НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА! – Етапен доклад на комисия на Националния съвет на БСП

0
180

 ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ 49-ИЯ КОНГРЕС НА БСП (7-8 МАЙ 2016)

Национално съгласие за социална държава! България и БСП – състояние и перспективи за развитие
Етапен доклад на комисия на НС на БСП

В нашата декларация по повод 125-годишнината на партията заявяваме, че продължаваме като съвременници на бъдещето. Но за да сме достоверни, сега сме длъжни първо да отговорим какво стана през последните 25 години с България и с БСП, както и какви са перспективите за развитието и на страната, и на партията днес.
* * *

През 80-те години на миналия век реалностите в глобализиращия се свят се промениха много, като страните на държавния социализъм изпаднаха във все по-дълбока криза на системата. В оценката на периода 1944 – 1989 година са еднакво исторически недостоверни и обществено вредни както тоталното очерняне и отрицание, така и заобикалянето на принципните пороци на системата на авторитарния социализъм и на допуснатите грешки и извращения.

Построеното при социализма и днес е внушително свидетелство за неговата градивна сила. Същевременно в основата на провала на авторитарния социализъм стоят принципни слабости на създадената политическа и икономическа система за реализиране на социализма, а също така неговото вкостеняване, липсата на развитие съобразно новите условия и предизвикателства.

Страните от Източна Европа, в това число и България, се оказаха изправени пред много нови исторически предизвикателства – да осъществят непознат в историята преход към нова политическа и икономическа система. БСП възприе разбирането, че определящи за модернизирането и просперитета на България са създаването на правова държава и преходът към гражданско общество със социално и екологически ориентирано пазарно стопанство.

БСП пое отговорността на движеща сила на промените, чието начало бе положено на 10 ноември 1989 г. През първите месеци на разразила се остра политическа и обществена конфронтация тя изигра решаваща роля за запазване на гражданския мир. Едновременно с това самата партия взе решения за своето радикално преобразуване в посока на последователно демократични начала.

На първите многопартийни избори през юни 1990 г. партията се яви с платформа за демократичен социализъм и с управленска програма за налагащите се реформи за изход от икономическата и социалната криза. БСП единствена от източноевропейските партии не само спечели изборите, но получи и абсолютно мнозинство в Народното събрание, натоварено със задачата да приеме нова конституция на страната, която да отстоява реализацията на демократичната, правовата и социалната държава.

Очевидно по онова време свободно гласуващите граждани се позоваваха на все още живите нрави и реалности на собствения си живот при социализма – гарантирана работа за всеки с възможност за собствено жилище и достъпен отдих, всеобщо и безплатно образование, безплатно здравеопазване, развитие на съвременна наука и култура. Именно тези реални параметри наредиха България в края на 80-те години на миналия век сред 30-те най-развити страни според класификациите за човешко развитие на ООН.

Същевременно, в обстановка на свръхизострен предизборен сблъсък, много важна роля за успеха на изборите изигра и посланието на партията за национално съгласие. Срещу лозунгите на опозицията за „изхвърляне на комунистите“ от страната българските социалисти отговориха с протегнатата ръка като символ на диалога и компромиса в името на България. Тогава хората оцениха високо тази наша позиция.

Но още в първите дни на свободно избрания нов парламент отново избуя конфронтацията, налагана от десницата като начин да завземе властта без избори и без оглед на средствата. Тази преднамерена политизация и свръхидеологизация предопредели до голяма степен и последиците за нашата държава и за обществото. Днешният ден на страната е безмилостно огледало на резултатите на онзи тип „реформи“, които десницата наложи, отхвърляйки предлагания от БСП вариант, предвиждащ необходимата стабилизация за управляем изход от кризата.

Широко рекламираната приватизация вместо да даде по-високо качество на по-ниска цена – единственото основание в полза на раздържавяването, се изроди в безогледно разграбване и източване на създаденото при социализма национално богатство. Политическият волунтаризъм доведе до изтеглянето на държавата от икономиката, като я отстрани в качеството й на незаменим регулатор на пазара и отвори широко поле за измамите и корупцията. Ликвидацията и раздробяването в селското стопанство доведоха до фатални последици, унищожение на животновъдството, монокултурно земеделие и траен упадък на целия аграрен сектор.

Нещо повече, безскрупулната покупко-продажба през последните години се превърна едва ли не в норма при изборите за представители на гражданите в органите на властта, в самото формиране на политическите партии, в медиите – „четвъртата власт“, предопределяща останалите чрез масовите внушения по поръчка на парите. Случилото се в България бе и остава част от все по-разрушителното всевластие на финансовия капитал в глобален мащаб, водещо до обезсмислянето и корумпирането на самата политика като решаващ фактор за това как може и трябва да се развива държавата и как живеят хората.

Всяка от участвалите в промените основни политически и обществени формации носи своя дял от отговорността за днешната ситуация. В началото на промените десницата пожертва националното съгласие като непременно и спасително условие за поносима социална цена на неизбежните трудни реформи, водена от неудържимия си нагон към властта и нейните облаги.

През изминалия период десните сили в различните си превъплъщения задълбочаваха конфронтацията с рециклирането на призива за „смърт на комунизма“, тровейки обществото и създавайки среда, заредена с унищожителна омраза и вражда. Зад тази завеса избуяха всички съсипващи страната практики на разграждане на държавата, на всеобхватната корупция, безнаказаната престъпност и криминалното забогатяване.

* * *

Днес сме длъжни да извлечем поуките, които се отнасят до нашата собствена дейност през годините и във властта, и като опозиция. Това се налага именно сега, когато в обществото се задълбочава усещането за хаос, безпорядък и остър дефицит на социално отговорно управление в условията на извънредни и разнородни заплахи за сигурността, а оттам и самото бъдеще на страната.

Не го ли направим спешно и успешно, рискуваме отново да се завъртим в кръга на порочни практики и пропуски, отблъснали хиляди наши съграждани, които бяха ни дали гласа си с надеждата, че ще предложим друго качество на политическо и морално поведение в обществото и управлението. Посланията ни за нова лява политика в служба на националните интереси ще останат невидени и нечути, а заявката ни за поемане на управлението – лишена от необходимата достоверност.

Още в нашата програма назовахме една от основните поуки – необходимостта да изработим и отстоим ясна алтернатива за начина и посоката на налагащите се дълбоки трансформации на икономиката и на обществото в новите реалности на всеобхватна глобализация. Направихме горчивия извод, че не успяхме да отстоим и да реализираме социалния модел на прехода, независимо че два пъти партията спечели абсолютно парламентарно мнозинство, не проявихме достатъчно твърдост при отстояването на конституционните норми в практическата им реализация. Посочихме и главната причина: липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическият разнобой по възловите въпроси на налагащите се промени!

Впоследствие това доведе до недостатъчно последователно и убедително отстояване на декларираните намерения за алтернативна на налаганата от десницата политика в периодите, когато избирателите гласуваха доверие на БСП да поеме отговорностите за управлението на страната. През 90-те години на миналия век се стигна до фатално забавяне на налагащите се пазарни реформи от „леви“ съображения, а десетилетие по-късно – до ангажиране с решения от „социаллиберален“ тип, които осезаемо накърниха образа на БСП като съвременна и действена лява партия.

След всеки мандат в управлението БСП губи много избиратели и търпи тежки загуби. Основната причина е, че въпреки постигнатите икономически и социални подобрения, не се направи промяна на установения социално-икономически модел и на начина на упражняване на властта. Разминаването на управленските решения с обявените идеи и политики не прави тези идеи и политики неподходящи, а изисква упражняването на властта от хора, които са убедени и способни да реализират заявената политика.

Още по-голяма вреда на позициите ни в обществото причиниха и необоснованите кадрови решения, излъчвани или подкрепяни от партията за участие в органите на властта. Както начинът на определянето им, така и поведението на редица от тях в управлението на различни нива дълбоко разочароваха очакванията на хората по отношение на партията като носител на морал в политиката.

Проблемите в обосновката и защитата на ясна социална алтернатива имат своето отражение и в организационния живот на партията, и в нашата активност, и в обществото, и в публичния дебат. Ето защо в сегашния момент е нужна пределно обективна преценка за причините и предпоставките за тях, като необходима основа за налагащите се отговорни действия за преодоляването им на практика.

* * *

Същевременно, главното предизвикателство пред нас днес е, отхвърляйки грешките, слабостите и пропуските от миналото, да очертаем ясно, но и да се обединим около водещите приоритети на съвременната лява политика, зад която заставаме. Политика, която предлага реална основа за широко съгласие в обществото около жизненонеобходимите решителни промени в защита на коренните национални интереси и на основните политически, икономически и социални права и свободи на гражданите.

На първо място е необходимо балансирано развитие на държавата и пазара като основни регулатори, създаване на работеща държава, опряна не на измамното начало на „силната ръка“, а на доверието на хората във властта, в която гражданите виждат твърда защита на националния интерес в неимоверно сложната обстановка в Европа и в света днес. Необходима е категорична воля за изкореняване на бедността и мизерията, за обрат в тежкото ежедневие на милионите български граждани днес. Това е съвременна социална държава, в която вместо сегашните, лишени от всякакъв реален авторитет институции, функционира дееспособна държавна власт, която е отговорна пред гражданите и годна да гарантира техните политически, икономически и социални права и свободи.

Първа грижа на социалната държава е да осигури всички условия за производителна работа „на светло“, със заплащане и условия на труд, отговарящи на очакванията на хората, за да могат да живеят достойно с изработеното от тях, а не благодарение на „далаверата“ за сметка на обществото. За целта се изискват активна политика за развитие на работната сила, ново качество на социалното партньорство, както и стратегия за нова индустриализация в условията на всеобхватна цифровизация на икономиката и на обществото;

Не по-малко наложителен приоритет на държавата следва да стане постигането на качествен прелом в сферата на образованието, както и на науката. Това означава пълна подкрепа на държавните и общинските училища, осигуряващи нормален и гарантиран достъп до качествено образование по съвременните стандарти и изисквания за конкурентни знания и квалификация. Пределно ясно е, че в днешното и утрешното общество именно знанията и уменията са и ще бъдат изключително решаващи и за личния просперитет, и за общия напредък, както, че и без незабавни действия страната ще си остане на дъното на международните класации за равнище и качество на образованието.

С особена острота се налага обрат и в сферата на здравеопазването и медицинската помощ. Тук абдикацията на държавата от конституционното задължение да осигури на гражданите гарантиран достъп до качествено лечение и безплатна медицинска помощ по закон е особено болезнена. Комерсиализацията на здравеопазването и корупцията в медицинските учреждения силно отблъсква и отчуждава гражданството, като предпоставя и много сериозни и опасни перспективи за човешкия капитал на България. Особено наложително е системата на здравеопазването отново да бъде изградена на основата на държавното и общественото, освобождавайки го от порочните практики на търговията със здравето на хората. Системата трябва също да осигури достойно заплащане и условия за развитие на лекарите и медицинския персонал тук, в страната.

За да осигури необходимите ресурси за активна социална политика, социалната държава, която в последния четвърт век бе преднамерено и мащабно разграждана и унищожавана, следва да се утвърди като добър собственик и стопанин, като способна да поддържа надеждна бизнес среда, привлекателна за инвеститорите – и национални, и външни, в условията на стабилни закони и надеждна правна защита. Такава среда предполага и алтернативна данъчна система, която насърчава потреблението, подкрепя семействата, облага личните доходи на прогресивна основа.

Във външнополитически план приоритет трябва да бъде утвърждаването на България като равностоен партньор със свои сериозни и полезни инициативи и позиции в Европейския съюз; с активна роля в регионалното сътрудничество на Балканите, с развиващо се стратегическо партньорство с Русия, както и с Китай и редица новоразвиващи се икономики; със свой принос в изграждането на нова система за европейска и глобална сигурност.

* * *

Първата стъпка към обосновката на алтернативата на социалната държава правим с Политическата платформа на 49-ия конгрес на партията. Тя на свой ред представлява матрицата за по-нататъшната разработка на практическите действия и мерки от структурите на партията и в центъра, и в отделните региони на страната. Процес, при който ще търсим ангажирания диалог и взаимодействие с всички онези, които не приемат сегашното статукво като единствено възможното, които съзнават, че в обществото има огромен и неизползван досега потенциал, способен да даде съвършено друга перспектива за развитието на България.

Същевременно си даваме сметка, че пред самата партия остро възниква въпросът за собствената ни способност да произведем онази убеждаваща гражданите управленска алтернатива, която да ги привлече и насърчи да дадат доверието си за нейната реализация. При това става дума не просто за технократски обоснован продукт, а за политическата дееспособност на партията да буди обществения интерес и солидни нагласи за промяна чрез жива връзка, откликваща на ежедневните грижи и надежди на хората, чрез ясни послания и запомнящи се действия.

С настоящата етапна равносметка на състоянието и перспективите не само за страната, но и за партията, правим крачка към предстоящия анализ и произтичащите промени, които сме длъжни да осъществим, ако искаме да спечелим ново доверие за нова политика. В този процес няма и не бива да има място за самобичуване и безпринципно отрицание; мерило за нашата ангажираност и зрялост ще бъде доколко ще съумеем да избегнем подводните камъни на този род „загриженост за партията“.

Верният ориентир и за посланията ни към обществото, и за собственото ни развитие като партия е бил и остава един – верността към интересите на хората на труда, отговорността, която споделяме за съдбините на България.
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук