Започвам този кратък текст с важната уговорка за липсата на собствен партиен билет. Включвам се в настоящата дискусия от позицията на ляв човек, който обаче не е членувал в БСП, а към настоящия момент съвсем няма намерение тепърва да стори това. Също така, поради професионалните си занимания, пиша от позицията на човек, който спорадично, но относително често, си взаимодейства и работи с част от членовете на младежките структури на партията. Последното, съчетано с честите покани и поводи за размишления относно настоящето и бъдещето на БСП, автоматично отключва рефлекс на умора. Естествено, долните редове са единствено и само лично мнение.
Правя горните уговорки, защото сякаш въпросите, поставените от „Ново време“, предполагат организационна принадлежност към БСП, или минимум съпричастност със сегашното ѝ състояние и развитие. Аз очевидно не разполагам с първото, а колкото до съпричастността – тя е от друг порядък и е свързана с лявото.
А в днешния ден, повече от всякога, е невъзможно да се положи знак на равенство между сегашната БСП и „лявото“. Всъщност, дори е трудно да се положат в едно и също изречение, освен ако между тях не присъства отрицателна частица, например „БСП (вече) не е лява“.
В контекста на предстоящия конгрес на партията, а много често и в нашата публичност, моето усещане е че, когато се адресира БСП, се говори за/с/на нейното ръководство – къде по-тясно в лицето на Изпълнителното бюро, или пък по-широките Национален съвет или Конгрес, уж произведени от номинално демократичните вътрешнопартийни процедури. При всички положения, наблюдението ми е, че редовите социалисти, симпатизанти, леви хора остават на заден план или изцяло отсъстват (въпреки че по всяка вероятност участват някак в горепосочените процедури). А тяхното отсъствие или пасивност върви ръка за ръка с намаляващото им търпение, стоически да подкрепят (електорално) или допринасят (дискусионно или по друг начин) за живота на тази партия.
Връщам се на делението между БСП и „лявото“. По неизбежност, продължавам мислите на Рая Апостолова и Станимир Панайотов, в рамките на същата дискусия, които вече адресираха нуждата от такова отграничение. Към днешния момент (ръководството на) БСП и лявото са различни категории. Колкото по-бързо това бъде осмислено от социалистите, но и от широката ни общественост, толкова по-добре.
Визирайки настоящето партийно ръководство, то разделянето на БСП и „лявото“ следва да бъде експлицитно – да се тегли ясна черта между двете. Ако е възможно, не с пособие за писане, а с пособие за рязане. Още по-добре ще е ако пособието е остро. Така хем манипулацията ще е бърза, хем ще минимизира болката. Простете за грубата метафора.
Пиша всичко това, защото тук е налице един истински и един фалшив залог. Истинският е бъдещето на лявото, това на левите и прогрсивни хора, на работната сила. Фалшивият е свързан с бъдещето на БСП.
За БСП диагнозата сякаш е ясна и тук новина няма. Партията е организационно разнебитена, с електорално затихващи функции и с ниска енергия по отношение на идейна и мобилизационна работа. И трите процеса изглежда ще продължат закономерната траектория.
Всичко това е съпътствано от множествени форми на изолация: вътрешно-организационна – от страна на ръководството, при която последното тушира всеки опит за различно мислене и опозиционност (и където всяка дегустация на реална власт се ползва като алиби за вътрешнопартийни прочиствания), но и караща много социалисти да се (само)изолират от ръководството; външна изолация – от БСП към потиснати и уязвими социални групи, чиито интереси уж партията е призвана да защитава; и обратното – обществена изолация, при която (най-често същите) социални групи са се отказали от БСП и в най-добрият случай просто не ѝ обръщат внимание; най-после – външно-партийна, където БСП вече дори не е предпочитан партньор (за властта) от страна на други политически, дори и номинално леви партийни субекти (видяхме това по много ярък начин през последните седмици). В този смисъл въпросът за бъдещето на БСП ще се решава от все по-тесен кръг от хора, за който „лявото“ е изпразнено от съдържание и лишено от смисъл.
Ако сегашната траектория се запази, продължавайки отговора си на въпросите, поставени от „Ново време“ – би било загуба на енергия да се занимаваме с това какви документи (програмни, уставни, декларация, др.) или какви алтернативи (за промяна или за смяна) е нужно да бъдат впрегяни.
