БОЯН ДУРАНКЕВ: СЪБУДИ СЕ, БСП. ВРЕМЕ Е!

На въпросите на сп."Ново време" отговаря проф. д-р БОЯН ДУРАНКЕВ

0
904

Идеята за разработка на нова „Програма на БСП“ със сигурност се оценява от най-широките обществени кръгове като много актуална и наложителна, даже в някои отношения – закъсняла.

Актуалността и наложителността на такава промяна на Програмата се обуславят от редица фактори: първо, икономическите процеси в България след 2008 г., когато бе приета предишната сегашната Програма, не могат да бъдат характеризирани като еднозначно положителни, напротив, в много отношения те са изоставащи от потребностите и желанията на обществото; второ, социалните процеси в страната следват логиката на подобните в останалите страни в Европейския съюз, но в контекста на най-грубия вариант на неолибералната идеология – все по-малък дял на най-богатите, все по-голям дял на хората, които живеят от заплата до заплата; трето, самата БСП, въпреки нарастващия дял на обективно „левите хора“ в България, в лицето на своето партийно ръководство все по-трудно може да отговори на въпроса „Що е социализъм и има ли той почва у нас през XXI век?“. И като продължение: (1) „По какво се различава социалистическата програма от програмите на другите партии в лявото пространство?“; (2) „По какво се различава една социалистическа програма от така наречените социални програми?“ (3) „По какво се различава една социалистическа програма от една комунистическа програма?“. Без отговори на тези най-важни предварителни въпроси, всякаква друга „нишова“ дискусия не може да се проведе. Поставям на дневен ред тези основни въпроси, понеже изглежда, че сегашното, а и някои предишни ръководства на БСП се „снишават“ при търсенето на разумни и честни отговори.

Смисълът на идейната дискусия не е да се отрече сегашната Програма, а да се осъществи процес на продължение и обновление: онова, което се прецени като полезно, да се развие; другото, което не отговаря на съвременното развитие на обществото и икономиката – да се преоцени и да се стигне до идеи (и съответната им теория!) за бъдещето. Към всичко това е наложително да добавим още един ценностен смисъл: какво трябва да се промени в организацията и функционирането на БСП, не само за да остане на политическия тепих, но и за да „печели“ за гражданите (развито солидарно общество и солидарна икономика!) и от гражданите на страната ни (по време на избори).

Програма и/или Платформа?

Разбира се, пред делото е налице едно сериозно времево ограничение. Една качествена нова Програма може да се предложи и обсъди след сериозни предварителни дискусии – не по сектори на обществото и не по сектори на икономиката, а от ценностна и морална гледна точка. Списание „Ново време“ отдавна публикува и организира дискусии по различни гледни точки от една евентуална бъдеща Програма, така че има съществено натрупване на идеи за „лявото“ и бъдещето на социализма. Същевременно има не само натрупване, но и „отупване“ на идеята за социализъм чрез пълното отричане на оста „ляво – дясно“ в политическите идеи, при това – от видни бивши представители на БСП; подобно „отупване“ може да се припише на други дейци на БСП, които поставят думичката „социално“ („социален вектор“ например) на всичко и навсякъде, но съзнателно забравят думата „социалистически“. Така че към времевото ограничение за разработка на нова качествена Програма трябва да се отнесе и тежкото идейно ограничение – свеждането на социалистическата партия до „социална“ или до „ляв център“, при това на ниво „главен мозък“ на партията.

Пътьом ще отбележа, че действащата „Програма на БСП“ като страници количествено надхвърля известния „Манифест на комунистическата партия“, но не успява да завладее масите у нас така, както Манифестът го прави по цял свят. Нещо повече, „секторният“ й фасон не поставя всички секторни политики обединени в кръг, а описва сложна елипса; необходимо е фокусиране именно върху „социалистическия“ характер на програмата.

Идеалният вариант на логиката и технологията на разработка на идейната конструкция на социалистическата партия е: първо, разработка на „Манифест на социалистическата партия“ – кратък и ясен, с анализ на сегашната социално-икономическа система (както в България, така и на страната ни като член на Европейския съюз) и с последващи ценности и цели на социалистическата партия; второ, конструиране на „Програма на БСП“ за конкретен времеви период (примерно, до 2030 г., ако БСП управлява) – тогава е възможно да се разпишат секторни социални и икономически политики. В една подобна бъдеща Програма е необходимо да се избегнат, подобно на Одисей при преминаването между Сцила и Харибда: от една страна, утопичния социализъм, характерен както за идеолозите, които продължават да прославят като „почти“ съвършена системата на „реалния социализъм“ до 1990 г., така и за другия тип идеолози, които обещават кръстоска на „благата“ на социализма с „благата“ на капитализма („с десни мерки ще постигнем леви цели“); от друга страна, „салонния социализъм“ (понятието е на Енгелс), характерен за онези части от едрата и средната буржоазия, гравитиращи към БСП, които обещават че ако „държавата помага за развитие на личния им бизнес“, всички ще имат полза. Подобни заплахи за изкривяване на една бъдеща програма не са илюзорни или минимални, особено ако се отчете влиянието на част от олигархията върху политическия „елит“ на национално и местно ниво. Накрая, като трето, по естествен ред изпъква необходимостта от „Програмна декларация“ за участие на БСП в изборите – европейски, национални и местни.

