ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ: ПАРТИЯТА ТРЯБВА ДА ЗАСТАНЕ С ЛИЦЕ КЪМ НАЕМНИТЕ РАБОТНИЦИ И ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ

На въпросите на списание „Ново време“ отговаря проф. д-р ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ

0
724

Какъв политически документ е нужен на БСП и левицата днес – нова идейна програма или програмна декларация, която да бъде приета като основа за предизборните платформи на партията?

Става дума за различни политически жанрове. Идейната програма определя стратегията на партията, нейния характер, ценности, цели и позиция в основните сфери на общественото развитие. Програмната декларация е основа за тактически решения, обусловени от политическата конюнктура. Тази разлика насочва най-напред към необходимото време за подготовка. Програмата изисква: срок, за да се подготви проект; срок, за да се обсъди публично и във всяка партийна организация; срок да се приеме от партиен конгрес. Общо това изисква не по-малко от година. Срокът не може да се съкращава по спешност, защото става дума за многообхватен и дългосрочен документ. По друг начин стои въпросът с програмната декларация. Изготвянето й може да стане в рамките на месец.

Второ обстоятелство са глобалните предпоставки за съответните документи. През 2022 г. започна, а през 2023 г. продължава да се формира нова геополитическа конфигурация с последици за всички страни от ЕС. Тази ситуация понастоящем е in status nascendi, в процес на раждане. Необходимо е да се изчака, преди да се правят стратегически програмни изводи във връзка с новата глобална епоха. Програмната декларация не е обременена с такова изискване.

Партията разполага със сериозно обмислена, стойностна програма, приета на 47-ия конгрес. В средата на текущото десетилетие може да се подготви нова програма, която да служи за ориентир през втората половина на десетилетието и през 30-те години. Сега е необходима, при всички случаи, програмна декларация, която да бъде ориентир за предизборните платформи на предстоящите парламентарни и местни избори. 

Каква алтернатива да обосновем спрямо наложилата се всеобхватна неолиберална система на периферен капитализъм у нас – за промяна, за трансформация или за смяна – в полза на социалистически път на развитие на България през новото ХХІ столетие?

В този въпрос има три ключови думи: неолиберализъм, периферия, капитализъм. Нека се вгледаме.

            Периферия. Да се излезе от периферията на капитализма не е волеви или политически акт. Можем да влезем в Шенгенското пространство, но пак ще бъдем периферия – периферия с по-свободен достъп до центъра. Ако се прокара магистрала до провинциален град, това не означава, че този град е станал столичен.

Примери за изход от периферията има: това са „азиатските тигри”. Малки, но високотехнологични. Вярно е, че на българското лъвче ще му бъде по-трудно да скочи, но изходът от периферията е преди всичко икономически въпрос.

Трагикомичното е, че в недалечното минало имахме такава стратегия – условно наречена „Япония на Балканите”, беше успешно изпълнявана, но после изоставена.

            Капитализъм. Да се излезе от капиталистическата система, която в нашата страна вече е достатъчно утвърдена, означава социалистическа революция. Теоретично може да се осъществи и по мирен път. Но в случая социалистите са принудени да се борят не за парламентарно мнозинство, а за парламентарно оцеляване. Другият път е добре известен. „Партизан за бой се стяга!” Не се виждат обаче кандидат-ятаци. Нека прибавим и геополитическия фактор. Дори при парламентарно мнозинство, готово да прекрачи границите на капитализма, остава в сила обстоятелството, че България е член на НАТО. Всяко отдалечаване от капитализма ще бъде тълкувано като геополитическо предателство и наказано.

            Неолиберален вариант на капитализма. Неолиберализмът възникна като алтернатива на социалната държава. Това може да се прочете и по друг начин: социалната държава е алтернатива на неолиберализма. Българският преход започна по време когато неолибрализмът разрушаваше социалната държава, но тя не беше идеологически стигматизирана. Създателите на конституцията вписаха в основния закон, че България е социална държава. През втората половина на 90-те години, по време на управлението на Иван Костов, беше прието неолиберално законодателство. Типичен пример: болниците бяха обявени за търговски предприятия. Тези закони и практики обаче не са необратими.

Ние имаме открит от Конституцията път да се борим за утвърждаването на социалната държава. Необходима е средносрочна стратегия, за да не се самозаблуждаваме, че социалните въпроси се изчерпват с няколко лева по-висока заплата или пенсия.

 Към кои класи и слоеве на съвременното общество да бъдат адресирани посланията на партията?

Българската социалистическа партия започва своя политически живот като партия на работническата класа. Заслужава да се акцентира: България прави първите си стъпки към капиталистическа система, а зараждащата се работническата класа вече има своя партия.

По съвсем различен начин стоят нещата в хода на т.нар. демократичен преход. През 90-те години чрез приватизацията и държавни решения страната се деиндустриализира. Това беше мощен удар срещу работническата класа. Означаваше преди всичко нейното рязко съкращение.

Междувременно БСП от класова стана електорална партия. Нейните обръщения са към безкласовия избирател. Тъкмо липсата на класова опора обаче доведе партията до електорални поражения.

Крайно време е „да се направят организационни изводи”. Партията трябва да застане с лице към наемните работници – както на физическия, така и на умствения труд. Съвременните интелектуалци – в частни и държавни учебни заведения, в частни и държавни научни институти, лекари и медицински сестри в болниците „търговски учреждения” – са също наемни работници. Нека се започне с анализ на социалната ситуация на съвременните наемни работници в различните сфери на икономиката. На основата на научни данни. А след това да се обмислят и структурират политическите задачи на партията и нейните послания.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук