Слушах внимателно всички изложения и изказвания. Бяха разгледани въпроси, които касаят наличието на нови текстове и нови закони, действащи към настоящия момент, които определят кое е престъпление и какво трябва да бъде доказано в рамките на едно предварително производство, на едно следствено дело или след като делото влезе в съда, за да може да се констатира по безспорен начин, че действително е налице извършено престъпление. Свидетели сме на случаи, в които имаме деяние, имаме извършител, имаме обективен състав на деянието, но така или иначе в едно следствено дело или в едно наказателно съдебно производство не може да се докаже по безспорен начин обективната и субективната страна на съответния текст от Наказателния кодекс. Поради това тези следствени дела завършват или с оправдателни присъди, или се прекратяват защото се оказва, че обвинените и подсъдимите не са извършители на деянието.
Стигаме до въпроса, който искам да засегна тук: всъщност кой трябва да създаде предпоставката, кой трябва да събере първичната информация, облечена в съответната форма, преди да отиде в следствието? Защото това е огромна работа.
Ще се спра на ролята и мястото в сегашното законодателство на Националната служба за сигурност. Вестник “Монитор” публикува едно заглавие: “Вчера парламентът гласува закон, с който регионалните звена на Националната служба за сигурност се подчиняват на Дирекция на Национална служба за сигурност”. Сутрешният блок на bТВ излезе със заглавие: “България създава ФБР” и отдолу подзаглавие: “Регионалните звена на НС бяха подчинени на Дирекция на Национална служба за сигурност.”
Въпросът не е кой на кого се подчинява. Въпросът е какви правомощия има тази служба? Може ли тя с наличния оперативен състав, подчинен на центъра, или на непряко оперативно подчинение, както е в момента, изпълнявайки контролни функции, да реализира тези задачи? Аз считам, че при сегашния закон за МВР тези функции и задачи не могат да бъдат изпълнени.
Анализът на нормативната база, която определя правомощията на отделните национални служби в МВР, налага извода, че при изготвянето на Закона за МВР и правилника за неговото приложение основен принцип е бил, че Националната служба за сигурност трябва да има само и единствено информационни функции. Ще цитирам член 52, алинея 2 от Закона за МВР, където се казва, че директорът издава наказателни постановления при констатиране на нарушения на реда за опазване на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна; налага ограничителни мерки за задгранични пътувания. И член 55 – директорът предупреждава с цел осъществяване на генерална превенция. Т.е. Националната служба за сигурност в тази редакция на закона има единствено и само тези три изпълнително-разпоредителни правомощия.
Преди да продължа нататък, бих искал да задам един въпрос. Може ли тази служба със своя оперативен състав и на базата на информацията, която е придобила така или иначе и доказала по оперативен път, да противодейства на каквато и да било престъпност, след като нейният директор може само тези три неща да прави?
Отсъствието на правни текстове, даващи възможност на НСС да извършва действия по документиране, легализиране, набавяне на доказателства върху материални носители, с изключение, разбира се, на използването на специални разузнавателни средства, и то по реда указан със закона, налага извода, че оперативните звена на тази служба могат да работят целенасочено, професионално, ефективно и неуморно да документират. Тази служба не може със свои собствени средства и нормативно регламентирани способи да документира, легализира и докаже по съответния ред факта за осъществяване на съответен престъпен състав, и разбира се, наличието на психическото отношение на дееца към извършеното престъпление, което е задължително при доказване на престъплението от обективна и субективна страна. Налага се изводът, че ако НСС трябва да реализира определени дела от своя оперативен отчет, тя трябва да ги извърши с помощта на други служби в МВР.
Кои са тези служби? Разбира се, това са другите две служби: Национална служба за борба с организираната престъпност и Дирекция Национална служба “Полиция”. Този извод не е произволен. Съгласно Закона за МВР това са двете служби, които са т. нар. оперативно-издирвателни служби, и в техните правомощия са залегнали съответно член 59, алинея 1 и член 89 от Закона за МВР, които имат полицейските, изпълнително – разпоредителни правомощия по раздел 2 от глава 7 на Закона за МВР.
Реализирането на оперативни дела, които са на отчет в Националната служба за сигурност по този съществуващ механизъм, предизвиква много въпроси, чиито отговори би следвало да рефлектират върху основни принципи на правото. Определено мога да твърдя, че механизма, по който работи тази служба води до нарушаване на основни принципи на оперативната работа. А Законът за МВР в настоящата му редакция създава едно косвено подчинение на тази национална служба по отношение на останалите две оперативни служби: НСБОП и НСП, което е нелогично и не се среща в нито една демократична правова развита държава.
Считам, че има две основни насоки, които биха довели до промяна на сегашното състояние, което касае положението и правомощията в отделните служби на МВР.
Първата насока – да се преосмислят ролята и мястото на тази служба в системата на МВР. Това би могло да стане чрез преосмисляне на функциите и задачите на НСБОП като структурно звено в системата на МВР. Ако се прочете внимателно Законът за МВР, ще се види, че приоритетните функции и задачи за тази служба дублират част от функциите на Дирекция Национална служба “Полиция”, която е квалифицирана като специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба, и функциите на НСС, за която е посочено, че е информационна специална служба, обезпечаваща националната сигурност на страната.
Наличието на три национални служби с припокриващ се предмет на дейност, които взаимно изземват част от функциите си и в определени случаи при изпълнение на служебните си задължения си пречат, е излишно щатно и структурно разточителство.
Следва да се преосмисли чий приоритет са дейностите, които са визирани в член 90, алинея 1 от точка 1 до 10 в Закона за МВР, където са посочени деяния, които оказват опазването на валутно-финансовата и кредитна система на държавата, визирани са дейности, насочени срещу международни терористични и други престъпни организации, занимаващи се с контрабанда на стоки и суровини, наркотрафик, каналджийство на хора, застрахователни измами, пране на пари, подправяне на парични знаци, корупция, престъпления във връзка с хазарта и други.
Въпросът е: това не касае ли опазване на националната сигурност на държавата? Не рефлектира ли върху нещата, които трябва да фигурират в концепцията за национална сигурност. Всъщност кое е приоритетно за нашата държава и за службите, които трябва да работят, за да опазват националната сигурност? Т.е. врагове няма, но има опоненти. Ако ние сме от едната страна, значи отсреща има някой друг. Кой е той, какъв е, как да бъде квалифициран?
С промени в Закона за МВР считам, че трябва да бъдат предоставени на Националната служба за сигурност, ако тя е в рамките на МВР, изпълнително-разпоредителни функции и правомощия. Съгласно предмета й на дейност.
НСС трябва да има правната и физическата възможност да извършва самостоятелно или съвместно действия с други служби от МВР, следствие и Прокуратура, по обективиране и легализиране на придобитата оперативна информация. И най-вече това, което в момента е спорно между МВР, Прокуратура и съд: легализиране на придобитата оперативна информация и процесуално документиране на извършена престъпна дейност на етапа на досъдебното производство. Тук трябва да се съберат онези достатъчни и годни доказателства, които да убедят след това съда, че е налице престъпно деяние, което да се квалифицира по текста, по който е повдигнато обвинението, и че е налице съответното поведение от страна на винеца, за да може съдът да издаде една осъдителна присъда. В противен случай ще е налице сегашното състояние.
При осъществяване на ръководство върху дейността на НСС и НСБОП и Национална служба “Полиция” да се създадат механизми, които да не допускат при водене на оперативните дела припокриване на обектите на оперативен отчет.
При степенуване значимостта на регионалните звена на националните служби да се отдели подобаващо внимание на регионалните звена на НСС като подразделение с приоритетни функции, задачи и място в дейността на Министерството на съответната територия или регион. В своята високоотговорна работа Националните служби не само че няма да си пречат, няма да спорят за компетентност, за приоритети или да си пречат при извършване на отделни оперативни действия по конкретни дела, но и ще се допълват взаимно, което ще бъде единствено в интерес на тяхната професионална и отговорна работа.
Мястото на НСС в системата на МВР при осъществяване на посочените промени ще създаде условия тази национална служба да ползва информационните фондове на всички останали служби в МВР, по съответния ред, който е посочен в подзаконови нормативни актове, което би улеснило дейността й и ще я направи максимално ефективна, такава каквато към настоящия момент според мен тя не е.
Принадлежността на НСС към структурата на МВР ще определи един опростен механизъм на ползване на специалните разузнавателни средства по реда и начина, описан в съответния закон. Ако това нещо не бъде направено, считам, че е нецелесъобразно тази служба да остава в структурите на МВР.
Оставянето й в подчинено положение по отношение на чисто полицейски служби, невъзможността да реализира чрез свои сили и средства делата си от оперативния отчет и породената от това възможност цялата тази информация да стане достояние на полицейски органи, принизява нейното значение като специална служба, работеща срещу престъпни посегателства с най-висока степен на обществена опасност.
Считам, че трябва да се разработи вариант НСС заедно с останалите специални служби, принадлежащи в момента към структури извън МВР, да изградят единна структура на базата на сходния предмет на дейност, функции, задачи, приоритетен начин на работа. Така ще се възстанови статуквото и дължимото уважение към тази служба, произтичащо от обществено значимите приоритети на нейната дейност, но трябва да се има предвид следното.
Първо, внимателно да се преценят възможностите на НСС заедно с останалите специални служби да използват специални разузнавателни средства, които са предмет на дейност на служби от МВР.
Второ, да се изготвят необходимите нормативни документи, посочващи принципите и начините за сътрудничество и ползване на информационните бази на службите от МВР.
Трето, да се разработи ефективен механизъм за реализация на дела от оперативния отчет на тези специални служби, които условно казано, биха принадлежали към една новосъздадена разузнавателна общност.
Четвърто, внимателно да се прецени възможността службите, останали в структурата на МВР, изпълняващи изпълнително-разпоредителни функции съгласно сега действащия Закон за МВР, дали няма пасивно да пречат на дейността на НСС и останалите от разузнавателната общност.
От голяма полза при разработване на конкретни мерки в насоките, които представих на вашето внимание, би било изучаване на опита на водещи европейски държави, каквито са например Испания и Великобритания.