Образно казано, в центъра на социалистическата вселена (подобно на Слънцето) трябва да застане Манифеста, около който да гравитира Програмата (както Земята кръжи около Слънцето), и накрая да стоят предизборните Платформи (както Луната обикаля около Земята). Като жалон на един „Манифест на БСП“ може да послужат „Манифеста на ПЕС“ (от 2014 г.), „Визия за България“ на БСП (от 2014 г.) и други Манифести на социалистите по света (Sunkara, 2019), въпреки че в много отношения те са нерелевантни към сегашната ситуация.

По понятни причини с разработката на подобни стратегически и тактически документи е редно да се заеме „главният мозък“ на БСП начело с председателя на партията; обсъждането и приемането на крайния вариант на Манифеста да се проведе поне един месец преди внасянето на Програма, като и двата документи бъдат приети от партиен Конгрес. И тогава вече ще може да се отговори на баналния въпрос „Защо сме социалисти“ по нов начин, много по-различен от отговора през 2009 г.

Допускам, че 2023 г. няма да е продуктивна в това отношение. Централата на БСП, по всичко изглежда, се е фокусирала както върху дейностите в Народното събрание (и съставянето на редовно правителство), така и – следвайки логиката на другите партии – върху спечелването на следващите местни избори.

Социалистическа(и) алтернатива(и) на капитализма – възможна(и) ли са изобщо?

Светът, в който живеем, е „само капитализъм“ (Миланович, 2020). Даже там, където се твърди че има комунизъм или нещо друго, капитализмът наднича зад кадифената завеса на пропагандата.

Но капитализмът от XXI век не е онзи капитализъм от XVIII век, XIX век или XX век –необходим е исторически подход към оценката на развитието на капитализма (Уолърстийн, 2022). Към този подход чудесно се вписва и един друг подход – географско-регионалният, според който България спада към страните с третичен периферен капитализъм (Митрович, 2010). Синтезирано казано: през времената на Прехода от „реален социализъм“ към „периферен капитализъм“ „естествените процеси“ в нашата страна могат да се резюмират така: печалбата става основен критерий за успеха на индивида; деиндустриализация в полза на по-печелившите услуги; системен отлив на работна сила към по-развитите страни (по-високата работна заплата там е диференциална рента); „отваряне“ на икономиката навътре чрез по-евтин или по-качествен внос на стоки-убийци на местните продукти; „отваряне“ навън чрез експорт на национален капитал; нарастващо неравенство; създаване на национална олигархия и плутокрация; намаляваща демократичност на политическите решения; масова корупция; влияние на чужди пропагандни агенти; екологични опустошения; и т.н. В тези отношения България повтаря историческата логика на страните от „реалния капитализъм“, като внася и свой принос: „назначени“ капиталисти в началото на Прехода; „легални“ бандитски структури с трайно успешен „бизнес“; узаконени кредитни милионери; „криминална“ (законна!) приватизация; срастване на политиката с едрия капитал и т.н. И така, предлага ли въобще нещо БСП по повод на тежката несправедливост – продукт на Прехода? Нищо, освен мълчаливо приемане на случилото се!

Освен това, какво се случва с политиката на българската левица и в частност – с БСП в тези условия на Прехода?! Може да не се съгласим с всичко, но да чуем глас от българската десница. „В първото десетилетие на ХХI век БСП направи пълно отстъпление от принципите на лявата и в много отношения и от разумната политика и заедно с ДПС и НДСВ минимизираха бюджета на страната с плоските данъци и с намаляването на социалните вноски. Приложиха дясна либертарианска политика, допълнително смаляваща и отслабваща държавата.“ (Костов, 2022, p. 47) Щом десният Иван Костов осъжда тези либертариански действия на БСП, какво ли си мислят редовите леви социалисти?!

