МАРКС – МИСЛИТЕЛ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

Си Дзинпин генерален секретар на ККБ президент на Китайската народна република

0
120

Другари,

Събрали сме се днес тук с чувство на огромна почит, за да отбележим тържествено 200-годишнината от рождението на Маркс, да почетем неговата велика личност и исторически заслуги, да си спомним неговия величествен дух и забележителни идеи.

Маркс е вожд на революцията на пролетариата и трудещите се от целия свят, главен основоположник на марксизма, създател на марксистките политически партии и международния комунизъм, най-великият мислител на съвременността. През изминалите две столетия човешкото общество претърпя огромни и дълбоки промени, но името на Маркс продължава да вдъхва уважение на хората по целия свят, а неговото учение все още сияе с ослепителния блясък на истината!

Маркс е роден на 5 май 1818 г. в Трир, Германия, в семейството на юристи. Още от ученическите му години у него се поражда стремеж да работи за щастието[1] на човечеството. В университета Маркс добива задълбочени философски, исторически, правни и други познания, изследва тайните на развитие на човешко общество. По време на работата си във вестник „Райнише цайтунг“ Маркс подлага на остра критика автократичното управление на пруското правителство и защитава правата на народа. След пристигането си в Париж през 1843 г. Маркс се включва активно в работническото движение и, съчетавайки революционната практика и теоретичните търсения, завършва прехода си от идеализъм към материализъм и от революционен демократизъм към комунизъм. През 1845 г. Маркс и Енгелс пишат заедно „Немска идеология“, в която за първи път излагат систематично основните принципи на историческия материализъм. През 1848 г. Маркс и Енгелс съставят съвместно „Манифест на Комунистическата партия“, който разтърсва света от момента на неговата поява. Енгелс казва, че „Манифестът на Комунистическата партия“ е „най-широко разпространеното, най-интернационалното произведение на цялата социалистическа литература, общата програма на много милиони работници от всички страни от Сибир до Калифорния“[2].

През 1848 г., когато в Европа се разразява буржоазно-демократична революция, Маркс се включва активно и ръководи революционната борба. След провала на революцията Маркс обобщава задълбочено уроците от нея и чрез систематични изследвания в областта на политическата икономия се опитва да разкрие природата и законите на капитализма. „Капиталът“, публикуван през 1867 г., е най-обемното и богато произведение на марксизма, известно като „библията на работническата класа“. В късните си години Маркс отделя все така голямо внимание на новите тенденции в световното развитие и новата ситуация в работническото движение, стараейки се да размишлява с по-широк кръгозор за проблемите на развитието на човешкото общество.

– Животът на Маркс е живот с високи идеали и непрестанна борба за освобождението на човека. През 1835 г. 17-годишният Маркс пише в свое ученическо съчинение, озаглавено „Размисъл на един младеж при избора на професия“: „Ако сме избрали тази професия, в която можем да направим най-много за човечеството, тогава никакви трудности не могат ни огъна, защото те са само жертва в името на всички; тогава не изпитваме жалка, ограничена, егоистична радост, а, напротив, нашето щастие принадлежи на милиони; делата ни ще водят тих, но вечно движещ напред живот, а над праха ни ще пролеят сълзи благородни хора“[3]. През целия си живот Маркс е изпитвал трудности от постоянни местения, нищета и болести, но първоначалната му цел[4] и решимостта му не са се променили, той е полагал непрестанни усилия за реализирането на възвишения идеал за освобождението на човека и е живял велик живот.

— Животът на Маркс е живот, в който той е изкачвал върхове на мисълта в търсене на истината, без да се страхува от опасности и трудности. Маркс пише: „В науката няма царски път и до нейните светли върхове могат да стигнат само онези, които, без да се плашат от умората, се катерят по стръмните ѝ пътеки“[5]. Маркс е заплатил създаването на научно-теоретичната система с невъобразими трудности и в крайна сметка е достигнал сияйния връх. Той е притежавал обширни и задълбочени познания по различни философски дисциплини и социални науки, както и пространно научно познание по различни природни науки, стремял се е да черпи от всички достижения на човешката цивилизация. Маркс се е трудил самоотвержено през целия си живот, често работейки по 16 часа в денонощие. В писмо до свой приятел Маркс споделя за написването на „Капиталът“: „През цялото време бях на ръба на гроба. Затова бях длъжен да използвам всеки миг, в който все още можех да работя, за да завърша своето съчинение“[6]. Дори в своите болезнени късни години Маркс продължава да върви към нови области и цели в науката и оставя огромно количество записки по история, антропология, математика и други дисциплини. Както казва Енгелс: „Маркс направи самостоятелни открития във всяка област, която изследваше – дори в областта на математиката, – а тези области бяха извънредно много и с нито една от тях той не се занимаваше повърхностно“[7].

— Животът на Маркс е живот на безконечна борба за сриването на стария свят и изграждането на нов. Както казва Енгелс, „Маркс беше преди всичко революционер“, „Неговата стихия беше борбата. И той се бореше с такава страст, с такава упоритост, с такъв успех, с каквито малцина се борят“[8]. Мисията на живота на Маркс е борба за освобождението на човека. За да промени съдбата на експлоатираните и угнетените, Маркс се отдава без колебание на кипящото работническо движение и винаги е стоял в предните редици на революционната борба. Той оглавява първата в света пролетарска партия – Комунистическата лига, и първата в света международна организация на трудещите се – Международната асоциация на работниците. Той с ентусиазъм поддържа първата в света революция на работническата класа, целяща завземането на властта – революцията на Парижката комуна, и активно и последователно способства за развитието на работническото движение в различни страни.

