Светът стана различен след атентатите от 11. 09. 2001 г., след Беслан и показните кланета в Ирак. Може би всички след тази дата се учим да живеем в нов, различен и изпълнен с рискове и заплахи свят. Сега с по-голяма острота усещаме реалността на заплахите и имаме нагласата да търсим решения. Търсим сигурност за себе си, за нашите близки, за страната. Надяваме се на сигурност в региона, континента или света. И понеже в новите реалности светът се превръща в глобално село, където разстояния и граници имат все по-символен характер, сигурността на нито едно място не може да бъде разглеждана и гарантирана сама за себе си.
Един конфликт между палестинци и израелци отеква незабавно по целия свят. Мъчителният разпад на сравнително млада държава като Югославия създаде огнище на напрежение, което ще тлее с години.
Налагането на ембарго на Югославия от международната общност даде тласък за изграждане и укрепване на структурите на организираната и трансграничната престъпност. Но не само тероризмът и организираната престъпност са главните рискови фактори. Риск сега има навсякъде – в Близкия и Средния изток, в Русия и Кавказ, в САЩ и Франция, в Египет и Израел.
С изучаване на рисковете и заплахите се занимават институти, правителства отделят изключително внимание и средства.
Според българската концепция за национална сигурност това понятие касае динамичното състояние на държавата и обществото, при което за тях не съществува пряка опасност от въоръжена агресия, политически диктат или икономическа принуда. И още – националната сигурност включва в себе си специфични политически, военни, информационни, икономически, социални, духовни, екологични и др. компоненти. Може би затова трябва да се съгласим с един български експерт и политик, който доста образно се изрази: “Всичко е сигурност.”
“Поддържам тезата, че укрепването на държавата е един от най-важните въпроси на световната общност, защото слабите и провалилите се държави са източник на редица от най-сериозните световни проблеми, от бедността до СПИН, от наркотиците до тероризма”, твърди Франсис Фукуяма.
Международните процеси и отношения се развиват с голяма динамичност. Включването на България в НАТО и предстоящото членство в ЕС превръщат нашата национална сигурност в неделим и взаимозависим елемент от международната.
Макар географски далеч от нас, процесите в Близкия и Средния изток не остават без отзвук у нас.
Напрежението в района на Кавказ и случващото се в Русия не може да не ни тревожи.
В Албания предстоят избори и определени кръгове там са заинтересовани от поддържане на нестабилност.
Република Македония я очаква референдум за териториалното устройство, чието обсъждане нагнетява напрежението между основните партии и етнически групи с характеристики на криза.
Не са еднозначни плановете на международната общност за бъдещето на Косово.
Диспропорциите в културното, социалното и икономическото развитие на тези страни, както и на отделните слоеве и общности във всяка една от тях се задълбочават и оттук е възможно да се породят нови фактори на несигурност.
В райони, близки до границите на България, не са заглъхнали отгласите от въоръжените конфликти на етническа или верска основа, отнесли хиляди жертви и оставили следата на омразата. Там се формираха “сиви зони”, които се развиват и управляват по свои правила, контролът на държавата е невъзможен и нежелан. Водачите на участвалите в тези сблъсъци паравоенни и националистически формирования, натрупали солидни средства и влияние, не желаят да пропуснат златния си шанс и търсят нова легитимация, не само икономическа, но и политическа, международна.
Международните фактори за сигурност като ООН, Световната търговска организация, ОССЕ и НАТО се опитват да разширят своите функции и отговорности в името на международната стабилност и сигурност. Някои действия при кризите в Югославия, Афганистан и Ирак обаче разклащат техния авторитет.
С наближаване на парламентарните избори е възможно кризи от политически, икономически, социален и друг характер да окажат влияние върху стабилността на системата на демократично разделените власти.
Оформянето на модела на преразпределение на собствеността породи много съмнения относно ефективността и законността му.
Криминалните силови структури, легитимирани в различни периоди, не без помощта на политически субекти, успяха да инвестират натрупаните по престъпен начин капитали в легални форми на бизнес и собственост, и сега имат претенции за участие и влияние в обществения, икономическия и политическия живот.
Успоредно с демографския дисбаланс се наблюдава процес на концентрация на хора в столицата и някои големи градове, докато цели региони, като Северозападна България например, се обезлюдяват и пустеят.
Призивите за интеграция на малцинствата в основата си са популистки или комерсиални, но като правило изострят отношенията. Криворазбраният политически плурализъм, подкрепян от комерсиализация, разби един от традиционните стожери на българщината – църквата. Различни ереси и прикрити под религиозен покров откровено криминални структури намериха почва у нас и ежедневно рушат съзнанието най-вече на младите хора.
Земеделието от водещо в миналото днес е раздробено.
В страната се допусна да влияят дъмпингови производства и конкуренцията на вносни стоки с нереално ниски цени. Доколкото върху тези процеси имат влияние овластени лица и групи, това разширява корупцията и формира мнение за участие на държавата в откровено престъпна дейност. Тези слабости засилват уязвимостта на икономиката на страната и неминуемо увеличават процента на хората с ниски доходи и безработните. Поражда се социално напрежение и се стига до нарушена гражданска идентичност и баланс на отношенията с властите. Всичко това значително увеличава заплахите за държавността, обществения и правовия ред.
Отчитаната тенденция на спад в ръста на престъпленията е повлияна от увеличаване дела на латентността, от една страна, и недоверието към държавните институции от друга, т.е. става дума за спад на регистрираната престъпност
Правителството, неговите институции и властите взаимно се обвиняват вместо да положат усилия за справяне с проблема.
В някои министерства, и особено в Министерството на вътрешните работи, се наблюдава опасно многовластие. Провежданите мерки срещу престъпността имат показен и поради това неефективен характер, като обичайно целят повишаване на личните рейтинги. Заемането на ръководни длъжности се предопределя от съмнителни обвързаности още от средата на 90-те години. Особено опасен е процесът на кадровите решения под влияние на чужди фактори. Често МВР играе ролята на бушон, отклоняващ вниманието от сериозните проблеми на държавното управление. Въпреки шумните кампании, огласените стратегии и мерки за противодействие на престъпността нямат ефект. Организационните и структурни промени в службите целят улесняване на кадровите кадрили, от една страна, и от друга, замитане на следи за извършени в миналото престъпления.
Такъв е случаят със закритите през миналата година две основни направления в Националната служба за сигурност, при което работниците бяха уволнени или прехвърлени на друга работа, а водените от тях дела са архивирани с ограничен достъп или са разпилени с надежда никога да не бъдат потърсени и сглобени. За необходимостта от възстановяване на оперативните позиции на службите вече не се говори.
Исканията за законодателни промени целят единствено снемане на отговорността от ръководството на министерството и от правителството, без да се търси дълготраен ефект.
При международните оценки за хода и ефективността на реформите се натъкваме на двоен стандарт.
В Министерството на външните работи се развиват сложни процеси, оформящи плацдарм за експерименти с личната преданост и трамплин за стремглаво развитие на кадри, нямащи нищо общо с дипломацията като подготовка и качества. Цирковите номера там са съизмерими с тези в МВР.
В Министерството на финансите не се търси решение по организацията на работа и кадровите въпроси на Агенция “Митници”, където вирее корупция и престъпност с многогодишни корени. Вместо това посредством неизгоден договор беше преотстъпен суверенитетът на една важна за икономиката и управлението сфера на фирма, доказано свързана с интересите на чужда специална служба.
Министерството на отбраната се гърчи в конвулсивния стремеж да гарантира високи заплати и длъжности на широк антураж от равновесно преплетени политически и военни експерти, които не искат и не могат да обосноват безразсъдните съкращения в отбраната. Последните занятия сочат, че МО се готви да разшири полицейско-жандармерийските си функции. Такъв процес може да превърне армията от гарант за сигурността на държавата в риск за нейното демократично развитие. Съкращенията в сектор “Отбрана” са неоправдани и пораждат рискове.
Междувременно имуществото на министерството се топи и съвсем закономерно военното контраразузнаване и полицията се държат в подведомствена подчиненост.
Информационната сигурност на страната привидно е гарантирана с имащия малко външни аналози Закон за защита на класифицираната информация. Всъщност с него се подпомагат процесите на откровена лустрация в държавата, без да е предвидена възможност засегнатите да защитят правата си.
В националния ефир присъстват чужди радио, телевизионни и съобщителни центрове, които оказват всестранен натиск върху хората. БТК беше приватизирана без държавата да гарантира сигурност в използването на комуникационните трасета във военно време.
В последните години отделни политически сили и дейци узурпираха правото да моделират съобразно своите разбирания въпроси, свързани с националната сигурност. Техните действия застрашават или рушат системата. Това състояние и оценките ни за реалността на рисковете и заплахите за националната сигурност налагат воденето на задълбочена дискусия, в която освен гласа на политици да се чуе думата на експерти, интелектуалци и граждани.
Терористичните атаки от последните години и ескалацията на тяхната мащабност и жестокост налагат да преразгледаме схващанията си за понятието сигурност. При това много убийства и взривове у нас, доколкото са с неустановен извършител, все още не могат да бъдат определени дали не са терористични атаки, като се има предвид, че техни жертви са магистрати, политици и ползващи се с широка обществена известност лица.
Не по малко опасно за България е разпространението на наркотици, което засяга особено младите хора, превръщайки ги често в престъпници. Производството на психотропни вещества и леки опиати води до обогатяване на престъпните съобщности и разширяване кръга на зависимите от наркотици лица. Подобна зависимост ги прави неспособни да участват пълноценно като личности, способни да създават семейство и отглеждат деца или да защитават държавата и обществото. Вместо да се търси решение на този социален и медицински проблем, се завишава наказателната санкция, което още повече възпрепятства решението на проблема и води до осакатяване живота на много млади хора, лепвайки им завинаги етикета “регистриран и осъждан”.
Незаконната търговия с оръжие, кражбите на коли и контрабандата на стоки, незаконният хазарт, проституцията са все хранителни вериги, водещи към върховете на престъпните пирамиди.
Т. нар. битова престъпност силно се влияе от редица социални проблеми. Ескалиращата икономическа и социална криза от последните години разшири нейния мащаб, като я превърна в благоприятна среда за организираната и трансгранична престъпност.
Хора в дееспособна възраст остават без работа и са принудени да търсят препитание по всевъзможни начини. Девойки и млади жени в желанието си да подпомогнат семействата си или да завършат образование, откликват на вълнуващи обещания за лесни пари и просперираща кариера и стават жертва на търговците на “бели робини”, от чиито мрежи никога не могат да излязат.
Изтърпелите наказание “лишаване от свобода“ като правило остават завинаги безработни.
Слабостите в системата за противодействие на престъпността гарантират безнаказаност на стотици, престъпили закона, които въпреки водените срещу тях следствени дела са на свобода или пуснати под гаранция от арестите вършат нови престъпления. От друга страна полицейските служби не успяват да отговорят на изискванията да съберат и представят годни доказателства. Това също усилва естествения приток на свежи попълнения за организираната и трансграничната престъпност.
В последните години се формира трайното усещане за липса на респект от законите и правоприлагащите ги институции, за отказ от признаване на държавата.
Необходим е устройствен закон за защита на националната сигурност на България
В него трябва да бъдат упоменати ролята, мястото, правата и задълженията на отделните власти, структури и служби. Дейността на всяка от службите следва да бъда описана в отделен закон.
Пак там могат да бъдат засегнати приоритетите, правата, задълженията и мястото в пирамидата на националната сигурност на съответните консултативни съвети, комисии, експертни и др. звена при различните управляващи и при президента. Необходимо е също да се приеме и утвърди Скала на рисковете и заплахите, която да подпомага извършването на информационната, аналитичната и обща дейност на звената на държавата, ангажирани в опазването на националната сигурност. Да се обърне внимание на идеята за създаване на специализиран институт за планиране, наука и технологии, свързани с националната сигурност. Този институт би могъл да се занимава както с научни изследвания и с подготовка на кадри.
Могат да бъдат изградени държавно-обществени съвети, които освен експерти да включват обществени дейци, имащи знания и опит по проблемите, свързани с националната сигурност, гарантирайки присъствието на гражданската воля и контрол в системата.
В много държави е констатирана грешка, породена от стесняване на пирамидата, т.е. монополизиране правото да се работи в една служба по един проблем. Изграждането на монопол може да активира апетитите на монополиста да засили своето влияние или обратно, върху него да бъде оказвано нежелано въздействие. За да се избегнат грешките на монополизма, се прилага изграждане на междуведомствени центрове по отделни проблеми. Например Център за борба с тероризма, Център за противодействие на наркотиците и др. п. Тези центрове включват широк кръг теоретици, изследователи, експерти по оперативното противодействие и др.
Може да се очаква, че на нашата страна все по-често ще се налага включването в международни акции в кризисни региони от военен, полицейски или друг характер.
Докато не бъде приет Закон за управление на кризи, където тези въпроси ще бъдат законодателно решени, правителствата и дипломацията трябва да подхождат национално отговорно и да проявяват такт и сдържаност в поемането на ангажименти и огласяването им като политически или държавнически акт.
Вече е факт участието на подразделения на БА в мироопазващи и мироналагащи мисии. От особена важност е оценката за нашата мисия в страните от бивша Югославия и в Ирак. Доста спорен се оказа въпросът със статута на нашето участие и неговата международно-правна регламентация. Като закъсняла се оценява Резолюция 1546 на СС на ООН.
Наред с всичко сякаш се оказа, че нашите бойци заминаха на мисия без формирана у тях мотивационна готовност и не особено добре въоръжени. Да не говорим за нивото на тяхното заплащане и осигуряване.
В Ирак обстановката продължава да е нестабилна. Реакциите на местното население не могат да бъдат характеризирани като еднозначно позитивни по отношение на международното присъствие. Международната общност не намира и не предлага скорошно и трайно решение на кризата. Реална е опасността регионът да стане център, пораждащ тероризъм и оттук необходимостта от търсене на политическо решение вместо военно.
Във външнополитически план България отчете успех -председателството на ОССЕ. Този щрих от международните ни прояви ще бъде изключително позитивен, ако не се допусне прекомерната активност и намеса в страни с предкризисни характеристики в обстановката, което да доведе до въвличането ни в нежелани и ненужни конфликти.
Подобни инициативи не могат да стават за сметка на игнориране на националните интереси и без обсъждане в МС, както и контрол от страна на комисиите в НС.
Можем да разглеждаме организираната престъпност като вътрешна заплаха и като външнополитически риск в контекста на бъдещето ни членство в ЕС.
Наскоро водещ специалист от висок ранг от службите ни за противодействие на престъпността коментира, че структурите на нашата престъпна мрежа оказват логистична поддръжка на трансграничната и чуждата престъпност. И това е логично, като се има предвид, че българските престъпни структури имат дългогодишен стаж в корумпирането и вербовката на държавни служители, магистрати и политици. Българската територия е малка за сериозна и доходоносна престъпна дейност, но е необходим транзитен пункт.
Доказателство за мащабите и възможностите на българската организирана престъпност са изградените канали за контрабанда на стоки, придобили характеристики на тайно регламентирана дейност, хранеща властимащи елитни фамилии .
Един от основните и нерешени в последните години въпроси е работата по документирането, разкриването и наказването на престъпниците. Повтаря се една цинична поговорка: “За кокошка няма прошка, а за милион няма закон”.
Гражданският контрол върху политиката и системата за сигурност е важен елемент, определящ демократичността и политическия плурализъм на едно общество. Наличието му би гарантирало спокойна работа на демократично избраните институции. Това ще бъде и доказателство за волята и способността на държавата да се справя с рисковете и заплахите за националната и обща сигурност, да бъде стабилен и предсказуем във всяко едно отношение партньор.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тази дискусия е много полезна и навременна затова поздравявам организаторите й. Но за да има ефект, е необходимо да се кажат някои неща в самото начало.
Най-напред – за подхода, който трябва да възприемем – дали да разкриваме недостатъците на сегашната политика, на сегашното управление, или пък ще търсим целите и задачите пред националната политика на този етап от нашето развитие. Първият подход, според мен, е по-присъщ при разработване на стабилизационна или антикризисна програма в тази насока. Когато готвим програма за развитие, по-добре е да търсим предстоящите цели и задачи.
Има няколко изключително важни аспекта. Първият засяга степента на свобода и задължителните параметри в политиката на сигурност с оглед предстоящото подписване на европейската конституция и правата, които се дават на съответните държави. Трябва да се има предвид, че тази политика е в сферата на т. нар. съвместна компетентност, тоест предоставени са правомощия на ЕС от държавите-членки, което изключва прилагане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. От тази гледна точка на отделните държави са предоставени относително малко права, главно в сферата на обществения ред и вътрешната сигурност, което изрично е подчертано в съответните текстове на конституцията.
Добре е да погледнем и ангажиментите по Глава 24 , които трябва да бъдат задължително реализирани от нашата страна.
На второ място може би трябва да разгледаме въпроса по какъв начин следва да се изгради тази нова политика: дали тя трябва да премине първо през анализ на концептуалните и доктриналните виждания за националната сигурност, какви са необходимите нормативни изменения, които трябва да бъдат направени.
На трето място – структурните и организационните изменения и след това вече онези организационни функционални промени, които трябва да настъпват в съответните звена за национална сигурност. По този начин дискусията би могла да бъде много по-полезна.
