Този коментар на Крис Ренуик в социалните мрежи е от май 2017 г. по повод избирането на Джеръми Корбин за лидер на Лейбъристката партия във Великобритания. Мнението на автора продължава да е изключително актуално и през последните седмици набра още по-голяма популярност, след като бе споделено от повече от 5700 души.
Един Facebook пост, който се разпространява лавинообразно в Мрежата
Ето какво наистина се опитвам да проумея… От години все слушам хората да казват:
„Гадните банкери и техните бонуси“;
„Противните богаташи и техните офшорни данъчни сметки“;
„Ужасните политици с техните лъжи и имотите, с които разполагат“;
„Противните корпорации, които плащат по-малко данъци от мен“
„гадното статукво – всички са еднакви“;
„Нещата никога няма да се променят – няма смисъл от гласуването“.
Естествено и аз съм казвал подобни неща.
Но тогава се появява някой различен. Той нарушава комфорта на банкерите и на богатите. Него го мразят политици от Консервативната, но и от Лейбъристката партия. Корпорациите харчат все повече пари за политици, които да го държат изкъсо и да не говори много. Статуквото видимо е разклатено.
Никога не съм виждал естаблишмънта толкова ужасѐн от един-единствен човек.
И тук се намесва дългата ръка на четвъртата власт
Тереза се обажда на Рупърт и го пита какво може да се направи по
въпроса, а той от своя страна ѝ казва да не си отваря устата, да не участва в дебати на живо и да го остави той да се оправи с това. И така медиите се включват в надпреварата:
„Тя е силна и стабилна“;
„Той е клоун“;
„Той не е лидер“;
„Не може да контролира дори собствената си партия“;
„Ще съсипе икономиката“;
„Как ще плати за всичко това?!“;
„Той симпатизира на терористи, изгорете го!“
А какво правим ние? Цяла вечност чакаме да се появи честен политик и когато това стана, вместо да застанем зад него, ние се превиваме пред статуквото като едни добри малки работници. Само да ни подсвирнат и започваме да им танцуваме…
Кимаме одобрително и послушно повтаряме като хипнотизирани роботи едни и същи вестникарски заглавия. Чувстваме се наистина горди от себе си, защото си мислим, че сме си изработили първото собствено политическо мнение. Но не е така, не сме измислили нищо. Само така си говорим. Независимо къде живее човек, повтарят се дословно едни и същи заглавия, дума по дума. От Корнуол до Нюкасъл, все се чува:
„Той е клоун“;
„Заплаха за страната“;
„Тя е силна и стабилна“;
„Ще ни върне отново в 70-те“.
И няма друго, няма различно мнение. Няма доказателства, освен едно интервю за „Радио 5“, което дори не е истинско доказателство и в което той на практика осъжда насилието, проявено и от двете страни. Няма данни, проучвания, нито официални доклади, които да подкрепят тезите, които се внушават. Опитайте се да помислите наистина сериозно върху въпроса защо мислите, че той е клоун, като изключим факта, че прилича на учител по география (без да се обиждат преподавателите по география). Защото от това, което съм видял до момента, той не е направил нищо „клоунско“.
И определено не сте от тази планета, ако смятате, че политическото статукво и медиите не си сътрудничат в това начинание.
Мислите, че Ричард Брансън, който тихомълком печели договори с Националната здравна служба на Великобритания, иска Корбин в управлението?
Или мислите, че Рупърт Мърдок, който в момента се опитва да разшири медийния си монопол, иска Корбин?
Или пък братята Баркли, с техните офшорни резиденции?
А може би Филип Грийн, който опропасти пенсиите на работниците от веригата магазини BHS и който твърди, че съпругата му притежава луксозен бутик само защото живее в Монако, искат Корбин във властта?
Смятате, че лейбъристите и торите, с техните многобройни жилища и сметки за алкохол, платени от данъкоплатците, искат Корбин?
Или пък гигантът „Старбъкс“, който плаща почти нулев данък?
Банкерите с бонуси от по няколко милиона паунда?
И наистина вярвате, че всички те нямат връзка с Мей? Или с медиите? Вие наистина ли вярвате, че тези милионери и милиардери са от типа хора, които се примиряват и ще си кажат „Е, било каквото било – беше хубаво, но вече край“? Аз, например, веднага бих се обадил на Тереза Мей или Рупърт Мърдок, ако личното ми финансово състояние беше изложено на риск, и щях да настоявам проблемът веднага да бъде разрешен.
Защото ето го човека, ето го политика, който не лъже, който не може да лъже. Той многократно можеше да каже неща, с които да спечели
повече гласове, но не го направи. Той живее в обикновена къща и се вози на автобуса като всички нас.
Повече от 40 години се бори за справедливост и мир. Няма болни професионални амбиции и затова мястото му в парламента е гарантирано. Това е едно от най-неопровержимите доказателства. Избори след избори, никой дори не се е доближил до възможността да го измести от традиционния му избирателен район.
Манифестът му е напълно издържан. Всички сметки излизат. И да, има предвиден заем, но той има за цел ренационализация на железниците. Нали знаете, че ние и в момента субсидираме частните железници и те печелят от това? Още веднъж… НИЕ субсидираме железопътните компании и те излизат на печалба, опитайте се само да си представите за какво тотално безобразие става дума. За разлика от програмата на торите, в която има дупка от 9 млрд. британски лири, техните сметки въобще не излизат.
Това облагодетелства всички нас ‒ млади, стари, работещи, хора с увреждания ‒ всички.
Единствените засегнати са хората от статуквото – богатите, банкерите и онези 5% с най-високите доходи.
Добре, майната му! Това продължава твърде дълго!
#ГласувайтеЗаЛейбъристите #ГласувайтеЗаМнозинствотоНеЗаМалцината