Свидетели сме на огромни съществени промени в глобален мащаб. Междудържавните противоречия трайно са изместени от междуетническите и междурелигиозните. Преселението на компактни групи хора от една точка на света в друга е реален факт. В резултат са налице и опитите за притискане на по-развития и цивилизован свят от по-изостаналия. Например ултиматумът, отправен към Франция, за промяна на новоприет закон относно носене на явни религиозни атрибути в светските училища или атентатите преди това в Мадрид, които не само повлияха пряко на изборните резултати, но и принудиха Испания да излезе от антитерористичната коалиция в Ирак!
Опитите за изнудване на цивилизования свят, към който и България принадлежи, се извършват чрез тероризъм, износ на насилие и тотална престъпност, трафик на наркотици и проститутки и опити за използване на химическо и биологическо оръжие.
Последните терористични атаки в цял свят – поредицата от взривове и атентати в Ирак, взимането и обезглавяването на заложници, перманентните кървави атентати в Израел, терористичната война в Русия, говорят за единен фронт на ислямския тероризъм!
За съжаление, основните тези за насоките на развитие на глобалната политика, формулирани от проф. Самуел Хънтингтън в книгата му “Сблъсък на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (1966 г., бълг. превод 1999 г.), са на път да се сбъднат. Особено сега, след разширяването на ЕС и НАТО, където почти всички страни-членки на ЕС са и членки на НАТО, на практика формират нов световен ред, основан на цивилизационния принцип: общества, които имат сходни културни и религиозни сходства.
В днешния глобализиран свят и съдържанието на различните понятия са глобализирани: няма външна и вътрешна политика, има политика; няма икономическа политика и политика на сигурността, има политика – всички тези елементи на понятието политика са тясно свързани помежду си в съществена пряка взаимовръзка. По този начин редица политолози разглеждат въпросите на сигурността, новите предизвикателства и заплахи в установения нов световен ред, независимо от ударението на гледната точка.
През 2003 г. в български превод излязоха:”Войни за ресурси” на Майкъл Т. Клер; “За рая и силата “ (Америка и Европа в новия световен ред) на Робърт Кейган и “Разпадането на нациите”(Ред и хаос през ХХI век) на Робърт Купър. През 2004 г. бяха преведени на български “Изборът – глобално господство или глобално лидерство” на Збигнев Бжежински и “Строежът на държавата” (Управление и световен ред през ХХI век) на Франсис Фукуяма.
Следва да анализираме много внимателно дилемите на националната сигурност през призмата на горепосочените автори, които са със съществен принос при формиране на американската политика, тъй като немалко изводи в контекста на изложенията с пълна сила важат и за Република България.
Началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев изнесе два забележителни доклада, в които бяха формулирани новата военно-стратегическа среда и основните рискове и заплахи, влияещи на сигурността и стабилността. Единият при откриване на новата учебна година във Военната академия “Г. С. Раковски” на 1.09. т.г. и пред участниците в международната научна конференция “Разширяването на НАТО – укрепване на сигурността и защита на личността” на 9.09. т.г. Особено място заемат формирането на новата военно-стратегическа среда и основните рискове и заплахи, влияещи на сигурността и стабилността в региона, и в частност за Република България. Независимо че новата военно-стратегическа среда е много добре анализирана, имам малко по-особено мнение към някои оценки, независимо от препокриващите се изводи.
Какво имам предвид?
1. НАТО не можа да затвърди ролята си на организация за поддържане и налагане на мир и стабилност с изключение на операциите на Балканите, като едната от тях — в Косово, бе напълно ненужна и само послужи за радикализиране на мюсюлманското албанско население и превръщането на албанската мафия в решаващ фактор в политиката на Албания, Македония и Косово, със съответното силно влияние в престъпните структури в съседните страни в т.ч. от Република България чак до Западна Европа. По-подробно и ясно изложение на същността на процесите през 1999 г. за съмненията относно правилността на решението на НАТО за военния удар срещу Югославия и за колебливостта на редица европейски страни-членки на НАТО няма от това на Хенри Кисинджър в “Политиката” – стр. 246-258. Алиансът като цяло показа, особено в Ирак, а и на срещата на високо равнище в Истанбул, че не е в състояние да даде своя принос в борбата с тероризма като организация.
2. В НАТО като цяло няма постигнат стратегически консенсус по заплахите, по техния приоритет и по начина на третиране. Различията и разногласията между съюзниците от НАТО по време и след войната в Ирак станаха много сериозни. На практика Франция, Германия, Белгия и Гърция синхронизираха външната си политика с Русия, а Турция направо отказа достъп на САЩ над територията си! Поне в близко бъдеще се очертава, че “пропастта между европейската и американската гледна точка на въпросите на глобалната сигурност ще се разширява с неизбежното разширяване на европейската дефиниция за собствен периметър на сигурност”.
3. Борбата срещу тероризма в световен мащаб се води от коалиция на желаещите начело със САЩ. В тази коалиция влизат и държави-членки на НАТО, в т.ч. и България, но НАТО има едва сега, след срещата в Истанбул, второстепенна роля. Лично аз съм горд, че страната ни е член на тази коалиция в борбата и срещу ислямския фундаментализъм. Защо начело със САЩ? Защото със своя БВП в размер на $10 881 809 млн. за 2003 г. и отделяните от него 4% за отбрана, тя става уникална страна с хипер военно-икономическа мощ. БВП на ЕС, в т.ч. и на новоприсъединяващи се за 2003 г., е в размер на $11 248 814 млн.
4. При цялата огромна икономическа мощ и успехът в изграждането на политическото обединение военната слабост на ЕС води до дипломатическа слабост и намалява нейното политическо влияние в сравнение с това на САЩ. Най-пресен пример за това е неубедителният натиск от страна на ЕС към Либия за освобождаване на българските медицински лица.
5. Изграждането на обща европейска политика за сигурност и отбрана и създаването на политически и военни органи на общата европейска политика за сигурност и отбрана се забавят и мудно реализират. ЕС се превърна в икономическа свръхсила, конкурираща се успешно със САЩ, Япония и други азиатски държави и успешно налага мнението си по въпросите на международната търговия и финанси. Но ЕС не е глобална свръхсила, нейната икономическа мощ не е преобразувана във военно-политическа. Като цяло в ЕС, с изключение на Гърция, се отделят около 2% от БВП за отбрана. И в началото на ХХI век европейският военен потенциал е в крещящ дисбаланс в сравнение с този на САЩ. Робърт Кейган подчертава, че от гледна точка на най-уважаваните стратези в Европа Косовската война през 1999 г. просто “подчерта безсилието на европейските въоръжени сили”. ЕС е лишен от възможността да подпомогне с военна сила заплашена страна-членка, да води дори малка война “в близост до границите си”.
Съвкупните европейски разходи за отбрана, военни изследвания и развитие представляват едва 30% от тези на САЩ през 2000 г.
Решенията от декември 2003 г. за създаване на Европейската отбранителна агенция ЕОА и решението на министрите на външните работи от ЕС за нова стратегия за сигурност, позволяваща “енергична намеса” за предотвратяване на нови заплахи, е път в правилна насока. Но още през ноември 2001 г. в Брюксел бе решено еврокорпусът от 60 000 души и полицейският корпус от 5000 души да имат оперативна възможност през 2003 г., но е факт, че намеренията не се реализираха.
Решението за създаване на еврокорпус е англо-френска инициатива още от края на 1998 г. ЕС не изпълнява собствените си решения в сферата на външната политика и отбраната, не можа да реализира стремежите на доминиращите си лидери за изграждане на военна сила, достатъчна, за да може ЕС да има нужната политическа тежест.
През май 2004 г. Министрите на отбраната на страните от ЕС одобриха план за развитието на политиката на съюза в сферата на сигурността, който предвижда към 2010 (!!) да бъдат създадени девет бойни групи за бързо реагиране в различни горещи точки из целия свят. Остава да видим, дали декларираното от Хавиер Солана, че ЕС ще може да разчита на някои такива части в оперативна готовност още през 2005 г., ще стане факт. Не е нужен само консенсус по въпроса за необходимостта от изграждане на обща европейска политика за сигурност и отбрана и създаване на съответните военни органи на общата европейска политика за сигурност и отбрана – ОЕПСО. Нужни са реални действия сега и веднага. Все пак НАТО продължава да бъде изключително значим критерий за установяване на доверие в рамките на Запада, но затова е необходима и промяна на досегашната политика от страна на ЕС по отношение на отбраната и сигурността. Политика, която да е действена, която да води до намаляване на огромната асиметрия в американските и европейските нагласи към идеята за обща отбрана.
Независимо че в рамките на Европа за пръв път от края на Втората световна война протичат крайно позитивни промени, свързани с разширението на ЕС, рисковете и заплахите за националната сигурност на България продължават да съществуват
Ще се спра на някои от тях.
1. Заплахата от ислямския фундаментализъм. Голяма както за Европа, така и за Република България. В Западна Европа има огромно мюсюлманско малцинство, което по някои данни представлява вече около 12-13% от населението, вкл. и нелегалните имигранти. Част от основния канал на тези имигранти преминава през България. Хората с мюсюлманско вероизповедание в България са 12,2% от населението според официалната статистика. Но статистика за оперативно ползване, която да показва каква част от това население е податливо на ислямизъм, у нас няма! Но в Западна Европа има такава и тя показва, че близо 70% от нелегалните мюсюлмани са си направо фундаменталисти, а над 60% от живеещите са или са склонни към ислямски фундаментализъм. Един от основните канали на нелегална миграция на мюсюлмани от Изток към Запад преминава през България и е наивно да се смята, че нямат досег и връзка с местното мюсюлманско население и не оказват съответното влияние върху него. Най-податливо в това отношение е ромското население. От тези 12,2% хора с мюсюлманско вероизповедание ромите представляват 2,6%.
Трябва открито и ясно да се посочи заплахата за Република България от ислямския фундаментализъм! България граничи с мюсюлманския свят и е необходимо да даде своя принос в борбата срещу ислямизма. Обществеността трябва да бъде информирана, че ислямизмът е антизападна доктрина, която представлява директна атака срещу принципите на либералната западна демокрация, към която принадлежи и Република България. Всяка държава, в която има мюсюлманско население, се изправя пред някаква форма на религиозно предизвикателство, изразяващо се най-често в ненавист към Запада. Именно това предизвиква несигурност, периодични вълни на тероризъм и създава климат на повсеместно напрежение.
Даваме ли си сметка, че от 11.09.01 г. антиамериканските и антизападните настроения са резултат от всеобща религиозна омраза, която правителство и парламент си мислят, че ей така ще ни подмине? Това е факт в Косово, Македония и Южна Сърбия и няма аргумент, че рано или късно няма да даде своето отражение и у нас.
А как се противопоставяме на немалкото емисари от бастиона на уахабистите – Саудитска Арабия? Емисари от Саудитска Арабия формират в Р България фондации и чрез тях установяват контрол в религиознато обучение на мюсюлманските учиници. По време на предишното правителство такива емисари се гонеха като заплаха за националната сигурност на страната, но от 2002 г. насам не ми е известен такъв факт.
Ислямският фундаментализъм, както и ислямският популизъм, отбелязва Збигнев Бжежински, имат своите екстремистки прояви, включително прибягване до конвенционално насилие за завземане на властта и до терор. Нима не сме свидетели на почти ежеседмичните бомбени атентати в Турция, страна с много по-умерена политическа култура, променяща законодателството си съобразно началото на политическите преговори с ЕС за присъединяване в по-далечна перспектива. Или войната, която води ислямизмът срещу мирното население на Русия.
Ясно трябва да се осъзнава от ръководния държавен и политически елит, че Турция е обременена от няколко големи проблема: транформацията й в светска европейска държава, независимо че населението е основно мюсюлманско, и свързаното с това бъдещо членство в ЕС; кюрдският етнически проблем и практически вече надвисналият ислямски религиозен въпрос. Трансформирането на Турция в една или друга насока дава пряко отражение върху националната сигурност на страната ни, породено от влиянието, което тя има върху мюсюлманското население у нас. И сега по един недопустим начин, главно по вина на сегашното правителство и парламентарно мнозинство, тя оказва влияние върху изборните резултати, особено на местно равнище! Факт е, че през последните няколко години в Турция се наблюдава политическо-религиозно възраждане и засега съвсем меко теократизиране на някои елементи на светското общество.
Република България готова ли е на предизвикателството Турция да се трансформира от държава от европейски тип общество в преобладаващо теократично ислямска държава? Още повече че властта на единствения гарант за светския характер на държавата – висшите военни, намалява, и то по ирония на съдбата под натиска на ЕС, неосъзнаващ парапсихологията на мюсюлманския народ. Анализира ли се такъв вариант? Сигурен съм, че колкото повече се отлага включването на Турция в ЕС, толкова повече ще се предизвиква сериозен регрес в политическото развитие и ще се увеличи рискът от фундаментализация на мюсюлманското политическо ръководство.
Как можем да отговорим на предизвикателствата, като се има предвид, че имаме обща граница с Турция от една страна, а от друга 12,2% от населението ни проповядва мюсюлманското вероизповедание? В момента никак. С наличния военно-приложен потенциал на МО и МВР нямаме способности да реагираме. Не можем да бъдем достоен член на антитерористичната коалиция, от една страна, а от друга, да гарантираме националната сигурност на страната ни с приет бюджет за отбрана и сигурност за 2004 г. общо в размер на 5% от БВП.
2. Формирането по вина главно на предишната американска администрация и с одобрението на ЕС на “ислямска дъга” на практика – Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Южна Сърбия, Северозападна Гърция, Южна България – Турция. В тази “дъга” има множество неизвестности, свързани с международните протекторати в Западните Балкани – Косово и Босна и Херцеговина и дестабилизираната от все по-силно развиващия се албански сепаратизъм в целия регион Македония. Цялата “ислямистка дъга” и най-вече албанските сепаратисти се “хранят” основно чрез организираната престъпност — контрабанда на наркотици, оръжие, цигари и др. акцизни стоки, трафик на жени и емигранти от Изток на Запад.
3. Икономиката и интересите ни за сигурност са неразривно свързани, независимо дали сме членове на НАТО и ЕС, или не сме. Интересите, свързани с наличните ресурси, са равнопоставени с междуетническите и междурелигиозните. Това прави необходимостта от защитата на жизненоважни запаси от ресурси, които страната ни притежава.
За много държави защитата на запасите от суровини има водещо значение за “стратегическите им планове”. За едни суровият нефт, за други водата или електроенергията са от най-голямо значение. Ето защо всяка заплаха от посегателство върху наличните им запаси е свързана с националната им сигурност. Нестихващото нарастване на световното търсене, появата на значителен недостиг на ресурси вследствие на висока раждаемост и умножаването на споровете за право на собственост ще са допълнителен фактор за нови трусове в международен и регионален план.
Този въпрос у нас се игнорира, макар Република България спрямо съседите си да е относително по-богата на питейна вода, дървесина и електроенергия. В нашите южни съседки се вливат реките Струма, Места, Арда, Марица и Тунджа. Ние все още не използваме по най-оптимален начин техния капацитет. А ако го направим какво ще стане? Много просто – съседите ни ще потребяват много по-малък дебит. Но от това ще възникнат проблеми! Ами електроенергията? И сега недостигът на региона се покрива от Република България. Ако някой поиска България първо да покрие недостига на електроенергия в собствената му страна, а после каквото остане за нас!
Затова Майкъл Т. Клер е анализирал и издал цял труд – “Войни за ресурси”. Независимо, че в неговия обхват е изключена Европа, то изводите важат с пълна сила и за стария континет. Прецеденти в остро обтегнати отношения между страни-членки на ЕС и НАТО има, като някои от тях са били пред военен сблъсък!
Народното събрание на 21.07.04 г. прие Доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната. В политическата рамка на прегледа не са охарактеризирани по най- добрия начин рисковете и заплахите за националната сигурност. Опасността, породена от ислямския фундаментализъм, се премълчава, няма достатъчно всеобхватна и точна характеристика на новите рискове и заплахи. МВР със своите специализирани органи трябва да е със съществен принос при формиране на националната сигурност на страната ни, но не знам защо глобалният въпрос не се разглежда комплексно, а разделно. Сякаш трябва да се направи отделно Стратегически преглед на вътрешната сигурност? Най-адекватна реакция от самото начало до край имаше президентската институция, докато реакцията на парламента бе направо безотговорна, а на мнистьр-председателя липсваше такава. Одобрените на 27.05.04 г. от Министерския съвет 11 приоритетни инвестиционни проекта за модернизация на ВС са както недостатъчни, така и много закъснели и не отговарят на реалните потребности за гарантиране на националната сигуурност на страната ни, изключващи системата на МВР.
Системата за колективната сигурност не трябва да се абсолютизирва като единствен начин за гарантиране на националната сигурност. Само по себе си членството на Република България в НАТО и ЕС няма да допринесе за гарантиране на националната сигурност. Трябва да имаме достатъчно сили и средства и за самостоятелно противопоставяне на евентуални предизвикателства.
Ако в България се гледа сериозно на въпросите за собствената ни безопасност, то трябва да отделяме сериозно внимание за увеличаване на военната ни мощ и гарантиране на сигурността ни. Сега, както подчертава Робърт Купър, бъдещето се определя “от решенията, вземани на бойното поле от военните командири…”
Глобализираният свят, в който интересите за сигурността на страната не заемат привилегировано място в политиката и съзнанието на управляващите, е свят, в който държавата става все по-маловажна. Под силно идеализирания защитен чадър на НАТО и ЕС България отслабва и е на път да се превърне във фрагменти. Със своя БВП за 2003 г. в размер на $19 860 млн., отделените средства за отбрана в размер на 2,6% от него са крайно недостатъчни. Заделените за сигурността 2,3% от БВП не са в състояние да осигурят адекватна защита от т. нар. асиметрични заплахи.
По размер на БВП България е на 69-о място за м.г., но много държави, които са след нея, заделят значително повече средства за отбрана и сигурност – например Кипър и Уругвай.
Налаганият от сегашното правителство, по думите на Джоузеф Стиглиц “фискален фундаментализъм”, доведоха до положение, при което поради липса на заделени финансови средства от държавния бюсджет страната ни да се стреми към система от препокрриващи се роли и отговорности между държави и международни институции – ООН; ОССЕ; НАТО и ЕС, при която никоя от тях не упражнява окончателен контрол и не гарантира сигурност.
Нека не забравяме, че слабата държава подкопава принципа на суверенността. Затова Фр. Фукуяма изтъква, че “проблемите, които слабите държави създават на самите себе си и на останалите, многократно повишават вероятността някой друг да поиска да се намеси в техните дела, противопоставяйки се на намеренията им да уредят насилствено въпросите си.” А в момента няма основание за много оптимизъм. За пример може да се посочи въпросът за АЕЦ “Козлодуй”.
Единствено съюзът със САЩ и споделянето на общи отговорности с водената от него антитерористична коалиция гарантират до някаква степен сигурност, обмяна на върхови технологии и модернизация на въоръжените сили.
Самото съставяне и приемане от Народното събрание на държавния бюджет на Република България е заплаха за националната сигурност. Приемането на държавен бюджет с почти нулев бюджетен дефицит, съотнесен към БВП през последните две години, нормативно узаконява недостига на финансови средства за отбрана и сигурност и строгите лишения и недоимък в образованието и здравеопазването! Няма друга страна в ЕС с такъв фискален подход към икономиката си: през 2003 г. Франция приключва с 4% дефицит, ФРГ с над 3%, Португалия с 3%. Въобще от еврозоната само Ирландия, Люксембург, Финландия и Холандия са с балансиран бюджет или бюджетен излишък. Открито се говори в ЕС, че спирането на икономическия растеж довежда до масово нарушаване на строгите правила за бюджетната дисциплина в рамките на съюза. От десетте новоприсъединени и кандидатки ще посоча само 6% бюджетен дефицит в Чехия и 10% в Турция.
По Закона за ДБ на Р България разходите за отбрана и сигурност са в размер на 1 515 млн. лв., в действителност ще са около 1 950 млн. лв, при очакван БВП в размер на около 38 500 – 39 000 млрд. лв.За покриване на обективните нужди на РБългария е нужна съвсем нова философия при изграждане и приемане на бюджета на страната. А той изисква:
– сваляне на рестрикциите относно провеждането на строга монетарна политика;
– бюджетен дефицит в размер до 3% към БВП, колкото е критерият от Маастрих от 07.02.1992 г.;
– подоходна данъчна политика, стимулираща икономическия растеж, отказ от “пазарния и фискален фундаментализъм”, т.е. намесата на държавата е желана, когато може да се повиши ефективността на пазара.Така може да се постигне още през 2005 г. около 41 000 млн. лв. БВП, а заделените средства за отбрана и сигурност в размер на 7,5% от БВП ще обезпечат финансово както изработените съвместно с американските експерти 68 модернизационни проекта за ВС, а така също и модернизирането и насищането с нова техника на специализираните органи на МВР.
Нека не забравяме, че войната срещу тероризма и ислямския фундаментализъм тепърва ще се състои. Не трябва да си затваряме очите пред проблемите в Близкия изток. Не трябва да забравяме, че Европа (България е неотделима част от нея) има много по-тежьк проблем с ислямския фундаментализъм в Северна Америка и Южна Америка. За разлика от континента Америка в Европа има огромно мюсюлманско малцинство. Но това малцинство в Европа, особено в Западна, не е асимилирано и в дългосрочен план ще се превърне в огромен проблем. Случаят във Франция с антирелигиозния закон и взетите френски заложници доказва това!