Маркс бе колосална личност и същевременно обикновен човек от плът и кръв. Той обичаше живота, бе искрен и честен, преизпълнен с висока нравственост. Революционната дружба между Маркс и Енгелс е продължила 40 години. Ленин говори за това, че „старинни предания разказват за различни трогателни примери за приятелство“, но приятелството между Маркс и Енгелс „превъзхожда всички най-трогателни разкази на древните за човешката дружба“[9]. Маркс финансира безкористно революционното дело и дори в изключително трудни обстоятелства в своя живот е отделял, колкото му е било възможно, за да помага на своите бойни другари в революцията. Маркс и съпругата му Жени са споделяли несгоди и трудности, сътворявайки симфония на съдба, изпълнена с идеали и любов.

Другари,

Най-ценното и влиятелно духовно богатство, което ни остави Маркс, е научната теория, наречена в негова чест марксизъм. Тази теория, подобно на великолепния възход на слънцето, осветява пътя на човечеството към разкриване на законите на историята и стремежа към неговото собствено освобождение.

Известни са думите на Маркс: „Оръжието на критиката не може, разбира се, да замести кри­тиката на оръжието, материалната сила трябва да бъде съборена с материална сила; но и теорията става материална сила, щом овла­дее масите“[10]. Структурата на марксизма е съставена от три основни компонента: философия, политическа икономия и научен социализъм. Тези компонента са взети от немската класическа философия, британската класическа политическа икономия и френския утопичен социализъм, но основната причина за окончателното достигане до марксизма е задълбоченото изследване от Маркс на различните епохи и света, в който той е живял, както задълбоченото разбиране на законите за развитието на човешкото общество. Маркс казва: „Теоретическите положения на комунистите съвсем не почиват на идеи, на принципи, измислени или открити от тоя или оня световен реформатор. Те са само общ израз на действителни отношения на водещата се класова борба, на извършващото се пред нашите очи историческо движение“[11].

Само в продължителната история от човешкото развитие може да се види същността на историческото движение и насоката на развитие на времето. Научните изследвания на Маркс, както казва Ленин, са „всичко онова, което бе създадено от човешката мисъл, той преработи, подложи на критика, провери в работническото движение и направи и изводите, които ограничените от буржоазни рамки или свързани с буржоазни предразсъдъци хора не успяха да направят“[12]. Теоретичните идеи на Маркс възникват в онази епоха, но излизат извън нейните рамки, и това е било не само квинтесенция на духа на онази епоха, но е също така квинтесенция на човешкия дух в неговата цялост.

— Марксизмът е научна теория, разкриваща творчески законите на развитието на човешкото общество. Дълго време преди Маркс да предложи научния социализъм, е имало социалисти-утописти. Те са били преизпълнени със състрадание към хората, имали са множество прекрасни представи за идеалното общество, но тъй като не са успели да разкрият законите на общественото развитие и не са намерили ефективен способ за реализиране на своите идеали, им е било трудно да окажат реално влияние върху социалното развитие. Маркс създаде материалистическия възглед за историята и теорията за принадената стойност, разкри общите закони на развитието на човешкото общество, специфичните закономерности на функционирането на капитализма и показа на човечеството пътя за скок от царството на необходимостта към царството на свободата, показа на човека пътя към неговата свобода и освобождение.

— Марксизмът е теория на народа[13]. Той първи създава идеологическа система, позволяваща на народа да реализира своето собствено освобождение. Марксизмът е обширен и задълбочен, но в крайна сметка изречението, с което би могъл да бъде обобщен, е, че той се стреми към освобождението на човека. До Маркс доминиращите в обществото теории са служили на управляващите класи. Марксизмът е този, който за първи път застава на страната на народа, търсейки начин за постигането на човешка свобода, използвайки научна теория, за да укаже посоката за изграждане на едно идеално общество на равенство и свобода за всички хора, без потисничество и експлоатация. Причината, поради която марксизмът оказва влияние в различни страни и през различни епохи се крие в това, че той пусна корени в народа и указа правилния път за това, че опората в народа насърчава напредъка на човечеството.

— Марксизмът е практическа теория, която направлява действията на народите[14] за преобразуване на света. Маркс казва, че „общественият живот е по своята същност практически“, а „философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това той да бъде изменен“[15]. Практическата гледна точка и гледната точка на живота са основни постулати в марксистката епистемология, а практичността е това, което отличава марксистката от други теории. Марксизмът не е познание, което се придобива в кабинети и библиотеки, а е създаден, за да промени историческата съдба на народите. Той се формира в практиката на освобождаването на народите, но също така се обогатява и развива в тази практика, предоставяйки на народите мощна духовна сила за разбиране и преобразуване на света.

