Парадоксът на отстраняването от власт – засега за 180 дни – на бразилската президентка Дилма Русеф е, че медийно цялата процедура върви в контекста на големия корупционен скандал около държавната нефтена фирма „Петробраз“. Сянката от него вече е легнала върху Русеф. Докато истината е доста по-различна. Няма друг президент в историята на Бразилия, който да е бил по-безкомпромисен в борбата с корупцията от „нашето момиче”. Целият първи мандат на Дилма премина под този знак. Тя уволняваше министри и висши администратори и при най-малкото подозрение за злоупотреби. И така настрои срещу себе си голяма част от т. нар. политически елит. Сега той ѝ отмъщава точно както в поговорката за крадеца, който вика „Дръжте крадеца“.
Конкретното обвинение, станало повод за инициирания импийчмънт, е за забавени бюджетни плащания – практика, която е била прилагана от всички предишни президенти и не представлява закононарушение. Няма и намек за каквито и да било корупционни подозрения спрямо Дилма. Но пък 54% от депутатите и 60% от сенаторите, тоест от хората, които взеха решение за отстраняването на президентката, са разследвани тъкмо за корупция или злоупотреба с власт и влияние.
Такъв е случаят и персонално с Едуардо Куня, доскорошния председател на Камарата на депутатите. Миналото лято срещу него започва разследване на парламентарна комисия заради негови сметки от 5 млн. долара с неясен произход в швейцарски банки. Смята се, че това са незаконни приходи именно от корупционната схема в „Петробраз”.
Куня е от партията Бразилско демократично движение (БДД), коалиционен партньор на Работническата партия (РП) на Дилма Русеф и на предшествника ѝ на президентския пост Лула да Силва. БДД е формация, изкуствено създадена като официална опозиция още от военната диктатура (1964-1985), за да се демонстрира в чужбина, че режимът спазва демократичните правила. С годините в нея се вливат и действително опозиционни сили, което прави партията решаващ фактор в демократичния преход. Но и до днес БДД е конгломерат от противоречиви политически и морални тенденции.
Когато срещу Едуардо Куня започва парламентарното разследване, той предупреждава групата на РП, че ако разследването не спре, ще даде ход още на първото искане за импийчмънт, което бъде депозирано в парламента. Такива искания могат да отправят всякакви обществени групи (срещу Дилма са били внесени общо около 30), но никога не им е даван ход. Разследването срещу Куня обаче не е спряно и той си отмъщава, като задвижва процедурата. В крайна сметка и самият Куня е свален от шефския пост в парламента заради доказано корупционния произход на швейцарските му сметки.
След отстраняването на Дилма президентските функции са поети от нейния вице Мишел Темер, и той от БДД. Сред назначените от него нови министри има трима разследвани за корупция тъкмо по аферата „Петробраз“…
За Русеф извършеното срещу нея е държавен преврат. За мнозина наблюдатели това е част от дясната контраофанзива срещу левите правителства в Латинска Америка.