За левите хора (които у нас не се изчерпват само с членовете на БСП) обаче залогът остава, а най-видимото му измерение е липсата на адекватно политическо представителство. А това логично би водило след себе си до защита на трудовите и социалните права, адекватна на нуждите и все по-крепка социална политика, отпор на доминиращия и репресивен капиталистически реализъм, който ни заобикаля. Безспорно, този залог е истински и за тези членове и активисти на БСП, които все още се борят на вътрешнопартийния тепих с надеждата, че промяна все пак е възможна. Шансовете за успех на такава борба обаче изглеждат малки, но тези усилия заслужават солидарност и подкрепа (дори и от извънпартийни хора).
В този ред на мисли, докато БСП не се изчисти, докато не се яви изцяло променена, социалистическа партия, то тя не може да се заеме със задачите, свързани с отпор на неолибералния, глобален капиталистически ред. Най-малкото защото тези задачи са твърде големи, а на хоризонта се задават и други, по-големи заплахи, изискващи международно сътрудничесто и истински интернационалистки отговор (като ядрената заплаха и климатичната криза).
Ако такова реализиране и прочистване на БСП изобщо е възможно, то непосредствената задача би била и с класово-мобилизационен характер. А това означава, цитирайки френския социолог П. Бурдийо, „да се премине от класа ‘на книга’ към ‘реална‘ класа само с цената на политическа работа по мобилизация…с цел да се наложи една визия за социалния свят“. С работа на терен, из страната, търсейки мостове с хора, организации, колективи, неформани групи на местно ниво, много отвъд затворените дискусии в партийните клубове ако последните някъде все още се случват). Нещо, което към момента тотално отсъства от полезрението на сегашното ръководство. А и, както вече уточних, такава борба изглежда далечна.
Въпреки че идейното изчистване и обновяването на БСП е по-скоро химерно, то усилията в лицето на останалите истински социалисти изглежда ще продължат поне още известно време. В такъв случай, може би вместо политически документ (каквото беше изначалното питане на „Ново време“), ще има нужда от прост списък със задачи (to-do list). Например:
– Вземане на острото пособие;
– Разделяне на „ръководството на БСП“ и „останалите леви активисти и членове“;
– Работа с вторите, за да се обживеят и изпълнят с енергия и идеи структурите;
– Оставяне на ръководството да се саморехабилитира от избори на избори (да, това немуниемо ще доведе до електорален крах);
– Докато се случва горното, останалите социалисти, загрижените за лявото, а не за ръководството на БСП, следва да бдят за две закономерни опасности:
Едната заплаха се изразява в това сегашното партийното ръководство да се събуди рязко олевяло. След като е преборило заплахата от „третия пол“ и всякакви сродни глупости, да е решило предприемане на дългоочаквания ляв завой. Заявка за обновена програма вече беше направена. Това по всяка вероятност би било престорен и нескопосан финт. Трудно е да си представим как от крайно консервативни позиции, изведнъж за един ден ръководството ще се осъзнае и рязко ще заеме нови, прогресивни, леви такива. От футболното си юношество знам, че няма как да направиш ляв финт с десния крак.
Призив към останалите във вътрешнопартийната борба социалисти: Не му се връзвайте. Оставете ги да се спънат и да паднат.
Другата заплаха е свързана с реалистичната хипотеза определени бизнес лобита да се явят пременени като новоизлюпени социалисти, милеещи за лявото, но продължаващи да носят по същество собствен десен натюрел. Такива, които в момента чупят опозиционни стойки с претенция за автентична лявост и чакат удобен момент за превземане на партията отвътре.
Докато първият риск вероятно ще е опит за смяна на фасона, а не за реална промяна, то втората заплаха е реалистичен сценарий при хипотеза за ниска подкрепа за БСП на предстоящите парламентарни и местни избори.
Втори призив: Не позволявайте БСП (за пореден път) да бъде овладяна от бизнес лобита, а останалата лява енергия и мисъл да бъдат кооптирани за целите на частни интереси.
Безпорно перспективите, особено с оглед на предстоящия конгрес, не са розови, но в крайна сметка дори и едно различно бъдеще (за БСП) да не е възможно, то един различен край би следвало да е.