За мен е голяма чест и удоволствие да присъствам тук не толкова като служител на МО, а като гражданин и автор на идеята за изграждане на съвременна Национална гвардия в Република България. Убеден съм, че дефицитът на сигурност обхваща не само сферата на дейност на МВР, но тепърва, въпреки членството ни в НАТО, ще се чувства и по отношение на чисто военните му аспекти.
Когато през 1993 г. за пръв път посредством централния печат лансирах идеята си за изграждане на Национална гвардия (НГ) в България, числеността на Българската армия (БА) още не беше паднала под 100 хиляди души. Днес, когато се взема решение 45-хилядният й мирновременен състав да се трансформира до 39 хиляди, следва да се предприемат незабавни стъпки за многостепенно структуриране, подготовка и използване на Резерва на Българската армия. Във всички развити страни по света последната степен на армейския мобилизационен резерв се нарича Национална гвардия.
Постигнатото пълноправно членство на Република България в НАТО и динамично променящата се среда на сигурност на Балканите, в Европа и света, както и продължаващата реформа в БА, налагат нови подходи в отбранителната политика и строителство. Традиционните задачи, възложени на БА по силата на конституционните текстове, непрекъснато се разширяват в контекста на новите заплахи и съюзническите ангажименти за участие в мисии извън националната територия. Факт е, че БА продължава да се “свива” като численост, но не престава да изпълнява в пълен обем възложените й от конституцията и Закона военновременни и мирновременни задачи. Всичко това налага създаването на “четвърта въоръжена сила”, поемаща част от функциите й.
Терористичните заплахи и ангажиментите, свързани с колективната отбрана на страните-членки на НАТО, изискват от БА засилване на темповете на професионализация и изграждането й като армия от експедиционен тип. Същевременно нанесените тежки терористични удари срещу САЩ и Испания показаха, че всяка страна-членка на алианса, сама, без съюзническа помощ се справя с последствията от терористичните нападения. За подобен сценарий следва да са подготвени и българските институции, отговарящи за сигурността и отбраната на страната.
Днес, в знак на добра воля и демонстрация на добросъседски отношения, БА продължава да се изтегля от периферните и крайгранични райони и да се концентрира около географския център на републиката. Но това съществено затруднява участието й в операции по подкрепа на населението при мирновременни кризи, бедствия, аварии и катастрофи. Включването й в посочените дейности вече е свързано с транспортиране на сили и средства на големи разстояния, често до трудно достъпни райони, което не способства за оперативното справяне с възникналите проблеми. По същия начин мирновременната дислокация на БА би създала опасни прецеденти във военно време по отношение на териториалната отбрана на страната, както и по отношение на локализирането, изолирането и унищожаването на възникнали сепаратистки и/или терористични огнища. Ако някой се дразни от термина “териториална отбрана” или го възприема като архаичен, можем да въведем американското понятие “клетъчна отбрана” и в тази връзка да се определят числеността и функциите на т.нар. леки сили.
Всичко това отчетливо показва появата на вакуум в общата система за национална сигурност, вакуум, който следва час по-скоро да бъде попълнен от боеспособно военизирано формирование от резервистки тип, изградено на териториално-милиционен принцип. Това може да бъде българската Национална гвардия (НГ) – последното липсващо звено в системата за национална сигурност. Тя трябва да представлява една втора, резервна армия, изградена огледално на основната, но за наши собствени, вътрешни национални нужди. Във “Визия 2015” е записано, че “… въоръжените сили… трябва да изграждат и поддържат способности за осъществяване на задачи по: … подпомагане на населението при природни бедствия, аварии или терористични актове…”. Но за да успее по-бързо да се професионализира и модернизира, за да постигне пълна оперативна съвместимост със съюзническите армии от НАТО, БА следва да се освободи от някои мирновременни и дори военновременни функции от типа на по-горе цитираните. Тези функции могат да бъдат поети от “четвъртата въоръжена сила” – Националната гвардия.
При това положение напълно резонно е именно БА да стане двигател за създаването на Националната гвардия, а Министерството на отбраната чрез Генералния щаб следва да играе водеща роля в процеса. БА е тази, която трябва да създаде силна, добре обучена Национална гвардия, на която ще може да разчита при решаването на всички задачи, свързани с военните аспекти на националната сигурност. Работата в тази насока следва да започне незабавно, тъй като МВР вече е забелязало обособяващата се ниша в общата система за национална сигурност, породена от чувствителното намаляване на броя на военните гарнизони. Това даде основание на ръководни фактори в МВР да заявят публично, че страната се нуждае от създаване на Резервни полицейски сили, които защо пък да не бъдат наречени Гражданска национална гвардия. Всичко това измества центъра на тежестта от полето на военната сигурност, подменя смисъла на понятието и го насочва към проблемите на борбата с престъпността.
В средата на септември т.г. правителството обяви 128 енергийни обекта за стратегически. Не е трудно да си представим колко такива обекти има в другите клонове на националното стопанство и комуникациите. В условия на кризи, реална терористична заплаха или военновременни условия, тези обекти трябва да бъдат надеждно охранявани и защитени. Ако БА или МВР се ангажират с тази задача, ще се наложи да заделят значителен боеспособен ресурс, за да я изпълнят качествено. Бъдещата българска Национална гвардия би могла да свърши тази работа вместо тях.
Националната гвардия би могла да се използва и при антитерористични операции, като би била особено ценна в планинско-гористи местности, изискващи значителен въоръжен човешки ресурс. Тя може да съдейства на силите за сигурност при терористични актове за първоначално отцепване и блокиране на възникнали терористични огнища. В това отношение НГ ще има точно определени посредством закон спомагателни, а не основни функции. Самото наличие на гарнизони на Националната гвардия в периферни и труднодостъпни райони в страната би играло ролята на сдържащ фактор. Във военновременни условия свикването на Националната гвардия може да се използва за прикриване на мобилизацията на военновременния състав на БА и последващо заемане на позиции и райони по обезпечаване на териториалната отбрана.
Що се отнася до Закона за управление на кризи, уверено може да се твърди, че една реална възможност за поставяне на основите на НГ вече е пропусната. Именно в този закон, поне на няколко места трябваше да се вкара понятието “Национална гвардия”, та макар и в бъдеще време. Тогава посочените като Сили за реагиране при кризи “доброволни формирования” нямаше да се възприемат анонимно, безлично и неясно, а щяха да придобият конкретен облик и профил. Този ефект можеше да се постигне и дори само ако Националната гвардия беше добавена в скоби след т.нар. доброволни формирования.
В същия закон, що се отнася до състава на областните и общинските съвети по сигурността, се включват и “… най-старшият командир на поделение от БА на територията на областта… общината…” Звучи странно, да не кажем смешно, не само за специалистите, но и за обикновения гражданин, тъй като е широко известен фактът за предислокацията на БА около географския център на държавата. 31 на брой бяха през 2003 г. гарнизоните на СВ. Което ще рече, че броят на областите без каквото и да е военно присъствие непрекъснато ще се увеличава. Вероятно в бъдеще, когато Националната гвардия в България стане реален факт, в този закон ще трябва да се добавят и длъжностните лица, ръководещи дейността на териториалните структури на Националната гвардия. Например “офицер-адютанта на областния управител” и “най-старшият командир на Националната гвардия в областта”.
Звучи стряскащо и възможността за обявяване на “гражданска мобилизация”. При наличие на Национална гвардия това понятие щеше да отпадне или да се замени с по-конкретния текст “мобилизация на специализирана гражданска техника и собствениците й”. Нямаше да се игнорират и президентските правомощия при кризисна ситуация. Така липсата на НГ принуждава ангажираните с проблема за справяне с кризи власти да търсят нови схеми в практически затворен кръг, тъй като всички функционално отговорни за това служби, се нуждаят от допълнителен (резервен) ресурс, за да се справят с мащабни кризисни ситуации. Такъв обучен и подготвен резерв, едновременно ефективен и евтин, активиран само когато наистина е необходимо, може да бъде бъдещата Българска национална гвардия. Тя няма да се конкурира с тях, но ще има възможности да ги подпомага, ако бъде извикана да го стори по надлежния ред.
Основни принципи на изграждане и функциониране на Националната гвардия
1. Доброволно участие, съчетано с качествен кадрови подбор. За команден състав на НГ да се назначават опитни и авторитетни офицери от кадъра и Резерва на БА. Така ще се създаде възможност за двупосочно преливане на кадри от БА към НГ и обратно. Практическо реализиране на дейността по социалната адаптация, като за целта приоритетно се назначава на кадрова служба в НГ офицерският и сержантският състав, освободен от БА, но не осигурен пенсионно. Няма по-добра адаптация от тази, която дава военна работа на военния човек;
2. Пълно териториално покритие с приоритетно изграждане в областите и общините без военни гарнизони;
3. Двойно гражданско-военно подчинение, съобразено със спектъра от мирновременни и военновременни задачи;
4. За постигане на баланс между институциите, ръководещи т. нар. силови структури, Националната гвардия посредством своя командир и национално командване следва да бъдат на пряко подчинение на президента на Република България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили . Той единствен може да свиква Националната гвардия на територията на няколко области или в цялата страна, както и да разпуска Националната гвардия, свикана неправомерно от един или повече областни управители;
5. Въздушният компонент и Пресслужбата на Националната гвардия са пряко подчинени на командира на националното командване на Националната гвардия;
6. С цел подпомагане на Областните дирекции на ДА “Гражданска защита” и НС “Пожарна и аварийна безопасност” в мирно време териториалните (областни) батальони на Националната гвардия могат да бъдат задействани от областните управители за справяне с кризи, бедствия, аварии и катастрофи, посредством техните офицер-адютанти.
7. Във военно време Националната гвардия е изцяло под командването на президента и Върховен главнокомандващ на ВС на РБ. Законодателно стриктно се фиксират взаимовръзките и общите мисии и задачи на БА и НГ;
8. Националната гвардия се състои от сухопътен и въздушен компонент (виж приложение – Структура на БНГ). Разбира се, може да се помисли и за компонент “Брегова отбрана”:
– Сухопътният компонент на батальоните от НГ включва роти и взводове лека пехота, инженерно-сапьорни, транспортни и военна полиция (MP). Профилът на областите по отношение на наличието, броя и спецификата на стратегическите обекти и комуникации, географското им разположение и релеф ще определят характера и профила на подразделенията на НГ в съответната област, с цел успешно изпълнение на задачите по териториалната отбрана;
– Въздушният компонент на НГ следва да включва ескадрили за транспортиране, разузнаване, пожарогасене, учебни и ПВО, разположени поне в две авиобази, поверени изцяло на въздушната НГ.
9. Екипировката и индивидуалното въоръжение на щатния състав на НГ се съхранява и поддържа в 24-часова готовност от кадровите гвардейци по домовете им в съответствие с изискванията на закона. Мобилизационният състав съхранява екипировката си в домашни условия, а оръжието си получава от складовете на НГ след явяването при учебна или реална мобилизация. Националната гвардия се свиква на принципа на войсковото оповестяване. Поради спецификата на мирновременните и военновременните си функции НГ следва да поддържа степен на бойна готовност дори по-висока от тази на някои поделения от БА;
Когато през лятото на 2000 г. в България местната власт беше изправена пред стихията на горските пожари, тя се надяваше на сили и средства, изпращани по преценка на националните служби. По същото време губернаторите на над десет американски щата не се поколебаха да мобилизират над 1000 души от подчинените им щатски гвардии, за да усилят пожарникарските екипи и се справят по-бързо със ситуацията.
Развитието на световните процеси и задълбочаването на вътрешните ни проблеми в контекста на глобалната война срещу тероризма, трябва да рефлектират върху подходите на институциите, отговорни за вземането на решения в системата за национална сигурност. В този смисъл решаването на държавната задача за изграждане на НГ в България не би трябвало да се отлага за неопределеното бъдеще.
