ЦАРЯТ Е ГОЛ! САМ СЕ СЪБЛЕЧЕ

 Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.

 

 

Кой спечели президентските избори в САЩ през 2016 година? Доналд Тръмп? Не – Путин ги спечели! С помощта на компютърната мишка!

Кой победи на балотажа в президентската надпревара във Франция? Марин льо Пен или Еманюел Макрон? Не – отново Путин!

Междувременно американски специалисти от контраразузнаването „откриха“, че зад утечката на документи, свързани с президентските избори във Франция, стои митичната хакерска група „APT 28“ или „Fansy Bear“, която „явно“ не е нищо друго освен „подразделение“ на руското военно разузнаване – ГРУ.

На 6 януари 2021 г. зад щурма на Капитолия американският естаблишмънт отново видя „ръката на Москва“. Нанси Пелоси нарече Тръмп „слуга на Путин“, а американското контраразузнаване обвини Русия, Китай и Иран в „стремеж“ да повлияят на изборите…^[1]

В същото време, ЦРУ вече има отдел, чиято задача е да имитира почерка на засечени хакерски атаки, за да насочи търсенето в избрана посока.

 

С появата на понятието „хибридна война“, която не е ново и непознато явление, а от векове, независимо от името и формата, е било елемент на противопоставянето, се появи и митът: „хакери в служба на правителствата ще прекрояват света.“ Днес обаче е очевидно, че хакери не в служба на правителствата, а на т.нар. международен тероризъм ще го правят още по-агресивно, при абсолютно пренебрегване на основни морални принципи!

Както писа през 2018 г. американският социолог П. Филипс, „Гигантите – глобалният силов елит“, в лицето на 17 глобални финансови конгломерата и техните неправителствени сфери на влияние в почти целия свят, прокламират война срещу съпротивителни групи по света, наричайки ги „терористи“. „Гигантите“ обаче нямат нищо общо с „борбата“ с тероризма, който генерират, увеличават и финансират, за да осигурят покритие на реалния си дневен ред!“^[2]

Към тези съпротивителни групи днес се причислиха и привържениците на Д. Тръмп. Джоузеф Байдън, който встъпи в длъжност на 20 януари, обвини 45-ия американски президент, че подбужда тълпата да атакува Конгреса и нарече участниците в тези събития „терористи“. „Американските демократи подготвят „истинска война“ срещу 74 милиона от съгражданите си“ (избирателите на Тръмп) – заявявя водещият на „Fox News“ Тъкър Карлсън. „Те измислят нови начини да наранят, унижат, обезценят политическите си опоненти“, които никога повече няма да си намерят работа, ще бъдат хвърлени в затворите, ще бъде разрушен животът им… „Трудно е да се опише колко странно, диво, ужасно изглежда всичко това.“^[3]

Преследването започна в „Меката на либералната демокрация“, където свободата на словото бе издигната в култ, наред с всички останали свободи – от износа на производство и капитали до порнографията, хомосексуалните бракове и абортите… Ала оказа се, че днес свободата на словото е недопустима, защото може да бъде използвана за протест срещу това, което половината население искрено смята за откраднати президентски избори. Бившият зам.-министър на финансите на САЩ в администрацията на Р. Рейгън Пол Крейг Робъртс заяви в прав текст, че Америка е полицейска държава, в която контролираните обяснения и потискането на несъгласието са в изобилие. Технологичните монополи са приведени в съответствие с властта на естаблишмънта срещу хората. Дотолкова, че президентът Тръмп, в процеса на подготовка за съдебно преследване, беше отрязан от комуникацията със своите поддръжници както в социалните медии, така и по имейл.^[4]

Днес няма друго допустимо използване на свободата на словото в Съединените щати, освен за демонизиране на привърженици на опозицията като „врагове на демокрацията“, на белите хора като „системни расисти“, на хетеросексуалните бели мъже като „женомразци“… Това е и обликът на съвременна Америка, разделена и противопоставена по всички възможни линии – социално-икономически и политически, расови и етнически, джендърни… Съвсем скоро това разделение може да придобие още по-уродлив характер: на касти от генетично обогатени и генетично бедни индивиди (genRich и genPoor). Поне такива са плановете на глобалния силов елит, които също не са нови. Това, което доскоро наричахме „конспиративни теории“, днес е очевиден факт. Подготвят ни не само тотален контрол, но и абсолютно обезвластяване: „в бъдеще частната собственост на практика ще престане да съществува“, тъй като ще премине изцяло в ръцете на глобалистите – тоест, целѝ се пълна концентрация на собственост в ръцете на ограничено малцинство с крайната пролетаризация на всеки, който не попада сред тях. Без да се предвижда преразпределение на така концентрираната собственост.^[5]

В „Прекрасния нов свят“, в който ще се окажем (ако го позволим) след „Великия рестарт“ на Клаус Шваб, Тиери Малере и „Гигантите“, производството ще е напълно роботизирано, излишните работници ще получават „безусловен базов доход“, колкото да не умрат от глад и да поддържат продажбите на стоки, бълвани от производствените предприятия. Продоволствието и контролът над запасите с прясна вода отдавна са на дневен ред. Едва ли е случайно, че милиардерите и технократите изкупуват земя в САЩ и по света с ускорени темпове. Бил Гейтс създаде огромно портфолио от земеделски стопанства, обхващащи 18 щата. Най-големите му притежания са в Луизиана (69 071 акра), Арканзас (47 927 акра) и Небраска (20 588 акра). Земите са собственост на Гейтс както директно, така и чрез организации на трети страни като „Каскейд Инвестмънтс“, която е негов личен инвестиционен инструмент. Преди Гейтс обаче са медийният магнат Джон С. Малоун, който е на първо място с 2,2 милиона акра обработваема земя и гори, както и основателят на Си Ен Ен Тед Търнър, който притежава 2 милиона акра. Собственикът на „Амазон“ Джеф Безос притежава над 300 000 акра в Тексас и т.н. и т.н.^[6]

Големите предприемачи използват и косвени методи за концентриране на собствеността върху природните ресурси.

 

В Съединените щати работи фондация „Уолтън Фeмили“, която инвестира милиарди долари в басейна на река Колорадо. Той се управлява от наследниците на основателя на „Уолмарт“ Сам Уолтън и дарява 25 милиона долара всяка година на различни организации с нестопанска цел. Част от парите отиват за възстановяване на река Колорадо и напояване, но основният интерес на фонда е да „управлява търсенето“ на водните ресурси. Като част от политиката за управление на търсенето, на селските стопани се изплащат парични обезщетения за временно спиране на напояването…^[7]

 В последните две години глобалният силов елит, въпреки присъщите му противоречия, демонстрира стремителна консолидация. Разбира се, за да постигне успех, новият „глобален“ Проект се нуждае от нова идеология. И се появява този „Манифест на глобализма“^[8], написан от Шваб и Малере, под егидата на МВФ. И световните „финансисти“ започват да го изпълняват. Облъчват ни мощно и непрекъснато с предимствата на Четвъртата технологична революция, част от която е трансхуманизмът, превръщането ни в биороботи и „genRich“ индивиди, които ще се ползват от тези предимства, и „genPoor“ такива – в перспектива лишени от основни човешки права или въобще право на съществуване… Целта на доброволно-задължителните имунизационни паспорти на практика е разпад на обществото на касти.

Мнозина питат: „Кога, най-накрая, ще успеем да се върнем към нормалния живот?“ Накратко: „Никога!“ „Светът никога няма да бъде предишният, капитализмът ще приеме друга форма, ще се появят напълно нови видове собственост освен частната и държавната“ – пишат авторите на Манифеста.^[9]

 „Големите транснационални компании ще поемат повече социална отговорност…“ (ще поемат задълженията на държавите?!) И, о!: „ще носят отговорност за общественото благо“. (Тук е достатъчно само да си припомним тезата на М. Тачър, която твърдеше, че такова нещо като общество не съществува).

