Национална служба “Гранична полиция” (НСГП) е създадена в края на 1997 г. Тя е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на държавната граница и контрол по спазване на граничния режим. Служба “Гранична полиция” осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми.
В изпълнение на задачите си служба “Гранична полиция” изпълнява функции, които са описани в глава IХ, чл. 94-103 на ЗМВР.
През последните години са осъществени конкретни мерки за привеждане на националното ни законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз и редица практически мерки, които да гарантират неговото адекватно прилагане. България е съгласувала визовата си политика с регламент 2317 от 1995 г. на Европейския съюз, определящ третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи при пресичане на външните граници на страните-членки. Премахнато е изискването за визи на гражданите на Европейския съюз. Общо 62 страни се определят като рискови с оглед на нелегалната миграция. Негативният визов списък на Република България е почти изцяло хармонизиран с Шенгенския визов списък. Визи не се изискват единствено от гражданите на 7 страни, присъстващи в Шенгенския визов списък, с които България има икономически връзки и в които има малцинства с български произход. С тези държави е започнала процедура по сключване на спогодби за обратно приемане, реадмисия, съобразно изискванията на Европейския съюз. Създадена е непрекъсната мрежова връзка, осигуряваща достъп на българските консулства до персонална и криминална информация при издаването на визи. В момента съществува мрежова система във визовия център на Министерството на външните работи. Има база данни за нежелани лица или такива, чието движение е ограничено с цели от административен или правосъден характер. Консулствата се консултират с визовия център, който от своя страна се свързва с база данни и разрешава или не разрешава издаването на виза. Общо около 60 посолства са свързани с визовия център. От края на 2000 г. България въведе визи, близки до шенгенските от 1999 г., с холограма.
От водещо значение са и подписаните вече спогодби за реадмисия със страните – членки на Европейския съюз.
Основен стремеж в политиката на Република България в областта на граничния контрол е достигането на стандартите на страните-членки на Европейския съюз за оптимален баланс между свободата на движение на хората и строгия контрол върху нелегалната миграция. Овладяването на проблемите, свързани с миграцията и техния контрол, е от особена важност за България поради географското й положение, което позволява тя да бъде използвана за транзитно преминаване на нелегални емигранти към страните от Европейския съюз.
Правната основа на дейността по охрана на държавната граница и контрол за спазване на граничния режим са следните нормативни актове:
– Закон за МВР и правилник за приложението му, в които изчерпателно са регламентирани функциите на органите и правомощията на НС “Гранична полиция”.
– Наказателен кодекс, в който са криминализирани незаконното преминаване на границата, нелегалният трафик на хора, документните престъпления и други, свързани с тях деяния.
– Закон за чужденците в Република България, в който се определят условията и реда, по който чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения. В него е регламентирана административно-наказателна отговорност на лицата, извършили нарушения на граничния режим. С влизането му в сила е преустановено издаването на визи на ГКПП.
– Правилник за прилагане на Закона за чужденците в РБ, който детайлизира условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденци.
– Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който урежда правния режим на морските пространства на Република България в Черно море, върху които тя упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикции и контрол.
– Закон за бежанците, в който са определени условията и редътза предоставяне на статут на бежанец, правата и задълженията на бежанците, както и държавните органи и техните компетенции по закрила на бежанците в Република България.
– Закон за българските документи за самоличност, който урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските документи за самоличност на български граждани и чужденци. Въведени са редица законови ограничения за налагане на принудителни мерки за ненапускане на страната от криминално проявени български граждани, както и такива, които застрашават националната сигурност. Нов момент в закона е и възможността да се наложи ограничителна мярка за срок от една година за напускане на страната от български граждани, извършили закононарушения на територията на чужда държава или експулсирани. Това е още един израз на стремежа на РБ да предотврати евентуален миграционен натиск от български граждани към страните от Европейския съюз.
– Постановление на Министерския съвет, с което е приета Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове, определяща организацията, дейността и стопанисването на граничните контролно-пропускателни пунктове и взаимодействието между органите за граничен контрол в Република България и е регламентирано създаването на Междуведомствения съвет по въпросите на ГКПП.
– Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилник за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на ГКПП. Този орган е пряко подчинен на Министерския съвет на Република България и координира на национално ниво цялостната дейност в зоните на ГКПП.
– Постановление на Министерския съвет, с което е приета Наредба за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на РБ.
През февруари 1998 г. българското правителство прие Програма за противодействие на нелегалната миграция и незаконното пребиваване на чужденци, която дава рамката на действията в тази област. В изпълнението на тази програма са включени девет министерства. Конституиран е Междуведомствен съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), който се председателства от главния секретар на МВР. В посочената правителствена програма са залегнали основните разпоредби на Препоръка на Съвета на Европа от 22.12.1995 г. за хармонизиране на мерките за борба срещу нелегалната имиграция и нелегалната трудова заетост и за усъвършенстване на съответните средства за контрол.
Съгласно Закона за чужденците в Република България и Наредбата за ГКПП преминаването на държавната граница на страната се извършва единствено през определените за това гранични контролно-пропускателни пунктове от лица с редовни документи за задгранично пътуване, спрямо които няма наложени ограничения или забрани по съответния законов ред.
На ГКПП се извършва граничен паспортен контрол, митнически, медико-санитарен, ветеринарен и фитосанитарен контрол, контрол на транспортните средства и контрол по стандартизация и метрология. Задължителният граничен контрол се осъществява от компетентните специализирани служби.
Органите на Гранична полиция осъществяват задължителен граничен паспортно-визов контрол на всички лица, влизащи, излизащи или преминаващи транзитно през страната. В системата за граничен контрол се регистрират преминаванията на всички лица и превозни средства. В рамките на Министерството на вътрешните работи е изградена автоматизирана информационна система (АИС) на граничния контрол. АИС “Граничен контрол” съдържа данни за издирвани лица, МПС и вещи, лица със забрана за влизане или излизане от страната и други категории, аналогични на използваните в шенгенската информационна система. Автоматизирани работни места за директен достъп до информационните фондове са изградени на всички ГКПП. Информацията за издадените и отказани български визи постъпва от Визовия център на МВнР до всички ГКПП и се използва за проверка на валидността на визите на преминаващите лица. По отношение на гражданите от “рискови държави”, т.е. страните от негативния визов списък на Шенген, се провежда и допълнителен контрол по отношение валидност на визата, финансови средства, надлежна покана-декларация и др.
От октомври 2000 г. е в действие Автоматизирана система за дактилоскопна идентификация на лица (AFIS). Изградените автоматизирани работни станции на основните ГКПП дават възможност за извършване на идентификация “на живо” в реално време. В зависимост от типа на граничния преход, броя на лицата и структурата на пътникопотока, част от ГКПП са оборудвани с апаратура за откриване на нелегални имигранти, укрити в транспортни средства и техника за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства (металотърсачи и рентгенова апаратура).
Охраната и контролът на “зелената” и “синята” граница се извършват от НСГП, съгласно ЗМВР и Правилника за прилагането му. По силата на Постановление № 36/1988 г. на МС по протежение на държавната граница на Република България е обособена гранична зона с дълбочина от 2 км до 15 км, в зависимост от интензитета на миграционния натиск. В тази зона органите на Гранична полиция разполагат с конкретни правомощия за контрол на лицата за предотвратяване на нелегална миграция. Въвеждането на съвременни средства за постоянно наблюдение на границата при всякакви атмосферни условия е основен елемент от Концепцията за развитие на Гранична полиция за периода 2001-2004 г.
От юни 1999 г. започна реализирането на Програма за поетапно трансформиране на състава на военнослужещи на наборна военна служба (ВНВС) в НСГП в професионални гранични служители. В края на 2002 г. приключи този процес на трансформация и Република България отговори на основно изискване на ЕС – границите на страната да бъдат пазени от изцяло професионална полицейска служба.
На този етап Република България има само външни граници и прилага унифицирани процедури за пълен граничен контрол на всички граници. Всички преминаващи през Република България лица подлежат на задължителен паспортно-визов контрол на ГКПП. За пълното прилагане в бъдеще на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, вкл. чл. 2 от същата, Р България работи за създаване на необходимата нормативна база и административен капацитет. В тази връзка през 2003 г. бяха изменени и допълнени Законът за Министерството на вътрешните работи и Правилникът за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Новоприетите разпоредби в областта на граничното наблюдение и контрол на практика са текстове от проекта на Закон за охрана на границата и с тях се постига по-нататъшно съответствие с шенгенското законодателство. Настоящото взаимодействие с Румъния и Гърция като бъдещи вътрешни граници има ясно изразени и обосновани акценти: създаденото в края на 2002 г. Контактно бюро при Гюргево-Русе (българо-румънска граница) и бъдещият първи на Балканите съвместен ГКПП Илинден (българо-гръцка граница).
Предстоящи задачи
1. Хармонизиране на националното законодателство в контекста на диференциране на граничния контрол на бъдещите вътрешни и външни граници на Р България.
2. Сключване на международни двустранни споразумения
Необходим е нов Закон за гранична охрана. С него ще се регламентират всички правоотношения, касаещи организацията, взаимодействието и методологията при осъществяване на граничен преход и наред с това ще бъдат създадени предпоставки за реализиране на съвременните форми за полицейско сътрудничество чрез прилагане на трансграничното наблюдение и преследване.
Трафик на хора
Този трафик се контролира от организираната престъпност. “Каналджиите” често са с двойно гражданство (напр. българско и турско) и използват различни имена. Замесени са фирми, занимаващи се с визови услуги, и туристически агенции.
Контрабандистите използват мрежа от доверени хотелиери и хора, даващи под наем частни квартири.
Твърди се, че подземният свят проявява по-голяма склонност към инвестиране в трафика на хора, отколкото в транспортирането на дрога.
През последните 10 години средногодишно между 20 и 40 хил. души се опитват да преминат нелегално граничната бразда. Ако се прибавят и спрените по външните ни граници, броят им се удвоява. Ето видовете преминаване:
• нелегално групово и единично преминаване през т. нар. зелена граница;
• легално влизане на чужди граждани с транзитни визи и последващо нелегално преминаване по каналите през Македония, Албания, Италия за страни от Западна Европа;
• легално влизане на чужди граждани в България и опити за преминаване през ГКПП с фалшифицирани документи;
• легално излизане до съседна безвизова за България страна и с последващо нелегално влизане в Гърция;
• укриване в тайници на МПС, преминаващи през ГКПП;
• използване на туроператорски фирми за организиран туризъм;
• укриване в пътнически и товарни жп композиции и кораби.
По информация на Гранична полиция най-характерното за трафика на хора през 2003 г. е намаляването на незаконната миграция на граждани от страните от Близкия изток и Азия и промяната на маршрутите на придвижване и местата на преминаване към страните от ЕС.
Като цяло броят на опитите за незаконно преминаване на държавната граница в абсолютни стойности е намалял с 2,2 пъти в сравнение с 2002 г. Променят се и местата, и начинът за нелегално преминаване в България. Гранична полиция е констатирала поява на нови канали, макар и по-скъпи, включително по море.
През 2003 г. има значителен превес на опитите за нелегално излизане от страната спрямо тези при влизане. Най-много са задържаните на българо-сръбската граница. 91% са чужденци, а от тях почти две трети са регистрирани в Държавната агенция за бежанците.
От друга страна, има тенденция на повишаване броя на опитите за нелегално влизане в страната през ГКПП от чужди граждани – 26% повече от 2002 г.
Този факт се вписва в очерталата се през последните три години тенденция на постоянно увеличаване на задържаните лица на граничните КПП.
Видовете трафик:
– изселнически. По експертни оценки през периода 1989 г., когато над 200 000 български турци се изселиха в южната ни съседка, между 30 и 50 млн. долара са се разигравали годишно на изселническия нелегален пазар, включващ и издаването на фалшиви и редовни визи.
– криминогенен. Става въпрос най-вече за роми, които през активния туристически сезон се занимават с джебчийство и кражби най-вече в Гърция. Тук се включва и нелегалното прехвърляне на бременни жени в южната ни съседка, за да родят децата си в чужбина, където предварително е уговорена продажбата на новороденото. Продажната цена се движи между 5 и 8 хил. евро.
– трафик на работна ръка. Най-масов е трафикът на роми, търсещи препитание в Гърция. По някои оценки нелегално пребиваващите там българи са около 50 000 души. Подобни числа се споменават и за работещите нелегално българи в Италия и Испания.
– международен трафик. Емигрантите от Третия свят към Европа използват България като междинен лагер, а базовият е в Истанбул. Нелегалният път от Близкия изток през Турция и България за Западна Европа струва на желаещите до 10 000 долара, като се заплаща поотделно всеки преминат етап. В тези канали българите участват само като посредници.
