ГАЛИН ДУРЕВ: ИДЕЙНО-ПРОГРАМНОТО РАЗВИТИЕ НА БСП И БЪДЕЩЕТО НА ЛЕВИЦАТА

На въпросите на сп."Ново време" отговаря Галин Дурев.

0
1278

Всяко предстоящо конгресно заседание на БСП по традиция извежда на преден план дебата за необходимостта от идейно-програмно обновление на партията и нейното адаптиране към изискванията на времената, в които живеем. За съжаление сериозността на подобни намерения обикновено се изчерпва след края на поредното заседание, а засегнатите въпроси за идейната същност на БСП бързо отпадат от текущия политически дневен ред.

Факт е, че от 2008 г. насам, когато БСП представи последния си смислен и цялостен програмен документ, всички опити за търсене на нов път пропадат под тежестта на конюнктурата и политическата целесъобразност. Така наречената “Визия за България” имаше по-скоро пропаганден ефект и сама по себе си представляваше механичен сбор от нахвърляни разнообразни идеи, някои от които дори бяха заимствани от неподходящи за левицата източници. Използването на този документ като основа за създаването на последващите предизборни платформи до голяма степен обуслови нашето идейно обезличаване в няколкото преминали избора. Не би било пресилено да се каже, че шумът и аплодисментите, с които бе приета “Визия за България” се оказаха правопропорционални на бързината, с която този документ бе забравен.

Няма как да не обърнем внимание, че през последните години могат да бъдат чути гласове, които въобще отричат необходимостта БСП да има своя политическа програма. На подобен тип комплексни стратегически документи все по-често се гледа като на своеобразен атавизъм от времена, характеризиращи се със значително по-висока степен на политическа мобилизация и заинтересованост към политиката като цяло. Наличието на този дебат поставя може би най-важния въпрос – какъв политически документ е нужен на БСП и нужен ли е въобще?

Без да влизаме в излишна полемика, можем със сигурност да твърдим, че, като единство на форма и съдържание, една партия се нуждае най-малко от два документа – уставен и програмен. Докато първият е и законово изискване, поради което е сравнително рамкиран, то при втория в практиката можем да видим различно по обем, форма, наименование, съдържане и дълбочина творчество. Без всякакво съмнение обаче, този тип документи са съществен показател за мястото и ролята, които една партия претендира да заема в политическата система. Те са белег не само за нейния идеен профил и политически гледни точки, но и за мащаба на мислене, дългосрочните намерения и сериозността, с която се отнася към обществените дела.

В този ред на мисли, БСП винаги е била партия, която претендира, самостоятелно или в коалиция, да упражнява властта, без значение тежкото положение, до което бе докарана през последните няколко години. Когато кажем, че дадена партия е програмна, то ние преди всичко имаме предвид, че тя има цялостен и дългосрочен проект за развитие на обществото, а не се е фокусирала върху определени негови сегменти или конкретни политики (подобен тип партии като че ли вече преобладават). Предвид това, на БСП не би отивало, нито преди, нито сега, да представя, по форма и съдържание, програмни декларации, програмни манифести, програмни платформи и други подобни документи, в които същността е под формата на прилагателно. БСП има нужда от цялостна програма, която да може да отговори на най-важните въпроси, които вълнуват членовете и симпатизантите: какъв е актуалният идеен профил на партията, как тя ще се адаптира към новите икономически и социални условия, чии интереси ще представлява, как и с кого смята да управлява и т.н.

Не бива да гледаме повърхностно на един програмен документ. Той е не просто сбор от идеи, имащи отношение към функционирането на отделните обществени системи, а би следвало да е и израз на колективната воля и дух на партията. Дългите обсъждания на всички нива, дебатите с професионални общности и синдикати, с помощните съвети на партията, с организациите в страната съпътстваха приемането на предходната програма. В нея бе внесен колективният дух на БСП, както и идейните нагласи на хиляди социалисти. Последният злочест опит с “Визия за България” нямаше този късмет, като по отношение на някои текстове мнозина си задавахме въпроса от къде са се появили.

Партийната програма често търпи критики, че е твърде дълга, сложна и неразбираема за днешните поколения, но дори и да приемем тази теза, то следва да се подчертае, че тя не е всекидневно четиво. Програмата, освен всичко, което вече споменахме, следва да има характера и на стратегически управленски документ от типа „какъв свят искам да видя след n години“. Тя трябва да дава възможност за детайлна разработка на отделните сектори в други документи за целите на предизборните кампании и работата с отделните обществени групи. Целта на програмата не е да бъде катализатор на политическа мобилизация, тъй като тази претенция едва ли би могла да бъде удовлетворена от която и да било програма, а да е в състояние да даде адекватен отговор на всички възникващи въпроси за същността и намеренията на БСП. Ако се справим с тази задача, то мобилизацията ще бъде естествено следствие от посланията, произтичащи от програмата.

Какви обаче да бъдат основните послания и към кого да бъдат насочени? Тези въпроси са често задавани при търсенето на идейния облик на БСП. Това е така с основание, защото е очевидно, че настоящите са съпроводени от все по-тежки изборни загуби. Дали обаче посланията са същността на проблема или пък БСП е загубила аудиторията, пред която би могла да представи каквито и да било послания е по-сериозният въпрос. Истината е болезнена и предполага не само идейна трансформация на партията, но и цялостна промяна на процеса на осмисляне на политическата действителност, в която БСП битува.

Доста често сме свидетели как определени дейности и послания на нашите представители изглеждат някак нелепо, извън контекста на политическите събития и, още по-лошо, извън контекста на реалността. Това е така защото нито европейските елити се съобразяват с реалните проблеми на отделните държави, нито националните елити се съобразяват с реалните проблеми на населението. В нашия случай това, което се вербализира от различни високи трибуни, далеч не е най-важното за мнозинството граждани. Що се отнася до левия избирател, когато на дневен ред пред него все още стоят въпроси като бедност, право на труд, ниското заплащане, социални неравенства, достъп до услуги от първа необходимост и т.н., той значително по-трудно ще разбере важността на теми като равнопоставеност на половете, зелена икономика, права на сексуалните малцинства и т.н., които изглежда са съществени за европейската левица.

В този контекст БСП трябва да си даде сметка, че у нас на преден план все още стоят теми, чиито нюанси отдавна са забравени в Западна Европа. За нас най-важното са хората, които изкарват прехраната си чрез своя труд, но и извън измерението на нискоквалифицирания труд, което обикновен припознаваме като основно. Трябва добре да си дадем сметка, че традиционната монолитна работническа класа, притежаваща свое самосъзнание и специфична субкултура, отдавна е в историята, а на нейно място се появиха множество фрагментирани групи работници, занимаващи се с коренно различни неща, в коренно различни области и най-важното – срещу значително различаващо се заплащане.

Исканията на тези групи работници – от селскостопанския работник, през миньора до специалиста в IT сектора, са различни и е много малко вероятно те да могат да бъдат представлявани от един политически субект. Промените в структурата на икономиката и на труда през последния един век водят до драматични изменения. Наемните работници в различните сфери едва ли имат кой знае колко пресечни точки в своите очаквания и интереси, като това в немалка степен е породено и от твърде голямата пропаст в нивата на заплащане на техния труд.

Може ли при това положение да говорим за нова работническа класа с различна структура и интереси? Или пък за различни групи от работници, които имат дори разминаващи се интереси? Тези въпроси са същностни за изясняването на ролята и мястото на днешните леви партии като представители на конкретни колективни интереси. Една нова програма на БСП със сигурност трябва да постави в своята основа тези теми, за които може да се каже, че до голяма степен представляват сечение на интересите на разнородните групи работници – обществено здравеопазване, образование, осигуряване на максимално улеснен достъп до услуги, както във вертикален, така и в хоризонтален план, адекватни доходи и т.н. Партията не бива да абдикира и от най-нуждаещите се – хора, живеещи под прага на бедността, хора в неравностойно положение, пенсионери, но не те следва да бъдат знамето на БСП, в каквото изглежда са се превърнали през последното десетилетие. Основното послание на една нова програма трябва да бъде насочено към бъдещето и преодоляването на демографската катастрофа.

Факт е, че през последните години, в контекста на ляво-десния консенсус, приоритетни за БСП предложения са предлагани и от други партии и всички те изглеждат загрижени преимуществено за най-чувствителните социални теми. Как БСП да излезе от тази ситуация? С ясни акценти, отличаващи левицата, с олевяване на предлаганата политика, но най-вече с по-революционни действия. С бавното си превръщане в „паркетна“ парламентарна левица БСП забрави другите способи за политическа борба, като активна работа с партийните структури, протести, граждански инициативи и т.н. Днес една активна парламентарна група би била много по-полезна извън парламента, отколкото е, претопена в либерално-демократичния парламентарен мейнстрийм. Ако БСП не си върне ролята на масова партия, но не разбирано единствено в организационен смисъл, а като възможност за политическа мобилизация на големи групи хора в подкрепа на определени идеи, то съвсем скоро партията ще остане и без своето парламентарно представителство. Никому не е нужна левица, която се изявява като парламентарна аристокрация.

За да бъдеш припознат като левица днес се изискват две предпоставки, две страни на една монета. Да имаш адекватно отношение към интересите на хората на труда, които представляваш, не е достатъчно. Трябва да имаш и също така адекватно отношение с обратен знак към капитала. През последните години БСП скъса тази зависимост и тя трябва спешно да бъде възстановена. Самият факт, че лява партия предлага увеличаване на данъчната тежест на хората с високи доходи, но все пак доходи от висококвалифициран труд, а не казва нищо по този въпрос за облагането на печалбата е достатъчен индикатор, че има нещо объркано.

Предвид незавидното положение, в което изпадна левицата у нас, изглежда жизнено необходимо да се пристъпи към радикални реформи, които несъмнено минават и през нова програма. Именно програма – ясна, категорична и обхватна, която да представи нашата визия за бъдещето и за България, в която бихме искали да живеем. В ситуацията, в която се намираме, може би основното послание следва да бъде насочено към необходимото „да я има България“ – демографска криза и жизнен стандарт.

Накрая следва да дадем отговор и на въпроса накъде да погледне БСП. Кои са днес нашите избиратели и как да си гарантираме тяхната подкрепа? Отговорът на този привидно сложен въпрос всъщност е твърде елементарен. У нас БСП има близо милион потенциални избиратели. Голяма част от тях не искат много. Не искат да бъдат лъгани, не искат да бъдат изоставяни, не искат безпринципни колаборации в името на властта. Те искат левица, която може да участва в политически битки не само на думи от парламентарната трибуна, искат решителност, последователност и принципност. За съжаление обаче това не може да бъде решено с нова програма. Колкото и идеална да е тя, колкото и точно да бъде насочена към конкретни обществени групи, ако не са изпълнени изброените обществени очаквания, и най-добрите намерения ще останат неразбрани.

Необходимостта от съществуването на левица у нас не е отпаднала. Същото не може да се каже с такава категоричност за БСП, доколкото поведението на партията през последните няколко години трудно може да бъде фиксирано върху политическата координата. Факт е, че много трудещи се у нас остават непредставени, защото техните очаквания са останали излъгани и са избрали друг електорален път. Тези загуби обаче не са безвъзвратни. Партията се нуждае от ново колективно начало, в което да има равностойна доза емоция и прагматизъм, за да може тя да отговори на изискванията на времето, да следва една нова програма и да е в състояние да удовлетвори неписаните очаквания на гражданите.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук