ЛЕВИЦАТА В БСП: ПОЗИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

0
192


В своята пространна критична статия, публикувана в последния брой на сп. „Ново време”, Александър Митев, о.з. полковник, журналист изразява отрицателна позиция към Левицата в БСП. Предявени са различни обвинения към лявото крило, които можехме да подминем, ако публикацията не беше точно на страниците на сп. „Ново време” – теоретичен орган на БСП, който повече от столетие е играл значителна роля в развитието на нашата партия; ако самите критики на г-н Митев бяха просто негово мнение, а не споделена позиция на ръководни среди в БСП, ако те манипулативно не навеждаха читателя на погрешни оценки за лявото крило, за неговите цели, характер и представители. Тъй като сп. „Ново време” е единственият печатен орган на БСП и има особено значение за партията, не бихме искали да се лишим от възможността, отговаряйки на някои от „принципните” възражения на г-н Митев, същевременно да припомним, да аргументираме и да популяризираме нашите основни позиции.

Още в първите редове на статията Левицата в БСП е определена като „своего рода опозиция” в партията. Това определение не ни смущава. Ние самите сме заявявали по отношение на действията на БСП и правителството, че в зависимост от техния характер и последици, изразяваме своята подкрепа и критика. В този смисъл, ако понякога заявяваме и обосноваваме критично мнение, това не означава, че сме подлагали на изпитание участието на БСП в управлението на страната. Нашата амбиция е не само да критикуваме, а да коригираме политиката на БСП и да оказваме осезаемо влияние върху нея. В някои случаи сме успявали – ние настояваме за лява социална политика и борба срещу корупцията от създаването си, а ръководството на БСП като цяло, макар и по-сдържано и колебливо, напоследък заявява подобни намерения. Има дори предложение (по отношение на стъпките за повишаването на пенсиите), което направихме и обосновахме на форум за социално-икономическа политика преди повече от два месеца. Те в основни линии залегнаха като становище на тройната коалиции. Отделен въпрос е, че ръководството на БСП продължава да премълчава тези факти.

Лявото крило е обединение на партийни членове и симпатизанти, съгласно устава на партията, което цели нейното укрепване и развитие като действително лява социалистическа партия. Левицата в БСП е конструктивна алтернатива по редица съществени елементи в настоящата партийна политика. Лявото крило цели укрепване и засилване на позициите на БСП в българското общество чрез цялостна, последователна и амбициозна лява политика, която е поставена на принципна основа и която не пренебрегва, а напротив – защитава интересите на мнозинството от избирателите на БСП. Всичко това ние заявяваме и отстояваме още от създаването си преди две години. Лявото крило няма други цели, освен чрез предлагане и осъществяване на лява политика, преодоляване на бедността, противодействие срещу корупцията и демократизация на партията. Когато тези цели станат факт, тогава и необходимостта от ляво крило ще отпадне от самосебеси.

Процесът на одесняване на БСП, срещу който въстана лявото крило, е дългогодишен, породен е от различни фактори и не е свързан само с нейната политика, докато е във властта. Одесняването на БСП е реална и обяснима (но не неизбежна!) тенденция, която е подсигурена с решаващото участие на редица ръководни дейци на партията. Ние не сме против ръководството на БСП, не сме против необходимото историческо реформиране и модернизиране на партията. Нещо повече. Някои от най-изявените дейци на лявото крило сами са инициатори за модернизацията на БСП. Александър Лилов, Янаки Стоилов, Димитър Генчев, Иван Генов и др. представители на Левицата са активни участници в изработването на основни документи, свързани с модернизацията на БСП – Манифест за демократичен социализъм в България и програмата „Нови времена, нова България, нова БСП”.

Ние предлагаме адекватна реакция на одесняването на БСП чрез формирането и масовото разпространяване на лява политика. Ние сме за реални и смели социални решения, а не само за лява лексика, макар че и тя има своето поле, стига да не се превръща в социална демагогия. Опасяваме се, че колкото повече се говори за леви завои, а същевременно се прави дясна политика, толкова по-често хората ще се чувстват дезориентирани от липсата на ясни критерии за това що е „ляво” и „дясно”.

Паралелно с тенденцията на одесняване върви и една друга – на подмяна на понятието за лява политика. Идеологическото преекспониране на фалшивото идентифициране между ляво и дясно води до девалвиране на лявото. Или с други думи – колкото по-често либералният и социалният вектор означават едно и също (или са насочени в една и съща посока), толкова по-често няма да знаем какво всъщност е ляво. Днес често ни се предлагат типично десни политически продукти с очакването (или заблудата), че те ще доведат до леви резултати (пример за това е не само въведеният плосък данък, но и наложеният от либералните формации и възприеман от БСП модел на здравна реформа).

Повече от несъстоятелна е критиката на Ал. Митев към Левицата в БСП, че нашите позиции са продиктувани и мотивирани от лични нападки към Георги Първанов, който в материала на посочения автор е превърнат в символ на БСП-одесняването. Ако си припомним позицията на лявото крило, обявена непосредствено преди президентските избори, може ясно да се види подкрепата, която даваме за неговата кандидатура. Това, че ние изразяваме позиция каква трябва да е ролята на президента, не подценява факта на нашата подкрепа. Левицата в БСП активно участваше в избора на Георги Първанов за втори президентски мандат. Освен това да се отъждествява ролята на Георги Първанов като партиен лидер и президент е много опростен подход. Как може едновременно да атакуваме и да подкрепяме Георги Първанов?

Г-н Митев посочва, че някои представители на Лявото крило негласно подкрепят социалдемократизирането на БСП, тъй като са се застъпвали за нейното интегриране в структурите на ПЕС и Социнтерна. Непосредствено след промените през 1989 г. БСП по необходимост възприе елементи от социалдемокрацията и някои от нас са били в предните редици на този процес. Тогава много членове на БСП (не знам каква е била позицията на автора по това време) оспорваха тази промяна. Проблемът е, че напоследък БСП премина границата на лявата социалдемокрация в Европа и по редица въпроси не се отличава от либералните и консервативните партии. Както в Партията на европейските социалисти, така и в Социалистическия интернационал, членуват не само социалдемократически, но и социалистически, лейбъристки и др. партии. Така че лявото крило е за това БСП да участва в тях, но да участва като социалистическа, а не като дясна социалдемократическа. В този смисъл лозунгът на ПЕС за социална Европа има по-дълбоко съдържание от характеристиките на социалдемокрацията. Нека напомним, че в повечето партии-членки на Социнтерна съществуват уставни положения, които позволяват вътре в партията нейните членове да се обединяват в течения, крила, клубове и т.н., за дискусия и за обявяване на свои разбирания, подкрепа или различия по линията на партията. Във френската социалистическа партия съществуват крилата на Жоспен, Франсоа Оланд, на Рокар, на Сеголен Роял и други.Те имат различия по редица въпроси, но са единни, когато излизат от името на партията в избори и национални инициативи. Всички те участват в конгресите на партията и са представени в ръководните органи на партията. Така е в повечето партии на ПЕС и Социнтерна. Не е така обаче у нас. Ние смятаме, че има очевиден застой в модернизацията на партията. Например във френската социалистическа партия всички предложения за участие в избори на президент, за парламент, кмет или общински съветници започват от основните партийни организации чрез издигане на кандидати, обсъждане на техните качества и платформи. В БСП това се прави от ръководствата и обсъжданията се свеждат до събрания на т. нар. активи, които все повече заместват основните партийни организации. В основните програмни документи на Социнтерна се говори за социализъм, за преодоляване на капитализма, а по тези въпроси ръководството на БСП мълчи. Провалът на съветския тип социализъм не означава крайна победа на капитализма, не е основание за социалистическите партии за отказ от социализма въобще, се подчертава в хамбургската програма на ГСДП, където е посочено, че марксизмът заедно с християнството и юдаизма и работническото движение са в корените на съвременния социализъм. Да, БСП е далече от модерните съвременни разбирания за социализъм, за съвременна социалистическа партия, но това е тема на друг разговор, който би трябвало партията да води във връзка с намеренията за приемането на нов устав и нова програма.

Тъй като Ал. Митев прави няколко закачливи подмятания за употребата на понятията „модерен”, „модернизация” и „демократичен социализъм”, трябва ясно да кажем какво „точно” имаме предвид. Етимологично думата „модерен” е еквивалентна на „съвременен”, но исторически придобива по-различно значение. В най-разпространените си версии „модерен” стои в основата на модерността като епоха, която се отъждествява най-често с капиталистическото общество от ХVІІІ век насам. В един конкретно-социологически план „модерен” (за разлика от „моден” – нещо краткотрайно) и „модернизация” са родствени с иновация, обновление, осъвременяване. Модерен е онзи социализъм, който е в синхрон и произтича от съвременните тенденции на световното, европейското и българското развитие. Модернизация на социализма е целенасоченият процес на съдържателно обновление в програмно и конкретно-политическо отношение на социализма като теория и практика, като проект и като реалност.

Левицата в БСП развива своята дейност вече две години. На 12 август 2006 г., в дома-музей „Димитър Благоев” в София група членове на БСП обявиха създаване на Обединение на левите социалисти. Година по-късно се проведе Първата национална конференция на Левицата в БСП, която избра координационна комисия начело с Янаки Стоилов.

Движението има структури в София – три, в Благоевград, Бургас, В. Търново, София-област, Самоков и Елин Пелин, Хасково и Враца, Несебър, Панагюрище. Предстои учредяването на много други места, цели основни партийни организации и голям брой членове на БСП се обявиха в подкрепа на целите на лявото обединение. Структурите на лявото крило се създават като дискусионни клубове или под друга форма, обхващат членове и симпатизанти на БСП. Ние и за добро, и в трудни времена сме част от партията и носим отговорност за нейната съдба. Ние дискутираме по политиката на партията и положението в страната и предлагаме мерки, пътища и средства за подобряване на партийната политика, защото смятаме, че в значителна степен модернизацията на партията е преустановена, не се предоставят трибуни за дискусия или те са твърде дирижирани. През тази година ще се проведе Втората национална конференция на лявото крило, а преди това ще се учредят нови структури на Обединението в различни райони на страната.

Появяването на Левицата е резултат от обществено-политическите процеси в България и особено в самата БСП. Лявото крило е извикано на живот от българската обществено-политическа действителност, то не е резултат от меланхолични настроения, нито е рецидив на исторически процеси от миналото. Реставрацията на капитализма и отсъствието на определена позиция на ръководството на БСП през годините поставят в тежко положение партията. Тя не само не се обяви против тежките социални последствия на извършения у нас преход, но с редица негови предложения участва в развитието му, опекунства над явно негативните процеси, които предизвикаха почуда дори и в такъв радетел на десницата, като Маргарет Тачър. Тя заяви на Митеран „Франсоа, знаех, че ще възстановяваме капитализма в тези страни, но не съм предполагала, че това ще бъде такъв див капитализъм с толкова нещастие за народните маси.”

Лявото крило в никакъв случай не е атавистичен плод на миналото, чийто корени се крият във Втория или Третия интернационал, в борбата между болшевики и меншевики, както си фантазира произволно Александър Митев. Това е несериозно. Не само защото става въпрос за сравнение с минало, с което ни разделят десетилетия, епохи. Той ни предлага дискусия с вековна давност – от началото на ХХ в., в което стратегически и теоретически е безсмислено да участваме. Нека само да му припомним, че ако ние сме болшевики, тесни социалисти, комунисти, това означава, че сме наследници на доброто и лошото на вековна история и ако сме такива не се знае дали на наша страна не са мнозинството от членовете на БСП, от привържениците на Левицата в България. Без да иска той дори ни поддържа и ласкае, че ние сме моторът на социалната революция. Между другото темата за социалната революция (да не се смесва само с насилието и като еднократен акт) заслужава внимание и в наше време, защото тя поставя на дневен ред въпроса за качествените трансформации на обществото. Но ние сме заявявали и заявяваме, че не сме болшевики, комунисти, тесни социалисти, от минали епохи, а съвременни леви социалисти членове на БСП. Излишно е да напомняме, че именно дейци на лявото крило, като Александър Лилов, Янаки Стоилов, Димитър Генчев и др., са автори на сегашната програма на БСП „Нови времена, нова България, нова БСП”, която е основа на деболшевизациата на партията и е теоретическа и политическа основа на модернизацията на партията като социалистическа, по-късно членка на Социнтерна и ПЕС. Именно с тази програма БСП премина от държавен социализъм към демократически социализъм, скъса с болшевишкия път на диктатурата на пролетариата, но не изхвърли заедно с водата и бебето, отнесе се критично към социалистическото наследство от четиридесет и пет годишната история на България и запази вярата в социализма на бъдещето. Бъдещето ще покаже контурите на бъдещия социализъм. Това даде възможност на партията да запази чисти мислите и почитта си към своето минало, към делото на Д. Благоев и Г. Димитров и техните съратници, към Янко Сакъзов, Кръстю Раковски и десетки други, към борбата против капитализма, фашизма и войната – традиции, за които днес много от дейците на партията се стесняват да говорят.

Александър Митев и неговите покровители са проспали това време на модернизация на БСП и търсят Левицата в БСП там, където тя не е. Да, обединението на левите социалисти е в Социнтерна и ПЕС, но не там, където са дейците на „третия път”, където бяха Шрьодер и Тони Блеър. Да не кажем, че те се провалиха, техният път се оказа безпътица. Ние сме за лявата същност за социалистическата идентичност на социалдемократите, ние сме в лявото крило на Социнтерна там, където са левите френски, германски и др. европейски социалисти.

Както при създаването на Левицата в БСП, така и сега ние подчертаваме, че основната причина за нейното появяване е одесняването на партийното ръководство, а в значителна степен и на партията, което се проявява от десетина години насам. Излишен е въпросът как може в една лява партия да се появява ляво политическо течение, Левица в Левицата. Преди всичка нека разгледаме доколко лява е БСП.

Проблемите на корупцията, които вече имат внушителен международен резонанс, заставят БСП публично да се разграничи от смесването на държавните с корпоративните и партийните интереси и да скъса с корупционните модели и практики. И трябва да започне от себе си.

И до сега не е категорично ясно двата скандала с двамата доскорошни заместник-председатели и сегашни членове на ИБ на БСП на партията и най-отговорни министри в правителството на Станишев са резултат на медиен скандал и зла умисъл на опозицията, на политическа неопитност, която не им позволи да защитят себе си и партията, или са резултат на допуснати сериозни нарушения, които пораждат съмнения за корупция. Или са проява на корупция.

Въвеждането на плосък данък, съотношението между разходите за труд и капитал в БВП – най-неблагоприятното в ЕС в ущърб на работещите и пенсионерите, драстичната разлика между преките и косвените данъци в полза на последните, съотношението между ниските, средните и най-високите доходи в България за 2007 г. бяха декларирани доходи от по пет милиона лева годишно, при средна заплата от около 450 лв., какви други аргументи още искат тези, които не признават дясната политика в България, продължител на която в редица отношения е и БСП в рамките на управляващата коалиция. А във външната политика участието в агресията в Ирак – какво по-голямо доказателство за характера на външната политика на страната! В подготвяната нова програма на партията БСП се определя като партия на предприемчивите, образованите и инициативните в противовес на дълбоките традиции на българската левица да изразява интересите преди всичко на хората на труда, на бедните, експлоатираните и на средните слоеве. В БСП и сега, и в близкото и далечно минало са членували и заможни хора, но партията никога не е робувала на интересите на капитала, не ги е предпочитала пред интересите на трудовите хора, както това е сега. Широка бедност, социална диференциация, която сега е в по-големи размери, отколкото преди Втората световна война, свидетелстват, че БСП не се е обърнала с лице към хората на труда и защитава други социални интереси. Но едрият капитал си има свои партии, а БСП трябва да бъде партия на труда, на знанието, на културата. Именно трудът, знанието, културата, образованието, здравеопазването и социалното дело са най-тежките за разрешаване проблеми в нашето общество, и то при положение че в повече от половината години на преход БСП е била управляваща или съуправляващо партия. Тя носи своята отговорност за характера на прехода и неговите тежки социални резултати. Да, БСП има големи заслуги за историческата промяна, за скъсване с недемократичните практики, за изграждане на демократичното общество и парламентарно управление. Но тя не успява да предложи и проведе политика, която ще промени социалните стандарти.

Схоластичен е въпросът откога е започнало одесняването на партийното ръководство, от кой конгрес и при кой председател на партията. Одесняването е продължителен процес. Той има политически, социални, управленски, идеологически, кадрови измерения. Той се извърши постепенно и обхвана различни нива и структури на партията. Левият характер и десните прояви съществуват заедно в различно съотношение и постепенно партията се отдалечава от своето историческо призвание и променя своя характер. В условията на коалиционното правителство това става все по-забележимо и сега партийното ръководство открито демонстрира единството на социалния и либералния вектор, който е в основата на т. нар. трети път. Започнаха заявления на ръководни партийни дейци, че десните мерки (плоският данък например) са позволили леви мерки като увеличаване на пенсиите. Лексиката на М. Велчев се покрива с тази на ръководителите на БСП. Почти никой от ръководството на БСП не говори за капитализъм и социализъм, за експлоатация, за ограбване на труда, за положението на децата, които са принудени да учат и работят от 14-15-годишна възраст, за нощния труд и ненормирания работен ден и т.н. Лявото крило разбира необходимостта от лявоцентристка коалиция, която бе действително необходима за осигуряване приемането на България в ЕС, но сега това е минал етап и партийното ръководство трябва ясно да разграничи партийните от правителствените интереси. Те ненапълно и във всичко се покриват дори когато партията участва в управлението. Непрекъснатите повтаряния, че само коалиция ще управлява България, както комплиментите по отношение на настоящата коалиция, изискват БСП да проведе дискусия по коалиционната политика. Кога да се сключва коалиция – преди или след избори, каква да е ролята на коалиционния съвет, следва ли той да определя само насоките на политиката или както сега да играе роля на суперправителство и ръководство на министър-председателя, необходими ли са квоти, които да възпроизвеждат съотношението на изборните резултати и много други въпроси са в дневния ред на БСП, но те не се обсъждат. Тези и много други въпроси поставя Левицата в БСП, а нейният критик Александър Митев се занимава с мнимия й болшевишки характер, с неясната за него разлика между лявата и дясната социалдемокрация.

Повече от две години Левицата в БСП заявява, че бедността и корупцията са основните беди на нашето общество, че е необходима модернизация на партията и обществото, че това може да стане само на основата на висок икономически растеж. Сега ръководството на БСП е принудено да признае правилността на тези възгледи и верността на нашата позиция и прави предизборни ходове за разрешаване поне частично на тежките проблеми. Те са вече и основни теми на политиката на ЕС към страната. Значи Левицата в БСП е на прав път Тя има ярко изразен национален български социалистически и европейски характер.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук