РИСКОВЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ

0
173


В Концепцията за национална сигурност на Р България, чл.10, като реална опасност са посочени не противниковите армии, а незаконните престъпни групировки, специализирани в организираното насилие, контрабанда на стоки, трафик на хора, наркотици и оръжие. Като съпътстващи фактори бих посочила религиозния фундаментализъм и тероризъм, които са хранителната среда, формираща настоящите исторически процеси, факторът, подриващ единството на нацията. Днес тероризмът е онзи вътрешен процес, който на практика обезсмисля съществуването на армии и граници, а недостатъчната информираност по отношение на него, както и липсата на философско осмисляне на фактите, води до фатални последици. Това се видя от кризата с българските заложници в Ирак.

Едностранчивата политика тероризмът да се разглежда като геополитически фактор обслужва единствено глобализационната политика на САЩ преди всичко да ликвидира православието тук, на Балканите (Македония, Косово, Босна и Херцеговина) и да неутрализира западния клон на ислямската дъга (Иран, Ирак, Сирия) за пълен контрол върху петрола.

Тероризмът е не просто новото историческо “зло”, модерното оръжие на пазарната глобализация, той е средството за реализиране на новия политически модел на Америка – за завладяване на региони. На дневен ред подобна зона за контрол са Балканите. Неоспорим факт, споделен и в мемоарите на г-жа М. Олбрайт (“Г-жа Министър”).

Ето защо считам, че към проблемите за националната сигурност и тероризма трябва да се подхожда рационално и аналитично, пълен синхрон между институциите. На практика у нас има прекалено много съвети, центрове, фондации, експертни съвети по проблемите на сигурността, както и по етническите и религиозните въпроси, но практически без комуникации помежду си, без обвързаност с тесни специалисти от тези области и без професионално сътрудничество за изработване на единна стратегия и политика по въпросите на националната сигурност.

Какви са рисковете за България?
– не се отчита фактът, че религиозното се сблъсква с глобалното и това се случва навсякъде. Според официалната статистика на направеното през 2001 г. преброяване в България живеят 7 973 673 души, от които 84,8% българи, 9,7% турци и 4% цигани. Според неофициални данни, изнесени на международната конференция “Религиозна култура, национална сигурност и етнически мир на Балканите” (юни 2004 г. в София), организирана от научно звено “Религия и национална сигурност” при ИФИ-БАН , циганите са около 900 000, от които половината се определят за мюсюлмани, а останалите са християни от различните направления на религията. Броят на турците е 400 000, от които 80% са сунити, т.е. изповядващи традиционния ислям, 20% шиити и около 200 000 са българите-мюсюлмани (помаците).

Особено тревожен е фактът, че половината от циганското население, изповядващо мюсюлманската религия, се самоопределя като турско и това са предимно хора, населяващи южните части на България (с незначителни отклонения ислямът е южна религия, до 80% той е в периферията на т.нар. свършени страни. 5

Ако се стигне до ситуация на взимане на управленски решения на местно ниво, ще имаме аналогична ситуация на тази в Струга, а от друга страна, това е факт, рефлектиращ пряко върху една потенциална заплаха от терористични нападения. И ако на Запад първата работа на специалистите е да изготвят психологически портрет на терориста, у нас психологията и поведението на циганина-мюсюлманин не е обект на научен анализ и рисковано се подценява. Последната официална статистика за етнокултурната ситуация в България е от 1992 г. – факт, будещ сериозна тревога предвид динамиката на политическите, икономическите и културните процеси през изминалите години.

– подценява се липсата на перспектива пред младите хора с образование, както и липсата на стабилна здравна и социална политика (безработица, бедност, ниски пенсии), фактори, водещи до капсулиране на етническите общности и до зони на конфликтност в смесените райони. Според Марк Сейджмън, психиатър, бивш агент на ЦРУ и автор на профила на “Ал Кайда”, 70% от терористите са се присъединили към движението в чужда за тях страна, в която те са се чувствали изолирани. Наричат ги салафити заради утопичната идея да направят възможно възтържествуването на обществото от времето на Пророка Мохамед, когато всичко е било честно (салаф).

И това съвсем не са хора от криминалния контингент или силно религиозни. Едва 13% са тези с религиозно образование, докато 60% са завършилите колеж. Най-често това са инженери или хора с добри професии, владеещи 3-4 езика, получили образованието си в престижните училища на Западна Европа, но отвратени от корупцията и ясно дефинираните съсловия на бедни и богати. От една страна, те осъзнават липсата на перспектива при завръщането си в родината, а от друга страна, се чувстват изолирани и нежелани от западното общество, в което живеят, въпреки многото красиви приказки за интеграция на малцинствата. Така те се превръщат в една капсулирана общност, опитваща се да съвмести традиционните ценности на собствената си религия с тези на западната цивилизация. В Европа посещението в джамия става не толкова по религиозни причини, а по-скоро за среща със “своите” в чуждата държава. Но нека не забравяме, че изолацията не поражда само носталгичен копнеж, но и страх и озлобление.

– не се обръща достатъчно внимание на демографските последици, които също са резултат от глобализационните, а като такива неминуемо водят до промяна в културологичния и религиозен статус на обществото. Аз определено считам, че ролята на религията като знак за принадлежност (идентификация) ще нараства.

– мултирелигиозната среда у нас като цяло не е обект на систематичен научен анализ. Когато религиите преминават от един културен контекст в друг, е наложително вниманието да се фокусира върху конфликтността. Изработвайки подобен анализ е необходимо да се покрият параметрите на целите Балкани, което ще доведе до обмяна на подобни сравнителни изследвания и изграждане на единна система от база данни. Подобен анализ, обхващащ различните процеси на трансформации, ще разкрие важността на религиозния фактор относно бъдещата интеграция на Балканите в ЕС. Така на практика ще се изпълни и препоръката на ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие) от 2001 г. – да се засилят структурните реформи, за да не станат Балканите прекалено зависими от донори.

– желанието да се защитят правата на малцинствата е деструктивна претенция за отделяне и обособяване. Радикалните искания на екстремизма всъщност са злоупотреба с идеята за правата. На практика атакувани се оказват гражданските права в името на неразбраното право на самоопределение по отношение на етническа, културна и религиозна автономия. Разбирането за национална принадлежност трябва да се основава на принципа на гражданството, а не на етническата принадлежност.

Ето защо съвсем не е необходимо да търсим някакъв външен модел за подражание при справяне с кризисни ситуации, а трябва да възкресим собствения си исторически, философски и културен опит. Балканите притежават един уникален коз – чувството за толерантност, а не за “еманципираност”. Коз, на който трябва да се заложи, защото доколкото не можем да напуснем “етноцентризма” в стремежа към обособяване и културна идентичност, не ни остава нищо друго освен да бъдем толерантни към различния от нас.

Този коз беше използван от Марк Бжежински при изготвяне стратегията на НАТО за присъединяване на Румъния и България (щит за Черноморския район, неутрализатор на конфликти и фактор за регионална стабилност). Факт, който навежда на мисълта, че България трябва да преразгледа регионалната си политика, от една страна, и геостратегическото си място от друга. Тя прекрасно спасява Европа от инвазията на радикалния ислям, но доколко е уместно да се свиква с идеята тя да се използва като “запушалка”, злият дух на ислямския фактор да не напуска бутилката. По принцип световните религии са междурасови и най-напреднал в това отношение е ислямът. Опитите православието да бъде дестабилизирано е само още една предпоставка за успешната експанзия на исляма, която ще продължи.

– определен риск съществува и когато не се прави разлика между вяра и култура. В ислямските текстове има неща, които подлежат на тълкуване в зависимост от културната традиция. Но когато културните традиции се променят, съвсем естествено е да се променя и тълкуването. За първи път в 14-вековната си история мюсюлманите живеят като малцинства в светски общества. Мюсюлманите от второ и трето поколение в Европа виждат необходимостта от нова концепция, позволяваща им да практикуват вярата си и да живеят според изискванията на религията си независимо къде се намират.

“Като мюсюлманин аз мога да се чувствам у дома на всяко място, където не съм застрашен и където законът защитава моята свобода на мисълта и вероизповеданието. В това ново обкръжение моята отговорност е да съм верен на посланието на моята вяра”, споделя в свое интервю един от инициаторите на подобни идеи Тарик Рамадан.6

Ако искаме България да бъде фактор за регионален баланс, трябва да бъдем гъвкави в балансирането между общественото мнение и идеята за обща борба с тероризма, както и да не забравяме чувствителността на народа към всичко, свързано с религията. Накрая искам да апелирам за по-тясно сътрудничество между науката и всички, свързани по един или друг начин с въпросите за националната сигурност за изработване на стойностна и работеща концепция за националната сигурност.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук