Работих дълго време и във военните средства за масова информация. Имам някои виждания, които искам да споделя с вас. Вие сте експерти по националната сигурност. Присъствал съм на много конференции, на много разговори, на много разисквания. Бил съм свидетел на създаването и на Закона за Въоръжените сили, и на Концепцията за национална сигурност. Винаги съм отчитал, че проблемът с националната сигурност се разглежда обстойно, но никога не се свързва с взаимодействието със средствата за масова информация.
Ненапразно средствата за масова информация се наричат четвърта власт. Ако човек иска да направи нещо в някаква област, макар и много полезно, ако обществото не разбере за това, начинанието никога няма да получи подкрепа. Говорейки сега за национална сигурност, ако разработваме и усъвършенстваме нейната система, трябва да се намери начин тези идеи, схеми, разработки да стигнат до по-голяма част от обществото, да се провокира една по-широка обществена дискусия, да се привлекат колкото се може по-голяма част от медиите в поддръжка на тази идея.
Ще цитирам професор Гиндев, който каза, че трябва да се направи информационен пробив, да не се мълчи по въпросите за националната сигурност, да не се използва това мълчание и да се правят дивиденти от политическите сили. В това отношение искам да споделя едно мое виждане как в момента медиите работят с някои от структурите на националната сигурност, да кажем, за армията. Като се има предвид, че в този 15-годишен период на демократичен преход се развиха не само медиите, развиха се и структурите на националната сигурност, мисля си, че ту едните изпреварват, ту другите изпреварват в своето развитие.
В момента нашите медии следват, бих казал, световна, по-скоро може би американска тенденция, да се представят кризите, войните като екшън. За пример ще ви дам войната в Ирак. Сигурно всички сме седели пред телевизорите, за да гледаме едно тъмно, нощно небе над Ирак и да чакаме започването на войната с бомбардировки, тоест войната не можеше да започне, ако не е отразена от CNN, разбира се.
В България е малко по-различно. Отношението на медиите към армията и към събитията в тази институция, която формира част от националната сигурност на страната, е по-скоро като към някаква трагедия. Търсят се скандални неща в армията по отношение на доставки, по отношение на извращения, престъпления в армията, без да се търсят, такива проблеми като освободените военнослужещи, тяхното устройване в обществото, бъдещия им живот, дали са удовлетворени от службата си и след това от живота извън строя. Ако пък погледнем отношението на медиите към полицията, към специалните служби, ще видим едно друго отношение. В момента в България се създаде един мит, както професор Гиндев каза, за добрите полицаи и лошите магистрати и този мит постоянно се върти в медиите. Като добрия полицай може да визираме един там генерал, или секретар в това министерство.
Искам да обърна внимание на пресцентровете на структурите от националната сигурност – армия, полиция, съдебна власт, Министерски съвет, президентство. В последно време там има много нови положителни неща. Пресцентровете са една топла връзка между институциите и медиите. Когато пресцентърът е затворен и липсва информация, медиите могат да си измислят, могат да генерират. Министерството на отбраната винаги е куцало откъм информационната си политика. Защо? Поради типичната йерархия и единоначалието там. Не може да се даде информация, без тя да е съгласувана съответно с министъра или с началника на Генералния щаб, без да е минала и проверена от институциите, за да не изтече класифицирана информация. По същия начин е и в другите институции от националната сигурност. Раздвижването на пресцентровете може да помогне много за подобряване дейността на институциите от националната сигурност.
Стана въпрос вече за Интернет като една система, която глобализира света, която е много полезна и в едната, и в другата посока. И за развитие на националната сигурност ,и за опазване на националната сигурност. Бих предложил всички добри идеи, които има по отношение на националната сигурност, да намерят своето място в електронен вариант в мрежата, като страница. Дали ще бъде на страницата на списанието, или ще бъде някаква нова страница, но тези идеи да бъдат там. Тъй като Интернет е ориентиран към младата аудитория. Ако ние говорим и правим нещо, трябва да го правим ориентирано към младите, защото те са бъдещето на държавата, те ще поемат след нас.
В това отношение виждам и друго направление. Специалистите по национална сигурност, експертите обикновено нямат достъп до средствата за масова информация, тъй като в информационен вариант от 30-40 реда много трудно могат да се предадат идеите за национална сигурност, която те имат. В това отношение мрежата може да помогне много. Там могат да се публикуват доклади, статии и т.н., които да се ползват от всички заинтересовани в това отношение.
Като заключение искам да кажа, че ако специалистите, занимаващи се с национална сигурност не обърнат внимание на работата с медиите, за да може техните идеи да стигат до по-голяма част от обществото, много трудно могат да се постигнат тези цели, които си поставяме и ние на тази кръгла маса. В същото време имаме пример от българската действителност – който не работи добре с медиите, напуска политиката завинаги. Така, че наистина има върху какво да се замислим по отношение на връзката между медиите и структурите за национална сигурност.
ЙОРДАН НАЧЕВ: Поради липсата на време искам само да споделя, че имаше научна конференция “Публичност и тероризъм”, организирана от Института по библиотекознание и информационни технологии. Там бе поставен въпросът: “Кой е по-силен – информираният или неинформираният човек?” Аз попитах: “А дезинформираният колко силен е?” Защото въпросът е как се информира. И особено важно е това, когато се говори за действията на терористите и на тероризма. В момента ролята на масмедиите е двойна. Тя обслужва, от една страна, терористите, защото тероризмът без публичност губи много, но обслужва и тези, които се борят против него, защото те го използват по начин, по който им е удобен.