 

„Пандемията на коронавируса ознаменува рязък обрат в нашата глобална траектория. Светът, който познавахме… вече го няма – разпаднал се е…“; „Формулира се „нова нормалност“, радикално различаваща се от тази, която ще оставим назад.“

Но основният проблем е „… липсата на синхрон между двете групи (приемащата решенията и обществената), чийто хоризонт се разминава силно и няма да е лесно да се реши насред пандемията.“

Точно така! Елитът се сблъсква с мощни протести в редица западни страни, които тепърва ще ескалират и резултатът им е непредсказуем, както и с масов отпор на задължителната имунизация, особено след провала на „Биг фарма“ и в частност ваксините на „Пфайзер“ и „БионТех“, причинили до момента поредица смъртни случаи, различни увреждания и пълна загуба на доверие^[10] в стремежа на „Гигантите“ да ни спасяват от заразата (чиито цели са прозрачни за голяма част от същото това Общество – подложено на унищожение). Нещо повече – провалът на тези компании отвори вратите за руските ваксини. Накратко, освен военно-технологичното, Русия е на път да поеме и биотехнологичното лидерство.^[11]

 „На микроравнище, в отделни отрасли и компании „Великото рестартиране“ ще доведе до сложна система от промени и корекции. Сблъскали се с това, някои лидери ще се стремят да спрат това рестартиране и да се върнат към … обичайната реалност.“ Това, според Шваб, „няма да се случи, защото не може да се случи“.

 

Не може ли наистина? Аржентина иска данък върху богатството. Милиардерите ще трябва да платят разходите за Covid-19 пандемията. Такова решение взе лявоцентристкото правителство на южноамериканската държава през ноември 2020 г.^[12] Тенденцията е същата и в Боливия, след завръщането на Ево Моралес на власт.^[13] И с голяма вероятност ще се получи ефектът на доминото, затова „Великото рестартиране“ е нужно „веднага“. То е „насъщна необходимост“, защото пандемията ще доведе до „… силни сътресения, конфликти и дори революции.“ Дълг на елита е „да действа незабавно“; Пандемията е тесен „прозорец на възможностите…“ (За Шваб и глобалистите да подчинят и доограбят света).

„Ако демокрацията и глобализацията ще се разширяват, то няма да остане място за националната държава“.^[14]

Дойдохме си на думата.

 

Но „Царят е гол“!

И главите на ламята тепърва ще бъдат отсичани. На места решително и безцеремонно.

Китай спешно събра под своя егида страните от Югоизточна Азия и островните държави в региона и дълго отлаганото Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) бе подписано на 15.11.2020 г.^[15] RCEP не включва Съединените щати (вече е под въпрос дали ще си останат съединени) и за разлика от Световната търговска организация е ориентирано към развиващите се страни, като изключва механизмите за разрешаване на спорове между инвеститорите и държавите, даващи предимство на частните корпорации; Междувременно губернаторът на Хонконг обвини Запада в двойни стандарти поради различните им реакции на протестите в Специалния автономен район на КНР и неотдавнашното щурмуване на Капитолия във Вашингтон от поддръжници на президента Тръмп;^[16] Държавният секретар на САЩ М. Помпео отмени посещението си в Тайван в началото на януари 2021, след като официални китайски медии обявиха, че посещението му може да доведе до избухване на война,^[17] в същото време китайските регулатори започнаха антимонополно разследване срещу „Alibaba Group“, а създателят ѝ Джак Ма, който призоваваше „всички да работят за прекратяване на монопола на държавните банки върху финансовите услуги“, бе привикан на разпит.^[18]

В Русия, в отговор на технологичните монополи, които блокираха Д. Тръмп, изпреварващо бе подписан закон за борба с цензурата, налагана от страна на чуждестранните интернет платформи срещу руските средства за масова информация.

 

^[19] Планират се и „солени глоби“ срещу финансираните от САЩ медии, както и блокиране на сайтовете им^[20], вероятно като реакция (или просто използваха момента) на провокациите в подкрепа на Алексей Навални, които, между другото, латвийските власти предотвратиха на своя територия;^[21] Сърбия, която вече е част от Евразийския икономически съюз, ще съди страните от НАТО заради бомбардировките с обеднен уран^[22], а Италия ще съди „Пфайзер“ офциално поради спрени доставки на ваксината, неофициално заради отрицателни последици, включително десетки смъртни случаи. Финландия, Швеция, Дания, Естония, Латвия и Литва също изпратиха колективно писмо до Европейската комисия, в което изразиха загриженост относно решението на „Пфайзер“ да намали доставките за Европа. Дори Великобритания и Израел разкритикуваха американската компания, изтъквайки ниската ефективност на създадената от тях ваксина.^[23] (За сравнение, още към септември 2020 г. Москва получи заявки за доставка на 1,2 милиарда дози от ваксината „Спутник V“ от страни в Азия, Южна Америка и Близкия изток. Постигнати са споразумения с Бразилия, Мексико, Индия и Саудитска Арабия.^[24] Унгария вече започна да внася количества от руската ваксина, въпреки недоволството на ЕС).

На пръв поглед всички тези събития, изглежда, нямат връзка помежду си, но очертават една все по-ясна тенденция, която А. Дугин формулира в едно изречение: „От сега нататък демократите ще бъдат нападани по целия свят; лицето на глобалистите сега е напълно разкрито и ясно видимо.“^[25]

В Съединените щати високотехнологичните компании не носят отговорност за действията си, с което обаче сами се прострелват в крака. Не само губят милиони потребители, но стимулират останалите държави да разработят собствени платформи, подобно на Китай и Русия. С една дума, сами засилват тенденденциите към дигитален суверенитет, към какъвто отдавна се стремят повечето страни. „Самият факт, че частни компании са доминиращи в тази сложна екосистема, е неприемлив за много политици. Управлението на световната мрежа се очертава като водещ въпрос за глобалното управление на XXI век и ролята на Русия в тези процеси е много важна“^[26].

Всички тези действия са логични и неизбежни, с оглед на факта, че британските и американските разузнавателни агенции провеждат тотален шпионаж, разузнават врагове, противници, конкуренти, приятели, съюзници и стратегически партньори, че интернет и световните комуникационни мрежи са първостепенен елемент в провеждането на операции като „Харвест“ („Жътва“), „Ешелон“ и новите им допълнения за тотално и глобално подслушване и контрол. Към края на декември 2020 г. структурите на националната сигурност на Съединените щати и Обединеното кралство дискретно дадоха да се разбере, че кибер инструментите и онлайн тактиките, които се използваха във „войната срещу тероризма“ след 11.09.2001 година, ще се префасонират. Новата им употреба ще бъде срещу информационни източници, които промотират „имунизационно колебание“ и информация, свързана с Covid-19, която е против официалните държавни наративи. Киберофанзивата беше започната от ключовата британска разузнавателна агенция „Правителствен комуникационен център“. Тя има за цел да таргетира уебсайтовете, които публикуват съдържание, което се смята за „пропаганда“, която създава притеснения относно разработването на ваксините за Covid-19 от мултинационалните фармацевтични компании.^[27]

Целта е да бъдат заглушавани независимите журналисти, които насочват вниманието към корупцията на фармацевтичната индустрия. Историята на „Пфайзер“ с глоби за милиарди заради незаконна реклама и подкупи на държавни служители, които са им помагали да прикриват експерименти с медикаменти, причинили смърт и увреждания, включително на деца, както и редица други престъпления, не се споменава въобще от масмедиите. Никой не повдига и въпроса, защо производители на ваксини като „Пфайзер“ са защитени от отговорност за причинени вреди и наранявания (т.е. не можем да ги съдим)?!

 

Вместо това се тиражира очевидното неизбежно одобрение на ваксината им, без да се осветлява историята^[28] на тази корпорация и РНК технологията – „експериментален подход, предназначен да превърне клетките на тялото във фабрики за производство на вирусни протеини.“^[29]

Същите служители, които седят зад окупацията на Ирак и зад т.нар. Ислямска държава, ще разработват алгоритъм на изкуствен интелект, който има за цел да атакува уебсайтове, които промотират „подозрителна“ дезинформация, свързана с Covid-19, като „дезинформация“ за водените от американските въоръжени сили кампании за имунизация, известни като операция „Свръхсветлинна скорост“…^[30]

Всичко това обаче не би следвало да ни учудва, защото процесът съвсем не е нов. Нова е само „войната на ваксините“. Да си припомним дипломатическата грама на Държавния департамент на САЩ от 16 юни 2009 г., с която на всички американски посолства по света се нарежда да започнат да изпълняват президентската директива National HUMINT Collection Directive (NHCD), c която се нарежда целият дипломатически състав да се занимава със събиране на разузнавателна информация по агентурен път, т.е. нареждане за тотален шпионаж.

В грамата до София, в допълнение на това нареждане, на десет шифровани страници подробно се дефинира по какви конкретни показатели трябва да се събира информация за „приятелска“ и „партньорска“ България. Тези, които имат сериозен интерес, могат да видят пълния текст на този документ на стр. 159-169 от том I на книгата „Наръчник на шпионина“, 2016 г. на ген. Тодор Бояджиев. Документът е в оригинал и нищо по него не е пипнато.

Особено скандално е разкритието на Сноудън за Указ 20 на американския президент Барак Обама от октомври 2013 г. до всички членове на американската разузнавателна общност. С този указ се нарежда да се изготвят списъци с глобални цели за кибер АТАКА. Не ОТБРАНА – АТАКА! И то не къде и да е, а по ГЛОБАЛНИ ЦЕЛИ, т.е. врагове, противници, конкуренти, съюзници, партньори, приятели. Никакви изключения.^[31]

На 7 март 2017 г. „Уикилийкс“ стартира новата си серия изтичащи от ЦРУ документи. Кодово име „Vault 7“ („Хранилище 7“) е най-голямата публикация на изтекли секретни документи на агенцията. Според „Уикилийкс“ това е само началото и днес само слепците не го виждат.

 

В първата си част поредицата Year Zero („Нулева година“) се състои от 8761 документа и файлове от изолирана мрежа с висока степен на защита, намираща се в Центъра на ЦРУ за киберразследвания в Ленгли, Вирджиния. „Година 0“ – „Year Zero“, разкрива глобалната програма за скрито хакване от ЦРУ, вируси, които заразяват устройства на широк спектър от американски, европейски и световни компании, включително продукти като iPhone на Apple, Android на Google и Microsoft, Windows и дори спрямо умните телевизори Samsung, които се превръщат в тайни микрофони.

В резултат на анализа на това, което за кратко се появи, а сега вече е почти неоткриваемо в „световната паяжина“ www – World Wide Web, се откроява една съвсем нова и непозната организационна блок диаграма на структурата на съществено промененото Централно разузнавателно управление на САЩ. Няма да я намерите на официалните страници на ЦРУ. Няма да получите потвърждение от Агенцията, че е актуална и точна. Много трудно се намира в интернет, защото я блокират и е в „самозащита“ – скача от сървър на сървър. Поместена е на страница 526 в книгата „Изповед на шпионина“, 2018 г., на ген. Бояджиев.

Продължаваме нататък…

От 2001 г. ЦРУ е придобила политическо и бюджетно превъзходство спрямо Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС). Това позволява на ЦРУ да развие своята мрежа от дронове (един нов метод за разузнаване), както и своята огромна мрежа от хакери по света.

Вече не споделя своите операции с АНС (основния бюрократичен противник на ЦРУ). Към края на 2016 г. хакерският отдел на ЦРУ има над 5000 агенти и е произвел над 1000 системи за източване на информация, троянски коне, вируси и други зловредни софтуерни продукти. ЦРУ е създал своята „собствена АНС“, която не трябва да обяснява и защитава своите операции и финансови разходи публично. За първи път бюджетът на ЦРУ чувствително надхвърля бюджета на АНС, който досега е най-големият в рамките на разузнавателната общност.

Зловредният софтуер и хакерските оръжия на ЦРУ се изработват от EDG (Engineering Development Group), подотдел на CCI (Center for Cyber Intelligence), който е към дирекцията DDI (Directorate for Digital Innovation). DDI е една от петте най-големи дирекции на ЦРУ EDG е отговорен за разработването, тестването и оперативната подкрепа на целия зловреден софтуер, използван от ЦРУ в неговите тайни операции по целия свят.

Атаката срещу смарт телевизорите на „Самсунг“ е подготвена и съосъществена с британското контраразузнаване МИ5. След заразяването вирусът поставя телевизора в т.нар. Fake-Off („Лъжливо изгасен“) режим, при който собствениците смятат, че е загасен, но в действителност той вече оперира като подслушвателно устройство и изпраща прехванатите разговори на секретните сървъри на ЦРУ.

От 2014 г. ЦРУ също се интересува от хакване на системите за контрол на превозни средства, използвани от съвременните леки и товарни автомобили. Интересът им едва ли е спрял само до автомобилите.

Mobile Devices Branch (MDB) на ЦРУ разработва многобройни методи за дистанционна атака и установяване на контрол над популярни марки смартфони. Заразените смартфони могат да бъдат инструктирани да изпращат на ЦРУ точното географско разположение на потребителя, аудио- и текстови съобщения, както и тайно да бъдат активирани камерата и микрофонът на телефона, без това да бъде усетено от потребителя.

Mobile Development Branch на ЦРУ произвежда софтуер за хакване, контрол и извличане на данни от iPhone и iPads продукти на Apple, които използват операционна система iOS и OSX. Интересът към Apple се обяснява с популярността на iPhone сред социалния, политическия, дипломатическия и бизнес елит в света.

Подобни вируси са разработени и за Android на Google, който е оперативната програма на голяма част от смартфоните по света. Към 2016 г. ЦРУ разполага с поне 24 готови за използване вируса за тази операционна система.

Централното разузнавателно управление полага значителни усилия за вмешателство и контрол на потребителите на Microsoft Windows. Това става с различни локални и подвижни вируси като Hammer Drill, който заразява софтуера и се разпространява чрез CD/DVD-та и USB. Много от тези усилия за въздействие се правят от Automated Implant Branch (AIB) на ЦРУ, който е разработил няколко системи за вмешателство и контрол.

Network Devices Branch на ЦРУ (NDB) отговаря за атаките срещу интернет инфраструктура и уебсървъри. Разработена е и автоматизирана и мултиплатформена система, която не се нуждае от човешка намеса за атака и контрол на Windows, Mac OSX, Solaris, Linux и др.

В резултат на изтичане на информация от Едуард Сноудън за АНС, технологичната индустрия на САЩ си гарантира ангажимент от страна на администрацията на Обама, че правителството ще разкрива текущо сериозни появяващи се слабости при Apple, Google, Microsoft и други базирани в САЩ производители.

Сериозните пропуски при производителите поставят огромни слоеве от населението и критичната инфраструктура в риск от чужди разузнавателни агенции или киберпрестъпници. Изтеклите документи показват, че ЦРУ е нарушило ангажиментите на администрацията на Обама. Много от допуснатите от производителите пропуски в програмното обезпечаване на техните устройства, използвани в киберарсенала на ЦРУ, продължават да се разпространяват, а някои може би вече са били открити и от съперничещи разузнавателни агенции или киберпрестъпници.

Като пример: софтуерът за вмешателство на Year Zero е в състояние да проникне, да заразява и да контролира както телефони Android и софтуер за iPhone, така и да влияе върху акаунтите на президентския „Туитър“. Уязвимости са актуални за населението, за кабинета на президента, Конгреса, топръководители, системни администратори, служителите по сигурността и инженери. Докато ЦРУ пази тези пропуски, скрити от Apple и Google, те няма да бъдат фиксирани и отстранени и телефоните ще останат уязвими. По този начин ЦРУ си гарантира, че може да хакне всеки.

Невъзможно е кибероръжията да бъдат контролирани, защото те са просто компютърни програми, които могат да бъдат пиратствани и копирани като всичко друго. Хората, които ги разработват и използват, са способни изключително лесно да направят и разпространят техни копия, без да бъдат заловени. Кибероръжие може да се разпространи по целия свят за секунда, да се използва от други държави, кибермафията, тинейджъри хакери и др.

ЦРУ използва американското консулство във Франкфурт като скрита хакерска база за Center for Cyber Intelligence Europe – Европа, Близкия изток и Африка. Служителите, работещи от централата в CCIE, имат дипломатическо прикритие. Хакерите на ЦРУ могат да пътуват без каквито и да е проверки в шенгенското пространство. Тези агенти участват във физически атаки над системи, които не са свързани с интернет, като полицейски бази от данни. За целта служител на ЦРУ или агент, свързан с офицер от разузнаването, действащ чрез инструкции, се инфилтрира физически в набелязаното място. Лицето е снабдено с USВ флашка, която съдържа софтуер за вмешателство, който се поставя в определения компютър. Агентът след това извлича данни към преносими носители.

Управлението осигурява 24 приложения, които да бъдат използвани от шпионите за примамка. Но докато приложението на екрана е примамката, системата отдолу се инфилтрира и претърсва автоматично.

За да атакуват своите мишени, вирусите на ЦРУ трябва да имат постоянен контакт с контролната си програма по интернет. Ако тези програми са класифицирани, техните разработчици могат да бъдат обвинени и съдени заради забраната за пускане на класифицирана информация в интернет. Правителството не може да наложи авторско право поради лимитите на американската конституция. ЦРУ създава и пуска тези вируси, без да носи отговорност за тях. Ето защо голямата част от кибершпионажа е некласифицирана. Това означава, че производителите на „кибероръжия“и компютърните хакери могат да произвеждат свободно пиратски копия, веднъж сдобили се с информацията.

За да бъде заразено устройството, копие на вируса се поставя на него, давайки контрол над обекта. За да изпрати събраните данни, вирусът трябва да се свърже със системата „майка“, работеща на сървъри в интернет.

Тези сървъри обаче не са правно одобрени да съдържат такава информация, затова тези системи на ЦРУ за командване и контрол също са некласифицирани и правната им връзка с ЦРУ се прекъсва.

Remote Devices Branch‘s UMBRAGE group на ЦРУ събира и поддържа значителна база данни от технологии за атака, крадени от други държави, включително и от Руската федерация. Целите са две. Първата: техниките за атака, използвани от ЦРУ, биха могли да оставят „отпечатък“, който чужди агенции биха разпознали при анализ на множество от атаки. Затова в UMBRAGE се анализират всички известни начини за атака и вируси и се преценява кой да бъде използван при следващи такива, за да бъде най-ниска вероятността от разкриване на поръчителя. Втората цел е, разполагайки с технологии за атака, крадени от други държави, да се заблудят разследващите органи, като се насочат към погрешно авторство.

Fine Dining е проект, в който оперативните служители на ЦРУ попълват въпросници, свързани с техните текущи задачи. Въпросникът се използва от OSB (Operational Support Branch). Той позволява на OSB да определи начина за адаптиране на съществуващия инструментариум за операции и да комуникира това с персонала на ЦРУ, отговарящ за софтуера за нанасяне на щети. OSB функционира като междинно звено между оперативния персонал на ЦРУ и съответния технически помощен персонал. Използвайки тези въпросници, се анализира каква информация е нужна на служителите за техните операции и така се настройват кибероръжията каква информация да бъде източвана.

Служителите също са питани на какви устройства е нужната им информация, относно ключови думи, типове файлове, антивирусни програми, които биха попречили, дали физически контакт с устройството е възможен и колко време устройството може да бъде източвано, без това да бъде заподозряно, и т.н.

Сред списъка на възможните цели са намирането на: „актив“, „връзка с актива“, „системен администратор“, „операции за външна информация“, „чужди разузнавателни агенции“ и „външни правителствени обекти“. За отбелязване е отсъствието от този списък на всякакъв тип екстремисти и международни престъпници.

HIVE е платформа на ЦРУ, която се състои от „имплант“ (вирус), заразил съответната платформа Windows, Linux, MikroTik (използва се в рутери) и контролна станция, която комуникира и събира информацията, открадната от тези „импланти“. „Имплантите“ са конфигурирани да си комуникират през HTTPS с уебсървър зад домейн прикритие…

Темата е дълга, сложна и опасна. Но дотук могат да се направят следните изводи:

1. Никой не е в безопасност и никой от нас не може да бъде сигурен, че няма да бъде следен, подслушван, заснеман и т.н. Да не говорим, ако сами допуснем (било под натиск или по свой избор) нанотатуировките и импланти, каквито ни подготвят във връзка с имунизационните паспорти.

2. От гледна точка на службите, осъществяващи разузнавателна дейност и притежаващи високи технологии, става все по-безпроблемно осъществяването на тайни операции с цел подслушване, проследяване, локализиране на обекти, източване на информация и т.н.

3. Посоченото засяга и всяка една организация, структура, институция, държава и група държави.

4. Основен субект в САЩ, който има технологичната възможност да осъществява тотален кибершпионаж и да го провежда, е ЦРУ, което е иззело инициативата по това направление от създадената с цел електронен шпионаж Агенция за национална сигурност – АНС.

5. ЦРУ в никакъв случай не е единствената структура, която има тези възможности. Със сигурност всяка уважаваща себе си разузнавателна структура и държава развива подобни възможности. Компютърни гении се раждат и в Русия, Китай, Индия, Япония и по целия свят („Великата китайска дигитална защитна стена“ не позволява на САЩ и техните компании да се намесват в китайското дигитално пространство, да събират данни, да манипулират и влияят. В същата посока върви и Русия през последните години чрез серия от закони, постепенно ограничаващи възможността САЩ да използват дигиталното пространство срещу нея).

6. Особено тревожното е, че нови и разнообразни форми на кибертероризъм все по-често ще се „появяват на радара“, фокусиран върху международния тероризъм и неговите различни структури.

7. За момента все още липсва възможност за ефективен физически, юридически и граждански контрол над кибершпионажа като част от работата на специалните служби и на нарастващата опасност от използването му за кибердиверсия и кибертероризъм.

8. Отсъства необходимата международно съгласувана, приета и прилагана обща нормативна и юридическа база за осъществяване на такъв контрол.

9. Не само държавни субекти могат да участват в кибершпионажа, кибердиверсията и кибертероризма. Поради възможността за заплащане на огромни суми пари, давани от частни физически и юридически лица, те също могат да придобиват софтуерни продукти и да ги използват за собствени нужди и престъпни цели.

10. Интересно защо не са дефинирани като цел в кибершпионажа проблеми като трансграничната престъпност, разпространение на наркотици и оръжие, пране на пари, тероризъм и терористични организации. Тези дейности много често се преплитат една в друга и има техническа възможност те да бъдат под постоянно наблюдение. Отговорът е лесен, но изисква доказателства, които обемът на този текст не позволява. (И все пак ще рискувам: зад 90% от тези дейности стои ЦРУ).

11. Силно намалява личното пространство на гражданите по света, а настоящата пандемия идва да легализира постоянното ни наблюдение и да легитимира тоталния контрол.

„Скандалът с ЦРУ е огромен“ – пише генерал Бояджиев. „След като управлението бе обвинено лично от Д. Тръмп, че се е включило в медийната кампания срещу него, позволявайки изтичането на секретна информация, сега същата тази Агенция, „чиято работа е да краде чужди секрети, се оказа неспособна да опази собствените си.“^[32]

И все пак, надежда има. „Тоягата има два края“. Води се битка за ограничаване на противника във всички видове технологии и в множество различни версии, включително чрез политиките, свързани с дигитален суверенитет и дигитални граници, тъй като дигитализацията на всички сфери – от електронното правителство, през платформизацията и дигитализацията на бизнеса и се стигне до ролята на дигиталните технологии в поведението на отделния индивид, ги превръщат в основна територия на геополитически битки, манипулации и войни.

 

Тенденциите към национализъм на изкуствения интелект се разгръщат усилено в БРИКС, в Швейцария и др. страни, включително от ЕС. В приетата декларация от срещата на лидерите на страните в БРИКС (13‑14 ноември 2019 г.) се говори и за преход от БРИКС към КиберБРИКС, основан на съвместния КиберБРИКС проект. Цифровата икономика, киберсигурността и сътрудничеството в областта на науката, технологиите и иновациите са очертани като ключови въпроси, около които лидерите на страните ще изграждат по-нататъшно си взаимодействие.

Половината от населението на тези пет страни вече е онлайн, което допринася значително за вътрешната и международната икономическа активност. Държавите работят за развитието на цифровите иновации, киберсигурността и контрола на личните данни, бидейки наясно със заплахите за националната си сигурност.

В резултат, страните разработват законодателство за суверенитет в Интернет, нови рамки за защита на данните и изискват от технологичните компании да съхраняват личните данни на хората в родината им. Заедно с това се стремят да използват потенциала на технологиите за създаване на по-ефективна бизнес среда, по-отговорни правителства, по-евтини комуникации, транспорт, по-надеждна електроенергия и по-чиста околна среда.^[33]

Обществената ангажираност също нараства, повишава се и цифровата грамотност. В Китай организация за защита на правата на потребителите подава иск срещу Baidu за събиране на потребителски данни без съгласие на клиентите си. В Южна Африка информационният регулатор предупреждава, че широкомащабното видеонаблюдение нарушава поверителността и Закона за защита на личната информация. Освен че защитават правата си, хората искат да са сигурни, че когато се събират личните им данни, се запазва контрол върху тях, както и че тези данни няма да се използват срещу им.

 

Накратко, колкото по-силен е натискът, толкова по-мощен ще е отпорът. Защото Царят е гол! Сам се съблече. Все още е силен, но не и непобедим.