ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ И СИГУРНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

0
289


Всеки конфликт и всяка агресия раждат своята “Ал Кайда”
Трябва ясно да се разграничат понятията “терор” и “тероризъм”. Още Георги Бакалов в своя тълковен речник от 1933 г. разграничава двете понятия. За него терорът е прилагане на насилие до физическо унищожение, докато тероризмът е заплашване с насилия и репресии. Такова разграничаване се налага от необходимостта да се прилагат различни форми и средства, за да се неутрализират или предотвратят, те засягат различни субекти и преследват различни цели. Например мартенските събития в Косово са, от една страна, терор по отношение на сръбското население и тероризъм по отношение на извършения погром над жилищата на българските полицаи. В този случай предприетите мерки по отношение на действащите лица трябва да бъдат различни, както и санкциите. Те показаха безапелационно каква власт има в Косово и как се справят международните сили.

Процесите, които протичат на Балканите, много трудно бихме нарекли тероризъм, защото точното им название, според мен, е междуетнически конфликти с явен политически, икономически и военен терор. В балканските държави се осъществява взаимен терор между етническите общности: за надмощие, за търсене на политически дивиденти, за икономически привилегии, за нови територии, за признаване на нищожни групи хора за малцинства, но никога за религиозни свободи през последния век.

Изхождайки от горните постановки, може да се приеме, че в определени държави от региона са възможни и терор, и тероризъм на етническа основа, които трудно ще излязат извън границите на Югозападните Балкани. Остава открит въпросът, доколко е възможно този регион да бъде база и износител на тероризъм. Наличието на мироопазващи сили в лицето на ЮНМИК, КФОР и голяма военно база на САЩ предполагат, че една от основните им задачи е да премахват всички възможности за подготовка на терористични групировки, но не така е на практика. В края на миналата година бе съобщено, че в Босна и Херцеговина се е провела среща на около 200 активисти на Бен Ладен. Как е възможно при наличието на толкова много международни сили в такава малка страна да се пропусне такова мащабно мероприятие? Разумен отговор не намирам.

По мое скромно мнение, на оценка подлежи и постановката за “световен (глобален) тероризъм” и точно да се определят причините, факторите, действащите субекти, последствията и не на последно място бъдещето на този процес, който в общи линии наричаме тероризъм.

Особено след войната в Ирак и безпрецедентните мерки за сигурност в света терористичните акции все повече се насочват към гражданите и военните контингенти на антитерористичната коалиция в страните от арабския свят. Тероризмът намери благоприятна почва и трудно може да бъде предотвратяван при създалата се ситуация в Близкия изток, ако не се променят характерът и целите на глобалните политически и икономически процеси.

Съсредоточаване на вниманието само към т.нар. световен тероризъм, без да се вземат под внимание много по-опасните световни тероризми като – трафика на наркотици, хора и оръжие, които непрекъснато добиват все по-големи размери, е грубо подценяване на реалността. На Балканите тези структури все повече се развиват и трудно ще бъдат овладени без помощта на ЕС, ОССЕ и НАТО. Гарантираната колективна отбрана и сигурност на държавите от НАТО и Европейския съюз дано не повтори като беше по времето на социализма – от колективна отговорност до колективна безотговорност и безнаказаност, а в случая наказаните ще бъдат народите на Европа, както стана в Кипър. Може би сигурността на всяка държава трябва да бъде на две нива – на ниво ЕС, ОССЕ и НАТО и на държано ниво, съобразно спецификата на проявата на тероризъм и терор в нея.

На Балканите опасността от терор и терористични действия могат да бъдат предотвратени само тогава, когато се намери относително справедливо решение на етническите проблеми, предизвикани от разпадането на СРЮ, кипърският проблем и кюрдският въпрос.

Косово – тази язва на Балканите, е основният източник на терор и тероризъм в Западните Балкани. Докато тази територия е ничия и държавните структури са само привидни, в нея ще има хаос. Македония, Албания и Сърбия и Черна гора ще бъдат държави под напрежение и на техните територии ще се развиват процеси на дестабилизация. Останалите държави на Балканите ще понасят икономически и политически неблагоприятни последствия. Ако приемем, че транспортните комуникации са основни за европейската интеграция на региона, то наличието на нестабилност в центъра му предполага и сериозни трудности за всички участници в този процес на присъединяване.

Срещите на държавните глави на страните от т.нар. Западни Балкани поставиха редица въпроси, но едно е ясно – Балканите или Югоизточна Европа, на когото както му харесва, бяха отново разделени на три зони. Този факт се потвърждава и от Еuro News, които в предаването си за времето така разделят Балканите, че се объркват всички понятия за география. И погледнато от чисто географски аспект – след като имаме Западни Балкани, би трябвало да се даде отговор и на въпроса, как са разпределени държавите в останалите три посоки на региона – изток, север, юг и къде е центърът.

Първа зона – първите натовски държави Гърция, Турция и Кипър и предполагаме, че те са югът;

Втора зона – България и Румъния – буферни държави, членки на НАТО с бъдеще в ЕС (изток, север и център), не е ли много за двете ;

Трета зона – страните от т.нар. Западни Балкани – представляващи интерес от вякакъв аспект за НАТО , САЩ и ЕС.

На първата зона няма да се спираме, там въпросите са от вътрешен характер за НАТО и ЕС. Държавите от нея имат определена роля по отношение на останалите две зони с възможности за влияние, когато пряко са засегнати интересите им в определена балканска държава.

Държавите от втората зона са в най-неизгодна позиция във всяко едно отношение.
Румъния след президентските избори и особено след победата на левицата ще бъде подложена на нов анализ и оценка на бъдещата й политика. Ще продължава да води политика независима от общобалканските тенденции и винаги ще се намесва в проблемите на региона, когато прецени, че се нарушават нейните интереси.

България – с правителство и политици, които изиграха отново слугинска роля, и позволиха отново разделението на Балканите на зони на различни интереси, ще понесе всички последици на конюнктурното си поведение и безпринципното си отношение към съседите и към самата себе си. В сложния лабиринт на “албанския въпрос” българската политика трябва да бъде неутрална към всички страни. Защото всяко конкретно мнение или действие по този въпрос в недалечно бъдеще може да се върне като бумеранг.

ЕС и НАТО с разделянето на региона на зони всъщност не спомагат за урегулиране на междудържавните отношения, но в известен смисъл задълбочава противоречията между тях. В същото време икономическите проекти за региона ще бъдат блокирани поради липса на синхрон с отделните проекти както за всяка държава, така и за всяка зона.

Ако трябва да се отговори на въпроса, поставен в заглавието на материала, то отговорът е “Да! Западните Балканите са източник на терор и тероризъм”, разбира се, различни по форма и действащи структури , но също така дестабилизиращи и опасни.

Резолюция №1244 на ООН за Косово е неизпълнима, поради съзнателното протакане за изпълнението й. Затова сега е наложително да се приема нова резолюция или към старата да се прибавят решения, съобразени с реалността. Струпването на нови сили на НАТО няма да решат нищо, само ще продължат агонията на областта и ще изострят до краен предел етническия конфликт. Сърби и албанци ясно са декларирали становищата си по отношение на статута на Косово и ООН трябва да приеме такова решение, което и за в бъдеще няма да е причина за конфликт т.е. почти окончателно решение. Казвам почти, защото в близките десетилетия този въпрос ще излиза на политическата сцена и на двете общности, като не изключваме Албания и Македония.

Генерален въпрос за Косово си остава статутът на НАТО и САЩ, защото до този момент тези две страни не са дали никакво решение, а само се позовават на Резолюция №1244 на ООН. ЕС и ОССЕ също нямат позиция и нещата повече от пет години се развиват хаотично. Десет години след разпада на Югославия “маститите” политолози на САЩ и НАТО не усвоиха жестоките уроци по балканистика, а продължиха със същото настървение да прилагат стил и метод на управление, близки до колониалното. Господата не разбраха, че цивилизацията на Балканите е започнала столетия преди тяхната и че те са им предали първите уроци по демокрация.

След като сме казали А, т.е. въпросът може да се реши, трябва да кажем и Б. Според мен за Косово са възможни няколко варианта, които няма да задоволят двете страни, но с тях да се положи началото на стабилизиране на региона. Първи – сърби и албанци да се разделят- териториално, политически и икономически, като двете области станат автономни области в рамките на Сърбия или в рамките на Сърбия и Черна гора, но без право на отделяне от двете структури Втори – да се приложи палестинско-израелският вариант – земя срещу автономия. Трети вариант е да се даде статут на държава или протекторат на ООН , но той няма да е приемлив за двете страни, а ще създава и условия за напрежение в Сърбия и Черна гора, Македония и Албания.

Македония е следващата държава, която е носител на напрежение, Охридските договорености отвориха апетита на албанските политически партии, а не решиха междуетническия проблем. И тук ООН, НАТО, ОССЕ и ЕС позволиха етническият въпрос с албанското население да бъде основният фактор в решаването на проблемите на държавата. Двете основни политически партии на албанците умело се присъединиха към двете основни македонски партии и при всички случаи имат решаващо значение. Много пъти съм твърдяла, че правата на малцинствата и личността могат да бъдат спазени, когато има стабилна и силна държавност. Едно слабо правителство, в определени случаи шантажирано от политическите партии на малцинствата, става заложник на етнически конфликти.

Босна и Херцеговина са още един потенциален регион на междуетническо напрежение, който дава да се разбере, че там нещата са само затихнали и всеки момент могат да излязат на повърхността. Тук ислямският фактор с присъствието на много ислямски организации може да бъде един от сериозните фактори на напрежение. Не са за подценяване хърватският и сръбският етнос. Последното изявление на хърватите, че искат да се отделят и присъединят към Хърватска, е началото на един сепаратистки процес, който трудно могат да овладеят силите НАТО и ЕСФОР. Изкуствено създадената държава още от времето на Югославия бе продължена и сега имаме псевдодържава, която трудно ще просъществува независимо от упоритостта на външните сили.

Съзнателно не се спирам на религиозния фактор, който напълно се покрива с етническия, но не е водещ. Борбата се води за територия и надмощие на един етнос над друг.

Ако проблемите на албанците от Косово и Македония не бъдат решени от тяхна гледна точка, то има голяма вероятност натискът по отношение на ООН, НАТО и ЕС да излезе извън границите на Балканите и да се поучат от богатия опит на международния тероризъм. Тези три структури трябва бързо да намерят решение на т.нар. албански въпрос, така че силата на решението да ги принуди да го приемат. Подобно е положението за Босна и Херцеговина.

Разширеният Европейски съюз би трябвало да приеме програми за социално-икономическото развитие на Западните Балкани и чрез преодоляване на социалните проблеми да се тушира етническата нетърпимост, защото те не са периферия на Централна Европа, а са до нея. Един от основните доводи на противостоящите страни е – ако сме етнически чиста държава, ще си решим икономическите проблеми, политически ще бъдем независими, но най-вече политическите елити ще могат да властват неограничени от общата държава.

Усилията на балканските държави да решават проблемите си могат да останат напразни, ако Западните Балкани продължават да бъдат зона на неопределеност и на нестабилност. Срещата в Сараево през април 2004 г. на държавните глави на балканските държави бе поредната необходима, но отново нито един от сериозните въпроси не намери своето начало. Както каза президентът Първанов : “На Балканите сме едно семейство”, но дано не сме семейството на Гераците.

Изграждането на единна Европа е гаранция за единението на балканските народи, но и Европа трябва да вземе по-решителни мерки за стабилизиране на държавите от бивша Югославия. Стабилността на Европа и по-конкретно на Балканите е гаранция за преодоляване на ескалацията на международния тероризъм на територията на Европа.

Т Е З И С И
ФАКТОРИ ЗА СИГУРНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

1. Сигурността на България и стабилността на ЗБ – в пряка зависимост и взаимно обусловени.
2. Проблемът Косово – най-сериозният дестабилизиращ фактор на Балканите.
3. Нерешеният статут на Македония – задълбочаващата се политическа и етническа криза. Референдумът в Македония – засилване на етническото противостояние.
4. Държавата Сърбия и Черна гора – нестабилност и сепаратизъм. Защо трибуналът в Хага вместо да бъде стабилизиращ фактор, непрекъснато играе ролята на съдник над една суверенна държава, която е дала да се разбере,че ще върви към ЕС. Ами ако никога не предадат тези, които си е набелязал трибуналът, тогава какво?
5. Босна и Херцеговина – 10 години нелегална етническа война.
6. Хърватска – един от основните фактори на етническата нестабилност в Босна и Херцеговина със сепаратистки цели.
7. Албания – нерешени икономически и политически проблеми и винаги търсене на тяхното решение с граничещите с нея държави. Предстоящите избори са сериозна опасност за социалния и политическия мир в страната. На Албания са й нужни 22 милиарда $, за да реши проблема с бедността.
8. НАТО и ЕС – какво искат? Порядък на Балканите или територия за политическо оцеляване, поне на НАТО.
9. Непрекъснато създаване на конфигурации от тройки държави, което не допринася за стабилността на региона, създава условия за недоверие между тях.
10. Островът от не натовски държави почти до центъра на натовска Европа трябва да бъде премахнат и се създаде единна балканска територия за действие на политически, икономически и военни програми в интерес на сигурността на Европа и Балканите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук