Някои проблеми пред органите за вътрешен одит в банките, респективно и за банков надзор, вследствие на известни несъвършенства и пропуски в банковата ни нормативна уредба
Някои от поставените в обзора проблеми са хипотетични и само в известна степен възпрепятстват дейността на органите за вътрешен одит в банките и в по-малка степен на тези за банков надзор. С дадените препоръки аз не отправям по същество конкретни претенции към работата им, а те са насочени към представителите на законодателната и на изпълнителната власт. Проблемите са поставени според мен по конструктивен начин и е необходимо своевременно да бъдат обсъдени от специалистите от банковата одиторска и надзорна практика, както и от научни дейци с оглед на тяхното преодоляване през следващите години до влизането ни на 01.01.2007 г. в ЕС чрез хармонизиране на нормативната ни уредба с тази на страните-членки в общността.
До голяма степен тези проблеми са поради някои неблагоприятни тенденции в развитието на българската икономика, други са в резултат на въздействието върху нея на последствията от функционирането на световната икономика. Наложително е някои от посочените в настоящия анализ мерки и препоръки да се имат предвид с оглед да бъдат напълно или частично избегнати и преодолени при настоящата нормативна уредба, независимо че това е много трудно, а понякога и невъзможно.
Посочените негативни тенденции се свеждат до:
• висок и нарастващ дефицит по текущата сметка, който за 2003 г. е 8,7 %, а за първите седем месеца на 2004 г. – 3,75 %, или 724,3 млн.лв.;
• силно влошаващо се външнотърговско салдо (- 2,47 млрд. $ за 2003 г. и -1432,6 млн. EUR, или – 7,4 % от БВП за първите седем месеца на 2004 г., или внос за 5832,3 млн.ЕUR срещу 4399,7 млн. ЕUR износ);
• рекордни цени на горивата през последните 10 години, които вече надминаха 50 $ за барел на Нюйоркската борса, а в България преобладаващата част от енергоресурсите са вносни;
• свръхвисока междуфирмена задлъжнялост, която достига по данни на Българската стопанска камара и на КНСБ до 42,7 млрд. лв.;
• извънредно висок дял на т.нар. сива или черна икономика, която дава според оценки на МВФ 34 % от произведения БВП (неофициалните оценки са между 40 и 50 %), а в някои отрасли, като в производството на хлебни изделия, млечната промишленост, месопреработвателната индустрия и някои други подотрасли на икономиката ни нейният дял надхвърля 50 %;
• относително големият обем на налични пари в домакинствата – около 5 млрд. лв., според проучване, направено през септември 2004 г. от Булбанк АД, член на групата “Уни Кредито Италиано”, а очакванията са депозитите на хората у нас да достигнат в края на 2004 г. 14,6 млрд.лв., т.е. над 1/3 от парите в населението се спестява по нетрадиционен начин, което е показателно както за все още недостатъчно доверие в банковата ни система, така и че голяма част от разплащанията, които обслужват т.нар. сива икономика, се осъществяват по кешов начин. Парите в обръщение са същевременно 32,8 % от активите като цяло или близо 1/3 от тях, срещу само 2,1 % в 15-те страни-членки на ЕС, където електронното банкиране доминира.
Част от проблемите, които са предмет на настоящия анализ, са:
1. С последната констатация от изследването на Булбанк АД индиректно е свързан и един мой неотдавнашен анализ на дейността на дирекция “Касова” при управление “Емисионно” при БНБ, направен подробно в книгата, на която съм съавтор “Теория и история на парите и кредита” (От хиперперона през лева към еврото”,С., ИК”СИЕЛА”, 2003, с.501), а тук ще представя накратко. В него обосновано е направен изводът, че в резултат на закриването на четири клона на БНБ (в Бургас, Русе, Хасково и Враца) и въвеждането на свръхвисоки такси за вноски и тегления от клоновете на БНБ се нарушават разпоредбите на Закона за Българската народна банка относно чистотата на паричното обръщение. Някои финансисти считат, че скоростта на паричното обръщение у нас през изминалата 2003 г. е над 2 пъти по-малка в сравнение с тази отпреди 2-3 години. Населението и стопанските субекти на практика боравят с около 2 пъти повече банкноти, с които то нормално може да функционира, което независимо че е доста по-скъпо за БНБ, не считам за кой знае каква беда.
Налице е проблем по отношение на проследяването от БНБ, респективно от МВР на чистотата на паричното ни обръщение чрез установяване на броя на фалшивите банкноти, които циркулират у нас. Налице е изискването на ЕВРОПОЛ, което у нас не се спазва, че банкнотите трябва да преминат през 12-те централни банки от еврозоната не повече от 4 пъти и търговските банки в тях не трябва да извършват разплащания с банкноти, внесени в касите им, а да ги внесат в централната банка, която единствено разполага с необходимите технически средства за отсяване на фалшивите банкноти. У нас на практика голяма част от банкнотите, които са излезли от БНБ, не се връщат обратно в нея, а циркулират или се “превъртат” между банките, които разполагат с банкомати, търговците и населението, боравещо с тях. Банките практически не контактуват повече с БНБ или съвсем рядко осъществяват транзакции с нейните клонове, а не всички банки разполагат с необходимата модерна техника да отсяват фалшивите купюри банкноти.
Предвид обстоятелството, че до 2009 г. – годината, през която България ще въведе еврото, БНБ едва ли ще разкрие други свои клонове, е наложително тя, променяйки банковата ни нормативна уредба, да задължи всички търговски банки своевременно да закупят необходимото оборудване за проследяване на чистотата на банкнотите, постъпващи в касите им. Това ще оскъпи паричното ни обръщение и е неизбежно банките да повишат таксите както за теглене от банкомати, така и за извършваните от тях т.нар. кешови операции с клиенти. Налице са и редица случаи на заловени фалшификати с отлично качество, като тези от 50 лв., които по мнението на специалистите са най-добрата имитация, която е залавяна досега. За 2003 г. заловените фалшификати са общо около 1400 случая, а тази година по данни от БНБ са приблизително толкова.
Необходимо е ускореното приемане от Народното събрание на депозирания през юни 2004 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за БНБ, в който е предвидено, че БНБ, банките, финансовите къщи и обменните бюра са задължени да задържат за проверка срещу писмен документ всички попаднали при тях български и чуждестранни монети и банкноти, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Единствено БНБ е компетентната институция за предприемане на такава проверка и извършване на експертната оценка. Ето защо според мен е необходимо към Националния център за анализ при БНБ на парични купюри да се разкрият няколко регионални поделения в клоновете и представителствата й.
2. В посочения законопроект се регламентира дейността и на вътрешния одит на БНБ, който на практика от две-три години работи съгласно правила, сходни с разпоредбите му, които не са приети засега от НС. Това е предпоставка за ускореното му разглеждане и одобряване от върховния ни законодателен орган и впоследствие на приемане на подзаконовата нормативна уредба в тази насока.
3. Наложително е българските народни представители да насочат екстрено своето внимание и към депозирания през юли 2004 г. проектозакон за паричните преводи, електронни платежни инструменти и платежните системи. Той обединява повечето от предвидените досега разпоредби в Наредба № 3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна система, Наредба № 14 за презграничните преводи, Наредба № 16 за плащанията с банкови карти и Наредба № 31 за сетълмент на държавни ценни книжа и е в съответствие с изпълнението на предвидените мерки в Прегледа на ангажиментите на България по преговорите за членство в ЕС в области от компетентност на БНБ, изготвен от Дирекция “Международни отношения и европейска интеграция” при БНБ през януари 2004 г. С отделна глава в него се регламентира т.нар платежен надзор, който следва да се осъществява над системните оператори и другите участници в платежните системи, изпълняващите и посредническите институции и издателите на електронни платежни инструменти, както и на всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи.
В посочения проектозакон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи се регламентира дейността и надзора на институциите за електронни пари, за което е налице Директива 2000/46/ЕО на ЕК и е поет ангажимент за хармонизиране на националното ни законодателство с нейните изисквания. Ето защо е наложително ускореното приемане както на посочения законопроект, така и да се подготви и одобри от парламента адекватно изменение на Закона за банките, в който да се предвиди и небанковите институции да могат да издават електронни пари и да се уреди надзорът върху тях.
4. В изпълнение на Директива на Съвета 87/102/ЕИО за сближаване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит и на свързаните с нея директиви 90/98/ЕИО и 98/7/ЕО от 16.02.1998 г. България е поела ангажимент за изготвяне на проектозакон за потребителския кредит. Той все още не е депозиран в Народното събрание и вече е пропуснат срока, определен във визирания преглед за ангажиментите, който БНБ е поела в началото на 2004 г.(септември 2004 г). Приемането на законопроект за потребителския кредит е от особена важност за хилядите кредитополучатели у нас, към които търговските банки имат специфичен подход, който доста често е в ущърб на клиента и в полза на банката. В някои медии бе публикувана информация, че подготвяният законопроект е морално остарял, тъй като той не е съобразен с подготвяната понастоящем директива на Европейската комисия за потребителското кредитиране (вж. статията “Помощ! Кредитират ни!” във в. Политика от 14.08.2004 г., с. 26).