— Марксизмът е открита теория, която се развива непрестанно, и винаги е била в авангарда на епохата. Маркс нееднократно е предупреждавал хората, че марксистката теория не е догма, а ръководство за действие, и че тя трябва да се развива заедно с промените в практиката. Историята на развитието на марксизма е история на развитието на Маркс, Енгелс и техните последователи в съответствие с времето, практиката и познанието; това е история, която непрекъснато абсорбира всички забележителни идейни и културни достижения в човешката история, чрез които се обогатява. Затова марксизмът е способен винаги да съхрани своята прекрасна младост, да изследва непрестанно нови въпроси, пред които го изправя развитието на времето, и да отговаря на нови предизвикателства пред човечеството.

Другари,

За 170-те години от публикуването на „Манифеста на Комунистическата партия“, марксизмът получи широко разпространение в света. В историята на човешката мисъл нито една друга теория не е оказала толкова мащабно и дълбоко влияние върху човечеството, колкото марксизмът.

Под личното ръководство на Маркс и под ръководството на марксизма международни работнически организации като „Първия интернационал“ бяха основавани една след друга и се развиваха, направлявайки и насърчавайки единството и борбата на международното работническо движение в различни епохи. Под влиянието на марксизма в целия свят възникваха и се развиваха марксистки политически партии. За първи път народите станаха господари на собствената си съдба и се превърнаха в основна политическа сила за реализиране на своето собствено и на цялото човечество освобождение.

С победата на оглавената от Ленин Октомврийска революция социализмът се превърна от теория в реалност и разруши модела на световно господство на капитализма. След края на Втората световна война се родиха множество социалистически страни, особено създаването на Китайската народна република, което укрепи в голяма степен силата на социализма в света. Макар че в развитието на световния социализъм може да има превратности[16], общата тенденция на общественото развитие на човечеството не се и няма да се промени.

Маркс и Енгелс подкрепяха активно борбата за освобождение на угнетените нации и народи. Встъпвайки в ХХ век, марксистите в лицето на Ленин продължиха и развиха марксистката теория за националния въпрос, както и насочваха и поддържаха националноосвободителните движения в колониалните и полуколониалните страни. След края на Втората световна война бяха създадени множество независими и свободни национални държави, с което бе разрушена напълно империалистическата колониална система и пред всички народи в света се появиха светли перспективи за равноправни отношения и съвместно развитие.

Днес марксизмът в огромна степен придвижи напред развитието на човешката цивилизация и продължава, както преди, да бъде идеологическа и дискурсивна система със значително международно влияние, а Маркс – „мислител на хилядолетието“.

Другари,

Марксизмът промени дълбоко не само света, но и Китай. През своята хилядолетна история китайската нация създаде великолепна култура и даде огромен принос за напредъка на човечеството. След Опиумната война през 1840 г. западните велики държави, със своите мощни кораби и оръдия, отвориха с трясък вратите на Китай, а китайската нация се оказа в трагична ситуация на вътрешен безпорядък и външна агресия.

Варварската агресия на империализма и огромните страдания на китайския народ привлякоха голямо внимание от страна на Маркс. По време на Втората опиумна война Маркс написа десетки бележки за Китай, разкривайки на света истината за агресията на западните държави против страната и търсейки справедливост за китайския народ. Маркс и Енгелс ценяха високо приноса на китайската цивилизация за напредъка на човешкото общество, предвидиха научно възникването на „китайски социализъм“[17] и дори дадоха на нов Китай в своите сърца красивото име „Китайска република“.

Стремежът към национална независимост, освобождение на народа и постигането на процъфтяваща и могъща държава са исторически задачи на китайския народ в днешното време. Когато селските войни от стар тип приключиха, когато Движението за самоусилване[18] и реформизмът, които не засегнаха устоите на феодализма, нееднократно се сблъскваха с непреодолими препятствия, а революциите, оглавявани от буржоазни революционери, и други програми на западния капитализъм се провалиха една след друга, Октомврийската революция донесе с трясък марксизма-ленинизма в Китай, показа пътя напред и даде нов избор на китайския народ, който с всички усилия се опитваше да намери изход.

През този исторически период възникна една, ръководена от марксизма, поела смело на плещите си историческата отговорност за националното възраждане и която щеше да поведе китайския народ към извършването на чудеса марксистка партия – Китайска комунистическа партия (ККП).

След създаването на ККП китайските комунисти съединиха основните принципи на марксизма с конкретните реалности на революцията и изграждането в Китай, обединиха и поведоха народа в продължителна борба за завършване на новодемократичната и социалистическата революция, създадоха Китайската народна република и базова система на социализма, продължиха да вървят по пътя на трудни и мъчителни търсения в социалистическото изграждане, осъществявайки великия скок на китайската нация от болния човек на Източна Азия до стоящ уверено на нозете си. Този гигантски скок доказва с неопровержими факти, че единствено социализмът може да помогне на Китай!

От началото на реформите и отварянето към света ККП обедини основните принципи на марксизма с конкретните реалности на реформите и отварянето на Китай, сплоти и поведе народа в новата велика практика на изграждането на  социализма с китайска специфика и това ни позволи да постигнем големи успехи и вървим в крак с времето, както и да реализираме огромния скок на китайската нация от нейното възправяне към благоденствие[19]. Този гигантски скок доказва с неопровержими факти, че Китай може да се развива единствено чрез социализма с китайска специфика!

