НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ ПО МЕТОДА НА ЩРАУСА

0
193


Съгласих се на предложението на господин Стойчев да взема отношение единствено поради това, че може би не само на мен, а и на всички вас им писна от демагогията и от лъжите. Това, което ще ви кажа, е съвсем кратко, и общо взето, обхваща всичко, което коментираме по кръчмите, но гласно никой от политиците все още не изказва.

Повелята на националната сигурност и в частност възможностите на държавата за противодействие на тероризма касае цялото общество и най-вече бъдещето. През последните години твърде много се изговори, но за съжаление основно се политиканства и демагогства. Твърде рядко съм чул или чел представител на политическите сили да засяга, и то много срамежливо, истинските проблеми. Ще цитирам пасаж от изказване на господин президента не за да влизам в полемика с него, а за да обоснова моите виждания. “В България не съществува вътрешна обстановка, която би могла да генерира условия за възникване на прояви на тероризъм. Политическата и икономическата стабилност, съществуването на етнополитически модел на толерантност са само част от преградите срещу опитите за насаждане на тероризъм….” Кои са положителните и отрицателните страни на възможностите на държавата за противодействие на ислямския тероризъм? Споменавам “ислямския”, защото на този етап той има прояви в световен мащаб като ответна реакция на глобализацията.

На положителния полюс като възпиращ фактор е фактът, че в България диаспората на близкоизточните националности е изключително голяма. Значителна част от нейните представители имат доходен бизнес, свързан с контрабанда на стоки, търговия с крадени авточасти, трафик на наркотици, сводничество и др. и освен това тази общност представлява едно предмостие към Западна Европа. Тази общност с нейните икономически и стратегически позиции се явява някаква гаранция срещу вноса на ислямски тероризъм. И за съжаление не виждам други положителни страни.

На отрицателния полюс – на първо място стои икономическият срив на страната, граничещ с катастрофа, при факта, че през последната година външният дълг е нараснал с 10%, че хиляди български граждани оцеляват благодарение на кофите за боклук, че интелектуалният потенциал на страната я напуска.

Тази икономическа обстановка пряко влияе и на политическата, като се има предвид, че зад името на която и да е политическа формация може да се сложи абревиатурата “АД”, за което неколкократно получаваме критики от Европейския съюз.

Това се отразява и на т.нар. етнически модел, крепящ се единствено на етнополитическия рекет на неколцина местни политици. За етническата толерантност има смелостта да се изкаже единствено господин Тренчев и сега искат да го съдят за това. Но тя не може да бъде оценена от седалката на мерцедеса, а от блъсканицата в градския транспорт, от посиненото око на някой ограбен пенсионер, разбития и разграбен имот, граден с години, нежеланието на някои малцинства да общуват на български език, издигането на паметници на терористи и всичко това на фона на средновековната бедност на тези малцинства.

Сривът на ценностната система, профанизацията и лумпенизацията най-добре се виждат в парламента, а точно те в комбинация с всеобхватната корупция и бедността са основната предпоставка за внос на какъвто и да било тероризъм. Въобще не е задължително условие евентуалните преки извършители да изповядват исляма.

Като добавим към това и огромната криминална престъпност, неподбираща средства за постигане на целите си, манталитета на някои новозабогатели, за които животът на другите не струва нищо, се оказва, че държавата изостава с необходимите мерки за противодействие не с една крачка, както беше фиксирал един вестник, а със светлинни години. Някой може да опонира, че ситуацията се е променила поради наличието на “гарант” в лицето на НАТО. Но този някой ще се прави, че не знае, че НАТО все още не знае мъж ли е, жена ли е или е хермафродит и в същото време една голяма търговска организация, която ще ни продаде толкова сигурност, за колкото си платим. А можем ли? Можем само да се молим Господ да е българин.

Аспектите на националната сигурност са твърде много и затова ще се спра на някои конкретни проблеми, касаещи работата на МВР.

През всичките 15 години лица, изживяващи се като държавници, а всъщност изпълняващи чужди и на мафиотския бизнес поръчки, направиха всичко възможно за унищожаване на структурите, ангажирани с националната сигурност с единствената цел бързо и безнаказано разграбване на държавната собственост. Дори да имаше политически резон в подмяната на кадрите, не беше направено нищо за подбора и подготовката на нови. Дълги години подборът ставаше чрез обяви във вестници, а обучението се извършваше по разни почивни станции за един-два месеца. До 1998 г., когато се пенсионирах, новопостъпващите служители не знаеха най-елементарните неща от оперативната дейност и бяха необходими месеци за тяхното първоначално обучение. За сметка на безхаберието на държавата сенчестата икономика и криминалните структури положиха максимум усилия за проникване и купуване на служители, при това със завиден успех.

Умишлено развихрената истерия с досиетата доведе до абсолютен срив на основното средство на МВР – агентурния апарат. След 1997 г. честните и почтените граждани започнаха категорично да отказват сътрудничество със службите, тъй като никой не можеше да им гарантира, че утре няма пак да се размахат досиета. На сътрудничество се съгласяваха само самоинициативници, търсещи лични облаги от това. Между другото тук искам да вмъкна и това, че точно когато трябваше да бъде изготвен докладът за досиетата, масово ръководителите тогава на МВР извършиха превербовка на свалени агенти. А дотогава говореха, че всички злини в държавата идват от агентурата на ДС.

Напоследък твърде много личности, в това число и на най-високо държавно ниво, поставят въпроса за специалните разузнавателни средства и защитата на гражданските права. Нека тези господа да не злоупотребяват с моите граждански права. Ако се страхуват за себе си, да не говорят в множествено число, защото те заедно със сенчестия бизнес и криминалния контингент не са народът, а той, народът, иска сигурност и спокойствие. Трябва да се има предвид, че каквито и законодателни промени да се направят, ако иска и американският Сенат да дойде за контрол, ако на върха на пирамидата са индивиди като лицата Атанас Атанасов, Иван Дражков, Николай Начев – злоупотгреби ще има. Всичко друго е осакатяване на работата на честните и всеотдайните служители на тази система, тъй като за съжаление специалните разузнавателни средства останаха основно средство за противодействие на организираната престъпност с всичките й проблеми.

Бих добавил и това, че примерът на САЩ, на Испания и на Русия показва, че с каквито и средства да разполага съответната държава, агентурното проникване в терористични организации е изключително трудно, а понякога и невъзможно. Така че да си въобразяваме, че с осакатяване на Закона за специалните разузнавателни средства ще защитим правата и живота на гражданите, просто това е една химера.

Мисля, че за ефикасна борба с основните заплахи за националната сигурност – международния тероризъм и вътрешната, нашата корупция, за държавния апарат и политическите структури като начало е необходимо изваждането на тези структури от изпълнителната власт. Необходимо е създаване на орган, координиращ работата на тези структури, най-добре пряко подчинен на президента, който по конституция е главнокомандващ на въоръжените сили, а в съответните закони да бъде категорично заложено, че за избора на ръководители единственият критерий е професионализмът. Така че да не се получават трагикомични ситуации с генерал-ефрейтори, генерал-търгаши, генерал-манекени, което, най-меко казано, действа демобилизиращо на личността. И в същото време да се сведе до минимум вмешателството на държавните органи, които по принцип са политизирани, в работата на съответните служби.
Предлагам още нещо – в Наказателния кодекс престъпленията по служба да бъдат поставени като квалифицирани престъпления и това може би ще действа като възпиращ фактор за някои злоупотреби.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук