Проф. Иван Илиев e член-кореспондент на БАН, ерудиран учен-изследовател на икономическия растеж, научно-техническото развитие и влиянието му върху измененията в структурата и ефективността на националната икономика. Има значителен принос като теоритик и практик, активна и дългогодишна преподавателска, обществена и управленска дейност.
Защо публикуваме заключителните страници от изследването на член-кор. проф. Иван Илиев „Икономиката на България през периода 1949–2001 г.“, издаден в София през 2004 г. – т.е. преди повече от десетилетие? По една проста причина – защото става дума за уникално изследване за основните процеси на еволюция на националната икономика, обхващащи няколко исторически епохи.
Независимо от изминалото от публикацията време, в заключителните страници проф. Илиев пределно ясно сочи, че развитието на икономическата система в перспектива ще се осъществява в условията на „тотален преход към информационните технологии“. Основната промяна се заключава в това, че „информационните технологии коренно променят съотношението „умствен – физически труд“ в посока на бързо нарастване на дела на умствения труд във всички сектори и отрасли на икономическата система.“ Ето защо постигането на високи догонващи темпове на развитието на икономиката ще зависи „главно от скоростта на прехода към внедряването и използването на информационните технологии“. Сами по себе си такива констатации могат да се срещнат в не една икономическа разработка. Само че тезите на проф. Илиев са извлечени от изключително изчерпателен набор от данни, обработени по оригинален начин от автора и представени в комплексна система.
Именно такъв всеобхватен анализ, въз основа на ясна методология за набиране и анализ на данните, напълно липсва на сегашния етап като стабилна основа за разработката на убедителна лява социално-икономическа алтернатива. Ето защо, ако сериозно искаме да отговорим на въпроса „Как?“, е необходимо преди всичко да се заемем сериозно да създадем капацитет, способен да осъществи задълбочен информационно-аналитичен процес, без какъвто ще си останем на нивото на неубеждаващите никого благи пожелания.
Приемането на България в ЕС само по себе си не решава проблемите на бъдещото развитие на икономическата система на страната, то само създава благоприятни условия. Решаването на тези проблеми ще става вътре в България и ще зависи от провежданата политика.
МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА и главно финансовата стабилизация се укрепва и развива и през годините 2002–2004. Годишният прираст на брутния вътрешен продукт през 2002 г. е 4.8%, а през 2003 г. – 4,3%, и брутната добавена стойност съответно 4,7% и 4,0%. Равнището на произведения брутен вътрешен продукт през 2003 г. в сравнение с 1989 г. е 88,8%, а на брутната добавена стойност – 69,9 %. Броят на заетите лица в икономическата система през 2002 г. е нараснал в сравнение с 2001 г. с 10 500 души, а през 2003 г. в сравнение с 2002 г. – с 42 100 души. Общо за двете години броят на заетите се е увеличил с 52 600 души. Нарастването на броя на заетите лица е най-точният, най-верният показател за намаляване на безработицата в страната.
Развитието на икономическата система в предстоящата средносрочна и дългосрочна перспектива ще се осъществява в условията на тотален преход към информационните технологии и към все по-мащабно и всеобхватно развитие на световната икономическа глобализация. Информационните технологии са базата на глобализацията в икономиката. Информационните технологии коренно променят съотношението „умствен – физически труд“ в посока на бързо нарастване на дела на умствения труд във всички сектори и отрасли на икономическата система. Информационните технологии осигуряват на ръководствата на произвеждащите и обслужващите субекти и на потребителите във всяка страна необходимата им информация във всеки момент. Нещо повече, информационните технологии са базата за получаване на информация за процесите в националната и глобалната икономика във времето на протичането на тези процеси. Това е особено характерно за финансовите и капиталовите пазари и за борсите за стоки и услуги.
Бързото развитие на икономическата система в България ще зависи главно от скоростта на прехода към внедряването и използването на информационните технологии във всички сектори и отрасли на системата. То ще зависи и от успешното включване на българската икономика в световната икономическа глобализация.
Успешното развитие, приложение и използване на информационните технологии и все по-мащабният обхват на световната икономическа глобализация протичат при изострящи се екологични проблеми, чието разрешаване зависи от волята и дейността най-вече на управляващите в страните, в които развитието на икономиката най-силно влияе върху нарушаване на екологичното равновесие и прерастването му в екологичен колапс. Екологичното равновесие е императив, който наказва всички при неговото нарушаване. Това наказание не могат да избегнат и богатите страни, в т.ч. и тези, които имат най-голям или най-малък принос за нарушаване на равновесието.
Развитието на българската икономика в предстоящата перспектива ще протича в условията на налагащо се решаване на екологични проблеми, особено в отраслите „Енергетика“ и „Химическа промишленост“. Устойчивото развитие на българската икономика е наложително с оглед запазване на растителните и животинските видове, характерни за страната, особено за производството на екологично чисти хранителни продукти в съответствие с природните дадености и климатични условия.
Все по-активното включване на икономиката на България в световната икономическа глобализация ще протича най-вече чрез приемането на страната в Европейския съюз. Приемането на България в Европейския съюз не означава спиране на развитието на външноикономическите отношения на страната със страните нечленки на Европейския съюз, но в по-малка или по-голяма степен участващи активно в световната икономическа глобализация. Такива отношения имат, осъществяват и развиват всички страни-членки на Европейския съюз още от времето на неговото създаване. Развитие на външноикономическите отношения със страни нечленки на съюза е фактор, оказващ съществено влияние за ускоряване на икономическия растеж. Това развитие е израз на икономическите интереси на страната. Проблемът е спазване на правилата и договореностите в Съюза.
Приемането на България в Европейския съюз само по себе си няма да реши проблемите на бъдещето развитие на икономическата система на страната и още по-активното ѝ включване в световната икономическа глобализация. То създава благоприятни условия. Решаването на проблемите на развитие на икономическата система ще става вътре в България. То ще зависи от управляващите, от провежданата политика за все по-активно участие на всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, на цялото трудоспособно население в развитието на отделните сектори, отрасли и в цялост на икономическата система.
И световният, и нашият собствен опит са доказали, че откъсването от групата на развиващите се страни, както и присъединяването към средноразвитите и по-развитите в икономическо отношение страни, се постига чрез високи темпове на икономически растеж, които трябва да надвишават темповете на растеж както на средноразвитите, така и на по-развитите страни. Поради мястото, което заемат темповете на растежа в догонването на по-развитите страни, искам да внеса някои уточнения.
Първо, проблемът е за темповете на прираста на брутния вътрешен продукт на човек от населението, а не общо на прираста на брутния вътрешен продукт, тъй като сравняването на равнището на икономическо развитие на отделните страни се извършва въз основа на обема на произвеждания брутен вътрешен продукт на човек от населението. Темповете на прираст на брутния вътрешен продукт на човек от населението са функция общо на темповете на прираста на произведения брутен вътрешен продукт и на динамиката (прираст или намаление) на броя на населението. Колкото е по-голяма разликата между по-високите темпове на прираста на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в догонващата страна в сравнение с темповете на прираста на брутния вътрешен продукт на човек от населението в по-развитите страни, толкова по-чувствително, но относително в проценти намалява разликата между произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в догонващите страни в сравнение с произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в развитите в икономическо отношение страни.
Второ, относителното намаляване на разликата на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в догонващата страна в сравнение с развитите страни не означава и намаление на абсолютната разлика в равнището на произведения брутен вътрешен продукт на сравняваните страни. Абсолютната разлика в прираста на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в догонващата и в развитите страни зависи не само от различието в темповете на прираста на брутния вътрешен продукт на човек от населението в сравняваните страни, а и от равнището на брутния вътрешен продукт на човек от населението в страните през базовата година. Колкото това равнище е по-ниско в догонващата страна в сравнение с развитите страни, толкова по-силно е неговото влияние върху разликата между абсолютния размер на прираст на брутния вътрешен продукт на човек от населението с догонващата страна и абсолютния размер на прираста на брутния вътрешен продукт на човек от населението в развитите страни. Поради това е напълно възможно намаляване на относителната разлика (в процента) между брутния вътрешен продукт на човек от населението в догонващата страна и брутния вътрешен продукт на човек от населението в развитите страни да е съпроводено с увеличаване на абсолютната разлика. Догонването придобива по-ясни хоризонти тогава, когато паралелно и едновременно намаляват и относителната, и абсолютната разлика в прираста на брутния вътрешен продукт на човек от населението в догонващата страна и съответно в развитите страни. Разликата между равнището на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в България и равнището на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението средно в Европейския съюз е около 4 пъти. Сравняването на България с най-развитите страни-членки на Европейския съюз показва по-голяма разлика – над 5 и повече пъти. Изводът е, че намаляването на тази разлика относително и абсолютно в предстоящите 20 – 25 години не може да бъде постигнато по-съществено с темповете на икономически растеж, реализиран през периода 1999 – 2003 г.
Равнището на произведен брутен вътрешен продукт на човек от населението предопределя равнището на доходите, потреблението и живота на хората. От изложението в предшестващия раздел е пределно ясно какво е било то през 2001 г. в сравнение с 1989 г. А то е изходна база на по-нататъшното му нарастване. Запазването на чувствителна разлика в пъти по-ниско равнище на произвеждан брутен вътрешен продукт на човек от населението и съответно на доходите в България в сравнение със средното равнище в Европейския съюз в предстоящата перспектива от 20–25 години едва ли ще окаже позитивно влияние след присъединяването ѝ към съюза. По-вероятно е влиянието да бъде негативно.
Националната цел на развитие на икономическата система през предстоящите 20–25 години, по мое дълбоко убеждение, трябва да бъде чувствително и непрекъснато повишаване на доходите, потреблението и жизненото равнище, намаляване на безработните най-малко до социално поносимото равнище, нарастване на раждаемостта, рязко в пъти намаляване на детската смъртност и спиране на намаляването на броя на населението и постепенно, може и да е бавно, на неговото нарастване.
Реализацията на тази цел е постигане на значително по-високи темпове на прираст (8–10%) на произведения брутен вътрешен продукт и на брутната добавена стойност както общо, така и на човек от населението, в сравнение с постигнатите темпове на прираст през периода 1999–2003 г. Основателен е въпросът, възможно ли е постигането на такива темпове, и то за сравнително продължителен период. Сред икономистите изследователи са изказани и писмено изложени различни мнения. Главно песимистични. Тук няма да се спирам и да разглеждам тези мнения и становища. Ще развия по-конкретно моето виждане по проблема за постигане на високи темпове на икономически растеж.
Решаващият фактор за постигане на чувствително по-високи темпове на икономически растеж е по-бързото абсолютно и относително нарастване на инвестициите в дълготрайни материални активи в икономическата система. Те определят размера и техническото и технологичното равнище на новосъздаваните дълготрайни материални активи, повишаване на техническото и технологическото ниво на действащите дълготрайни материални активи, броя на новосъздадените работни места и съответно нарастване на заетите лица и намаляване на безработните, повишаване на производителността на труда, ефективността и конкурентоспособността на производството и обслужването както на вътрешния, така и на външните пазари. Решаването на проблема за високи темпове на икономически растеж опира в решаването на проблема за абсолютно и относителното бързо нарастване на инвестициите.
Три са източниците на инвестиции
за създаване на дълготрайно материални активи
в икономическата система.
за създаване на дълготрайно материални активи
в икономическата система.
Първият източник най-обобщено намира израз в размера и дела на инвестициите в основен капитал в използвания брутен вътрешен продукт. Този дял е бил от 13,0% през 1998 г. до 18,3% през 2001 г., 18,1% – 2002 г., и 19,6% – 2003 г. Делът на инвестициите в основен капитал може да бъде увеличен и то не чрез намаляване на дела на крайните потребителски разходи на домакинствата, а чрез абсолютно и относително намаляване на крайните потребителски разходи на правителството. Нарастването на собствените инвестиции на фирмите зависи от икономическата политика, създаваща стимули на бизнеса да инвестира и търговските банки да увеличават чувствително кредитирането на бизнеса, а не да изкупуват правителствени ценни книжа и да съхраняват своите резерви в чуждестранни банки.
Този източник ще нараства абсолютно в зависимост от нарастването на използвания брутен вътрешен продукт. Но той си остава ограничен особено в началото на периода, което най-ясно се предопределя от равнището на произведения брутен вътрешен продукт на човек от населението в България в сравнение с развитите страни.
Вторият източник са средствата, които България ще получи от предприсъединителните фондове през 2005 и 2006 г. и средствата, които ще получаваме от Съюза след присъединяването на страната ни през 2007 г. до 2011 г. Тези средства са определени. Те не могат да бъдат увеличавани. Основният проблем е тяхното стопроцентово усвояване и ефективно ползване. Този източник увеличава инвестициите, но това увеличение е далеч от необходимото за постигане на високи темпове на икономически растеж.
Третият източник са преките чуждестранни инвестиции в икономическата система без тези във финансовия сектор и без инвестициите в приватизацията. Този източник понастоящем осигурява малко средства. Проблемът е за бързо, в пъти и в кратък период увеличаване на тези инвестиции. Увеличението им зависи както от интереса на чуждестранните инвеститори, така и особено от създаване на обстановка в страната, която да привлича тези инвеститори, да премахва всички пречки и бюрократични действия по тяхното настаняване и регистрация, а така също и рязкото намаляване на престъпността и корупцията.
Това е главният източник за бързото абсолютно нарастване на инвестициите в икономическата система на България и съответно в краткосрочен период – повишаване на темповете на икономически растеж.
Източниците на инвестиции са едната страна на проблема, другата страна е реализиране на инвестициите по икономически сектори, отраслови групировки, отрасли и региони. Този проблем е не по-малко сложен. В условията на пазарна икономика той се решава от инвеститорите в зависимост от времето за възстановяване на инвестираните средства и от печалбата, която получават. Държавата може да решава само къде да вложи държавните инвестиции, предвидени в бюджета. Но тя може и трябва да създава условия и обстановка там и в онези отрасли, в които счита, че трябва да се насочат инвестициите. Сложността на проблема за икономическата политика, стимулираща инвестициите към съответните отрасли и региони, изисква отделно задълбочено разглеждане, което не е предмет на моето изследване. Накратко ще се спра на
инвестирането по сектори и отрасли на икономическата система
и съответно на тяхното място и влияние за постигане на високи темпове на икономически растеж.
Сектор „Селско и горско стопанство“. Решаващо място в сектора заема отрасъл „Селско стопанство“. Делът на горското стопанство в брутната продукция на двата отрасъла е около 1.5%.
Темповете на икономически растеж в селското стопанство ще зависят: от използването на разполагаемата обработваема земя, която е около 46 млн. декара, и е основното средство за производство; от размера на инвестициите за закупуване на селскостопанска техника и съответно – рязко повишаване на техническата въоръженост и производителността на труда, за многогодишни, плодови, ягодови и други трайни насаждения и за възстановяване на напоителната система и на базите за опазване на селскостопанската продукция от градушки; от производствените структури и техните възможности да инвестират; от отношението на държавата към проблемите на селското стопанство и неговото развитие в условията на силно либерализиран ценови механизъм на селскостопанската продукция и високи лихви както на кредитите за инвестиции, както на кредитите за запаси от необходимите материали и произведената продукция.
Производствените структури в селското стопанство, техният брой, средният размер на обработваемата площ от един производител и общият размер на обработваемата площ от съответните видове стопанства през 2003 г. са отразени в таблицата:
|
Производители
|
Производители
в брой
|
Средно обработваема площ от едно стопанство в дка
|
Общо обработваема площ млн. дка
|
|
1.Земеделски кооперации
|
1796
|
6636
|
11,9
|
|
2.Арендни стопанства
|
4322
|
2000
|
8,6
|
|
3.Фермерски стопанства
|
562 000
|
17,0
|
9,6
|
Светла Бъчварова, Проблеми и перспективи пред българското земеделие,
сп. „Понеделник“, бр. 7/8, стр. 11-12.
сп. „Понеделник“, бр. 7/8, стр. 11-12.
Динамиката на броя на стопанствата по производствените структури през последните години е ясен показател за икономическото състояние на тези структури, възможностите им да инвестират и съответно, да се развиват. През периода 2000 – 2003 г. броят на земеделските кооперации е намалял с 604, а размерът на обработваемата земя – с 4,1 млн. дка. За същия период броят на фермерските стопанства е нараснал с 1681 без изменение в размера на обработваемата земя от едно стопанство.
Инвестициите от предприсъединителните фондове и от фондовете след присъединяването на България към Европейския съюз ще създадат възможности за развитие. Но те са ограничени и са значително по-малки в сравнение с получаваните средства от присъединилите се десет страни през 2004 г. и особено от средствата, получавани от петнадесетте страни-членки на Европейския съюз. Развитието на селското стопанство ще зависи от провежданата политика по уедряване на участъците обработваема земя и особено от размера на обработваемата земя средно от едно стопанство в производствените структури. Пределно ясно е, че с този си размер фермерските стопанства няма да имат никакъв успех. Темповете на растежа ще зависят и от икономическия подход на управляващите към селското стопанство, и от времето, през което в България ще се възприеме икономическата политика в селското стопанство, провеждана в Европейския съюз.
От позициите на размера на разполагаемата обработваема земя, природните и климатичните условия България има възможност да постигне чувствително нарастване на селскостопанското производство. При осигуряване на необходимите инвестиции и променяне на икономическата политика е възможно този растеж да се постигне при рязко намаляване на заетите лица, повишаване на производителността на труда, ефективността и конкурентоспособността и увеличаване на износа както на непреработена, така и най-вече на преработена селскостопанска продукция.
В перспектива съществено място в инвестициите ще заеме сектор „Индустрия“, по-конкретно промишлеността и главно преработващата промишленост и производството и разпределението на електроенергия, газ и вода. Двете отраслови групировки и особено преработващата промишленост ще бъдат едни от основните двигатели на високи темпове на икономически растеж. Инвестициите следва да се насочат не към възстановяване на старите структури, а към изграждане на нови обекти, модернизиране и техническо и технологическо обновяване на съществуващите, създаване на нови работни места и особено повишаване на производителността на труда и на ефективността, на техническото ниво и качеството на продукцията в съответствие с европейските и световните стандарти, и на конкурентоспособността на вътрешния и външните пазари. От ускореното развитие на преработващата промишленост и особено на промишлеността, използваща промишлени суровини и материали, ще зависи нарастването на износа на стоки, намаляването на отрицателното салдо и постигане на нулево салдо във външнотърговския стокообмен.
Строителството като отрасъл на сектор „Индустрия“ е пряко свързан с инвестициите. Темповете на развитие на този отрасъл ще бъдат толкова по-високи, колкото е по-голям обемът на инвестициите в икономическата система и в жилищното строителство. С нарастване на общия обем на инвестициите ще нарастват и инвестициите в строителството. Това предопределя и неговия растеж и влиянието му върху растежа на икономическата система.
Сектор „Услуги“. Информационните технологии и световната икономическа глобализация, увеличаването на доходите и на потреблението на населението, оказват нарастващо влияние върху преместването на редица дейности от производствените сектори в сектор „Услуги“. Това в известна степен предопределя ускореното развитие на сектора общо и по отрасли, на неговото място и значение за развитието на икономическата система.
Развитието на почти всички отрасли на сектор „Услуги“ има съществено значение за привличане на чуждестранни преки инвестиции. В настоящия момент особено значение има транспортната и информационната инфраструктура, което изисква ускорено нарастване на инвестициите в тази инфраструктура и бързото ѝ развитие и повишаване на качеството на услугите.
В предстоящата перспектива нарастването на инвестициите в сектор „Услуги“ ще има решаващо значение за постигане на високи темпове на растеж и съответно за нарастващо влияние на сектор „Услуги“ върху темповете на растеж в икономическата система. То ще се осъществява както чрез разкриване на нови работни места и нарастване броя на заетите лица, така и чрез повишаване на производителността на труда и ефективността на сектора. Това ще се реализира не само в транспорта и в съобщенията, а в търговията, туризма, комунално-битовото обслужване и другите отрасли, функциониращи по пазарния механизъм.
По-конкретно ще се спра на няколко отрасъла от сектора, в които държавата има активно участие. Необходимо е рязко и бързо да се повиши делът на отрасъл „Наука и научно обслужване“ както в броя на заетите лица, така и в брутната добавена стойност, и в инвестициите. Особено внимание следва да се отдели на техническите и селскостопанските науки. Необходимо е възстановяване на звената за приложни изследвания и внедряване. Науката и научното обслужване ще заемат все по-определящо място в развитието на икономическата система. Без наука не може да има високоразвита и ефективна икономика.
Изменението на отношението „умствен – физически труд“ определя мястото на образованието в развитието на икономическата система. То трябва не само да дава знания, а и да подготвя младото поколение за реализация в съвременните условия, в помощ на бизнеса трябва да участва и в предоставяне на знания и преквалификация на деквалифицирана работна сила и подготовка за реализация в новите условия. Наложително е увеличаването на инвестициите за техническото обзавеждане на училищата и висшите учебни заведения и постигане на дял на образованието в брутната добавена стойност, създаващ условия за неговото развитие в съответствие със съвременните изисквания.
В икономическата и демографската система особено място принадлежи на здравеопазването. Здравното състояние на заетите лица заема много важно място в развитието на системата. Здравното обслужване от зачеването и раждането до смъртта има много силно въздействие върху раждаемостта, смъртността и особено детската смъртност и съответно динамиката на населението. Това налага постигане и поддържане на такъв дял на здравеопазването в брутната добавена стойност и в инвестициите, които осигуряват техническото и друго обзавеждане на здравните заведения в съответствие със съвременните постижения и изисквания и неговото функциониране, полезно за хората.
Постигането на високи темпове на икономически растеж в период от 20 – 25 г. и намаляването на разликата между равнищата на развитие на България и равнището на развитие средно в Европейския съюз и развитите страни, по мое дълбоко убеждение, налага разработването на национална стратегия за развитието на икономическата система. В разработването на тази стратегия би следвало да бъдат привлечени учени и специалисти от всички области на науката, сектори и отрасли на икономическата система и на региони, без оглед на тяхната политическа принадлежност и идейни убеждения.
***
На снимката: През януари 2015 г. проф. Иван Илиев навърши 90 години. На тържествена церемония по този повод председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров му връчи наградата „Марин Дринов“ за високи постижения в областта на макроикономиката. А в Големия салон на Института за икономически изследвания при БАН бе организирано тържествено честване, по време на което колеги, студенти и приятели поздравиха юбиляря и му пожелаха здраве и творческа енергия.