В новата епоха ККП съчетава основните принципи на марксизма с конкретните реалности в Китай, сплотява и ръководи народа във великата борба, изграждането на мащабни проекти, осъществяването на велики начинания, реализирането на велики мечти и способства за постигането от Партията и страната на всеобхватни и новаторски исторически достижения. Станаха дълбоки и фундаментални исторически промени, а китайската нация извърши огромен скок от благоденствие [виж бел. 18] към могъщество. Този гигантски скок доказва с неопровержими факти, че реализирането на великото възраждане на китайската нация е възможно, ако следваме и развиваме социализма с китайска специфика!

Практиката доказа, че съдбата на марксизма отдавна е тясно свързана със съдбата на ККП, китайския народ и китайската нация. Неговият научен и правдив характер бе напълно проверен в Китай, неговият народностен и практически характер бе напълно реализиран в Китай, неговата откритост и актуалност бяха напълно демонстрирани в Китай!

Практиката показа също, че марксизмът предостави мощно идеологическо оръжие за китайската революция и позволи на Китай – една древна източна държава – да създаде безпрецедентно чудо в развитието и историята на човечеството. Съвършено правилно бе историята и народът да изберат марксизма. Съвършено правилно е ККП да изпише марксизма на своето знаме. Съвършено правилно е да се придържаме към съчетаването на основните марксистки принципи с конкретните реалности в Китай и постоянно да способстваме за китаизацията и епохализацията на марксизма!

Това, което може да утеши Маркс, е, че марксизмът помогна на Китай да стъпи успешно на пътя на всеобхватното изграждане на съвременна социалистическа държава. Бидейки верни последователи и твърдо практикуващи марксизма, ние, китайските комунисти, ще полагаме неуморни усилия за отстояването и развитието на марксизма!

Другари,

Енгелс е казал: „Нация, която иска да стои на висотата на науката, не може да мине без теоретическо мислене“[20]. Ако китайската нация иска да постигне своето велико възраждане, тя нито за миг не трябва да се отказва от теоретичните размишления. Марксизмът винаги е бил ръководна идеология на нашата партия и страна, и мощно оръжие, с което да улавяме закономерностите и се стремим към истината и преобразуването на света.

Марксистката мисъл и теория са обширни и задълбочени, често са и изучени, и нови. В новата епоха ККП все още е длъжна да изучава марксизма, да изучава и практикува марксизма, както и да черпи непрестанно научна мъдрост и теоретична сила от него. Съдействайки в рамките на единното планиране за осъществяване на комплексния план за „интеграция в пет области на изграждането“[21] и стратегията за „четирите всеобхватни аспекта“[22], ККП ще бъде по-решителна, по-уверена и по-мъдра в следването и развитието на социализма с китайска специфика в новата епоха, гарантирайки, че величественият кораб на великото национално възраждане винаги ще следва правилен курс и ще преодолява вълненията.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистката мисъл за законите на общественото развитие на човечеството. Марксистката наука в крайна сметка обяви неизбежната тенденция на човешкото общество към комунизъм. Маркс и Енгелс са вярвали твърдо, че бъдещото общество ще бъде „една асоциация, в която свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички“[23] и „пролетариатът, който няма какво да загуби освен своята нищета, ще спечели цял един свят“[24]. Маркс е бил твърдо убеден, че историята се движи напред и ако хората станат господари на самите себе си, на обществото и на социалното развитие на човешкото общество, комунистическият идеал несъмнено ще се реализира стъпка по стъпка в хода на постоянната промяна на съществуващата ситуация. Марксизмът заложи теоретичната основа за това комунистите да следват твърдо своите идеали и убеждения. Ние сме длъжни да разберем в пълнота светогледа и методологията на диалектическия материализъм и историческия материализъм, да разберем в дълбочина, че реализирането на комунизма е исторически процес на постепенно постигане на цели една след друга, съчетаването на възвишените идеали на комунизма с общите идеали на социализма с китайска специфика и обединяването им с това, което правим в момента. Трябва да имаме абсолютна увереност в пътя, теорията, системата и културата на социализма с китайска специфика, да следваме комунистическите идеали и убеждения и, като Маркс, през целия си живот да водим борба в името на комунизма.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистката идея за това, че трябва да се придържаме към позициите на народа. Народностният характер е най-ярката черта на марксизма. Маркс казва, че „историческото действие е действие на масите“. Маркс през целия си живот се е стремял към освобождението на народите. Ние трябва винаги да разглеждаме позицията на народа като основополагаща, да разглеждаме стремежа на хората към щастие като основна мисия, да се придържаме към основната цел да служим искрено на народа, да осъществяваме линията на масите, да уважаваме доминиращата роля и творческата инициативност на народа, да поддържаме винаги кръвна връзка с народа, да концентрираме величествената сила на народната воля, да обединяваме и ръководим народа към създаване на общо велико дело в историята. Това е неизбежен избор зачитането на историческите закони и комунистите носят съзнателна отговорност да не забравят своите първоначални намерения и да помнят своята мисия.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистките идеи за производителните сили и производствените отношения. Марксизмът разглежда материалните производителни сили като материална предпоставка на целия социален живот, а съвкупността от производствените отношения, съответстващи на определен стадий от развитието на производителните сили, съставлява социалната и икономическата база. Производителните сили са най-активният и революционен елемент при насърчаването на социалния прогрес. „Сумата на производителните сили, достигната от хората, определя състоянието, в което се намира обществото“[25]. Производителните сили и производствените отношения, икономическата база и надстройката си взаимодействат и ограничават едни други, които доминират в целия процес на общественото развитие. Освобождаването и развитието на обществените производителни сили са най-важните изисквания на социализма и сериозен проблем, който ККП продължава да изследва и да работи упорито за неговото разрешаване. От момента на основаване на нов Китай, и особено след началото на реформите и отварянето към света, за по-малко от 70 години нашата партия поведе народа към категорично освобождаване и развитие на социалните производителни сили, приключи процеса на развитие, за който на Запада бяха необходими няколкостотин години, и способства нашата страна да се превърне бързо във втората най-голяма икономика в света. Ние сме длъжни да проявяваме мъжество в задълбочаването на реформите по всеобхватен начин, да насърчаваме съзнателно жизнеността на развитието на обществените производителни сили чрез коригиране на производствените отношения и се приспособяваме съзнателно към изискванията на базовото икономическо развитие по пътя на усъвършенстване на надстройката, така че социализмът с китайска специфика да се развива занапред в още по-голямо съответствие със закономерностите.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистката идея за народна демокрация. Маркс и Енгелс са посочили, че „пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство“[26], „работническата класа, дошла веднъж на власт, не може да си служи
по-нататък със старата държавна машина“[27], тя трябва да бъде „заменена с нова истинска демократична държава“. Органите на държавата трябва да се превърнат от стопани на обществото в негови слуги, надзиравани от народа. Ние трябва да вървим неотклонно по пътя на социалистическо политическо развитие с китайска специфика, да насърчаваме изграждането на социалистическа демокрация, гарантирайки, че Партията ще продължи да има ръководна роля, а народът ще бъде господар на страната и тя ще бъде управлявана в съответствие със законите. Трябва да укрепваме постоянно институционалните гаранции за това, че народът ще бъде стопанин на страната, да ускорим модернизирането на системата и способностите за управление на държавата, да мобилизираме в пълнота ентусиазма, инициативността и креативността на народа за отговарящо в по-голяма степен на потребностите и по-ефективно осъществяване на народната демокрация.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистките идеи за културно изграждане. Маркс е смятал, че в различни икономически и социални условия хората формират различни идеи и култури. Макар идейното и културното изграждане да се определят от икономическата база, то има обратен ефект върху нея. Едва когато прогресивната мисъл и култура бъдат усвоени от масите, те ще се превърнат в мощна материална сила, и обратно – ако остарелите и неправилни идеи не бъдат сломени, те ще станат окови за общественото развитие и прогреса. Теоретичното самоосъзнаване и увереността в собствената култура са движещите сили на националния напредък. Прогресивните ценности и свободата на мисълта са източник на жизнеспособността на обществото. Културата променя и извайва душата на една страна[28]. Ние, стоейки в Китай, трябва да се изправим пред модернизацията, света и бъдещето, да затвърдим ръководната роля на марксизма в сферата на идеологията, да развиваме прогресивна социалистическа култура, да укрепваме изграждането на социалистическа духовна цивилизация, да интегрираме основните социалистически ценности[29] във всички аспекти на общественото развитие, да способстваме за творческото преобразуване и новаторско развитие на забележителната традиционна китайска култура и постоянно да повишаваме идейната осведоменост на хората, моралното ниво и цивилизационна грамотност, така че да придаваме постоянно нов блясък на китайската култура.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистката идея за общественото строителство. Маркс и Енгелс са предполагали, че в бъдещото общество „производителността ще бъде насочена към просперитета на всички хора“ и „всеки ще се ползва от благата, създадени от всички“. Енгелс е свързал редица положения, предложени от Маркс в „Манифест на Комунистическата партия“, „Критика на Готската програма“, „Капиталът“ и други работи, за да разясни, че в условията на социализъм обществото трябва „да предостави на всички хора здравословна и полезна работа, да предостави на всички хора достатъчно материални блага и свободно време и да предостави на всички хора истинска и пълна свобода“. Стремежът на народа към по-добър живот – това е нашата цел. Ние трябва да следваме идеология за развитие, ориентирана към народа, да отчитаме неговите най-насъщни и реалистични интереси, постоянно да гарантираме и подобряваме условията му за живот, да съдействаме за социалната справедливост, както и да се стремим към по-високо ниво на образование, обучение, труд, медицинско обслужване, подкрепа за възрастните, осигуряване на жилища и подкрепа за социално слабите, така че резултатите от развитието да носят на всички хора все повече ползи и по все по-справедлив начин, да способстваме непрестанно за всестранното развитие на човека и насърчаваме постигането на общ просперитет за целия народ.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистката идея за отношението между човек и природа. Маркс счита, че „човекът живее от природата“[30] и природата не само предоставя на хората източници и средства за съществуване като плодородна земя, реки, езера и морета, богати на риба и т.н., но също така предоставя и източници на средства за производство. Природните обекти съставляват естествената среда за съществуването на човека. Хората произвеждат, живеят и се развиват във взаимодействие с природата. Когато те се отнасят доброжелателно към нея, тя също им се отплаща по същия начин, но „ако човекът с помощта на науката и изобретателския гений подчини природните сили, те му отмъщават, като го подчиняват“[31]. Природата е майка на живота, а човек и природа са общност на живота. Хората трябва да се боят от природата, да я уважават, да се приспособяват към нея и да я защитават. Ние трябва да се стремим към хармонично съвместно съществуване между човек и природа, да утвърждаваме категорично и практикуваме ефективно концепция, съгласно която чистата природа е най-ценното нещо, да мобилизираме цялото общество за насърчаване изграждането на екологична цивилизация и красив Китай[32], така че хората да могат да споделят красива природа и красив живот в чиста екологична среда. Трябва да вървим по пътя на цивилизационно развитие, характеризиращо се с развито производство, материално благоденствие и хубава околна среда.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистките идеи за световната история. Маркс и Енгелс посочват, че „[колкото по-далеч отива унищожаването] първоначалната затвореност на отделните националности благодарение на усъвършенствания начин на производство, на общуването и по силата на това – на стихийно развилото се разделение на труда между различните нации, в толкова по-голяма степен историята става световна история“[33]. Тези пророчески думи на Маркс и Енгелс днес вече са реалност и историята и реалността доказват все повече тяхната научна ценност. Днес глобализираността на  взаимодействието между хората е по-дълбоко и по-всеобхватно, откогато и да било. Страните също биват взаимосвързани и взаимнозависими по-често и по-тясно, откогато и да е в миналото. Интегрираният свят съществува и онзи, който го отхвърля, на свой ред ще бъде отхвърлен от света. Всички живи неща растат заедно без да причиняват вреда едно на друго; начините вървят паралелно, без да си пречат един другиго[34]. Ние сме длъжни, от висотата на световната история, да изучаваме тенденциите на развитието и основните проблеми, пред които е изправен днешният свят, да се придържаме към пътя на мирно развитие, независима мирна външна политика, стратегия за откритост, основана на взаимна изгода и постоянно да разширяваме сътрудничеството с държавите от целия свят, да участваме активно в глобалното управление и постигнем взаимоизгодно сътрудничество и общо развитие в повече области и на по-високо ниво. Няма да се вкопчваме и преследваме други, а ще работим с народите на всички страни за изграждането на общност на споделена съдба и един по-добър свят.

— Изучаването на Маркс изисква изучаване и практикуване на марксистките идеи за изграждане на марксистка политическа партия. Маркс счита, че „на различните степени на развитие, през които минава борбата меж­ду пролетариата и буржоазията, комунистите [в оригинала те] винаги застъпват интересите на целокупното движение“, „те нямат никакви интереси, отделни от интересите на целия про­летариат“, а „в интерес на огромното мнозинство“[35] в името на борбата за изграждане на комунистическо общество. Комунистическата партия иска „пред цял свят [да] се поставят жалони, по които хората съдят за равнището на партийното движение“[36]. Да бъдат винаги с народа и да се борят за интереси на народа – това е фундаменталната разлика между марксистките и другите политически партии. Ние трябва да разбираме великата борба, великите проекти, великите начинания и великите мечти, да повишаваме политическото съзнание и осъзнаването на общите интереси, съзнателността за най-важното и за равняване с генералната линия на партията. Трябва да насърчаваме настойчиво всестранното и строго партийно управление, да настояваме за това политическото изграждане на партията да стои на първо място, да се придържаме към и укрепваме всеобхватната ръководна роля на партията, да поддържаме и защитаваме авторитета и единството на ЦК на ККП, да се придържаме към истината, да коригираме грешките, да съхраним завинаги политическия облик на комунисти и превърнем ККП в стояща винаги в авангарда на епохата, подкрепяна искрено от народа, притежаваща куража да революционизира сама себе си и способна да издържи различни бури и изпитания, изпълнена с енергия марксистка управляваща партия!

Другари

ККП е политическа партия, въоръжена с марксизма. Марксизмът е душата на нейните идеали и убеждения. През 1938 г. другарят Мао Дзедун отбелязва: „Ако в нашата партия има между сто и двеста другари, които са изучавали марксизма систематично, а не отчасти, и фактически, а не напразно, това ще повиши значително бойната мощ на нашата партия“.

Обръщайки поглед назад към историята на борбата на Партията, можем да видим, че една от най-важните причини, благодарение на която ККП съумя да продължи да се развива и расте след трудности и лишения, се заключава в това, че тя винаги е придавала голямо значение на идеологическото изграждане и теоретичното си укрепване, така че всичките ѝ членове да следват винаги единна идеология, да имат твърда воля, съгласувани действия и висока боеспособност.

Днес важността на задачите в реформите, развитието и стабилността, количеството на противоречията, рисковете и предизвикателствата, както и на изпитанията пред управлението на страната, са безпрецедентни. Ако искаме да получим предимства, да вземем инициатива и завоюваме бъдещето, трябва постоянно да подобряваме нашата способност да използваме марксизма за анализ и разрешаване на практическите проблеми, както и способността си да използваме научни теории за разрешаване на важните задачи, да противостоим на големите рискове, да преодоляваме сериозната съпротива, да разрешаваме острите противоречия и решаваме сериозните проблеми. Трябва да бъдем способни да разсъждаваме и разбираме редица основни проблеми, стоящи пред бъдещото развитие, с по-широк мироглед и дългосрочна перспектива, и постоянно да укрепваме марксистките убеждения и комунистически идеали.

От публикуването на „Манифест на Комунистическата партия“ до днес изминаха 170 години и човешкото общество претърпя колосални промени, но общите принципи, изложени от марксизма, както преди остават напълно верни в своята цялост. Ние трябва да се придържаме и възприемаме светогледа и методологията на диалектическия материализъм и историческия материализъм, да се придържаме към марксистки позиции, мнения и методи, да следваме и прилагаме марксистки теории за материалната природа на света и законите за неговото развитие, по отношение на естествеността, историчността и свързаните с тях закони за общественото развитие на човек, по отношение на законите за освобождаването на човека и неговото свободно всестранно развитие, по отношение на същността на познанието, законите за неговото развитие и други принципи. Трябва да следваме и прилагаме на практика марксистките възгледи, гледната точка на масите, класовата гледна точка, възгледа за развитието и възгледа за противоречията и да използваме марксизма истински като навик за щателно изучаване.

Другарите от цялата партия, особено ръководните кадри от всички нива, трябва по-съзнателно и усърдно да изучават марксизма-ленинизма, идеите на Мао Дзедун, теорията на Дън Сяопин, важните идеи на „тройното представителство“ и възгледа за научно обоснованото развитие, както и да изучават идеята за социализма с китайска специфика в новата епоха. Ние трябва да учим задълбочено, да упорстваме и бъдем усърдни в ученето, да изучаваме проблемите и добиваме практически знания, за да трансформираме по-добре научната мисъл и теория в мощна материална сила за разбиране и преобразуване на света. Комунистите трябва да се отнасят към четенето на марксистките класики и усвояването на марксистките принципи като към житейски навик и духовен стремеж, както и да ги използват за своето правилно развитие, за идейно каляване, духовно извисяване и ръководство за практиката.

Трябва да имаме научно отношение към научните теории. Енгелс задълбочено посочва, че: „целият светоглед на Маркс е не доктрина, а метод. Той дава не готови догми, а опорни точки за по-нататъшно изследване и метода за това изследване“[37]. Енгелс е казал също, че „теоретическото мислене на всяка епоха, следователно и на нашата, е исторически продукт, който в различните времена приема твърде различна форма, а с това и твърде различно съдържание“[38]. Не трябва да губим основните принципи на научния социализъм, защото без тях няма социализъм. В същото време научният социализъм в никакъв случай не е непроменима догма. Както вече посочих, великите социални промени в съвременен Китай не са просто продължение на основната версия на историята и културата на нашата страна, нито просто прилагане на разработения от класическите марксистки писатели шаблон, нито повторение на други национално-социалистически практики или копие на чужда модернизация. Няма един-единствен стандарт за социализма, нито един-единствен неизменен път към него. Само, съчетавайки тясно основните принципи на научния социализъм с конкретните реалности в страната, историческите и културни традиции и изискванията на времето, както и постоянно изследвайки и обобщавайки практиката, можем да превърнем плана в прекрасна реалност.

Жизнеспособността на теорията се дължи на непрекъснатите иновации и е свещен дълг на ККП да способства за непрестанното развитие на марксизма. Ние трябва да използваме упорито марксизма, за да проучваме, интерпретираме и направляваме времето, да използваме ярките и многообразни китайски практики за насърчаване развитието на марксизма. Трябва да възприемаме всички забележителни достижения на човешката цивилизация с широк мироглед, да се придържаме към реформите, да бъдем в крачка с новото и се стремим да надскочим себе си. При отварянето към света трябва да заимстваме най-доброто от другите и постоянно да се самоусъвършенстваме. Трябва непрекъснато да задълбочаваме разбирането си за закономерностите за управлението на комунистическата партия, за социалистическото изграждане и общественото развитие, трябва да разкриваме постоянно нови области за марксизма в съвременен Китай и за марксизма в ХХI век!

Другари,

Днес почитаме Маркс, за да отдадем уважение на най-великия мислител в човешката история и заявим нашата твърда вяра в научната истинност на марксизма.

Енгелс е казал: „Докато развиваме нашата материалистическа аргументация и я прилагаме към днешната епоха, пред нас незабавно ще се откриe нова мощна революционна перспектива, най-мощната във всички епохи“. По пътя напред ние трябва да продължим да държим изправено знамето на марксизма, така че светлите перспективи пред човешкото общество, предвидени от Маркс и Енгелс, да се проявяват, както досега, ярко на китайска земя!

________________________________________

Реч на юбилейното събрание по повод на 200 години от рождението на    Карл Маркс на 4 май 2018 г. Превод – Тодор Радев

[1] Използвана е думата 幸福 (синфу), която е ключова в традиционната китайска култура, и е често срещана в благопожелания. Значението ѝ е „щастие“, „благополучие“, „благосклонност на съдбата“ (бел. прев.).

[2] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 22, „Предговор към немското издание на „Манифест на Комунистическата партия“ от 1890 г.“, с. 59, София (1967).

[3] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 40, „Размисъл на един младеж при избора на професия“, с. 7, София (1980).

[4] Използвана е думата 初心 [чусин], която се превежда като „първоначална цел“, „първоначално намерение“, „първа мисъл“. Тя присъства в основния лозунг на вътрешнопартийна образователна кампания, инициирана от Си Дзинпин през 2017 г. – „Да не забравяме (да бъдем предани на) първоначалната си цел, да не забравяме нито за минута за своята мисия“ [不忘初心,牢记使命] (бел. прев.).

[5] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 23, „Предговор към френското издание на „Капиталът“, с. 29, София (1968).

[6] Преводът е по: К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения. Том 31. 68: Маркс – Зигфриду Мейеру в Нью-Йорк, 30 апреля 1867, с. 453, Москва (1963).

[7] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 19, „Погребението на Карл Маркс“, с. 354, София (1967).

[8] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 19, „Погребението на Карл Маркс“, с. 354, София (1967).

[9] Преводът е по: Ленин, В. И. Маркс, Энгелсь, Марксизм. „Фридрих Энгелсь“, с. 59, Москва (1946).

[10] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 1, „Увод към „Критиката на Хегеловата философия на правото“, с. 407, София (1957).

[11] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 4, „Манифест на Комунистическата партия“, с. 437, София (1957).

[12] Преводът е по: Ленин, В. И. Задачи союзов молодёжи – Речь на III Всероссийском съезде Российского коммунистического союза молодежи 2 октября 1920 г.

[13] Използвана е думата 人民 [жънмин] – „народ“ (бел. прев.).

[14] Тук значението на думата 人民 [жънмин] е двояко – като „народ“ и „народи“ (бел. прев.).

[15] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 3, „Тезиси за Фойербах“, с. 5-6, София (1957).

[16] Използвана е думата 曲折 [цюджъ] – „зигзаг“ (бел. прев.).

[17] Използваният термин „китайски социализъм“ [中国社会主义] е различен от термина „социализъм с китайска специфика“ [中国特色社会主义] (бел. прев.).

[18] Движение за реформи в Китай от втората половина на XIX век (бел. прев.).

[19] Използвана е думата 富 [фу], която носи смисъл на „[материално] богатство“, „изобилие“, „[материално] доволство“, „[материално] благополучие“ (бел. прев.).

[20] Преводът е по: Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 20, „Диалектика на природата“, с. 364, София (1966).

[21] Стратегията за „интеграция в пет области на изграждането“ (още „пет в едно“, 五位一体) е постановка на XVIII конгрес на ККП (2012 г.) за координирано развитие в пет аспекта: икономически, политически, културен, социален и екологичен (бел. прев.).

[22] Стратегията за „четирите всеобхватни аспекта“ (още „четирите всеобхватности“, 四个全面) е политическа програма, която предвижда: всеобхватно изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние, всеобхватно задълбочаване на реформите, всеобхватно гарантиране на управление, основано на закона и всеобхватно реализиране на строго вътрешнопартийно управление (бел. прев.).

[23] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 4, „Манифест на Комунистическата партия“, с. 446, София (1966).

[24] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 4, „Полският въпрос“, с. 490, София (1966). Пълният цитат е: „пролетариатът, който няма какво да загуби освен своята нищета, а ще спечели цяло едно отечество, цял един свят“.

[25] Като източник на този цитат в китайски текстове се дава „Немска идеология“, „Фойербах“. Точният цитат е: „определена сума производителни сили, исторически създадено отношение на хората към природата и един към друг, заварва предаваната на всяко следващо поколение от по­колението, което го предшества, маса производителни сили, ка­питали и обстоятелства, които макар от една страна, да се видо­изменят от новото поколение, от друга страна, му предписват него­вите собствени условия на живот и му придават определено раз­витие, особен характер“ (Маркс, Енгелс. Съчинения, Том 3, „Немска идеология – Фойербах“, с. 38-39, София (1957).

[26] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 4, „Манифест на Комунистическата партия“, с. 434, София (1957).

[27] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения, Том 22, „Увод към произведението на Карл Маркс „Гражданската война във Франция“, с. 192, София (1967).

[28] Фраза, използвана неколкократно в изказвания на Си Дзинпин и водеща началото си от „Книга на промените“ (Идзин). Оригиналът гласи: „За да разбереш промяната на времето, следи за знаците на Небето; за да промениш Поднебесната, следи за хуманността [културата]“.

[29] Системата на „основните социалистически ценности“ (社会主义核心价值观), одобрени от XVIII конгрес на ККП (2012), се разглеждат като базови за китайското социалистическо общество. Те включват: просперитет и могъщество, демокрация, цивилизованост, хармония, свобода, равноправие, справедливост, върховенство на закона, патриотизъм, всеотдайност в работата, честност и добронамереност.

[30] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 42. „Икономическо-философски ръкописи от 1884 година“, с. 88, София (1983).

[31] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 18. „За авторитета“, с. 303, София (1965).

[32] Концепцията за изграждане на „красив Китай“ е предложена от XVIII конгрес на ККП (2012).

[33] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 3. „Немска идеология“, с. 46, София (1957).

[34] Цитат от „Книга на ритуалите“ (Лидзи), „Учение за средното и неизменното“.

[35] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 4. „Манифест на Комунистическата партия“, с. 434-436, София (1957).

[36] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 19. „Критика на Готската програма – Писмо до В. Браке“, с. 14, София (1967).

[37] Писмо до Вернер Зомбарт (1859)

[38] Преводът е по: Маркс и Енгелс. Съчинения. Том 20. „Стар предговор към „[Анти-]Дюринг“ за диалектиката“, с. 362, София (1966).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук