В края на ХХ и началото на ХХI век в обществено-политическото пространство все по-остро се проявява едно явление, което влиза в противоречие с обективните потребности на времето, получавайки застрашителни размери, превръщайки се в първостепенен световен проблем. Това явление е тероризмът. Той променя своите форми, придобива все по-опасен характер за хората и обществените отношения, обхваща все повече страни и континенти, създава нови заплахи за националната сигурност и политическата стабилност на държавите и международните отношения. Тези безпрецедентни събития изправят човечеството пред нови исторически реалности.
В политически план най-съществените промени са завършването на “студената война”, краят на двуполюсното разделение, ускореният процес на обединяване на Европа, формирането на нови принципи на международните отношения.
Събитията от 11 септември 2001 г. и последвалите събития са причина негласно да бъде обявена новата световна война – “войната срещу тероризма”. Тя придобива все по-глобален характер, което от своя страна изисква внимателно осмисляне и прецизиране на тероризма като понятие от правна и ценностна гледна точка, и най-вече от гледна точка на причинно-следствените връзки, които го предизвикват. Тоест той първо трябва да се преформулира и чак тогава да се премине към глобални противодействия.
Интересът към терористичната дейност е закономерен, защото предизвиква тежки сътресения в социално-политическата действителност на цели страни и региони. Съвременният международен тероризъм се оформя и развива като средство на по-слабите да се противопоставят на по-силните, смятани от терористите за главни виновници за неравностойното им положение на световната политическа сцена.
Тероризмът е почти безотказно средство за насилие и причиняване на разрушения в арсенала на по-слабите и неоправдани общества. Поради това, че науката все още не е разкрила напълно философските, политическите, социално-психологическите, икономическите, юридическите и другите аспекти на тероризма, тя не е изработила общоприемливо определение за него. Има множество правни определения на тероризма, но нито едно не изчерпва въпроса кой и кога е терорист.
Това се дължи на няколко основни причини:
• емоционалното отношение към тероризма, който се свързва винаги с голям отрицателен и емоционален заряд;
• различните трактовки на самото понятие;
• различните политически подходи, т.е. за един човек терористът е терорист, а за друг е борец за свобода и справедливост.
Всичко това се дължи на конкретните класови, политически, икономически и идеологически съображения на отделните автори. Често пъти тероризъм, терор, терористична дейност и терористичен акт се отъждествяват.
Използвайки системния подход при дефиниране на понятието “тероризъм”, могат да се очертаят следните негови същностни характеристики като явление:
• тероризмът е една от формите на организирано насилие;
• чрез тероризма се преследват политически цели;
• тероризмът е идеологическо мотивирано насилие;
• систематична, целенасочена и преднамерена дейност, осъществявана от конспиративно организирани престъпни формирования;
• престъпна дейност, характеризираща се с голяма степен на времева и пространствена непредвидимост на терористичните атаки;
• дейност, осъществявана от сравнително малобройни групи терористи с висока степен на идеологическа мотивация.
Терористичния акт винаги е съставомерно деяние съгласно вътрешното право на засегнатата държава. В българското право тероризмът като деяние е формулиран в текстовете на Наказателния кодекс:
Тероризмът е сложно политическо-правно явление, в което се съдържат елементи на вътрешната и международната политика, на вътрешното и международното право.
Редица световноизвестни изследователи на явлението “тероризъм”, като Алекс Шмит, Брус Хофман, Уолтър Лакьор и др. посочват, че не са в състояние да предложат общоприемливо и сравнително разбираемо дефиниране. В същото време направената препоръка от Съвета на Европейския съюз в текста на чл.10 от предложението за Рамково споразумение относно борбата с тероризма гласи: “Необходимо е дефиницията на съответните елементи на тероризма да бъдат единни за всички страни-членки, включително и престъпленията, отнасящи се до терористичните групи.”
В точка 3 на уводната част на цитирания документ се казва: “Повечето терористични актове са главно обикновени престъпления, които се превръщат в терористични единствено във връзка с мотивацията на извършителите. Ако мотивите им са да се променят сериозно или разрушат основни принципи или стълбове на държавността, сме изправени пред терористична заплаха. Такава е възприетата гледна точка от законодателствата на членовете на Европейския съюз, регламентиращи борбата с тероризма.”
Тероризмът е гледна точка. Преди повече от сто години нашият гениален поет Христо Ботев заедно с четниците завзема кораба “Радецки”, пленява капитана му и променя курса към българския бряг. От съвременна гледна точка това е терористичен акт за австрийските власти. Но от тогавашна гледна точка за българина е акт на високоблагороден порив, защото Ботев и неговите четници отиват с оръжие в ръка на саможертва за свободата на България.
Затова да се говори по принцип за борба срещу тероризма е глупаво, фалшиво и фатално. Това говорене прилича на ръкомахане във въздуха, на борба с лошия въздух, който дишаме, и искаме да го ударим, за да стане след това много свеж и чист. Нека не се опитваме да изчистим по този начин мръсния въздух на тероризма, а да открием и ликвидираме неговите замърсители. Затова смятаме, че борбата срещу тероризма започва завършва с борбата срещу причините, които го пораждат
Започва и завършва с всички фактори, които мотивират стотици младежи да се превърнат в камикадзета. И нека погледнем с отворени очи в сърцевината на конфликта, който предизвиква у тези момчета смъртоносната агресия, убиваща съвършено непознати и невинни хора. Трябва да си кажем честно и точно какво кара един човек да приключи своя едва започвал живот. Нещо повече – трябва да получим и откровен отговор защо онези, които се самовзривяват за своята кауза, са предимно младежи и млади момичета. Защо не сме чули по този начин да сложи край на живота си нито един мъж в напреднала възраст, който познава меда и отровата на битието. Което ни кара да мислим, че сърцето на тероризма пулсира във вехтото тяло на възрастните и политиците, а неговите импулси изстрелват като слепи куршуми девствените души на самовзривяващите се и техните многобройни жертви.
По този повод анализаторът на проблемите на тероризма Д. Уолкам дава следното определение: “При воденето на скрита война чрез тероризъм кръвта винаги остава по ръцете на фанатиците, а не по ръцете на техните истински господари.”
Веднага трябва да отбележим, че тероризмът намира среда сред най-бедните и най-отчаяните хора, но да не забравяме, че Бен Ладен е милиардер, че справедливият протест на унижените и оскърбените е лукаво насочван към народи и държави, които често пъти нямат нищо общо с конфликта на свръхмощните и свръхслабите. Корените на тероризма са социални, религиозни и корпоративни.
Огромната ножица между начина на живот в напредналия Запад и все по-изоставащия африканско-арабски свят създаде на общата ни планета две цивилизации, които трябва да живеят заедно и мирно на Земята. Но понеже изповядват различни ценности, се стига и до конфликта между тези две ценностни системи. След края на студената война между комунизма и капитализма човечеството се изправи пред нов планетарен конфликт – как ще бъде организиран новият световен ред, кой и как ще участва в него, кой и колко ще се облагодетелства за сметка на другите участници в настъпващата епоха?
САЩ е безспорен и всепризнат световен лидер, но не бива да се превръща, както казва и Бжежински, в планетарен хегемон. Корабът на Земята е общ и богатите отговарят за него. Те са умни, когато става дума за личен и държавен просперитет, но не са мъдри, когато става дума за глобалните проблеми на планетата.
След атентатите на 11 септември 2001 г. Америка не се замисли защо някой толкова много я мрази. По-умният би трябвало и да е по-мъдър и да знае, че причината за всяка омраза е винаги двустранна. САЩ не намериха отговора на питането какъв е поводът за тази неистова омраза и побързаха да отвърнат на невидимата война с видими действия. Тръгнаха да окупират отделни страни, за да решат проблема. А проблемът не е разрешим с армии, танкове и самолети, защото е проблем най-напред човешки и после социален, философски и верски. САЩ сбъркаха модела на отговора и от този май нарочно объркан отговор печелят само големите финансови корпорации, оръжейните групировки, нефтодобивните лобита, босовете на наркотрафика, както и елитите на богатите на петрол кралства, емирства и шейхства.
Казват, че онези, които мразят Америка, й завиждат. Но не е задължително да завиждаш на някого до ненавист. И ние завиждаме на САЩ за стотиците неща, които не притежаваме като държавна, финансова и стопанска функционалност, но никой у нас не я мрази заради самата омраза. Обратното, когато не сме съгласни с нейната световна политика, трябва да й го казваме откровено и недвусмислено, защото помним, че малкото камъче много често обръща колата. И Голиат се е мислел за всемогъщ и вечен гигант, но Давид го е сразил само с една прашка. Нека самочувствието и достойнството на Америка да не се поставят на карта.
Ако се върнем 2000 години назад, ще видим, че по същия начин Рим е реагирал на смутовете в Палестина, същата реакция на всемогъщата империя, която много скоро след това рухва поради собствената си самодостатъчност.
Затова днес се засилва и съпротивата срещу глобализацията като опит най-силният в момента да наложи неприемливи правила и норми за живот на всички останали държави и народи. Благодарение на сателитните връзки вече всички можем да виждаме как живеят не само съседите ни, но и на другия край на света. Свидетели сме как битуват богатите чрез натрупване на колосални богатства. В същото време бедните едва преживяват с насъщния.
Но какво предлага западната цивилизация на другата цивилизация – порно, кинонасилие, дрога, СПИН и безбожие. Докато незападният свят държи на традициите си, дъщерите им да не се прехранват като проститутки, децата им да тачат родното си място, националните им държави да не бъдат заличени, нациите им да не бъдат унижавани и подлагани на социален геноцид. Не искат американския модел, колкото и да е успешен за американците, да унищожи националните особености, завещани от деди и прадеди. Богатите не говорят за морал, а за печалби. Бедните, макар изостанали във времето, имат нужда от справедливост.
Светът на малките и бедните е съвършено друг
Колкото и да е изостанал, безработен и неподреден, този свят си има Бог. Има си йерархия. Има свои ценности, които част от Запада не разбира, защото не прави никакво усилие да ги разбере. И отчаянието от липсата на елементарната човешка и социална справедливост, примесена с религиозен фанатизъм, кара твърде много млади хора да осъществяват протеста си чрез зловещи самоубийствени актове.
При това не става дума само за необразовани, неграмотни лумпени, каквито има навсякъде по света, а за високоинтелигентни личности, завършили в повечето случаи едни от най-престижните университети в света. Средностатистическите членове на терористичната мрежа на “Ал Кайда” са образовани, произхождат от средните или високите слоеве на обществото, рядко са с религиозно обучение, 70% от тях твърдят, че са възприели идеите за джихад в друга държава, след емиграция с цел обучение и други причини, най-често са женени с деца и имат интересна работа, на средна възраст между 25-30 години, съобщава в. ”Монд”, позовавайки се на изследванията на проф. Марк Сейджмън. Всичко това още повече усложнява и задълбочава проблема, свързан с въпроса кое ги прави лесна плячка за фундаменталистките послания, разпространявани в джамиите и различните емигрантски съсловия.
Тероризмът като световна инфекция навлезе и в Европа, което говори, че заболяването е в напреднал стадий и ако не се лекуват причините, камикадзетата ще останат завинаги така непобедими. И най-подготвените командоси ще са безсилни да предотвратят акциите им, защото за терористите няма фронт и тил, те нямат униформи и отличителни знаци. Действат изненадващо и подло, но ефикасно. Преди по-често, но в по-малки мащаби, а днес по-рядко, но с потресаващи последствия – терористичните актове в Испания, Израел, Русия (Москва) и Северна Осетия.
Войната е изчерпана като световен опит. Тероризмът е също вид война и за да бъде преустановена, световната съвест трябва да направи всичко възможно да смени поведенческия модел на човечеството, за което пледираха велики умове като Франклин, Торо, Емерсон, Волтер, Гарибалди, Добролюбов, Чернишевски, Достоевски, както и българските апостоли Ботев и Левски.
Подобни примери могат да се посочат и в историята на други народи и държави. Днес обаче тероризмът, без да сменя своя нрав, определено промени своята тактика. Преди отвличаше хора, самолети, декларираше искания, правеше послания, искаше замени, търсеше легитимност пред света. Днес вече актовете му стават част от хронологията на деня, ударите и жертвите са все по-големи и по-кървави. И въпреки мерките на всички секретни служби по света, няма нито една държава, която да е абсолютно застрахована от свои или чужди атентатори.
Изводите, които можем да направим за същността на съвременния тероризъм и бъдещите терористични заплахи, са следните:
• тероризмът ще продължава да бъде заплаха както на стратегическо, така и на тактическо равнище пред човечеството;
• основен източник на тероризма ще продължават да бъдат етническите конфликти, суверенното право да се води битка срещу несправедливостта;
• глобализацията създава благоприятна среда за активизиране на терористичните организации;
• движението срещу глобализацията по всяка вероятност ще мотивира терористичната дейност;
• Интернет и компютърните мрежи ще бъдат максимално използвани за комуникативните нужди на членовете на терористичните групировки и между различните организации, което ще представлява сериозна заплаха в бъдеще;
• методите на действие на терористите ще са коренно различни от досегашните;
• потенциална заплаха от тероризъм с помощта на оръжия за масово поразяване;
• възможни са безпрецедентни жертви и разрушителни последици в политически, морален и материален аспект от евентуален акт на тероризъм с използването на неконвенционални средства;
• войната срещу тероризма не бива да се превръща във война срещу ислямизма;
• заради тероризма САЩ са решени да водят сериозна и безкомпромисна битка на всички нива;
• тероризмът прекрои понятията и произтичащите от това стратегии и тактики за водене на война, което доведе до необходимостта от създаване на нови концепции на основата на армейско-полицейски подразделения с висока ефективност и гъвкави възможности да действат във всяка точка на планетата.
Борбата срещу причините, пораждащи тероризма, трябва да бъде глобална и да се основава на солидарността на цялата световна демократична общественост. Нека с взаимни усилия да прекратим опитите “борбата срещу тероризма” да се използва за решаване на други цели и задачи на правителства и държави – на цели, свързани с петрола, оръжейната индустрия, изнасяне на “демокрация”, корпоративни и други интереси…
Необходимо е създаване на международен антитерористичен орган, който да координира усилията на международната общност в лицето на отделните държави и нейните специални служби, същият да изпълнява и контролно-аналитична дейност по отношение на степента на реалност на терористичните заплахи.
Подобна добра стъпка в тази посока е Решението на Съвета на Европа от 3 декември 1998 г. за създаване на Европол за борба с тероризма и организираната престъпност.
Терористичният акт е престъпление с висока степен на обществена опасност. Той е посегателство срещу конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.
При анализа на причините, определящи терористичния акт като престъпление против републиката, стигаме до извода, че то може да бъде извършено само умишлено.
Терористичните организации добре познават основните характеристики на съвременните средства за масово осведомяване и умело ги използват за реализация на преследваните от тях цели. Това налага много внимателно и прецизно медиите да отразяват исканията на терористите и анализите, които се правят от тяхна страна, а също и подбора на експертите, които дават становища пред тях.
Целите, които стоят пред специализираните служби в процеса на противодействие на тероризма, произтичат от националните приоритети на страната да осигури своята вътрешна и външна сигурност. Те се определят и от международната обстановка, политическото положение вътре в страната, характерната за нея вътрешна и външна политика и др.
Всяка държава трябва да изгради информационно- координационен аналитичен център, който да се занимава с проблемите на тероризма от вътрешен и международен аспект. Този център трябва да има най-висока степен на държавни пълномощия и да се превръща при евентуална терористична атака в кризисен център. Цялостната информация по всички въпроси с тероризма да се подава на медиите в подходяща степен, която първо да не пречи на оперативната работа, и второ, да не заблуждава обществеността със степента на заплахата, ако има такава.
Тези разсъждения, анализи и гледни точки трябва да се обсъждат на различни нива в отделните държави. Да се правят световни конференции по тези проблеми, на които да се водят открити и честни дискусии със специалисти – експерти, политици, военни, полицаи и най-вече с младежта, защото младите хора стават терористи, младите хора стават и антитерористи… Ето защо трябва непрекъснато да се търсят пътищата и средствата, с които да се спре тази инвазия на тероризъм, да се спре необявената трета световна война…
Тероризмът не е и не може да бъде път към национално освобождение и религиозно възвисяване. Тероризмът е път към обезчовечения верски фанатизъм. Тероризмът е път към несвободата. Което естествено не превръща водената с методите на тероризма борба срещу тероризма в път към свободата. Тероризмът поражда винаги тероризъм. Това също е друга гледна точка, която не трябва да се пренебрегва и подценява.
Друга гледна точка изказа и ген. Тодор Бояджиев, подчертавайки “… че под прикритието на идеологизирания тероризъм се крие чист бандитизъм…” Той поддържа тезата, че зад реалната основа на тероризма се крие неравноправието, терорът в крайна сметка е оръжието на слабия, който не може да отговори с военна мощ на голямата държава. Лошото, подчертава той, се състои в това, че са допуснати двойни стандарти. Тероризмът се дели на оправдан и неоправдан, което е пагубно. Такава беше практиката до края на “студената война”. Тогава едните бяха терористи за едната страна, а за другата бяха борци за национално освобождение, суверенитет и т.н. Едната страна създаде Карлос Чакала, “Червените бригади” и др. като борци срещу империализма. Другата страна й го върна с Осама бин Ладен като борец срещу руската агресия в Афганистан. Духът беше изпуснат от бутилката и сега сме изправени пред глобален тероризъм.
От друга гледна точка думите на президента на Република България Георги Първанов ни карат сериозно да се замислим “… че военните действия не могат да заместят политическия процес” по повод превръщането на Ирак в средище на международния тероризъм в много по-голяма степен, отколкото преди войната. Тези съждения могат да бъдат валидни и за случващото се в Русия.
Ето защо съдбата на планетата е във всички нас и най-вече е в ръцете на политиците и младите хора, които са утрешните стопани на майката Земя. И затова от тях и техните умения да преодоляват регионалните и световните конфликти ще зависи дали земята ще продължава да се върти в правилната посока или някой идиот ще успее да й дръпне внезапната спирачка!