Проектозаконът следва според мен да обхване освен предоставянето на потребителски заеми и регулацията на жилищните ипотечни кредити за граждани, в т.ч. и за ремонт на жилище, така и кредитирането чрез кредитни карти чрез т.нар. овърдрафт кредити. Той трябва да бъде в синхрон и с подготвяната нормативна уредба за лизинговите дружества – голяма част от които са собственост на банки или са индиректно свързани с банкови институции. Възможно е и преди приемането на закона БНБ да унифицира за лицензираните от нея български банки и за клоновете на чуждестранни банки у нас правилата за кредитиране по отношение на таксите за обслужване (управление) на кредита; таксите за разглеждане на документи при подаването им от кредитополучателите; застраховките, които се плащат от клиента; таксите за предсрочно връщане на кредита (според мен такава такса е излишна, тъй като за банката този кредит вече не носи риск, а ресурсът, който клиентът й връща, тя го насочва към друг клиент, от когото печели допълнително); допълнителните изисквания, като откриване на дебитна карта в банката-кредитодател, от която да се заплаща поне една услуга месечно, и т.н. Възможно е в Асоциацията на търговските банки и в Института за вътрешните одитори, където членуват банкови одитори и директори на дирекции “Вътрешен контрол” на търговски банки да бъде поставен и обсъден въпросът за стандартизиране на изброените допълнителни такси за банките, които оскъпяват неимоверно много кредитите и поставянето на лимити за тях поотделно и сумарно, които да са задължителни за банките, притежаващи лиценз за банкова дейност в Република България. Понастоящем изброените, а и някои други такси, които банките събират у нас, са между 1-2 и 4-5 % над обявения лихвен процент по кредитите, който все още е сред най-високите в Европа. Ето защо е належащо да бъдат взети екстрено мерки за по-скорошното приемане на законопроекта за потребителското кредитиране, който следва да бъде съобразен с подготвяната в Брюксел директива.
5. Налице е и известно закъснение в подготовката на новата наредба за капиталовата адекватност на банките с оглед отчитане на пазарните рискове. Тя следва да бъде изготвена съгласно поетите ангажименти до края на 2004 г. и да се прилага от началото на 2005 г. По този начин ще изпълним изискванията на директиви 93/6/ЕИО за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции и 98/31/ЕО, която я изменя. Тя вече е изготвена от експертите от управление “Банков надзор” при БНБ и е изпратена на специалистите от търговските банки за съгласуване и предоставяне на бележки. Необходимо е на заседание на УС поетият от БНБ ангажимент за окончателното изготвяне и приемане на наредбата да бъде изпълнен в срока, посочен в ангажиментите от януари 2004 г.
6. Възможно е да се ускори работата по изготвяне на промените на Закона за банковата несъстоятелност и Закона за банките. В ангажиментите е предвидено те да се подготвят до края на 2005 г. и да бъдат приети до края на 2006 г., с което ще се изпълнят изискванията на Директива 2001/24/ЕО за оздравяването и несъстоятелността на кредитните институции.
7. След въвеждане на новите административни мерки за ограничаване на кредитирането, приети в резултат на подписаното двугодишно споразумение с МВФ, одобрено от борда на директорите през август 2004 г., които се свеждат до повишаване от 4 на 8% на минималните задължителни резерви на банките върху дългосрочните депозити от началото на октомври 2004 г. и от края на годината на т.нар. кешови пари, се очакват някои опити за нарушаване на банковото ни законодателство. Не е изключено прилагането на все по-усъвършенствани схеми за кредитиране от небанкови финансови институции, което съгласно Наказателния кодекс се квалифицира като престъпление и се търси наказателна отговорност. И досега под формата на т.нар. доверително управление на активи финансово-брокерските къщи предоставяха заеми, което бе в колизия с българското законодателство.
Същевременно у нас не се допусна функционирането на кредитни кооперации и популярни банки, независимо от традициите ни в тази насока до 1951 г. и наличието на готови проектозакони, депозирани в: ХХХVI НС, ХХХVII НС, ХХХVIII НС и ХХХIХ НС. Поради взаимния контрол, който упражняват помежду си техните членове, е налице минимален риск за непогасяването на кредитите, но бе счетено, че кредитните кооперации са едва ли не нови пирамидални структури и се възпрепятства развитието им. Същевременно у нас голямо развитие получиха други финансови институции, като лизинговите дружества и заложните къщи, за които също досега не е изготвена и приета регламентация, а те на практика осъществяват една нерегламентирана кредитна дейност. Докато при лизинговите дружества рискът за лизингополучателите е относително по-малък, тъй като повечето от тях са свързани пряко или косвено с търговските банки, то при заложните къщи получателите на заеми от тях не са защитени от загубване на залога си.
В Споразумението с МВФ е предвидено изготвянето на нормативна уредба за функциониране и контрол на лизинговите къщи, което трябва да стане до края на 2004 г. Регламентирането на дейността на заложните къщи изобщо не се дискутира в публичното пространство, освен в някои изявления на депутати от “Новото време”. Необходимо е да се има предвид, че през тях преминават голяма част от парите на т.нар. сива икономика у нас. Правителството се интересува от тях само дотолкова да събере за фиска относително много високия патентен данък, без да провери произхода на капиталите, с които те функционират, и какви са клиентите им. Ето защо е наложително екстрено изготвянето и приемането на нормативна уредба за работата и на заложните къщи, освен за лизинговите дружества, което вече е договорено с МВФ.
8. Независимо от изискванията за банкова тайна е необходимо в кредитния регистър, който БНБ води, да бъдат включени и повече данни за кредитите на свързаните лица и на поръчителите по тях, които в договорите за кредит са със статут на съдлъжници на отпуснатите заеми. Това ще доведе до чувствително намаляване на кредитния риск за банките, което е в интерес на клиентите им.
9. Предвид изложените по-горе обстоятелства за осъществяване на сходна дейност с кредитирането е възможно да се обсъди с представители на банковите среди въпросът за регламентацията на достъп до кредитния регистър (възможно е под условие или чрез определени от БНБ банки) и за някои небанкови институции като финансово-брокерските къщи и лизинговите дружества (това предложение не следва да важи за заложните къщи). По този начин те по-ефективно ще управляват риска в дейността си, а техните добросъвестни клиенти ще бъдат по-сигурни при взаимоотношенията си с тях. Понастоящем у нас функционират частни кредитни бюра, но официално те разполагат с информация само за небанковите задължения на българските граждани. Спазването на банковата тайна е приоритетен въпрос за всяко банково законодателство, но е необходимо да се има предвид, че у нас финансово-брокерските къщи се лицензират от БНБ и тя упражнява банков надзор върху дейността им, предстояща е и регламентацията на лизинговите дружества, повечето от които са свързани с банки.
10. Необходима е промяна на Закона за гарантиране на влоговете в банките по отношение на определяне на срок за изплащане на задълженията на съответната банка към нейните вложители до гарантираните размери, когато БНБ й е отнела лиценза за банкова дейност. Понастоящем в раздела “Условия и ред за плащане на суми по гарантираните влогове” това не е посочено и според мен следва да бъде регламентиран един разумен срок, който да не е по-дълъг от шест месеца, за удовлетворяване на вложителите. Предлагам да се обсъди този срок, както и възможността за директното изплащане на влога в чуждестранна валута на вложителя, а не както е понастоящем в левовата равностойност до гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете, като се подготви промяна на закона в тази насока.
По този начин ще се избегнат евентуалните печалби или загуби на вложителите от курсови разлики, а напоследък флуктуациите в сравнително кратки периоди от време между основните валути – долар и евро са чувствителни. Това предложение е свързано с предходното, тъй като, при положение че не е определен в закона срок за изплащане на задълженията към вложителите от банка, на която е отнет лиценза от БНБ, е възможно на неин клиент, респективно и обратно – на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, да бъдат нанесени известни загуби вследствие на курсови разлики. Тези проблема индиректно влияят и на дейността на органите за вътрешен одит в банките, респективно и за банков надзор, тъй като се облекчава тяхната работа, при положение че изплащането на визираните суми е по-експедитивно.
Поставените в настоящия обзор проблеми са само част от множеството засега неразрешени или спорни въпроси в действащата ни банкова нормативна уредба. Някои от тях са повдигани нееднократно, но други са нови и са вследствие на поети ангажименти на Република България в преговорите й с ЕС или са в резултат от някои изменения, настъпили в последните месеци. Динамиката в промяната на нормативната уредба в областта на вътрешния одит в банките и на банковия надзор в следващите 2-3 години ще бъде значително по-голяма и поради бъдещото прилагане у нас на новите капиталови изисквания за кредитен риск (т.нар. Ново базелско споразумение, или Базел II).
Все още не е завършил окончателният им специализиран превод на професионално равнище, а адаптирането на нормативната ни банкова уредба въз основа на тях е в началото си. Тя предстои през 2005 г. и 2006 г. Според мен не трябва да се забавя сравнително голямата по обем работа в тази насока, но не бива българската банкова система да бъде подложена и на експеримента, който с нищо не е оправдан – България да приеме новите капиталови изисквания за кредитен риск (Базел II), преди те да са приети и да функционират във водещите страни-членки на ЕС. Налице са изказани мнения в тази насока от някои български банкови специалисти и от отделни чуждестранни финансови експерти, които според мен следва да бъдат игнорирани. Необходимо е преди приемането на новите капиталови изисквания за кредитен риск, да бъдат поставени своевременно на вниманието на банковата професионална и академична общност, с която да се проведат множество обсъждания и дискусии за по-доброто им адаптиране към специфичните условия на банкиране у нас.
