РАЯ АПОСТОЛОВА: НА МАСАТА НА СОЦИАЛИСТИТЕ СА СЕДНАЛИ ЗАЩИТНИЦИ НА КАПИТАЛА И РЕАКЦИОНЕРИ И ЖАДНО ПИЯТ ОТ КРЪВТА НА ЛЯВОТО

0
1130

Доскоро „левицата“ и „БСП“ се използваха като взаимнозаменяеми думи. Стъпка напред е, че структурата на гореизложения въпрос залага два потенциални субекта по осмислянето на бъдещото на социализма в България: БСП и левицата. Стъпка напред е предвид очевидно осъзнатия (и вече завършен?) процес по радикално отчуждаване на леви избиратели, членове, дейци, социалисти и комунисти от редиците на партията. Докато напрежението срещу политиките на партията преди десетилетие се криеше в поетия от нея неолибералния курс, то съчетаването му с реакционните политики и граматики на сегашното ръководство тотализираха антагонистичното отношение към „столетницата“ от страна на левите избиратели. БСП съчета най-страшните политически процеси на нашето съвремие: възприемането на неолиберална линия и усвояването на консервативни и реакционни мисловни рамки.

От тук насетне изникват два въпроса: подготвена ли е БСП идейно и теоретично да направи дисекция на вътрешни и външни класови процеси и съответно да предложи стратегия на противоборство? А също така, кой точно ще изпълнява тази стратегия, независимо от формата ѝ, дори и тя да блесне с невиждана досега тактическа социалистическа прозорливост? Изпълнението на програмни и идейни документи предполага наличието на елементарна демократичност, от една страна. От друга, предполага и наличието на достатъчно добре теоретично и организационно подготвени политически клетки. Идейните и теоретични пера на партията обаче са омаломощени; активисти на партията са изолирани; чистките на борещи се срещу консервативния и прокапиталистически завой са ежедневие; отчуждаването на извънпартийни социалисти и комунисти завършено. БСП е поела пътя не единствено на вътрешна, но и на външна изолация. Доскоро възприеманите като недостатъчно смели в социалистическите си хоризонти западни леви партии и движения, днес, изглеждат като някаква очаквана „нормалност“  на фона на БСП, която да се завърне на терена на лявото в страната.

Ръководството на партията толкова се е фокусирало върху парламентарната власт, че – инертно препускайки по склона на поредните парламентарни избори – пропуска, че партията е на последните си издихания. Не само за ръководството, но и за множество активисти на партията, взаимоотношението между движения и партия е заседнало като исторически фантом, който се отдалечава все по-далеч във времето. По-лошо, БСП постоянно отблъсква оформящи се работнически, прогресивни и социални движения в страната. Форми на социалистическо организиране като теоретични дебати отвъд няколкото самодоволни панела в излъскани сгради, изграждане на микро структури на съпротива, организиране на саботажи на производствени процеси, протестни и директни действия не присъстват в политическия живот на партията. Партията не успява да улови дори лутащите се протести на трудещите се, към които уж е обърнала взор. Нямаше я сред стачните комитети на медицинските сестри. Нямаше я в протестни действия на служителите на МВнР. Нямаше я в протестите на иранските и афганистанските жени. Не се чува, когато научният труд в страната попада все по-често под ударите на пазарната логика. Вместо да се възприема като тактически инструмент, парламентарната власт е издигната в единствена панацея за политическата безизходица, оставяйки потенциалната политическа енергия на милионната обеднена работна сила извън обсега на политическата борба.

В началото на ноември 2022 г., двама работници от турски произход се качиха на последния етаж на новопостроена шестетажна сграда в Перник с искане да им се изплатят неизплатените надници. Както се разбра, те са попаднали в капана на експлоатационни вериги, където насилието на капитала е опосредствано от постсоциалистическата логика за непълна намеса (или такава, която защитава капиталови интереси) на държавата в отношението миграция на работна сила-капитал. Кметът на Перник, Станислав Владимиров (БСП) увеща работниците да слязат от сградата и ги убеди, че българските институции ще си свършат работата. Започва досъдебно производство, но не и процес по обединението на жертвите на капиталистическото насилие. Две години по-рано, на 6 март 2020 г., медицинската сестра Бойка Атанасова висна на перваза на бившия Партиен дом. Изтласкана там, след като НС охранители опитаха да изпразнят окупирана от медицински сестри зала, където се провежда заседание на парламентарната здравната комисия, Атанасова заяви, че няма да напуснат сградата докато бранша не получи увеличение на заплатите, подобрение в условията на труд и не се прекрати свръхнатоварването им поради липса на кадри. Атанасова и други четири протестиращи медицински сестри са насилствено изкарани. Днес, три години по-късно, медицински сестри все още протестират. Работнички и работници висят от первазите и няма кой да ги поеме.

Как казваш на турските работници, че те са нашественици, към които България (и по-лошо, социалистите) няма да поеме ангажимент? Как казваш на Бойка Атанасова, че детето ѝ ще се бори наравно с внучето на магистралния магнат за достъп до детска градина? Задавам тези въпроси, защото към момента на писането на този текст БСП или поне говорителите от името на партията, правят точно това.

