Международната фондация „Георги Димитров“ отчете двугодишната си дейност на организационно събрание,състояло се на 22 декември 2017 г. в София. Основана преди 20 години, фондацията има постоянна задача да пропагандира революционната, политическата и държавническата дейност на великия българин Георги Димитров.
Наред с това тя се бори за запазване на историческата истина за антифашистката борба в България; както и срещу възраждането на фашизма и засилващите се прояви на неофашизъм. Популяризира успехите на България от периода на нейното социалистическо изграждане и подпомага работата на парламентарната коалиция „БСП за България“.
Ликвидираната след 10 ноември 1989 г. Димитровска награда бе възстановена през 2004 г. със статут „Международна димитровска награда за политика, литература и изкуство“. Оттогава лауреатските звания се присъждат на всяка четна година за рождения ден на Георги Димитров. Те се дават на изявени политици за активна дейност в защита на демокрацията и укрепване на Левицата, а също и на дейци на литературата, изкуството и музиката, създали високохудожествени творби с антифашистка и демократична тематика.
От 2004 до 2016 г. с Международната димитровска награда са удостоени 19 души. Сред тях са двама чужденци: Жорж Дусен (Франция) – един от основателите на фондацията и дългогодишен председател на френската антифашистка организация „Арак“, и Георгиос Мураитис (Гърция) – също основател на Фондацията и участник в антифашистката съпротива на гръцкия народ.
Лауреати на Димитровска награда са поетите: Велин Георгиев, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков, скулпторът Крум Дамянов, писателят Кольо Георгиев, актьорът Димитър Герасимов, художникът проф. Тома Върбанов, историците проф. Димитър Сирков и проф. Димитър Трифонов, арх. Георги Стоилов, проф. Валентин Старчев и др.
За отбелязване 135-годишнината от рождението на Г. Димитров фондацията, съвместно с Българския антифашистки съюз, сформира Национален подготвителен комитет с председател ген. Ангел Марин, вицепрезидент на България през 2002–2012 г. Бяха издадени 20 000 картички с образа на героя от Лайпцигския процес и юбилеен брой на вестник „Жарава“, беше публикувана книгата на Павел Писарев „Георги Димитров“.
В тържествата взеха участие: Вилмош Ханти, президент на ФИР (Международна организация на борците от Антифашистката съпротива) и председател на Съюза на унгарските антифашисти; армейски генерал Михаил Мойсеев, зам.-председател на ФИР и председател на Руския съюз на ветераните; Душан Чукич, президент на Съюза на обединените борци от националноосвободителната война на Сърбия (СУБНОР); Елени Картали, зам.-председател на Общогръцкия съюз на бойците от националната съпротива. Всички те участваха и в конфереция на тема: „135 години от рождението на Георги Димитров“.
В голямата концертна зала на Дома на българската армия за първи път след политическите промени през 1989 г. се състоя тържествено събрание-концерт, посветено на 135-ата годишнина на Г. Димитров. Годишнината бе отбелязана с разнообразни прояви в Димитровград, Перник, с. Ковачевци, в други общини и райони на страната.
Международната фондация положи усилия за изясняване юридическия статут на къщата музей „Георги Димитров“ на ул. „Опълченска“ 66. Тя е паметник на културата и е собственост на българската държава. Предоставена е за стопанисване и ползване на БСП. По време на управлението на Тройната коалиция, със съдействието на тогавашния министър на културата проф. Стефан Данаилов бе направен козметичен ремонт. По-късно бе предотвратена опасност къщата да бъде съборена поради предстоящото разширение на ул. „Опълченска“. След делова среща с архитекти и съветници-социалисти в Столичния общински съвет и в резултат от тяхната намеса Софийската община взе решение улицата да се разширява от противостоящата на къщата страна. Проблемите за съхраняването, ремонта, поддръжката и ползването на музея като цяло обаче не са решени. Фондацията настойчиво ще се търси съдействието на държавата, за да бъде запазен той за идните поколения българи.
На събранието на Международната фондация „Г. Димитров“ изказвания и предложения направиха: Георги Пирински, Симеон Игнатов, Йорданка Кринчева, Лъчезар Еленков, Стойне Димитров, Севдалина Демиревска, Стоянка Коева и др. Единодушно е мнението, че фондацията е необходима не само на левицата, но и на цялостния обществено-политически живот на страната. Г. Димитров не е само безценен капитал на България. Неговото дело и политическа дейност са необходими в днешната действителност както на Европа, така и на света.
Бяха приети насоки за бъдещата дейност на международната фондация „Георги Димитров“. В тях по-конкретно се препоръчва да се поканят да членуват в нея депутатите от „БСП за България“, както и съветниците социалисти в общините на страната; да се разшири колективното членство с покани към творческите съюзи, Отечествения съюз, Славянския комитет, комунистически партии, обществени организации, фирми, банки, частни болници, професионални сдружения; да се включат видни български учени, творци, антифашисти и техни потомци; да се разшири международното участие.
Фондацията ще организира национални и международни конференции по темите: „Пожарът в Райхстага в Германия и нашето съвремие“, „Народният фронт – борба за солидарно общество“, „Народната демокрация – път за изграждане на социализъм“, „Георги Димитров и македонският въпрос“. Има желание да учреди и две стипендии на името на Георги Димитров, които да се дават на студенти-отличници по политически науки.
Съвместно с БАС фондация „Г. Димитров“ ще участва през 2018 г. в международна конференция в Белград на тема: „Единството на балканските антифашистки организации в борбата за мир, против войната“, а през 2019 г. двете организации ще бъдат домакини в София на международна конференция „Неофашизмът – съвременни прояви и борбата против него“.
За председател на Международна фондация „Георги Димитров“ бе преизбран Чавдар Стоименов, а за негови заместници – ген. Ангел Марин, Георги Бойков Димитров, доц. Минчо Найденов, Веселина Груева и Йорданка Кринчева. За главен секретар бе утвърден Марин Цветков, а председател на Контролната комисия стана Севдалина Демиревска.