В моето изказване ще засегна някои основи на насилието и оттам и основи на тероризма и връзката между глобализацията в днешния й вид и модел, която се провежда, и тероризма.
Само преди няколко години ни обещаха, че корпоративната глобализация, защото тя в момента е такава, ще доведе до ерата на просперитета и мира за всички нас. Резултатът е един свят, хвърлен в непредсказуема несигурност и насилие. Според професор Вандана Шива цивилизацията днес е основана на различия, мутира в монокултурно пространство. Между другото, и тезата на Хънтингтън за война между цивилизациите е удобно представяне на сегашното положение с цел оправдаване на действията и на модела на глобализация, който се осъществява. В момента някои се опитват не да представят нещата като война между цивилизациите, а да наложат едно културно пространство с неговите норми на други културни пространства.
Три основни форми на насилие променят сега света според професор Шива: насилието на глобализацията, насилието на войната против тероризма и насилието, произтичащо от политици, ограничени и с фундаменталистична природа. По този начин фундаментализмът и тероризмът стават обратна страна на глобализацията.
Глобализацията също е икономически тероризъм. Глобализацията като форма на принудителни правила и норми на търговия и либерализация на търговски отношения от структури като Световната банка, Международния валутен фонд или Световната търговска организация на практика е чиста форма на тероризъм. И този вид е особено порочен и вреден за важните ресурси като биоразнообразието и водните запаси, храната. В този аспект глобализацията е геноцид за много хора. Тя сега се превръща във война срещу хората и особено срещу бедните.
Централизираната икономическа система ерозира демократичната нагласа на политиците. В истинската демокрация икономическата програма е и политическа програма. Когато икономиката е превзета от Световната банка, от Международния валутен фонд и Световната търговска организация, демокрацията загива. Единственото средство, което остава на политиците за да спечелят гласове, остава позицията на расова, религиозна и етническа основа, което от своя страна засилва фундаментализма. По този начин вместо да интегрира хората, корпоративната глобализация разделя общностите.
Тероризмът и фундаментализмът захранват глобализацията. Много удобно сътрудничество се оформя между поддръжниците на глобализацията и тези, които създават политика на омразата. Измествайки енергията на обществото от основните нужди и икономическата справедливост, ксенофобията и фундаментализмът помагат да се запазва несправедливият икономически ред. Разрастването на тероризма се използва за засилване на глобализацията на свободната търговия.
Политическият тероризъм защитава глобализацията. Лидерите на корпоративната глобализация все по-усилено се опитват да криминализират различията като идентифицират движенията за равноправие и мир с тероризма.
Войната срещу терора започва да се превръща във война срещу хората, които се борят против терора на глобализацията
Вместо корените на тероризма и фундаментализма да се търсят в разрастването на икономическата несигурност и колапса на икономическата демокрация, държавите се осигуряват с приемането на закони, потискащи демокрацията и мира в името на битка срещу терора.
Можем да приемем, че тероризмът и провеждащият се модел на глобализация се развиват едновременно. Развитието на единия фактор създава условия за развитието на другия. Къде да потърсим генезиса на този процес? Историята показва, че въвличането на даден регион в стратегическите планове на суперсилите досега винаги е пораждало турболентност в политическия живот и икономическото развитие. Ставаме свидетели на потискане на демократичните процеси или създаване на диктатури, следва нарастване на престъпността, корупцията и поява на въоръжена съпротива под различни форми и на различна основа.
Първият вид съпротива мутира в различни форми, които много лесно могат, според мен, да бъдат определени като тероризъм. Разликата между партизанска война, националноосвободително движение и тероризъм силно се размива и зависи от гледната точка. Ще изложа генезиса на появата на съвременния, т.нар. световен тероризъм.
В края на Втората световна война стратегическият район за големите тогава беше Европа, което предопредели разделянето на континента за дълги години и започна “студената война”. Усилията на суперсилите в този период се насочиха към създаване на пречки за нормалното развитие на държавите от двете страни на завесата. От Запад се изпращаха нелегално въоръжени групи за диверсии, а от Изток на Запад се насочи идеологията за създаване на добре организирани структури за пропагандиране на идеите. Част от структури по-късно се развиха като терористични организации под знамето на ортодоксалния марксизъм. През този период действията и от двете страни могат да се обяснят само като държавно спонсориран тероризъм.
След 60-те години на ХХ век аспирациите на суперсилите се насочиха към разширяване на влиянието на Африканския континент. Средствата, с които се постигаха набелязаните цели, много бързо доведоха до различни форми на диктатури от най-жесток характер в тези райони.
Противодействието между двата лагера в различните региони започна да приема различни форми, някъде се създадоха условия за продължителни граждански войни (30-40 години в Африка), а другаде се поддържаха групи за въоръжена съпротива. За едните съпротивата беше партизанска война или движение за национално освобождение, а за другите – беше тероризъм. Според доклада на Конгреса на САЩ от февруари т.г. от 36 групировки, които са в този списък, в Европа и Латинска Америка през 60-те и през 70-те години в Гърция, Турция, Испания, Колумбия, Перу са основани точно тези групировки, които продължават и сега да действат – терористичните.
Последните две десетилетия на миналия век създадоха условията за началото на днешния световен ред. Тогава се наливаха основите на тази икономическа глобализация, която в момента ние изпитваме. Единият фактор отслабваше националните икономики и поставяше редовни режими на управление, но в същото време създаваше условия за появата на другия, който му се противопоставяше. Това беше тероризмът.
Съпротивата се определя по различни начини в зависимост от времето и условията. В началото е антиколониална, в Африка, след това е борба срещу нахлуване на чуждия капитал, предимно в Латинска Америка, и после стана война против окупаторите, както беше в Афганистан.
Политиката на двойните стандарти бавно, но сигурно, създаде условия за поява на разгърнати терористични действия. В продължение на десетилетия се подготвяха кадри с висока професионална подготовка, за действие на територията на противника. Те бяха снабдени с най-модерно оръжие и богато финансирани.
Дори и днес глобалните интереси са причина за подкрепа на тероризма в отделни региони. Терористичните действия не се заклеймяват от всички, а в зависимост от интересите се търсят различни поводи и обяснения за оправдаване. В условията на глобализацията интересите вече не се вместват в отделен район. Техните параметри имат глобален характер и следвайки развитието на събитията, тероризмът също глобализира действията си.
Ще бъде голяма грешка, ако борбата против международния тероризъм продължава да се поставя на невярна основа. Според мен е много по-важно да се подпише съглашението в Киото, отколкото да се унищожи една малобройна терористична групировка. Войната срещу тероризма в момента все повече се превръща във война на икономическия срещу политическия тероризъм, във война между глобалистите и останалите, глобалистите. Ако това е така, то конфликтът е много по-сериозен от една война срещу тероризма.
Свеждането на разнообразието в развитието на човечеството до война между различни културни пространства и системи води само до едно – не до международен, а до глобален тероризъм. Основната цел на настоящия глобалистичен модел е налагане на ценностната система на Запада на целия останал свят. Този модел поражда конфронтация и очевидно не е продуктивен.
Ген. СТОЯН АНДРЕЕВ: Аз буквално и жаргонно казано, дебнех един такъв добър специалист като доктор Начев дали ще засегне два момента от борбата с тероризма, тъй като много се говори за него, но ще се спра на още два.
Първият е за ролята на масмедиите в борбата с тероризма. Това е един колосален проблем и ще дам примери, които са ме възмущавали. При големия терористичен акт в Беслан нашите медии под влияние на някои западни медии изместиха акцента на събитията. Точно тогава Путин обяви основните мерки за реформиране на системата за управление на Руската федерация подобряване на вътреш-ния ред и сигурността в страната. Всичко се сведе до това, че е дошъл краят на демокрацията в Русия, че Путин е един диктатор, който върви по пътя на Сталин и т.н. и изчезна основният акцент – гигантското престъп-ление срещу човечеството. Това е факт.
Прегледайте със задна дата нашата преса, за да видите как те повториха версията на обмислената, планираната, западна антикампания против Русия. Това е едната страна на проблема. Не може така да се води борбата с тероризма.
Второ. Ние говорим на всички форуми – и на междудържавни, и на обществени, за координация в усилията на държавните и обществените органи в борбата с тероризма. Но защо нашите медии не докоснаха проблема за каква координация може да става въпрос на службите например, когато част от шефовете на чеченската мафия се намират в Лондон под покровителството на правителството и лично на Блеър. Друга част се намират в САЩ. Как ще се води борба? В една от декларация на една от комисиите на Европейския съюз седма точка гласи: “Силно да се намали влиянието на Русия в района на Кавказ”. Такива призиви не се чуваха по време на най-мрачните времена на “студената война”. А как ще се намали влиянието на държавата върху собствената й територия? Но там мирише на газ, мирише на петрол, мирише на дървесина, мирише на диаманти и т.н. нататък, и т.н. нататък. За каква обективност, координираност и общочовешки ценности може да става въпрос? Ето това е ролята на медиите. Огорчен съм от това, че съм говорил на тази тема с много интелектуалци и те се хващат на тази въдица – да повтарят мотивацията на медиите.
Вторият въпрос, който искам да засегна. В България гостува един израелски генерал много голям специалист в борбата с тероризма, който 50 години воюва, и то не академично, а воюва на бойното поле. Той каза: “Докато не задействате структурите на обществото, на гражданското общество, а не на какво да е, вие нищо не можете да постигнете в борбата с тероризма. Ако ще целият народ да обърнете в полицаи и разузнавачи, няма да успеете. Нашият опит показва точно това. Ние непрекъснато изграждаме и разширяваме, мотивираме, стабилизираме структурите на гражданското общество и ги насочваме в борбата с тероризма.” В България няма такова нещо. У нас има многобройни структури на гражданското общество, които академично изучават проблемите на тероризма. Много високо е равнището на теоретичните ни изследвания и разсъждения. Но колко от гражданските структури (които са няколко хиляди) са задействани и са насочени в борбата срещу тероризма. Ако има, те са единици.
Тези два момента, които са много сериозни моменти, би трябвало да се предискутират и на нашата конференция. Но най-важното е да намерят практическо решение, особено в предстоящата битка за спечелване доверието на българския народ.
