Александър Димитров е доктор по политически науки на УНСС. Основните му интереси са в областта на политическия анализ, съвременни идеологии и доктрини, високите технологии в общественото развитие, лидерството и др. Преподавател е в УНСС, катедра „Политология“ и главен експерт в Центъра по исторически и политологични изследвания към НС на БСП. Член на управителния съвет на фондация „Солидарно общество“.
Малко издания могат да се похвалят с подобно дълголетие. Този изискан кръг от списания за политика и култура в началото на XXI век вече се е свил до скромната бройка от 17, сред които е и „Ново време“
ВСЕКИ народ изразява своя дух в своя печат, казва младият Маркс. Днес към печата почти не причисляваме теоретичните списания. А именно като такова класифицират историците на българската журналистика списание „Ново време“. То е живият разказвач на партийното битие почти 120 години. Партия и списание са рамо до рамо в добро и зло, като „Ново време“ се превръща в най-яркия изразител на лявата идея.
Малко са политическите списания, които могат да се похвалят с подобно дълголетие. На пръсти се броят и изданията, които следят идейния пулс на обществото и същевременно са негови изразители. Този изискан кръг от списания за политика и култура в началото на XXI век вече се е свил до скромната бройка от 17 издания. Това са предимно представители от Франция, САЩ, Германия, Испания, Обединеното кралство и Холандия. Едва ли има по-голямо признание за едно политическо списание от това да се намира сред такива значими представители на политическата мисъл от Европа и САЩ.
От тях шест са леви, като само едно е тясно свързано с политическа сила. Девет са либерални или дясно консервативни и едва две съществуват като политематични издания. Ясно е, че партийните издания оцеляват трудно, което вдига стойността на списание „Ново време“ както за БСП, така и за лявото в България.
Първа група от тези изключителни заглавия са изданията, които са на възраст от 70–80 години. Сред тях са немското „Международна политика“ (Internationale Politik, 1946), френските „Свободен свят“ (Le Monde Libertaire, 1954) и „Регардс“ (Regards, 1932), както и антисъветското руско списание „Посев“ (1945). Всички издания от тази група са плод на междувоенната или следвоенната ситуация в Европа около Втората световна война. Интересно е запазването на основния им профил през десетилетията. Днес немското списание „Международна политика“ продължава да отразява по задълбочен начин най-наболелите геополитически проблеми, кризи и сблъсъци. Френското „Свободен свят“ все още се издава от Федерация на анархистите и громи световния неоколониализъм и капитализъм. Подобна роля продължава да изпълнява и комунистическото „Регардс“. Списание „Посев“ възниква като критика на сталинизма и тоталитарните режими по света. Днес неговата роля е намаляла и изданието се появява епизодично всяка година, въпреки ярките си позиции и автори.
Втората група списания са тези с вековна история, сред които се намира и „Ново време“. Тук има две издания от Франция – „Модерни времена“ (Les temps modernes, 1909/1945) и загадъчното „2512“ (1923). „Модерни времена“ е познато и като списанието на Сартър, като се смята, че то е приемник на затвореното заради колаборационизъм „Нов френски преглед“ (La Nouvelle Revue Française). Въпреки това списанието успява да изчисти името си, придобива легендарен статут и се превръща в арена на някои от най-ярките френски интелектуалци. Представете си авторови колективи, сред които блестят имената на Реймон Арон, Жан-Пол Сартър, Симон де Бовоар, Луи Арагон и много други. Личности, които не са се страхували да критикуват властта – линия, следвана и от днешните редактори. Списание „2512“ е може би най-екзотичният представител в тази група, защото е колониално издание. Името отразява квадратни мили площ на Отвъдморска Франция в Индийския океан и е единственото списание в столицата на остров Мавриций Реунион.
Следващото списание е британският „Социалистически стандарт“ (Socialist Standard, 1904). Това е флагманът на Британската социалистическа партия и на световното социалистическо движение. Списанието продължава да е против статуквото, поддържано от управляващи и опозиция. На практика „Социалистически стандарт“ е и един от последните поддръжници на Марксовия класов анализ при коментирането на политиката и икономиката.
В тази сериозна втора група са и испанските списания „Обновление“ (Renovación, 1907) и „Списание на Каталуня“ (Revista de Catalunya, 1927). Двете са авангардни и протестни списания. От малък орган на младежите социалисти в Билбао „Обновление“ се превръща в официална трибуна на испанската социалистическа младеж. „Списание на Каталуня“ е създадено като протест срещу диктатурата на ген. Примо де Ривера. Това и до днес си остава трибуна, на която „войнстващите“ интелектуалци от региона защитават правото на културно и езиково самоопределение на каталунците.
Две са и американските списания. Известното „Външни работи“ (Foreign Affairs, 1922) е един от най-значимите форуми за дебатиране на американската външна политика. Заедно с това следи и отразява геополитическите процеси и тяхното влияние върху САЩ. Малко по-старо от „Форин Афеърс“ е „Прогресив“ (The Progressive, 1909). Левичарско издание, критично и демократично в стила на Джеймс Мадисън. Често се случва редакторите на изданието да влизат в конфликт с федералното правителство. „Прогресив“ изповядва пацифистка философия от създаването си, защитава правата на работниците, човешките и политическите права на гражданите и опазването на екологичните норми.
Тази сериозна група се допълва от две екзотични издания. Едното е наследникът на „Болшевик“/„Комунист“, списание „Свободна мисъл“ (Свободная мысль, 1924) и холандското „Зеленият амстердамец“ (De Groene Amsterdammer, 1877), наречено така заради зеленото мастило, с което е отпечатвано в ранните си години. Руското списание има легендарен статут като бивш орган на ЦК на КПСС. Днес „Свободна мисъл“ има подчертано академичен характер, но това не пречи на неговите страници да се коментират световните политически, екологични и икономически проблеми. „Зеленият амстердамец“ е списание с ляв политически уклон. Познато е като форум за анализ на международните дела. Превръща се в трибуна на множество известни кореспонденти от различни държава, които информират холандците с автентични новини и информация.
В тази втора група гордо стои и „Ново време“. Нашето списание е една емблема, символ, който трябва да се съхрани на всяка цена. Списанията от тази златна категория винаги са имали труден път и нашето не прави изключение. Това не означава, че те не се развиват, като някои от тях продължават да са на върха и след два века съществуване.
Идва ред да споменем изданията-патриарси сред политикономическите списания. Първите две са американските „Световни дела“ (World Affairs, 1837) и „Харпърс“ (Harper’s Magazine, 1850). Те са изразители на силната пацифистка американска традиция и оригиналното творчество на зараждащата се американска нация. „Световни дела“ много често е качественият коректив на изпадащото в крайности „Форин Афеърс“. Авторите и редакторите се стремят да представят в цялост международните отношения и често критикуват водената от правителството външна политика. Списание „Харпърс“ е много интересен продукт, в който се пише за политика, икономика, култура, изкуство, публикува се творчеството на млади автори. Изданието се слави с качеството на материалите си, макар че в първите си години често пиратства и плагиатства от популярни европейски списания и вестници. Днес „Харпърс“ продължава да е носител на ярък просвещенски и боен дух. Това е списанието с едни от най-войнстващите главни редактори, които често влизат в битка със собственици и издатели, въпреки угрозата от уволнение.
Обзорът завършва с едни от най-представителните политико-икономически списания в световен мащаб. Малцина знаят, че „Економист“ (The Economist, 1843) отдавна е минал 150-те години. Списанието винаги е било седмично и днес е с общ тираж от 7 млн. копия на брой. От самото начало „Економист“ е издание на икономическия либерализъм, а по-късно и защитник на глобализацията, свободната търговия и свободната миграция на хора. Карл Маркс с право го нарича „орган на финансовата аристокрация“. Днес списанието подкрепя политиката както на британските лейбъристи, така и на консерваторите, заставайки на страната на печелившия. Въпреки това не може да се отрече, че „Економист“ е списание икона на периодичните издания, чиито редактори и автори са били някои от най-известните британски интелектуалци като Уолтър Бегхот, Хърбърт Спенсър и много други.
В групата на „най-тежките“ се откроява яркото име на списание „Наблюдател“ (The Spectator, 1828). Почти два века изданието продължава да вълнува читателите си, като се превръща в най-значимата трибуна на британските консерватори. Това не пречи на редакторите да се „отварят“ периодично към либерални и леви автори, както и да коментират въпроси от областта на киното, операта, музиката и литературата. „Наблюдател“ е едно от най-последователните списания по отношение на политическите си възгледи. Същевременно запазва критичността си и непрекъснато се развива, оцелявайки сред тежката конкуренция на постоянно излизащите нови издания.
Всяко едно от споменатите издания може да бъде вдъхновение за възраждането на „Ново време“. Тези „златни“ списания са претърпявали значими редакторски, стилистични, технологични и тематични изменения. Някои от тях раздвижват тиража си, други от едномесечни започват да се издават на два месеца, а трети са дори седмични. Променят се страници, теми и автори. Преобразява се външният вид, търси се предизвикателната и вълнуваща визия. Малко са тези, които запазват едноцветната корица или консервативната, изчистена визия. Почти всички издания поддържат зашеметяващ като архитектура, дизайн и съдържание електронен сайт. Някои от списанията поддържат и електронен вестник, чрез който държат читателите си постоянно информирани и в готовност за сериозните аналитични материали на изданието флагман. Силно комбинативни са и редколегиите, които имат постоянни авторски колективи, но публикуват широк кръг външни автори. Това съдържателно изобилие е гарнирано с красиви корици, вътрешно оформление, качествена фотография и ненатрапчиви изображения.
„Ново време“ заслужава да бъде в този клуб на политическите издания, но заедно с това е необходимо да се съобрази с тенденциите и стила, които тази група налага. Българските граждани, особено тези с леви убеждения, имат необходимостта от едно класно списание, което да води в дебата за бъдещето на българската политика, култура и общество.
