Разминаването на декларираните намерения в конституцията, Концепцията за националната сигурност (1998 г.) и Военната доктрина (2002 г.) и последвалите планове за реформа в областта на сигурността и отбраната с крайните резултати от изпълнението им е характерна черта на политиката на управляващите правителства през последните 15 години.
В резултат на тази политика отбранителният потенциал на страната бе сринат.
Стратегическите прегледи на отбраната, които трябваше да дадат реална оценка на отбранителното състояние на страната във всичките й аспекти и да набележат стратегията за нейното усъвършенстване, се сведоха до прегледи на Българската армия. Пролича пълната безотговорност на управляващите за отбраната на страната и ясната цел на тези прегледи, диктувана отвън – ликвидиране на България като военна сила в региона на Балканите. Стратегическите възможности на армията бяха съкратени многократно, военнопромишленият комплекс агонизира и предстои да бъде разпродаден, военновременните запаси бяха разграбени и унищожени. Средствата от съкращенията в армията се преразпределяха за запушване на “дупките” в други сектори или не се реализираха. Националните отговорности за състоянието на отбраната се замениха с декларираните колективни отговорности на НАТО.
За първи път в своята история Република България не е в състояние сама да гарантира своята независимост и суверенитет.
Гражданският мир в страната е застрашен от бездействието или неспособността на властите да въведат ред в държавата и да гарантират сигурността на гражданите и от действията на организираната и уличната престъпност. Страхът, несигурността и опасността от терористични актове витае във въздуха и се насаждат с всички позволени и непозволени средства. България вече не е желано място за спокоен живот и сигурен бизнес.
Държавата вече не е в състояние да защити свободите и правата на своите граждани и се превръща в “гореща” точка на планетата и в региона. Причините:
Първо. Никое от управляващите правителства след 10 ноември не се осмели точно и ясно да дефинира националните интереси на Република България, което е основата на планиране на политиката в областта на сигурността и отбраната. Националните интереси бяха подменени с интересите на политическите сили или бяха диктувани от силните на деня.
Второ. Реформите в Българската армия и органите на вътрешния ред и сигурността се извършваха по чужди модели и обслужват чужди интереси. Ликвидирането на военнопромишления комплекс лиши реформите от материална база, а страната от стратегически ресурси за изпълнение на плановете за модернизация и превъоръжаване.
Трето. Страхът и неверието в способностите на народа да даде вярна оценка и вот на доверие, страхът от референдуми лиши управляващите от единствено верния коректив на властта – гласа на народа, лиши ги от неговата поддръжка и замени декларираното в конституцията народовластие с властта на партийните централи.
Поетата след Освобождението политика на злоупотреба с властта от управляващите продължава и сега.
Каква би следвало да бъде позицията на държавата по този изключително актуален проблем?
Национална сигурност е налице, когато разполагаме с устойчиво развиващо се и конкурентоспособно национално стопанство, жизнеспособна и единна нация и се провежда национално и геополитически отговорна политика, опираща се на ефективно действаща и с достатъчен потенциал система за сигурност и отбрана.
Национална сигурност имаме, когато са защитени националните интереси на Р България и интересите на нейните граждани, независимо къде се намират и каква задача изпълняват.
Националната сигурност е гарантирана, когато е гарантирана сигурността на всички в зоната на националните интереси на България.
Глобализацията предизвика глобалните заплахи за сигурността, които рефлектират върху сигурността на всяка отделно взета страна. Глобалните заплахи върху сигурността, като тероризма във всичките му разновидности, изискват глобална система за противодействие. Такава глобална система се опира на националните системи за сигурност и на многонационални оперативни сили за въздействие в горещите точки на планетата по решение на ООН като единствена оторизирана организация да взема решения, касаещи световния мир.
Политиката на държавата в областта на сигурността и отбраната се осъществява чрез съчетаване на националноотговорни решения и дейности от вътрешен характер и активно участие и използване на механизмите на европейските и евроатлантическите структури за защита на националните интереси на страната.
Динамичните промени във военностратегическата среда през последните 15 години и непредсказуемостта на развитието на процесите в близко и по-далечно бъдеще налагат все още приоритетно да се развиват националните способности за гарантиране на сигурността и отбраната. Политиката през този период и особено през последните няколко години за привеждане на структурите на сигурността и отбраната в съответствие с възможностите на страната, които бяха доведени от пагубната политика до критичния минимум за оцеляване, крие опасности от невъзможност за възстановяване на необходимите способности за противодействие в съответствие с бързите промени във военностратегическата среда и характера на заплахите за региона и страната. Система за сигурност и отбрана се гради в продължение на десетилетия, докато достигне необходимата ефективност и способности за неутрализиране на заплахите, а скоростта на промените във военностратегическата среда в съвременни условия е несравнимо по-висока от темповете за изграждане и възстановяване на тези способности.
Такава политика следва събитията, няма възможности за изпреварващо въздействие и е винаги губеща, особено за страна с ограничени възможности като България.
Изпълнението на съюзническите задължения и участието в мисии не трябва да е за сметка на националната сигурност и да бъде в съответствие с възможностите на страната. Съвършено неприемливо е страна в преход и колабирало национално стопанство и народ, живеещ на границите на нормалното човешко съществуване, да заделя значителни средства, свръх своите възможности, за подкрепа на световния мир или чужди интереси, без да е решила собствените си проблеми. Не е в интерес на страната, заявила, че няма врагове и отнасяща се към всички страни еднакво, да трупа несигурност и врагове чрез участие в съмнителни и неподкрепяни от ООН коалиции. Съвършено неприемливо е да се разходват средства за подготовка, въоръжение и обмундирование, които не могат да се използват в интерес на националната сигурност и отбрана.
Обстановката изисква и ние предлагаме и ще отстояваме за приемането на национална доктрина “За защитата на Отечеството” като отговор на заплахите отвън и отвътре за сигурността на Република България.
Тази доктрина ще включва стратегии, закони и решения на изпълнителната власт за осигуряване на сигурността и отбраната на страната.
В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА ние ще отстояваме позицията за обединяване на усилията на всички институции, имащи отношение към сигурността на държавата и сигурността на гражданите около единната стратегия за “Сигурността на Отечеството”.
Тази стратегия може да се изпълни чрез:
– провеждане на преглед на структурите и силите за сигурност и привеждането им в съответствие с функциите и задачите;
– привеждане на единна законова база на изграждането и функционирането на всички елементи на системата за сигурност;
– гарантиране защитата на гражданите и държавата и възстановяване на реда и сигурността в страната чрез поредица от закони и решения на изпълнителната власт;
– изпълнение на национални програми в критичните за обществото области като наркоманията, корупцията и рекета, уличната и детската престъпност, сводничеството и проституцията и др.
– пресичане разграбването и незаконния износ на националните богатства и културните ценности и др.
В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА – привеждане системата за отбрана в съответствие с единната военна стратегия за “Отбраната на Отечеството и участието в колективни системи за отбрана”
Мерките в тази насока могат да бъдат:
– възстановяване на нарушените оперативни способности на Въоръжените сили в съответствие с приетата военна стратегия;
– ликвидиране в кратки срокове на ненужните структури, райони, въоръжение и техника и насочване на средствата за модернизация, превъоръжаване, оперативна и бойна подготовка и подобряване условията за живот;
– решително съкращаване на администрацията и привеждането й в съответствие с функциите и задачите, определени в новия закон.
– освобождаване на армията от несвойствени функции и задачи и насочване на усилията към главното – отбрана на страната и участие в колективната отбрана на НАТО и ЕС;
– възстановяване на готовността и конкурентоспособността на военнопромишления комплекс и гарантиране участието му в осигуряване на отбраната и сигурността на страната и др.
– създаване на Национална гвардия и въвеждане на постоянен резерв за попълване на военновременните формирования на Българската армия.
От изключително значение за сигурността и отбраната на страната е възстановяването на националния отбранителен потенциал във всичките му измерения и параметри в съответствие с времето, в което живеем, и отговорностите пред гражданите и бъдещето на страната.
Ние отстояваме позицията, че участието и пълното интегриране на страната в политическите и военните атлантически и европейски структури е от жизнено значение и важен фактор в осигуряването на националната сигурност на Република България.
Декларирайки лоялността си към поетите съюзнически задължения и готовността да ги изпълнява в съответствие с възможностите на страната, които ще се променят в положителна насока във времето, България би трябвало да привежда последователно в готовност заявените сили и средства за колективна отбрана и да гарантира участието им в зоната на отговорност на тези структури в съответствие с националните интереси на страната.
Ние отстояваме позицията за равностойно участие като дял от състава на силите и дял от военния бюджет в операции и мисии на НАТО и ЕС извън територията на страната, съизмеримо с ангажиментите на страните с подобни възможности.
Страна като България, която е в процес на реформиране на Въоръжените сили и в процес на пълно превъоръжаване и модернизация на въоръжение и техника по принципно нови стандарти, се нуждае от достатъчно време и помощ от съюзниците за достигане на необходимите оперативни способности. Същевременно ще отстоява позицията, че до пълното придобиване на тези нови способности България може да изпълнява задачи в съответствие с достигнатата степен на подготовка и превъоръжаване в зоната на националните интереси на страната.
Считаме, че България не може да си позволи да губи връзките и традиционно добрите си отношения със съседите и други страни и да трупа пасиви и несигурност чрез участие в сделки и коалиции, преследващи цели, в противоречие на националните й интереси.
При всеки такъв случай СНД “ГРАНИТ” ще настоява за провеждане на референдум и вот на народа.
