дълбока криза в България, в Европа, в света. Лявото загуби авторитет. Бих казала, лявото днес не е „модерно“. А по-точно казано, лявото е в дълбока криза на идентичността. Затова следва да започнем от отговора на въпроса „Какво е лявото днес?“, около което искаме да се обединим и да привличаме съмишленици. Защото лявото е кауза, идея, идеология, стратегия за бъдещето, а не набор от спорадични социални политики, които безспорно са важни и необходими, но не са достатъчни.
Според мен, длъжни сме да отговорим на поне три въпроса, съзвучни с днешния ден:
- Идентификация на лявото и неговата социална база.
Кое ляво приемаме днес? Лявото на ЛГТБ? Лявото на европейските леви, подкрепящи с оръжие и санкции войната? Лявото, загърбило антифашизма, интересите на Европа и станало безпрекословен сателит на глобалисткатата политика на САЩ?
В порядъка на тези въпроси следва да потърсим балансите между глобално и национално, либерално и консервативно, да потърсим автентичната социална база на модерния ляв проект в условията на четвъртата индустриална революция и дигиталните трансформации.
Лява България трябва да обяви категорично своето отношение към войната. Ние винаги сме подкрепяли мира и сътрудничеството и сме за дипломатическо решаване на противоречията и конфликтите. Но искаме мир без фашизъм! В условията на дълбоки турбуленции в съвременния свят, на надигащия се неофашизъм и нацизъм и огромни заплахи за съществуването на света, левите сили трябва да работят за създаване на широк антифашистки фронт за отстояване мира на планетата. В контекста на битката срещу съвременния фашизъм трябва да определяме и нашето отношение към Русия, а не да се плъзгаме по линията на русофобската пропаганда.
- Да разграничим „социално“ и „социализъм“. Да уточним нашето разбиране за социализма на 21 век и какви са социалните, политическите и икономическите условия за бъдещето му. В новия век отново трябва да поставим съдбовния въпрос „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Да не се страхуваме от думите „капитализъм“, „социализъм“, „империализъм,“ „неоколониализъм“, които от десетилетия се завърнаха в изследванията на западните университети. Да наричаме явленията с истинските им имена, за да можем да ги идентифицираме.
- Да уточним отношението ни като левица към геополитическите промени в света. Протичат процеси на коренна промяна на международния ред. Войната разруши традиционни връзки, пренарежда отношения, налице е необратим процес на оформяне на нови съюзи, разпадане на глобалния неолиберален ред, доминиран от САЩ. У нас обаче натрапчиво се налага мантрата за „евроатлантическите ценности“. Това налага ясно разумно позициониране на лявото в територията на международните отношения и външната политика, съобразно българския национален интерес.
Каква ще е нашата позиция към света, към Европа, към Балканския регион, към Русия? Към съществуващите глобални и регионални структури – ЕС, НАТО, ООН, МФИ. Не става въпрос за промяна на нашия избор за членство в някои от тях. Става въпрос за активно отношение към необходимите промени в тези организации и институции, влияние за промяна на подходите и политиките им. България да промени поведението си на послушен сателит от последния ред в активен фактор за изграждане на нови принципи на функциониране и промяна на тези структури. Необходима е балансирана политика на Изток и Запад, участие в изграждането на нови структури на международния политически и икономически ред, съобразно реалностите и процесите на установяване на по-справедлив многополюсен свят, който да отчита цивилизационните различия и да уважава суверенитета на народите и държавите.
И накрая, за участието на БСП в обединението на лявото.
Така, както започнахме с покана на най-скоро излезлите от БСП и създали нови политичски формации, следва да продължим с търсене на всички разпилени съмишленици в ляво – исторически и политически принадлежащи към лявото – партии, движения, неправителствени организации – комунисти, земеделци, еколози.
Мисля че не би било правилно и перспективно да загърбим с лека ръка корените на лявото в България.
Независимо от колебанията, от грешките и провалите в историята и настоящето, Социалистическата партия е устояла на бурите повече от 130 години и в сурови битки е отстоявала социалистическата идея и в много по-трудни времена. Не можем да се отказваме от нейния исторически авторитет, идеологически капацитет и широка социална база и влияние в обществото, колкото и разклатено да е то сега. Ръководствата са временни, партията е наша. Длъжни сме да я съхраним! Ние, социалистите следва да работим незабавно и методично за възвръщане на авторитета и влиянието на БСП – важно и необходимо условие за силно ляво обединение в България.
И съвсем на края,
Лявото е идеология най-напред, а после политика, прагматика, практика.
Ако предложим лявото като кауза, като стратегия за бъдещето на България, тогава ще привлечем съмишленици!