За да може въобще да започне разговор за това, как би изглеждал „социалистическият път“, на първо място БСП трябва да се отърве от реакционните и прокапиталистически настроения в партията. В противен случай, ако носителите на трансформацията, смяната, промяната са днешните идеолози на партията, по-добре да не извървяваме този път заедно. По-добре и малкото останали социалисти в БСП да избягат и да започнат на чисто, докато е време. Абсолютно объркани теоретични и идеологически предпоставки прозират в почти всеки наскоро издаван документ, почти всяко изказване в медиите или от парламентарната трибуна.

След скандала около Истанбулската конвенция, когато ръководството на БСП зае страната на евангелисти, лидери на разнородни църкви, крайнодесни формации и реакционери, през 2018 г. Корнелия Нинова извади „чучелото“ Глобален пакт за миграцията, за да затвърди реакционния обрат на партията. Във „Визия за България“ – това недоразумение, което се осмелява да говори от името на „българските социалисти“ – четем, че „Ние [социалистите] не искаме България и Европа да живеят в страх от мигрантско нашествие“ (стр. 25, акцентът е поставен от авторите на документа). Според плиткия анализ на авторите, „нашествието“ е заложено в Пакта, тъй като имплицитно той премахвал разграничението между бежанци и икономически мигранти. Парадоксално, „Визията“ преповтаря трактатите на либералната икономическа теория, която, отделяйки политическото от икономическото, изпразва икономиката от насилие и принуда. Пропускливостта на външните граници на Европа е станала заложник именно на тази логика: субект на европейска грижа могат да станат единствено доказано бягащите от политическо преследване, но не и тези, бягащи от икономическо (т.е. капиталистическо) насилие и принуда. Пактът за миграция има изключително много пропуски, но те не са в посоката, която от БСП се опитват да наложат. Да се премахне разграничението между бежанци и икономически мигранти е дългогодишна борба както на самите мигранти, така и на множество социалисти, леви интелектуалци и активисти, които виждат как бинарното разграничение не само възпира бягството от глобализираните форми на капиталистически отношения (и се трансформира в побоища и убийства по границите), а и създава условия за възпроизводството на конкуренция между чуждестранен и местен труд в сърцевината на Европа, тъй като отнема от преговорната сила на мигрантите, а оттам и от преговорната сила на работната сила въобще. Въпреки че БСП настоява, че е интернационалистическа партия, ето тук най-ясно прозира шовинисткият и националистически, но в никакъв случай социалистически път, по който е поела.

Но да се върнем на внучето на въпросния магнат. Още едно недоразумение, набиращо популярност в партийните среди е, че партията ще се бори да даде равен шанс пред всички, независимо от техния социален и финансов статус. В условията на капиталистическо натрупване и (пре)разпределение обаче такова животно като „равен шанс“ не само не съществува, но е и трудно да бъде разпознато като социалистическа тактика. За какво ѝ е на БСП парламентарна власт като даже не знае как да я използва в полза на труда? Поривите за справедливо разпределение на благата означава да се осмислят фундаменталните отношения на класова експлоатация и експроприация, където мястото на социалистическите партии не е да застанат на страната на „всички“, а на страната на експлоатираните. Т.е. тактиката е да се създадат такива условия, които овластяват жертвите на капитала, на рентиерството, на финансовите спекулации. Противоречие е да се каже, че партията ще защитава интересите на трудещите се, докато същевременно изисква равен достъп до обществени блага без оглед на финансово състояние.

Въпросът не е да изискаме равен достъп до образование, здравеопазване и т.н., а да изискаме такава промяна в собствеността, която да изведе на преден план интересите на трудещите се и потиснатите. В крайна сметка, ако детето на Атанасова днес има 5 банана, а внучето на магната 20, утре БСП като им даде по още десет, детето на Атанасова ще има 15, а въпросното внуче – 30. Голямата хвалба на БСП от последните предизборни кампании, че партията е направила детските градини безплатни за всички е или прах в очите, или опит да се привлече десния електорат, или гавра с бедните и оставащи в неравно положение живущи на територията на страната. „Безплатни“ детски градини за всички не позволяват справедливо преразпределение именно предвид неравномерната икономическа база, от която ползвателите на детски градини тръгват. Абсолютно точно и леви, и десни обвиняват БСП в евтин популизъм. Голяма част от политиките на партията създават условия за продължаващо субсидиране на рентиери, финансови магнати, собственици на капитал и прочие, продължавайки преразпределението отдолу нагоре, от бедни към богати, без обаче да се създава каквато и да било заплаха срещу плавното възпроизводство на капиталистическите отношения или пък срещу привилегиите на по-заможните сред нас. Като прибавим и недостига на места в детските градини в големите градове, тази мярка става още по-абсурдна.

Ръководството и организационни структури в БСП често се оплакват, че не могат да привлекат „младите“, че „старите“ не гласуват, защото са дигитално неграмотни и прочее фантасмагории. Проблемът не е в привличането на „младите“ или пък в отговорността на „старите“. Проблемът е, че на масата на социалистите са седнали защитници на капитала, десни идеолози, консерватори и реакционери и жадно пият от кръвта на лявото.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук