Ще започна с една констатация: България се намира в информационна изолация. Това става благодарение на всеобщата и добре организирана цензура, наричана миловидно “редакционна политика”. Последи-ците са, че страната и всички ние се озоваваме извън световните процеси, извън световната история. Не знаем не само какво става в собствената ни страна, но и в Европа, и в света. Създадена е “парникова обстановка” и тя е питателната среда за възник-ването на съвременните митове. Ще посоча някои от тях: мита за НАТО, за ЕС, за глобализацията, за единна Европа и за европейската нация, за тероризма, за “добрите” и за “лошите”, за информационната епоха, за демокрацията и тоталитаризма, за корупцията, за края на историята и за сблъсъка между цивилизациите.
С две думи не могат да се изложат причините за “парниковата обстановка”, но държа да посоча две от тях: сбърканите национални приоритети и стеснения стратегически хоризонт, ограничен в периода 2004 – 2007 г. Високопарно наречената “българска класа” не успя да проумее и овладее политическите процеси, преди всичко в тяхната интелектуална съставност, поради което не знае какво ще прави България в НАТО и в ЕС, и няма понятие какво чака България след НАТО и след ЕС.
Затова не мога да отдам предпочитание на нито една парламентарно представена политическа партия: БСП и СДС не са наясно с идентичността си – дали са “леви” или “десни” – и се различават единствено по основните “десни” обединителни идеи – русофобията и антикомунизма; НДСВ не е партия, тя е категория; ДПС в историческа перспектива е с конюнктурни и, следователно, със затихващи функции.
Защо митовете са толкова лесно усвоими и устойчиви?
Ами защото са елементарни и експлоатират нормалните и естествени човешки чувства и емоции. Какво по-просто от това: там са “лошите”, ние сме “добрите” или границите ще паднат и хората, превърнали се в ангели и херувими, ще се прегърнат и разцелуват, или “НАТО ни осигурява сигурност, ЕС – благоденствие”. По-особено стоят митовете за “края на историята” и за сблъсъка на цивилизациите”, защото са с претенциите за хипотези, т.е. за научно обосновани предположения. Първата е на Фукуяма, втората – на Хънтингтън. За тях обаче трябва отделен разговор.
Разбира се, митовете не дават отговори на въпросите за съвременността. Те повече приличат на религия, в която просто трябва да вярваш. Но този път е измамен.
Един виден представител на “отряда за бързо реагиране на демократичните политолози” (Евгений Дайнов) ни убеждаваше от пресата, че “като влезем в НАТО, чичковците от Запад ще дойдат, ще ни набият канчетата и ще се оправим”.
Друг виден политик – министър и последовател на Левски, твърдеше “как един ден в Багдад и в другите големи градове на Ирак ще има булевард “София” и булевард “България”, а иракският народ ще гледа на хората, даващи в момента живота си за неговото освобождение, наистина като на освободители” (тук очевидно работи мита за “добрите” и за “лошите”.
Трета видна обществена фигура – министерски говорител (Димитър Цонев), така поетично обобщи българската митология: “За обикновените хора влизането ни в ЕС се свързва с по-добър живот, с повече красота, с повече радост, с повече въображение, с повече надежда, с повече изтънченост, с повече чувственост. А това са най-важните символи на поезията” (???)
Особено актуален днес е въпросът за тероризма.
Митологизирането на тероризма върви по няколко направления:
а) той се материализира като Светия Дух и му се обявява тотална война;
б) той се конкретизира като географско понятие и се сочи като цел (Северна Корея, Афганистан, Ирак, Иран, Сирия и т.н. до Чечня);
в) той се идентифицира с личности и придобива физическия образ на “злото” (Осама бен Ладен, Саддам Хюсеин, Милошевич, Ким Чен Ир);
г) той се приравнява с цивилизационни характеристики (мюсюлманския свят).
Тези четири направления създават очертанията на нещо огромно, страшно и неестествено, с което трябва да се воюва и да се побеждава. Подобен подход е контрапродуктивен и безсъдържателен.
1. Тероризмът не е война, той е елемент на войната. Ако започва война, то е друга и причините за нея са други. Именно тази “друга” война заплашва света и именно от нея трябва да се страхуваме.
2. Тероризмът не е неестествено явление, той е плод на историческия процес. Не може да имаш глобален пазар, глобален футбол, глобална престъпност, глобална проституция, глобална наркомания, глобален СПИН и регионален тероризъм. На глобалния порок – глобални деца.
3. Тероризмът е политическо и социално явление. Докато има антагонистични и социални противоречия, тероризмът ще съществува под различни форми: битов, корпоративен, класов, държавен или цивилизационен.
4. Тероризмът е лост за управление на социума. Страхът е могъщ стимул и се използва от векове. Група от хора, овладяна от страх, е много по-управляема и податлива на манипулиране, защото тероризъм, това е СТРАХ. Именно страхът ражда следващият мит за “добрите” и за “лошите” и за “вашите”, за “невинните” и за “виновните”. Примерът за манията в САЩ е пред нас.
Тероризмът при сегашните реалности не може да бъде победен. Той може само да бъде овладян, и то за кратко историческо време. Аз само ще напомня, че абсолютен и световен рекордьор по избиване на невинни хора и насаждане на страх за единица време, са САЩ. За 10 секунди те избиха 300 000 души, от които 100 000 деца в Хирошима и Нагазаки.
Тези бегли щрихи само описват тероризма като ФАКТ и показват защо той се поддава на митологизиране и кому това е изгодно.
И като факт, и като мит тероризмът е свързан пряко с националната сигурност и с нейните силови измерения. Това обяснява опасността, която той представлява в крайните си прояви. Те са в състояние да подкопаят самите основи на държавата, както показаха трагедиите в Мадрид и в Беслан. Как може да се овладее тероризмът, ще кажат специалистите по тероризъм, но е очевидно, че той трябва да бъде демитологизиран и сведен до своите прозаични причини.
Що се отнася до България, съмнявам се, че тя може да стане обект на мащабна терористична атака. Мога да приведа много доводи, но ще изтъкна само един, твърде парадоксален – България е незабележима и жалка страна в международните процеси и терористичната атака няма да има търсения ефект. Дори да гръмнат Народното събрание заедно с цялото правителство, едва ли някой по света ще го забележи и ще се трогне. Това може да се приеме като мрачна шега, но мисля, че не е далече от истината.
Спрях се малко повече на глобалния тероризъм като нагледна илюстрация на митологичния подход. Митовете като начин за ерозиране на нацията водят до колективно затъпяване и до загубване на ориентирите в реалността. Политиците ги използват успешно за решаване на егоистичните си интереси. Почти всяко официално изявление на българските политици е митология и утопия и намирисва на държавна и обществена измама. Тиражираните становища на официалните “експерти” са пълни с противоречия, недоразумения и откровени глупости, освен ако не лобират за частни или за антинационални интереси.
Трудно е например да се обясни, защо военен историк, значи експерт, ще пропагандира, че е “крайно време на нашата земя българска – а тя не е наша, тя е на Господа – да се тури едно паметниче, с което да се признае честта, славата, достойнството и геройството на турската армия. Ние сме братя с турската армия, заедно сме в НАТО”.
Запасен генерал от разузнаването пък ни обясни каква е разликата между разузнаванията в “демократичните” и в “тоталитарните” държави – в “тоталитарните държави разузнаванията вземали политически решения”. Странна теза. Тук запасният генерал се е поддал на един от най-често използваните митове – митът за “тоталитарната” държава. Заслепеният от идеологеми разум приравнява по статус демокрацията и тоталитаризма, което е несъстоятелно като поука. Няма да навлизам в подробностите на тази отвратителна манипулация, но се чувствам задължен да напомня някои формални подробности. Думата ТОТАЛИТАРЕН произхожда от думата ТОТАЛЕН, която значи ИЗЦЯЛО, ВСЕЦЯЛО, НАПЪЛНО, и следователно има смисъла на ЦЯЛОСТЕН. “Тоталността не е нищо друго освен множеството, разглеждано като единство – казва Кант – тя е качествена завършеност.” В края на краищата трябва да се знае какво се натрапва на обществеността.
Най-много от митовете пострада националната сигурност
Армията е превърната в международна жандармерия (ако следвам логиката на любителите на термина тоталитарен, би трябвало да обърна внимание на асоциациите, възникващи от термина жандарм), полицията не е в услуга на гражданите, обществеността ругае разузнаванията за непрофесионализъм и слугинаж. Нашите военни загиват в Ирак, наши граждани биват обезглавявани, а други – осъждани на смърт. Какво ще стане с България в бъдеще не е ясно и самата национална сигурност се превръща в мит.
Ето едно типично, показателно изказване (Пламен Панайотов): “Убеден съм, че в края на 2006 г. ще направим един грандиозен концерт, както към момента, в който празнувахме пълноправното членство в НАТО. Този път по повод влизането на България в ЕС”. И тази религиозна литургия я пее университетски преподавател, сега виден държавник. Как се нарича смисълът на изказването му в науката? Нарича се подмяна на целите със средствата и е сред най-тежките интелектуални престъпления.
Мисля, че времето за експерти и професионалисти в България още не е дошло. Те са потребни най-вече при съзидание, при преследване на значими национални цели. Поради тази причина начините за пресичане на отрицателните тенденции в развитието на България с всяка изминала година се радикализират. Те постепенно излизат извън сферата на предсказуемите действия и извън сферата на експертните възможности. Знанията и опитът диктуват друго поведение и друго осмисляне на историята.
Днес в президентството има двама генерали и един адмирал. И какво стана? Вицепрезидентът се извини на турците за т.нар. възродителен процес и оплю руското оръжие. “България не е заплашена от нападение и затова няма нужда от тежко въоръжена армия” , заяви г-н Марин. Оказва се обаче, че е заплашена.
Нека да чуем и върховния главнокомандващ: “Чужди съюзнически войски на българска територия не могат да имат враждебни цели и намерения, а точно обратното – те са още една гаранция за националната ни сигурност и за защита на националните ни интереси.”
Колоритният ни и оригинален външен министър се опита да подкрепи върховния главнокомандващ със следната прогимназиална аргументация: “Там, където има американски военни бази, няма тероризъм. Много е безопасно.”
Подобни бърборения не са смешни, тъжни са. Във връзка с такива изказвания ще си позволя лично отклонение. Събрал съм в една книга потресаващи цитати от държавници, политици, общественици, дейци на науката, културата и изкуствата и съм я нарекъл “Българска идиотоада”. Получи се много интересно и поучително. Сега търся издател.
Преди да се стараем да помагаме на властта, трябва да се попитаме дали тя иска да й се помага. Свидетел съм как десетки предложения, анализи, проекти, програми, изпратени по съответния ред, отиват в кошчетата за боклук. Предпочитат се “политическите” решения, а те са в ръцете на т.нар. политици. Политиците са убедени, че знаят най-добре интересите на нацията и държавата. Това чувствително намалява интелектуалното равнище на властта и я прави неадекватна на историческите процеси.
Аз мисля, че в интерес на България и на българската национална сигурност е промяната на политическата парадигма. Това е основната и главна задача СЕГА. Като начало т.нар. политически елит трябва да бъде отстранен от властта по най-категоричен начин. Опитът за присламчване и полуинтегриране по единично не е резултативен в перспектива. Срещу материалната сила на политиканстващата прослойка трябва да се изправи материалната сила на организираното гражданско общество във всичките й форми.
Може да се започне с опит за пробив в информационното пространство, за запознаване на обществото с алтернативни позиции, за аргументиране на други подходи и решения, за разпространяване на истинските знания, за разобличаване на митовете и илюзиите, за защита на националните интереси. Трябват функциониращи структури, независими изследователски и пропагандни центрове. Трябват нови жизнени политически субекти. За това са нужни убеденост, настойчивост и ресурси. Трябва да ги намерим. Аз мисля, че няма друг път.