Впрочем, поради посочените по-горе причини, които са характерни за капитализма в цял свят, стотици изследователи търсят начин „да спасят капитализма от самия себе си“. Варианти – много: от десницата – за повече „демократичен капитализъм“ (Щреек, 2017), за повече държава (Калецки, 2013), за „капитализъм на заинтересованите“ (Шваб, 2021); от левицата – за „прогресивен капитализъм“ (Стиглиц, 2020), за нещо като „демократичен социализъм“ в условията на капитализъм (Sunkara, 2016), за демократизиране на икономическата система на капитализма (Сандърс и Корбин), за неокласическата контрареволюция чрез преход от финансов рентиерски капитализъм към индустриален капитализъм (Hudson, 2022), и т.н.

Въпреки палитрата от идеи за „облагородяване“ на капитализма, в конкретния случай, заставайки от позициите на социалистите, се изправяме пред съдбоносния въпрос „Какво трябва да пожелае и е възможно да направи БСП в България?“: (1) незабавна смяна на капитализма със социализъм; (2) „плавен дългосрочен преход“ от капитализъм към социализъм; (3) „социализиране“ на капитализма без смяна на системата.

Вариант № 1 изглежда невъзможен. Той е възможен само чрез революция, въпреки че социалистите по принцип са за мирна промяна.

Вариант № 2 изглежда възможен поне на 49%, ако социалистическата партия познава крайната цел на социализма (боя се, че не я познава) и постепенно реализира реформите в тази посока. Да не забравяме, че десницата държи финансовите ресурси, медиите, пропагандата, а ако се наложи – и чужди „партньорства“ за провал на тези реформи.

Вариант № 3 е много по-възможен – поне 51%, стига социалистическата партия да използва мъдро възможностите на демокрацията. Колкото и да е силна десницата, особено рентиерската „безделна класа“ (Веблен, 2016), използването на оръжията на демокрацията, при която повечето „отчуждени“ граждани имат думата, може стъпка по стъпка да социализират обществената система и да постигат по-висока степен на „обобществяване“ на икономиката.

Следвайки изпитания принцип „По-добре врабче в ръката, отколкото жерав в небето“, БСП може да комбинира варианти № 2 и № 3. Разбира се, първо трябва да изясни крайната цел: „Какво означава развит социализъм и защо в него няма място за капитализъм?“, но това е тема за друг диспут.

Кои са целевите групи на БСП, все пак?

Въпросът има две части: от една страна, към кои групи (класи) БСП да насочва своите послания; от друга страна, кои групи търсят социалистическа алтернатива на развитието. „Гравитацията“ е винаги взаимна.

Напълно споделям изразеното становище, че основен фокус на отражението на нуждите и насочването на посланията на БСП трябва да бъде „наемния труд“ (Митев, 2023).

Съществена бележка по повод досегашната политика на БСП към наемната работна сила: „натискът“ на партията е бил и е насочен към (1) повишаване на минималната работна заплата и към (2) преразпределение на доходите и крайното потребление чрез държавния бюджет. Този подход, на предимно „преразпределително“ подпомагане обаче е недостатъчен. Основният проблем на несправедливостта се корени в първичното разпределение. Да припомним по този повод класика Адам Смит. „Нашите търговци често се оплакват от високата работна заплата на британските работници, която според тях била причината манифактурните им изделия да имат по-висока цена на чуждите пазари; но те мълчат за високите печалби от капитала. Те се оплакват от прекомерната печалба на другите, но не казват нищо за собствените си печалби. А високите печалби на английския капитал може би в много случаи водят също тъй, а в някои и още повече, до повишаване цената на британските манифактурни изделия, отколкото високата заплата на британските работници“ (Смит, 1983, p. 411). С други думи, политиката на БСП трябва да се прицели в промяна на първичното разпределение „работна заплата – печалба“ (заедно със синдикатите, но в полза на наемния труд) и/или промяна на прякото облагане чрез прогресивен данък върху високите заплати и печалби.

Но целевите групи на социалистите не са само онези, наричани стока „работна сила“. Важна забележка от Маркс и Енгелс: „Свърши ли се експлоатацията на работника от фабриканта с това, че да получи на ръка работната си заплата, върху него се нахвърлят другите части на буржоазията – домопритежателят, бакалинът, лихварят и т.н.“ (Маркс, et al., 2022, p. 70) Експлоатирани са не само пряко наемните работници, но и косвено – чрез „капитализирането“ на целия живот. В това отношение целевата група на БСП е силно разширена, но най-често – пропускана от партийните интереси. Защо ли?!

Освен това, най-често се забравя (съзнателно или не?) най-подлото обещание на капитализма, наричан днес за елегантност „пазарна икономика“: всеки има шанс! Припомням думите на социалиста Консидеран от 1847 г. (Маркс, et al., 2022, p. 159): „„Арената е отворена, всички индивиди са призовани на двубой, условията са еднакви за всички!“ Чудесно! Не бива да забравяме обаче едно единствено нещо: върху това голямо бойно поле едните са обучени, екипирани до зъби, овладели са всички позиции“. Тази теза и до днес не се е променила. Най-богатите 10% от световното население сега вземат 52% от световния доход и трупат 77% от световното богатство; най-бедната половина от световното население печели само 8% от световния доход и притежава 2% от световното богатство. Този разлом се разширява. Въпреки факта, че светът е в извънредна климатична ситуация, най-богатият 1% (над 80 милиона души) е най-бързо растящият източник на емисии досега. Това „луксозно“ потребление на въглерод идва във време, когато  всеки месец  светът изгаря 1% от оставащия въглероден бюджет и всяка надежда за стабилизиране на климата при 1,5°C.

Именно поради горните причини силно трябва да се дискутира, предизвика и динамизира силна промяна в преразпределителните процеси в България. БСП от години настоява за „умереност“ в промяната на данъчната политика след трагичните последици за държавата и обществото от „плоския данък“, като в това отношение изостава даже от центристите. Справянето с неравенството в богатството и доходите (най-високото неравенство е в най-бедната страна на Европейския съюз!) е от ключово значение за изграждането на устойчиво на кризи общество. Може ли БСП, например, да не подкрепи инициативи от типа на световните учени от Earth4All (Transformational Economics Commission, 2023), които в отвореното си писмо до лидерите в Давос настояват до 2030 г. най-богатите 10% във всички страни да получават по-малко от 40% от националния доход, което може да стане само чрез стръмна скала на прогресивното данъчно облагане на богатството и доходите? И това е само един пример, който илюстрира печалния факт, че БСП изостава в своите решения от необходимите предложения за промени вляво.

Една доста по-лява социално-икономическа политика не може да не служи като магнит за огромната част от българските граждани, настояващи за свобода, но и за справедливост. Бедата е, че голям дял от тях не припознават в момента БСП като автор и гарант на такива дръзки промени; вторачването предимно в пъпа на властта и абдикацията от желаните и възможните реформи вляво могат да постигат само временни салонни и телевизионни успехи.

Събуди се, БСП.

Време е за нови идеи вляво, демократизирана организация, авторитетно лидерство и друг подход към гражданите. Съкровищницата на левите и социалистическите идеи отдавна чака да бъде отворена, за да бъде ползвано цялото това богатство!

Време е!

 

Библиография
Hudson, M., 2022. The Destiny of Civilization: Finance Capitalism, Industrial Capitalism or Socialism. NY: Michael Hudson.
Sunkara, B., 2016. The ABCs of Socialism. NY: Verso.
Sunkara, B., 2019. The Socialist Manifesto – The Case for Radical Politics in an Era of Extreme Inequality. NY: Basic Books.
Transformational Economics Commission, 2023. Open letter to world leaders: Tax the rich for sustainable economic transformation. [Online]
Available at: https://www.earth4all.life/open-letter-davos-tax
Веблен, Т., 2016. Теория на безделната класа. София: Издателство „Изток-Запад“.
Калецки, А., 2013. Капитализъм 4.0. София: Издателство „Класика и стил“.
Костов, И., 2022. Политиката отвътре. София: Ciela.
Маркс, К., Енгелс, Ф., Консидеран, В. & Ламартин, А. д., 2022. Манифест на комунистическата партия. Принципи на социализма. Манифест на демокрацията. Манифест за Европа. София: Издателство „Изток-Запад“.
Миланович, Б., 2020. Само капитализъм. Бъдещето на системата, която управлява света. София: Издателство „Изток-Запад“.
Митев, П.-Е., 2023. Партията трябва да застане с лице към наемните работници и техните проблеми. Ново време, 10 януари.
Митрович, Л. Р., 2010. Преходът към периферен капитализъм. София: Издателство „Изток-Запад“.
Смит, А., 1983. Богатството на народите. София: Партиздат.
Стиглиц, Д., 2020. Власт, народ, печалби. Прогресивен капитализъм за ерата на недоволството. София: Издателство „Ciela“.
Уолърстийн, И., 2022. Исторически капитализъм. София: Издателство „Катехон“.
Шваб, К., 2021. Капитализъм на заинтересованите. Глобална икономика в полза на прогреса, хората и планетата. София: Издателство „Катехон“.
Щреек, В., 2017. Купено време. Отложената криза на демократичния капитализъм. София: Издателство „Критика и Хуманизъм“.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук